
tantin
Потребител-
Брой отговори
6532 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
25
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ tantin
-
Това са примери за имена на някилко птици и катерица . Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица. Перс. gunjshke , kebwtr , kelagh , qlab , kerkes , 'eqab , shahan , chewb lbasa , perstw. snjab Kurd: bêpekan, ?????, çok, çikilandin, kûvik, ejle, ????, ???, ????. Sihorîk. Tajik: гунҷишк, кабӯтар, қарғ, ваҳшӣ, арғувон, уқоб, шайтона, ғӯзапоя, фурӯбаранда. Кишвар. ----- Lithuanian: žvirblis, balandis, varna, dalgis, grifas, erelis, falūnas, gandras, kregždė. Voverė. Latvian: zvirbulis, balodis, vārna, izkapts, plēsoņa, ērglis, piekūns, stārķis, bezdelīga. Vāvere. ----- Polish: wróbel, gołąb, wrona, kosa, sęp, orzeł, sokół, bocian, jaskółka. Wiewiórka. Russian: воробей, голубь, ворона, коса, гриф, орел, сокол, аист, ласточка. Белка. Ukrainian: горобець, голуб, ворона, коса, гриф, орел, сокіл, лелека, ластівка. Білка. Serbian: врабац, голуб, врана, коса, супа, орао, соколов, рода, ластавица. Веверица. Slovak: vrabec, holubica, vrana, kosa, sup, orol, sokol, bocian, lastovička. Veverka. Slovenian: vrabec, golob, vrana, kosa, jastreb, orel, sokol, štorklja, pogoltniti. Veverica. Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица. Macedonian: врабец, гулаб, врана, крцкалка, мршојадец, орел, сокол, штрк, ластовица. Верверица. Romanian: vrabie, porumbel, cioara, coacăz, vultur, vultur, șoim, barză, înghițire. Veveriţă. Albanian: harabel, pëllumb, kapelë, kosë, vjeshtë, shqiponjë, falcon, lejlek, gëlltitje. Ketri. Greek: σπουργίτι, περιστέρι, κοράκι, δρεπάνι, όρνιο, αετός, γεράκι, πελαργός, χελιδόνι. Σκίουρος. За думата прица имаме: kurd: teyr , çûk Pers: perndguan Tajik: парранда Lithuanian: paukštis Romanian: pasăre Latvian: putns Polish: ptak Russian: птица Slovak: vták Macedonian: птица Slovenian: ptica Serbian: птица Ukrainian: птах Albanian: zog Какво забелязваме при птиците: 1. С изключение на "орела" трудно може да се открие каквато и да било връзка с ирано-арийските езици. 2. Всички наименования на основните птици при славянските народи са идентични. 3. Румънският и албанския показват близост спрямо славянските езици. 4. Враната най-вероятно е била "варна"в миналото, възможна е връзка с ирано-арийските езици, но е далечна. 5. При катерицата виждаме интересен преход: Кишвар,(тадж.) Кетри (алб). Voverė , Vāvere , Wiewiórka (пол.), Веверица - и накрая се връщаме при нашата катерица. 6. Орел е със силно вероятен арийски произход. Ерелис, Ерглис от балтийските езици минава в Орзел (възможно е да се е преминало през "ердзел" "ордзел" ) Също и при птиците: забелязваме 2 дупки, пропадания: първата е голяма - между арийските езици и балтийските езици. Втората е по-малка - между балтийските езици и славянските. Видимо е отделянето на балтииските езици от прото-славянския .. Дори и да предположим че е даден момент прото-балтийският е бил прото-славянски , то сегашните балтийски езици са еволюирали спрямо предходния прото-балтийския.
-
Ето един дълъг списък с думи: Анг: mouse, goat, horse, sheep, donkey, cock, hen, chicken, egg, hedgehog, lizard, snake, turtle. перс: mwsh, bz, asb, guwsfnd, alagh, khrws, mrgh, mrgh, tkhm mrgh, jwjh tagha, marmwlke, mar, lake pesht. кюрд: mişk, bizin, hesp, mîh, gîx, dîk, heç, mirîşk, hêk, hedgeh, ????, mar, tûj. Tajik: муш, буз, асп, гӯсфанд, хар, мурғ, мурғ, мурғ, тухм, кирпи, гусфанд, мор, сангпушт. Липсващ: ---- Lithuanian: pelė, ožka, arklys, avys, asilas, gaidys, višta, vištiena, kiaušinis, ežiukas, driežas, gyvatė, vėžlys. Latvian: pele, kaza, zirgs, aitas, ēzelis, gailis, vista, vistas, ola, ezis, ķirzaka, čūska, bruņurupucis. липсващ:---- Polish: mysz, koza, koń, owca, osioł, kogut, kura, kurczak, jajko, jeż, jaszczurka, wąż, żółw. Belarusian: мыш, коза, конь, авечка, асёл, певень, квактуха, курыца, яйка, вожык, яшчарка, змяя, чарапаха. Ukrainian: миша, коза, кінь, вівця, віслюк, півень, курка, курка, яйце, їжак, ящірка, змія, черепаха. Czech: myš, koza, kůň, ovce, osel, kohout, slepice, kuře, vejce, ježek, ještěrka, had, želva. Russian: мышь, коза, лошадь, овца, осел, петух, курица, курица, яйцо, еж, ящерица, змея, черепаха. Bulgarian: мишка, коза, кон, овца, магаре, петел, кокошка, пиле, яйце, таралеж, гущер, змия, костенурка. Serbian: миш, коза, коњ, овца, магарац, пијетао, кокош, пилетина, јаје, јеж, гуштер, змија, корњача. Croatian: miš, koza, konj, ovca, magarac, pijetao, kokoš, piletina, jaje, jež, gušter, zmija, kornjača. Slovenian: miš, koza, konj, ovca, osel, petelin, kokoš, piščanec, jajce, jež, kuščar, kača, želva. Romanian: șoarece, capră, cal, oi, măgar, cocoș, găină, pui, ou, arici, șopârlă, șarpe, broască țestoasă. Albanian: miun, dhinë, kalin, delet, gomarin, karin, pulën, pulën, vezën, iriqin, hardhucën, gjarprin, breshkën. Greek: ποντίκι, κατσίκα, άλογο, πρόβατα, γάιδαρος, κόκορας, κότα, κοτόπουλο, αυγό, σκαντζόχοιρος, σαύρα, φίδι, χελώνα. Да направим кратък анализ, доколкото можем да бъдем кратки в такива сложни взаимообвързани мрежи: Първата дума за мишка: видим произход от ирано-арийски (съвпада включително с кюрдски) , без големи отклонения. Коза: произход -несигурен, с повече вариации около ирано-арийския произход, близко до кюрдската версия. стабилно в славянския. Кон: асп в арийско-иранските версии, ožka в литовски, zirgs - в латв. (неясно откъде) , стабилно кон в славянските. Относно балканската версия: румънски - гръцки - албански - има връзка между тях трите , няма да я обсъждаме. Овца: гусфанд в персийския, гусфанд в таджикския .. Тук има интересен момент с овцата: гусфанд е почти идентично с гущер "гусфанд" на персийски, което пък стои не далеч от нашето гущер.. Възможна е близост. Магаре: 2 групи в славянско балканските езици: măgar и осел (асёл) mrgh - е персийският древен корен. asilas откриваме при литовците в първична форма. Петел, кокошка, пиле, яйце- вижте ги сами. Все пак за петел , да добавя че основния смисъл по него идва от пея, пеещ. Виждаме го в литов. gaidys, лат. gailis; белоруското "певень" , укр. "півень". Вероятно и българският му вариант идва от "пея, пеят, петь, петьйель , петльо". Таралеж: marmwlke (перс.) /мармулке/ mar - гущер, мор - змия - вижда се някакъв общ корен между влечугите при ирано-персийските варианти. Таралеж е ežiukas , ezis, а също , йеж , яйка , иеж с общ корен за "еж". При славянските езици влечугите са: ящер, гущер, ящерица, яшчарка - с видим общ произход. Костенурка: черепаха, корњача, želva (гр.) .
-
Ето ви още една таблица с развитието на определени думи от ирански към таджикски. Включих за сравнение и кюрдкитед думи. Следват литовски, латвийски (липсва прото-славянския) , после са полски, чешки, украински и български. tadj kurd lit lat. Proto-sl. pol. czek ukr. bg eng. дарё çem upė upe rzeka řeka річка река river харгӯш kevroşk zuikis zaķis królik Králíček зайчик зайче bunny харгӯш kevroşk triušis trusis Królik králičí кролик заек rabbit дарахт dar medis koks drzewo strom дерево дърво tree шамол ba vėjas vējš wiatr vítr вітер вятър wind зуд zû greitai ātri szybki rychle швидко бърз fast чашм çav akis acs oko oko око око eye даст dest ranka roka dłoń ruka рукою ръка hand хурмо delnas plauksta dłoń dlaň долоня длан palm Според мен прото-славянския е междинен език между латвийски и полски като полският стои най-близко до прото-славик. Забележете длан и ръка: те вървят почти като синоними, даст дест, делнас ... следват длон, длан подобно при заека: има 2 корена в литовския за зуйкис и труйсис, откъдето произлизат 2-те форми за заек и кролик.. (възможно е също кролик да произлиза от крал ). Вятър - видимо не идва от ирано-арийския корен. А за "дърво" - литовци и латвийци са вкарали в употреба по-нови думи, но стара дума с "дрв" със сигурност имат, просто гоогле транслатора в момента не ми я дава.
-
Благодаря за уточнението.. С тези екзотични за мен езици аз съм доста предпазлив по отношение на "W" . dwr az kewh /Двар аз кевх или дур аз кеух / Това объркване с В У го срещаме и при европейците; Уелком - Вилкоммен Варшава - Уарсоу - Варсовие.. Веднъж го виждаме при иранските езици, а втори път при поляци и от там към германците..
-
Да видим какво се случва до планината: до планината - next to the mountain pers. کنار کوه /kenar kewh/ - кенар кевх тадж. назди кӯҳ литв. šalia kalno латв. blakus kalnam Полски: obok góry укр. поруч з горою чешки: vedle hory словак: vedľa hory руски: рядом с горой Значи до гората или до планината имаме най-разнообразни конструкции: рядом или редом, до, назад, напред, около.. Разнообразието от предлозите тук не се дължи толкова на големи разлики, колкото до предпочитанията на различните народи при оформяне на конструкцията под една или друга форма. Може да се каже че това е най-вариативния предлог измежду славянските вариации.
-
Още един пример: Далеч от планината - far from the mountain . Персийски: دور از کوه dwr az kewh /Двар аз кевх/ таджик: дуртар аз кӯҳ литовски - toli nuo kalno латвийски - tālu no kalna полски - daleko od góry украйнкси - далеко від гори руски - далеко от горы словак - ďaleko od hory Забележете още приликата между: (лит)Тали-нуо - дально - далечно (литовски - toli nuo kalno) (лат) талу-но -долно (латвийски - tālu no kalna)
-
Друг пример: "behind the mountain" - зад планината Персийски "pesht kewh" таджик - "паси кӯҳ" литовски - prie kalno латвийски - aiz kalna полски - za górą украйнкси -за горою руски - за горой словак - za horou Виждате че при прехода литовски-латвийски има една видима дупка, прескачане.. Тези два езкика са най-близки помежду си един спрямо друг, в същото време има леки прескачания от "сарматски" към славянски.. В някой случаи литовския клони към сарматския, в други случаи латвийския отива към славянските езици.
-
Да разгледаме предлозите: "пред планината" - "пред" . На английски е "in front of the" Най-отдалечената форма е в персийския: "jlwa kewh" - /жилва кейвх / - в случав планината не ни интересува, разглеждаме само предлога пред. На кюрдски " курманджи": li ber çiyê - не е в нашата посока - това е друг клон на развитието на езиците. При таджиките: дар назди кух Литовски: priešais kalną латвийски: kalna priekšā Полски: przed górą Украински: перед горою Тоест еволюцията на предлозите ни показва посоката на промяна на езика от прото-индо европейски към изменените славянски езици. Обаче това изменение е непълно. При новоотделените народи има 2 вида промени: изолация и запазване на архаични форми или смесване с нови общности и рязка прмяна под въздействие на новата среда.
-
Изследванията на Грей и Аткинсон показват разпадане на единната славянска общност около 6-7 век. Това напълно точно отговаря на времето на Аварския каганат и Велика България. Също така според това изследване разделянето на прото-славянския от Балто-Славянския е станало преди около 3400 години или 1500 години пне. Моят коментар е че 1400 г преди новата ера прото-славянския е бил неотличим от латвийския. (общ балтийски език) Грей и Аткинсон дават около 2000 години разлика межу балтийските и общия славянски език. През 375 г. прото-славяните вече са на територията на бастарните - Западна Украйна. През 375 година , по времето на идването на Хуните прото-славянския е бил вече на около 1800 години разделен от балтийците. (според Грей и Аткинсон)
-
Аз ви показвам от къде изграждам взаимовръзката. Прото-индо-европийския е най-стария. До него се нареждат Източно-ирански и персийски. Следват бактрийски- согдиански. И в тая верига езици са скитски и сарматски ( най-вече сарматския). Сарматския виждаме че е еволюирал в посока към балтийските езици: Lituanian и Latvian. ( Дори бих спекулирал че Литовския е директния наследник на сарматски) . От там през Латвийски излизаме на старославянски и полски съответно. Голямото количество славяноговорящи аз го свързвам с опразването на земите на бастарните през 2 век пне. За 300-400 год в надкарпатските равнини от една сравнително малобройна общност се постига рязък бум в числеността им. Хората от блатата остават незабелязани под носа на 3 големи империи, а скитските номадски конници препускат на 2 крачки от тях, там дето свършва гората. Подозирам тия криещи се славяни да са били роби на бастарните. След разгрома на най-източните келти се слага края на тяхното териториално господство и това необяснимо разрастване на хомогенната славянска популация.
-
Ето от доказателствения материал: вижте прехода по време от единия език към другия. български персийски transliteration Lituanian Latvian Polish планина کوه kewh kalnas kalns Góra пред планината جلوی کوه jlwa kewh priešais kalną kalna priekšā przed górą на планината روی کوه rwa kewh ant kalno kalnā na górze над планината بر فراز کوه br fraz kewh per kalną pāri kalnam ponad górą зад планината پشت کوه pesht kewh už kalno aiz kalna za górą до планината کنار کوه kenar kewh šalia kalno blakus kalnam obok góry в планината در کوهستان dr kewhstan kalne kalnā w górach далеч от планината دور از کوه dwr az kewh toli nuo kalno tālu no kalna daleko od góry
-
А как да процедирам с авторските ми права ако наистина имам вярна теза и доказателства по нея? Струва ми се че да дам доказателствата ей така - на готово значи да подаря труда си на други без никой дори да ми го признае.. Замислям се как и къде бих могъл да предложа един по-серозен доказателствен материал.
-
Моите хаотични и разхвърляни търсения ме отведоха към следващият етап от развитието - появата на славянския език. Връзката наистина минава през балтийските езици, при това е толкова очевидна и толкова елементарна че няма накъде повече. Индоевропейски - Ирански - Арийски , свързан с езика на Скитите, на Сарматите . Вклщчително и таджиките са в същата езикова група.. малко по-рано от тях са се отделили кюрдите (може и доста по-рано да е това) За момента се абстрахирам от участието на германците в тоя процес.. Проследявам директната връзка Скити - Сармати - Литовци, Латвийци Славяни... Излиза че тия савромати или сармати са се трансформирали в балти . Забележете обаче: по-северния народ - латвийците е в основата на славяните. lituanian е древния език.. Latvian е по-усъвременената версия междинна между сармати и славяни. lituanian би трябвало да е много близък вариант до сарматския език.. По нататък ще ви дам малко примери.
-
Нещо си в грешка приятелю. Лингвистиката не е измислена по нашите ширини. Ако забелязваш някакъв езиков или времеви проблем - то грешката е или в лингвистите, или се бъркат във времето или има други неща за доуточняване, но няма логика да обвиняваме лингвистиката и методологията им като цяло.. Това е като музиката: като чуеш определена музика много лесно е да кажеш " това ми харесва, или това не ми харесва." Музикантът ще ти каже : тонтоналности, ритъм, синкопея, може да ти запише нотите и всякакви други неща... Така и лингвистите - могат да ти опишат музикалността на езика, тонове, звуци, позиция на езика.. Как се е стигнало до тук.. Не е работа на лингвистите да съгласуват македонските със сръбските или българските исторически претенции. Това са независими неща.. Лингвистите дават свои анализи и обобщения. Историците други. Политиците трети.
-
За да се появи чисто нов многочислен народ са си трябвали наистина титанични усилия . Балканите са се изпразнили откъм мъже, покрай всичките завоевания в Персия , чак то Бактрия и Индия. Долу в Египет някакви си 3-4000 тракийски войни изпълняват войнските си задължения. Затова и стават такива сътресения. А Бастарнските алпи само след няколко века ще бъдат преименовани на Карпати (Тоест на едно от новите племена - Карпи). Археологическата култура се променя , появавя се Зарубинецкая культура . При това преходът е плавен. Някой здраво се е наместил на мястото на бастарните, а за булките за сега все още можем само да гадаем какво се е случило.
-
Добре де, дали първоизточника е един или 2 не е толкова съществено.. По същество: Историята е следната: знаем кое е мястото. През 3 -4 век товя място все още се наименова като мястото на бастарните. На това място идват славяните. Заселват се на опразненото от бастарните територия. Защо бастарните си опразват територията: Пак влизаме в друга история: Македонците имат дълга история на борби с Дарданците. Дарданците пък са съюзници с Пеонците.. Македонците завладяват Пеонците, но дарданците са твърде силни.. На всичко отгоре дарданците са съюзници с рилмляните.. Старите геополитически игри от 4-3 век пне. Та македонците вече са подчинили тракийците.. Но им трябват още войски.. Намират нов съюзник при бастарните - това са едни зарязани келти на север от карпатите.. Зарязани са , защото всички останали келти вече са се изтеглили към Галия, тоеест към сегашната Франция. Македонците им трябват спешно много войници.. Предполагам пращат инструктури и обучават армията на бастарните.. После 30 000 новообучени войни -бастарни преминават Дунав и пристигат в нашата Дунавска равнина, за да са на разположение на македонците. Но случва се голямо нещастие. Умира тогавашния цар на македонците: Philip V of Macedon . През 179 BC . На негово място идва Персей Македонски . Персей се опитва да организира антиримска коалиция, търсейки съюзници сред гръцките полиси и тракийските племена. Обаче тракийците се отмятат. След смъртта на македонския владетел те решават че не са повече обвързани спрямо македонските милитаристи и се оттеглят да си орат нивите. Отказват да подкрепят многобройната армия на бастардите. Бастардите пък са принудени да плячкосват и грабят мирното население, за да не умрат от глад. Почват се едни балкански войни. Бастарните успяват да разгромят дарданите, обаче също дават немалко жертви. На връщане обратно към Бастарния през зимата оцелелите войски преминават по замръзналия Дунав. И тогава ново нещастие се случва: леда се пропуква и поглъща почти цялата оцелала армия.. Като по чудо техния владетел се спасява от ледените води. Ако вярваме на тези цифри то почти цялото мъжко население на Бастарния било изтрепано. Пирова победа.. Остават 30 000 булки на бастарните - някъде там зад Карпатите. От тоя момент нататък бастарните изчезват от историческата сцена може да се каже.. А какво става с булките на бастарните? Тепърва предстои да разберем.. Някой се намества на топло в изпразнените легла.. Появяват се стотици хиляди славяни - нов народ за който никой не е и чувал дотогава.
-
Допреди появата на скитите и Скития, всичко това същото се е наричало Кимерия, а народите кимерийци. Другите се броят под шапката на кимерийците, тоест най-силните... Така отпосле след скитите всичко става Сарматия и сармати. Едно от достоверните сведения за земите на кимерийците ни дава онзи първи поет Архилох . Виж, Главк, как бездната се мъти пак, разтърсвана от морските вълни, и над върха Гирейски как израства огромен облак — буреносен облак. Страх ни обхваща неочакван. -- Перчи се сигурно някой тракиец ( саиец) със щита ми. Здрав беше, не исках, но хвърлих го в храста. Нали се спасих, какво ме е грижа, да пропадне. Друг ще си взема, и не по-лош. -- и това много ми харесва: Тука са преводите: https://chitanka.info/text/13286-kratki-fragmenti Този античен поет посещава Скития точно във времето когато Кимерия се прекръства на Скития.