tantin

Това не мога да го разбера. В повестта на старите времена се появяват 3 години разлика с официалната ни година на покръстване. Дали е възможно през 866 да се е кръстил само Борис, а 3 години по-късно целия народ? През 867 година Борис все още води преговори с Римската църква , така че няма как да е покръстил целия народ през 866 ако папата или Константинопол не са одобрили все още тяхното членство... Излиза че и тук летописът е точен! Годината е 869.

Обобщавам го пак: автора на повестта за отминалите години ни информира къде са разположени славяните. За запад от тях се намират Варягите. На северозапад от тях е морето - балтийско или Варяжко - както те му казват по онова време. Също на запад е земята агарянска . В бележките по превода неправилно се прави връзка с земята на англите, аглянски . Защо тази бележка е неправилна: цар Борис отива до агаряните (вероятно води война с тях) . Според тоя летопис цар Борис (Михаил) е достигнал до Черна река. така че грешка трудно може да има тук

Думата за Ангара, "ангария" идва от пахлави : "ангирд" - коннинк. Оттам тръгват един куп услуги и задължения: поддръжка на пътища, конници, пощенски услуги.. Знаем я тази дума като "ангария" .. Вероятно наименованието на река Ангара също е свързано с тези антични конници. Това отива малко в страни от аварите и "агарянските" езици..

Ясно.. това го разбрах.. Мерси.. По отношение на земята Агарянска от руския летопис нямам никакви съмнения за това че става дума за Аварите . Древният летописец достатъчно ясно го е казал.. Все пак да не му се предоверяваме. Да видим дали ще изкочат и други източници.. Мисля че имам още едно потвърждение.. Ще ви кажа по-късно.

Нищо не пречи хората да са се самонаричали обри, а езика да са го наричали "агарянски" .. Това е много автентично наименование и не е измислено от нищото. Забележи също че "агарянски" не стои никак далече от онгурски, огурски и уйгурски. Остава ми само да докажа че оногурите (тоест пра-българите) също са го говорили този език "агарянския" и тогава съм "цъфнал и вързал" . Нещата не са чак толкова прости.

Дедо Либене, нещата са толкова видими... Няма никаква грешка. Всичко тръгва доста по отдалеч, то реката "Ангар" . Ангарци, аварци, авари .. Агари . агарски - агарянски. Учудващо как досега никой не е направил тази взаимовръзка. Този дето е написал повест временних лет едва ли е писал за жената "Агар", там ясно се казва къде е земята на Агаряните. Агаряни, угри. Не случайно на унгарците във византийски хроники ги наричат "турци" . Това го има документирано многократно.. Старобългарския термин за същото е "агарянски" . Отделно е "погански" за друговерец, отделно е мохамеданин за мохамеданите. В по-късните векове значениет се е изменило, това е ясно.. Говорим за произхода на думата.. Това не изключва по никакъв начин съществуване на човек с име "Агар" както и свързани с това "агарянски" думи. (Пусни си на Гугъл и виж коя е Агар) - дай линк ?

Той и президента на сев. Македония е президент на македонци, но не на ония... Тоест не се знае що са кимерийци ще да са му били подвластните. Явно се е запазила някоя административна област именована "Кимерия". По същия начин римляните правят тяхната провинция Тракия и и променят границите както им е удобно.

Конан, едва ли може да се говори за объркване. Колко са се объркали съвременните тракийци, живеещи в географска област Тракия? Колко са македонци гражданите на Сев.Македония? Всяко понятие си върви в комплект с времето. Тия тракийци не са ония тракийци. Тия македонци не са ония македонци. Така и тия кимерийци не са ония кимерийци. А дори и да са същите, това надали ще промени нещо. Много вода е изтекла от тогаз.

Ето ви текста: http://litopys.org.ua/ Ще трябва да направя един малък речник: Волховъ, Вололохы = власи Агарѧньски = авари Козаръ = хазари Скуфъ = Скития (зовѧху ѿ Грѣкъ Великаӕ Скуфь) Раклии цс̑ри = император Ираклий землю Фрачьскую = Тракия Оугре = огури, маджари Моравѣ = Моравия, ВеликоМоравия цс̑рю Михаилу = нашия цар Борис Бѣлоѡзеро = Бело Езеро ( намира се на някаква Бяла Река) , неизвестно къде Това за начало, може да добавим и още.

Прочетете го тоя летопис в оригинал. Писан е на старобългарски. Явно е започнат от български монах, командирован в Печорската Лавра. Монахът демонстрира отлични познания по география. Пътувал е доста, но е чел също много. Лесно се чете и разбира. Цар Борис е с новопокръстеното си име Михаил.

Не е така. Тези са описани отделно. Ясно си казват хората кои са авари, кои са козари, кои са угри.

Току що си изясних нещо страхотно. Тая дума я срещнах снощи докато преглеждах руския летопис на старите времена. Оказва се че "агарянски" идва от "аварски" . Агар = авар. Тая дума я намираме запазена в българския до 18 век и присъства в новата ни литература, основно за връзка с турците. Обаче произхода и тръгва още от аварите. Това автоматично ни отговаря и за езика на аварите. Щото Агарянски се ползва основно като обозначение на език. Ползва се също и за "агарянско иго" - тоест повинности , задължения спрямо поробителя. Тая дума я има запазена и в другите старо-славянски езици. Слагам си запазена марка @R All right reserved !!!

Съгласни ли сте че тази титла е заимствана от аварите? Кога славяните си избират княз, кога е войвода, кога е пан (жупан) ? Има доста различни мнения по тези въпроси. Според вас има ли нещо общо между Панония и земята на "пано-вете" . Поляците мисля че и сега ползват Пан за господин, благородник . Там са все пано-ве.

По всичко личи че в главите на древните историци и картографи е пълна боза относно това кое са скити и кои са сармати. До около 3 век всичко се нарича с обобщеното "скити" . Така ни го предава и Хердот. Само че Хердот се опитвя да ги разграничи на отделните им подгрупи, като от това разграничение не става достатъчно ясно езиковата принадлежност на етносите. Единствената съпоставка от Хердот е относно дрехи, цвят на кожата , начин на живот, някакво подобие на езиците. По-късните автори продължават да обобщават всички народи като скити. Но около 3 век покрай идването на хуните започват да разграничават в по-голяма степен скити и сармати. Това разграничение е доста условно и всеки автор го прави по собствена преценка. Критериите не са ясни: дали това е езиковата принадлежност, дали това е облеклото, традициите, номадски начин на живот или друго. Така или иначе ползват се наименованията за скити и сармати.. Веднъж цялата област се нарича Скития, при друг автор или картограф същото се нарича Сарматия. Затова казвам че е голяма боза. Тази боза продължава почти до средновековието. Дори и в "Повестта на отминалите години" (Начална руска летопис) все още се среща обозначението за Скития и скити, а знаем кога е писана тази летопис. По всичко обаче личи че езика на скитите "царските скити" може и да не е бил същия както езика на сарматите. Възможно е скитите да са имали повече конакти с централна и източна Азия , оттам и езикът им да е повлиян от огурски или тюркски (монголски). Затова се налага да идентифицираме всяка една от групите и да ги определим яско кои са сармати и кои са скити. (по отношение на сарматите едва ли има някакво съмнение в тяхната ираноезичност като индо-европейци).

https://en.wikipedia.org/wiki/Vistula_Veneti Препоръчвам да погледнете тази статия (на английски). Прави се ясна разлика между сармати и славяни (балти). Сарматите живеят в покрити каруци . Няколко антични автори определят местоположението на Вендите на територията на сегашна Полша, около река Висла. На картата на Петингер същите са дадени на север от Карпатите. Забележете също че сарматите са дадени по на изток от тях. Това са сарматите: https://en.wikipedia.org/wiki/Hamaxobii Последните са дадени на картата на Петингер като Аmaxobii Sarmate .

К IV в. н. э. относится одно из последних упоминаний синдов, которое сделал Руф Фест Авиен, в своем произведении «Описание земного круга», где он писал[10]:

Без много да се замислям , за късно-сарматския спокойно мога да твърдя че е от групата на балтийските езици, че и славянски същи.. Това са все същите късни сармати. Към тях е и древно-пруски. Ако пра-българите бяха късни сармати, то те щяха да са или от балтийския езиков клон, или откъм славянския. Има и трети: абхазо-адигски езиков клон - те също могат да са от късни сармати. Интересно защо никои не отстоява тезата за абхазко-адигски или местен кавказки произход на прабългарите. Четверти клон: пак късни сармати могат да са фино-угри. Покрай всичките тия народи, дето са се извъртяли около планината Урал виждаме всичките езикови групи.. После идва ред на тюрки и монголи. Славяните и балтите според мен са най-вероятните наследници на сарматите. По причина на онези таблици с думи дето доказват родството на славяни, балти и близоста им с иранските езици.

Това не беше ли измежду спорните? Остава да разберем от коя ХАПЛОГРУПА са прабългарите и тогава ще изчистим и езика.

А как мислите: дали българите идват с каруците, жените и децата или това е 20 000 армия - конници и пехота завладяла нова територия? Заселниците възможно ли е да са славяни (излишък от земите на север над Дунава). Виждаме доста подобни завоевателни походи и на север и на юг и на запад... Обикновенно когато някой тръгне да се преселва - първо изпраща армията да проучи терена, да прочисти територията, да изгради укрепления и защита. По кое време са се настанили керваните с жените и децата? Това не е било като историята с остроготите - когато Хуните ги преследват и съсичат, а безнадеждните безпомощни готи се хвърлят да преплуват Дунава. Подозирам че това са няколко бойни отряди - конница и едновременно с тях солидно подкрепление от славяни - пехотинци. Веднъж установили се и разчистили мястото - почва следващият етап на преселението. Подозирам че в първите години преселниците са основно славяни и много малко прабългари.. Но пък за сметка на това би трябвало да има солидна войнкса част от прабългари, тъй като те осъществяват цялата операция, под техен контрол. От другата страна на Дунава, откъм Онгъла е имало солидна логистична подкрепа . Едва ли цялата войска на Аспарух се е стоварила, оставяйки севера незащитен.

Ето още един цитат то отговорите на папата: От тоя отговор се вижда как са били наказвани лъжливите духовници.

Това го знаем.. Има едно известно писмо до папата с повече от 100 въпроса. Въпросното писмо съдържа само отговорите, но донякъде перефразира всеки един от въпросите. Така всъщност ние добиваме добра идея що за сбирщина е била България точно преди покръстването. https://sourcebooks.fordham.edu/basis/866nicholas-bulgar.asp

Обратното е: боляринът е знаел езика на славяните.. Славянин да го накараш да научи пра-български е 1000 пъти по-трудно отколкото руснак да проговори на украински. Просто това е историята: където се завъртели славяните другите езици се изпарявали, изчезвали. Може да са били харизматични, може да са били жестоки. Може от всичко. От прабългарската терминология се запазили военните титли, названията на началниците.. Също както с турските титли: чауш, бей, ефенди и др. Пра-българите дори не са се и опитали да побългаряват подвластните им славяни, обратното: ухажвали са ги, глезили са ги.. Било е брак по сметка.

За народа е ясно че го говори.. Проблема е в "прабългарската" му част. Доколко прабългарите са се славянизирали? Дали са си взели славянски булки за учителки, или са си наели преподаватели? Какво е станало с бабите и дядовците им. Знаем че за 100- 200 години език не се претопява така лесно. Възможно ли е царската върхушка - болярите да са използвали "прабългарски" като вътрешно служебен , а също и като част от необходимите условия за служебно издигане в иерархията? Ясно че старо-славянския е лингуа-франка, за всеобщото ползване. Забранена ли е била употребата на пра-български? За съпоставка: Ал. Македоски е запазил македонския диалект на старогръцкия за вътрешно ползване между командирите на армията си. Всичките му полеви командири са все "македонци" . На по-долните нива освен македонци се назначават и тракийци. Също и гърци. Някак си твърде бързо зачезват пра-българите, което ме кара да си мисля че прабългарския е останал като втори паралелен език , без обаче да се официализира по какъвто и да е начин. В един момент след 2-3 поколения чисто и просто е бил изхвърлен от официалната употреба поради задължителното използване на "старо-славянски". Подозирам наличие на повече следи от "пра-български" измежду някоя от общностите която се явява директен наследник на прабългарите. Въпроса е че не знаем в какво да го търсим, все още се лутаме между тюркски, ирански и старо-славянски .

Това ми го дава преводачката на гоогъл (не съм го вкарал аз) . Ползвах копи/пейст/ А дали има или няма, виж блога на Божо: https://blog.bozho.net/ . Аз не съм от специалистите по тоя въпрос, въздържам се от мнение.

Благодаря за уточнението. Налага се да до-уточняваме. "старобългарски" "старославянски" не са и не могат да бъдат синоними по много причини. Знаем че такава е употребата им, но това е заблуждаващо и грешно. "старобългарски" - вече споменах в предния ми постинг - според времевия период от новата ера насам -можем да разграничим поне 4 или 5 версии на старобългарски, ако не и повече. Трудно ще ме убедите че е съществувал един твърд и непроменен език след всичките тези съюзи и формирования.. Дори и да е съществувал такъв античен "автентичен" "прабългарски" език, то този език най-вероятно е бил познат под друго име на тогавашните народи.. Езика на племето "ДУЛО" - ако ги приемем че те са автентични пра-българи . Дори и за този род откриваме следи водещи към няколко ханства, каганати, Алтай и прочие... Предвид политическите бракове от онова време , подялба на царствата и други практики - това не би следвало да ни учудва. Една дума е старобългарска (старославянска) ако принадлежи към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век) -Това е много добре, само че "старобългарските" думи или попадат в групата на "старо-славянки" , или влизат към "прабългарския" принос. Тоест: доколкото разбирам под "старобългарски" разбираме " думите, документирани към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век) . Това дори не може да се нарече толкова стар, това си е реално средновековен български или български преди падането под османското владичество. Проблема ни с тоя "старобългарски" в е това че той по никакъв начин не отчита говоримите езици и диалекти. В тоя смисъл руската интерпретация като "църковно-славянски" може да се нарече по точна и конкретна. А ние вече си знаем че по същество "църковно-славянски" е най-близик до "старобългарски" или средновековен български. Все пак съществува и "църковно-славянски" - като независим служебен език . Ползването на тоя език е повсемесно из цяла източна Европа.. Тоя език се запазва и тогава когато българската държава изчезва и следите на българите се загубват за европейците до около началото на 18 век.