tantin

Без много да се замислям , за късно-сарматския спокойно мога да твърдя че е от групата на балтийските езици, че и славянски същи.. Това са все същите късни сармати. Към тях е и древно-пруски. Ако пра-българите бяха късни сармати, то те щяха да са или от балтийския езиков клон, или откъм славянския. Има и трети: абхазо-адигски езиков клон - те също могат да са от късни сармати. Интересно защо никои не отстоява тезата за абхазко-адигски или местен кавказки произход на прабългарите. Четверти клон: пак късни сармати могат да са фино-угри. Покрай всичките тия народи, дето са се извъртяли около планината Урал виждаме всичките езикови групи.. После идва ред на тюрки и монголи. Славяните и балтите според мен са най-вероятните наследници на сарматите. По причина на онези таблици с думи дето доказват родството на славяни, балти и близоста им с иранските езици.

Това не беше ли измежду спорните? Остава да разберем от коя ХАПЛОГРУПА са прабългарите и тогава ще изчистим и езика.

А как мислите: дали българите идват с каруците, жените и децата или това е 20 000 армия - конници и пехота завладяла нова територия? Заселниците възможно ли е да са славяни (излишък от земите на север над Дунава). Виждаме доста подобни завоевателни походи и на север и на юг и на запад... Обикновенно когато някой тръгне да се преселва - първо изпраща армията да проучи терена, да прочисти територията, да изгради укрепления и защита. По кое време са се настанили керваните с жените и децата? Това не е било като историята с остроготите - когато Хуните ги преследват и съсичат, а безнадеждните безпомощни готи се хвърлят да преплуват Дунава. Подозирам че това са няколко бойни отряди - конница и едновременно с тях солидно подкрепление от славяни - пехотинци. Веднъж установили се и разчистили мястото - почва следващият етап на преселението. Подозирам че в първите години преселниците са основно славяни и много малко прабългари.. Но пък за сметка на това би трябвало да има солидна войнкса част от прабългари, тъй като те осъществяват цялата операция, под техен контрол. От другата страна на Дунава, откъм Онгъла е имало солидна логистична подкрепа . Едва ли цялата войска на Аспарух се е стоварила, оставяйки севера незащитен.

Ето още един цитат то отговорите на папата: От тоя отговор се вижда как са били наказвани лъжливите духовници.

Това го знаем.. Има едно известно писмо до папата с повече от 100 въпроса. Въпросното писмо съдържа само отговорите, но донякъде перефразира всеки един от въпросите. Така всъщност ние добиваме добра идея що за сбирщина е била България точно преди покръстването. https://sourcebooks.fordham.edu/basis/866nicholas-bulgar.asp

Обратното е: боляринът е знаел езика на славяните.. Славянин да го накараш да научи пра-български е 1000 пъти по-трудно отколкото руснак да проговори на украински. Просто това е историята: където се завъртели славяните другите езици се изпарявали, изчезвали. Може да са били харизматични, може да са били жестоки. Може от всичко. От прабългарската терминология се запазили военните титли, названията на началниците.. Също както с турските титли: чауш, бей, ефенди и др. Пра-българите дори не са се и опитали да побългаряват подвластните им славяни, обратното: ухажвали са ги, глезили са ги.. Било е брак по сметка.

За народа е ясно че го говори.. Проблема е в "прабългарската" му част. Доколко прабългарите са се славянизирали? Дали са си взели славянски булки за учителки, или са си наели преподаватели? Какво е станало с бабите и дядовците им. Знаем че за 100- 200 години език не се претопява така лесно. Възможно ли е царската върхушка - болярите да са използвали "прабългарски" като вътрешно служебен , а също и като част от необходимите условия за служебно издигане в иерархията? Ясно че старо-славянския е лингуа-франка, за всеобщото ползване. Забранена ли е била употребата на пра-български? За съпоставка: Ал. Македоски е запазил македонския диалект на старогръцкия за вътрешно ползване между командирите на армията си. Всичките му полеви командири са все "македонци" . На по-долните нива освен македонци се назначават и тракийци. Също и гърци. Някак си твърде бързо зачезват пра-българите, което ме кара да си мисля че прабългарския е останал като втори паралелен език , без обаче да се официализира по какъвто и да е начин. В един момент след 2-3 поколения чисто и просто е бил изхвърлен от официалната употреба поради задължителното използване на "старо-славянски". Подозирам наличие на повече следи от "пра-български" измежду някоя от общностите която се явява директен наследник на прабългарите. Въпроса е че не знаем в какво да го търсим, все още се лутаме между тюркски, ирански и старо-славянски .

Това ми го дава преводачката на гоогъл (не съм го вкарал аз) . Ползвах копи/пейст/ А дали има или няма, виж блога на Божо: https://blog.bozho.net/ . Аз не съм от специалистите по тоя въпрос, въздържам се от мнение.

Благодаря за уточнението. Налага се да до-уточняваме. "старобългарски" "старославянски" не са и не могат да бъдат синоними по много причини. Знаем че такава е употребата им, но това е заблуждаващо и грешно. "старобългарски" - вече споменах в предния ми постинг - според времевия период от новата ера насам -можем да разграничим поне 4 или 5 версии на старобългарски, ако не и повече. Трудно ще ме убедите че е съществувал един твърд и непроменен език след всичките тези съюзи и формирования.. Дори и да е съществувал такъв античен "автентичен" "прабългарски" език, то този език най-вероятно е бил познат под друго име на тогавашните народи.. Езика на племето "ДУЛО" - ако ги приемем че те са автентични пра-българи . Дори и за този род откриваме следи водещи към няколко ханства, каганати, Алтай и прочие... Предвид политическите бракове от онова време , подялба на царствата и други практики - това не би следвало да ни учудва. Една дума е старобългарска (старославянска) ако принадлежи към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век) -Това е много добре, само че "старобългарските" думи или попадат в групата на "старо-славянки" , или влизат към "прабългарския" принос. Тоест: доколкото разбирам под "старобългарски" разбираме " думите, документирани към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век) . Това дори не може да се нарече толкова стар, това си е реално средновековен български или български преди падането под османското владичество. Проблема ни с тоя "старобългарски" в е това че той по никакъв начин не отчита говоримите езици и диалекти. В тоя смисъл руската интерпретация като "църковно-славянски" може да се нарече по точна и конкретна. А ние вече си знаем че по същество "църковно-славянски" е най-близик до "старобългарски" или средновековен български. Все пак съществува и "църковно-славянски" - като независим служебен език . Ползването на тоя език е повсемесно из цяла източна Европа.. Тоя език се запазва и тогава когато българската държава изчезва и следите на българите се загубват за европейците до около началото на 18 век.

Нещо или аз не разбирам , или нещата не са така. Славянкият език остава скрит до 3 век от н.е. Конниците са препускали из степите открай време. Ако конниците са ползвали повече елементи от "славянския" то те са щели да ги занесат и на изток. А такива не съм забелязал да съществуват. Обратното. Славянския е ограничен и изолиран в тясно пространство до 3 век. Старобългарския книжовен език има 2 компонента: старославянски плюс тук таме някой вмъкнат "старобългарски". Дори и името на тоя език се определя като "църковно-славянски".. Доста по-късно , май че Пайсий за пръв път ползва термина "Славяно-български". Нищо не изключва "прабългарския" да е съществувал паралелно със "старославянския" и такива следи със сигурност биха се намерили. Ако "прабългарският" беше вариант на "славянския" то тогава естествено че смесването би станало без видими сътресения. Обаче знаем че това не е така. Нито конниците са говорили на старославянски, нито пък славяните са били конници. Обаче скитите са говорели на някакъв "ирански" . Или поне за сармати и роксолани го знаем това. Ако трябва да търсим ирано-говорящи конници, то тогава не би ли следвало да ги наричаме с правилното им име - скити ? (За хуните е по-проблематично какъв език са говорили) .. Какво мислите за това което ни съобщава Приск: скитите говорят на "хунски" език.. Възможно ли е скити, хуни и прабългари да са едно и също нещо ?

Въобще имаме ли поне 1 надпис, за който да твърдим със сигурност че е на "пра-български", "старобългарски", но "не-славянски" ??? Надписи на "старославянски" с множество "прабългарски" думи из тях - знам че имаме доста. Но каква е граматичната структура на "прабългарския" глаголи, местоимения, предлози.. Няколкото предполагаеми думи могат ли да ни убедят че това са наистина "прабългарски", а не "хунски" думи ?

Какво имаш предвид под "старобългарски" ? -старославянски, църковно-славянски ? -предполагаеми думи , остатъци въз основа на които се гради изгубения "прабългарски"? Ако говорим за "прабългарски" или "старобългарски" би следвало да търсим няколко етапа: -алтайски, турански или бактрийско-согдиански времена - около времето на Христос -кавказко уралски "старобългарски" или"хуно-български" - 3-4 век --"аваро-български" - 6 век -"хазаро-български" - това се отнася за Волжските българи - 7 век -"славяно-български" - това са нашите хора - на Аспарух от 7 век нататък Възможно е да има "тюркско-български", "маджаро-български" и други смесени варианти. Предвид на непрекъснатите участия на "пра-българите" в различните племенни съюзи и обединения от 3 век нататък е невъзможно да говорим за единен и хомогенен "прабългарски език", нито пък "старобългарски".. За да го има този език трябва някой да го е фиксирал за поне кратко време, да са се установили тези хора без да се смесват, без да влизат в нови конфигурации с други многочислени общности. Прабългарите показват голяма политическа "мобилност", "флексибилити", приспособяемост .. И това дава печат, белези или рани на езика им. Няма съмнение че "прабългарите" са били измежду най-висшата политическа класа, върхушката.. Нямам съмнение че те са говорели помежду си на родния си език, но на какъв език са командвали армията си и подчинените подлежи на доказване. Измежду всичките запазени "старо-български" думи не можем да кажем кои са "прабългарски", кои са "военно-административни" заемки, кои са "календарни" заемки. Възможно е да има "хунски" , "аварски", тюркски" и други заемки измежду набедените за "старо-български". Надявам се да съм ясен.

Докато се напъвах да открия предполагаемата връзка между прабългарски и ирано-арийски установих че дори и да има такава връзка, то тя е много слаба, едва забележима. В същото време връзката между славянските езици и индоевропейските - ирано-арийски е повече от видима.. Тази връзка е непосредствена и проследима. По скоро си мисля кои са директните наследници на прабългарите и можем ли да открием някакви остарели и диалектни думи измежду тях. За гагаузите вече имам много силно предчувствие.. Все пак гагаузите не са единствения кандидат за остатъци от прабългари.. Има и други.

Благодаря за подсказването. Това ми спестява доста време: https://ru.wiktionary.org/wiki/Приложение:Списки_Сводеша_для_славянских_языков

Пилето показва интересна близост между всичките балкански и славянски народи. При гърците се казва: кокоше-пиле.

Първите 3 птици са с чисто славянско име. Добро допълнение, благодаря !

Катерицата е зад точката, в отделно изречение.

Това са примери за имена на някилко птици и катерица . Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица. Перс. gunjshke , kebwtr , kelagh , qlab , kerkes , 'eqab , shahan , chewb lbasa , perstw. snjab Kurd: bêpekan, ?????, çok, çikilandin, kûvik, ejle, ????, ???, ????. Sihorîk. Tajik: гунҷишк, кабӯтар, қарғ, ваҳшӣ, арғувон, уқоб, шайтона, ғӯзапоя, фурӯбаранда. Кишвар. ----- Lithuanian: žvirblis, balandis, varna, dalgis, grifas, erelis, falūnas, gandras, kregždė. Voverė. Latvian: zvirbulis, balodis, vārna, izkapts, plēsoņa, ērglis, piekūns, stārķis, bezdelīga. Vāvere. ----- Polish: wróbel, gołąb, wrona, kosa, sęp, orzeł, sokół, bocian, jaskółka. Wiewiórka. Russian: воробей, голубь, ворона, коса, гриф, орел, сокол, аист, ласточка. Белка. Ukrainian: горобець, голуб, ворона, коса, гриф, орел, сокіл, лелека, ластівка. Білка. Serbian: врабац, голуб, врана, коса, супа, орао, соколов, рода, ластавица. Веверица. Slovak: vrabec, holubica, vrana, kosa, sup, orol, sokol, bocian, lastovička. Veverka. Slovenian: vrabec, golob, vrana, kosa, jastreb, orel, sokol, štorklja, pogoltniti. Veverica. Bulgarian: врабче, гълъб, врана, коса, лешояд, орел, сокол, щъркел, лястовица. Катерица. Macedonian: врабец, гулаб, врана, крцкалка, мршојадец, орел, сокол, штрк, ластовица. Верверица. Romanian: vrabie, porumbel, cioara, coacăz, vultur, vultur, șoim, barză, înghițire. Veveriţă. Albanian: harabel, pëllumb, kapelë, kosë, vjeshtë, shqiponjë, falcon, lejlek, gëlltitje. Ketri. Greek: σπουργίτι, περιστέρι, κοράκι, δρεπάνι, όρνιο, αετός, γεράκι, πελαργός, χελιδόνι. Σκίουρος. За думата прица имаме: kurd: teyr , çûk Pers: perndguan Tajik: парранда Lithuanian: paukštis Romanian: pasăre Latvian: putns Polish: ptak Russian: птица Slovak: vták Macedonian: птица Slovenian: ptica Serbian: птица Ukrainian: птах Albanian: zog Какво забелязваме при птиците: 1. С изключение на "орела" трудно може да се открие каквато и да било връзка с ирано-арийските езици. 2. Всички наименования на основните птици при славянските народи са идентични. 3. Румънският и албанския показват близост спрямо славянските езици. 4. Враната най-вероятно е била "варна"в миналото, възможна е връзка с ирано-арийските езици, но е далечна. 5. При катерицата виждаме интересен преход: Кишвар,(тадж.) Кетри (алб). Voverė , Vāvere , Wiewiórka (пол.), Веверица - и накрая се връщаме при нашата катерица. 6. Орел е със силно вероятен арийски произход. Ерелис, Ерглис от балтийските езици минава в Орзел (възможно е да се е преминало през "ердзел" "ордзел" ) Също и при птиците: забелязваме 2 дупки, пропадания: първата е голяма - между арийските езици и балтийските езици. Втората е по-малка - между балтийските езици и славянските. Видимо е отделянето на балтииските езици от прото-славянския .. Дори и да предположим че е даден момент прото-балтийският е бил прото-славянски , то сегашните балтийски езици са еволюирали спрямо предходния прото-балтийския.

Ето един дълъг списък с думи: Анг: mouse, goat, horse, sheep, donkey, cock, hen, chicken, egg, hedgehog, lizard, snake, turtle. перс: mwsh, bz, asb, guwsfnd, alagh, khrws, mrgh, mrgh, tkhm mrgh, jwjh tagha, marmwlke, mar, lake pesht. кюрд: mişk, bizin, hesp, mîh, gîx, dîk, heç, mirîşk, hêk, hedgeh, ????, mar, tûj. Tajik: муш, буз, асп, гӯсфанд, хар, мурғ, мурғ, мурғ, тухм, кирпи, гусфанд, мор, сангпушт. Липсващ: ---- Lithuanian: pelė, ožka, arklys, avys, asilas, gaidys, višta, vištiena, kiaušinis, ežiukas, driežas, gyvatė, vėžlys. Latvian: pele, kaza, zirgs, aitas, ēzelis, gailis, vista, vistas, ola, ezis, ķirzaka, čūska, bruņurupucis. липсващ:---- Polish: mysz, koza, koń, owca, osioł, kogut, kura, kurczak, jajko, jeż, jaszczurka, wąż, żółw. Belarusian: мыш, коза, конь, авечка, асёл, певень, квактуха, курыца, яйка, вожык, яшчарка, змяя, чарапаха. Ukrainian: миша, коза, кінь, вівця, віслюк, півень, курка, курка, яйце, їжак, ящірка, змія, черепаха. Czech: myš, koza, kůň, ovce, osel, kohout, slepice, kuře, vejce, ježek, ještěrka, had, želva. Russian: мышь, коза, лошадь, овца, осел, петух, курица, курица, яйцо, еж, ящерица, змея, черепаха. Bulgarian: мишка, коза, кон, овца, магаре, петел, кокошка, пиле, яйце, таралеж, гущер, змия, костенурка. Serbian: миш, коза, коњ, овца, магарац, пијетао, кокош, пилетина, јаје, јеж, гуштер, змија, корњача. Croatian: miš, koza, konj, ovca, magarac, pijetao, kokoš, piletina, jaje, jež, gušter, zmija, kornjača. Slovenian: miš, koza, konj, ovca, osel, petelin, kokoš, piščanec, jajce, jež, kuščar, kača, želva. Romanian: șoarece, capră, cal, oi, măgar, cocoș, găină, pui, ou, arici, șopârlă, șarpe, broască țestoasă. Albanian: miun, dhinë, kalin, delet, gomarin, karin, pulën, pulën, vezën, iriqin, hardhucën, gjarprin, breshkën. Greek: ποντίκι, κατσίκα, άλογο, πρόβατα, γάιδαρος, κόκορας, κότα, κοτόπουλο, αυγό, σκαντζόχοιρος, σαύρα, φίδι, χελώνα. Да направим кратък анализ, доколкото можем да бъдем кратки в такива сложни взаимообвързани мрежи: Първата дума за мишка: видим произход от ирано-арийски (съвпада включително с кюрдски) , без големи отклонения. Коза: произход -несигурен, с повече вариации около ирано-арийския произход, близко до кюрдската версия. стабилно в славянския. Кон: асп в арийско-иранските версии, ožka в литовски, zirgs - в латв. (неясно откъде) , стабилно кон в славянските. Относно балканската версия: румънски - гръцки - албански - има връзка между тях трите , няма да я обсъждаме. Овца: гусфанд в персийския, гусфанд в таджикския .. Тук има интересен момент с овцата: гусфанд е почти идентично с гущер "гусфанд" на персийски, което пък стои не далеч от нашето гущер.. Възможна е близост. Магаре: 2 групи в славянско балканските езици: măgar и осел (асёл) mrgh - е персийският древен корен. asilas откриваме при литовците в първична форма. Петел, кокошка, пиле, яйце- вижте ги сами. Все пак за петел , да добавя че основния смисъл по него идва от пея, пеещ. Виждаме го в литов. gaidys, лат. gailis; белоруското "певень" , укр. "півень". Вероятно и българският му вариант идва от "пея, пеят, петь, петьйель , петльо". Таралеж: marmwlke (перс.) /мармулке/ mar - гущер, мор - змия - вижда се някакъв общ корен между влечугите при ирано-персийските варианти. Таралеж е ežiukas , ezis, а също , йеж , яйка , иеж с общ корен за "еж". При славянските езици влечугите са: ящер, гущер, ящерица, яшчарка - с видим общ произход. Костенурка: черепаха, корњача, želva (гр.) .

Ето ви още една таблица с развитието на определени думи от ирански към таджикски. Включих за сравнение и кюрдкитед думи. Следват литовски, латвийски (липсва прото-славянския) , после са полски, чешки, украински и български. tadj kurd lit lat. Proto-sl. pol. czek ukr. bg eng. дарё çem upė upe rzeka řeka річка река river харгӯш kevroşk zuikis zaķis królik Králíček зайчик зайче bunny харгӯш kevroşk triušis trusis Królik králičí кролик заек rabbit дарахт dar medis koks drzewo strom дерево дърво tree шамол ba vėjas vējš wiatr vítr вітер вятър wind зуд zû greitai ātri szybki rychle швидко бърз fast чашм çav akis acs oko oko око око eye даст dest ranka roka dłoń ruka рукою ръка hand хурмо delnas plauksta dłoń dlaň долоня длан palm Според мен прото-славянския е междинен език между латвийски и полски като полският стои най-близко до прото-славик. Забележете длан и ръка: те вървят почти като синоними, даст дест, делнас ... следват длон, длан подобно при заека: има 2 корена в литовския за зуйкис и труйсис, откъдето произлизат 2-те форми за заек и кролик.. (възможно е също кролик да произлиза от крал ). Вятър - видимо не идва от ирано-арийския корен. А за "дърво" - литовци и латвийци са вкарали в употреба по-нови думи, но стара дума с "дрв" със сигурност имат, просто гоогле транслатора в момента не ми я дава.

Благодаря, поправих са (с малко закъснение) . Предлозите са не по-маложавни.. Те са си като всяка друга съставна част на езика.. Употребяват се много по начесто от всички други думи.

Благодаря за уточнението.. С тези екзотични за мен езици аз съм доста предпазлив по отношение на "W" . dwr az kewh /Двар аз кевх или дур аз кеух / Това объркване с В У го срещаме и при европейците; Уелком - Вилкоммен Варшава - Уарсоу - Варсовие.. Веднъж го виждаме при иранските езици, а втори път при поляци и от там към германците..

Да видим какво се случва до планината: до планината - next to the mountain pers. کنار کوه /kenar kewh/ - кенар кевх тадж. назди кӯҳ литв. šalia kalno латв. blakus kalnam Полски: obok góry укр. поруч з горою чешки: vedle hory словак: vedľa hory руски: рядом с горой Значи до гората или до планината имаме най-разнообразни конструкции: рядом или редом, до, назад, напред, около.. Разнообразието от предлозите тук не се дължи толкова на големи разлики, колкото до предпочитанията на различните народи при оформяне на конструкцията под една или друга форма. Може да се каже че това е най-вариативния предлог измежду славянските вариации.

Още един пример: Далеч от планината - far from the mountain . Персийски: دور از کوه dwr az kewh /Двар аз кевх/ таджик: дуртар аз кӯҳ литовски - toli nuo kalno латвийски - tālu no kalna полски - daleko od góry украйнкси - далеко від гори руски - далеко от горы словак - ďaleko od hory Забележете още приликата между: (лит)Тали-нуо - дально - далечно (литовски - toli nuo kalno) (лат) талу-но -долно (латвийски - tālu no kalna)

Друг пример: "behind the mountain" - зад планината Персийски "pesht kewh" таджик - "паси кӯҳ" литовски - prie kalno латвийски - aiz kalna полски - za górą украйнкси -за горою руски - за горой словак - za horou Виждате че при прехода литовски-латвийски има една видима дупка, прескачане.. Тези два езкика са най-близки помежду си един спрямо друг, в същото време има леки прескачания от "сарматски" към славянски.. В някой случаи литовския клони към сарматския, в други случаи латвийския отива към славянските езици.