Опълченец

@sirБлагодаря за градивните забележки, ще ги имам предвид!

С Флавий Аспар обаче не може да бъде обяснен Исперих, а само Аспарух. Друг е въпросът кое е по-достоверно, но и дори и Аспарух да е готско или иранско, това е само едно име от всичките останали, които както видяхме, са очевидно славянски. И какво, ако някой днес ти каже, че говори словенски и български, това означава ли, че българският не е славянски? Какво значи удобни сведения? Аз си мислех, че търсим истината, но Вие май не разсъждавате така... И кои са тия много източници, освен св. Теофан, където се прави сравнение с обединеното им положение??? А аз кога казах, че българи = склавени? Ясно е, че това са отделни племенни групи. Аха, значи Севар не е славянско, а латинско име, много убедително на фона на другите български имена.. Е и? В едното сражение са на суша, в другото по море - същото и с българите. Срещу Тракийския Херсонес са тръгнали с лодки.

Здравейте! Отварям тази страница с цел излагане и обсъждане на становището за славянски произход на древните българи, тъй като по мои наблюдения немалко събеседници го поддържат, но такава тема и ясно излагане няма. Славянски произход ще рече принадлежност към славянската народно-езикова група, т.е. сродни по език и кръв народи като чехи, поляци, хървати, руси и пр. За да се избегнат излишни стълкновения относно името на тази общност, пояснявам че „славяни“ е руско произношение на старобългарското „словѣне“. Важно е също да отбележа, че славянското становище е отделно от тракийското. Главни доводи за славянския произход на древните българи: 1. Езикът: а) Единственият писмено засвидетелстван български език е славянският, липсват доказателства за наличието на някакъв неславянски „прабългарски“ език. Откакто българите имат писменост винаги са писали и говорели на славянския български език, следователно по подразбиране са говорели на него и преди това, и за да се приеме обратното, трябва да се дадат неоспорими доказателства, което обаче не се случва. Обикновено като доказателства за „прабългарски“ език се сочат написаният на славянски „Именник на българските князе“, както и големият преславски надпис, съдържащ няколко спорни думи, които могат да се разтълкуват през всякакви езици. От друга страна, българите притежават неизчерпаема книжнина на чист славянобългарски език, с около 0,1% тюркски и ирански заемки. Ако древните българи бяха нещо различно от славяни, то несъмнено старобългарският език щеше да е пълен с „прабългарски“ думи. Димитрий Иловайски, знаменит руски историк и един от защитниците на славянския произход за сметка на финския (предшественик на тюркския възглед), казва: „Ако предположим, че българите наистина са били финско племе, което се е подчинило под влиянието на покорените славяни, то и в такъв случай, разбира се, то би изгубило своята народност не изведнъж, а постепенно; то би оставило не няколко думи, а дълбоки дири в езика, и не само в речниковия състав, но и в граматиката. Освен това, в такъв случай би трябвало да произлезе смесване на двата езика; а от това смесване би трябвало да се появи нов тип от друг език, даже и при пълното обладание на славянския елемент. Вместо това в IX и X в. ние виждаме необикновено богато развитие на българската писменост с чист славянски език. И каква писменост! Която е легнала в основата на всичката славяно-християнска образованост.“ б) Невъзможността св. цар Борис-Михаил да „жертва прабългарския“ и да приеме славянския като църковен и държавен език. Всъщност делото на царя, освен в самото покръстване, се състои именно в това, че той е успял да го направи без българите да бъдат подложени на претопяване от страна на гърците. Затова е и борбата за независима църква и богослужение на свой език. Но ако се приеме, че българите са били нещо различно от славяни, то защо му е, бидейки неславянки българин, да избира славянския, а не „прабългарския“ за църковен и държавен език, обричайки така народа си на претопяване – именно това, от което всъщност се опитва да го избави? Някои ще кажат, че „прабългарите“ са били изключително малко на брой, но това е недоказано твърдение, опиращо се именно на предположението, че не са славяни (по-подробно за броя им вж. по-надолу), а и дори да бяха малко, цар Борис несъмнено щеше да отстоява техния род и език и да опита да издейства превод на неславянски български. В крайна сметка, целта му, като истински вярващ, е била народът да разбира Писанието, а може ли той да пренебрегне своя собствен род? Именно заради това фантасмагорично „жертване на прабългаския“, цар Борис е разглеждан дори и от учители по история като „родоначалник на българския народен нихилизъм“ и „унищожител на прабългарската народност и език“. в) Невъзможността за превръщане в славяни – Юрий Венелин, основоположник на славянското становище в съвременната наука, сполучливо привежда довода, че превръщането от тюрки (или неславяни въобще) в славяни, без да остане следа от тюрките, трябва да се е случило между 680 (идването на Аспарух) и ок. 863 (покръстването), тъй като Св. Писание и Литургията са преведи на известния ни славянски език. Както казахме, дори и малка част от българите по това време да са били тюрки, то без съмнение щеше да последва превод и на техния език, но за такъв не са писали нито ромеите, нито който и да е друг техен съсед. Претопяването на многоброен властващ народ за 183 години е нещо, което напълно противоречи на законите на историята. Гърците, които за 2,000 години превратности, чужди владичества, смесвания с всякакви чужди народи: перси, македонци, римляни, франки, венецианци, славяни и накрая 400 год. турци, не изгубили своя език, а той само претърпял известна промяна с течение на времето, бидейки предимно в подчинено положение. От друга страна се твърди, че тюркският език (или какъвто и да е неславянски), не просто се изменил, но и напълно се превърнал в славянски за 183 години, бидейки господстващ, без да остави ни най-малка следа в славянския. Ю. Венелин казва също, че неславянските българи не са щели да се смесят навсякъде със славяните и езикът им е щял да се запази и до днес в някои места в България, което обаче никога не е било. Друг негов довод е, че многочислените българи са щели да претопят покорените славяни, а не обратното, както и че при идването си, Аспарух преселва северите и седемте славянски колена в различни части на държавата, така че те дори не съжителстват с Аспаруховите българи поне до времето на княз Муртаг. Друго ясно доказателство против тази постановка са Алцековите българи, които се заселили в Италия ок. 662 г. След 787 г. Павел Дякон свидетелства, че те употребяват латински, но не са изоставили майчиния си език. Т.е. за най-малко 125 г. Алцековите българи, несъмнено бидейки малцинство, и то подчинено, не са изгубили езика си, а според това, което се твърди, Аспаруховите, бидейки властващи и несъмнено многочислени, са изгубили езика си за почти същото време. Виждайки безпочвеността на тази теория, можем да заключим единствено, че Аспаруховите българи са били славяноезични от самото начало. в) Лични имена със сигурен или вероятен славянски произход: Авитохол – от слав. ꙗвити „да явя, открия, разглася"; Гостун – от слав. „гость“ + наставка „ун“, срв. славянските имена Перун, Владун, Годун, Белгун и др.; Кроват – от слав. крꙑти „пазя, покривам“, срв. с хърватския предводител Χρωβάτος (Хроват) Безмер – от слав. „безмерен“; Боян/Баян – от слав. „бой“ + наставка „ан“; Котраг – срв. със старочешкото име Кутра, също и с бълг. кутре; Исперих/Есперих/Аспарух – може би свързано със слав. „перо“, срв. съвременното бълг. име Паруш; или от праслав. *per- „удрям, посичам“, срв. съвр. български глагол „первам“, откъдето се предполага, че идва и Перун; Тривелий/Тервел/Тербел – „Трижди велик“, срв. стб. „трьвелiй“ („ь“ се чете като звук между „е“ и „и“); или пък от требити „укрепявам, устроявам“, срв. със славянската област Тервуния/Тербуния „укрепено място“ Кормесий – свързано със стб. кръмьникъ - „кормчия“, или с кръмити - „кърмя, изхранвам, отглеждам, пазя“; Севар – слав. „сѣверъ“; Кормисош – същото като Кормесий; Телец – няма нужда от превод; Крум (записвано и като Крумн, Крем) – „крепък“, срв. с чешкото krumlov „крепост“, сродно с руското „кром“ и „кремль“; Звиница – срв. слав. ꙁвѧщи (произнася се звенщи) – звекам, звъня + наставка „ица“; Житкомир – слав. жыти „живея“ + мир „свят“; Маламир/Маломир – „малък свят/малка мярка“; Пресиян – слав. „Пре-сияен“, срв. с княз Пресиян, синът на цар Иван Владислав; Борис – от слав. „борещ се“; Владимир – стб. Владимѣръ: владь „власт, могъщество“ + мѣръ „велик“, и пр.; г) Славянски имена на градове, предимно от ПБЦ: - Плиска, Преслав, Варна, Шумен, Перник, Бъдин, Велбъжд, девет града с името Бѣлград, основавани от българите, и мн др. - Летописците Теофан и Никифор ясно казват че „Онглос“ е българска дума, а тя отлично отговаря на старобългарската (т.е. славянска) дума ѫгълъ (чете се онгъл или ънгъл), съвременно изговаряне „ъгъл“. Това предположение се потвърждава и от славянското племе угличи, населявало областта по-късно, а също и от начина, по който турците я наричат – „Буджак“ (тур. ъгъл); - Патр. Никифор казва, че областта Загоре (букв. „Зад планината“) „се нарича сега“ Загоре, т.е. след присъединяването ѝ към България по времето на цар Тервел; - Гореспоменатият Иловайски отново казва: „Въобще след българското появяване на Балканския полуостров ние виждаме твърде бързо умножаване на славянски географски названия в Мизия, в Тракия, в Македония, в Епир и даже в самата Гърция, и никакъв признак от фински названия. Тук започваме да срещаме множество такива имена, които сякаш са били пренесени право от Русия, каквито са Вишеград (Вишегория), Смолян (срв. руското Смоленск – б.м.), Остров, Верея (и до днес съществува руски град и множество села със същото име – б.м.), Преслав (срв. Переяслав – б.м.), Плиска (или Плисков, срв. руското Плесков, старо название за Псков – б.м.)“; - Вж. също и основаният от Алцековите българи град Бояно (срв. бълг. Бояна); д) Звания – макар да не са особено добър довод за произхода на определен народ, тъй като лесно се заемат от други, все пак българските звания са преимуществено славянски: - канас/канес убиги = кънѧсь оу бiги слав. „княз от бога“; Това предположение се потвърждава и от обстоятелството, че владетелите преди Борис, а и самият той, по-късно, при наличието на българска писменост, винаги са наричани князе. Предположението, че Борис променя званието си от „хан“ на „княз“ е безпочвено и не се основава на никакви исторически свидетелсва. Също така, „Бiг“ е украинска диалектна форма на думата „Бог“, а българите идват именно от земите на Украйна. Съдейки по надписите, „κανασυβιγι“ и „ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων“ са едно и също звание на различни езици, т.е. на български и на гръцки, като „ас“ не е гръцко окончание, а част от българската дума, тъй като „канас“ е посочено като звание на българите и от арабския летописец Ибн Хуразбих, а в арабския език такива окончания няма. - жупан – думата се използва и в сръбски, хърватски, словенски, словашки, руски; - болярин – от слав. болïй – по-голям, т.е. буквално „големец“ - боил (βοιλάς – воилас) – вероятно от „бой“ или праслав. *vojь „воин“, също е възможно да е думата „болярин“, съкратена или изкривена от гърците; - ватах – вероятно свързано с „вожд“, вж. ПИЕ *wodʰók(o)s - Също и Боян, Аспаруховият брат, носи званието „бат“ пред името си, което до ден днешен в славянските езици се използва като уважително име за някой по-възрастен или по-старши, срв. българското „батко“, „баща“ „бай“, а също и руското „батюшка“, украинското „батько“ (баща) и беларуското „бацька“ (същото); - По думите на Скептика, в наречието на живеещите в региона Молизе има една славянска дума, която лично е чул, а именно: кунзе „главатар“, от думата княз; 2. Местообитания – няма никакви свидетелства за българи извън Европа, следователно твърденията, че те идват от Сибир, Памир и пр. са недоказуеми. Най-далечното сигурно споменаване на българи е на реката Кубан, откъдето, както се вижда от изворите, рано се преселват в земите между Дунав и Азовско море, т.е. днешните Южна Русия, Украйна, Молдова, Румъния, като се наблюдава препокриване с местоположенията на склавените: - Прокопий накратко за началото на българската история: утигури и кутригури (българи) обитават между Понт и Меотида, т.е. при река Кубан, а съседи на север са им антите (източните славяни). Земите между Дунав и Меотида (Азовско море) обитават готите, които българите нападат, побеждават и прогонват – някои от готите се заселват в Таврида, други се изселват като федерати в Тракия, а трети тръгват за Италия начело на Теодорих. Кутригурите заемат местата, на които преди това са живеели готите, а утигурите се връщат по бреговете на Меотида и в източната част на Таврида. Кутригурите, макар и да получават ежегодно големи дарове от ромейския цар Юстиниан, често преминават Дунава и правят нашествия в ромейските области, ту като съюзници, ту като неприятели. Прокопий пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан българи, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са упостошили Илирия, Тракия, Гърция, Тракийски Херсонес и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград; - През 482 г., император Зенон, притиснат от готите, се обръща за помощ към българите, които се славели със своята непобедимост (според акад. Державин, живеели в Причерноморските и Приазовските степи); - През 488 г. българският вожд Бузан в съюз с гепидите воюва срещу готите в поречието на р. Сава (недалеч от днешен Белград); - 499 г. – грабежи на българи в Тракия; - 501-502 г. българи бродят из Илирик и Тракия; - 514-515 г. българи участват в бунта на Виталиан срещу цар Анастасий I; - от 535 г. изворите говорят за нахлувания в полуострова на гепиди, българи, хуни и котригури; - 538 г. нахлуване на двамата български князе Вулгер/Булгар и Дронго в Мизия и Малка Скития (Добруджа); - 551 г. 12,000 българи-кутригури начело с княза си Хиниял прекосяват Дунава и започват като обикновено своите грабежи и разорения; Според мирния им договор с ромеите, някои кутригури се заселват в Тракия с жените и децата си; - 558 г. Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсонес, а третата към самия Цариград; - 574 г. вече под властта на аварите, 10,000 кутригури са изпратени да опустошат Далмация; - 626 г. пак под аварска власт, българите предприемат настъпление срещу ромеите; Всички тези данни се потвърждават и от българските източници: - „Тези петима князе държаха княжението от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.“ – Именник на българските князе; - „При цар Атанасий (Анастасий) българите започнаха да завземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да завземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 години.“ – Манасиева летопис (ок. 1335–1345 г.) Всички тези ранни нашествия и заселвания на българи на юг от Дунав говорят, че поселенията им са достигали до самия Дунав (от северна страна) още през VI век. - Любопитно е също какво казва Отец Паисий за алцековите българи: „Те също се наричат славяни, а гърците им викат склавуни. Пътувайки по морето като моряци, те работят за венецианците“. В поясненията на новото издание на Историята пише: „Скиавони се наричали славянските обитатели на Далмация, които често били наемани от венецианците“. Също, и че според франкския летописец Лъжефредегар от VII в., малката част от българските бежанци, които не биват избити, се спасяват и заселват в Каринтия при славянския (хорутанския) княз Валук. А Каринтия и Далмация, освен че са съседни области, не винаги са обхващали тези земи, които се наричат така днес. 3. Начин на живот и бит – уседнали земеделци и животновъди, строят градове, а в тях землянки и храмове, точно като славяните; - Древните българи се занимавали със земеделие и винарство. В техните селища се откриват сърпове, палешници за рала, черясла, мотики, косери и др. земеделски инструменти. - Преобладаващият жилищен тип на „прабългарските“ селища е полуземлянката (точно като славяните). - От българите са запазени и грънци, както и делви със зърнени култури от селищата им в североизточна България и южноруските степи, което отново указва на земеделието им. - Захарий Ритор говори за градовете на българите; - Плисковско-преславското строителство ясно показва, че българите имат изградени строителни обичаи и много опит (Плиска дори е имала подово отопление и пр). - През 6 век българите-кутригури начело със Заберган, след неуспешна обсада на Тракийския Херсонес по суша, си правят лодки от тръстика и опитват да го превземат по море, което е много известен боен подход на славяните. - Това, че българите добре са познавали конете, не е никаква пречка за славянското становище, тъй като славяните въобще също са били добре запознати с тях. Цитирам направо от Уикипедия: „Археологията, лингвистиката, ономастиката и религиозните проучвания доказват, че конят е добре познато и равномерно разпространено сред славяните животно“. Също, ромейският летописец Йоан Ефески казва: „Те (склавените) разбогатяха – имат злато и сребро, стада от коне и много оръжия...“ 4. Брой - във всички източници Аспаруховите българи са споменавани като многобройни (Манасиевата и Дуклянската летопис, хазарския хаган Йосиф, който в свое писмо пише, че българите са многочислени като песъчинките в морето), обратното твърдение се основава единствено на предположението, че не са славяни, т.е. че са си изгубили езика и редица други недоказани твърдения; Многочислеността на българите се потвърждава и от обстоятелството, че при обикновено нашествие на някакво варварско племе, местните византийски отряди се справят с опасността. От друга страна, при нахлуването на българите през 680 г. начело с Аспарух, василевсът събира войска от всички области на царството си, и самият той начело на кораби потегля срещу тях. 5. Липса на всякакво предание в народната памет и в по-късните домашни и чужди летописи за неславянски българи, дори се наблюдава обратното: Аспаруховите българи са отъждествявани със славяните и са считани за преки предци на по-новите българи: Изначалният славянски произход на българите е поддържан по предание, както казах, още от блаж. Теофилакт Български (XI в.), Дуклянската летопис (XI в.), Салернитанската летопис (X в.), българите от Второто царство (Бориловият синодик от XIII в. и Манасиевата летопис от XIV в.), а по-късно и от св. Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“, като всичките посочени източници, говорейки за „прабългарите“, ги считат за славяни. - В Салернитанската летопис от ок. 974 г. (Chronicon Salernitarum, 142-150) Алцек е наречен „вожд на славяните“ (Alcieco, dux Sclavorum). - Още по времето на Черноризец Храбър българите се наричат „словѣне“. - Дуклянската летопис, твърди че „склави и вулгари“ говорят на един език; - Из Бориловият синодик: „На Кирил Философ, който преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род (...) вечна памет“; - „Когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели... И понеже покориха цялата илирска страна, старата Македония дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Берое (Стара Загора), казвам и Филипопол, както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна“ – из „Страдание на тивериополските мъченици“ от блаж. Теофилакт Български; - Манасиева летопис: „При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. (...) Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая, и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече...“ 6. „Славянофилството“ на „прабългарите“, които сякаш от самото начало знаят, че ще основават славянска държава: по времето на княз Крум се водят преговори с ромеите, в които последните получават обратно свои ромейски военноплеменници, а българите искат да им се върнат пленени от ромеите воини славяни. Също така княз Крум подкрепя бунта на славяните с внезапен поход по долината на река р. Струма. Българите завоюват все земи, населени със славяни, а от друга страна славяните никога не вдигат бунтове, дори напротив, има свидетелства как цели градове доброволно се присъединяват към България. Също ще отбележа, че склавените, 200 г. под ромейска власт, не започват да се наричат „ромеи“ и не са наричани така в източниците, а под властта на българите, за отрицателно време започват да се наричат и биват наричани „българи“, което говори за родството на склавените и българите. ------------------------------------------------------ В научните среди, славянското становище застъпват д'Осон, Йован Раич, Юрий Венелин, Гавриил Кръстевич, Димитрий Иловайски, Пьотър Бутков, Сергей Уваров и много други. До около 1910 г. това е мнението и на българския народ, за което свидетелства и Иречек: „Повечето се придържат в мнението на Венелин“. Бих се радвал ако изкажете мнения, посочите пропуски и пр. За по-задълбочено разглеждане на становището препоръчвам съчинението на Д. Иловайски „За славянското произхождение на дунавските българи“, преведено на български и издадено през 1875: връзка за сваляне

По-скоро няма доказателства, че не са славяни. Имената на рода Дуло са все славянски. И защо наричаш възгледа ми „славянски автохтонизъм“? Никога не съм казвал, че българите произлизат от сегашните ни земи, или че са траки. Славянското и тракийското становище са отделни.

Как се заглушаваше потребител? Наистина питам.

От старобълг. оуродъ, юродъ – „глупак, безумен“. Отец Паисий много добре си е знаел за „истинските прабългари“, а именно, че са славяни. Това е преди измислиците на Шльоцер, Тунман и приятели. Много добре описваш целта на тези теории за древните българи: да ни изкарат нещо, което не сме, за да се откажем от това, което сме.

Еничарите, насилията над жените и вкарването в хареми, мъченичествата на християните които не са се отричали от вярата си, кланетата, и т.н. Не става дума дали ни харесва думата „робство“, а че трябва да се знае историческата истина, за да се изгради правилна представа за заобикалящия ни свят. Аз лично гръцко робство не отричам, че е имало, нито пък новоосвободените българи от 13 в. са го наричали иначе. А за фашистко – не знам Мусолини да е владял България.

Лошото, е точно това, че не се осъзнават и „робство“ се смята за „емоционален термин“ от професори, учители и пр. „интелектуалци“, което просто не е вярно. Прекалено се задълбаваш тук. По-скоро Вазов е избрал „Под игото“, защото звучи по-добре като заглавие. Иначе излиза, че другите възрожденци, използващи думата „робство“, искат да свържат българите с тези „робски“ определения, за които говориш. Същото се отнася и за българите от 13 в., пишещи Бориловия синодик: „На царя Йоан Асен Белгун, който освободи българ­ския род от гръцко робство, вечна му памет“. Обективното мерило са случилите се събития, запазени в народната памет от хората, които са ги преживели, под определението робство. Както обясних, „робство“ си е обикновено понятие в българския, а тези които го сменят просто искат да изкривят действителността.

Една част от въпроса с робството се състои в това, че и двете страни в спора не осъзнават, че значението на тази дума в българския език не означава състоянието на черните в САЩ до средата на 19 в. „Робство“ съвсем спокойно си е означавало народ в угнетено положение, подчинен на друг народ. Това се наблюдава в старите български летописи и преводи на Библията, където се говори за египетското робство над евреите. Всъщност „роб“ или „раб“ означава слуга, оттам идва и думата „работа“. Иначе, както Конан казва, и роби за продан е имало, но това не е била преобладаващата част от населението. Лошото е, че понятието „турско робство“ днес се премахва с цел политическа коректност спрямо турците. Един вид така се изкарва по-леко състоянието на българите под Османската империя, отколкото всъщност е било. На това се дразнят повечето българи, не че „искат предците им да са роби“.

Разликата между простотия и простодушие е от небето до земята, и ти много добре го знаеш, но си търсиш начин да защитиш гърчеенето под маска на ученост. Пълни глупости, Паисий не казва „не се учете“, а „знай своя род и език и се УЧИ на своя език“. Всъщност това, което той изразява е, че въпреки неучеността си, българите притежават простодушие, което ги извисява над учените, но лукави гърци, т.е. че е по-добре да си неук, но простодушен и добър, отколкото учен, но лукав и зъл. Да кажеш, че Паисий защитава простотията и неграмотността означава, че изобщо не си разбрал написаното от него, или че нарочно му кривиш думите, за да защитиш чуждопоклонството.

Неразумний юроде, подобава ли да се хули родоначалникът на Българското възраждане и освобождение?! По-безочлива простотия наскоро не бях чел! Много те е яд явно, че Паисий изобличи родоостъпничеството и вкорени здраво народно чувство у българите.

Може ли да видя източници, написани на въпросните езици, за да сравня? Истината е, че никой не знае какви са аварите. Дори в туркопедия не смеят да кажат нищо за произхода им. Но дори и да бяха тюрки, да се приеме, че думата „жупан“ е навлязла от тях при западните славяни, а пък при източните от „прабългарите“, е просто неправдоподобно стъкмяване с цел да се защити така или иначе необоснованият ѝ тюркски произход.

Как стигна от славянското „жупан“ до тюркското „джус“? Много добър пример как тюрковъдите напълно пренебрегвате езиковата действителност, която в случая е, че думата „жупан“ я има в български, сръбски, хърватски, словенски, руски, полски и пр., и залитате в някакви фантасмагорични тюркски „обяснения“, които дори да са верни (а те не са), по никакъв начин не указват на заемане от „прабългарите“, понеже тези думи ги има в повечето славянски езици, дори в полския.

Пак навлязохме в научната фантастика. Къде са тия „прабългаризми“? В старобългарския език има пренебрежимо малко тюркски думи и то все такива, които съществуват и в другите славянски езици, т.е. са заети още в праславянския и няма доказателства, че са „прабългарски“. Ти като тюрковъд защо не ни обясниш през тюркски имената Боян, Безмер, Тервел, Телец, Маламир, Житкомир, Звиница, Пресиян, Борис, Владимир и пр.? Или пък как многобройните господстващи Аспарухови българи за 200 години губят езика си, а малобройните подчинени Алцекови българи – не?

Имала е, разбира се. Неслучайно богослуженията са били на гръцки и владиците са били гърци по това време. Но това е отделен въпрос. Според кого? Лъженаучните генетични изследвания, платени незнайно от кого и разтълкувани незнайно как? Но дори и така да е (което е нелепо), това би показало просто обособяването на отделните народи и смесването им със съседните такива, например българите с румънците, руснаците с фините, и т.н. Произходът се определя не от това с колко народа си взаимодействал и си се смесил, а от това какъв си поначало. Както казах, езикът и другите определящи причини, ясно показват какви сме. А какви са ни обичаите? Ако те мъчи сурвакането, то веднага те успокоявам, че е славянско, и много подобен обичаи има при чехите и словаците.

Това е горе-долу все едно да ми кажеш: „Българите не съставляват само българи, но и румънци, гърци, сърби и пр.“, тъй като разбира се смесвания и влияния между съседните народи има. Народът обаче си остава един, и това се наблюдава най-вече в езика, но и в други области, като народното творчество, вярвания и т.н. Българският език, творчество, вярвания и обичаи са славянски, а не готски, тракийски, тюркски или гръцки, и няма податки за толкова големи влияния, че да се говори за „образуване на българската народност от тия и ония“. Така че българите не сме тюрлюгювеч от сто народа, а сме един славянски народ.

Скоро ще отворя тема за славянското становище и ще видиш. Ами, това зависи от въпроса какви са древните българи. Днешните българи сме славянски народ, и можем да бъдем преки наследници на древните само ако и те са такива.

Толкова е дълбока и убедителна, че е изградена на най-повърхностните наблюдения, изкривени тълкувания и пренебрегване на сведения. Като започнем от основоположника ѝ Страленберг, който свързва град Болгар с живеещите там татари, след това Шльоцер, Тунман и Енгел, които не дават никакви убедителни доводи за теорията, като минем през Танграта и хановете, малобройните монголоидни българи, които за 200 години се превръщат в славяни, и като стигнем до десетте думи, които от 12 кладенеца тюркски езици не могат да бъдат разтълкувани, виждаме все дълбочината и убедителността на тюркското становище.

За сметка на това, тюркската теза не е дори привидно убедителна...

Аз не казвам, че е шовинистично, даже напротив, според мен сведенията в него са достоверни. Но хора, които твърдят обратното, са същите тези, които отричат българско самосъзнание до 19 в. Между другото, относно Мачей Стрийковски, ако не знаете, той е полски летописец от 16 в., идвал тук по работа, и пише как българите са най-старата и някога най-силната славянска държава, как св. св. Кирил и Методий са българи. Стрийковски казва, че черпи сведенията си от местни богослови и други учени люде. И това е 16 в. В същия век се вдига и Варненското въстание.

Черноризец Храбър. През това време сме се наричали по-често словѣнє, но Константин Преславски в своите „Историкии“ споменава за „Никифор (...) Него убиха… българите на 27 юни.“ Тъй като най-ранно засвиделстваният български е от 9 в., то по подразбиране българите са говорели и на него преди това. Трябват доказателства за противното, ако искате да го оборвате, а не в полза на това становище. От кого? Македонците ако щат и марсианци да се наричат! Въпросът е да признаят, че до 20 в. са били българи.

Много странно как до 19 в. българите нямали самосъзнание, пък в същото време, Успение Кирилово от 12 в., в което пише, че св. Кирил е „родом българин“, е пример за български шовинизъм и присвояване на чужди личности.

Или просто областното определение е било по-силно от днес. Благодаря за обяснението, но ми звучи като западни клишета, които не съответстват на историческата действителност на българския народ. Нали св. Паисий като пише своята История много добре знае кои са българите, че са от славянския род, а дори и говори за търновски и охридски българи, как често са били разделяни. Ще кажете, че той е бил начетен, а обикновеният българин не е знаел кои са българите по това време, но в Историята няма някакво въведение „Кои са българите?“, даже напротив, в първото изречение на книгата пише: „Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали.“ После се говори и за отцеругателите, които оставят своя род и език, като на всички е ясно кои са тези род и език. Вярно, много неща са били забравени, но българите са знаели кои са. Ако трябва, може и по-назад да се върнем - сведенията, които черпи Мачей Стрийковски при идването си, преди това св. Теофилакт Охридски какво пише за „македонците“, и пр. А Петър Берон нали смята траките за славяни, така че аз това си го обяснявам като изтънчен начин да каже „българин“.

Не, просто се опитвам да Ви разбера, а Вие само увъртате и се опитвате да прилагате някакви западни шаблони и определения върху българите. Затова Ви питам какво точно имате предвид. Казвам, че е нелепо, защото е напълно грешно. Българското общонародно съзнание е засвидетелствано откакто имаме писменост. Еми като говорят на български, гърци ли очаквате да бъдат? Предшественик е и на „македонския“, само че последният е бил наричан български до 20 в. По-скоро Вие ми докажете, че е е бил нещо различно. Не е нужно българите и българският език да са се наричали така, за да са такива по същност. Народите се наричат и биват наричани по различни начини през вековете. По начало има много определящи причини като кръвна връзка, общ произход, обща история и пр.

Питам каква е тази идеология. Защото това, което Вие намеквате, доколкото разбирам, е че до 19 в. едва ли не българите не са се самоосъзнавали като един народ, което е нелепо. На първо място езикът, за който е доказано че е предшественик на съвременния български.