Relinquishmentor

Обясни ми първо кой електродинамичен или оптичен закон не е инвариантен при преход от една инерциална система в друга, та твърдиш, че има нарушение на първия постулат на СТО. Или което е еквивалентно, какъв експеримент ще направиш в една инерциална система К, без да намесваш външни наблюдатели К', К" и т.н., за да покажеш, че тя се движи, а не е в покой? И да разбирам ли, че признаваш всичките си други "парадокси" за оборени, че измисляш нов сега?

Най-малък, не най-голям. Ето я формулата в случая когато събитията се случват в една и съща точка (или с една и съща проекция по правата - носител на вектора на относителната скорост) t е времевия интервал в системата на лампата, t' - в някоя от другите системи. Очевидно t'>t. Винаги времето тече най-бързо в тази система К, която е неподвижна спрямо апаратурата на експеримента. В друга система К', която се движи спрямо нея, времето за протичане на експеримента ще е по-голямо в сравнение с това в К, ако го наблюдаваме в системата К, но същия експеримент ще протече за същото време, ако е неподвижен спрямо К',защото К и К' са абсолютно равноправни по отношение на природните закони. Това следва от принципа на специалната относителност. Иначе за ускорението - то внася асиметрия между двете системи. Но когато приключи, симетрията се възстановява и всички събития, които протичат в едната К след приключване на ускорението се виждат от другата К' по същия начин както и ако бяха протекли в К', а се наблюдаваха от К.

Докато системите са инерциални и са спрели ускорението, резултатите ще зависят само от относителната им скорост спрямо лампата. Разбрах, но не е вярно. Най-малкия интервал е в системата на лампата. Най-големия е в тази система, която се движи най-бързо спрямо нея.

Лоренцовия фактор по дефиниция е За да намериш интервала от време в движещата се система, умножаваш този на неподвижната с фактора. Понеже последния е по-голям от 1, интервала е по-голям в движещата се система, в сравнения с неподвижната. Когато сравняваш интервалите между светването на лампата в система К', която се движи инерциално спрямо нея, в нея тя е неподвижна, а лампата се движи. Следователно времето между светванията се удължава в К', в сравнение с това в К, не се скъсява, както си написал. Не ако системата е приета за подвижна, а ако се наблюдава от друга система, която се движи спрямо нея. Тогава имаме разлика. При преход от една система в друга, получаваме различно време на протичане на един физичен експеримент. Ако това е ясно, ще си повторя пак въпроса: Кой е този електродинамичен или оптичен закон, който се променя при преход от една инерциална система към друга. Назови го и Айнщайн е разбит.

И преди да се впуснеш в словесни излияния, първо се запознай с принципа на специалната относителност и после, ако имаш някакви аргументи срещу него, ги сподели за публиката. Ето го, както е формулиран от Айнщайн в статията му от 1905г Хайде сега кажи кое не е вярно от това. Кой е тоя електродинамичен или оптичен закон, който в една инерциална система има един вид, а в друга - друг?

Нищо не си доказал. С твоя експеримент по никакъв начин не можеш да отличиш дали си в покой или се движиш в системата, която е неподвижна спрямо експеримента. Можеш да откриеш само относително движение спрямо наблюдателя. Обратното е, ама както и да е. Е и какъв е извода? Като свърши ускорението пак си в същото положение -можеш да откриеш, че се движиш спрямо лампата, а лампата вижда, че ти се движиш спрямо нея. Няма как да различиш кое е вярно, защото и двете са верни. Ти изхождаш от едно положение, в което и двете системи са били неподвижни една спрямо друга, но те са се движели спрямо някоя трета инерциална система. Спрямо същата тази система и след края на експеримента и двете системи се движат, а тя самата си мисли, че е в покой. Имаш пълно равноправие между всички инерциални системи. Да, не съществува. Както не съществува и абсолютно движение. Всичко е относително.

Защото ти така си мислиш. А когато разбереш, че по твоята логика лазера никога няма да уцели огледалото, ще разбереш, че бъркаш. Остави дифракционното разширение на лъча, то не е важно. Представи си го за мисловния експеримент, че е толкова тесен, че е като геометричен лъч. Сега кажи според твоите картинки под какъв ъгъл трябва да го насочим, за да уцелим огледалото на Луната.

Ти кажи пространствения вятър минава ли през вълнен вагон или не.

Неподвижната система К е неподвижна, когато разглеждаме движението на другата система К' от нейна гледна точка. Ако вземем К' за за неподвижна, тогава К ще се движи. Това е принципа на относителността, а не твоите бълнувания. С такъв експеримент не можеш да откриеш никакво свое движение, защото когато разглеждаш експеримента в системата, която е неподвижна спрямо него, той протича еднакво както и да го ориентираш в пространството. Когато се движиш ускорително, това движение е откриваемо с експеримент и затова е абсолютно. Но спре ли ускорението пак си в същото положение, с никакъв експеримент не можеш да го отличиш от покоя и дали си мислиш, че се движиш или не е все едно.

Нали обвини СТО, че зарад нея се получавало така и лъча няма да уцели огледалото на Луната, а сега пък казваш, че ако не е така се стигало до парадокс. Значи приемаш, че има значение кой се движи и кой е неподвижен. При това положение пак питам: под какъв ъгъл трябва да се наклони лазера, за да уцели огледалото на Луната? Ако приемеш Земята за неподвижна, по твоята логика, ъгълът трябва да е един, а ако я приемеш за движеща се - друг. Та, какво правим сега?

Забрави за оси и координатни системи, разгледай си една точка О, и една точка О', като О' се движи инерциално със скорост v спрямо О и v лежи на ОО'. О е твоята неподвижна система, а О' е системата на експеримента. Нека експеримента да се случва по една права p, която сключва ъгъл @ с v. Нека сега да за завъртим вектора ОО' произволно в пространството, но така, че ъгълът между p и v да е един и същ. Т.е. задаваме различна ориентация на експеримента в пространството. При това положение ще се променят ли резултатите от него? Не. Кога ще имаме промяна? Когато променим ъгъла @, или когато променим ориентацията на експеримента, но спрямо относителната скорост v. Никакво свое движение не може да се открие с такъв опит, само относително движение между 2 системи.

Това им е проблема на непосветените, че не правят разлика между маса на покой m (инвариантна маса) и така наречена релативистка маса m'= mγ, за която е изпълнен втория закон на Нютон F = d(mγv)/dt. За фотона масата на покой е нула, но релативистката му маса не е, защото от връзката ако m e 0, но v = с не следва, че и m_rel =0, защото се получава неопределена форма 0/0.

Фотона има импулс и следователно се подчинява на закона за запазването на импулса. Този закон запазва формата си във всяка инерциална система и от него директно следва, че в система, движеща се спрямо източника със скорост v, фотонът продължава да се движи по посока на движението на източника със същата проекция на скоростта си v. Още Максуел е доказал, че електромагнитното поле носи импулс и има маса. Ти като не го знаеш е твой проблем.

Ще те разочаровам, но взаимодействието на светлината с материята като поглъщане, излъчване и разсейване се подчинява на релативисткия закон за запазване на импулса. Виж например Комптъновия ефект. Светлината има маса и импулс и в това отношение е равноправна с другата материя.

Хаха, не се измъквай с евтини трикове. Кажи светлината според СТО ли няма маса и инерция, та ползваш тоя аргумент (не обсъждаме дали е коректен), за да я обориш с тоя "парадокс"?

Първо казваше, че лъча тръгва в тази посока, защото трябвало да измине еднакъв път, мерен в двете системи, защото така било според СТО. За доказателство изполваше некоректна аналогия с някакви вагони. После каза, че трябвало да тръгне натам, защото светлината (векторната и скорост) била независима от източника, уж според постулата на СТО. Сега пък имаш трета теория - така било, щото нямала маса. Само че това според СТО ли е пак или поредната твоя измислица?

Няма вътрешен парадокс за СТО. Абсурд е според класическото ни ограничено мислене. Лоренцовите трансформации причиняват и по-големи извращения в познатия ни мироглед. Например ако в една инерциална система две събития 1 и 2 се случват в този ред във времето, в друга може да се случат в обратен ред, т.е. първо се случва 2, после 1. Има и други, но всичко това е добре известно.

Първия постулат твърди само, че законите на физиката, изразени с уравнения, имат същата форма във всяка една инерциална система. Например ако даден закон се изразява с уравнението F(x,y,z,t) = 0 в една система K, в друга K' ще има същата форма F(x',y',z',t') =0, като връзките между x,y,z,t и x',y',z',t' се намират от Лоренцовите трансформации. Нищо не казва за това как ще протекат процесите в едната и другата системи. И то е естествено, защото F в К' няма същата форма, както в К, ако в нея се определи с координатите на К. Т.е. F(x',y',z',t') = F(x'(x),y'(y),z'(z),t'(t)) = Ф(x,y,z,t) и според координатите в една и съща система К, законите F и Ф вече са различни, съответно и процесите протичат по различен начин в пространството и времето.

Има и трети вариант - ти си измисляш свои закони и ги приписваш на СТО. Няма такова нещо ориентация в пространството. Ориентацията винаги е спрямо нещо, в случая - на осите на една координатна система спрямо посоката на скоростта на друга. Ето го първия постулат: 1. First Postulate (Principle of relativity) Under transitions between inertial reference frames, the equations of all fundamental laws of physics stay form-invariant, while all the numerical constants entering these equations preserve their values. Thus, if a fundamental physical law is expressed with a mathematical equation in one inertial frame, it must be expressed by an identical equation in any other inertial frame, provided both frames are parameterised with charts of the same type. (The caveat on charts is relaxed, if we employ connections to write the law in a covariant form.) Кой е сега тоя физичен закон, който се нарушава, когато преминем от една инерциална система в друга, за да имаме нарушение на постулата?

От ориентацията спрямо вектора v.Дължината на обектите е различна в посока успоредна и перпендикулярна на v , проекциите на скоростите им също и това предопределя асиметрията в протичането на събитията, които са различно пространствено ориентирани спрямо v. Не е трети постулат, а директно следствие от Лоренцовите трансформации, които пък са директно следствие от втория постулат. Няма мърдане от тази логика.

Естествено, че си измисляш. Цитата гласи : Айнщайн положил в основата на теорията на относителността постулата за независимостта на скоростта на светлината във вакуум от движението на източника. Ти си го превеждаш "Независимостта на светлината от движението на източника" и умишлено пропускаш думата "скорост". Тия евтини манипулации не минават. Ето и на английски Speed означава скорост по големина, докато за скоростта като вектор се използва думата с латински произход velocity. В английската версия не остава никакво съмнение за коя скорост става дума.

Не знам кой какво е казал и кога и Айнщайн какво е приел. Допреди Лоренцовите трансформации да заместят Галилеевите инвариантността на едновременността на събитията не е подлежала на съмнение. След това нещата се променят. Не, "смотаните" Лоренцови трансформации не осигуряват еднаквост на събитията по х и у, точно обратното. Няма никакво нарушение на СТО. Поредното чудо. Какво движение да скриеш?

Няма такава логика на СТО. Това е твоя измислица. Според първия постулат на СТО всички физични закони са инвариантни спрямо различните инерциални системи и това е. Никъде не е казано, че ако две събития са едновременни в една система, трябва да едновременни и в друга. Това не е физичен закон. Не е това логиката.

Не, Вторият постулат не казва това, това е твоя измислица. В него се говори само за инвариантност на големината на скоростта, но не и за посоката й. Още ли не го разбра това?

Няма разлики в инерциалната системата K, която е неподвижна спрямо апаратурата. Както и да я ориентираме, резултата ще е един и същ. Но ако я разглеждаме спрямо инерциална система K', движеща се спрямо нея със скорост v, тогава резултата ще зависи от ориентацията на осите на К (върху които лежи апаратурата), спрямо вектора v. И това е естествено, защото при една специална трансформация на Лоренц, където v лежи на оста х, различен вид имат точките по оста х', но не и по у' и z', както се вижда Също и за трансформациите на скоростите: u_x' има различен вид от u_y' и u_z' Така че разликите в събитията, които се случват по х' от една страна и по у' и z' от друга, са предопределени.