Relinquishmentor

Кажи сега това чудо откъде ти дойде на ума? В СТО, както подсказва и името й, много малко неща остават непроменени при преход от една инерциална система към друга. Каква е тая точка в пространството, ако едно събитие се случва в една точка от пространството в дадена система К, същото събитие ще се случи в друга точка в друга система К'. Пак ли сънуваш някакво абсолютно пространство, дето може да си забодеш кабърче в една точка и да си я отбележиш?

Ясно ми е, но бъркаш много. Това ми е втори пост, защото предишния ми изчезна и затова няма да пак да обяснявам надълго и нашироко. Скъсяването на рамото клони към нула, но и скоростта на придвижването му също. А времето между двата сигнала се намира като разделиш двете и се получава неопределеност от вида 0/0. При граничния преход, който направих в един от предишните постове се получава точно това, което предвижда и СТО за време между две събития: Тук t_B -t_A е интервала между събитията в системата на приемника, за който приемаме,че клони към нула, а x_B-x_A е дължината на рамото в същата система, пренебрежимо скъсено (пространствения интервал между събитията). Виждаш, че t'_B - t'A или интервала между събитията в системата на неподвижния наблюдател не клони към нула. Не, точно това се получава ако направим разглеждане спрямо системата на приемника и събирем класически v и с. Формулите не са тези.

Събираш класически скоростта на светлината със скоростта на движещия се наблюдател? Ти сериозно ли или ме будалкаш? Защото тия формули точно това показват. Да не говорим, че си ги написал неграмотно.

Напиши според тебе колко е разликата във времената на приемане на лъчите от двата лазера от приемника, който се движи с 2с/3. Точна формула, ако може.

Всъщност аз съм се объркал. Неедновременността на приемането не се дължи на движението на приемника, а на разстоянието между двата излъчвателя дори и приемника да е неподвижен спрямо тях. Това е класически ефект. Във всяка точка от пространството, където поставим приемника, ще се регистрира различна неедновременност на приетите сигнали, ако не броим симетричните. Движението му спрямо тях обаче причинява и неедновременност на излъчването - това е релативистки ефект. Та, спрямо 2с/3 наблюдателя имаме неедновременност в приемането, която е равна Δl'/c. Та какъв е проблемът сега?

Чакай малко. Досега аз анализирах само събитията "излъчване на светлина от лазерите" и доказвах неедновременност за тях. Никъде не съм и споменавал за приемане. Това са отделни събития и се нуждаят от отделен анализ. Нееднаквото време на приемаме на един светлинен сигнал в движеща се насочваща система при положение, че той е бил едновременен в насочващата система, която е неподвижна спрямо източника му, се дължи (всъщност е) на аберацията на светлината, дължаща се на крайната й скорост на разпространение. Този ефект е наличен и в класическата физика. В СТО, когато искаме да измерим неедновременността в приемане на два сигнала, трябва да извършим 2 отделни анализа - да намерим неедновременността в излъчването на сигналите (която няма аналог в класическата физика), след това да намерим неедновременността в приемането им и накрая да съберем двете времена.

Нека да се изясним с минимално количество думи: Имаме 3 инерциални системи: Кл е тази, която е неподвижна спрямо лазерите, Кс е тази, която е неподвижна спрямо стоперите или Централния наблюдател и спрямо която Кл се движи с нищожна скорост u_x; и накрая К' или 2c/3 наблюдателя, спрямо която Кс се движи със скорост 2c/3. Сега се случва събитието Е1: левия лазер достига до левия стопер и светва. Задачата е: да се намери след колко време ще се случи събитието Е2: десният лазер да достигне десния стопер и да светне - това време да се пресметне 2 пъти в системите Кс и в К', двете времена да се сравнят и да се намери дали отговаря на предсказаното от СТО. Отговорът е : времето между Е1 и Е2 в системата Кс е пренебрежимо малко, заради нищожната скорост u_x, обаче в системата К' се получава следния израз в пълно съответствие с трансформационния закон за времето в СТО. Сега се дава допълнителна задача: конструкцията по оста х в системата Кл се дублира с такава по оста у и за нея се поставя същия въпрос. Отговорът е: както спрямо системата Кс, така и спрямо К' времето между Е1 и Е2 е пренебрежимо малко в пълно съответствие със СТО. Ако всичко това е ясно, има ли проблем и какъв е той?

Не се крия, а правех подробен анализ и не признавам никакъв несъществуващ парадокс. Анализът ми показва, че ситуацията не може да се опише само с прости скъсявания на дължини и забавяме на време, защото трябва да вземем предвид и релативисткото събиране на скорости. Това много усложнява нещата. Това което написах по-преди,че скъсяването на рамото спрямо неподвижния наблюдател (койта аз наричам 2с/3 наблюдател) заради скоростта му 2с/3 се компенсира точно от скъсяването на разстоянието между стоперите които също се движат с 2c/3 не е вярно. Измамващо подвеждащо е да си мислим така, но не е. Има и една друга тънка ситуация, свързана с определянето на скоростта на лазерите в 2с/3 системата но спрямо движещите се (спрямо същата система) стопери . В крайна сметка получих за разликата във времената на излъчване спрямо 2c/3 наблюдателя следната формула където l_0 е дължината на рамото в неподвижната за лазерите система, u_x е скоростта им спрямо стоперите, а v е скоростта на стоперите спрямо 2с/3 наблюдателя. Сега ако, както искаш ти, u_x е много малка и направо я пуснем да клони към нула, след като направим един неприятен граничен преход на израза при u_x --> 0, се получава точно това което ни дава и формулата за трансформация на времето, когато събитията са едновременни в системата, която се движи спрямо наблюдателя. Парадокс няма и не може да има. Това е математически коректно и няма нищо общо със СТО. Лоренцовите трансформации са еднозначно обратими линейни изображения на четиримерното пространство-време в себе си (същото се отнася и за трансформациите на скоростите и ускоренията). Това означава, че каквито и линейни комбинации/суперпозиции да правим с тях, те пак си остават линейни еднозначни изображения. Еднозначността гарантира, че всеки вектор от четиримерното пространство-време се изобразява само в един, а обратимостта гарантира, че същестува единствено обратно изображение, което изобразява образа в първообраза му. Следователно при прилагане на такива изображения няма как да възникнат парадокси, защото няма многозначност на изображението. Проста математическа логика, изказана по сложен начин, но ако вникнеш в нея ще разбереш, че схемите, които измисляш са губене на време.

(facepalm)

Значи все пак има 3 системи, едната е неподвижна спрямо лазерите, другата спрямо стоперите, а третата се движи спрямо двете. Но коя система се движи с 2c/3 пак не разбрах, тази третата ли?

Тая система я разисквахме вече, кое не е ясно?

Не, нищо не е ясно. Преди всичко колко системи имаме сега, едната е на лазерите, другата е на стоперите, трета има ли? 2с/3 наблюдателя тука ли е или го уволни?

Много добре съм разбрал какво написа ти и не ми излизай сега с тълковния речник. Ти каза, че пространството е въображаема среда, т.е. че можем да си го представяме за такава, въпреки, че строго погледнато не е (а и хлабаво да погледнем, пак не е и няма как да е). Докато етера не е въображаем, т.е. несъществуващ реално, а хипотетичен - все още не сме знаели дали го има или го няма, а само сме предполагали, но сме направили реален физичен експеримент, за да проверим предположението си. Докато за пространството никакъв експеримент не може да докаже, че има въображаемите свойства на материална среда. Във физиката има много примери за въображаеми концепции , които реално не съществуват, но ни помагат да си улесним разглежданията - примерно инерциалните сили и виртуалните премествания в механиката, магнитното поле и магнитния векторен потенциал в класическата електродинамика и т.н, но нямат нищо общо с хипотетичните такива. Хипотетични са етера, тъмната материя, извънземните и т.н.

Етера не е въображаема среда, а хипотетична светоносеща материална среда. Спрямо него светлината има определена скорост; спрямо система, движеща се спрямо етера светлината има друга скорост. Ако самото пространство можеше да има система, как така светлината има една и съща скорост спрямо тази система и спрямо друга, движеща се спрямо нея? Значи имаме 2 системи, спрямо едната, пространствената, скорoстта е c, спрямо друга пак е с. Е как ще откриеш тогава коя е системата на пространството, като всички инерциални системи са равноправни спрямо с? Пълен нонсенс.

Знам, че това не се отнася за мен, защото с мен вече изгуби доста време. Лошото е че май наистина го изгуби, защото пак си в началното си положение.

"Не мисля да отговарям" е евфемизъм на " не мога да отговоря"

И двете съждения са верни. Чел си, но не достатъчно и не каквото трябва. А от това, което си прочел си асимилирал правилно една твърде малка част. Не съм забравил за анимациите. Но ти пак забрави да ми отговориш на въпросите: 1. Под какъв ъгъл трябва да насочиш лъча, за да уцелиш огледалото на Луната? 2. Ако светлинните вълни са преносими, защо лъчът тръгва накъдето си поиска, а не следва посоката на източника?

Какво означава, че нямало практически смисъл да е неподвижна, като тя е невъзможно да е неподвижна?

Да... точно това ти е проблема на тебе, затова постоянно търсиш да се облегнеш на цитати от книги и известни учени. Лоренц смятал това, ама Максуел мислел онова, Нютон пък въвел абсолютно пространство. Сам се издаваш колко си несигурен в познанията си.

Знам много добре какво представлява диполната анизотропия. Проблемът е, че ти не знаеш, ама това ти е най-малкия проблем, защото още на ниво дефиниции ти куцат нещата. За мен не се грижи, тия книги, дето ти ги снимам за да те образовам, заедно с много други, ги имам поне от 10 години и съм ги ял с кориците.

Искаш да кажеш какъв е проблемът да разглеждаме светлината като неподвижна в някоя инерциална система, а да смятаме, че приемника се движи към нея ли? Проблемът е, че според втория постулат на СТО такава инерциална система не съществува. Която и да изберем, светлината винаги се движи спрямо нея с една и съща скорост. Какво общо има реликтовия фон и евентуална система, неподвижна спрямо него с абсолютната система, в която уравненията на Максуел имат познатия ни вид?

Определяш я, а как ще я определиш като няма спрямо какво да я определиш и пространството е еднакво навсякъде?

Абсолютно движение - движение спрямо абсолютната система, която беше дефинирана по-рано. Т.е. с никакъв електродинамичен експеримент не може да се открие движение спрямо тази система. А щом не може, значи такава не съществува, в противен случай нарушаваме самата и дефиниция. А щом не съществува, значи уравненията на Максуел не са в сила за някаква привилегирована система и различни за другите, ами са еднакви за всички инерциални системи. А щом е така, значи и скоростта на светлината е еднаква във всички инерциални системи. Ето как Айнщайн неизбежно е стигнал до СТО. Ако не е бил той, друг да го е направил.

В класическата физика няма такова нещо като насочващата (че и членувано на всичко отгоре) система на пространството. Такова чудо не съществува. Има така наречена абсолютна система, в която Максуеловите уравнения имат познатия ни вид и спрямо нея светлината има тази скорост, която се получава от тези уравнения. Смятало се е, че тази абсолютна система е неподвижна спрямо хипотетична среда, в която светлината се разпространява и която изпълва цялото пространство. Никой не е търсил система, която да е свързана с пространството, защото това просто е безсмислица. Никъде в класическата физика - механика и електродинамика, не се говори за "собствено движение в отправната система на пространството". Това си твоя измислица или измислица на псевдонаучните неща, които четеш.

Виж какво се разбира в класическата физика под "абсолютна" система: Схвана ли сега? Преди се е смятало, че има неравноправност между механиката и електродинамиката; за механиката е валиден принципът на относителността на Галилей - инерциалните системи са равнопоставени и не същесвува привилегирована или асболютна система, а същия принцип се е смятало, че не важи за електродинамиката и че чрез електродинамичен експеримент по принцип е възможно да откриеш движението си (докато чрез механичен не е). Айнщайн премахва тази неравнопоставеност и казва, че не само за електродинамичните, а за всички природни закони инерциалните системи са равнопоставени.