Relinquishmentor

Не е същото, нищо общо няма, при анимациите ти скоростта на източника е перпендикулярна на лъча, а при вагоните е успоредна, а и източника там е неподвижен спрямо стените на вагона. Няма никакво изискване за равенство на някакви пътища. Покажи директно, без некоректни аналогии защо във втората анимация лъчът тръгва към приемника без да се съобразява с движението на източника си спрямо него. А ако вагона е от вълнен плат какво правим. Вълната не пази от вятър, ама не е като на голо

Ами това е според СТО, разликата във времената на излъчване по х е различно от това по у. Пак ще дам формулата За aпаратурата по х имаме х_В - х_А = 100 m(дължината на пренебрежимо скъсеното рамо), докато за тая по у имаме х_B - x_A = 0, защото координатите и на двата лазера по оста х са еднакви. Явна и забележима разлика, точно както СТО предрича. Разликите в моментите на приемане също са различни за х и у апаратурите; тази по у е пренебрежима, докато тази по х по е пак явна и забележима - пълно съответствие със СТО.

Я пак? Къде във втория постулат се говори за еднакви пътища? Имаш изискване скоростта по големина да е постоянна и нищо повече.

Каква е тая среда, като лъчите се движат в празно пространство и каква е разликата дали ще е вътре или вън? Като не вярваш на експериментите, защо изобщо се занимаваш с физика? Стани философ по-добре, там експерименти няма.

Ти си трагичен. Има един куп експерименти, доказващи забавянето на времето по най-различни начини, а в съвременните ускорители даже се прави рутинно. А за съкращаването на дължините можеш и сам да направиш експеримент. Пусни ток по 2 успоредни жици, и измери силата на привличане/отблъскване между тях. Съществуването й е директно следствие от лоренцовото скъсяване на дължините по посока на движението, но е по известна като магнитна сила. По измерената сила можеш да заключиш с колко се сгъстяват електроните в жиците заради движението си. Вече ти обясних подробно доста по-назад в темата, че твоето допускане за посоката на лъча от втората анимация води до това, че той никога няма да уцели огледалото защото тръгва по различни пътища, в зависимост спрямо кое тяло мерим движението на земята. Чете ли поста ми?

Толкова време губиш да повтаряш едни и същи глупости, а тези въпроси, ако ги осмислиш и им отговориш, ще разбереш къде бъркаш.

Не съм свикнал... така е по определение, иначе няма как да откриеш движението. Абсолютното движение дори спрямо вакуума да е, изисква експеримент, с който да го откриеш. Ако направиш експеримента на Майкелсон Морли не на Земята, не в затворен вакуум, а в открития Космос, какъв ще е резултата според теб? Или вакуума и там ще увлече светлината? Тогава как ще откриеш движението? Пак ли с диполната анизотропия

Да, ако я разглеждаш от системата К', спрямо която aпаратурата се движи с 2с/3. Не, ако я разглеждаш от системата на самата апаратура.

Кажи го това на твоя колега Лапландеца, че безуспешно се опитва да намери вътрешно противоречие в една математическа конструкция с разни мисловни експерименти. Като спомена за анимациите, пак си припомних двата ми въпроса към теб, на които още не си отговорил: 1. Под какъв ъгъл ще насочиш лазера, за да уцели оггледалото на луната 2. Ако светлинните вълни са преносими, защо лъчът тръгва накъдето си поиска? 1

Ти ми разкажи с твои думи какво си разбрал и къде има парадокс. А и нали вече изяснихте, че резултата от експеримента не е меродавен. Тази скорост спрямо какво е?

Нали централния наблюдател е в координатното начало и координатите му са (0,0). Да, няма значение ако го изместим по оста х, например да му дадем координати (х_1,0). Но пак не разбирам къде е парадокса. Естествено, че разликата се запазва, защото разликата между координатите по х също се е запазила, както и да транслираме системата по оста х.

Ако откриеш парадокс в СТО, трябва да откриеш и такъв в математическата логика, защото СТО е математическа конструкция. Успех ти пожелавам.

Значи не въртим системата. Добре. Но горния цитат ми е неразбираем.

Чакай, чакай. Тука х и у са избрани така, че х да е успореден на скоростта v на системата спрямо неподвижния наблюдател. Това е просто традиционна условност. Ако ориентираш системата така, че v да е успоредна на оста у, тогава във формулите там където има координати по х, ще се заменят с такива по у и обратно. В тоя случай ще получиш неедновременност (в излъчването) по у и пренебрежима такава по х. Каквото имаш да казваш във връзка с темата, нека да е публично, така че и други да имат възможност да участват, затова е форума.

Да, прав си, тук аз съм се объркал. Не, не ти дава пълна свобода. Имаш свобода да избираш u_x, v и l_0, оттам нататък си вързан с тоя избор. Скъсяването Δl' зависи от u_x и l_0 времето между светванията Δt' също, но ако тръгнеш да намаляваш u_x, Δt' не намалява до нула, а има една долна граница, под която не може да падне. Точно тази граница сметнах аз и тя не зависи от u_x. Вече ако решиш да направиш и l_0 =0 тогава ще получиш едновременност. Да, има разлика във времето между двете излъчванията по х и по у, но тя е предсказана от формулите на СТО. Та къде е парадокса тогава? Добре и какво от това? Какво следва?

Това са твои измислици. При специалните трансформации на Лоренц разликата във времената на 2 събития в системата К' зависи само от разликата във времената в системата К и координатите по x на двете събития. Припомням формулата: Ако двете събития се случат по оста у разликата между координатите им по х е 0 и ако събитията са едновременни в К, те ще са едновременни и в К'.

Да, мога да ти възразя. Ти правиш числителя да клони към нула, но забравяш, че и знаменателя отива натам. Времето между светванията на двата лазера е равно на скъсяването на рамото Δl', разделено на скоростта му на придвижване u_x или Δt' = Δl'/u_x. Ако направиш u_x да клони към нула, и Δl' тръгва да клони към нула. Получаваш неопределена форма 0/0, За да я определиш, трябва да намериш експлицитната зависимост на Δl' от u_x и да направиш граничен преход при u_x --> 0. Това ще ти даде търсеното време и то не зависи от u_x и не клони към нула. Кажи ми честно решавал ли си граници в училище? Ако не знаеш за какво става дума няма да те мъча повече, няма смисъл.

Кажи поне един от тия опити. И какво значение има дали е затворено или отворено.

Нали ти показаха експеримента на Майкелсон - Морли във вакуум, значи атмосферата отпада като фактор.

А аз имам хипотеза, че имаш грамофонна плоча в главата. В противен случай остава да си обикновен трол.

Добре, чети си тълковния речник и се кефи. Не е просто приумица и "що па не", а има силни аргументи, които са издигнали точно тази хипотеза и на нея са се опирали до самия й край, въпреки противоречивите й свойства. Но фактите са още по-силни.

Вземи научи разликата между въображаем и хипотетичен/предполагаем. Въображаем означава, че може да съществува само като мисловен модел, но не и като обективна реалност. Такива концепции са идеалния газ, идеалното твърдо тяло, комплексните числа, линейните пространства, псевдовекторните полета и т.н. Тези модели ни помагат да разберем реалността, въпреки, че самите те не са реални. Хипотетичен означава, че нещо може да съществува реално, но не знаем дали е така. Етера е бил хипотетичен, но експериментите са отхвърлили реалното му съществуване поне в тоя вид, който се предполага че трябва да притежава. Така че той нито е въображаем, нито вече е хипотетичен, а просто едно отхвърлено предположение ,съществуващо само във въображението на хора, отказващи да се запознаят с модерната наука.

Тогава са смятали, че има етер. Това им е била теоретичната база. Мислели са, че светлината представлява напречни трептения в същия този етер по подобие на звуковите вълни в твърда среда. Целта на опита е била да се открие движението на земята спрямо етера, защото при тези допускания светлината ще има различна скорост спрямо източника си в различни посоки. Най-голяма скорост трябва да има в посока, обратна на движението на Земята (спрямо етера), т.е. "назад", а най-малка - напред. Но опита не открива никаква разлика в скоростите.

А междувременно ти давам да помислиш върху един друг "парадокс" в СТО. Според СТО масата (релативистката) на един материален обект се изменя от скоростта му v според закона (1) където m е масата му на покой. Знаем, че фотона има нулева маса на покой, така че от (1) следва , че и релативистката му маса е 0. Но фотоните имат маса в квантовата механика, а и в класическата електродинамика електромагнитните вълни имат маса. Парадокс, СТО е грешна, Айнщайн е разбит

Така ли, я покажи?