Relinquishmentor

Прилича ми точно на хипотезата за етера. Или е нещо друго?

"Използва се извода от хипотезата на Лапландеца, че Етерия формира съществуването на светлина, фотони с всички нейни степени на промени, простр. и съществуване, включително и най вче Константа <С>. Светлина съществува в Етерия , чрез непрекъснато взаимодействие с нея." А това какво е?

Не казвам, че е измислена от Нютон, а че датира от неговото време. Не е творба от 19 век, а от по-рано. Може да е издигната от Кристиян Хюйгенс, който е смятал светлината за чисто вълнов процес. Но съм чел, че Нютон е първият, който е осъзнавал двойнствения й характер на частица и вълна. Все пак той е открил Нютоновите пръстени, което е дифракционен ефект а и е бил най-големият мозък на времето си, а пък и досега наред с Максуел и Айнщайн. Ако е грешна СТО, предложи тогава правилна теория и пробвай с нея да обясниш всички явления, които обяснява СТО - като произхода на магнитното поле, инвариантността на уравненията на Максуел спрямо всяка инерциална система, Комптъновия ефект и един куп други и тогава ще повярвам в нея.

Казват, че истината е в простотата. Тия безумно сложни конструкции, които измисляш, където лесно може да се замете под чергата някой ефект само показват безсилието ти да измислиш прост и логичен експеримент, с който да докажеш каквото искаш. Не можеш, защото няма такъв - е най-логичното обяснение.

Виждам, че използваш етерната хипотеза за светлината от времето на Нютон, другото не виждам смисъл да го гледам. Етера и СТО взаимно се изключват, ако приемеш едната, другата е грешна и обратно. Щом ти харесва да живееш в 19 век и да игнорираш развитието на физиката, това си е твоя работа

Според тоя "парадокс" един лазерен лъч, който е изпратен към огледало на Луната, вместо да се отрази и върне обратно към източника (с малка поправка за аберацията) ще отлети неизвестно накъде заради движението на Земята спрямо "нещо". П.П.Имах предвид "парадокса" в тази тема.

Исках да кажа, че Доплеровия ефект за светлината се описва с една и съща формула, независимо дали сме приели източника или приемника за неподвижен, за разлика от механичните вълни, при които имаме 2 формули според това кой се движи спрямо средата. Въпреки, че светлината в класическата електродинамика е вълна и се описва със същото уравнение както и напречните механични вълни, тя е вълна на поле, което се създава от електрични товари, а не от трептения на механична среда. Затова откриването на свое, неотнесено към никой обект движение с електродинамичен експеримент е невъзможно. Ако светлината беше трептене в етер, който обхваща цялото пространство и не може да бъде изолиран по никакъв начин (за разлика от фоновото лъчение), тогава щеше да може. Тогава и лъчът щеше да се отклонява от праволинейната си траектория в системата на източника според това движи ли се той или не.

Някой нагоре поиска да види оригиналната статия на Айнщайн "Към електродинамиката на движещите се среди", ето частта от нея, която ни интересува Който знае немски да преведе, на мен ми е достатъчно, че над V няма стрелка, значи не става дума за вектор.

Благодаря за съвета. Предпочитам да се съобразявам с доказаните физични закони, вместо да си измислям такива, които да съществуват само във въображението ми Доплеровия ефект за светлината зависи само от относителното движение между източника и приемника. Релативистката формула е една и съща и за приет за неподвижен източник и за приет за неподвижен приемник. Така е, защото светлината не е механична вълна в среда, каквато е звука.

Е, строго погледнато движението, което се засича с Доплеровия ефект е между източника на светлината и приемника, а не между приемника и светлината, просто така е прието да се казва, движение спрямо микровълновия фон. А понеже източника е винаги материален, а не е празното пространство, пак имаме движение, отнесено към материален обект/среда, а не някакво абсолютно движение спрямо празнотата. Ясно е, че в реалната Вселена няма как да изчистим пространството от материя и енергия, но празното пространство съществува като абстракция с присъщите му геометрични свойства и върху тази абстракция са построени СТО и ОТО. А и за мисловните ескперименти в СТО не е нужно дори да го изчистваме, само трябва да създадем изолирана система, в която да си правим експериментите. А именно в такава изолирана от външни въздействия система не можем да направим никакъв експеримент, който да покаже движи ли се тя в пространстовото или не.

Кое не е ясно от това, което вече написах? Какво противоречие има, когато се измерва скорост спрямо материална среда? Няма значение дали средата заема ограничена област от пространството или цялата вселена, винаги може да се измери скоростта на обект спрямо нея, който е потопен в нея. На земята такава среда е въздухът. В някоя газова мъглявина ще е разреденият газ. Но когато я изолираш от разглежданията, и останеш само с пустото пространство, тогава вече няма спрямо какво да отнесеш движението, следователно не може да се каже движи ли се разглеждания обект или не. А има и нещо друго, реликтовото лъчение има своя вътрешна анизотропия, която не се дължи на скоростта на детектора спрямо него, така че няма как да служи като абсолютна система. Защото се получава, че един обект в дадена точка от пространството измерва една скорост спрямо него, докато друг обект, който е неподвижен спрямо първия и се намира в друга точка от пространството, където реликтовото лъчение има друга равновесна температура, ще измери друга скорост. Няма как и да е иначе, защото никоя среда не е абосолютно изотропна, за разлика от пустото пространство.

Ами махни го и него. Винаги можеш да намериш скоростта си спрямо материален обект или среда. Дали ще е електромагнитно лъчение или разреден газ в гигантски молекулярен облак не е от значение. Затвори се в метален адиабатно изолиран вагон, отвън не може да проникне електромагнитно лъчение, а това, което е заключено вътре след известно време ще стане изотропно с постоянна температура навсякъде според Втория принцип на термодинамиката. Сега вътре във вагона направи експеримент, който да докаже, че се движиш или си в покой. Не можеш. Няма такъв експеримент. Не можеш по никакъв начин да откриеш движението си спрямо празното пространство.

Ами няма да гледаш будката, която вече е неподвижна спрямо тебе, а пътя, който спрямо тебе се движи. Ако няма път между вас, няма земя, няма въздух,а само празно пространство, тогава като излезеш от автобуса, спокойно ще доплуваш до будката без никаква опасност (трябва да си в скафандър обаче). В тоя случай по никакъв начин не можеш да кажеш, че се движиш или че будката се движи.

По същата логика излиза, че ако си в движещ се с 90 km/h автобус и ти се пуши, когато той се изравни с будката за цигари без да спира и слезеш в движение от него, няма да се претрепеш, а спокойно ще си идеш до будката да си купиш отровата .Непознаването на елементарна физика явно е опасно за живота.

Има такова правило и се нарича векторно събиране на скорости, важи за всички лъчи, независимо от посоката им и за всички материални тела. В класическата механика скоростите се събират директно по правилото на успоредника, а в релативистката е по-сложна линейна комбинация, но начинът е подобен. При преход от една инерциална система към друга, векторната скорост на тялото/лъча в новата система се получава като векторна сума или линейна комбинация в релативисткия случай на скоростта му в старата система със скоростта на новата спрямо старата (т. нар преносна скорост) и посоката й в общия случай е различна от посоката в старата. Важното е, че това, което важи за материалните тела, важи и за светлината, защото тя също е съвкупност от материални частици и се подчинява на същите релативистки механични закони.

Да не си имал предвид, че няма маса на покой, а пък е излязло друго? Защото светлината има маса и в класическата електродинамика (като електромагнитна вълна) и в квантовата механика (като частица-вълна).

Прочети (преведи си) постулата на английски и ще разбереш, че грешиш. Не ми се повтаря вече за 3ти път.

Кое на светлината е независимо от източника? Speed или velocity? Във втория постулат се говори само за speed. В противен случай се нарушава принципа на относителност - първия постулат на СТО, според който с никакъв експеримент не може да се определи дали една система се движи праволинейно равномерно или е в покой. Ето ги пак постулатите на СТО, както са формулирани от Айнщайн: The laws of nature are invariant with respect to the uniform translation of the coordinate system in which they are measured. The speed of light is independent of the motion of the source. Ако посоката на светлината беше инвариантна спрямо движението на източника, това нарушава равнопоставеността между инерциалните системи., защото светлинния лъч би се отклонявал на различни ъгли в системата на източника, който се движи с различна скорост.

Дали говорим за 4мерни или тримерни вектори, няма значение. Доколкото светлината може да се разглежда като поток от частици, всяка от които има посока, тя може да се характеризира с вектор на скоростта. Този вектор не е инвариантен по посока, а само по големина в инерциалните системи. Никъде в СТО не се говори за инвариантност на скоростта на светлината като вектор. И 4 скоростта да разглеждаме с големина c, то нищо не можем да кажем за проекциите й по пространствените оси. По времевата ос пък тя изобщо няма проекция. Единственото инвариантно нещо на скоростта на светлината е големината й. Ако човек чете на английски няма как да се обърка за това, но на български стават недоразумения.

Тия анимации не са валидни за светлина, а за звук. Във втората анимация, където движещият се източник излъчва светлина, траектотията й няма да е насочена нагоре, а под ъгъл, който се определя от релативисткото сумиране на векторите на светлината и движещият се (спрямо приемника) източник. Затова и в този случай фотонът няма да уцели приемника. Но при звука нещата стоят така. Там няма равнопоставеност между движещите се системи. Пример с Доплеровия ефект - ако приемника е неподвижен,а източника на звук се движи, приемника регистрира една честота, ако пък е обратното, регистрира друга честота. Приемника и в двата случая наблюдава едно и също движение на източника, но регистрира различни събития. Ето това е "парадокс".

Тия анимации и разсъждения са верни донякъде, но не за светлината, а за звуковите вълни в дадена среда. Там има значение и може да се определи кой се движи и кой е неподвижен спрямо средата. Затова и има две различни формули за Доплеровия ефект, едната при движещ се източник и неподвижен приемник, другата при движещ се приемник и неподвижен източник. Но звукът е механична вълна и е некоректно да се представя като частица затова и казвам, че разсъжденията и анимациите са само донякъде верни. Светлината е друго нещо. Тя не е вълна в класическия смисъл. Няма среда, в която да се разпространява и съответно законите на механичните вълни не са валидни за нея. Трябва да я разглеждаме като частица (с вълнови свойства, но не тези на механична вълна), а за частиците важат други закони като този за събиране на скоростите. Той е валиден и за светлината, но в релативисткия му вид.

А къде във втория постулат на СТО се говори за скоростта на светлината като вектор? Да видим Speed означава скорост като големина, но не и като посока. За скоростта като вектор има друга дума velocity. Така че скоростта на светлината не е инвариантна спрямо различните системи и тя може да се събира по релативисткия закон за събиране на скорости. Понеже от втория постулат скоростта и при това събиране не се променя по големина, това означава, че събирането на c с друга скорост v е просто ротация на с на определен ъгъл.

За да се разбере произхода на електромагнитната индукция не е нужно да се намесва общата теория на относителността. Ще покажа как възниква тя за най-простия случай. Нека вземем пак примера от клипчето. По жицата тече ток, имаме тестов товар (който си има котка), който започва да се движи праволинейно равномерно перпендикулярно на жицата (не обсъждаме как се осъществява това). При движението си товарът се намира в точки от пространството, където магнитното поле е различно от това в началното му положение. Т.е. товарът се движи в променливо в пространството но постоянно през времето (във фиксирана точка от пространството) магнитно поле, като силата върху него се намира от закона на Лоренц. Сега да погледнем как стоят нещата от инерциалната система, която е свързана с товара или как котката вижда нещата от нейна гледна точка. Тя вижда, че жицата се отдалечава и това създава променлива сила върху товара. Освен това спрямо котката магнитното поле се променя през времето във всяка фиксирана точка от пространството. Но в нейната система товарът е неподвижен, значи магнитното поле не му влияе, следователно силата се дължи на някакво електрично поле. Произходът му пак идва от лоренцово сгъстените и разредени + и - товари в проводника при относително им движение спрямо котката. Сега да видим дали от всички тия разсъждения няма да успеем да получим връзката между неизвестното електрично поле в системата на котката и вече известното ни магнитно в системата на проводника.

Бъркаш се, че разглеждаш причината за привличането в сгъстяването на електроните от гледна точка на неподвижните йони. Нали точно това дискутирахме по нагоре. Глобалната плътност на електроните в неподвижната система не се променя и между тях и йоните на другия проводник няма никакво допълнително привличане. Нещата се променят, когато ги разгледаме в системата на движещите се електрони, но не виждам смисъл да повтаряме всичко наново. За да се получи формулата за привличане между два проводника трябва просто във формулата, която изведохме и обосновахме, да заместим движещия се тестов товар q с еквивалентен ток I = γv = v.Δq/Δl ,откъдето Δq = I.Δl/v. Заместваме и получаваме известната формула за привличане между 2 проводника.

Да, но самия проводник не се скъсява, когато го разглеждаме от система, която е неподвижна спрямо него. Затова казвам, че локалната плътност нараства. Т.е. плътността в дадена точка, където имаме електрони. Където се образува дупка локалната плътност е нула. Но отнесена към цялата дължина на проводника, плътността не се изменя, защото и общия товар и дължината остават непроменени. В едната "жица" има електрони, в другата -йони. Разликата е, че електроните се движат спрямо проводника, а йоните - не. За йоните локалната плътност е равна на глобалната. За електроните не е така - локалната е по-голяма. В неподвижната спрямо проводника система глобалната плътност на йоните е равна на тази на електроните, въпреки че последните имат по висока локална плътност. Затова и неподвижен спрямо проводника товар не изпитва сила. Всъщност ако трябва да сме съвсем съвсем прецизни, интензитета на полето на електроните се различава много малко от това на йоните, но при малка спрямо светлинната дрейфова скорост тази разлика е неоткриваема. Освен това тя намалява колкото повече увеличаваме дължината на проводника. За безкраен проводник, какъвто разглеждаме ( и какъвто на практика не съществува) разликата ще е нула. Всъщност не би трябвало да се разглеждат безкрайни проводници, защото това води до обърквания и грешки. Правилния подход е да се вземе проводник с крайна дължина и след като се направи анализа на ситуация, да се пусне дължината му да клони към безкрайност, ако е нужно.