К.ГЕРБОВ

„Аулът при с. Цар Крум е разположен на незаливна тераса на десния бряг на реката. Той има две укрепителни линии, външна — ров и вал, особено добре запазена откъм юг и запад, и вътрешна — каменна крепостна стена с една кула — порта на изток. Покрай северната и западната стена отвътре са долепени дълги казармени сгради, в чиито помещения някъде има и отоплителни печки. В северозападния ъгъл на крепостта се намират основите на сравнително голяма постройка със сложен план, който до известна степен напомня типа на плана на Малкия дворец в Плиска. Почти точна аналогия на плисковската баня в северозападния ъгъл на Малкия дворец преставлява банята в аула, разположена между казармените помещения и голямата сграда. Вана-пещ за топъл въздух и отоплителна подподова инсталация повтарят принципа на плисковската баня. Каменната конструкция на стените от дялани варовикови блокове възпроизвежда зидарията на монументални сгради в Плиска. Крепостната порта представлява точна аналогия на Малкия дворец.“ Това всичкото се нарича аул. Според Википедия „в горах Кавказа, особенно в Дагестане, аул — укреплённое поселение.“ Аулът при Тича е бил селище за постоянно пребиваване на войска. Омуртаг сам е обяснил това. Според превода на Златарски „той построи аул [дворец] на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни“, а според превода на Бешевлиев ставало дума, че „съгради малък стан на Тича и премести (там) войската си срещу гърци и славяни“. Очевидно, че в дворец не може да се помести войска и преводът на Бешевлиев е като че ли по-точен. Разбира се, там е имало и цивилно население. Даже по описанието на Венедиков излиза, че и постройките в което то е живеело, също са част от аула. „При разкопките на аула са открити останки от съвременни на крепостта землянки във Външния град“, пише Венедиков. Бешевлиев казва още: „Следователно той (стана) не е служил за защита нито на старопланински проходи, нито на българо-византийската граница, а е бил военна база, в която са били съсредоточени войски за евентуални операции, както се казва в самия надпис срещу гърци и славяни.“ Това, че е база за съсредоточаване на войски за военни операции, които вероятно са командвани от княза, за което има и „малък дворец“ в аула – звучи достоверно. Но за какво всъщност е можела да се използва тази войска, ако не за защита на старопланинските проходи, тъй като от там са можели да дойдат гърците и славяните. И понеже проходите са били няколко, това е било най-благоприятното място за съсредоточаване на войска, която може при опасност бързо да се дислоципа към прохода, от който идва заплахата. Така трябва да е изглеждал един аул от дървения му период.

Важно укрепително съоръжение, издигнато през второто-третото десетилетие на IX в. и по повеля на великия хан Омуртаг е бил аулът на р. Тича при днешното село Цар Крум (Чаталар). За изграждането на този аул се е запазил автентичен документ — текстът на един надпис, издълбан от името на хана върху мраморна колона. Той има следното съдържание: «Кана шюбиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Оставайки в стана на Плиска, (той) направи дворец на Тича и премести войската си там срещу гърците и славяните и изкусно направи мост на Тича заедно с двореца и постави в този дворец четири стълба и на тези стълбове постави два лъва. Нека бог да даде на владетеля от бога да тъпче с краката си императора, докато тече Тича и докато. . . да владее многото българи, да надвива враговете си, да живее весело и щастливо сто години. Времето, когато се строеше, беше по български шегор елем, по гръцки 15-ти индиктион (821 г.).» До времето, когато бе открит и изследван Омуртаговият аул на р.Тича, повечето от изследвачите смятаха, че колоната с текста, ако и намерена при днешното с. Цар Крум, се отнася до изграждането на Преслав. От 1958 г. насам тази теза е напълно отречена, тъй като разкопките на аула потвърдиха почти напълно данните от надписа. [124] Какво показаха тези разкопки? Преди всичко открити бяха поразителни аналогии с Плиска както в плана и устройството, така и в градежа на постройките. Аулът при с. Цар Крум е разположен на незаливна тераса на десния бряг на реката. Той има две укрепителни линии, външна — ров и вал, особено добре запазена откъм юг и запад, и вътрешна — каменна крепостна стена с една кула — порта на изток. Покрай северната и западната стена отвътре са долепени дълги казармени сгради, в чиито помещения някъде има и отоплителни печки. В северозападния ъгъл на крепостта се намират основите на сравнително голяма постройка със сложен план, който до известна степен напомня типа на плана на Малкия дворец в Плиска. Почти точна аналогия на плисковската баня в северозападния ъгъл на Малкия дворец преставлява банята в аула, разположена между казармените помещения и голямата сграда. Вана-пещ за топъл въздух и отоплителна подподова инсталация повтарят принципа на плисковската баня. Кае менната конструкция на стените от дялани варовикови блокове възпроизвежда зида рията на монументални сгради в Плиска. Крепостната порта представлява точна аналогия на Малкия дворец. [125] Всичко това заедно с многобройните материали, главно съдове от основните типове на старобългарската керамика, представляваха хилядогласно потвърждение на произхода, датата и характера на паметника. Най-после при разкопките на този аул бе намерена зле запазена мраморна статуя на лъв, потвърждаваща още едно конкретно сведение от надписа. Заедно с това наблизо до аула, на брега на р. Тича по посока север-североизток — сиреч право към стария онгъл Плиска, се намериха каменните останки на споменатия в надписа мост. При разкопките на аула са открити останки от съвременни на крепостта землянки във Външния град и следи от живот на много старо славянско селище, което може да се датира не по-късно от VII в. В северната част на Външния град са открити останките на две ранновизантийски черкви, датирани от VI в. [126] В източния край на аула стърчат две тракийски надгробни могили, използувани при издигането на земленото укрепление, така че попадат в североизточния и югоизточния му ъгъл. Всичко това показва, че за разлика например от Плиска Омуртаговият аул бил издигнат върху съществувало в древността и ранното средновековие селище. Ранновизан-тийските черкви били едната — в развалини, другата изоставена и опустошена. Но очевидно старото славянско население тук ще да е поддържало спомен за пресните следи от живота, които то заварило при заселването си по тези места. Или може би е имало все още по долината на Тича стари манастири, в които се приютявали монаси и иконопочитатели — бегълци от Византия? А този район бил важен за отбраната на държавния център откъм прохода Верегава (дн. Върбишки) и може би всичко това обяснява мотивите на хана «да премести войската си там срещу гърците и славяните». http://macedonia.kroraina.com/sv/sv_3_2.htm#VII Трите укрепителни вала на аула. 2007: Р. Рашев Българска Езическа Култура VII-IX век, 502 – 503. https://time2travel.bg/aul-na-han-omurtag/

Резиденцията на Крум е станала резиденция и на Омуртаг. "Къняз убиги Омуртаг е от Бога архонт в земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни." Картата, която Евристей показа, много добре илюстрира анализът, който съм направил навремето. https://www.forumnauka.bg/topic/12310-кампанията-от-811-г-спорни-и-неизяснени-моменти/page/55/?tab=comments#comment-320856 На помощ идва и друг мой пост. https://www.forumnauka.bg/topic/12310-кампанията-от-811-г-спорни-и-неизяснени-моменти/page/49/?tab=comments#comment-320416

http://www.sammler.ru/index.php?showtopic=85616

Явно трудно схващаш написаното. Затова ще повторя мнението на В. Татишчев: "Феофан Византийский ... так пишет: „В старину болгары выше Понта Евксинского в северных странах жили и при Меотисе, в который впадает превеликая река, от Океана текущая через Сарматские земли, именуемая Атель, в который впадает Дон река. Оная же и сама от Иверских (Грузинских) ворот, находящихся в горах Кавказ, проистекает. Когда уже Атель река смешалась с Доном, то опять Атель к упомянутому Меотису течением своим склонилась, и от оной области Куфис река проистекает и в Понтское море возле Некропилы под мысом Криумтоном впадает“. Великая есть беда, когда на авторов сему подобных мы попадем. Однако ж и это досадное указание надобно как-то преодолеть, хотя кажется это никаким образом невозможным, разве только когда вспомним, о чем я многократно объявлял, какое ведение географии оные некоторые нам оставили." Ами Теофан не е знаел къде се намира въпросния Куфис, където са живеели българите. Но Никифор е използвал първоначалния източник по-ползотворно и затова е написал, че реката е Кофина. А според Менандър тази Кофина "не так далеко от Алании отстоит, более же к востоку Дон."

Ами да беше проучил как стои въпросът, а не непрекъснато да пробутваш връзката Куфис - Хипанис - Буг. Няма такава връзка! Куфис, за който споменава Теофан няма нищо общо с Буг. Река с име Куфис (ако няма някаква грешка при предаването на името) би трябвало да е съществувала в района на Днестър и Днепър, но не е Южен Буг. Константин Багренородни е споменал за нея. В гл. 42 на „За управлението“ той е написал: „От река Дунай до вышеназванной крепости Саркел 60 дней пути. В пространстве этой земли имеются многочисленные реки, величайшие из них две - Днестр и Днепр. Имеются и другие реки, так называемая Сингул, Ивил, Алматы (36), Куфис (37) , Богу (38) и многие иные.“ Богу се приема, че е Буг. Коя тогава е Куфис? Според бележката към руския превод на Багренородни, това е: „Река, упоминаемая и Феофаном и патриархом Никифором. Так византийцы называли обычно р. Кубань (античный Гипанис), однако здесь, как и у Феофана это, возможно, другая река бассейна Буга и Днепра.“ http://drevlit.ru/texts/k/konst_bagr/text42.php http://drevlit.ru/texts/k/konst_bagr/text42.php#36 бел. 36, 37 и 38.. Сингул вероятно е Ингул или Ингулец, се казва в бел. 36. Но това са малки реки, първата се влива в Южен Буг, а втората в Днепър. Коя река тогава е въпросната Куфис? В ползвания от Теофан и Никифор първичен разказ за българите явно е нямало такова географско уточнение, каквото е направил Теофан. Той се е престарал и попадайки на описанието, че някъде около Днестър и Днепър има и Куфис, набързо е добавил и Некропилите. Така се е получил куриоза, че въпросния Куфис тръгва от там, където се сближават Волга и Дон, а се влива в Черно море при Некропилите. Още в 1744 г. Василий Татишчев в История Российская, ч. 1, гл. 16, т. Т се е опитал да обясни за какво става дума така: „Т. Бог р. Сингул р. Ивул р. Илмате р. Куфис р. Атель сошлась с Доном. Морей соединение. Поляки Богосолу называют Богом. Она у Иордана называется Вагосола, у Руенна – Богоссола, у Константина императора – Богус, у древних – Гипанкс. Константин император, прочие реки называя, так говорит: „Сингул (29), Ивул, Илмате, Куфис, Богус“. Делилю Куфис показался тем самым, которого из Геродота Гипациром и Гергом я назвал. Феофан Византийский, стр. 296 и 297, по-видимому, тому мнению угождая, так пишет: „В старину болгары выше Понта Евксинского в северных странах жили и при Меотисе, в который впадает превеликая река, от Океана текущая через Сарматские земли, именуемая Атель, в который впадает Дон река. Оная же и сама от Иверских (Грузинских) ворот, находящихся в горах Кавказ, проистекает. Когда уже Атель река смешалась с Доном, то опять Атель к упомянутому Меотису течением своим склонилась, и от оной области Куфис река проистекает и в Понтское море возле Некропилы под мысом Криумтоном впадает“. Великая есть беда, когда на авторов сему подобных мы попадем. Однако ж и это досадное указание надобно как-то преодолеть, хотя кажется это никаким образом невозможным, разве только когда вспомним, о чем я многократно объявлял, какое ведение географии оные некоторые нам оставили. Есть у оных Кавказ, к северу весьма далеко уходящий, Каспийское море почти к северу Евксинского моря, между обеими показалось возможным соединение. От сего легко было Феофану, чтоб Волгу и Дон, в том же направлении стекающих, довести в Понт. Что же говорит о том, что Куфис при Некропиле впадает, того я не презираю; что же о том, что Куфис от Волги и от Дону, то как бы Феофан ни казался наивным, но устья Куфисовы его не обманули б; и ежели то не случилось, то надобно нам искать Куфис, под тем же именем другую реку в Азии. Географ Равенна, стр. 134, говорит: „Мимо отечества хазиров многие реки текут, между прочими превеликая река Куфис“. Никак это не противоречит Феофану, разве что Равенна на девять областей Хазарии в Азии смотрел, потому что тотчас присовокупляет Лазику. Но если посмотришь на Менандра Протектора, стр. 109, то Куфис с озерами мешается, не так далеко от Алании отстоит, более же к востоку Дон. Посему оный Куфис у Менандра есть иной, нежели сей Константинов. Никифор Константинопольский, стр. 22, так, как и Феофан, пишет: „Около Меотийского озера возле Кофина реки есть исстари названная Великая Болгария“. Хорошо, что около Меотийского озера, но Феофан пространнее пишет, что возле Некропил впадает...“ Татишчев предполага, че споменатия от Константин Багренородни Куфис, е някаква река посочена от Херодот като Гипацир и Герг. Явно става дума за Хипакирис (на руски Гипакирис) и Хер (на руски Герр). Херодот е написал: „Шестая река Гипакирис, который начинается от озера, протекает по стране скифов-кочевников и впадает в море возле города Каркинитиды, обходя правее себя Гилею и так называемую Ахиллесову дорожку. Седьмая река - Герр, которая отделяется от Борисфена вблизи того места, после которого он уже неизвестен. Тут он начинает отдаляться и течет через страну того же названия Герр, направляясь в сторону моря, отделяя страну скифов кочевников от царских скифов и впадает в Гипакирис.“ (Истории, Книга IV, 55-56). Руснаците са се опитали да открият кои са днес тези реки, но според мен опитът им е неубедителен. Направили са тази карта, на която е показана Хер-Герр, а Хипакирис може би е Пакирис. Никоя от тях, обаче, не се влива в Некропилите, Каркинитския залив.

1. Михаил Сирийски не е знаел всички подробности от историята на Велика България. Не е знаел и името на Аспарух, сбъркал го е с името на народа, който е предвождал. Но е написал, че 10 000 души от тоя народ, предвождани от единият от тримата братя, които го управлявали, се отделил, преминал реката Танаис по посока към Дунав, където ромейския император му дал една област, за да се заселят и станат съюзници на ромеите. В този разказ изрично е записано, че българите, отправяйки се с вожда си към Дунав, са преминали реката Танаис, т. е. Дон. 2. Според Арменската география Исперих избягал от Хипийската планина, която на друго място в същата география е наречена Българска планина. На картата се вижда къде според Птолемей се е намирала Хипийската планина (Hippici montes). В Арменската география са използвани наименованията по Птолемей. Само за реките „болгар“ се казва, че не били посочени от него. И реката в географията не е Куфис, а Варданис, както е посочен Кубан от Птолемей. https://proza.ru/2010/10/11/245 3. Според Равенския анонимен Космограф от 7 в. Куфис е била река в Хазария http://www.vostlit.info/Texts/rus14/Ravenn_geogr/text.phtml?id=1167 В доле Яфета, сына Ноя, которую философы назвали Европой, располагаются следующие страны: страна, которая называется Скифией7 и представляет собой, в основном, пустыню. Ее называют также Великой Скифией. Космограф Иордан передал, что она имеет форму гриба8. Эта страна расположена на побережье Северного Океана рядом с вышеупомянутыми Римфейскими9 горами. Передают, что эта страна широко раскинулась в длину и ширину. Далее в равнинной местности расположена чрезвычайно обширная как в длину, так и в ширину страна, которая называется Хазарией; этих хазаров вышеупомянутый Иордан называет агацирами10. Через эту страну хазаров протекает множество рек и среди прочих большая река, которую называют Куфис11.. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 7. Итак, космограф начинает описание Европы с востока, и первой страной, как и следовало ожидать, названа Скифия. Это та самая Скифия, которая со времен Геродота локализуется в Северном Причерноморье, переходя оттуда в Азию и простираясь вплоть до Индии или даже до Китайского моря, как это представлено в описаниях Мелы и Плиния, а позже повторено и Иорданом. Архаизм этногеографического клише настолько ясен, что этой территории приписываются эпитеты “Великая” и "Древняя”. 8. На самом деле у Иордана речь шла о Каспийском море в форме гриба. Впрочем, текст «Гетики» Иордана здесь столь темен, что даже его издатель Т, Моммзен относил это описание к Скифии (см. подробнее: Свод древнейших письменных известий о славянах. М., 1991. Т, I (I-VI вв.). С. 124. Комм, А. Н. Анфертьева). 9. Римфейские, или Рифейские, или Рипейские горы, по представлениям античных авторов, — горный хребет, тянущийся в Восточной Европе с востока на запад. Наиболее реальное отождествление его – с Уральским хребтом (см. подробнее: Подосинов А. В. К вопросу о локализации Рипейских гор // Ладога и религиозное сознание. СПб., 1997. С. 91-94). Римфейские горы были упомянуты Анонимом в II, 20, где описывалась западная граница Азии. 10. У Иордана нет отождествления агациров (акациров) с хазарами. Об акацирах он сообщает лишь, что те обитают к югу от прибалтийских эстов, весьма могущественны, не знакомы с земледелием и живут охотой и скотоводством (Iordan. Get. 36:gens Acatzirorum fortissima, frugum ignara quae pecoribus et venationibus victilat). 11. Куфисом в большинстве средневековых источников называлась река Кубань (см. подробнее: Шрамм Г. Реки Северного Причерноморья: Историко-филологическое исследование их названий в ранних веках. М., 1997. С. 64). 4. При Никифор реката е Кофина. Гледай четвърти ред от текста. За река Кофина е писал Менандър: намирала се е до Алания. Никъде не се споменава Хипанис, че упорито да се твърди, че ставало дума за Буг.

Изданието е от 1983 г. От с. 241 до 343 е отпечатано „Историческо сказание от премъдрия летописец Манасий, което започва от сътворението на света и достига до царуването на господаря Никифор Вотаниат. Тази книга беше преведена от гръцки език за цар Александър“. Виждам, че книгата би следвало да може да се изтегли от https://www.twirpx.com/file/2646588/

Бинго!

В „Ашхарацуйц” се казва, че името „българи” идвало от имената на реките Купи булгар, Дучи булкар, Огхондор блкар и Чдар болкар. Явно, нито едно от тях не е точно „българи”. Но „блкар“ кореспондира с няколко факта: 1. Българите от Първото Българско царство са се наричали „блъгари“. Цар Йоан Владислав е написал през 1016 г.: „† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї възстѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго iаже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Битолски_надпис „Блъгар“ и „бльгар“ е много близо до „блкар“, както са го чували арменците. 2. В столицата Търново, по време на Второто българско царство цар Йоан Асен е написал: „В(Ъ) ЛѢТО Ϛ•Ѱ•Л•И [6738; 1230 г.] ІНД(ИКТА) •Г• [3] АЗЪ ІѠ(АННЪ) АСѢНЬ ВЪ Х҃(РИСТА) Б҃(ОГ)А ВѢРНЫ ЦР҃Ь И САМОДРЪЖЕЦЪ БЛЪГАРОМЪ С(ЪІ)НЪ СТАРОГО АСѢНѢ ЦР҃Ѣ СЪЗДАХЪ ѠТЪ ЗАЧѦЛА И ПИСАНИЕМ(Ъ) ѸКРАСІХ(Ъ) ДО КОНЦА ПРѢЧ(Ь)СТНѪѪ СІѪ ЦРЬКѠВЬ ВЪ ИМѦ С(ВѦ)ТЪІХЪ •M• [40] М(Ѫ)Ч(Ь)Н(И)КЪ ИХЖЕ ПОМОЩИѪ.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_надпис_на_цар_Иван_Асен_II И по това време се е казвало „блъгари“. 3. В „Български старини от Македония“ Йордан Иванов привежда текста на Зографска сводна грамота от XV в. (с. 35). В нея се казва, че благочестивия и христолюбив цар Стефан Сръбски, владеел и „БЛЪГАРКѦѪ ЗЕМЛЮ“ (така е написано). Българите, попаднали под турско робство, продължавали да се наричат „блъгари“. 4. В т. н. Волжка България се приема, че главният град се е наричал Болгар. Но в „Повест за нашествието на Тохтамыш“ се казва: „Бысть въ третие лето царства Тахтамышева, царствующу ему въ Орде и в Сараи. И того лета царь Тахтамыш посла слуги своя в град, нарицаемый Блъгары, еже есть на Волзе...“ http://drevne-rus-lit.niv.ru/drevne-rus-lit/text/povest-o-nashestvii-tohtamysha/povest-o-nashestvii-tohtamysha-original.htm Значи и във Волжка България са живеели „блъгари“.

Това е писмо, прието и съхранявано в Държавния архив (Български исторически архив към Националната библиотека). Щом съм го публикувал в своя статия, значи съм приел, че е оригинално. Ако някой има съмнение, че е фалшиво, нека се обърне към архива и си изясни отношенията с него. И трите писма на Левски от 25 август 1872 г. – до Л. Каравелов, до Д. Попов и до членовете на ЦК на БРЦК - са подпечатани. Дали са частни или комитетски, не мога да взема отношение.

Писмото на русенския валия до великия везир дава основание за една любопитна констатация. Налице е едно голямо несъответствие между представата, която имаме за събитията от онова време и тогавашната действителност. Всеки, който прочете, че Левски става известен на турците още преди да са започнали арестите по повод Арабаконашкия обир, ще предположи, че турците (които според писанията уж и преди това са го дирили под дърво и камък) ще започнат незабавно акции за неговото залавяне. Нищо такова обаче не се случва. Валията знае имената на някои членове на комитета, знае и къде живеят, но не ги арестува. Чака свидетел, който да ги обвини, че са замесени в някакво криминално деяние! Чак като се установи, кои са лицата, заподозрени за погубване живота на убитите, те ще бъдат подложени на разпит, е решението на валията. Излиза, че турците са преследвали най-вече криминалните, а не политическите престъпници. Страхували са се, не от това, че комитите са искали да съборят държавата, а защото щели да извършат подривни дейности и да създадат размирици сред населението. „Опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят*, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност.“ (*за тях се отнася прословутото „Народе????“)Турците са се опасявали не от въстание срещу властта, а от размирици между населението. Затова търсенето на Левски не започва след 16 септември, когато русенският валия докладва за него в Цариград, а след 16 ноември. Тогава Мазхар изпраща в Русе съобщение, че Вутьо Ветьов признал пред специалната комисия, че заедно с Дякон Левски нападнали една българска къща в Ловеч и Дякона наранил появилият се 20 годишен слуга, който впоследствие починал. На 25 ноември Ахмед Хамди докладва на великото везирство, че „преди няколко дни“, отправил молба до Одринското областно управление за издаване на заповед за залавянето и задържането на Левски.

Като казах, че украинската карта не е точна, имах предвид, че тя не сответства напълно на резултатите от археологическите проучвания в Русия на поселенията на българите. Въз основа на последните е изготвена тази карта. Както се вижда, картата е за периода 8-9 век, т. е. точно за времето след разпадането на Велика България и разселването на българите. Едни са се преселили в Дунавска България, други (по-късно) – във Волжка България. Българи са останали и в старата България – те са източно от Азовско море и Дон. Това са наследниците на Баяновите българи. Българи са преминали Дон и са се настанали западно от него и в поречието на Донецк. Това са наследниците на Котраговите българи. Контакти с руснаците трябва да са имали българите западно от Азовско море и Дон и вероятно именно те са визирани като черни българи. На тази карта, пък, са показани съответните поселения. Българи в Северното Причерноморие не са живели

За черните българи има две съобщения относно мястото на пребиваването им. Едното е на Константин Багренородни и то е: „В это Меотидское море впадает много больших рек; к северной стороне от него - река Днепр, от которой росы продвигаются и в Черную Булгарию, и в Хазарию, и в Мордию.“ В случая става дума, че от Днепър русите се придвижвали към Черна България и от там към Хазария. Но не става дума, че това става с лодки. Второто съобщение е от ПВЛ. В него се казва: „В год 6453 (945). Прислали Роман, и Константин, и Стефан послов к Игорю восстановить прежний мир. Игорь же говорил с ними о мире. И послал Игорь мужей своих к Роману. Роман же созвал бояр и сановников. И привели русских послов и велели им говорить и записывать речи тех и других на хартию.“ И в сключения договор било записано: „... если придут черные болгары и станут воевать в Корсунской стране, то приказываем князю русскому, чтобы не пускал их, иначе причинят ущерб и его стране.“ Черните българи, отправяйки се към Херсон, минавали през руска територия и затова гърците са искали княз Игор да ги спира и да не ги пуска, тъй като щели да плячкосат и руснаците. Тази карта, също не е точна, но показва, че черните българи са били близо до Азовско море, а не до Днепър. С пунктир са означени походите на руснаците към Цариград и към Черна България и Хазария.

Руснаците са се спускали от Киев по Днепър и след това по море са се движили към Цариград. Черна България се е намирала на изток от Днепър. Руснаците с еднодръвките са минавали покрай днешните български земи след ръкава Сулина на Дунав. http://promacedonia.org/gibi/5/gal/5_200.html Черна България не е Велика България и Йорданес не е вземал отношение по нея.

Не се прескачат, те си следват след българите. Йорданес: „Отвъд тях над Понтийско море, се простират местата, обитавани от българите... Оттук следват хуните...“ Арменска география: „На север [от Дербенд] близо до морето се намира царството на хуните, на запад към Кавказ – града на хуните, Вараджан, а също и градовете Чунгарс и Семендер." Хуните си следват точно след българите. Българите са до Хипийската планина и Кубан, хуните са на юг, покрай Каспийско море и Западен Кавказ.

Азиатска Сарматия е над Черно море (Евксински понт). Там е и Меотидското езеро, реките Танаис и Куфис, Хипийските планини. Нали от там избягал Аспарух, според Арменската география. А според Теофан, след като братята се разделили, „излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Берсилиа в Първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя до Понтийско море. И първият брат Батбаян, владетелят на първата България станал техен данъкоплатец.“ Първата България се е намирала в Първа, т. е. Азиатска Сарматия, която пък била над Понтийско море.

Покрил се е Левски, а Общи е продължил дейността си по подготовка на обира. В документалния летопис за Левски, след неточното като дата сведение, че Левски посещава Голям извор около 28-29 август (посочено е все пак, че тази дата е приблизителна), следва съобщение, че „Левски тръгва отново да обиколи частните комитети из страната, което отбелязва в писмо от 16 септември“. Цитираш избирателно "на утрешния ден вече го не видях досега". Сам преди това си дал целия пасаж: Той каза, че ще дойде, и на утрешня ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но като за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша." Това вече е по повод срещата, която е станала непосредствено преди Общи да замине, за да оглави четата, подготвяща се за обира на пощата.

Във „Васил Левски – документален летопис 1837-1873“, изд. 1987 г., на с. 150 е записано: „1872, август, след 15 – укрива се в Тетевен, в Правешкия хан и свиква събрание, на което донася и раздава за разпространение между членовете в селата „книжа“ – „червените книги“ [уставите на БРЦК]. Информира присъстващиге и за извършеното от него „Ловчанско нападение“ [на 14 с. м.]. Излага и обосновава идеята си за създаване на окръжни центрове. Тук получава предупреждение от Ловешкия комитет да не се връща в Ловеч, където властите го търсят усилено след нападението.“ За съжаление източникът, откъдето е взето това, е посочен погрешно в летописа. Написано е: „Пак там, с 202-203 и с. 210.“. В предшестващата справка като извор е посочен ВЛНСТС, но в този сборник на страници 202 и 203 е разпита на Левски в присъствието на Вутьо Ветов. Т. е. става дума как е станало „Ловчанското нападение“. Стр. 210 също няма отношение към написаното в летописа за 1872 август, след 15. Отбелязаното всъщност е взето от разказа на Димитър Общи на разпита му на 11 декември 1872 г., който се намира във ВЛНСТС с. 109-110: „23 шеввал [13]89 [11 декември 1872] година. — Какво прави в Тетевен? (След убийството на дякон Паисий на 22 юли – бел. К. Г.) — Престоях два дни в къщата на Дочо Мръвков, бях малко неразположен. Оттам се дигнах и отидох в хана на хаджи Ивановите синове и престоях там тринадесет-четирйнадесет дена, Ето, по това време свиках събрание. Попитаха ме: „Стана ли, свърши ли се работата, сиреч уби ли дякона?". А аз им отговорих: „Убих го.“ И те останаха доволни. По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. [Левски] донесе книжа. Бяха от червените книги. И тия книжа бяха за разпространяване из селата. Той разказа събитията по ловчанското нападение. — Как ви разказа той случката по ловчанското нападение? — Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три - четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная. — Какво друго още разисквахте на това събрание? — Дякон Левски каза: „Да направим от тия места едно голямо окръжие от Тетевен до София, в което да влизат Враца и Берковица. За негов център да определим Извор, защото Ловеч е далече и съобщенията са трудни.“ Аз казах, че е село, там не може, Етрополе е град, ако стане там, е по-добре. Ако и да се попрепирахме по тоя въпрос, за център той пак определи Извор. И той отиде в Извор, обиколи околността му и нареди да признаем Извор за център. Оттам с изворския куриер той изпрати отсреща едно писмо и макар да е наредил да вземе отговор, какво е станало — не зная.“ Съставителите на документалния летопис за Левски приемат, че въпросното посещение на Левски в Тетевен е било непосредствено след Ловчанското нападение. Това за предупреждението към Левски, че властите го търсят усилено, не ми е ясно откъде е взето. Може и да не е вярно, а да става дума за усилено търсене на извършителите на престъплението. Иначе „да не идва в Ловеч“ му пише Марин Поплуканов, но не е ясно кога точно. Левски пише за това в писмото до Каравелов от 16 септември. В архива на Левски са запазени негови бележки „Разноски, направени след 1-й юлия 1872“. В тях е записано: „От Деривишооглу Мех[мед] Кърд[жалъ] до Сюлейманоглу Дауд – кон с един човек – ав[густ] 26 гр. 8“. Над този запис, който е с молив, е написано с мастило: „Пощенски разноски Сюлейманоглу Даудова поща гр. 45.“ Макар и написани по различно време, двата текста явно са свързани. На 26 август 1872 г. Левски е отпътувал от Тетевен (Деривишооглу Мехмед Кърджалъ) за Извор (Сюлейманоглу Дауд). Там е предал на „изворския куриер“ или „Сюлейманоглу Даудова поща“ - Дидьо Пеев, не едно, а три писма, писани предния ден от "Българско". Сред тях е и това, в което Левски разказва на Любен Каравелов за Ловчанското нападение. Явно, след като е разказал на комитетското събрание какво се е случило в Денчовата къща, е решил да запознае с него и председателя на БРЦК. Не е ясно дали Левски сам е поел инициативата да разкаже пред събралите се за нападението или това е поискано от него. Парите, дадени на Дидьо Пеев явно са били за разноските по куриерската му мисия с пренасяяне на писмота до Никопол, откъдето са предавани на Данаил Попов.

Нямаме на разположение всички протоколи с разпити на заловените по Арабаконашкия обир. Първите разпити, които са били придружени и с мъчения, не са протоколирани. За разпитите в София, проведени през ноември, няма никакви протоколи. Вече в протокола на специалната комисия от 14 януари 1873 г. е записано: „Дякон Левски... като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат... е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него.“ Имало е и други свидетелства, или по-скоро улики, тъй като не са на преки участници в събитието. Но решенията на съда не искам да коментирам. Правистите могат да си дискутират по този въпрос.

На 30 януари 1873 г. „Д. Ясенов“ (Иван Драсов) пише от Белград на „господин Владимиров“ (Данаил Попов), че „вчера заранта“ се намерил с „Карамустафа“ (Любен Каравелов): „При дългите ми разговори ми каза, че имал от В. Левский писмо от 6 януаря, а според вашето писмо оня човек е уловен още свършяк декемврий. Сега не знам как да мисля, защото и тук се разчуло, че бил уловен.“ Страшимиров е публикувал писмото без коментар, но в изданието на писмата на Иван Драсов от 2007 г. е посочено: „Такова писмо не е намерено досега, а и не може да има на тази дата.“

В Чехия се проведе парти, което да даде на коронавируса “символично сбогуване”, информира “BBC”. Хиляди гости седнаха на 500-метрова маса (1640 фута) на Карловия мост в Прага във вторник и споделяха храна и напитки, които бяха донесли от дома си. Гостите бяха окуражавани да споделят всичко свое със съседите си и нямаше социално дистанциране – нещо, което хората в затворени държави трудно ще приемат. Към момента в Чехия има по-малко от 12 000 инфекции – страна с население от 10 милиона. Загинали са около 350 души. Организаторът на събитието заяви, че празникът е възможен поради липса на туристи в известния очарователен град. Ондрей Кобза, организатор на партито и собственик на кафене в града, каза за агенция AFP: “Искаме да отбележим края на коронавирусната криза, като оставим хората да се срещнат и да покажат, че не се страхуват да комуникират, че не се страхуват да вземат парче сандвич от съседа си.” https://topvesti.bg/c/YnHpCXMBSd2VWSbwhSvo/2020-07-01/v-praga-izpratiha-pandemiyata-s-proshalno-parti-na-karloviya-most