К.ГЕРБОВ

Картината щеше да бъде по-пълна, ако беше представено и селското стопанство. Можеха да покажат марките от серията «Стопанска пропаганда 1940 г.» Както казват издателите от Министерството на пощите, телефоните и телеграфите: „сюжетите са от областта на народното стопанство и служат за пропаганда на българското земеделие и износа“. Ето с това сме се представяли пред света през 1940 г.!

Конкретно за титлата на старобългарския владетел Ганчо Ценов е достигнал до модерното днес виждане по въпроса. В „Българската история в най-нова България“ (1937) е отбелязъл: „Понеже Златарски пишеше, че едва Аспарух бил довел през 679 г. българи в Мизия и едва „хан“ Крум бил минал Стара планина, та завоювал София, аз обнародвах в 1908 г. книгата „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“, в която посочих факти, че Одрин, Чорлу, Виза и Южна Тракия до Цариград са били български преди Крум. Освен това аз сравних разказите на Йоан Малала (VI в.) за хуните в Тракия и Илирия, с онези на Теофан и установих, че Теофан буквално е преписвал Малала, само че вместо името хуни, което употребяваше Малала, Теофан казваше българи. Оттук последва моят извод, че у българите продължава историята на хуните. Това мое доказателство принуди Иречек (който дотогава отхвърляше хунството на българите и ги считаше за фини) да идентизира българите с хуните, което той направи през 1910 г. в своята Geschichte der Serben. Понеже с това се измени принципът, на който почива неговата история, Иречек не се съгласи да приготви второ издание от своята българска история, когато преди войната бе поканен да направи това. Освен това в споменатата моя книга аз обнародвах доказателството ми, че титлите „каннас“ и „канес“ не са нищо друго, освен старославянските титли „кънезь“ и „къньазь“, което се разбира и от това, че Аспарух е титулуван кнзь, пък и от факта, че според Теофан и Никифор Аспарух е наричал мястото, в което бе спрял, онглосъ и оглосъ, т.е. ъгъл, което е славянска дума. От тези факти се виждаше, че българите нито са късни пришълци, нито са турци. Златарски, обаче, без да ги опровергае, продължи да предава чуждите мнения, че българите били късно дошли турци. Аз отдавах това на българския егоизъм и инат: българинът не търпи друг българин да докаже нещо. Софийски професор, който беше чел посочената по-горе моя книга, ми каза: „Вие имате право — «каннас» и «канес» не е «хан», а е старославянското «къньазь»“. Добре, но професорът не пожела публично да изкаже това мнение. Публично той поддържаше и поддържа титлата хан! Скоро след това настана спор из вестниците между мене и Георги Баласчев. Баласчев беше писал, че първоначално българските държавни глави са титулувани хан, а после цар. Аз му възразих, че титлата „хан“ никога не е давана на българските държавни глави и че най-старата титла е rex. Още под година 531-а Теофан говори за два български регес (крале) в Мизия. Баласчев ми възрази, че това не е вярно, и за да разбере обществото, че аз говоря неверни работи, той предложи анкета и посочи двама професори като анкетьори, от които единият беше оня, който ми каза, че имам право, че „каннас“ не е „хан“, а е „къньазь“. Аз се съгласих. Професорите направиха анкетата, но като видяха, че аз имам право, отказаха да съставят протокол. Ако тези професори бяха съставили протокол, ако те бяха казали, че още в 531 г., т.е. преди Аспарух, е имало български крале в Мизия, които са титулувани „регес“, а не „ханове“, ако бяха казали, че „канес“ не значи „хан“, а „кънезь“, още тогава щеше да изчезне мнението, че българите са късно дошли турци.“ (2. История от мнения https://chitanka.info/text/27036-bylgarskata-istorija-v-naj-nova-bylgarija) От тези редове най-добре се вижда как Ценов смесва факти с измислици. Няма как преди Аспарух да е имало български князе в Мизия. Надписът „канас“ е от времето на Омуртаг. А къняз е славянска титла

1. За множеството сребърни съдове от IV-XIV в., които са били намерени в тайгата на север в Европейската част на Русия и северозападен Сибир, Борис Маршак в статията си „Сребро за кожи” отбелязва: „Тях [сребърните съдове] са започнали да ги откриват още в късното Средновековие, но откритията продължават и до днес. В 1770 г. се появили научни публикации за тези съдове, а от XIX в. те започнали да попадат в музеите, основно в Ермитажа. Най-ранните от тези съдове са били направени в Иран и Тохаристан още през IV-V в., около 500-та г. към тях се присъединяват и византийски, малко по-късно – хорезмийски, а от VII в. и согдийски. Около 750 или 800 г. на север изделия на Голям Хорасан - източната част на Абасидския халифат, започнали да доставят и държавите и силните племенни обединения на номадите: хазари и унгарци от Източна Европа. От X в. водеща роля в този обмен започнала да играе Волжка България. Среброто обменяли за кожи, добивани от фино-угорските ловци, които се нуждаели от него, защото вярвали, а в долината на Об и днес понякога считат, че съдът от бял метал може да служи за идол или лице на идола, а жертвеното месо може да се поставя само в светъл металически съд. Освен това, възможно е за успешните ловци и местните първенци притежаването на сребърни съдове за религиозните нужди да се е считало за престижно…” Според Маршак между Иран и Прикамието бил създаден Път на кожите, подобен на Пътя на коприната. Руският учен предполага, че размяната на сребро за кожи била възможна поради ниската цена на среброто. А тя била ниска, защото средноазиатските търговци, които доставяли сребърните сасанидски съдове, ги купували сравнително евтино от номадските народи. Които придобивали тези съдове при своите набези в иранските земи през IV-V в., когато са се борили със Сасанидите за владеенето на Тохаристан (Древна Бактрия). Последното обстоятелство обяснява защо на съдовете има царски сцени, при условие, че такива съдове са били поръчвани за лично ползване от самите владетели или техните наследници и не са се появявали на пазара: тези съдове са отмъкнати от дворците. По някои от откритите предмети има записани имената на тези, които са ги поръчали или притежавали и това са били хора от Иран и Согдиана...“ http://kronk.spb.ru/library/marshak-bi-2006.htm 2. За съкровището от Малая Перешчепина Б. Маршак и К. Скалон дават такава оценка: „Богатейший клад, случайно найденный в 1912 г. в с. Малое Перещепино под Полтавой, до сих пор остаётся загадочным. Кто и почему спрятал в землю это сокровище, состоявшее из целых сервизов золотых и серебряных сосудов, из множества пластинок листового золота, из оружия в золотой оправе, золотых поясов и перстней, а также колчана, седла и сбруи, щедро покрытых золотыми украшениями? Даже стремена в этом наборе не железные, а литого серебра! Как собрались в руках одного человека или одной дружины византийские церковные сосуды, наборные пояса с ритонами и прямые сабли, характерные для кочевников Евразии раннего средневековья, серебряное блюдо с портретом иранского царя династии Сасанидов Шапура II, массивный кувшин и две чаши из золота, изготовленные для сасанидского двора? До сих пор исследователи искали ответы на загадки перещепинского клада главным образом на европейской почве. Прежде всего, набор византийских вещей и монет оказался похожим на наборы вещей из аварских княжеских могил Подунавья. Кочевники-авары, обосновавшиеся на Дунае, не только грабили византийские города, но и получали постоянную дань за «сохранение мира». Для выкупа разрешалось отдавать варварам даже церковные сосуды. Самая поздняя монета Византии из Перещепина выпущена императором, умершим в 668 г., примерно за два года до того, как авары, оттеснённые от Византии новыми пришельцами — болгарами, — перестали получать дань империи. Датированные клеймами византийские сосуды, как и монеты, — не моложе середины VII в. (витрина 11). Во-вторых, многие украшения поясов, золотые и серебряные кубки, однолезвийная сабля, ритон похожи на вещи, найденные в тех же аварских могилах VII в. Эти сопоставления настолько наглядны, что сделавший их венгерский учёный Д. Ласло счёл их достаточными, чтобы предположить, что здесь, в Перещепине, было найдено сокровище государя восточной группы аваров, поселившихся в Приднепровье...“ http://kronk.spb.ru/library/marshak-scalon-1972.htm

Блюдо серебряное - Варахран на охоте. 390-420-е гг. Государственный Эрмитаж https://www.pinterest.com/pin/420312577723335117/ И тук http://kronk.spb.ru/library/orbeli-trever-1935-t.htm поз. 4: Блюдо или чаша. Серебро с позолотой. Диам. 28 см. Царь Варахран I охотится на вепрей. По наружному краю согдийская надпись. 1893. Керчева, Чердынский у. Пермской г.

И други работят по темата! Атлантида и последните българи. Космически гени на далечните ни предци

Това, че Баян е тюркско име, разбира се не доказва тюркския произход на българите. Но Барболова е права, като твърди, че „в превод от монголски баян означава „богат, знаменит, прославeн‟, но в казахски приема значението „красота на изложението, яснота; добър резултат‟. В книгата „Лев и Кипарис“, в която се описват имената на народите от Средна Азия, се казва, че „Баян е азербайджанско мъжко име и означава „ясность“. Думата е на руски и има много синоними, един от които е „точен“. Днес в Азербайджан има села, които се казват Баян. https://ru.wikipedia.org/wiki/Баян_(Дашкесанский_район) https://ru.wikipedia.org/wiki/Баян_(Огузский_район) Има и вино Джейран Баян Ширей https://b2c.ast-inter.ru/catalog/product/dzheyran_bayan_shirey_24760063100412_20227/

Кубрат на тюркски език означава „обединител“. http://toshev.blogspot.com/2015/12/blog-post_15.html Баян също е тюркско име. http://www.abcdar.com/magazine/XII/Barbolova_1314-9067_XII.pdf Иранизъм се забелязва в сведенията, приведени в Ашхарацуйц. Там владетелят на велика България е наречен веднъж Худбадър, друг път Хубраат, а неговият син Аспар-хрук. Което дава основание да се приеме, че Кубрат или Хубрат действително е прозвище. В Худбадър и Аспар-хрук, като че ли има нещо иранско, но тогава излиза, че в един момент иранските българи-сармати са се тюркизирали. Така, както по-късно дошлите в пределите на Византия приазовски българи са се славянизирали. Дано великата генетика разплете този възел!

Изоставен хотел на брега на Черно море. Архитект Димитър Караниколов https://kafeneto.wordpress.com/2020/09/15/bulgaria-textbook-case-of-russian-penetration/

В сръбската азбука и досега съществува буква Љљ. Казват, че това било „ль (по-меко от български)“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сръбска_азбука Предполагам, че се произнася, като езика се допира до небцето и се произнася Л.

«Спрете този човек. Той е опасен за българската история с неговите фантасмагории за едни от най-великите българи и исторически събития... Няма да крия, че бях потресен, когато разбрах от музиканта Иван Тренев, който напоследък често гостува в различни телевизии и се изживява като „историк-откривател“, че парите за построяването на Софийския университет не са били на Евлоги и Христо Георгиеви, а на Георги Раковски. Той твърди, че двамата братя ги присвоили от него и ги внесли в швейцарска банка, за да се олихвяват . След Освобождението Евлоги Георгиев решил да се направи на щедър дарител и ги завещал за построяването на софийското висше училище. Както казват: с чужда пита - помен прави! Гледах предаването, с водещ Стойчо Керев, който освен, че е опитен журналист, е и карловец, но не посмя нито веднъж да прекъсне излиянията на Иван Тренев и да го попита откъде черпи подобна информация." https://www.flagman.bg/article/222198 И това е «бисер»: «Историкът Иван Тренев: ЦРУ и Че Гевара са се учили от Левски» https://petel.bg/Istorikat-Ivan-Trenev--TSRU-i-CHe-Gevara-sa-se-uchili-ot-Levski__367032 Още бисери от Тренев: https://www.google.com/search?q=иван+тренев&client=opera&hs=eKW&sxsrf=ALeKk00ahTy3nE1i4nWf3Q1uIptPa8BMPg:1607076976938&ei=cAzKX-feOM_SkgXU-oPYDw&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwjn1tiijLTtAhVPqaQKHVT9APs4FBDy0wN6BAgFEDs&biw=1293&bih=633

Доста неясна е информацията, какво точно е осквернено в Охрид. Показаната снимка е на т. н. „малък паметник“, който трябва да се намира на кея на Охридското езеро. https://www.glaspress.rs/в-охрид-беше-отбелязана-десетгодишни/ На 5 септември тази година е открит нов паметник, но не се разбира на мястото на стария или на нова място. За него се казва, че била разрушена „стилизираната капка“. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/11/27/4144940_mvnr_iska_nakazanie_za_posegnalite_na_pametnika_na/?ref=rss Изглежда е осквернен и стария паметник. https://frognews.bg/novini/oskverniha-groba-zaginalite-koraba-ilinden.html

Има разлика между короната върху гръцкия медал и старата унгарска корона. Явно гръцкият художник, изготвил проекта за медала, е използвал като прототип унгарската корона, тъй като се приема, че нейната долна част е гръцка корона, подарена от византийския император Михаил VII Дука на унгарския крал Геза I. Но долната част всъщност е корона на жена, затова на нея има допълнителни декорации - триъгълните и овалните пластинки над обръча, камъните отгоре им и бисерите отзад. По тези въпроси дискутирахме в темата „Паметник на цар Самуил“.

Изборен кодекс Разпределение на мандатите Чл. 248. Определянето на резултатите от гласуването в избори за народни представители за Народно събрание, както и за Велико Народно събрание и разпределението на мандатите по кандидатски листи, се извършва по методика съгласно приложение № 1 Определяне на мандатите Чл. 297. (1) Общият брой мандати за всяка партия и коалиция се определя от Централната избирателна комисия въз основа на подадените за партията или коалицията действителни гласове в страната и извън страната по метода на Хеър-Ниимайер по методика съгласно приложение № 1. (2) Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво имат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната. (3) Броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите по ал. 2, е равен на броя на народните представители в Народното събрание, намален с броя на избраните независими кандидати. (4) Броят на мандатите на партиите и коалициите в многомандатните изборни райони се определя по метода на Хеър-Ниимайер по методика съгласно приложение № 1. Приложение № 1 към чл. 248 МЕТОДИКА за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители I. Общи положения 1.1. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители по изборните райони при избори за народни представители за Народно събрание (НС) и за Велико Народно събрание (ВНС). 1.2. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят 240 мандата, съответно 400 мандата за ВНС между независимите кандидати и партиите и коалициите в многомандатните изборни райони. 1.3. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК). ІІ. Oпределяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони 2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки МИР по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението. 2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 4, съответно 6 за ВНС. 2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се използва методът на Хеър-Ниимайер. 2.4. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно определя единната норма на представителство за страната. 2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на представителство за страната. 2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.5. 2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за ВНС се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.5). 2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите. 2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване. 2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е сумата от първоначално получените мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР предварителният брой мандати е не по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15. 2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати е по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, в този МИР се разпределят допълнително мандати, така че този район да получи 4, съответно 6 мандата. Този МИР не участва в по-нататъшното разпределение на мандатите. 2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява с броя на МИР по т. 2.11, умножен по 4, съответно по 6 за ВНС. 2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява със сумата на населението в МИР по т. 2.11. 2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя аналогично между МИР, с изключение на тези по т. 2.11 съгласно процедурите от т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се замества с числото по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с числото по т. 2.12. 2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е полученият резултат от изчислителната процедура съгласно т. 2.6 – т. 2.14. ІII. Oпределяне на мандатите на независимите кандидати в многомандатните изборни райони 3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за издигане на независими кандидати в МИР, районните избирателни комисии определят районна избирателна квота. Районната избирателна квота е равна на частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в МИР, на броя на определените за този район мандати по т. 2.15. 3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в съответния МИР, който е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота по т. 3.1, той се смята за избран и получава мандат в съответния МИР. 3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от определения брой мандати за съответния МИР по т. 2.15 и не участва в последващото разпределение на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони. IV. Oпределяне на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони 4.1. Броят на подлежащите на разпределение пропорционални мандати в 31 МИР е равен на разликата от всички 240 мандата, съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от независимите кандидати по т. 3.2. 4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР е равен на броя на мандатите по т. 2.15, намален с броя на мандатите, получени от независими кандидати по т. 3.2. 4.3. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички пропорционални мандати по този раздел по кандидатски листи на партии и коалиции в МИР. 4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво – първа стъпка: 4.4.1. пресмята се сумата от подадените действителни гласове в страната и в чужбина; 4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1; 4.4.3. при разпределението на пропорционалните мандати по т. 4.2 участват само партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2; 4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите участват само гласовете на партиите и коалициите по т. 4.4.3; 4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 според получените от тях действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер; 4.4.6. сумата от действителните гласове за всички партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели на броя на мандатите по т. 4.2 (квота на Хеър); 4.4.7. получените действителни гласове за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на полученото число по т. 4.4.6; 4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава първоначално толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.4.7; 4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2 се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.4.7; 4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия или коалиция с най-голям остатък, втора получава допълнителен мандат партия или коалиция със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите; 4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва по жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и часът на жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване; 4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати на национално ниво за всяка партия и коалиция е равен на броя на получените мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат по т. 4.4.10 и т. 4.4.11. 4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните изборни райони между спечелилите мандати партии или коалиции – втора стъпка: 4.5.1. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между партиите и коалициите, получили мандати по т. 4.4.12; 4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР; 4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове от всички секции поотделно за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3; 4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове на партиите и коалициите по т. 4.4.3; 4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно се разпределят според получените от партиите и коалициите действителни гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер; 4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на броя на получените мандати по т. 4.2 (квота на Хеър); 4.5.7. получените действителни гласове за партията или коалицията по т. 4.4.3 във всеки един МИР се дели на полученото число по т. 4.5.6; 4.5.8. първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.5.7; 4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7; 4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР се разпределя на тази партия или коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се разпределя на партия или коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на всички мандати за всеки МИР; 4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като се използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и коалициите и се дават по реда на най-малкия номер; 4.5.12. определя се предварителен брой мандати (основни) за партиите и коалициите по т. 4.4.3 във всеки един МИР, който е равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР по т. 4.5.8; 4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 за всеки МИР, като се маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на получилите допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР; 4.5.14. определя се предварително разпределение на мандатите за всеки МИР на партиите и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т. 4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11. 4.6. Преразпределение на броя на предварително получените мандати от партиите и коалициите в многомандатните изборни райони и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в многомандатните изборни райони – трета стъпка: 4.6.1. сумират се поотделно предварително получените мандати по т. 4.5.14 за всяка партия или коалиция по т. 4.4.3; 4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3 получават толкова мандата, колкото са им определени съгласно т. 4.4.12, се преминава на т. 4.6.9; 4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила повече от определените й мандати по т. 4.4.12, но няма получени допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират се всички остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила мандати, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8; 4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила по-малко от определените й мандати по т. 4.4.12, но всичките й ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират във всички МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8; 4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13 за партиите и коалициите по т. 4.4.3, получили повече от определените им мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има маркирани остатъци, получени като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след преразпределението на мандатите по процедурите от т. 4.6.1 до т. 4.6.8 и не са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8; 4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5 са два или повече, избира се остатъкът в МИР на партия или коалиция с най-малък номер при тегления жребий за номерация на партиите и коалициите; 4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 МИР няма неудовлетворени с мандат остатъци, този МИР не участва повече в преразпределението и се преминава към т. 4.6.5; 4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва преразпределение на допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът й се занулява и не се използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите по т. 4.5.14 за тази партия или коалиция се намалява с един и се дава мандат на партия или коалиция в същия МИР, която има най-голям следващ неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а общият брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се увеличава с един; преминава се към т. 4.6.2; 4.6.9. окончателното разпределение на пропорционалните мандати на партиите и коалициите по т. 4.4.3 в многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от изчислителните процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8. https://www.europarl.europa.eu/bulgaria/bg/изборен-кодекс-приет-от-хlii-народно-събрание

Конституция на Република България. Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64.

ЛИБИ II, с. 222-277 E. Хронография трипертита // E. Chronographia tripertita http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_222.html

„Авли“, явно идва от „авыл“. Което пак си е аул. „Ау́л (от тюрк. авул, авыл, айыл, агыл, аил, аал — «поселение, стойбище, община») — традиционное поселение сельского типа, стойбище, община у тюркских народов, а также у других народов Средней Азии и Кавказа.“ https://bigenc.ru/ethnology/text/1840107 „Гамсутль - покинутый аварский аул, в самом сердце Горного Дагестана, всего в нескольких десятках километров от Гуниба и менее, чем в 200 км от Махачкалы. "Аул - крепость", первое что приходит в голову, когда видишь как гармонично были встроены многоярусные дома в скальную породу. Но если обратиться к аварскому языку, то Гамсутль переводится как "у подножья ханской крепости". Историки осторожны в своих оценках, но ставят Гамсутль по - возрасту в один ряд с Дербентом и Чубутлем, древнейшими поселениями не только в Дагестане, но и в России. Исходя из этих оценок, можно предположить, что возраст аула не менее чем 4-5 тысячелетий.“ https://zen.yandex.ru/media/d1als/pokinutye-i-broshennye-proshloe-i-nastoiascee-aulov-kavkaza-5be95fa348bd5200aa056998

Разклони се дискусията, но аз ще си продължа разсъжденията. Тези, които оспорват аула на Омуртаг се хващат за думата аул: те считат, че става дума за дворец. Само че това не е дворец, а военно селище с казарми. Затова погрешно се е приемало преди това, че Чаталарския надпис се отнася за Преслав. Той и Теофан подсказва, че наричаният от българите аул, не е това което е. Затова е написал „така наречения аул“. Защото си е представял, че аул е дворец, а при Плиска е имало някаква дървения. Рашев си признава, че „сегашното състояние на проучванията в Прес­лав... потвърждава съществуването на значителна укрепена резиденция-аул с гарнизон, с представителни и кул­тови сгради, които напълно съответстват на данните на монументалния Чаталареки надпис, който по дух и съдържание трудно би могъл да сс свърже с малкото укрепление при с Хан Крум“. Е, къде в надписа на Омуртаг се говори за „представителни и култови сгради“? Да не би четирите стълба с двата лъва да са това? Лъв е намерен при Хан Крум. И колоната с надписа, върху която е стоял лъвът, е била там. Рашев е написал: „Вътрешният укрепителен пояс първоначал­но е бил съставен от двойна дървена стена с раз­мери 350/230 м и площ 80,5 дка. Между двете успоредни редици от дървета е би­ло оставено тясно пространства, което я прави по-различна от плисковската двойна дървена стена (Балабанов 2004а: 131 132, обр. 3.4). Ве­роятно по-късно, както в Плиска, дървената сте­на е била заменена с каменна, открита от предп­риетите през 1958 г. разкопки (Антонова 1981б; Антонова, Дремсизова 1981: 27 сл.). Тя има раз­мери 113,60 х 92.50 м и площ 10,6 дка. Нейните основи са изградени от два реда блокове върху подложка от речен чакъл и глина, а надземната част - от подобни блокове в техника opus implectum на спойка от бял хоро­сан. Голямото количество тухли край нейните стени позволява да се допуска, че горната им част била изградена изцяло от тухли. Укреплени­ето било снабдено с една порта, чийто тесен (1,70 м) пасаж е оформен от два издаващи се навътре пиластра. На северната и западната сте­на е имало два обикновени прохода. Ъглови и фронтални кули липсват. Тези белези, както и размерите, сближават укреплението с цитаделата на Плиска и с най-вътрешното укрепление на Преслав. Негова особеност са стълбищата при източната и западната стени, изградени, за раз­лика от аналогичните стълбища в античните кре­пости, отделно от крепостния зид. Независимо от липсата на развита система от кули, крепост­та представлява солидно укрепление. Неговия военен характер се потвърждава косвено и от намерения в развалините на църквата североза­падно от съвременното село (Антонова и др. 1981) откъслек от надпис на гръцки и прабългарски език - списък на ризници и шлемове (Бешевлиев 1992: № 54). Най-вероятно първона­чално той се е намирал в каменното укрепление и е съдържал списък на въоръжението, зачисле­но на местния гарнизонен командир.“ (Рашев. Българска езическа култура VII-IX в., с. 116) Няма никакво значение останала ли е дървената стена или не. Важното е, че е издигнато каменно укрепление с казарми, които са позволили на Омуртаг да „уголеми силата спрямо гърци и славяни и да притиска с ногата си императора“. И тук нещо не е разбрано добре. По-скоро става дума да „притиска ногата на императора“, т. е. да не позволи кракът му да стъпи в България.

В статията не се оспорва, че става дума за „аула на Омуртаг“. Цитирам какво ми е превел Гугъл. „Геофизичните и археологически проучвания на укрепителния комплекс Чаталар доказват съществуването на солидно двойно палисадно укрепление, което вероятно е построено няколко десетилетия преди каменният дворцов комплекс да бъде създаден от хан Омуртаг в 822 г. сл. Хр. По този начин изглежда, че надписът Чаталар не разкрива цялата истина. Очевидно Омуртаг не е намерил (?) комплекса на това място, но е наредил реконструкция, възстановяване или „модернизация“ в камък на бившата крепост, построена от дърво.“ Това какво променя написаното, че Омуртаг е построил аул през 822 г.? Дори и палисадата „вероятно да е построена по-рано“. Когато са правени първите разкопки, явно тя не е открита, затова Венедиков не споменава за нея. Трябва да се види какво пише Рашев. Нищо чудно дърветата да са били изрязани и отгоре да са засипани с пласта, датиран 801-895 г. На фигурата се вижда, че този насип е положен там, където са били дърветата. Още от статията: „Заслугата на Вера Антонова и Светлана Дремсизова-Нелчинова е, че те са открили истинския дворец Омуртаг, споменат в надписа на колоната от 822 г., те са успели да локализират тази сграда и укрепващ комплекс до изненадващо близо до мястото за намиране на колона, все още в поляните на село Чаталар, и реализира поредица от успешни разкопки. Голямо правоъгълно укрепително укрепление, класирано преди, и не без основание, като късноантиково ранновизантийско селище, се оказва, че е възстановен по-късно и след това става важен ранносредновековен укрепен управляващ център. Преди това откритие се смяташе, че дворцовият център и по-късно българската столица Преслав, най-вероятно наследникът на Плиска, първоначално е бил дворецът на Омуртаг, споменат в надписа Чаталар. Тълкуването сега се премести в съвсем друга посока и след като цялата вътрешна дворцова зона на укреплението Чаталар беше разкрита, не беше възможно повече съмнение: аула на Омуртаг бе намерен.“ Никой не оспорва, че става дума за аула на Омуртаг. Само че това не е дворец, а военно селище с казарми. Грешно се е приемало преди това, че Чаталарския надпис се отнася за Преслав.

„Аулът при с. Цар Крум е разположен на незаливна тераса на десния бряг на реката. Той има две укрепителни линии, външна — ров и вал, особено добре запазена откъм юг и запад, и вътрешна — каменна крепостна стена с една кула — порта на изток. Покрай северната и западната стена отвътре са долепени дълги казармени сгради, в чиито помещения някъде има и отоплителни печки. В северозападния ъгъл на крепостта се намират основите на сравнително голяма постройка със сложен план, който до известна степен напомня типа на плана на Малкия дворец в Плиска. Почти точна аналогия на плисковската баня в северозападния ъгъл на Малкия дворец преставлява банята в аула, разположена между казармените помещения и голямата сграда. Вана-пещ за топъл въздух и отоплителна подподова инсталация повтарят принципа на плисковската баня. Каменната конструкция на стените от дялани варовикови блокове възпроизвежда зидарията на монументални сгради в Плиска. Крепостната порта представлява точна аналогия на Малкия дворец.“ Това всичкото се нарича аул. Според Википедия „в горах Кавказа, особенно в Дагестане, аул — укреплённое поселение.“ Аулът при Тича е бил селище за постоянно пребиваване на войска. Омуртаг сам е обяснил това. Според превода на Златарски „той построи аул [дворец] на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни“, а според превода на Бешевлиев ставало дума, че „съгради малък стан на Тича и премести (там) войската си срещу гърци и славяни“. Очевидно, че в дворец не може да се помести войска и преводът на Бешевлиев е като че ли по-точен. Разбира се, там е имало и цивилно население. Даже по описанието на Венедиков излиза, че и постройките в което то е живеело, също са част от аула. „При разкопките на аула са открити останки от съвременни на крепостта землянки във Външния град“, пише Венедиков. Бешевлиев казва още: „Следователно той (стана) не е служил за защита нито на старопланински проходи, нито на българо-византийската граница, а е бил военна база, в която са били съсредоточени войски за евентуални операции, както се казва в самия надпис срещу гърци и славяни.“ Това, че е база за съсредоточаване на войски за военни операции, които вероятно са командвани от княза, за което има и „малък дворец“ в аула – звучи достоверно. Но за какво всъщност е можела да се използва тази войска, ако не за защита на старопланинските проходи, тъй като от там са можели да дойдат гърците и славяните. И понеже проходите са били няколко, това е било най-благоприятното място за съсредоточаване на войска, която може при опасност бързо да се дислоципа към прохода, от който идва заплахата. Така трябва да е изглеждал един аул от дървения му период.

Важно укрепително съоръжение, издигнато през второто-третото десетилетие на IX в. и по повеля на великия хан Омуртаг е бил аулът на р. Тича при днешното село Цар Крум (Чаталар). За изграждането на този аул се е запазил автентичен документ — текстът на един надпис, издълбан от името на хана върху мраморна колона. Той има следното съдържание: «Кана шюбиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Оставайки в стана на Плиска, (той) направи дворец на Тича и премести войската си там срещу гърците и славяните и изкусно направи мост на Тича заедно с двореца и постави в този дворец четири стълба и на тези стълбове постави два лъва. Нека бог да даде на владетеля от бога да тъпче с краката си императора, докато тече Тича и докато. . . да владее многото българи, да надвива враговете си, да живее весело и щастливо сто години. Времето, когато се строеше, беше по български шегор елем, по гръцки 15-ти индиктион (821 г.).» До времето, когато бе открит и изследван Омуртаговият аул на р.Тича, повечето от изследвачите смятаха, че колоната с текста, ако и намерена при днешното с. Цар Крум, се отнася до изграждането на Преслав. От 1958 г. насам тази теза е напълно отречена, тъй като разкопките на аула потвърдиха почти напълно данните от надписа. [124] Какво показаха тези разкопки? Преди всичко открити бяха поразителни аналогии с Плиска както в плана и устройството, така и в градежа на постройките. Аулът при с. Цар Крум е разположен на незаливна тераса на десния бряг на реката. Той има две укрепителни линии, външна — ров и вал, особено добре запазена откъм юг и запад, и вътрешна — каменна крепостна стена с една кула — порта на изток. Покрай северната и западната стена отвътре са долепени дълги казармени сгради, в чиито помещения някъде има и отоплителни печки. В северозападния ъгъл на крепостта се намират основите на сравнително голяма постройка със сложен план, който до известна степен напомня типа на плана на Малкия дворец в Плиска. Почти точна аналогия на плисковската баня в северозападния ъгъл на Малкия дворец преставлява банята в аула, разположена между казармените помещения и голямата сграда. Вана-пещ за топъл въздух и отоплителна подподова инсталация повтарят принципа на плисковската баня. Кае менната конструкция на стените от дялани варовикови блокове възпроизвежда зида рията на монументални сгради в Плиска. Крепостната порта представлява точна аналогия на Малкия дворец. [125] Всичко това заедно с многобройните материали, главно съдове от основните типове на старобългарската керамика, представляваха хилядогласно потвърждение на произхода, датата и характера на паметника. Най-после при разкопките на този аул бе намерена зле запазена мраморна статуя на лъв, потвърждаваща още едно конкретно сведение от надписа. Заедно с това наблизо до аула, на брега на р. Тича по посока север-североизток — сиреч право към стария онгъл Плиска, се намериха каменните останки на споменатия в надписа мост. При разкопките на аула са открити останки от съвременни на крепостта землянки във Външния град и следи от живот на много старо славянско селище, което може да се датира не по-късно от VII в. В северната част на Външния град са открити останките на две ранновизантийски черкви, датирани от VI в. [126] В източния край на аула стърчат две тракийски надгробни могили, използувани при издигането на земленото укрепление, така че попадат в североизточния и югоизточния му ъгъл. Всичко това показва, че за разлика например от Плиска Омуртаговият аул бил издигнат върху съществувало в древността и ранното средновековие селище. Ранновизан-тийските черкви били едната — в развалини, другата изоставена и опустошена. Но очевидно старото славянско население тук ще да е поддържало спомен за пресните следи от живота, които то заварило при заселването си по тези места. Или може би е имало все още по долината на Тича стари манастири, в които се приютявали монаси и иконопочитатели — бегълци от Византия? А този район бил важен за отбраната на държавния център откъм прохода Верегава (дн. Върбишки) и може би всичко това обяснява мотивите на хана «да премести войската си там срещу гърците и славяните». http://macedonia.kroraina.com/sv/sv_3_2.htm#VII Трите укрепителни вала на аула. 2007: Р. Рашев Българска Езическа Култура VII-IX век, 502 – 503. https://time2travel.bg/aul-na-han-omurtag/

Резиденцията на Крум е станала резиденция и на Омуртаг. "Къняз убиги Омуртаг е от Бога архонт в земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни." Картата, която Евристей показа, много добре илюстрира анализът, който съм направил навремето. https://www.forumnauka.bg/topic/12310-кампанията-от-811-г-спорни-и-неизяснени-моменти/page/55/?tab=comments#comment-320856 На помощ идва и друг мой пост. https://www.forumnauka.bg/topic/12310-кампанията-от-811-г-спорни-и-неизяснени-моменти/page/49/?tab=comments#comment-320416

http://www.sammler.ru/index.php?showtopic=85616

Явно трудно схващаш написаното. Затова ще повторя мнението на В. Татишчев: "Феофан Византийский ... так пишет: „В старину болгары выше Понта Евксинского в северных странах жили и при Меотисе, в который впадает превеликая река, от Океана текущая через Сарматские земли, именуемая Атель, в который впадает Дон река. Оная же и сама от Иверских (Грузинских) ворот, находящихся в горах Кавказ, проистекает. Когда уже Атель река смешалась с Доном, то опять Атель к упомянутому Меотису течением своим склонилась, и от оной области Куфис река проистекает и в Понтское море возле Некропилы под мысом Криумтоном впадает“. Великая есть беда, когда на авторов сему подобных мы попадем. Однако ж и это досадное указание надобно как-то преодолеть, хотя кажется это никаким образом невозможным, разве только когда вспомним, о чем я многократно объявлял, какое ведение географии оные некоторые нам оставили." Ами Теофан не е знаел къде се намира въпросния Куфис, където са живеели българите. Но Никифор е използвал първоначалния източник по-ползотворно и затова е написал, че реката е Кофина. А според Менандър тази Кофина "не так далеко от Алании отстоит, более же к востоку Дон."

Ами да беше проучил как стои въпросът, а не непрекъснато да пробутваш връзката Куфис - Хипанис - Буг. Няма такава връзка! Куфис, за който споменава Теофан няма нищо общо с Буг. Река с име Куфис (ако няма някаква грешка при предаването на името) би трябвало да е съществувала в района на Днестър и Днепър, но не е Южен Буг. Константин Багренородни е споменал за нея. В гл. 42 на „За управлението“ той е написал: „От река Дунай до вышеназванной крепости Саркел 60 дней пути. В пространстве этой земли имеются многочисленные реки, величайшие из них две - Днестр и Днепр. Имеются и другие реки, так называемая Сингул, Ивил, Алматы (36), Куфис (37) , Богу (38) и многие иные.“ Богу се приема, че е Буг. Коя тогава е Куфис? Според бележката към руския превод на Багренородни, това е: „Река, упоминаемая и Феофаном и патриархом Никифором. Так византийцы называли обычно р. Кубань (античный Гипанис), однако здесь, как и у Феофана это, возможно, другая река бассейна Буга и Днепра.“ http://drevlit.ru/texts/k/konst_bagr/text42.php http://drevlit.ru/texts/k/konst_bagr/text42.php#36 бел. 36, 37 и 38.. Сингул вероятно е Ингул или Ингулец, се казва в бел. 36. Но това са малки реки, първата се влива в Южен Буг, а втората в Днепър. Коя река тогава е въпросната Куфис? В ползвания от Теофан и Никифор първичен разказ за българите явно е нямало такова географско уточнение, каквото е направил Теофан. Той се е престарал и попадайки на описанието, че някъде около Днестър и Днепър има и Куфис, набързо е добавил и Некропилите. Така се е получил куриоза, че въпросния Куфис тръгва от там, където се сближават Волга и Дон, а се влива в Черно море при Некропилите. Още в 1744 г. Василий Татишчев в История Российская, ч. 1, гл. 16, т. Т се е опитал да обясни за какво става дума така: „Т. Бог р. Сингул р. Ивул р. Илмате р. Куфис р. Атель сошлась с Доном. Морей соединение. Поляки Богосолу называют Богом. Она у Иордана называется Вагосола, у Руенна – Богоссола, у Константина императора – Богус, у древних – Гипанкс. Константин император, прочие реки называя, так говорит: „Сингул (29), Ивул, Илмате, Куфис, Богус“. Делилю Куфис показался тем самым, которого из Геродота Гипациром и Гергом я назвал. Феофан Византийский, стр. 296 и 297, по-видимому, тому мнению угождая, так пишет: „В старину болгары выше Понта Евксинского в северных странах жили и при Меотисе, в который впадает превеликая река, от Океана текущая через Сарматские земли, именуемая Атель, в который впадает Дон река. Оная же и сама от Иверских (Грузинских) ворот, находящихся в горах Кавказ, проистекает. Когда уже Атель река смешалась с Доном, то опять Атель к упомянутому Меотису течением своим склонилась, и от оной области Куфис река проистекает и в Понтское море возле Некропилы под мысом Криумтоном впадает“. Великая есть беда, когда на авторов сему подобных мы попадем. Однако ж и это досадное указание надобно как-то преодолеть, хотя кажется это никаким образом невозможным, разве только когда вспомним, о чем я многократно объявлял, какое ведение географии оные некоторые нам оставили. Есть у оных Кавказ, к северу весьма далеко уходящий, Каспийское море почти к северу Евксинского моря, между обеими показалось возможным соединение. От сего легко было Феофану, чтоб Волгу и Дон, в том же направлении стекающих, довести в Понт. Что же говорит о том, что Куфис при Некропиле впадает, того я не презираю; что же о том, что Куфис от Волги и от Дону, то как бы Феофан ни казался наивным, но устья Куфисовы его не обманули б; и ежели то не случилось, то надобно нам искать Куфис, под тем же именем другую реку в Азии. Географ Равенна, стр. 134, говорит: „Мимо отечества хазиров многие реки текут, между прочими превеликая река Куфис“. Никак это не противоречит Феофану, разве что Равенна на девять областей Хазарии в Азии смотрел, потому что тотчас присовокупляет Лазику. Но если посмотришь на Менандра Протектора, стр. 109, то Куфис с озерами мешается, не так далеко от Алании отстоит, более же к востоку Дон. Посему оный Куфис у Менандра есть иной, нежели сей Константинов. Никифор Константинопольский, стр. 22, так, как и Феофан, пишет: „Около Меотийского озера возле Кофина реки есть исстари названная Великая Болгария“. Хорошо, что около Меотийского озера, но Феофан пространнее пишет, что возле Некропил впадает...“ Татишчев предполага, че споменатия от Константин Багренородни Куфис, е някаква река посочена от Херодот като Гипацир и Герг. Явно става дума за Хипакирис (на руски Гипакирис) и Хер (на руски Герр). Херодот е написал: „Шестая река Гипакирис, который начинается от озера, протекает по стране скифов-кочевников и впадает в море возле города Каркинитиды, обходя правее себя Гилею и так называемую Ахиллесову дорожку. Седьмая река - Герр, которая отделяется от Борисфена вблизи того места, после которого он уже неизвестен. Тут он начинает отдаляться и течет через страну того же названия Герр, направляясь в сторону моря, отделяя страну скифов кочевников от царских скифов и впадает в Гипакирис.“ (Истории, Книга IV, 55-56). Руснаците са се опитали да открият кои са днес тези реки, но според мен опитът им е неубедителен. Направили са тази карта, на която е показана Хер-Герр, а Хипакирис може би е Пакирис. Никоя от тях, обаче, не се влива в Некропилите, Каркинитския залив.

1. Михаил Сирийски не е знаел всички подробности от историята на Велика България. Не е знаел и името на Аспарух, сбъркал го е с името на народа, който е предвождал. Но е написал, че 10 000 души от тоя народ, предвождани от единият от тримата братя, които го управлявали, се отделил, преминал реката Танаис по посока към Дунав, където ромейския император му дал една област, за да се заселят и станат съюзници на ромеите. В този разказ изрично е записано, че българите, отправяйки се с вожда си към Дунав, са преминали реката Танаис, т. е. Дон. 2. Според Арменската география Исперих избягал от Хипийската планина, която на друго място в същата география е наречена Българска планина. На картата се вижда къде според Птолемей се е намирала Хипийската планина (Hippici montes). В Арменската география са използвани наименованията по Птолемей. Само за реките „болгар“ се казва, че не били посочени от него. И реката в географията не е Куфис, а Варданис, както е посочен Кубан от Птолемей. https://proza.ru/2010/10/11/245 3. Според Равенския анонимен Космограф от 7 в. Куфис е била река в Хазария http://www.vostlit.info/Texts/rus14/Ravenn_geogr/text.phtml?id=1167 В доле Яфета, сына Ноя, которую философы назвали Европой, располагаются следующие страны: страна, которая называется Скифией7 и представляет собой, в основном, пустыню. Ее называют также Великой Скифией. Космограф Иордан передал, что она имеет форму гриба8. Эта страна расположена на побережье Северного Океана рядом с вышеупомянутыми Римфейскими9 горами. Передают, что эта страна широко раскинулась в длину и ширину. Далее в равнинной местности расположена чрезвычайно обширная как в длину, так и в ширину страна, которая называется Хазарией; этих хазаров вышеупомянутый Иордан называет агацирами10. Через эту страну хазаров протекает множество рек и среди прочих большая река, которую называют Куфис11.. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 7. Итак, космограф начинает описание Европы с востока, и первой страной, как и следовало ожидать, названа Скифия. Это та самая Скифия, которая со времен Геродота локализуется в Северном Причерноморье, переходя оттуда в Азию и простираясь вплоть до Индии или даже до Китайского моря, как это представлено в описаниях Мелы и Плиния, а позже повторено и Иорданом. Архаизм этногеографического клише настолько ясен, что этой территории приписываются эпитеты “Великая” и "Древняя”. 8. На самом деле у Иордана речь шла о Каспийском море в форме гриба. Впрочем, текст «Гетики» Иордана здесь столь темен, что даже его издатель Т, Моммзен относил это описание к Скифии (см. подробнее: Свод древнейших письменных известий о славянах. М., 1991. Т, I (I-VI вв.). С. 124. Комм, А. Н. Анфертьева). 9. Римфейские, или Рифейские, или Рипейские горы, по представлениям античных авторов, — горный хребет, тянущийся в Восточной Европе с востока на запад. Наиболее реальное отождествление его – с Уральским хребтом (см. подробнее: Подосинов А. В. К вопросу о локализации Рипейских гор // Ладога и религиозное сознание. СПб., 1997. С. 91-94). Римфейские горы были упомянуты Анонимом в II, 20, где описывалась западная граница Азии. 10. У Иордана нет отождествления агациров (акациров) с хазарами. Об акацирах он сообщает лишь, что те обитают к югу от прибалтийских эстов, весьма могущественны, не знакомы с земледелием и живут охотой и скотоводством (Iordan. Get. 36:gens Acatzirorum fortissima, frugum ignara quae pecoribus et venationibus victilat). 11. Куфисом в большинстве средневековых источников называлась река Кубань (см. подробнее: Шрамм Г. Реки Северного Причерноморья: Историко-филологическое исследование их названий в ранних веках. М., 1997. С. 64). 4. При Никифор реката е Кофина. Гледай четвърти ред от текста. За река Кофина е писал Менандър: намирала се е до Алания. Никъде не се споменава Хипанис, че упорито да се твърди, че ставало дума за Буг.