К.ГЕРБОВ

Отговорът на Вежди Рашидов: „Божидар Димитров като директор на Националния исторически музей си върши перфектно работата като експерт.” http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/08/18/2592816_rashidov_ne_moga_da_zabrania_na_bojidar_dimitrov_da/ Отговорът на Божидар Димитров: „Аз сам ще си отида един ден най-вероятно, когато завърша последната голяма задача в професионалния си живот – възстановяването на Голямата базилика.” http://www.segabg.com/article.php?id=765273 „Последната голяма задача”, уточнява директорът на НИМ. Иначе неговата строителна програма е много по-голяма: „Всеки град и село може да има собствена средновековна крепост.” http://www.kab-sofia.bg/component/content/article/2397-vseki-grad-i-selo-mozhe-da-ima-sobstvena-srednovekovna-krepost Днес на мода в България е строителството. Строят се магистрали, спортни зали, фонтани… Затова професорът иска да остане в историята като строител на крепости, дворци, църкви, паметници. Като историк развенча десет мита, сътвори сто. Историята вече тясна за неговата душа е!

Михаил Манчев, Единадесети август 1877 г. Борбата, почната, се усилваше все повече и повече. Неприятелят гърми и върви напред, а защитникът и той гърми и отблъсва го. Часът до около два подир пладне нападенията не преставаха — усилваха се и около 2 ½ - 3 неприятелят се появи от северната страна и куршумите му и от нея почнаха да летят. Защитниците са вече обсадени и неприятелят господствува над тях. Пътят за Габрово е вече в турски ръце. Турските отделения ту от едната, ту от другата страна на пътя прескачат и вървят напред към позициите. Превзет пътят, вода на защитниците нямаше вече кой да донесе, нито пък ранените кой да вземе и отнесе за превързвание на раните им. За помощ че иде, се разнесе слух, но нямаше я още. Турците щом превзеха пътя, от четирите страни с по-голяма енергия почнаха да нападат. Пълзешком те вървяха напред и викат: „Аллах”. Часът около четири настана една от най-критическите минути. Изнемощели защитниците вследствие на тридневната борба, нападнати силно от неприятеля, те отстъпиха първата позиция пред върха Св. Никола и последният я завзе. Окуражен, той още повече насилваше да завземе и втората, но не сполучи. Защитниците предвид на грозящата участ, която ги преследваше, решени всичките да измрат, поискаха да нападнат купно на неприятеля и завземат пак първата позиция, но не можаха, защото, отслабнали физически, не бе им възможно да се хвърлят против безбройний неприятел. Застанали защитниците във вторите позиции, със силата на куршумите отблъсваха нападателя около час, но за голямо нещастие и тази сила — куршумите — се свършиха! Ами сега, питаха се защитниците един други, какво ще правим? Да бягаме, казваха едни. Не бива, казваха други. Е да се предадем, казваха трети. Още по-лошо, казваха четвърти. Ами какво да правим, попитаха се изобщо пак. Да се бием, нямаме с що, патрони нямаме. С камъни, извикаха други, тях бари бог е наспорил тука и когато ги свършим, ще видим. Така като се питаха защитниците един друг, при последното предложение всичките задружно почнаха да бутат и хвърлят камъните и действително сполучиха с това. Бутани и хвърляни, камъните убиваха повече турци, отколкото с куршумите, защото, бутани от върха, удряха се в други и пръснати на хиляди парчета падаха въз врага и да не го умъртвяваха, причиняваха му рана, и тя му пречеше да върви напред и напада. ----------- Предвид на отпаданието на защитниците неприятелят откъм позициите до шосето с юруш по шосето поиска да нападне и спуска се, но динамитний взрив пред тези позиции високо изздигна във въздуха първото неприятелско отделение и другите, уплашени, върнаха се назад и не нападнаха вече купно от тази страна. Хората от това отделение, вдигнати от взрива, летяха като врабчета по въздуха и мъртви всичките падаха на земята, пръснати на парчета. Тъкмо когато и камъните се вече свършваха и защитниците с труповете на избитите си другари бяха почнали да се бранят, като ги хвърляха безмилостно въз нападателите, от северната страна се чу радостното „ура” и приятната вест, че помощта иде и е близо на около 800—900 разкрача разстояние. И действително. помощта наближаваше. По трима-четворица стрелци на кон: един на седлото, други отзади, трети и четвърти по с крак уврян в зенгията, държащи се за седлото, карат коня и вървят напред. На разстояние около 5—600 разкрача те слизат от конете, откриват огън против неприятеля, стоящ пред позициите, отблъсват го и той, уплашен, напуща северната страна и стрелците дойдоха при нас. Първата тая помощ, пристигнала в най-критическата минута, биде посрещната с жив и всеобщ възторг от изнемощелите защитници на върха. От тая страна вследствие на малкото защитници турците, току-речи, бяха се врезли в позициите. На върха Св. Никола и позициите пред шосето кипеше ужасен бой и на защитниците на тезито върхове помощ не отиваше още. Артилеристите по нямание на гранати заключили бяха оръдията и отстранили се бяха от позициите, защото и куршуми за револверите им нямаха вече, а със саблите си да се бият мястото пречеше. Минута-две от пристиганието на първата помощ пристигна и друга, притече се на помощ и на защитниците по другите върхове и позиции, почна се по-отчаяна борба. Опасността изчезна вече, опълченецът, орловецът и брянецът тържествуват. Грозящата участ за България изчезна. Отчаяните преди минута защитници се веселят вече и те с възхищение кряскат, прегръщат се един други, целуват се и си казват: „Брате! Бихме се с камъни, хвърляхме и труповете на другарите си, но спасихме отечеството си. Ура! Да живее България!” Турците, при всичко че познаха, че да победят е вече невъзможно, но пак проклета сган напада и старае се да върви напред, обаче тем вече им не противостояха хора обезоружени, хора изнемощели, въз тях се не хвърляха вече камъни и мъртви человечески тела, но противостояха им хора мощни, въоружени и куршум им отправяха. До вечерта борбата трая и от време на време се усилваше, но никаква опасност не грозеше защитниците вече…

В романа за Александър Македонски кривият меч е наречен копида-копис. Древнеримский автор Курций в своем романе о походе Александра Македонского один раз упоминает кописы в битве с индийцами, как нечто необычное для македонской армии: «Слегка изогнутые мечи, похожие на серпы, назывались копидами, ими рубили хоботы слонов.» https://ru.wikipedia.org/wiki/Копис https://en.wikipedia.org/wiki/Kopis Слоновете се появяват в битката между Александър и индийския цар Пор при реката Хидасп. https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Хидасп В тази илюстрация е показан такъв меч. Има и други илюстрации на битката. А това е някаква загадка. Едни казват, че било медальон . Други пък, че било Silver Decadrachm of Alexander III, Babylon, 323 BC - 322 BC http://numismatics.org/collection/1959.254.86

Под „казват” Лъв Дякон има предвид писаното от патриарх Никифор. Мизи, котраги, хазари и кумани от Лъв Дякон, съответстват на българи, котраги, хазари и хуни от патриарх Никифор. Той също е написал „котраги”, понеже така казвали. Чак като минали Дунав, се оказало, че били българи, уточнява Константин Багренородни.

Аз нали за това написах, че след като институцията Божидар Димитров е приела, че Аспарух е Еспор, значи трябва да се поправят учебниците. Мен не ме е страх от интуицията или ерудицията на Димитров, а от това, че е институция.

Не е до интуиция, а до ерудиция! Божидар Димитров е много вещ познавач на „древния български календар”. Той дори е цитиран по този повод в Уикипедия. В „Именника на българските ханове” (които според последните открития са канове) всичко е записано ясно и точно. За определяне на годината на смъртта на Кубрат може да се вземе и годината, когато Аспарух заема българския престол, а тя е точно 652-а. Снимката не е добра, трябвало е да снимам със светкавица, но личат добре подбраните от Божидар Димитров символи, които както знаем са традиционни за Аспарух: бил е християнин, имал е орле с надпис, който псевдоисториците разчитат като - „на Петър”, но той гласи: „на Еспор”. (Има копие в музея на Божидар Димитров.) А Еспор, както добре знаем, е Аспарух. Това име е известно от гръцките хроники, но след откриването на орела и установяване на истината, вече е крайно време в учебниците Аспарух да се поправи на Еспор, както той сам се е наричал. Младите българи и българчета (пък не само те) ще научат много за българските царе, стига внимателно да разгледат гробовете в църквата „Свети 40 мъченици” във Велико Търново.

В началото на надписа на Омуртаг има поставен кръст. Освен това той се титулува с титлата „архонт”. Едва ли българите от някогашната столица са възприемали „канасибиги” като хан. В превода на Манасиевата хроника за Крум са написали, че е княз. Защо на Калоян му е трябвало да слага колона на Крум? И откъде е можел да научи, че има такава колона – проф. Златарски „установява” това едва миналия век. По-логично е колоната с името „Крепост Редесто” да е донесена от първостроителя на църквата Калоян, като трофей от победите над гърците. Бил е в Редесто, взел колоната. Не е имал нужда да се кичи с чужда слава. Тази вечер се появи опровержение, а „новината” за гроба на светията бе пусната сутринта. Разбра се, че била дело на Божидар Димитров. Напоследък той се е специализирал по светите мощи. Тук можете да видите и как ще изглежда „майката на всички църкви”, както е нарекъл д-р Бойко Борисов Голямата базилика в Плиска. Интересно, покривът няма ли да е с турски керемиди? http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/06/25/2560384_senzaciiata_ot_pliska_moje_da_se_okaje_kuha/?ref=rss

Никой не е застрахован от грешка при тълкуване на историческите артефакти. В случая няма да се получи кой знае какъв конфуз, защото сегашната чалга аранжировка на църквата „Свети Четиридесет мъченици”, където има гробове на Кубрат и Аспарух, може да бъде надмината художествено, само ако се добави и някоя царица. Някой да знае какви „изследвания” е използвал Божидар Димитров, за да предложи в църквата „Свети Четиридесет мъченици” да има гроб на Кубрат?

Калоян не е потомък на Петър и Самуил. Те са били негови предшественици на българския царски престол. Написано е: „желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите”. И защо севастократор Калоян ще го погребват в Търново? Боянска църква: „Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис.” Построил си е цяла църква, в която да бъде погребан. „Третият гроб е на децата на Самуил, а четвъртият на самия цар Самуил”, предполага Муцопулос. Ако беше запазил костите и на третия гроб, можеше поне да се направи анализ и се види има ли генетична връзка между погребаните.

Доколкото се вижда това „изкуство” става разбираемо и се конкретизира благодарение на надписа. Хайтов може да е професионалист в умението да вае фигури, но скулптурата му е бедна откъм идейни внушения. Навел глава царят. Та той е бил сломен и е паднал в несвяст – така пише в историческите извори. После му дали вода и той получил удар. Кога са му светели очите? Какво би станало, ако заменим „Самуил цар на България” със „Симеон цар на България”? Аз подхвърлих идеята, че след като е казано "А", трябва да се каже и "Б". Винаги ще стои въпроса защо само Самуил е поставен на това представително място. Още отсега трябва да започнат да се издигат при „Света София” паметници и на останалите български царе. Иначе ще се разбере, че паметника на Самуил е тенденциозно поставен точно там. Ако Александър Хайтов не е развалил калъпа, може да отлее още десет –петнадесет парчета от Самуил и после на постамента да се добавят съответните надписи за останалите български царе. Статуята има всички царствени атрибути: корона, меч, скиптър. За паметника на Симеон, може да се сложи и едно перо на ухото – нали е бил книжовник. А на останалите?

Не трябва да се маха паметника! Той си е едно свидетелство за днешното време и поколенията по него ще имат възможност да съдят за това, което е вълнувало българите по това време. Сега трябва редом до Самуил да се издигнат паметници и на останалите български царе. Ако това не стане, значи че се подхожда избирателно към българската история. А оценката за паметника ще се даде. Вече се появиха първите бояджии.

„Да заменим сивото настояще със славно минало: Историята с паметника на цар Самуил започва като част от много по-мащабен план да се отбележи подобаващо едното хилядолетие от смъртта на владетеля. За българската политика през последните години това е една от най-мащабните и добре пазени в тайна акции. Целта е проста - да се докарат в България костите на владетеля, които в момента се съхраняват в Солун. Замисълът на паметника е всъщност той да стои над новия гроб на цар Самуил. По тази задача се работи особено активно от 2009 г. насам, като тя е приоритет на три правителства и двама президенти, които мечтаят за момента, в който тленните останки на владетеля ще бъдат (пре)погребани тържествено под звъна на камбани с гвардейци, фанфари и тежки църковни ритуали. Между другото и натриваме носа на македонците. Преговорите се водят на възможно най-високо ниво, но са неуспешни, тъй като гърците (накратко) искат да им върнем ценни византийски ръкописи, озовали се в български ръце след Първата световна война… Никой не успя да даде адекватен отговор на въпроса защо паметникът на владетеля е точно там (с изключение на обяснението на президентството, че местоположението е избрано на база исторически сведения), нито защо изглежда по този начин. (Освен, че е с 20 см. по-висок от паметника на едноименния цар в Скопие, защото, нали, трябва да натрием носа на македонците, наздраве).” http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2015/06/09/2549283_pametnik_na_nasheto_vreme/ Според мен преценката на Капитал е неточна. Едва ли президентите и премиерите чак толкова са се замечтали да погребват Самуил. Други хора стоят зад тази работа. „Натриваме носа на македонците” - това е водещо в мероприятията и подсказва, кои (или кой) поддържат инициативата от 2009 г. насам. Вижте как светят в тъмното очите на цар Самуил (видео) http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/vizhte-kak-svetiat-v-tymnoto-ochite-na-car-samuil-video-6037440

Тогава защо се публикуват такива снимки, на които Самуил изглежда като бухал? Да не би Чобанов да си е променил мнението и да са сменили очите? Едва ли само до фотошоп опира работата. Да не идва от бирата затъмнението? Очите или светят или не светят. Не изглеждат така, казваш?

Чалга коментаторът не се занимава с подробно изясняване на нещата. Но те могат да се разгледат и по-сериозно. Пипнал е малко Хайтов оригиналната унгарска корона, но общите очертания са си същите. Гръцкият медалиер също е използвал за прототип унгарската корона, но е подходил по-интелигентно: изчистил е компрометиращите елементи. Както е известно унгарската свещена корона се състои от две части. Съществуват мнения, че гръцката част (долната) е била предназначена за жена. За това са добавени тези допълнителни декорации – триъгълните и овалните пластинки над обръча, камъните отгоре им и бисерите отзад. Гръцката корона е била отворена – тип диадема. Към нея е прикрепена „шапката”, елементите по която са латински. Гъркът малко се е заблудил като е направил короната на Василий II затворена. На изображението на императора с ризница се вижда, че Българоубиецът е носил открита корона - стема. Унгарската корона е сбирщайн и не е много ясно кога е получила такъв вид и кои унгарски крале са я носили. В унгарската илюстрована хроника Кепеш, която е от 1360 г., крал Ищван е рисуван с друга корона. Ако тогава е съществувала днешната „унгарска свещена корона”, би било логично да я нарисуват нея. Събрана от две корони – гръцка и римска, унгарската свещена корона е уникална. Затова и короната на цар Самуил може да се приеме за уникална, а на Василий II е измислена. Не съм правил специални изследвания, но от бегли наблюдения оставам с впечатление, че последният византийски император, който носи отворена корона (стема) е Алексий I Комнин, а първият който носи затворена корона (камилавкион) е Йоан II Комнин https://de.wikipedia.org/wiki/Alexios_I._(Byzanz) , https://bg.wikipedia.org/wiki/Йоан_II_Комнин. Короната на цар Самуил от паметника изпреварва византийците с цял век! Малкото неудобство от този горд, иначе факт, е, че с това се получава несъгласуваност на визията на цар Самуил по време.

На чалга паметник – чалга коментари! Така разбирайте написаното по-долу. То също е "принос" към полемиката: на базата на символите от паметника на цар Самуил се прави опит да се изяснят възможните исторически връзки между цар Самуил и император Василий II Българоубиец. Теза 1. Кръстът на жезъла не е на унгарския крал свети Ищван, а на византийския император Василий II. Такъв жезъл има върху номизма на Василий II и Константин VIII. Александър Хайтов всъщност е представил цар Самуил като васал на император Василий II. Много силен момент: Самуил е предчувствал, че България ще падне под негова власт. Теза 2. Василий II е пленил короната на Самуил. За да ознаменуват победата си над българската армия по време на Междусъюзническата война, гърците са отсекли този възпоменателен медал с лика на Василий Българоубиец .

Очите вече не са проблем, от утре и короната. Тодор Чобанов защити унгарската корона на цар Самуил След като затихна дебатът около светещите очи на новооткрития паметник на цар Самуил, полемиката навлезе в друг етап - подходящи ли са облеклото и короната на царя. Вече се появиха мнения на историци и археолози, че цар Самуил е изобразен неправилно с унгарска корона, а гербът на гърдите му е византийски. Вчера зам.-кметът по културата на Столичната община Тодор Чобанов обясни, че външният вид на Самуил е в духа на епохата и в облеклото му няма нищо необичайно. "Това са коментари на колеги, които нямат необходимите исторически познания. По онова време българският двор се е обличал във византийски стил", обясни Чобанов, който е археолог по образование. Унгарската корона е произведена във Византия, както и всички корони от онази епоха в този регион. Византийска е и короната на Симеон Велики, открита в т.нар. Преславско съкровище, коментира още зам.-кметът. По думите му това е мода, която се е диктувала от Константинопол и е повлияла на всички дворове по онова време. Паметникът на цар Самуил е културен факт в центъра на София и се радва на огромно одобрение, така че спорът около него е излишен, категоричен беше той. http://www.segabg.com/article.php?id=756051 Мнооого силен екип: Александър Хайтов, Божидар Димитров, Тодор Чобанов. Тримата юнаци! Може и да бъркам нещо, вий ще си го поправите.

Археолозите така и не помислиха за варианта, че тук най-вероятно е била крепостта с войската, пазеща подстъпите към града по пътя, който е вървял покрай реката. Големите помещения, които много не приличали на жилищни, както казаха те в начало, може да са били конюшни. Кой може да каже как са продължавали нагоре разкритите зидове? Да направиш от казармата – дворец, това ще е поредния гаф на чалга историците. Издигнаха църква там, където е имало само наблюдателна кула с камбана за тревога. Изхвърлиха от църквата „Свети Четиридесет мъченици” раклите, където са били мощите на трима светци и на тяхно място на бърза ръка погребаха няколко царя. Сега вместо конюшни – царски палати. Само ние го можем. Но в случая няма да е виновен Бойко, а споменатия в края на статията откривател на всичко историческо, което не е съществувало по българските земи. И кмета на Търново, който иска да възстанови всички църкви и манастири на Света гора. Нищо чудно да прилъже "началника" да се започне "възстановяване" и там. Сега за Трапезица се намериха някакви спонсори, може и за Света гора да се намерят. http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/restavrirat_trapezitsa_s_1250_mln_evro-286456.html

В продължението на цитата за Петър и Самуил от писмото на папата е даден и отговорът: папата не е намерил нищо за тях в архивите и затова изпраща човек при Калоян да провери дали е вярно това за папските корони на двамата. http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_313.html Този отговор е спестен по някакви причини (?) Всъщност папата се е заблудил при четенето на писмото на Калоян. Той не му е писал, че Петър и Самуил са получили корони от Римската църква, а че той иска от Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали „нашите стари императори”. Калоян използва неопределената форма „са ги имали”. http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_310.html

„И тъй ние напомняме на царската ви светлост и ви подканяме по-настойчиво и чрез апостолическо писмо ти поръчваме да си служиш със същото знаме”. Според мен папата не е изпратил някакво специално знаме на Калоян. Изпратил му е знамето на Папската държава и то бойното такова – "да се явяваш сред бойните редици с това знаме", казва папата. Аз се въздържам от по-категорични коментари, защото имам текст, който ми е преведен, без да знам италиански език. Но определено става дума за писмо на Инокентий III и то от 1204 г. За съжаление автора на статията не дава подробности какво пише в това писмо. Надявам се някой, който се интересува от въпроса, да го открие това писмо и да прочете какво пише в него.

За това знаме в писмото на папа Иносентий III от 25 февруари 1204 г. до „светлия цар на българи и власи” се казва: „За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва, ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия достопочтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Светия кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от него. То представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и ключовете от Христа получи. И така то представлява знака на кръста, с който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му като с въдица То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване, другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от лошото, светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които не са взели бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен. И тъй ние напомняме на царската ви светлост и ви подканяме по-настойчиво и чрез апостолическо писмо ти поръчваме да си служиш със същото знаме със сърдечно смирение, да се явяваш сред бойните редици, като помниш господнето страдание, и да признаваш ръководството на този, комуто сам Господ казва: Ти си Петър и върху този камък ще въздигна моята църква и вратите адови не ще я одолеят и ще ти дам ключовете на царството небесно. И наистина така твоите неприятели не само не ще могат да те надвият, но и с божия помощ не ще издържат пред твоето лице.” (ЛИБИ III, с. 345-346) Интересни сведения, отнасящи се явно до това знаме, се откриват в статията на Roberto Breschi: „STATO PONTIFICIO - Bandiere antiche” (Стари знамена на Папската държава). Там е дадено изображение, което напълно съответства на описаното по-горе: има кръст и двойни ключове. Знаме от 1204 г. Към изображението Breschi дава обяснение, от което с е-преводач се разбира, че то било в едно писмо на папа Инокентий III от 1204 г. Авторът на съобщението не дава повече сведения, само обяснява, че това знаме се появява 10 години след утвърждаване на първото бойно знаме на Папската държава – червено с бял кръст, и 4-5 години след появата на флаг с ключовете на свети Петър. Според Breschi, съществуването на знамето с кръста и ключовете не било сигурно, защото той бил виждал подобно изображение едва на диплома от 1316 г. http://digilander.libero.it/breschirob/chiesantica.html Знаме 1199-1200 г. В статията е дадено и знаме с ключове. Вероятно това е „флага с ключовете на свети Петър”, който се е появил, 4-5 години преди знамето с кръста и двойните ключове. Бойно знаме на Светата Римска църква В италианската статия за Папската държава в Уикипедия е дадено горното изображение с обяснението, че това е средновековното бойно знаме на Светата Римска църква. В самата статия се отбелязва, че първото историческо споменаване на папския флаг (червен флаг с бял кръст) датира от 1195 г. През 1204 година започнали да се появяват ключовете на Свети Петър. https://it.wikipedia.org/wiki/Stato_Pontificio#Bandiere_dello_Stato_Pontificio Сведението в Уикипедия кореспондира с това на Breschi и потвърждава, че първото бойно знаме на Папската държава е от 1195 г. и е червено с бял кръст. За знамето с двата ключа обаче, е допусната грешка. Авторът се е подвел по съобщението на Breschi за писмото на папата от 1204 г., но в него, както се вижда, знамето има друг вид. Наречено „Знамето на свети Петър”, изображението само с двата ключа, според Breschi се появява десетилетия по-късно. Той открива такова от 1314 г., но то не от знаме, а от щит. Ключовете на свети Петър върху щит от 1314 г. Сравнявайки знамената, виждаме че освен с годината, изображението от 1204 г. отговаря най-пълно на описанието в писмото на папата: освен двойни ключове има и кръст. Това дава основание да се предполага, че изпратеното на цар Калоян знаме е имало този вид.

Ако не беше надписа под статуята, някой може да помисли, че паметникът е на унгарския крал Ищван. Освен короната, кръстът на жезъла е същият като на знамето на Ищван. Короната и кръстът фигурират в съвременния герб на Унгария. Остава да се боядиса нещо по паметника, приличащо на лявата част от унгарския герб и всичко си идва на мястото.

Ама тя много богата фантазията на този скулптор! Лъвът и едновременното присъствие на скиптър и меч - взети от Гюдженов. Но самата композиция с такова съчетание не е позната от средновековните изображения. Мечът на владетеля го е държал мечоносецът зад него. Изображението вляво е византийско, а вдясно е от стенопис в „Свети Петър и Павел” в Търново. Взел за тертип короната на крал Стефан, която му била дарена от папата, пък уж и на Самуил папата подарил такава. Ами можеше тогава да изобрази короната на Калоян. То и скиптърът не е скиптър, а пастирски жезъл на владика. Хайтов наясно ли е какво е искал да изобрази? Фантазията започва да работи тогава, когато на автора и консултанта не достигат познанията. Няма начин Божидар Димитров да не е видял проекта на паметника и да не го е одобрил. Откритите на остров „Св. Ахил” мощи са доказани, че са на българския цар Самуил по същия начин, както и че той бил кръстен в „Св. София”. Всеки логично мислещ човек първо трябва да си зададе въпроса, може ли в една църква, в която са запазени само гръцки надписи, а около нея погребенията са по гръцки образец, да бъдат открити останки на български цар и то на представителното място близо до олтара. Та след унищожаването на Първата българска държава тази църква става гръцка (ако не е била и преди такава). И първата работа на гръцките попове е била да заличат всичко българско в нея. А някои имат фантазия да си мислят, че откритите кости са на български цар. Блажени са вярващите и горко на невярващите, които нищо чудно да се сдобият с нова находка, положена вече в самата църква „Св. София”. Б. Димитров сигурно вече е избрал мястото за „гроба на Самуил”.

И е кръстил сина си в църквата "Св. София"! Асен Генов: Първоначално, мястото, на което е трябвало да бъде разположен паметникът на Цар Самуил е в парковото пространство на храм "Св. Георги Победоносец", при бул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Цар Самуил". http://columnist.actualno.com/article/773/author_id/80 Божидар Димитров: Защо мястото на паметника на Цар Самуил трябва да бъде до църквата „Света София”? По една проста причина. Тази църква е единственото място, което със сигурност е свързано с Цар Самуил. Това каза за Агенция „Фокус” проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, по повод на възникналите спорове около предстоящото откриване на паметника на Цар Самуил в парковото пространство пред базиликата „Света София“. „Църквата е била построена в този си вид още през VI век, около 350 години преди раждането на Самуил. Била е главната градска църква и в нея Самуил е бил кръстен. Някак си е естествено паметникът да бъде до църквата, в която е кръстен. Искам да подчертая, че до много късно, значимите личности на България, включително офицерите загинали във войните, се погребват край градските и селските черкви”, посочи проф. Димитров. По думите му, според българските народни традиции, това е място за заслужилите българи. „Естествено е паметникът на Самуил да бъде там, а не на някое площадче. Един ден, най-вероятно и костите му ще бъдат погребани там”, обясни още проф. Димитров. http://www.focus-news.net/news/2015/06/07/2075495/prof-bozhidar-dimitrov-tsarkvata-sveta-sofiya-e-edinstvenoto-myasto-koeto-sas-sigurnost-e-svarzano-s-tsar-samuil.html

С "горе-долу" не става, драги. Това за Иван Грозни също е легенда. Ако беше толкова популярен в България, Паисий щеше да пише за него. Покажи поне едно такова евангелие, за което говориш.