Warlord

Не че не са били готови или не са имали възможността да колонизират, просто са преценили, че не им е необходимо. Макар и с някои изключения - Тайван, Хайнан и Сингапур все пак са колонизирани от китайци, но този процес започва чак 18 в. Колкото до откриването на Америка, на китайците това нямаше да им се удаде, дори и да инвестираха сериозно в отвъдморски експедиции. Теченията в Пасифика са в такава посока, че в умерения и тропическите пояси тласкат ветроходите в обратната посока - от Америка към Азия. Тъй че повече мегдан е имало индианците да открият Азия, отколкото китайците - Америка. Според Тур Хейердал това се е случило, поне що се отнася до Полинезия, сигурни свидетелства има само за достигането на Пасха и Галапагос. А китайците в източна посока имат само един възможен ветроходен маршрут - на север покрай бреговете на Сибир и през Беринговия проток към Аляска. Но дори и да бяха стигнали до Камчатка и Чукотка, едва ли те щяха да им се сторят по-атрактивни отколкото са се сторили Сомалия и Арабия на Джен Хъ, за да продължат по-нататък.

Карта на всичките активни сепаратистки движения в Европа. Ако един ден всички сепаратисти получат каквото искат, а нещата натам вървят - към все по-голямо раздробяване на Европа, то само ние и още 2-3 държави само ще останем цели

Втората атака на Кубадинската позиция и настъплението на север Фелдмаршал Макензен настоява лично да командва насрочената за 19 ноем. офанзива. Той разделя войските на две групи: Западна (49 батальона пехота) под командването на ген Ст. Тошев и Източна (45 батальона с германска тежка артилерия, българските 1-и и 2-и тежки артилерийски полкове и конната дивизия от 28 ескадрона) под командването на ген. Т. Кантарджиев. Главния удар трябва да бъде нанесен от Източната група към Топра Хисар (между Кубадин и морето на по ок. 18 км от тях), а Западната трябва да й оказва подръжка като настъпи право напред. В 6:30 сутринта на 19 ноем. българската и германската тежка артилерия откриват няколко часов ураганен огън по целия фронт. Над бойното поле се смрачава от гъстите пушеци образувани от пръскащите се снаряди. Експлозиите повалят стени, дървета и вдигат стълбове от пръст към небето. Когато пехотата се впуска в атака отсреща руско-румънската артилерия отговаря с не по-малко ожесточен огън по тях. Свирепите боеве продължават в същия дух и през целия следващ ден, в резултат на което всички български части напредват средно с по 4-5 км, но без да бъде овладяна нито една ключова противникова позиция. Чак на третия ден, към 17 ч., 4-а Преславска пд успява с невероятни усилия да изтласка руснаците от Кубадин и да го овладее. Същевременно 217-а германска пд заедно с конната дивизия, подкрепена и от пехотни части, успяват да превземат силно укрепения пункт при с. Топра Хисар, отбраняван от 19-а румънска пд и сръбски части. 1-а Шопска пд също нанася решителни поражения на противника при Западния сектор и така всички вражески части вкупом изоставят позициите си и побягват на север, като само падането на нощта ги спасява. Рано сутринта на 22 ноем. българските войски започват да ги преследват. През този ден най-много напредва конната дивизия на края на десния фланг с 24 км. Ген. Колев влиза в Костанца, оставя там един маршеви батальон за гарнизон и продължава на север. Центъра напредва само с 12 км, а Шопската пд – още по-бавно, тъй като й е наредено внимателно да настъпва към предмостието на Черна вода, което се очаква румънците да отбраняват. На следващия 23 ноем. откъсналата се силно напред конна дивизия извършва шеметен рейд през Северна Добруджа. Между с. Карол І и с. Чакракчи тя попада на една румънска дружина, която българските конници изсичат до крак със сабите си. Продължавайки нататък те настигат още 4-5 бягащи румънски дружини, които също така унищожават. След това при с. Кара Мурад забелязват нова вражеска колона и веднага я атакуват и нея. Два руски ескадрона се опитват да препречат пътя им към нея, но в крайна сметка българската конница я застига и разбива. Оказва се, че казашката конница на руснаците е безсилна да спре българската. До края на деня конната дивизия налита на още две изтеглящи се колони, които също разгромява след ловък маньовър и обкръжение. Сред пленените попадат и няколко офицери, от които един румънски бригаден командир и един руски полковник, както и знамето на 265-и Оренбургски батальон. Този ден Западната група заема Меджидие и с. Расово. Към нея се прехвърля цялата тежка артилерия от Източната група поради предстоящата атака на Черна вода. Противника се държи здраво на предмостието през целия 23 окт., но вечерта под прикритието на тъмнината се изнася по жп моста към отсрещната страна на Дунава. Малка група тръгва по шосето към Хърсово, а друга се опитва да пробие през българите към морето, но е бързо разбита и пленена. Въпреки че румънците изнасят всичко, което могат, все пак в ръцете на българите падат 200 вагона, 2 локомотива, няколко оръдия и картечници и др. материали. На 26 окт. конната дивизия превзема и Хърсово. Тотално загубили инициативата по суша, руснаците отчаяно се опитват да дадат отпор по море. През декември един руски крайцер и два ескадрени миноносци откриват залпов огън по Балчик с корабната си артилерия. Тази разрушителна бомбардировка успява да вземе само 4 цивилни жертви, но нанася тежки материални щети на града. След комбинирана операция на единствената ни подводница UB-18, български и немски самолети на морската авиация и най-вече огъня на двуоръдейната 100 мм брегова батарея, руските кораби също понасят сериозни повреди и се оттеглят. С оглед на замислената операция, която предстои да се проведе във Влахия, Макензен отново разделя българските войски на две групи. 3-а армия остава в Добруджа за да я очисти окончателно от вражески войски и да се заеме с охраната на морския и дунавския бряг. Междувременно за неин главнокомандващ е назначен ген. Нерезов, а ген. Тошев е преместен да командва 4-а армия на Солунския фронт заради остри противоречия с фелдмаршал Макензен през последните седмици. От 3-а армия се изваждат 1-а Шопска пд (без 16-и Ловчански полк) и германските 217-а пд, бригадата Боде и 6-и улански полк; подсилени от българската 12-а Сборна пд, 26-а турска пд и германската кавалерийска дивизия Голц (7-а конна дивизия). Това са силите на новосформираната Дунавска армия. Те преминават реката на 25 ноем. за да участват в съвместни действия с настъпващите от север през Карпатите германско-австроунгарски войски. През ноември пристигат нови подкрепления на руснаците в Северна Добруджа и те нападат наново 3-а армия, използвайки за първи път и британски бронирани коли. Но и това не успява да подобри положението им. 3-а армия настъпва решително срещу тях, въпреки неподходящото за офанзивни действия време с мъгли, студ и разкаляна почва. До края на декември българите изтласкват противника изцяло от десния бряг на Дунав превземайки Исакча, Тулча и Бабадаг, а на 5 ян. 1917 г. Преславската дивизия преминава на левия бряг при Браила. С това цялата Добруджа пада в ръцете на българите след повече от 4 месеца на постоянни битки за нея.

След епичните боеве в Добруджа през лятото на 1916 г. 3-а армия на ген. Стефан Тошев разбива и прогонва вражеските войски от Тутракан, Силистра и Добрич. Те се изтеглят на нова позиция, която заемат за отбрана. На 12 септ. 1916, само 5 дни след неравния и изтощителен бой при Добрич, българите атакуват новата противникова позиция. Фронта е с овална форма и дължина ок. 160 км от Силистра до Балчик. Като в центъра вражеските позиции са издадени по-напред и точно там са най-коравите им войски, тези на руснаците и сърбо-хърватите. Планът предложен от фелдмаршал фон Макензен е да се нанесе удар по десния фланг на противника за да бъде откъснат от Дунав и притиснат към морето. Ген. Тошев обаче счита, че по този начин ще остави мощния център на врага още по-вбит във фронта на неговите войски, които са твърде разтеглени и няма да могат да удържат натиска му, поради което да надвисне опасност от пробив. Затова той предприема различна, макар и рискована тактика на демонстративни действия по двата фланга и удар с основните сили по ядрото на врага в централния участък с цел да го изтласка назад. При офанзивата, започнала на 14 септ., нещата съвсем не протичат така както са предвидени. Центъра ни не успява да изтласка вражеския поради липсата на резерви. Противниковия натиск се оказва най-мощен срещу нашия ляв фланг, където румънците почти успяват да се врежат в стика между 1-а Шопска и 4-а Преславска пехотна дивизия (пд). Назрява опасност врага да излезе в тил и да изправи пред катастрофа цялата 3-а армия. Обаче развоя на бойните действия по десния ни фланг неочаквано спасява положението. Там Варненския подвижен резерв, 6-а Бдинска пд и намиращите се до нея части от 1-а Шопска пд, изтласкват силно назад противниковото ляво крило излизайки във фланг на руснаците и сърбите в центъра, което ги принуждава да отстъпят. С тях започват да отстъпват и румънците от десния фланг и така и не успяват да развият първоначалния си напредък. През нощта на същия ден всичките неприятелски войски се изтеглят на север и заемат за отбрана една предварително подготвена позиция от Дунав до Черно море: Расова – Кубадин – Тузла (т.нар. Кубадинска позиция). По-тясна (72 км), по-добре укрепена и по-лесна за снабдяване от предишната, тъй като точно зад нея минава жп линията Черна вода – Констанца, по която те успяват да получат провизии, боеприпаси и подкрепления преди да започне поредната българска атака. Първата атака на Кубадинската позиция Отбранителната линия на противника е най-силно укрепена и с отличен обстрел в централния участък пред пътния възел при Кубадин. По целия фронт са разположени силни предни пунктове и окопи от по няколко реда с телени заграждения пред тях и ходове за съобщения назад. Предстои тази позиция да бъде отбранявана от румънци, руснаци, сърби и хървати – общо 70 дружини (батальона) и 32 ескадрона (конница) с 90 полеви оръдия и няколко тежки батареи. И атакувана от българи, германци и турци – общо 62 дружини (4 от които немски и 3 турски) и 28 ескадрона с 54 батареи, от които 11 тежки и 5 гаубични. Поради забавилото се пристигане и разполагане на тежката артилерия насрочената за 17 септ. атака закъснява. Части от Шопската пд се увличат напред през нощта попадайки под обстрел и биват силно разстроени и изтощени докато успеят да се върнат и прегрупират. Въпреки това по обед на следващия ден започва офанзива, която нанася значителни поражения на врага и създава предпоставки за пробив. На следващия 19 септ. обаче опитът за доразвиване на този успех се проваля. 6-а Бдинска пд не успява да пробие в центъра и да овладее Кубадин и се налага да се върне на изходна позиция. Добричките дружини вместо да се придвижат към фланга на бдинците и да им окажат съдействие, както им е възложено, се унасят право напред и с това замисленият главен удар се проваля. Без успех протичат и атаките на шопите и преславците, поради разтеглени линии, липса на подръжка и недостатъчно превъзходство в артилерия. Налага се командването да изтегли с по няколко километра назад всички съединения. Това окуражава противника и в следващите две седмици той многократно опитва да разкъса нашите позиции, но всичките му атаки са удържани. В хода на тези боеве и двете страни получават подкрепления. От север на фронта пристигат две руски дивизии (3-а и 115-а пд). При настъпилото относително затишие през последната седмица от месеца пристигат и турските подкрепления (ок. 18 батальона) и 2 български маршеви полка. Като все още се очаква пристигането на 217-а германска пд и още тежка артилерия. На 1 окт. противника предприема нова тактика. Докато руския ген. Зайончковски атакува по централния и десния ни участък (до морето), румънците пробват да стоварят десант през Дунав и да излезнат дълбоко в тил на българските войски. Една колкото добре замислена, толкова зле изпълнена операция. През нощта на същия ден румънската 10-а пд се прехвърля успешно на българския бряг при с. Рахово (почти на средата между Русе и Тутракан) със задачата да осигури предмостие за преминаване на останалата част от румънската армия. Българското разузнаване обаче забелязва навреме, че на отсрещния бряг се трупат материали за понтонен мост и ген. щаба спешно праща натам части от най-близко разположените съединения. В продължение на цели 3 дни румънската дивизия води боеве срещу сбирщина от различни дотичали до мястото части и набързо сформирани опълченски отряди, но пък блестящо организирани от командира на 5-и маршеви полк. В това време по реката се появяват австроунгарски монитори, които започват да саботират опитите за построяване на понтон. Така румънската дивизия не само, че не успява да осигури предмостието срещу малобройните български части, но и се налага спешно да се евакуира обратно на северния бряг оставяйки към 700 убити и 100 пленени войници. Междувременно обаче на Кубадинската позиция руснаците атакуват двата турски полка и успяват да разпилеят цялата 26-а турска пд, която се разбягва хаотично. След няколко часа пристигат български подкрепления, които да запушат пробойната в този участък, но до тогава руснаците успяват да пленят над 2500 низами (сирийски араби от турската армия) и 2 батареи. Тези офанзивни операции обаче изтощават противника и той отново се дръпва в отбрана по целия фронт. Същото се налага да направят и румънските войски в Трансилвания. От една страна защото губят съпорта на руснаците там след като ген. Брусилов прекратява офанзивата си в Буковина поради умора и липса на доставки. И от друга страна трите румънски армии в Трансилвания се оказват разтеглени на доста дълъг фронт от 400 км, което значително затруднява действията им. Освен това и катастрофата в Южна Добруджа предизвиква паника у тяхното командване и го принуждава да отложи операциите на северния фронт за да праща подкрепления на юг. И накрая германския ген. Фалкенхайм с набързо сформираната 9-а армия (10 пехотни и 2 конни дивизии) успява да изтласка обратно 1-а и 2-а румънска армия на билото на Карпатите. А при следващата си офанзива през ноември ги срива във Влашката равнина.

Малко се е поизхвърлил, най-ранното което можем да приемем записменост от Китай е от културата Шан, ок. 1300-1200 пр.н.е. Отпреди това са само неолитни резки. Но и това от времето на Шан са знаци върху черупки от костенурки използвани за гадаене. Всмисъл не е можело да пишеш хроники или романи с него

Чак много по-напред... имаше случай през Опиумните войни или малко преди това където британски линеен кораб изпочупва сам 40 китайски джонки. Вече се спомена, че Китай всъщност установява контрол над стратегическите точки контролиращи морските пътища и това е достатъчно. В Африка те попадат на най-окаяната Източна част - бреговете на Сомалия, където не откриват нищо атрактивно за тях. По подобен начин навярно са им се сторили и бреговете на Арабския полуостров и са изчислили, че този район не си заслужава. Освен това Джен Хъ е водач на могъща флотилия и над 30 000 души, с доста голяма популярност и авторитет и на всичкото отгоре много далеч и самостоятелно за да бъде контролиран. Така че постепенно у минските императори назряват опасения, че подобни мореходци могат да вдигнат бунтове, да се отцепят или дори да претендират за властта в империята в някакъв момент, затова и ги забраняват. Е ако се беше намерил някой китайски Кортес, който да открие беззащитен приказно богат град, да изтараши няколко тона злато от там и да го покаже на императора, може би по друг начин щяха да мислят. Но нищо такова не се случва. И накрая Мин владеят цял Китай, като мащаби това е все едно една династия да владее цяла Европа. Нещо доста трудоемко, което изисква постоянна концентрация върху контрола на империята вътре, както и постоянно стражуване над 2500 км стена откъм отворения варварски север. Затова и са със завързани ръце и невъзможност да разпиляват ресурси по другия край на света. Докато португалците и испанците - стига да не се бият помежду си, общо взето нямат с какво друго да се занимават освен да експлорват из океаните

Столично хайку Ох, плочка-гейзер Ах, улично цунами О есен, привет

Звучи напълно правдоподобно. А проверено ли е все пак дали действително отдолу поставката й е с такава форма?

Да ти кажа това не е никак лоша идея всички плоскоземляни да бъдат изстреляни в открития космос и след това да им бъдат махнати скафандрите за да видят истината, както техния месия проповядва Сигурен съм обаче, че дори и по някакъв свръхестествен начин някой от тях да се завърне жив, месията ще излезе с теория, че лещата на собственото му око изкривява образа на земята и я прави да му изглежда кръгла

Ехааа, много добре. 50 страници си е доста и реално не се вмества в никакъв друг формат освен книга или списание, което да бъде посветено само на тази тема. Как да е, на телефона явно ще пробвам да го кача и прочета в подходящо време и настроение

Амче именно за това говоря аз още в първия пост. Интересно, че и за Унгария Скуби споделя същото мнение относно смяната на господарите и свободата на търговията.

Такива хора, които да твърдят, че не е трябвало да има борба за свобода против османската власт, в тоя форум струва ми се няма нито един. Така че можеш да спиш спокойно. Има обаче поне един, който твърди, че никога не сме били роби и сме можели да живеем нормално, пълноценно и щастливо живота си през въпросните 5 века. И той е изложил достатъчно подробно основанията си.

"Фрате, грижа де мама!" Хубав филм иначе, ние такъв военен не сме правили, няма и да направим.

Изглеждат като резултати от парламентарни избори получил съм почти колкото получиха оня ден крайно десните в Бундестага.

А пробват ли изкуствено в тая алтернативка? Ако по никакъв начин не може да се развие плод, значи не е ли ясно какво ще стане - изчезване на човешкия вид до първото поколение без деца.

Тази статия не подкрепя теорията за "присъствието" и не отрича всички кланета и мизерии в Османската империя. Целта й е да се бори именно със статии като цитираната, от които човек остава с впечатлението, че 500 години от историята ни са били някакво перманентно Баташко клане. Няма такова нещо, хората и тогава както сега са живеели своя живот с всичките му щастливи и нещастни моменти. А погроми, кланета, неправди и нещастия разбира се е имало много в Османската империя, но тях ги е имало винаги, и по времето на Симеон І и Иван Асен ІІ ако щете. Всеки е изживявал своята лична драма и всеки е имал своите щастливи мигове в живота. Османците не са имали за цел да обезлюдяват империята си, не са го и правели. Но няма как да няма наказателни акции в подобни ситуации. А когато войската е съставена от башибозуци, арнаути, черкези, татари и всякаква друга азиатско-кавказка сволоч е нормално да се стигне до ексцесии, особено когато знаят, че няма да носят отговорност за действията си.

Няма никакво съмнение, че възстановката на Мостич е 100% фалшификат!

Не сме се прецакали и Фердо не е виновен тук е изложено защо:

Ами това беше последното от тази поредица. По принцип нямам против да пиша и още по темата, но просто опряхме вече в съвремието и няма повече нататък. Тъй, че остава или да изчакаме трийсетина години и тогава да обсъждаме натрупалата се история през този период или да отворим още една леко алтернативна тема за оптимистичните бъдещи алтернативи пред България.

Нямаше ли начин след изразходване на горивото да я нагласят Касини да стане спътник в орбита около Уран и да продължава да праща снимки и данни? И защо Хюйгенс толкова кратко е предавал след приземяването на Титан?

Ама няма да се съгласиш да я изпробват над теб нали?

Брех, никакви възражения тоя път. Да разбирам ли, че вече напълно съм ви убедил в моята оптимистична теория за новата българска история?

Мда, голям беше.

Така е, но тогава сме нямали. На турците все пак при подписването на договора им връщаме Кърджалийска и Девинска област. Което ме подсети за още един плюс от това, че сърбите тогава ни нападнаха, който съм пропуснал да отбележа в темата. Основния ни поддръжник сред Великите сили в подкрепа на съединението - Англия, всъщност е съгласна то да бъде признато, но само ако направим някакви отстъпки на Сърбия. Отново с оглед на баланса естествено, България все пак става два пъти по-голяма от Сърбия, което не устройва никой. И най-вероятно щяхме да направим тази малка жертва в името на Съединението и още някаква част от Западна България да остане сръбска завинаги. Само че след като сърбите ни нападат преди да се проведат каквито и да било преговори по въпроса и ние ги наритваме, вече като победители англичаните не могат да искат от нас териториални отстъпки към победените. Макар и с лоши намерения сърбите просто ни правят страхотна услуга

Ето ни и в края на този обзор достигайки до нашата съвременност. Времето, в което поглеждайки и към миналото и към настоящето и към бъдещето повечето от нас обикновено се чувстват сериозно ощетени от стечението на обстоятелствата и прецакани от/спрямо останалите. Това е въпросното чувство, или по-скоро заблуждение, което беше повод да се появи тази поредица от теми – за да го опровергае. Всеки от вас е чувал лафа, че „България била единствената страна, която отвсякъде граничи със себе си”. Ако е така какво ли трябва да кажат по този въпрос унгарците, арменците или германците? А кюрдите, чеченците или североамериканските индианци, които дори със себе си не граничат, защото въобще си нямат собствени държави?! Тук в Източна Европа и специално на Балканите няма държава, която да не смята, че граничи отвсякъде със себе си и да няма териториални претенции към съседите си. Няма и такава, която да е постигнала националното си обединение, макар ние да си мислим, че сме едва ли не единствената. Само по себе си пълното национално обединение е нещо практически непостижимо за която и да е нация в региона. След като в продължение на няколко века през османския период не е имало граници на Балканите постепенно се е получила неразплитаема етническа мозайка, явяваща се голям проблем за новообразуващите се тук национални държави. За да прибере в границите си всички етнически землища считани за свои, която и да е балканска държава, трябва да прибере и огромен брой чужди малцинства. Съответно с това да ощети съседите си, както и да стане недопустимо голяма за интересите на страните в региона и на Великите сили. Затова никоя от тези държави така и не успя да го направи, не само нашата. Говорихме вече и, че някои са доста по-ощетени териториално спрямо техните възгледи за това кое трябва да е тяхно и съжаляват не по-малко от нас за пропуснатите възможности през 20 в. да си го вземат. Приблизителните териториални претенции на балканските държави Ние специално въобще не би трябвало да се тюхкаме за загубеното. Някои от считаните за загубени територии е доста спорно дали въобще са наши и дали би трябвало да ни принадлежат. За Северна Добруджа казахме вече, че при освобождението там са живеели повече мюсюлмани (турци, татари, цигани) отколкото българи и гагаузи. В Източна Тракия пък са още повече и като % и като брой, много са и в Беломорска Тракия, включително етническите българи там са масово мюсюлмани (помаци). Та всички те плюс албанците в Македония при едно наше пълно обединение щяха да формират една двуполюсна в религиозно отношение страна и пъстра етнически. Което най-вероятно щеше да доведе до босненски или кавказки сценарий с въоръжени конфликти, сепаратизъм и т.н. Или в най-добрия случай до БЮРМ-ски сценарий – спорадични локални конфликти и невъзможност да се сформира правителство без коалиция с някоя от мюсюлманските партии. Не знам дали това щеше да е по-добрия варянт за нашето настояще при едно такова обединение. Е да, щяхме да сме с доста по-голяма територия (стига и да можехме да я задържим де, щото тя и Югославия беше голяма за известно време, ама после...). Но реално до колко необходими щяха да ни бъдат въпросните „загубени територии”? И действително ли тяхната загуба/непридобиване е толкова пагубна за нас? Всъщност ние сме запазили най-важното от землището си и то ни е повече от достатъчно. Северна Добруджа, която остана в Румъния, не предлага нищо по-атрактивно освен излаз на Черно море и на Дунав, каквито ние така и така имаме. Тя е слабо населена, скалиста и не толкова плодородна като нашата Южна част. Тъй че реално е от стратегическо значение само за румънците, защото без нея нямат излаз, но не и за нас. Дори и туристическата й значимост е съвсем минимална. Северната половина от крайбрежието са блата, а южната – тесни, каменисти плажчета с всичко на всичко 3-4 курорта от чаушесковски тип. Факт е че румънците по възможност не ходят там, не само защото са им крайно недостатъчни, но и просто защото нашите са по-хубави и ги предпочитат. Над 1 милион румънски туристи идват у нас годишно и броя им постоянно нараства с всяка следваща година. При това не само по морските курорти. За голямо мое учудване например през пролетта, дори на празника на Ловеч (Цветница), за който мислех, че знаят само хората от областта, беше фрашкано с румънски туристи пристигнали с автобуси. Това струва ми се говори достатъчно показателно къде е по-хубаво и кой бил по-прецакан Ситуацията с Източна Тракия е подобна, тя също е от стратегическо значение само за турците, защото осигурява хинтерланда около Истанбул и проливите. Освен това там живеят близо 2 милиона турци, които не знам какво щяхме да ги правим барабар и с останалите. При Беломорска Тракия вече е по-различно, защото тя е стратегически важна за нас, а не за гърците, заради Егейския излаз. Но и това вече практически не е от значение след като и двете страни сме в ЕС и ние имаме напълно свободен икономически и туристически излаз на Беломорието. Дори сме освободени от пристанищни такси там. Т.е. ние свободно разполагаме с мощностите на беломорските пристанища, просто не ние, а гърците ги стопанисват и поддържат Въпреки това едва 14% от експорта ни минава през гръцките пристанища. Демек излиза, че тоя излаз реално не ни е трябвал, след като вече практически го имаме, но почти не се възползваме от него. Възползваме се главно като туристи, заради адската навалица и скъпотията по нашите курорти и заради това, че е по-близо до София. И от тази гледна точка е по-добре, че Беломорието остана в Гърция. Така сега там за разлика от Черноморските ни курорти е по-евтино, природата край плажовете си е дива и запазена и е значително по-спокойно, на места дори безлюдно. Ако Беломорска Тракия беше станала българска в облика й днес несъмнено щяше да присъства всичко от пренаселената ни и презастроена черноморска лудница. А именно - скъпотия, молове, дискотечки, голф игрища, нарко борса, търкалящи се по улиците пияни англичани и родни мутри да леят навсякъде бетон без разрешително. И тогава щеше да ни се налага да ходим на море чак до Албания или Черна гора. Вардарска Македония, най-голямата тръпка и мъка на родните патриоти, реално и тя въобще не ни е притрябвала. Тя няма излаз нито на море, нито на плавателна река. Единственото й стратегическо значение е че от там минава маршрута Белград – Солун, който обаче може да бъде лесно заобиколен и през София с незначително забавяне, особено пък и като завършим магистрала Струма. Икономическия потенциал, обработваемите площи и полезните изкопаеми на БЮРМ също са твърде скромни и определено незаслужаващи толкова усилия, войни и катастрофи, колкото сме изкарали заради тях. Но за сметка на това пък вървят в комплект с 600 хиляди шиптари със страховит демографски прираст. Които вече превзеха Косово от Сърбия и почти половината Македония, бетонирайки се във властта там. При това за разлика от косовските и албанските шиптари предимно атеисти, македонските почти всичките са ревностни мюсюлмани. Така че трябва да сме доволни от съществуването на БЮРМския буфер, който ги държи далеч от нас. И дори от източно сръбския, защото шиптарите са се разпространили до областта на Враня вече. На път са да залеят Балканите и това, което ние не можахме да постигнем в началото на 20 в. с пушки, те са на път сега да го постигнат с пишки Визирам взривната им популация и европейската толерантност към малцинствата, които подпомагат едно национално обединение, чрез шиптарски сепаратизъм в съседните страни. Както знаем и цяла Европа е обхваната от сепаратистки течения и разпад през последните 30 г. В повечето страни има и сепаратистки партии, автономни области и редица откъснали се нови държави, признати и непризнати. Докато в нашата страна няма нищо такова. У едното ни голямо малцинство няма и грам подобна идея. При другото има само борба за повече власт в парламента и за местната власт, но нито дума за отделяне на собствена държава или присъединяване към Турция. На фона на раздробяващата се Европа би трябвало да сме много доволни от това обстоятелство. И накрая Западните Покрайнини и Източна Сърбия, където макар да има хора, смятащи се за българи, сред тях не се наблюдава желание за присъединяване към Българската държава. Отделно този планински крайграничен район е най-западналия в цяла Сърбия и съдбата му едва ли щеше да бъде по-различна ако беше останал в България. Нито пък нашето житие, битие и стандарт щяха да преживеят съществена промяна, ако имахме още един Драгоман и още един Трън около западната си граница. Въобще ламтенето за още територии е напълно излишно. Комплексите, че сме можели да станем огромна и силна държава, а вместо това сега сме останали малка и невзрачна, също са излишни. Лихтенщайн например е с площ колкото Люлин, обаче хората там си взимат заплати от 5000 евро нагоре и на никой не му пука за територии. В Русия пък, която е най-голямата страна в света, жизнения стандарт е по-нисък и от нашия. Това при положение и че притежават колосални залежи на нефт, газ, злато и каквото още се сетиш. Така че реално големината на територията не е важна за благосъстоянието на населяващите я, а това как те са се организирали да я стопанисват и управляват. Но дори и комплексираните териториомани у нас могат да спят спокойно, защото не е вярно и схващането, че България е малка държава. Напротив, със своите 111 000 км2 днес тя е една от големите европейски страни. От общо 48 държави в Европа България е на 16 място по площ, доста над средата на таблицата. А ако извадим от листа Русия и Казахстан, които са си по-скоро азиатски страни, се изкачваме чак на 14 място и само 13 държави в Европа остават по-големи от нас. Още един сравнителен пример – площта на Англия (без Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) е 130 000 км2. Напълно съизмерима с нашата (само с ок. 19 хил. км2 отгоре), но никой в Англия или извън нея не счита, че тя е малка страна. Отделно и, че за разлика от нас там са наблъскани над 54 милиона души, без да броим туристите, гастарбайтерите и нелегалните. А когато говорим за територия средната гъстота на населението всъщност е по-важна отколкото сумарната площ на страната. Ние просто не го оценяваме това, но някои народи като японците, корейците, бангладешците, холандците го изпитват много сериозно проблема с пренаселването и липсата на пространство. Поради което са принудени да живеят във вечни задръствания и да строят все по тесни и все по-високи сгради или да пресушават акватории и да вдигат диги. Отвоюването на пространство за живеене от водата и небето са си доста скъпи и трудоемки начинания. А ежедневното пътуване с японското метро обслужвано от професионални тъпкачи, заповедта на Дън Сяо Пин за само по едно дете на семейство или гледката на 30 индийци живеещи в една колиба, са все неща, с които никак не бихте искали да се сблъскате в живота си. У нас такъв проблем обаче няма. Едно от многото ни преимущества, които никога не забелязваме и не оценяваме. А именно, че ние всъщност разполагаме с най-много територия от балканските народи, както и от почти всички европейски. Защото, кои сме ние, които разполагаме с въпросната територия? Ами това сме ние – едва 7 милиона българи, ширещи се на площ от над 100 хиляди км2. Което означава, че се падаме средно едва по 63 души на км2. Като дори продължава постоянно да се увеличава средния размер на територията, с която разполагаме поради демографския ни колапс. Ето че могат да се изнамерят положителни ефекти дори и от злощастното стопяване на нацията А пък за тези, които не ламтят за повече средно статистическо пространство и се плашат от обезлюдяването, предпочитайки да се увеличаваме? И за техните опасения съществува лесно решение, което лежи кротко в ръцете ни. И не, не е ножица за пукане на презервативи Само в Украйна и Молдова е пълно с хора (официално ок. 230 000) от български произход, които за разлика от вардарските тикви дето не спират да лаят по нас, смятат себе си за българи и са горди с това. Нещо повече, те считат за престижно идването до тук и по възможност веднага биха се устроили да работят и живеят у нас, както и да си плащат данъците. Такива хора има и по много други места по света. Само че тромавата ни администрация бави с години молбите им за паспорти и им иска подкупи за да си помръдне въобще пръста по задействане на процедурата. Но както можете да се досетите в обозримо бъдеще нищо няма да бъде направено по тоя въпрос, както и по въпроса с емиграцията и отрицателния прираст. Тъй, че щем нещем, ще продължаваме да се ширим на все повече и повече средностатистическо пространство (територия) и скоро ще сме под 60 души на км2. Докато на всичките ни съседни народи пространството, с което разполагат им е много по-малко от нашето. Румъния например като я гледаме на картата до нас, е над два пъти по-тлъста от България. Румънците в нея обаче разполагат средно с доста по-малко пространство за обитаване - падат се по 80 души на км2., гърците и македонците са по 81 души на км2, а сърбите дето уж бяха най-тарикати сега се гъчкат по цели 97 души на км2. За албанците ясно, там е гмеж по 123 д/км2, един ден и балканите ще им се струват тесни. Но дори и турците с тяхната огромна не само за европейските, но и за азиатските мащаби, територия са наблъскани по 102 д/км2. В Централна и Западна Европа вече, както може да се очаква, тези цифри са много по-високи. От всички европейски народи единствено на скандинавските и балтийските им е по-широчко отколкото на нас по обясними причини, просто техните територии са доста по-сурови и неатрактивни. Най-нисък е този показател при Русия (ако я броим изцяло към Европа), там се падат едва по 8 д/км2. Само че повече от половината им територия представлява тайга или тундра, практически негодна за живеене. А дори и в годната за живеене част зимата се точи по 6 месеца в годината и през януари е -40С. У нас зимата я има колкото да си я имаме и нея в списъка. Тя вече не е отегчително и отчайващо дълга или мразовита, но все пак достатъчна за да напомня за себе си. Има ги и четирите ясно изразени сезона, така че който обича снега и ски туризма може доволно да се възползва от сняг. Тук просто е идеалната среда откъдето и да бъде погледнато. Наскоро един чуждестранен турист обикалящ света ми сподели, че според него най-хубавите страни в това отношение са Гърция, Хърватия и България. Защото няма други такива, където на толкова малко място да имат струпано от всичко, с което географията и природата може да ги дари. Е, само без глетчери и пустини, но струва ми се спокойно можем да минем и без тях. Може би той пропусна Албания, там всичко им е събрано на още по-малка територия. Но както вече отбелязахме, тя вече започва да страда от пренаселване, което неминуемо ще се отрази и на природата. Да не говорим и че за разлика от нашите комуняги, които поне природата не успяха да ни съсипят, то албанските успяха да съсипят тяхната. Поради параноята, че някой отвън ще се опита да го свали, всевластният Енвер Ходжа, опасявайки се от десант откъм морето е нацвъкал грозни бетонени бункери по цялото крайбрежие, които го грозят и до днес. Друга негова параноя пък, че вражеската интервенция може да дойде от небето с въздушни десантчици, го подтиква да нареди да изсекат всички гори в страната за да няма къде потенциалните диверсанти да се крият. Резултатите от това безумие все още са видими, няма гори, а само храсти и млади дръвчета, които не могат да спират носения от ветровете прахоляк, който засипва пътищата и изтощава почвите. Отделно прибавяме и мафиотско-наркокартелските олигархии пречещи на нормалното развитие на страната и туризма й. В иначе по-добре уредените от Албания и България туристически страни, като Хърватско и Гърция, пак има чисто природни недостатъци спрямо нас. В Далмация, чиято брегова ивица е образувана при потъване на част от крайбрежните планини, бреговете са стръмни и скалисти. Т.е. почти няма пясъчни ивици достатъчни за плажуване. Докато ние въпреки, че сме с по-късо крайбрежие от тяхното, имаме и от двата типа брегове, но все пак плажовете преобладават, че и островчета има и дори екзотични тропико-образни реки като Велека и Ропотамо. Водата и зеленината ни също са безценен ресурс, на който стотици милиони хора живеещи в сухи райони страшно биха завидяли. Както и биха се хванали за главата като видят как стопанисваме водните си ресурси и колко много вода се губи по най-различни течове, задръстени стари тръбопроводи, спукани язовирни стени и т.н. А в същото време в Катар слагат механична лейка към всяко отделно цвете в градините. Или пък израелците, които имат цели паркове, в които всяко едно дърво е посадено и поддържано от хората, видят масовата незаконна сеч из нашата зелена родна беззаконна земя... Всичко това също е още една неоценена от нас благодат, която спокойно можем и да не съсипваме ако пожелаем. В Гърция между другото горите също са доста оскъдни, освен в района непосредствено около нашата граница. Останалото са предимно храстчета по голи чукари и тук таме кипариси или маслинови дръвчета. За ски им се налага да идват в Боровец, а лятото им е прекалено голяма жега, особено в Южната част, от +42С и повече. Поради което най-вероятно през лятото на 2016 г. повече гърци са посетили България отколкото българи - Гърция според статистиката (по памет 270 000 на 240 000). Ние практически се намираме в идеалната среда, без никакви съществени недостатъци, които да не могат да бъдат лесно преодоляни. Природни недостатъци визирам разбира се. Иначе човешките ни недостатъци могат да се изброяват до безкрайност. Но това е проблем дължащ се на самите нас и очакващ разрешението си отново от самите нас. Крайната равносметка е същата, каквато беше и във всичките останали глави от тази поредица, бореща се срещу нихилистичното ни самосъжаление и отчаяние от историческите ни „малшансове” и това до къде са ни довели днес. А именно, че сега разполагаме с предостатъчно за да просперираме, да изградим богата и силна държава и да живеем щастливо и без лишения. Дали ще го направим е вече само въпрос на колективно желание и воля.