Балкански театър
Оскар Потиорек - губернатор на Босна и главнокомандващ австрийските войски на балканите през 1914 г.
Срещу Сърбия Австро-унгарското командване разгръща силите на 3 армии под командването на ген. Оскар Потиорек, в състав:
5-а армия, ген. Либориус фон Франк - 4 пехотни дивизии, 3 пехотни бригади и 1 планинска бригада (общо към 80 000 души), разположена по левия бряг на р. Дрин до вливането й в Сава.
6-а армия, ген. Оскар Потиорек - 5 пехотни дивизии и 1 пехотна бригада (общо 60 000 д.), разположена в Босна, от Сараево до сръбската граница.
2-а армия, ген. Едуард фон Бьом-Ермоли - 7 пехотни дивизии, 1 кавалерийска дивизия и 3 пехотни бригади (190 000 д.), разположена по течението на Сава и Дунав срещу Белград, взима участие за кратко в боевете на Балканите защото скоро след началото им е прехвърлена на Източния фронт в Галиция.
107-а ландщурм бригада в Банат.
Всичко: 378 000 души, 516 оръдия, 392 картечници.
Ген. Радомир Путник, първи сръбски войвода (чин отговарящ на ген. фелдмаршал при останалите съвременни армии в Европа).
Сръбските сили са разгърнати в 4 армии (началник ген-щаб – Радомир Путник):
1-а армия (ген. Бойович) – 4 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, разположена в отбранителни позиции южно от Дунав.
2-а армия (ген. Степанович) – 4 пехотни дивизии, в района на Белград.
3-а армия (ген. Юришич) – 2 пехотни дивизии, 1 пехотен отряд и четнически подкрепления, в района на Вальево.
4-а армия (ген. Божанович) – 1 пехотна дивизия, 1 бригада и четнически отряди, по долината на Горна Морава.
Всичко: 247 000 души, 558 оръдия, 210 картечници.
Черна гора мобилизира до 50 000 души с 65 оръдия и 62 картечници, групирани в 4 пехотни дивизии, под командването на сръбския ген. Божидар Янкович.
Бойните действия през август 1914
Австро-унгарците планират нахлуване и обхващане на фланговете на сърбите, но с изтеглянето на 2-а армия към Галиция по настояване на германците това вече става сложно. Налага се да променят тактиката и през Сава да се приложат само отвличащи действия докато основните сили ударят през Дрин.
Освен че Сърбия и Черна гора нямат собствена военна промишленост, флот и авиация, те разполагат с ограничен мобилизационен ресурс и резерв спрямо Австро-унгария.
Но пък сърбите съумяват удачно да разположат силите си, да се възползват от предимствата, които им дава релефа на бойното поле за дефанзивни действия успешно комбинирани и с партизанска борба.
Битка при планината Цер
Бойните действия започват веднага след обявяването на войната на 28 юли 1914 с обстрел на австрийската артилерия и Дунавския флот по Белград. 2-а австрийска армия атакува от север и превзема Шабац, а 5-а и 6-а армия форсират Дрин. Настъплението им е посрещнато от сръбските 2-а и 3-а армия, на които им се налага да се отбраняват и в някои участъци да отстъпват, но успяват да удържат общата отбранителна полоса. Части на 3-а армия подсилени от подкрепления дори минават в контраатака и пробиват австро-унгарския фронт при Лозница.
Така към 19 авг. ситуацията за австрийците се усложнява, а вече се налага и да започнат прехвърлянето на части от 2-а армия на изток, поради което те заповядват общо отстъпление по целия фронт. Сърбите започват преследване и битки с ариергардите на отстъпващия враг, като в крайна сметка до 24 авг. успяват да ги изтласкат до Сава и Дрин.
Боевете при Цер задържат австрийски части в момент, в който в Галиция се водят ожесточени бойни действия и има силна нужда от подкрепления. А също така на австроунгарската армия са нанесени тежки поражения – 8 000 убити, 4 500 пленени и 30 000 ранени. Сръбската армия също плаща тежка цена за тази победа – към 5 000 убити и 15 000 ранени.
Битка на Дрин
След неуспешната първа офанзива австро-унгарците прегрупират силите си, задържат контранастъплението на врага и на свой ред го връщат на изходните му позиции. Последва втора мащабна офанзива, като този път командването им има за цел сръбските войски да бъдат обходени от юго-запад.
В северната част на фронта не им се отдава да преминат Сава и са отбити от сръбските войски. На южния участък Дрин е успешно форсирана и австрийците стабилно се задържат на десния й бряг. Опитите им да заемат височините на изток от нея обаче срещат ожесточено съпротивление от сърбите, които удържат там два месеца атаките им, но към началото на ноември поради опасност от обход и недостиг на боеприпаси и екипировка се изтеглят на по-задни позиции.
На юг 4-а армия заедно с черногорските части опитват неуспешни настъпления в най-южния участък на фронта, но и ответните австро-унгарски удари не дават резултат.
Загубите и на двете страни отново са тежки (приблизително по 17-18 000 души), сърбите успяват да забавят австроунгарското настъпление, но не и да го отбият този път, в резултат врага стъпва здраво на тяхна територия и се готви да продължи офанзивата си.
Австро-унгарското настъпление след битката при Дрин
Битка при Колубара
На 16 ноември 5-а и 6-а австрийска армия започват настъпление в направление на изток към вътрешността на страната превземайки Лазаревац, както и жп възела Обреновац – Вальево. Придвижването им през сръбска територия е често съпровождано от опожарявания и погроми над околните населени места.
При така създалата се тежка обстановка ген. Живойн Мишич предлага отстъпление на още по-задни позиции, с което се налага да бъде изоставен и Белград, за да имат възможност войските да се прегрупират и подготвят за контранастъпление. Въпреки негодуването на Радомир Путник срещу този план накрая той се оказва единствената им оставаща алтернатива и те отново се изтеглят.
Действията им обаче неволно подвеждат ген. Оскар Потйорек в преценката му за ситуацията и когато той заема опразнения Белград решава, че сръбските войски бягат и не са вече в боеспособно състояние. В стремежа си да се възползва от ситуацията и по-бързо да ги доунищожи той хвърля войските срещу най-близкостоящата 2-а сръбска армия без да се притеснява, че по този начин оголва фланга си пред 1-а сръбска армия, която той счита за силно изтоштена и съответно слабо активна.
Може би преценката му е до голяма степен правилна, но точно в този момент най-накрая откъм Солун пристигат така очакваните жизненоважни съюзнически доставки за бедстващата сръбска армия.
В Сърбия тогава има само един военен завод, чийто капацитет е едва 100 снаряда дневна продукция, нищожно количество за мащабите на войната. Освен това армията й страда от недостиг на екипировка, най-вече на обувки, както и провизиите й са вече на изчерпване. Което в условията на задаващата се зима предвещава страшни дни със страшни последици. Обаче пристигналите от Франция и Русия продоволствие, боеприпаси и по-модерно въоръжение вдигат отново на крака сръбската армия.
Сръбската контраатака при р. Колубара
Контраатаката повежда 1-а сръбска армия през Сувоборските възвишения, което изненадва с активността и бързината си австрийските войски в района и те успяват да удържат позициите си само 3 дни, след което започват отстъпление.
В това време 2-а армия успява да удържи и отбие атаките на 5-а австрийска армия. На австрийците им се налага да се укрепят на позиции южно от Белград, но скоро са изтласкани и от там и принудени да се върнат обратно на изходните си позиции.
До 15 дек. Сръбската армия си връща Белград и успява да изгони от страната всички австро-унгарски нашественици. Но не успява да се възползва напълно от ситуацията и да доразвие докрай успеха си с преследване и доунищожаване на врага, така че се установява отново на рубежа по Сава и Дрин.
Това коства на сърбите 22 000 убити, 91 000 ранени и 19 000 пленени, а на австрийците – 28 000 убити, 122 000 ранени и 46 000 пленени.
Ген. Мишич е повишен във войвода (фелдмаршал) за заслугите си в тази битка, а ген. Потиорек – отстранен и заменен от ерцхерцог Ойген.
Ген. Живоин Мишич.
Така през 1914 г. Централните сили не постигат целите си и на Балканския театър, като тук водят най-безуспешната си кампания. Макар и този фронт да е третостепенен в сравнение със Западния и Източния, сърбите все пак попречват на австро-унгарците да ги окупират и да проникнат навътре в Балканите, както и да осъществят връзката с третия им съюзник – Османската империя.
След провала на тези две настъпления в Сърбия австро-унгарците се отказват от по-нататъшни подобни опити и взимат за приоритет отбраната от руските войски на изток, където започват да прехвърлят подкрепления от балканите.
Срещу Сърбия оставят 2 армейски корпуса, които да държат отбранителен рубеж на изходните позиции от началото на войната.
С настъпването на зимата и на този фронт постепенно темпът на бойните действия стихва и те също придобиват изцяло окопно-позиционен характер достигнал почти до затишие.
Но сърбите знаят, че с това войната няма да се свърши и въпреки, че австро-унгарците сами не успяват да ги победят зад тях стоят и германците, реалните подстрекатели на конфликта, които едва ли ще оставят нещата така.
А на изток все още безмълвна стои България, за която е ясно, че не е преглътнала загубата на Македония и че няма да остане безучастна...
Тия не са били в Бг, поне със сигурност не взимат участие нито в Югославската кампания, нито в операция Марита, а и по това време още са само гренадири, по-късно стават панцер дивизия и са към група армии Юг. Така че най-вероятно снимката да е някъде от Украйна.
