Warlord

Ето още една изключително добра художествена интерпретация на битката, особено като се има предвид и че е правена през 19 в.: "Битка у Теутобуршкој шуми - Furor Teutonicus", на Павле (Пая) Йованович, сърбин, но австро-унгарска школовка на Виенската художествена академия, същата която по-късно скъса самоукият пейзажист А.Хитлер на приемните изпити и го подтикна да се занимава с други дейности.

Това ми се чини да е самоделка - обикновен камион облепен със стоманени листове.

То се е видело, че голем пердах ше ядеме в групите, но пък ще видим Реал и Ливърпул на В. Левски

Мамалигарите заклани от мамалигар насред София това дълго ще се помни. А Моци ако рече да се върне у дома май му предстоят проблеми на границата

Не че някога ше видиме нещо от това, но все пак любопитно сравнение, направено по всяка вероятност зад Атлантика:

Нема такава драма, а? Тоя мач беше по-щур и от онзи срещу Лацио. Пълен с обрати, изненади и невъобразими ситуации! Лудогорец вече е в групите - минимум още 6 мача в Европа, тази година в Шампионската лига! Чакаме утре жребия за съперниците.

Тежка битка предстои днес. Румънците взеха добър аванс в Букурещ и са уверени в себе си. Ще отсъстват обаче някои от ключовите им играчи, така че шанса остава. Лудогорец със сигурност ще рискуват. Трябва ни убедителна победа, но шанс все още има.

Тия не са били в Бг, поне със сигурност не взимат участие нито в Югославската кампания, нито в операция Марита, а и по това време още са само гренадири, по-късно стават панцер дивизия и са към група армии Юг. Така че най-вероятно снимката да е някъде от Украйна.

Османските определено са по-големи, българските са повече като % спрямо размера на армията. Но организацията в бг армията определено е на доста по-високо ниво, бойния дух - още повече, не на последно място и генералитета. То общо взето това, което е що годе добре екипирано и що годе обучено вече е било докарано на Чаталджа, от там нататък няма особено значение колко още дрипава анадолска сган с кремъклийки и шишанета ще докарат Нито ние нито те можеха да ни мръднат от позицията, стига да не влияеха въжни външни фактори, примерно предварителен междусъюзнически удар в гръб на нашите още преди войната да е свършила, или както в РИ става - бунт и смяна на властта в Истанбул.

Балкански театър Оскар Потиорек - губернатор на Босна и главнокомандващ австрийските войски на балканите през 1914 г. Срещу Сърбия Австро-унгарското командване разгръща силите на 3 армии под командването на ген. Оскар Потиорек, в състав: 5-а армия, ген. Либориус фон Франк - 4 пехотни дивизии, 3 пехотни бригади и 1 планинска бригада (общо към 80 000 души), разположена по левия бряг на р. Дрин до вливането й в Сава. 6-а армия, ген. Оскар Потиорек - 5 пехотни дивизии и 1 пехотна бригада (общо 60 000 д.), разположена в Босна, от Сараево до сръбската граница. 2-а армия, ген. Едуард фон Бьом-Ермоли - 7 пехотни дивизии, 1 кавалерийска дивизия и 3 пехотни бригади (190 000 д.), разположена по течението на Сава и Дунав срещу Белград, взима участие за кратко в боевете на Балканите защото скоро след началото им е прехвърлена на Източния фронт в Галиция. 107-а ландщурм бригада в Банат. Всичко: 378 000 души, 516 оръдия, 392 картечници. Ген. Радомир Путник, първи сръбски войвода (чин отговарящ на ген. фелдмаршал при останалите съвременни армии в Европа). Сръбските сили са разгърнати в 4 армии (началник ген-щаб – Радомир Путник): 1-а армия (ген. Бойович) – 4 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, разположена в отбранителни позиции южно от Дунав. 2-а армия (ген. Степанович) – 4 пехотни дивизии, в района на Белград. 3-а армия (ген. Юришич) – 2 пехотни дивизии, 1 пехотен отряд и четнически подкрепления, в района на Вальево. 4-а армия (ген. Божанович) – 1 пехотна дивизия, 1 бригада и четнически отряди, по долината на Горна Морава. Всичко: 247 000 души, 558 оръдия, 210 картечници. Черна гора мобилизира до 50 000 души с 65 оръдия и 62 картечници, групирани в 4 пехотни дивизии, под командването на сръбския ген. Божидар Янкович. Бойните действия през август 1914 Австро-унгарците планират нахлуване и обхващане на фланговете на сърбите, но с изтеглянето на 2-а армия към Галиция по настояване на германците това вече става сложно. Налага се да променят тактиката и през Сава да се приложат само отвличащи действия докато основните сили ударят през Дрин. Освен че Сърбия и Черна гора нямат собствена военна промишленост, флот и авиация, те разполагат с ограничен мобилизационен ресурс и резерв спрямо Австро-унгария. Но пък сърбите съумяват удачно да разположат силите си, да се възползват от предимствата, които им дава релефа на бойното поле за дефанзивни действия успешно комбинирани и с партизанска борба. Битка при планината Цер Бойните действия започват веднага след обявяването на войната на 28 юли 1914 с обстрел на австрийската артилерия и Дунавския флот по Белград. 2-а австрийска армия атакува от север и превзема Шабац, а 5-а и 6-а армия форсират Дрин. Настъплението им е посрещнато от сръбските 2-а и 3-а армия, на които им се налага да се отбраняват и в някои участъци да отстъпват, но успяват да удържат общата отбранителна полоса. Части на 3-а армия подсилени от подкрепления дори минават в контраатака и пробиват австро-унгарския фронт при Лозница. Така към 19 авг. ситуацията за австрийците се усложнява, а вече се налага и да започнат прехвърлянето на части от 2-а армия на изток, поради което те заповядват общо отстъпление по целия фронт. Сърбите започват преследване и битки с ариергардите на отстъпващия враг, като в крайна сметка до 24 авг. успяват да ги изтласкат до Сава и Дрин. Боевете при Цер задържат австрийски части в момент, в който в Галиция се водят ожесточени бойни действия и има силна нужда от подкрепления. А също така на австроунгарската армия са нанесени тежки поражения – 8 000 убити, 4 500 пленени и 30 000 ранени. Сръбската армия също плаща тежка цена за тази победа – към 5 000 убити и 15 000 ранени. Битка на Дрин След неуспешната първа офанзива австро-унгарците прегрупират силите си, задържат контранастъплението на врага и на свой ред го връщат на изходните му позиции. Последва втора мащабна офанзива, като този път командването им има за цел сръбските войски да бъдат обходени от юго-запад. В северната част на фронта не им се отдава да преминат Сава и са отбити от сръбските войски. На южния участък Дрин е успешно форсирана и австрийците стабилно се задържат на десния й бряг. Опитите им да заемат височините на изток от нея обаче срещат ожесточено съпротивление от сърбите, които удържат там два месеца атаките им, но към началото на ноември поради опасност от обход и недостиг на боеприпаси и екипировка се изтеглят на по-задни позиции. На юг 4-а армия заедно с черногорските части опитват неуспешни настъпления в най-южния участък на фронта, но и ответните австро-унгарски удари не дават резултат. Загубите и на двете страни отново са тежки (приблизително по 17-18 000 души), сърбите успяват да забавят австроунгарското настъпление, но не и да го отбият този път, в резултат врага стъпва здраво на тяхна територия и се готви да продължи офанзивата си. Австро-унгарското настъпление след битката при Дрин Битка при Колубара На 16 ноември 5-а и 6-а австрийска армия започват настъпление в направление на изток към вътрешността на страната превземайки Лазаревац, както и жп възела Обреновац – Вальево. Придвижването им през сръбска територия е често съпровождано от опожарявания и погроми над околните населени места. При така създалата се тежка обстановка ген. Живойн Мишич предлага отстъпление на още по-задни позиции, с което се налага да бъде изоставен и Белград, за да имат възможност войските да се прегрупират и подготвят за контранастъпление. Въпреки негодуването на Радомир Путник срещу този план накрая той се оказва единствената им оставаща алтернатива и те отново се изтеглят. Действията им обаче неволно подвеждат ген. Оскар Потйорек в преценката му за ситуацията и когато той заема опразнения Белград решава, че сръбските войски бягат и не са вече в боеспособно състояние. В стремежа си да се възползва от ситуацията и по-бързо да ги доунищожи той хвърля войските срещу най-близкостоящата 2-а сръбска армия без да се притеснява, че по този начин оголва фланга си пред 1-а сръбска армия, която той счита за силно изтоштена и съответно слабо активна. Може би преценката му е до голяма степен правилна, но точно в този момент най-накрая откъм Солун пристигат така очакваните жизненоважни съюзнически доставки за бедстващата сръбска армия. В Сърбия тогава има само един военен завод, чийто капацитет е едва 100 снаряда дневна продукция, нищожно количество за мащабите на войната. Освен това армията й страда от недостиг на екипировка, най-вече на обувки, както и провизиите й са вече на изчерпване. Което в условията на задаващата се зима предвещава страшни дни със страшни последици. Обаче пристигналите от Франция и Русия продоволствие, боеприпаси и по-модерно въоръжение вдигат отново на крака сръбската армия. Сръбската контраатака при р. Колубара Контраатаката повежда 1-а сръбска армия през Сувоборските възвишения, което изненадва с активността и бързината си австрийските войски в района и те успяват да удържат позициите си само 3 дни, след което започват отстъпление. В това време 2-а армия успява да удържи и отбие атаките на 5-а австрийска армия. На австрийците им се налага да се укрепят на позиции южно от Белград, но скоро са изтласкани и от там и принудени да се върнат обратно на изходните си позиции. До 15 дек. Сръбската армия си връща Белград и успява да изгони от страната всички австро-унгарски нашественици. Но не успява да се възползва напълно от ситуацията и да доразвие докрай успеха си с преследване и доунищожаване на врага, така че се установява отново на рубежа по Сава и Дрин. Това коства на сърбите 22 000 убити, 91 000 ранени и 19 000 пленени, а на австрийците – 28 000 убити, 122 000 ранени и 46 000 пленени. Ген. Мишич е повишен във войвода (фелдмаршал) за заслугите си в тази битка, а ген. Потиорек – отстранен и заменен от ерцхерцог Ойген. Ген. Живоин Мишич. Така през 1914 г. Централните сили не постигат целите си и на Балканския театър, като тук водят най-безуспешната си кампания. Макар и този фронт да е третостепенен в сравнение със Западния и Източния, сърбите все пак попречват на австро-унгарците да ги окупират и да проникнат навътре в Балканите, както и да осъществят връзката с третия им съюзник – Османската империя. След провала на тези две настъпления в Сърбия австро-унгарците се отказват от по-нататъшни подобни опити и взимат за приоритет отбраната от руските войски на изток, където започват да прехвърлят подкрепления от балканите. Срещу Сърбия оставят 2 армейски корпуса, които да държат отбранителен рубеж на изходните позиции от началото на войната. С настъпването на зимата и на този фронт постепенно темпът на бойните действия стихва и те също придобиват изцяло окопно-позиционен характер достигнал почти до затишие. Но сърбите знаят, че с това войната няма да се свърши и въпреки, че австро-унгарците сами не успяват да ги победят зад тях стоят и германците, реалните подстрекатели на конфликта, които едва ли ще оставят нещата така. А на изток все още безмълвна стои България, за която е ясно, че не е преглътнала загубата на Македония и че няма да остане безучастна...

Танкисти от 5-а СС дивизия "Викинг" спят под своя Панцер:

То и сухопътните войски на там отиват, всичко ще закрият копелетата и държавата накрая. Как не се бях досетил по-рано какво ще измислят - най-икономичния варянт - няма да купуваме нищо, ще поканим тук американците на постоянно пребиваване и те да ни "пазят". Учудващо е как успяват още повече да ме отвратят с всяко свое следващо решение по този въпрос, а и не само по него...

Естествено, че са знаели, какво говориш! Просто не е имал право на постоянна работа и постоянно е бил под зоркия им поглед, само са чакали да сгафи нещо. Не само че не получава признание, ами и отношението към него на комунистическата пасмина е повече от скандално, ето с какво се е налагало да се занимава след принудителното му уволнение от армията:

Среща между асовете Стоянов и Покришкин в Рилския манастир 20 г. след войната. Съветският ас отива там като турист и се завръща в страната си където е герой и легенда, а българският е принуден да се крие от зоркия поглед на ДС в манастирска стаичка...

Тия идиоти пак си го избраха Ердоган, че даже и до още по-пълен контрол на властта ще стигне сега. Само не разбрах за какво бяха гюрултията и жертвите на Таксим. От една страна е успокоително да знаеш, че не само ние сме толкова загубени. От друга - Турция ще става все по-фундаменталистка и радикална.

Е аре сега все едно не ги знаеш ултрасите бях в Белград точно на 6-и ама не на стадиона, 20 000 гробари срещу 20 орли не беше много добро съотношение за тва го гледах у един приятел по тв, който викаше за Лудогорец повече и от мене, щото е от Црвена звезда, които бяха шампиони тая година и реално трябваше да излезнат срещу Лудогорец, ама ги наказаха от Уефа и 2-ия Партизан дойде на тяхно място. Защитата и тактиката след 0:2 наистина бяха под всякаква критика, но пък и имахме реална възможност въпреки това към края и 2:3 да докараме, там когато топката удари двете греди. Но и Безяк нещо наистина не е същия. Ако тези неща бъдат коригирани имаме всички шансове да прегазим през Стяуа, жребия е добър, изгледите за успех също.

Гергьовден 1916, 3-и Видински.

Еми Вердюн така и не пада. Те нахлуване в Северна Италия пробват на два пъти, през 1916 австрийците, само че настъплението на руснаците в Галиция ги принуждава да спрат и да прехвърлят натам силите си и през 1917 когато идват и германците, тогава италианците ядат много пердах, даже и правителството им пада, обаче пристигат френски и британски подкрепления и закрепят фронта.

Ще стигнем и до Италианския фронт. Но никакъв шанс за пробив през Северна Италия, няма откъде да се свалят войски за такова нещо, затова и там през по-голямата част фронта е позиционен. А все пак идеята е за нанасяне на концентриран удар по Франция с обход, а не разпиляване на силите.

Напомняш ми на един култов... там както се казва брат на баба ти та той викаше, че навремето - "ако имаше некой дето съвсем за нищо не става - веднага го правеха началник!"

Източен фронт Кампанията 1914 Според германския план предвиждащ основният удар да бъде нанесен на запад със 7 армии, на изток срещу Русия се оставя в отбранителна позиция една единствена армия – 8-а, в състав от 4 армейски корпуса (15 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, 1044 оръдия) общо 150 000 души, под командването на генерал-полковник Притвиц. За разлика от Западния фронт Източния е далеч по-дълъг, открит и равнинен, а същевременно немските сили на него са далеч по-малобройни. Това налага те да не бъдат пръскани на дълги отбранителни линии, а струпани на определени места в отбрана покрай ключовите крепости – Кьонигсберг, Данциг, Торн. Плана предвижда основна роля на този фронт да изиграят австроунгарските войски и към контранастъпление да се премине с тяхна помощ. Австро-Унгария разгръща срещу Русия 3 армии: 1-а (ген. Данкл), 3-а (ген. Брудерман) и 4-а (ген. Ауфенберг) и една отделна армейска групировка под командването на генерал Херман Кьовес. Всичко 35.5 пехотни и 11 кавалерийски дивизии, 1728 оръдия, общо 830 000 души. Към тях в последствие е присъединена и прехвърлената от Балканския фронт 2-а армия. По план австрийските войски с бързи удари и съдействие с немците от север трябва да обкръжат и унищожат руските сили в Западна Полша. Униформата и въоръжението на австро-унгарската пехота, лятото на 1914 Руското командване разделя войските на две оперативни съединения – фронтове: - Северозападен фронт (срещу Германия), 1-а и 2-а армия (17.5 пехотни и 8.5 кавалерийски дивизии, 1104 оръдия, общо 230 000 души) под командването на ген. Жилински. - Югозападен фронт (срещу Австро-унгария), 3-а, 4-а, 5-а,8-а и 9-а армия (34.5 пехотни и 12.5 кавалерийски дивизии, 2099 оръдия, общо близо 1 000 000 души), главнокомандващ - ген. Иванов. Според руските разчети и двете групировки трябва да преминат в настъпление и до две седмици от началото на войната да пренесат бойните действия на територията на противника. 1-а армия на ген. Рененкампф трябва да мине северно от Мазурските езера и да отреже немците от Кьонигсберг. 2-а армия на ген. Самсонов трябва да излезне от западната страна на Мазурските езера и да не допусне немците да се изтеглят към Висла. Непохватната руска мазурка Източно-Пруска операция Първите руски части преминават германската граница на 17 авг. в района на Гумбинен. Ген. Притвиц решава с 1 от корпусите си да удържа настъплението на 2-а армия, а основния удар да нанесе с останалите 3 по 1-а армия. Въпреки внезапната си атака германските войски не успяват да изтласкат 1-а армия, централния корпус на ген. Макензен търпи големи загуби и настъплението при Гумбинен се проваля. При оттеглянето им надвисва опасност за обкръжение на 8-а армия и Притвиц заповядва общо отстъпление зад Висла. Руснаците удържат победа на този участък, но не съумяват бързо да се организират за преследване и унищожаване на оттеглящия се противник. С довода, че те също понасят тежки загуби при сблъсъка и че войниците са изморени от боевете Рененкампф обявява ден за почивка на армията, вместо да я хвърли в преследване. Това дава възможност на германците да се съвземат и прегрупират. Битката при Гумбинен, август 1914 г. Макар че според Шлифен в никакъв случай не трябва да се свалят войски от Западния фронт при какъвто и да е развой на Източния с цел да се гарантира разгрома на Франция, в тази ситуация немското командване преценява, че Източна Прусия не трябва да се изоставя. В резултат от Франция са изтеглени 2 корпуса и 1 кавалерийска дивизия и прехвърлени на помощ на бедстващата 8-а армия на изток. Това още повече влошава все по-затрудненото положение на Западния фронт. Що се отнася до Източния – Притвиц е свален от поста си заради неуспеха и за нов главнокомандващ на 8-а армия е назначен ген. Хинденбург, за ген-щаб – ген. Людендорф. Руска лека артилерия на Източния фронт, 1914 Битката при Таненберг Новото командване предприема нова тактика – този път в отбрана срещу 1-а армия на Рененкампф се оставят само 2.5 дивизии, а останалите се прехвърлят бързо по жп линията през Кьонигсберг на юг и с основните си сили 8-а армия удря 2-а армия на Самсонов преди тя да успее да се съедини с частите на 1-а. Виждайки бързото и масово изтегляне на немски части от бойното поле при Гумбинен руското командване решава, че те възнамеряват да се оттеглят зад Висла. Тогава Рененкампф изоставя плана за съединяване със Самсонов на юг и дава заповед на войските да настъпят на запад към Кьонигсберг където според него е локализирана основната групировка на „оттеглящите се” немски войски и по този начин да пресече пътя им за отстъпление. Подобно решение взима и Самсонов, настоявайки пред командването на фронта да настъпи вместо на север за съединение с 1-а армия – на северо-запад за по-бързо прихващане на изтеглящия се противник. По този начин вместо 2-е руски армии да се съединят и образуват плътен фронт, между тях зейва широка пролука от 125 км. Немското командване я използва вкарвайки там 6-и корпус за нанасяне на флангови удари по 2-а армия съвместно с останалите части. И двата руски фланга са пометени, за беда Самсонов не получава навреме информация за това и продължава настъплението си в центъра. Когато се усеща че войските му вече попадат в обкръжение е твърде късно – загубена е връзката с фланговете, сред войските и в щаба настава пълна бъркотия и всичко се хвърля в хаотично отстъпление. До 30 авг. 2-а армия е окончателно разгромена, 6 000 руснаци падат убити, 20 000 са ранени, а заедно с тях и още над 30 000 (с 230 оръдия) падат в плен на германците. В края на този злощастен ден ген. Самсонов се самозастрелва. След разгрома на 2-а армия немския щаб прехвърля от там на север основните сили, които удрят блокиралата Кьонигсберг 1-а армия на Рененкампф. Тя на свой ред понася значителни загуби и е принудена да се оттегли към р. Неман, с което руснаците са окончателно изгонени от Източна Прусия. Те понасят огромни загуби – над 80 000 убити, ранени и пленени, при само 37 000 загуби на германците. Строго погледнато Източно Пруската им настъпателна операция завършва с пълен провал, но с оглед на общата обстановка в Европа все пак отвлича към себе си значителни немски сили от Западния фронт, облекчава положението на французите и англичаните и косвено им помага да спрат немците при Марна. Как патът може да бъде равен на мат Галицийската битка Паралелно с настъплението в Източна Прусия руското командване предприема офанзива и в Галиция с 5 армии (3-а, 4-а, 5-а, 8-а и 9-а), срещу 4 австроунгарски армии. Руската пехота В района на Красник 1-а австрийска армия (ген. Денкл) се сблъсква с гренадирите от 4-а руска армия (ген. Залца) и с ожесточени боеве ги изтласква до Люблин, но така и не успяват да направят успешен обход на десния им фланг и войските остават на тази позиция. Източно от тях се сблъскват руската 5-а армия с австрийската 4-а. И тук руснаците не постигат успешни офанзивни действия и се оттеглят. Югоизточно от тях 3-а армия на ген. Рузский (от 1 септ. командването й поема българския ген. Радко Димитриев) настъпва срещу австрийската 3-а армия на ген. Брудерман. И южно от тях 8-а руска армия (ген. Брусилов) преминава р. Серет за да срещне армейската група на ген. Кевес. На този участък руските войски водят успешни боеве и започват да изтласкват назад австроунгарските сили. Надвисва опасност от обхващане на всички австрийски части южно от Лвов. Австрийското командване заповядва всеобщо отстъпление, а руснаците започват преследване, завземайки Лвов и Галич. В това време отбраняващите се 4-а и 5-а армия получават подкрепления и ген. Иванов заповядва и на тях да минат в общо настъпление заедно с останалите армии от Югозападния фронт. 4-а армия постига известен успех, след което е контраатакувана, но удържа ответния удар на австрийците. Междувременно на югозапад руските войски завземат цяла Източна Галиция, Буковина и обсаждат Перемишл, наближавайки Карпатите и приготвяйки се за инвазия в Унгария. За разлика от Източно-Пруската операция тази завършва с успех за руснаците – в техен плен падат близо 100 000 австроунгарци и 400 оръдия. Общите загуби за австроунгарците в тези крупни боеве са към 320 000 убити и ранени и 130 000 пленени; тези на руснаците обаче също са тежки – към 230 000 убити и ранени и 40 000 пленени. Плановете на немското командване да удържи целия Източен фронт само с австроунгарските войски се провалят. Австро-унгарски картечни роти на Източния фронт. Варшавско-Ивангородска операция След Галицийската битка ситуацията в района за Централните сили става доста тежка и се налага Германия да се притече на помощ на Австро-Унгария прехвърляйки част от своите сили на юг към Силезия. Сформирана е нова 9-а германска армия под командването на ген. Макензен, чиято задача е да нанесе удар северно от Краков към Ивангород и Варшава, с цел да предодврати предполагаемото руско нахлуване в Силезия, което би могло да изолира германските от австрийските войски. Така в този участък германската 9-а армия, поддържана от 1-а австрийска армия на Денкл, атакува 4-те руски армии пред себе си (2-а, 4-а, 5-а и 9-а). За две седмици германците успяват да превземат всички територии западно от Висла. Руснаците успяват да удържат немското настъпление чак пред Варшавските и Ивангородските фортове и след като получават подкрепления. С тяхното пристигане ген. Иванов дава заповед 4-а и 5-а армия да форсират Висла и да ударят във фланг и тил настъпващите немски войски. Хинденбург също въвежда резервите си, но руснаците успешно отбиват всичките му атаки. Опитващата се да пробие от юг 1-а австрийска армия е разбита в срещно сражение и се изтегля на запад оставяйки широк разрив между себе си и останалите австрийски сили. В образувалата се пролука настъпва руската 9-а армия заплашваща фланговете на 1-а австрийска и 9-а германска армия. Германското командване дава заповед атаката на Варшава да се прекрати и незабавно войските да се върнат на изходните си позиции. Веднага след стихването на залповете край Варшава руснаците предприемат на свой ред офанзива с 3 армии (1-а, 2-а и 5-а) към Лодз с цел дълбоко проникване на немска територия. За да предотврати това германското командване решава да нанесе изпреварващ удар с 9-а армия подкрепена от още 4 корпуса в стика между 1-а и 2-а армия, да пробие франта и промъквайки се между тях да излезе в тил на 2-а и 5-а армия; докато частите на 2-а австрийска армия трябва да удържат през това време настъплението на 5-а армия. В разразилите се ноемврийски боеве по това направление всяка от страните дебне за пробив слабите места на противника, но така и никоя от тях не постига целите си. Нито германците осъществяват плановете си за пробив и обход на 2-а и 5-а армия, нито руснаците успяват да нахлуят на немска територия. Патовата ситуация на Източния фронт към края на Кампанията 1914 от една страна представлява постигане на германските цели на този участък – руското настъпление е спряно. Западна Полша пада в ръцете на Германците, но Източна Галиция и Буковина – в тези на руснаците. Към края на 1914 и на изток постепенно се установява стабилна позиционна линия на фронта. Това налага германците да изтеглят още части от вече задъхващите се западни армии за да ги прехвърлят на изток. А французите и британците не само, че не са разбити, а тепърва ще получават още подкрепления и припаси, каквито немците вече няма откъде да взимат... Източен театър на бойните действия, август-ноември 1914 г.

Една включваща и швабски офицери (лейтенанти) и надписана на немски отзад, въпреки че изглежда е била притежание на старши лейтенант Попов, вероятно я е предназначил за подарък на някой от немците, но изглежда не е стигнала до него. Разчита се горе-долу това:

Като за начало назначавам двойния агент КГБ125 за нов лидер на ПКК и на гръцките анархисти

Война разправяте? Веднага! На кой ше скачаме?

Ти се бъзикаш, ма така 'наеш кви пари могат да се направят! За съжаление в сегашния нАучен формат на форума сме обречени да мизерстваме вовеки. Което само по себе си говори за това колко е сбъркана таа скапана държава и колко крещяща е нуждата да се "оправи"