Warlord

Ето малко кадри в подкрепа на теорията, че западът събори комунизма бтв този концерт се е състоял със специално разрешение на Горбачов, то и няма как иначе де, но все пак си е един от пироните в ковчега.

Признавам, че началото на бойните действия на 2-а армия между Солун и Дойран не ми е добре познато, но след Дойран ген. Иванов постоянно моли щаба за подкрепления и въпреки че 3 от 5-те армии практически бездействат, командването отказва да му ги прати. Чак когато отстъплението приближава Благоевград и старата граница му пращат скромни подкрепления, които идват само за да се присъединят към всеобщото бягство. Иначе пълно щастие на балканите няма как да има за никой. Максималните ни претенции твърде много ощетяват всички останали и най-малкото у тях щяха да породят реваншизъм ако ги бяхме постигнали. Просто народите са разпиляни навсякъде поради липсата на граници на полуострова за период от около 4-5 века.

Стинка - така щяхме да имаме Цяла Егейска Македония (без Солун, който никога не е бил български) и Вардарска до Вардар. По-голямата част от роднините за които говориш щяха да са при нас, щяха и почти всички от Одринска Тракия да са. Колкото до Западна Вардарска Македония - можеше да я вземем или поне части от нея за цената на нашия неутралитет през ПСВ. Или с постепенна пропаганда и мирно решение като Добруджа, но това в перспектива и зависи как се развият събитията. Ресавски - Иванов, както и останалите си е бил милитарист, бълнувал е за Солун и тн. Но настоявал ли е да се бие с 3 дивизии срещу 10, както става накрая? Савов си носи най-голямата отговорност за подценяването на южния фронт.

В такава геополитическа обстановка агресия докрай би била само в наша вреда. Колкото по-лоши се изкараме пред всички останали вкл. Великите сили - толкова по-лошо за нас на мирните преговори след края на войната, която няма как да бъде спечелена.

Още през ПСВ пристигат бронирани бойни коли от Албиона в Белогвардейската армия, барабар с инженери-шофери с пилотски кожени каски, наушници и очила тва 1916. Защо ти е странно, че 1941-42 не е можело да стане? За приятелски огън на руски по 34-ки и КВ-та за първи път чувам и това, познавали са си ги идеално и още в началото на войната са си ги имали, просто са били ранни модификации със 76 мм оръдия.

Няма шанс 2-а армия сама да удържи всички гръцки армии при Мелник, камо ли при Кукуш или въобще някъде на юг. Ген.Иванов съвсем ясно го преценява че е така, знае го, казва го на щаба - и кютуците от щаба просто с половин уста му казват да се оправя и че подкрепления няма как да му бъдат пратени, въпреки че дори и в тази безкрайно кризистна ситуация е имало как, но в случая са взети други безумни приоритети в предвид.

Сърбите можеше да ги изкараме от войната с9 внезапен удар, ако да кажем че въобще не го очакваха (макар че го очакваха) ама през това време гърците нямаше кой да ги спре при Кресна и щяха да си влезнат в София, а поради това че нямаше кой да ги спре и заплаши с Кресна, нямаше да има и как да ги поставим в шах за да убедят те и румънците да не влизат в София и тн. Излишно е да се коментира такъв варянт - не само че не е печеливш, ами е и още по-катастрофален!

С първия абзац 100% съгласие. С втория - както казах - започнали са отпреди боя за Москва. В какви количества точно преди и след това си признавам че незнам и че сега ме мързи да проверявам, но и това ще стане

Битката при Вейхавей Кампанията започва на 18 ян. 1895 г. с диверсия на Йошино, Акицушима и Нанива, които обстрелват града Денджоу, ок. 150 км западно от Вейхавей, за да отклонят вниманието от него и да стоварват с флота източно вблизост до него 2-а армия (ген. Ивао Ояма). Десантът е извършен безпрепятствено и войските тръгват към Вейхавей в две колони. Крепостта е достигната на 30 ян. и щурма започва в условията на снежна виелица и при температура от -26 градуса. Съпорт оказват от морето с артилерийски обстрел по фортовете и японските канонерки и крайцери. Китайците дават 9 часов отпор преди да започнат да се изтеглят поетапно от крепостта и накрая напълно да я изоставят в ръцете на японците. По заповед на адмирал Дин са разрушени или максимално повредени бреговите батареи на крепостта за да не могат да бъдат използвани от врага. В един от завзетите фортове японците откриват пост за управление на минните заграждения около базата и незабавно го обезвреждат. Това развързва ръцете на адмирал Ито да действа срещу базирания там Бейянски флот, който все още представлява крупна сила: 2 броненосеца, 5 крайцера, 2 учебни съда, 6 канонерки и 12 миноносеца. Срещу тях Ито разполага с 9 крайцера, 7 корвети, 4 канонерки и 16 миноносеца. Първоначално атакува отряда на японските канонерки, но им се налага бързо да се върнат назад под обстрела на китайските кораби. Привечер се налага и броненосците да приключат маневрите и да се изтеглят от залива тъй като залязващото слънце ги заслепява и така дава предимство на китайците. През нощта в залива нахлуват миноносците, но отново безуспешно, дори погрешка откриват огън по вече заетите от японската пехота фортове на Вейхавей, след което на свой ред се връщат. Героичната смърт на ген.-майор Одера в зимните боеве за Вейхавей: На следващия 31 ян. в морето се разразява буря и принуждава японския флот да се изтегли в безопасния залив Жунчен. Бейянския флот се оттегля на силно укрепения о.Люгундао разполагащ с въглищна база, 5 форта и 17 крупнокалибрени брегови батареи. Изчаквайки морето да се успокои японския флот се извива в колона покрай о. Люгундао на пълна скорост и открива огън по него от 2 км разстояние. Бреговите батареи отговарят на огъня, но не успяват да уцелят нищо от бързо оттеглящите се японски кораби. В следващите дни подобни огневи налети на острова стават ежедневни от страна на японския флот, но той така и не успява да нанесе поражения на добре укрепените батареи, както и на скрития зад острова китайски флот, който от залива си обстрелва японските войски на континента. В нощта на 3 февр. На японските миноносци се отдава да преминат загражденията на залива от плаващи баражи и да атакуват затворилия се там Бейянски флот. Част от миноносците се натъкват на охраняващи съдове и започват бой с тях, включително обстрелвайки ги със скорострелни малокалебрени оръдия и ръчно въоръжение. Два от миноносците се добират до флагмана Динюан, различаващ се в тъмнината с високо издигащата се мачта, но поради заледявания по по-голямата част от корпуса и уредите си успяват да пуснат по него само половината от торпедата си. Едно от тях попада в корпуса му странично близо до кърмата и пробива водонепроницаемите прегради, така че броненосеца започва да се пълни с вода. Успяват да го изведат до брега където той засяда, но все още може да води позиционен огън с повечето от оръдията си. В тази акция японците губят 2 миноносеца и други 2 повредени успяват да извлачат на буксир. На следващата нощ японците повтарят акцията отново с миноносци и въпреки, че този път адмирал Дин очаква нападението и лично стои на стража при входа на залива на палубата на Цзиюан, 4 миноносеца успяват незабелязано да се промъкнат между плаващите баражи и корабите и да торпилират Лайюан, който се преобръща и засяда в залива оставяйки само дъното си над водата. Потопен в плитчините с торпедо е и учебния съд Вейюан, както и още няколко кораба отнасят повреди от миноносните атаки на японците преди те да се оттеглят. Считайки че китайския флот вече е достатъчно отслабен адмирал Ито решава да го атакува с всичките си налични сили. В избухналата масова престрелка на входа на залива както и при Ялу най-тежко пострадва флагманът на Ито – Мицушима ударен от минен погреб и от огъня на китайските кораби и бреговите им батареи. Поражения от едрокалебрени снаряди отнасят Нанива и Фусо, а най-тежко пострадалия китайски кораб е Чженюан. Японците успяват да разрушат форта на о. Жидао кадъто експлоадира барутния склад на китайците. Въпреки това адмирал Ито не успява да постигне убедителна победа, отчасти изненадан и от това че в боя взимат участие някои китайски кораби, които са считани за вече потопени в неговия щаб. План на обсадата на Вейхавей: На другия ден (8 февр.) при поредното преминаване на западния пролив японската ескадра се натъква на 13 китайски миноносци излезли от залива си. Адмирал Дин решава да направи с тях пробив в японската блокада. Ито праща срещу тях бързоходните крайцери Йошино и Нанива, както и по-бавния и изоставащ Ицукушима, които им пресичайки пътя им към открито море яростно обсипват със снаряди миноносците и им нанасят катастрофални поражения. 4 миноносеца потъват почти веднага, а останалите са пленени от японците. В нощта на 8 срещу 9 февр. японците успяват да се доберат с катери и лодки до загражденията от плаващи баражи и с помощта на взривове, брадви и ножовки те успяват да разкъсат значителна част от тях и да освободят пространство за нахлуване в залива на големите японски кораби. Заедно с това до сутринта на 9 февр. Японците завършват и възстановяването на повредените по заповед на Дин брегови батареи на Вейхавей в чийто обхват се намира о. Люгундао и разположения там китайски флот. Адмирал Дин дава заповед незабавно тези батареи да бъдат наново унищожени. Избухва артилерийска престрелка между тях и китайските кораби, в която е взривен заседналият флагман Динюан и потопен крайцера Чинюан. В следващите дни японците продължават обстрела по острова и от корабите си и от фортовете с батареите. Ответния китайски огън поврежда крайцера Ицукушима и 2 корвети. През нощта японците отново влизат в залива с малки съдове и продължават да разрушават загражденията. С това положението на отбраняващите се китайци става съвсем безнадеждно. Чуждите военни съветници и евакуираното там цивилно население както и обикновените войници вече настояват за капитулация изтормозени от непрестанните боеве и студа. С оглед на това, че и от Пекин заявяват на адмирал Дин, че нямат възможност да му изпратят никаква помощ, той се съгласява да капитулира пред адмирал Ито, след което се самозастрелва, същото правят и повечето от заместниците му, както и комендантът на Вейхавей. На 14 февр. японския флот влиза в залива. Оцелелия броненосец Чженюан, както и крайцерите Пинюан и Цзиюан спускат флаговете си. По заповед на адмирал Ито на китайците е оставен учебния съд Канцзи, на който да се пренесат телата на адмирал Дин и останалите китайски командири, към които противника отдава чест за доблестта им. Японската ескадра строена в залива дава почетен салют пред флага на адмирал Дин. Пленените войници и цивилно население са освободени. Договорът от Шимоносеки Триумфът на Япония е пълен. Китайския флот е напълно разгромен и принци Гун официално закрива адмиралтейството в Пекин. Трофеите от Вейхавей са голами, най-вече кораба Чженюан, който става първия крупен броненосец в японския флот. С това и с последвалото победоносно излизане на 1-а армия на р. Ляо към подстъпите на Пекин двора на Цин решава да започне преговори за примирие. Японците преустановяват настъплението си към Пекин, но пък докато преговорите текат те превземат форта Хайджоу в близост до Великия канал за да окажат натиск върху Цин и да ги направят по-отстъпчиви. Докато примирието е обявено на север според японската гледна точка то все още не важи за Тайван. Така че японците бързат да го овладеят и да поставят като задължително условие пред Цин неговото предаване на Япония за да се сложи край на военните действия. Първоначално те заемат архипелага Пенху в пролива между Тайван и континента явяващ се ключ към него. И така парират всякаква възможност за успешни китайски действия в бъдещ нов конфликт за острова. В резултат на което според мирния договор подписан в Шимоносеки Цин отстъпват Тайван и Пенху на Япония, заедно с Корея и Ляодунския полуостров, както и се задължават да изплатят репарации на Япония в размер на 200 млн. лян., както и дава редица привилегии за свободна търговия на японците в китайските ристанища. Изходът от войната изненадва западните експерти и те си взимат бележка от това. Япония вече се превръща в регионална сила и с това да се изпречва на пътя на все повече чужди интереси, както и все повече да увеличава своите. Това неминуемо води до нови конфликти от още по-голям мащаб в бъдещото десетилетие. Но Япония вече е напълно готова за тях. Тежкият китайски броненосец Динюан: Придобивките на Япония по Договора от Шимоносеки (1895): 1. Ляодунския (Квантунски) полуостров 2. Тайван и архипелага Пенху 3. Корея

ХВ една от съседните подобни теми се даде пример с Ханибал. Айде за по-лесно отново с него: "Ханибал знаел как да спечели победата, но не знаел как да я използва" Което натежава в полза на по-добрите стратези. Но разбира се както казва Митака за това са щабовете. Надали някога е имало битка само стратези срещу само тактици

И още:

Ами то това всеки би трябвало да го знае. Думите на Фердо "Всичко или нищо" прецакват всичко. Това са думи, които само политически инвалид може да изрече. Заради тях избухва обречената Меуждусъюзническа война и в последствие влизаме в обречените 2 световни войни. Щеше да бъде идеално да запазим териториите на реалната окупация при края на 1-ата Балканска война. Това нямаше да ни тласка към реваншизъм и рискове през ПСВ, можеше да запазим неутралитет, който да изтъргуваме добре и въобще много работи можеше, ама няма смисъл да обвиняваме в това предшествениците си при положение, че и днес много работи могат да се направят за да не сме в сегашното си положение, но и ние не правим нищо.

Странна идея е това, че са набутали старите и тромави британски Марк-ове в бригади с модерните и летящи Т-70-ки. Но всичко тогава се е взимало моментално на въоръжение, от трофейното, до подареното и ръждясалото. 50 танка не са малко и в битката за един град могат и да натежат решително. Има и предлендлийз, но той мисля че е предимно финансов. Има обаче и 1-и протокол по лендлийза, който е подписан ден преди битката за Москва да започне и доставките по него са текли през цялото време на битката и са си съществен принос. Иначе и аз съм разглеждал няколко таблици, разлики в данните естествено има, но на фона на крупните количества са си направо незначителни. Копи-пействам тая от нета щото ме мързи да преписвам американската от хартия: Летательных аппаратов 22 150 Танков 12 700 Легковых внедорожников и вездеходов 51 503 Грузовых машин 375 883 Мотоциклов 34 190 Тракторов 8 071 Винтовок 8 218 Автоматического оружия 131 633 Пистолетов 12 997 Взрывчатые вещества 345 735 тонн Динамита 70 400 000 фунтов (31 933 тонн) Пороха 127 000 тонн Тротила 271 500 000 фунтов (123 150 тонн) Толуола 237 400 000 фунтов (107 683 тонн) Детонаторов 903 000 Оборудования зданий $10 910 000 Товарных вагонов 11 155 Локомотивов 1 981 Грузовых судов 90 Противолодочных кораблей 105 Торпед 197 Радиолокаторов 445 Двигателей для кораблей 7784 Запасов продовольствия 4 478 000 тонн Машин и оборудования $1 078 965 000 Цветных металлов 802 000 тонн Нефтепродуктов 2 670 000 тонн Химикалий 842 000 тонн Хлопка 106 893 тонн Кожи 49 860 тонн Шин 3 786 000 Армейских ботинок 15 417 000 пар Одеял 1 541 590 Спирта 331 066 л

Е, Овчаровската практика не е негов патент. И монголците се скъсват да откриват гробницата на Чингис хан

Тук по-скоро не става въпрос за лендлийза. Ситуацията може да се опише така с две думи - двама се бият третия печели

Значи, без да поставим позициите и силите на врага нищо конкретно не може да се каже. Но най-общо ако целта е пробив във противникова укрепена линия, както подсказва въпроса, най-удачно би било да се подкрепи дивизият с най-голям успех, губещата и да загуби все тая, просто пробива няма да бъде на нейния сектор.

Битката за Пхенян След продължителен преход в проливни дъждове и при липса на снабдяване разбитите китайски войски достигат до Пхенян където се присъединяват към новопристигналите части от Бейянската армия (между 13 000 и 15 000 души) и се подготвят за отбраната на крепостта. Японската 1-а армия (маршал Ямагата Аритомо) съставена от 5-а и 3-а провинциална дивизия (ок. 10 000 души) щурмуват древните стени на крепостта и отново с изненадващи флангови атаки, включително неочакван удар от северната страна в тила на китайската отбрана успяват да я разстроят и принудят да вдигне белия флаг. Китайците дават 2000 убити и 4000 ранени, японците – около 100 убити и 400 ранени. Предаването на крепостта се забавя заради изливащия се порой на бойното поле, който дава шанс на китайците отново да се изтеглят на север към границата. Почти едновременните внезапни поражения понесени и по суша и по море идват като гръм от ясно небе за двора на Цин. Плановете да бъде зает нов рубеж за отбрана в Северна Корея са изоставени и войските спешно се изнасят зад граничната река Ялу където заедно със солидни нови подкрепления започват да се окопават срещу японското настъпление. Битката при река Ялу През септември 1894 г. Япония продължава да прехвърля войски към Корея с транспортни кораби конвоирани от бойни. По същия начин придвижват подкрепленията и китайците към позициите си на река Ялу, тъй като сухопътния маршрут е доста по-обходен и бавен, а пътищата и реките – трудно проходими поради есенните дъждове. Когато адмирал Ито Сукеюки научава, че китайския флот е достигнал устието на р. Ялу той прибира своите транспортни кораби в устието на р. Тедонган и оставя за охраната им миноносците и по-старите кораби (корвети и канонерки), а с главната ескадра и „Летящия отряд” поема на север. Силите с които предстои да удари китайския флот възлизат на общо 9 бронепалубни крайцери, 1 корвета, 1 канонерка и 1 помощен крайцер. Докато срещу него китайския адмирал Дин Жучан разполага с 2 линкора, 8 крайцера, 2 корвети и 4 миноносеца. Като цяло китайския флот е по-голям, разполагащ и с два тежки додредноута (прото-линкори) – броненосците Динюан и Женюан, на които японците нямат еквиваленти, а също така и въоръжен с по-големи оръдия. Но за това пък в последните години не са му правени никакви обновявания, освен това и страда от некачествени и недостигащи снаряди. Докато японския флот определено е по-модерен, с по-скорострелна артилерия и по-бърз, което му дава предимство в открито море. Японците настъпват към Бейянския флот в колона водена от 4-те скоростни крайцери на „Летящия отряд”. Адмирал Дин се стреми да обърне флота си в линеен строй с лице на юг, предпочитайки да стреля с носовите оръдия по японците, а в центъра разполага 2-та най-мощни броненосеца. Адмирал Ито обаче нарежда на Летящия отряд да удари по-слабото китайско дясно крило, където са разположени предимно по-остарелите китайски кораби, докато той (на флагманския крайцер Мацушима) с основната ескадра се насочва към левия фланг на врага и корабите и в двете крила се стремят да се обърнат в позиция за бортови залпове използвайки пълния капацитет на по-малокалибрената си но по-многобройна артилерия. По този начин японския център зейва оголен, което обаче означава че стоящите срещу него 2 най-мощни китайски кораба (Динюан и Женюан) са възпрепятствани да открият огън по японските, тъй като фронтално срещу тях няма никой, а между разделените на две групи японски кораби и тях всъщност стоят останалите по-малки китайски кораби, които се оказват на тяхната огнева линия и им пречат. По-тромавия китайски флот не успява да се прегрупира с ответна маневра на японската и просто е принуден да концентрира (т.е. да раздели) огъня си в две отделни направления. Наред с това на японците се отдава да разрушат предната мачта на флагманския броненосец Динюан, с което унищожават и сигналния му пост. Където адмирал Дин заедно с намиращите се около него офицери са тежко ранени и изкарани от строя до края на битката. Този удар практически прекъсва комуникацията между китайските кораби и възможността им да правят каквито и да било координирани действия занапред. Китайците са отчайващо неточни и в огъня по врага. Въпреки че разполагат дори с 305 мм оръдия не успяват да ударят и повредят сериозно нито един японски кораб с тях при първоначалната маневра на Ито. Това се дължи отчасти и на неудобната позиция и голямата дистанция на 2-та броненосеца спрямо вражеските кораби. Докато отсреща японските съдове с усилен натиск настъпват срещу дясното китайско крило и концентрираният им огън поразява тежко Чаойонг и Янгвей. Поради предимно дървеното си и лакирано покритие тези два кораба бързо избухват в жестоки пламъци и отчаяно се опитват да се спасят към брега. Летящия отряд почти завършва обхода си около десния китайски фланг, но маневрата му е осуетена от пристигането на нова група от 4 китайски съда (2 канонерки и 2 торпедоносеца). Адмирал Ито прехвърля бързите крайцери към по-стабилния десен китайски фланг в помощ на Хией, Саикйо и Акаги, които трудно удържат главните китайски сили, особено когато Сайкио се отделя за да довърши Янгвей до брега. Когато китайския център се обръща на югозапад Хией се налага сам да се бие срещу него. Китайските броненосци пускат торпеда по него, с които той се разминава, но не и с огъня на крупнокалибрените им оръдия. Горящия Хией се спасява благодарение на смела маневра промъквайки се право през китайския строй между двата китайски броненосеца, от които получава 2 попадения от 305 мм оръдия. Въпреки че китайските моряци са уверени, че той ще потъне в резултат на тежките поражения, екипажът му успява да го изведе от боя и да го спаси. Оцелелия с бягство в боя при Пундхо Цзиюан отново е поразен от японски снаряди и отново тръгва да бяга последван и от Гуанцзя, като в хаоса се удря в трети китайски кораб – Янгвей и го продънва. Летящия отряд и основната ескадра на Ито напълно обхващат двата китайски фланга описвайки кръг около тях. Бавните китайски съдове, между които вече няма комуникация, дори не се виждат един-друг от разнасяната от вятъра гъста димна завеса образувана от горящите кораби. Потъват общо 5 китайски кораба и други 3 са тежко повредени, загиват 850 китайски моряци. В битката китайците не успяват да потопят японски кораб, повреждат сериозно 4 и убиват ок. 200 японски моряци. Остатъците от китайския флот се изтеглят към Люйшунгоу за поправка. Японците не се решават да ги преследват, с оглед на това, че и те понасят доста тежки повреди. Ицукушима и флагманът Мацушима отнасят по едно попадение от 305 мм снаряди и загубили боеспособността си на свой ред се налага да заминат за поправка. Докато повредите по двата китайски броненосеца са по-скоро повърхностни, а японците не подозират за острия им недостиг на снаряди в този момент, така че ги оставят да избягат. Рейдът на горящият Хией през китайската ескадра, по него стреля Лайюан: Инвазията в Манджурия На 23 септември ген. Ямагата достига до укрепената китайска линия зад река Ялу с около 10 000 души от състава на 1-а армия и заема крепостта Ъйчжу на южния бряг на реката. Отсреща стоят 23 000 китайци от Бейянската и Хуейската армия под командването на ген. Сун Цин окопани зад повече от 100 редута и траншеи на фронт от 16 км успоредно на реката. 5-а японска дивизия извършва заблуждаваща фронтална атака при Цзюлянчен срещу основните сили на Бейянската армия. Все пак след 4 часови боеве те успяват да форсират реката и да се окажат непосредствено пред китайските редути. В същото време останалите им сили заобикалят китайския фланг откъм Хушан. През нощта на 24 окт. успяват да построят там понтонен мост през Ялу без китайците въобще да забележат това. 3-а дивизия на ген. Таро Кацура атакува китайските укрепления на това място и ги заварва вече опразнени. Атакуващата при Цзюлянчен 5-а дивизия на ген. Нодзу Мичицура също забелязва, че китайските сили са се изтеглили от фортификациите си и са оставили незначителни ариергардни сили там, които лесно са преодоляни. В кратко време японците овладяват позицията и в ръцете им попадат голямо количество изоставени оръжия и припаси. Малко след това китайците с около 6000 души опитват крайно безуспешно да контраатакуват при селото Киулгу, но бързо са отбити и побягват изоставяйки почти цялата си артилерия, снаряди и продоволствие. 1-а армия продължава настъплението си на север срещу постоянно отстъпващите китайски части и превзема столицата на Ляонинската провинция – Мукден (днешния Шенянг). Впоследствие срещу нея китайците предприемат единствената си офанзива за войната с близо 60 000 армия в опит да прогонят японците от Манджурия. Тези сили обаче не са толкова елитни колкото Бейянската армия и претърпяват поражения при Нючжуан и Инкоу от японската 1-а армия и 1-а дивизия от 2-а армия. След победата при Ялу японския флот установява морско господство, благодарение на което безпрепятствено прехвърля 2-а армия директно на Ляодунския полуостров. Насочвайки се на юг тя овладява крепостите Цзинчжоу и Далян, чиито гарнизони непосредствено преди това ги изоставят. Когато достигат до Люшунгоу (Порт Артур) китайският комендант заедно с повечето офицери и чиновници напускат крепостта. Единствено ген. Сюй Бандао прави опит да го отбранява излизайки от крепостта и нанасяйки поражение на една от японските разузнавателни колони. Не получава обаче никаква подръжка от останалите части, чиито командири не желаят да рискуват знаейки, че шансовете им са малки. Отчаян от пропиляния му успех и безнадеждната обстановка на другия ден Бандао напуска крепостта с гарнизона си по източния бряг на Ляодунския п-в. С това вече отбраната на Порт Артур става съвсем невъзможна. На 21 ноември с мощна артилерийска подготовка японските войски щурмуват и без голямо усилие ги завземат. Изтегления при Люшунгоу Бейянски флот предварително получава заповед да се оттегли във Вейхавей. Така че крепостта е изоставена и откъм морето, бреговите й батареи оказват малко по-дълга съпротива от останалите й защитници, но и те падат накрая. Влизайки в града японците намират свои пленници със следи от жестоки мъчения, което ги провокира да извършат страшен геноцид над китайските пленници и мирни жители. Изклани са над 20 000 души, включително жени и деца, а труповете им са изгорени. В града практически не остава местно население. Следващата цел е овладяването на последната укрепена база на Бейянския флот - Вейхавей на Шандунския п-в. Японците екзекутират китайски войници в превзетия Порт Артур:

Не разбирам идеята на сравненията ти. Правиш паралели с османците - идват тук, унищожават местните държави, избиват местното население, налагат своята религия. Идват арабите в Африка - правят същото с местните. Балканските държави ги признаваш, африканските - не. Как от всички тези сравнения дето направи стигна до тоя извод? В действителност по-добре са се разбирали първоначално с белите. С които първо са търгували, предимно с роби, продавани от самите негри. Факта че съществува робовладелство не ти ли говори достатъчно за вече съществуваща цивилизация и държавност? Дивите племена и ловците-събирачи не държат роби. За жестокостите на арабите над негрите. Това не е никакъв прецедент нито за арабите, нито за епохата. Първоначално и то за период от векове допирът между Тимбукту и Сахелските д-ви с арабите е сравнително спорадичен, там от време навреме идват арабски пътешественици и ли търговци. Арабите колонизират само Северна Африка. в Субсахарска %-ът им е незначителен, единствено културното влияние е голямо - разпространението на религията и писмеността. А вече жестокостите, робовладелството и тн. са си дело на местните над местните.

Сам го казваш - когато арабите идват, там вече има африкански държави, които те унищожават или ислямизират. Също като османците на балканите. Придвижване на население от Палестина към Европа, както и във всички посоки е имало най-малкото защото хората от Предна Азия и Европа са живеели в една държава при това високо урбанизирана. Но какво значение има това? Какво значение има и че африканските държави от познатия на европейците период вече са били ислямски (не точно арабски, основната маса от населението и дори от управляващите върхушки и там си остава местна).

Така си е, особено пък като за дебют

Е естествено че срещу немците, но достатъчно нагледно съм изобразил на картата частите, които нашето командване е засякло пред себе си, а те никак не са малки. Ето една карта на разгрома на Сърбия - добре е показано къде и как:

Ок, а градовете в Европа пък са дело на християнската цивилизация, проникнала от изток, а не на местната европейска култура. До колко са нормални е дискусионен въпрос. Но че са функциониращи държавни апарати е вън от съмнение и всеки, който си е направил труда да прочете малко за тях ще го знае. И за ацтеките неведнъж съм обяснявал обективните причини, поради които са останали толкова назад. А това пък въобще и не смятам за нужно да го репликирам. Само ще напомня, че сме във форума, а не в кръчмата и тропването по масата не се счита за аргумент тука.

Сухия режим никога не е бил добра идея, същия експеримент докара големи главоболия и на щатите в началото на ХХ в. и също толкова бързо беше отменен. И да не се беше появил Горби, друг щеше да се опита да направи някакъв вид перестройка или просто щеше да е обречен да остави съюза сам да се срине. ЦРУ вярно че са се стараели, но като цяло не може да се каже, че са успяли да надцакат КГБ и те да се изтъкнат като главна причина за краха на соц блока. Причините са си вътрешни.

Не ми се почва спор за евреите, но мисля за там е още по-сигурно че цифрите са напомпани многократно в последствие. И защо трябва да си представяме всички лагеристи в една колона? Лагери е имало навсякъде. Докато войската на Ксеркс в някакъв момент все пак се е придвижвала в една колона. Така простата сметка показва че 1 млн. перси по 10 в редица ако са, макар и това да е много (все пак тогава пътищата не са били 8-лентови магистрали ) ше дойде, че когато авангарда е достигнал Термопилите, по-голямата част от колоната още не се е била прехвърлила през проливите, а ариергарда още не е тръгнал от Месопотамия. Така ако беше можеше да ползват войската къто първия Телеграфен кабел и с него като по "развален телефон" да си предават съобщения от Суза до Термопилите директно

Яка тема както всички за Рим. Нормално е да прилича на днешния живот след като именно по римски образец днешния свят гради държавността и правото.