Warlord

Това ясно. Но оставам с впечатление, че според теб това положение е ок щом работи. Е не е ок. Куба и КНДР властта издържа защото населението е промито и не знае къде се намира, но дори и в техния пещерен комунизъм се появяват много пукнатини и със сигурност няма да е вечен. Икономиката не може да бъде изкуствено направлявана, рано или късно рухва по този начин, защото се натрупват огромни негативи и пасиви. И в нея и в обществото.

Избухването на Китайско-японската война (1894-1895) Японските войници тръгват на война твърдо убедени че отиват да освободят корейците и да защитават изконните права и интереси на родината си. Дори императорът мести квартирата си в Хирошима откъдето потеглят транспортите за Корея, за да бъде близо до армията и също така апартаментът му там нарочно е обзаведен съвсем скромно и по „спартански” за да покаже че споделя походните несгоди на войниците. Към началото на бойните действия китайският гарнизон в Корея е разположен в Асан (южно от Сеул), а кораби от Бейянския и Гуандунския флот – в пристанището на града, това са бронепалубния крайцер Цзиюан (2355 тона водоизместимост) и миноносния крайцер Гуанйи (1110 тона). Там китайците очакват пристигането на още бойни, както и на товарни кораби транспортиращи войски. Японцският план предвижда да изпреварят и пресекат концентрирането на китайските сили. При порта на Асан първи пристига отделилия се от останалия флот „Летящ отряд” на контраадмирал Кадзо Цубои от 4 японски бронепалубни крайцера (Йошино – 4200 т., еднотипните Такатихо и Нанива – по 3600 т., както и Акицушима 3100 т.) . Като Такатихо се отделя от останалите в навечерието на битката и не взима участие в нея. Но и така японския флот има превъзходство над китайския – 3 тежки бронепалубни крайцера срещу 2 по-малки китайски кораба – крайцери 3-и клас. Огневата мощ на японската корабна артилерия наброява общо 30 цеви едрокалибрени и средни (до 152 мм) , докато китайската – едва 6, макар и Цзиюан да разполага с едно 150 мм и едно 203 мм оръдие. Боя на крайцерите при остров Пхундо На 25 юли 1894 г. японския и китайския флот се сблъскват при острова Пхундо близо до Асан. Китайците са изненадани от японската атака без официално да са им обявили война. Първият изстрел в току що избухналата война го дава артилерията на японския крайцер Нанива по китайския Цзиюан от близка дистанция – по-малко от 300 м. Поради което и нанесените поражения са големи – още с първите залпове японците разбиват командния пост и носовата кула на Цзиюан. Китайците губят контрола над управлението и възможността да се сражават в паниката докато Нанива продължава да обсипва крайцера им със снаряди и да нанася още поражения. Корпусът му обаче издържа на вражеския огън и двигателните механизми остават неповредени, така че корабът продължава да дава ход напред. В същото време другият по-малък китайски кораб – миноносният крайцер (торпедна канонерка) Гуанйи атакува Нанива сам и успява да отклони огъня му от Цзиюан към себе си. Макар и по-малък той е по-нов и с по-скорострелни оръдия, поради което обаче доста бързо изразходва наличните си снаряди по Нанива и достигналия до него Акицушима. Ответните залпове на двата японски крайцера нанасят катастрофални поражения на Гуанйи, който започва да потъва сред пушеци и експлозии. Междувременно това дава шанс на Цзиюан да се отдели на достатъчно разстояние от мястото на сблъсъка. Доста по-модерния и бърз Йошино се впуска да го преследва. При размяната на залпове и двата кораба получават поражения, но при японския е повредено едно от 3-те стрелящи носови оръдия и накрая китайски снаряд попада в машинното отделение и за щастие на японците не се взривява. Впоследствие постепенно започва да се спуска и мъгла и японците окончателно се отказват от преследването, а на Цзиюан се отдава да избяга в открито море. Оцелелите от екипажа на Гуанйи успяват да се доберат до корейския бряг и да избягат в Китай с британски кораби. В това време към порта на Асан пристига китайския транспортен кораб Гаошан превозващ войски към Корея и все още неподозиращ за случващото се там се натъква на Нанива. Въпреки че кораба е управляван от британци и се явява неутрален, а война не е обявявана пристигналия на палубата му японски офицер настоява пред британския капитан да се предадат. Чужденците се съгласяват да се предадат и да напуснат кораба, но китайските войници отказват, в резултат на което Нанива пуска торпедо срещу товарния кораб и започва да го обстрелва с оръдията си. Китайските войници отвръщат със стрелба с винтовките си по палубата на Нанива, а японските матроси веднага откриват по тях огън с картечници и скорострелни малокалибрени оръдия. Огънят от Нанива не престава дори когато Гаошан потъва напълно, японците продължават да стрелят по оцелелите китайци плуващи във водата върху спасителни лодки и предмети. Около 300 китайци успяват да доплуват до остров Пхундо и после да се евакуират в Китай. Малко по-късно през деня още един малък китайски кораб – Цаоцзян, пристига при Асан. Пресрещнат от Акицущима екипажът му решава, че няма никакви шансове и се съгласява да му се предаде. Така в сражението Китай понася тежки загуби – 3 кораба, артилерия и стотици жертви, докато японците практически не губят нищо. На 29 юли избухват и първите сухопътни сражения в Корея. Китайския гарнизон от Хуейската армия в Сонхван (3880 души) е нападнат от части от 1-а японска армия (около 4000 души) водени от ген. Ошима Йошимаса. Въпреки че китайците имат възможността да изградят солидни отбранителни редути и траншеи, след потапянето на Гаошан очакваните им подкрепления не пристигат. И този път се отдава на японците да ги изненадат атакувайки позициите им през нощта с диверсионна група от 4 пехотни и 1 инженерна рота. Докато основните им сили от 9 пехотни, 1 кавалерийска рота и 1 артилерийски батальон успяват да направят обход през река Ансон и да фланкират китайските позиции. Китайците не успяват да удържат и се изтеглят от бойното поле. Японците не ги преследват, а се връщат победоносно в Сеул след което войната вече е официално обявена на 1 август 1894.

А не ти ли е по-странно, че за протобългарите и Централна Азия изворите са не малко, а направо никакви, но за сметка на това пък 90% от историческия раздел обсъжда тяхната конкретика и то кой от кой по начетени разбирачи Така че за Африка мисля, че спокойно може да обсъдим и косвената информация и изследвания, които имаме. И разбира се без расизъм и антиджареддаймизъм Митак не вярвам застъпниците на подобни тези да са чак расисти. Просто са или предубедени или незапознати. Това е всичко. Поне в случая с нашите хора тука.

Ок, предполагам че знаем конкретиката достатъчно добре. На мене относителността не ми е ясна само.

Стига да не ме мързеше мога да ти споря неопределено дълго, че и Франкската империя на Карл Велики е "относително нерзвита" със същиге аргументи.

По тая логика няма значение каква е разликата и между свещ и електрическа крушка - щом пазара ни предлага доволно много свещи трябва да сме доволни и ние и да не мрънкаме за крушки. Еваларка! Продължавайте с разсъжденията в тоя дух. Само че после не се жалвайте за какавото и да било преди да се вгледате в себе си. И несе питайте защо сме изостанали. Причините са не някъде другаде, а в ...

Ама вие двамата няма да е зле да земете да го прочетете, щото до скоро (айде до преди 2-3 години§) ми спорехте че немало било развити държави в Субсахарска Африка!

http://www.focus-news.net/news/2014/03/22/1898524/iran-stroi-kopie-na-amerikanski-samoletonosach.html още един играч пристига в клуба.

ЕС се самопогребва.

Някво майсторче фокусник се е извадил

А какво ще кажете за тая случка? Дали командира на ротата му е повярвал на тая история и не го е бутнал моментално в карцера за опит за дезертиране. А докладът на тоя киртак да се е харесал на някой творец на червената пропаганда ровещ се из архивите някъде след 9 май и да е решил да я обнародва

И все пак народната памет е помнела горяните, въпреки пропагандните митове и фалшификации. Но пък доста успешно ги е накарала хората да ги мислят за кулаци, фашисти и разбойници.

И така вчера приключи процеса срещу радикалните ислямисти, удивително бързо за тромавата ни съдебна система. Но резултатите естествено никак не са учудващи. Подсъдимите отнесоха условни присъди и глоби, които и без това саудитските им спонсори ще платят. Ефективно е осъден само един и то само на 1 година затвор и то защото преди това имал и друга присъда. Аплодисменти за българското правосъдие!

Бронзова статуя на Аполон на 2000 г. изплува край бреговете на ивицата Газа. И попадна в ръцете на ислямистите... http://www.ekipnews.com/news/nauka/istoriq_i_arheologiq/statuq_na_2000_godini_izpluva_kraj_ivicata_gaza_/166023/

Тюх, сега го видях това. Кво разправя харвардското мекере?

Още:

Снимки от ПСВ, които попаднаха за кратко на един познат от антикварния пазар и които вече са препродадени и потънали в частна колекция. Успяхме обаче междувременно да ги сканираме. Снимките са от 1917-1919 г., надписаните са сканирани и от обратната страна, според надписите въпросният войник е служил във ВМС в Галата и едрокалибрените оръдия дето се виждат следва да са някакви брегови батареи.

Разположението на войските преди започването на войната 1915. Малко грубо нахвърляно засега, но ще се направят и по-прецизни карти на настъплението и битките. Данните са взети от нашия архив естествено, според сърбите сръбски войски срещу нашите никакви не било имало защото всичко било срещу немците и ние сме си измислили победите в тази война Което разбира се си е лъжа, Радомир Путник далеч не е бил толкова загубен та да не се досети, че в тази война България ще си потърси това, което и е било откраднато само преди 2 години и е отделил за отбрана срещу нас сили съизмерими с нашите както се вижда от картата

В Япония имиграция, бежански лагери и черньовци по улиците нема

Ескалация на конфликта между Мейджи и Цин Когато властта и обществото в една страна са изпаднали в остри конфронтации и политическа криза войната може да бъде доста практичен изход от ситуацията, отклонявайки вниманието и насочвайки енергията в друга посока. Още повече че империята вече желае да изрази стремежа си към хегемония в региона. И за да постигне целта си съответно ще трябва да детронира сегашният хегемон на Източна Азия – Китай, управляван от династията Цин. Като цяло японците избягват да се противопоставят на по-големи и по-силни държави от тяхната, но в случая те не възприемат като такава разединения и полуколонизиран от Запада Китай от края на ХІХ в. Така че решително се противопоставят на интересите му на Корейския полуостров. В Япония от край време битува мнение, че Корея представлява кама насочена към гърба им. Като не самата Корея е опасността, а някоя Западна сила, която може да я използва като такава. През това време най-силно там е китайскито влияние и държавата се намира почти във васална зависимост от династията Цин. Първоначално Япония успява да си издейства с Корея крайно несправедлив търговски договор подобен на тези наложени от Западните сили над самата нея. По-късно през 1884 г. японците се опитват да инспирират и държавен преврат в Корея, което вече пряко започва да засяга китайските интереси там. Ескалацията идва през 1894 г., когато в Корея избухва селско въстание водено от могъщата секта Тонхак. Краля моли Китай за помощ. Цин незабавно изпращат войски на полуострова за потушаването на бунта, същото обаче прави и Япония. Бунтовниците бързо са смазани, но след края на въстанието и двете чужди войски отказват да се изтеглят от полуострова. Японските войски успяват първи да влезнат в Сеул, превземат кралския дворец и сменят правителството с ново такова, сред чиито членове естествено силно преобладават японските протежета. Съответно новата власт е съгласна японците да останат, а китайците да напуснат и разрешава при необходимост да бъде използвана сила за налагането на това решение, също така и отхвърля договора за васалитет на страната спрямо Цин. Ситуацията принуждава Китай да обяви новото корейско правителство за нелегитимно, а на Япония да обяви война. До този момент Япония напълно е завършила реформите в армията си и тя вече практически е модерна сила от западен тип. Сухопътните войски са изградени с помощта на германски консултанти по пруския модел и до началото на войната наброяват 120 000 души групирани в 2 армии, включващи 5 дивизии плюс 1 резервна. Военноморските й сили (изградени първоначално по френски образец, впоследствие и по британски) включват 12 тежки крайцера (плюс още 1 пуснат на вода в хода на войната), 10 от тях са бронепалубни крайцери, 2 бронирани корвети и 1 броненосец; също така и 22 миноносеца и още множество търговски кораби, частично въоръжени или използвани като товарни съдове. 8 от крайцерите им са построени в британски корабостроителници, 3 – във френски и 2 в японски. Страната все още не разполага с ресурси за построяването и поддържането на линкори, затова залага на тъй наречената военно морска теория на Младата школа – малки и маневрени кораби, но въоръжени с достатъчно мощни оръдия за да потапят линкори. Срещу тях обаче на континента е изправена най-голямата азиатска империя – Китай на династията Цин. Чието идентично име с първата имперска династия на Китай (от 3 в. пр.н.е.) е чисто съвпадение, тя всъщност води началото си от манчжурски клан завзел властта през 17 в. Империята на Цин заема площ от 13 милиона квадратни километра (повече отколкото съвременен Китай, без да броим и васалите й), докато тази на Мейджи – едва 300 хиляди. Населението на китайската империя тогава е над 430 милиона души срещу едва 40 милиона на Япония. Също така и китайските ресурси за мобилизиране и въоръжаване на армия и флот са далеч по-големи от японските. До тук изложените факти всякаш не дават никакъв шанс за успех на малката островна държава, но при въпроса с вътрешната организация и мотивацията нещата стоят по съвсем различен начин. Докато в Китай обикновените хора си нямати на идея за какво ще отидат да се сражават на поредната война, то в Япония има удивителна грамотност и сред най-ниските прослойки на населението, така че всички четат вестници и са в голяма степен вдъхновени от пропагандата в пресата, пряко направлявана от властта. Има го и факторът на младата „гореща кръв” – покрай индустриализацията на Мейджи страната бележи огромен демографски бум и делът на младото население е все по-голям. А страната не е водила война срещу външен враг от векове и сега когато вече е готова за това е напълно убедена в правото си да сложи ръка върху все още неразпределените мужду западните колониални сили земи и да успорва тяхната световна хегемония. Ентусиазмът е толкова висок, че в газетите се появяват сведения за младежи, които се самоубили след като отказали да ги приемат в армията. И дори за случай на лейтенант убил малолетната си дъщеря за да може да отиде на война, понеже бил единствен родител в семейството за каквито тогава има забрана да се мобилизират. В сравнение с японската въодушевеност, модернизацията и перфектната организация на държавата и армията в страната, то в Китай ситуацията е далеч по-сложна. Той все още е в полуколониална зависимост от западните страни, които са му наложили своите неравноправни търговски договори, от които Япония вече е успяла почти изцяло да се избави. На фона на повсеместната индустриализация и урбанизация в Япония, Китай е също толкова назад – индустриализация едва е започната само в някои от по-големите крайбрежни градове, докато във вътрешността положението е такова каквото си е било и през Средновековието. Корупцията и финансовите злоупотреби са масово явление дори и по време на войната. Поради което модернизацията и логистиката на армията изпитват големи затруднения. В организационно отношение нещата също куцат – няма единна национална армия, а отделни армии с отделни командвания разположени в различни региони, като основните 4 са: на китайците хан, монголците, манджурците и хуейците (мюсюлмани). Състоянието на флота е доста подобно. Той също е разделен на 4 основни части, базирани по региони и с отделни командвания: Бейянски, Нанянски, Фуйянски и Гуандонски флот. Като само в състава на Бейянския флот влизат 2 броненосеца, 8 крайцера (3 бронирани), 10 канонерки и 16 миноносци. Поради което и мнението на европейските военни експерти е единодушно – единственото което й предстои на Япония е да загуби. Реалността обаче се оказва друга...

Така като гледам как 3/4 от титулярите в халфовата линия и нападението са или наказани или контузени - забрави тая работа. Реванша и двата отбора ше го играят с резервите и ще е нещо от сорта на 1-2:0 за домакините по мое скромно мнение

Нема. Декоративни са изцяло. Никой не чете темите... ако несе говори за панпрабългаристи

Един картечен откос ше ги спука всичките поне от едната страна. Но концепцията на ПТ САУ-тата не е много-много да си "показват носа" на открито и да водят маневрени боеве, а да дебнат зад прикрития и маскировки. Flakpanzerwagen - зенитка върху шаси от Пц-4

Sturer Emil, немски танков унищожител от ВСВ, шаси на VK3001, 128 мм оръдие