Thorn

Изказването ти е несериозно. Или издава пълно невежество. "Чергари на оджаци" са били примерно юруците, които винаги са били маргинална група. Османският султанат де факто се ражда като част от селджукския, а след това се превръща в негов наследник. Пусни си едно търсене за строителството на селджуците. При това са строили точно пътна инфраструктора - керван сараи и мостове. Големи и каменни. Ето един от 1222 г.

Снимки излизат при търсене, друг е въпросът колко от тях показват римски и колко османски мостове. Тук има основи на един вероятно римски мост в сегашна Албания, който е бил на виа Егнатия.

Като махнем ехидството, единият въпрос на Митака беше защо смятам моста на Скафида за византийски. Отговорът е прост. Както Антоан посочи, той е строен от Михаил Глава Тарханиот, който е византийски пълководец. Въпросът за римските мостове е по-интересен. Доколкото схващам, идеята и на Антоан и на Митака е, че след като в България няма запазени и римски мостове, а римляните са известни мостостроители, нормално е да няма останки и от български мостове. Презюмира се, че римски мостове не може да е нямало. Както посочи Влади, останки от мостовете на Дунав са открити, а Антоан посочи и един късноантичен мост. Все пак интересно защо няма останки от други римски мостове. Възможна хипотеза е, че са справяли с дървени, а каменните, които са предимно престижно строителство, не е имало кой да плати. Внушителните мостове в Испания са строени главно при Траян, който е испанец. При императорите, родени на Балканите или империята е била в криза, като например при Максимин, или е била претрупана с други задачи като при Юстиниан. От друга страна ми се струва, че поне при Адрианопол и при Филипопол би трябвало да има някакви мостове над Марица. Нямам идея доколко българската археология е отделила ресурс за да търси римски мостове.

Останки от дунавските мостове има, Влади ги посочи. Ти лично пусна още някакъв късноантичен мост. Но други римски аз не знам. Не и в територията на сегашна България.

Защо да показвам римски мостове, темата е за български.

Дрън дрън. Хич пък не са поддържали! Кадин мост е само стотина години по-нов от тези, за които говориш и до ден днешен си се ползва интензивно. Света София да не би да не е голям обект! И изобщо каква ти е тезата - че българите са строили и строили мостове, но в момента хич нищо не е оцеляло, следа не е останала - нито археологическа, нито писмена, и за това са виновни турците! Които пък са строили собствени мостове, от които десетки са оцелели! Някак си много пожелателно - няма мостове, ама Антоан казва, че не може да няма, и значи е имало. Еми няма и това е!

Колкото до средновековни мостове в Западна Европа - безброй са. Ето моста в Авиньон. Него реката го е отнесла през 17 век, но това което се вижда е баш от 1345 г. Ето този е от 1260 Този в Алби е от 11 век Този в Каор е пуснат за движение през 1350. Умрях си от мъка, защото бях на 10 км от него, но нямах никакво време да отида до там. Този е в Мец от 1223 1311, Авейрон 12 век, Оларж Тези са само няколко и само френски. Достатъчно ли е, или да продължавам?

Значи мостът е византийски.

Къде пише, че мостът на Скафида е правен по време на гражданската война между Мицо и Константин. Гражданска война между Иванко и Петър. Гражданска война между Борил и Иван Асен. Гражданска война при Коломан. Голяма гражданска война между Мицо и Константин Тих. Война с Яков Светослав. Гражданска война с Ивайло. Гражданска война при нахлуването на Тодор Светослав. Война с Елтимир. Война на Иван Александър с Белаур. Кога да строят, кога да натрупват пари и богатства?

Поне за ВБЦ е ясно. Бедни са били, несигурност е било, нон стоп граждански войни или чужди нашествия или и двете. Пътища и мостове строят империите, а българските държавици са имали територия колкото някое западно графство, но са били по-бедни.

И аз пак да се изкажа - надпис на Омуртаг, че е строил мост, т.е. един мост. Следващите пет страници се търси поне още един.

http://www.pitt.edu/~medart/menuglossary/corinthian.htm

Не, няма никакъв канон, остава и за това да е имало. Просто капителите в късната античност се различават от онези от примерно 2 век.

По-скоро са били нещо подобно. Но не е невъзможно някои от колоните да са били с канелюри.

Тук се вижда, че колоните са без канелюри. Колонада горе долу от периода. Капителите са коринтски, но не съвсем по канона.

Канелюри по колоните на провинциална късноантична базилика са малко вероятни. Освен това за периода е много характерно преизползване на стари материали дори и в столиците. Т.е. вероятно колоните са различни по материал и даже по височина. И без канелюри. Ей тука има едно парче от гладка колона в късноантична базилика. http://svetimesta.com/Раннохристиянски-църкви/Раннохристиянска%20базилика%20-%20Ритлите%20-%20с.%20Лютиброд

http://liternet.bg/publish9/mkoeva/nasledstvo/ikonostas.htm - тук има нещо от византийската базилика на Царевец.

Какво общо имат жълтите павета с народната власт? Иначе мога да ти кажа, кое е най-интересното след разкопаването на ларгото. Няма данни за градски живот след 6 век.

Давам идеи за още алтернативки: Теодорих обединява двете готски кралства, разбива франките и ги отхвърля зад Сена. Приемникът му завладява Далмация. Внукът му приема православието и римските закони и изравнява правата на готи и римляни. Провъзгласява се за император на Западната империя. През 600 г. завладява намиращото се в упадък вандалско кралство. Неговият наследник се оженва за дъщерята на Ираклий и му праща помощни войски. Ираклий загива в бой с персите и император Флавий Теодорих III e обявен за император и на Изтока, като последна надежда за спасяване на империята. Той се коронова в Константинопол и с новопристигналите западни войски, съставени от готи, римляни, франки и аварски наемници разбива Шахрбараз под Халкедон и го гони до Киликия. Пълководецът му Флавий Тотила съкрушава сасанидската армия при Ниневия през 622 г. На следващата година в градчето Медина религиозният пророк Мохамед загива в бой с едно от еврейските племена в града. Арабите започват традиционните си междуособни войни, християнските племена печелят сериозно влияние и в мМека се появява гръцкият епископ Агапий като пастир на нарастващата християнска общност. През това време аварите правят набези на Балканите и северна Италия, но множеството укрепления посторени от император Юстиниан Строителя, добре снабдени с гарнизони, спират нашествията /поне запазват римската власт/. Скоро избухва междуособна война в хаганата, единият претендент, търсейки римска подкрепа приема християнството и печели. Обявен е за патриций и магистер на Норик и Панония и изтребва дивото племе на лангобардите, като си прави чаша от черепа на краля им Албуин. Следващият император Юлий Теодорих Аларих Амал е убит от пълководеца Сиагрий Ремигий, от смесен готски и гало-римски произход. Новият император се има за чист римлянин и води репресивна политика спрямо готската аристокрация, която още държи на традициите. Впрочем такива са много малко. Повечето са романизирани, гордеят се с латинското си образование и с измислените си генеалогии, които ги свързват не с Один и Аларих, а с Август и Константин. Сиагрий Ремигий приема името Аврелиан II и титлата Реститутор Орбис. Синът му Аврелиан ІІІ отхвърля франките зад Рейн и десантира в Британия през 666 г. Саксонските кралства са разбити, оцелелите сакси приемат християнството. Бритите приветстват императора като спасител и приемат върховната му власт. Римски наместник остава във възстановения Лондон, но властта му е се усеща само в югоизточна Британия. Въпреки това около 690 г. Аврелиан IV е горд владетел на възстановената Римска империя и замисля поход за завладяване на Индия по стъпките на Александър. Убит е от сина си, който не се задържа на трона и три месеца, преди на свой ред да бъде убит от министъра си Григорий Боеций, който основава нова династия. И т. н. и т. н. Полковник Кемал е убит малко преди примирието през 1918. Деморализирана Турция приема Севрския договор. Гърция владее Западна Тракия, Източна Тракия и областта на Смирна и официално ги получава с договора от Женева от 1923. Със същия договор Константинопол е обявен за международна зона, подобно на Танжер и остава такъв до 1949 г.,когато след плебисцит се присъединава към Гърция. Същевременнно през 1934 г. Гърция се намесва в съюз с Армения в избухналото Понтийско въстание и присъединява северното крайбрежие на Мала Азия. През 1960 Британия дава независимост на Кипър и през 1967 след преврат там е обявен енозис и островът се присъединява към Гърция. Византийската империя в границите си от началото на 13 век е възстановена.

Някой си Шимон, с партизанско име Петрос.

Интересно е, че и двамата съперници на Франко - Санхурхо и Мола, загиват в авиокатастрофи. Това не е ли породило неприятни за него слухове? Друго интересно е участието на карлистите. Най-фанатичната и боеспособна част от франкиската армия са рекетес. И накрая как им се отблагодарява Каудильо? Връща на трона сина на Алфонс! Кейпо де Ляно е впиянчен садист, който в дълги речи по радиото с подробности обяснява как мароканците му ще чукат жените, сестрите и дъщерите на републиканците, разстрелва и изтезава масово в Севиля, но пък правежда там и социална политика?! Франко вероятно е бил агент на Канарис през Първата световна и затова той го подкрепя после в Берлин.

Стефане, остави го Галахад на мира, просто му дай игнор. Не е интересен. А ние може да си говорим за Испания. Скоро четох няколко книжки и някои неща ми се сториха доста интересни. 1. Правителството на Народния фронт учудващо добре се справя с кризата, която в Испания не е толкова тежка. 2. Анархистите са пълни откачалки. През няколко седмици е имало палене на църкви /традиция още от гражданските войни през 19 век/ и обявяване на комуна. И Гуардиа сивил въобще не си е поплювала и е потушавала такива бунтове с доста стрелба на месо. Т. е. напрежението е било на висок градус още преди 1936. 3. Армията е била напълно разложена. Огромен и излишен брой генерали и полковници, много претенции, пълна небоеспособност. Само африканската армия, която е водела перманентни боеве с мароканските партизани е била различна, но и там голяма роля са играели чуждестранният легион и частите комплектовани с мароканци. И на едните и на другите им е било през оная работа за желанията на испанския народ. 4. Хитлер практически случайно взема решение да подкрепи бунта - под влияние на Канарис. Външно министерство е било по-скоро против. 5. Мнозинството от испанците са били за републиката през цялото време, но такъв хаос и дезорганизация като при тях не е имало сигурно и при гръцкото въстание. Първоначално им е било като на купон - опълчение с пушки и с вино. 6. Мусолини много яко се е ангажирал. Голяма и модерно въоръжена армия. Не мога да разбера зачий му е било. 7. Франкистите са били много брутални. Ама страшно много.

Не бе, аз говоря за разкопки.