-
Брой отговори
3952 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
17
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Thorn
-
По-скоро алуминий.
-
Очевидно това е преобладаващото мнение - че тогава е загинала. Галахад, горните цитати показват защо смятам, и не само аз, че варненската култура няма нищо общо с траките. Освен това, че ранните индоевропейци, някои от чиито потомци после са станали траки, вероятно са и видели сметката. Във всеки случай, да се екстраполира, че траки са живели по същите земи и при това вече възникнали като народ, различен и обособен от останалите индоевропейци 3000 !!!!! години преди първото им споменаване въобще е как да се изразя по-меко? Да речем "смело"
-
Какво имаш предвид? Не схващам.
-
Въпрос за периода от варненската култура до траките Варненската протоцивилизация изчезва в края на 5 хилядолетие. Траките се споменават за пръв път в Илиада, в разказ за събития от края на 2 хилядолетие. 3000 години между двете събития. А каква е археологическата картина през това време? Има ли археологическа култура, която да е продължител на традициите на варненци или населението след това е друго, с други традиции? А археологическата култура на траките от времето на троянската война, тя кога се появявава? Някъде в този период би трябвало да е станала индоевропеизацията на района. Тя с нещо проявявава ли се археологически? Протогърците се смята, че са дошли в сегашна Гърция на гранацата на 3 и 2 хилядолетие. А прототраките? А кога в българските земи започват да ползват бронз? Доколкото си спомням, във Варна все още е само мед? И накрая един лингвистичен въпрос. Кога се смята, че се разпаднало езиковото единство на древните балкански индоевропейци. Т. е. - до кое време прототраките и протогърците са говорили без преводач?
-
Доколкото бях чел някакви изследвания, аборигените в Австралия прилично са се изтребвали. Индианците от прериите не са ли ловци-събирачи, защото и те яко.
-
Като пропуснем политическата част, оставам с впчатление, че чисто военните клаузи (ограниченията) много бързо са забравени. Определено още в началото на 50-те години БНА има неколкократно по-голям състав и е пълна със забранени от договора въоръжения. Някой има ли идея как и кога са денонсирали тези клаузи?
-
Имах предвид, че са второстепенен за периода на най-опасните арабски нашествия - примерно от 630 до 730 г. Тогава на Балканите ромеите владеят Константинопол и хинтерланда (според Камен имало някакво сведение, че даже и Адрианопол е загубен по някакво време), Солун и близката околност, Атика с Тива (и то и там май има някакви периоди с аварска власт), източното крайбрежие на Пелопонес и серия от крайбрежни градове, които реално са оставени сами на себе си, като в Далмация например. Както и пристанищата по южното Черноморие.
-
Доста силна е. Зависи по кое време. През 5-7 век основен противник са персите, с тях е равностойна. По-силна е от всяка от армиите на германските варварски кралства. Има обаче едни 20-тина години през 5 век, през които практически не може да се противопостави на хуните, даже и в укрепени градове. После има сериозен проблем с аварите в края на 6-началото на 7 век. В същото време и персите я спукват от бой, но накрая и едните и другите са разбити! Следва арабската експлозия, арабската армия повече от 100 години е най-силната в света, за ромеите е успех, че удържат въобще някакви останки от империята. Пораженията им по това време на второстепенни фронтове като Балканите и Италия не са от особено значение. Изобщо, ситуацията е като германската и британската рамии примерно през 1940-1941 г. После се укрепва, но в края на 8, началото на 9 век и армията на Карл Велики и българската са по-силни. В началото на 10 век има проблем и с арабите и със Симеон, но от средата на века започва едно възраждане и примерно за около век приблизително от 950 до 1050 империята е по-силна от всичките си противници. Вероятно само армията на Отоните би могла да съперничи. Следва катастрофата при Манцикерт. Селзжуките са силни, но катастрофата е заради гражданската война, а не заради тяхната непобедимост. Алексий Комнин, този нов Ираклий, измъква даржавата от пропастта, но Комнинова Византия макар и силна държава, вече не свръхсила. При Мануил е последният разцвет и дори той показва ограничените възможности на византийската армия. Въпреки това, дори Исак Ангел бие норманите и Унгария. Но византийците вече нямат достатъчно сили да се противопоставят на големи нашествия и IV кръстоносен поход ги унищожава. И Никея и възродената на нейна база късна Византия са военно слаби. Успехи има само при коалиции и при вътрешни проблеми сред съперниците. А от края на 13 век до самата 1453 е една непрекъсната агония.
-
Аз си ги държа на google+ . Като изчерпя мястото, правя нов акаунт. Засега няма проблеми.
-
на мен поне няма да ми хареса. какво ти пречи да правиш малки снимки, щом държиш да са си на твоя сайт, но да пуснеш линкове към някоя галерия с голем снимки.
-
Пускаш лампата, проверяваш GSM и интернета. Ако всичко работи, значи е било слабо. Иначе се молиш.
-
300-400 жители е много малко вероятно. Това е численост, характерна за края на 19-началото на 20 век. Тогавашните села вероятно са били с няколко десетки жители. Като се има предвид доста екстензивното селско стопанство, с относително ниски добиви на зърнопроизводство (ниски спрямо 20 век, а не спрямо тогавашна Германия и Англия) и със относително висок дял на животновъдството, на селяните им е трябвала по-голяма площ, следователно би трябвало да са живели по-разпръснато.
-
Божо лично ми каза, че и той бил против забраната, но тя била по някаква стара наредба. Иронията е, че докато беше министър, нищо не направи за да я отмени.
-
Перкунас, до Карлуково има три скални църкви - Света Марина, чиито стенописи са свалени и можеш да ги видиш в НИМ, свети Козма и Дамян и "Глигора". Първата я пореставрираха, а втората и третата са доста трудно достъпни и са практически унищожени. Най-актуално и подробно за всички тях - тук http://www.skalenmanastir.com/2008-02-09-20-13-54 Колкото до Паталеница - хвърли едно око на мой постинг за нея. http://medchurches.livejournal.com/17082.html
-
Как уреди снимане там? На мен ми отказаха.
-
Митака, какъв апломб и какво невежество! Като не помниш изворите, поне ги провери преди пишеш нещо. Крум е наел славяни и авари, а е въоръжил жените!
-
Критериите за това кое е край на средновековието са много. Трудно е да се избере конкретен момент, примерно споменатото падане на Константинопол, от който да се брои. Откриването на Америка също е важен момент, Реформацията също, "барутната революция" също. И Ренесанса разбира се. По скоро е промяна в мисленето, отколкото някакво външно събитие. И в този контекст, смятам, че на Балканите средновековието си продължава някъде до около 18 век - до проникването на идеите на Просвещението, погрешно наричано тук Възраждане. Както и да е - това е чисто концептуален проблем, който няма много връзка с темата. Вероятно по-скоро има връзка с моето субективно решение да огранича интереса си към църквите до около 1700 година по чисто стилистични съображения, свързани със стенописите. По същия начин съм се ограничил и с мостовете - т. е. чисто субективно не проявявам особен интерес към 19 век. Нека никой не се чувства обвързан с това мое решение. Колкото до моста до Бачковския манастир - той е османски чисто хронологично. Считайте, че темата е за всякакви мостове, строени преди 19 век. Пък и без това смятам, че за разлика от култовите сгради, при чисто утилитарни съоръжения като мостовете едва ли е имало особена разлика в строителството в една и съща област, независимо кой го е поръчал.
-
Темата в БС е за средновековни /и римски ако има такива/ мостове. Заради това не са включени мостовете от 19 век. Или поне тези, за които знаем, че са от 19 век. За разграничаването на османски, български и римски не съм достатъчно компетентен, но определено повечето мостове с островърхи арки са османски - ти сам предложи този критерий. Колкото до Таш кюпрю - просто не са сложени вече несъществуващите мостове. Но като се има предвид, че за него има снимки - ще го сложа. Колкото до софийските мостове, дето сме ги обсъждали в тази тема - нямам такъв спомен.