Thorn

Не е важно кой е виновен - татарите, турците, или факта, че целия 13 и началото на 14 век са се занимавали с граждански войни - то Иванко, то убийците на Петър, то Иван Асен срещу Борил, то Коломан, то Мицо, то Ивайло, то Елтимир, то Белаур и т. н. Който и да е виновен, фактът е факт - условия за ренесанс така и не са се създали. Антоане, какво не ти харесва готиката, та я наричаш ренесанс?

Именно

Какво и е несъвместимото? Тези мацки само фигура от библейски сюжети без индивидуалност и харатер ли са?

Защо да е батак? Предренесансови елементи е имало. Точно както и предбарокови, пред рококо, пред ампир и т. н. Въпросът е , че не са водили до нещо напомнящо западния ренесанс и не са му повлияли по някакъв начин на самия него. Жокер. Сравнете италианската живопис от 14 век с българската такава. Ако Бояна от 13 век поставя началото на някакви тенденции, а след това турците са изкоренили крехките кълнове, то някакво отражение на тези тенденции, някакво развитие би трябвало да си личи за периода от Бояна до края на 14 век. Нали така? Жокер на жокера. От 14 век са Земен, Беренде, Долна Каменица, Калотина, Иваново, костницата на Бачковския манастир.

Свързани с българската ерес /т.е. балкански вариант на манихейството/ в Италия са валденсите. НИЩО ОБЩО с ренесанса.

Да, но в конкретния случай май не съм прав. Същия ракурс има и в Земен, а там е архаично до невъзможност. Пък и дори да е така, както съм го писал тогава, то Бобошево е чак от края на 15 век.

Маготин, мерси, че постна за 101 път Балтаков. Чел ли си го? "Изглежда" че каналът е съществувал в историческо време, Единствено доказателство - карта от 1704. Крайно неточна.

Бая ще се посмея. Рубльов - ренесансов художник! Колкото до "подписа в Бояна" - да, някои вярват и в тази хипотеза. Повечето не вярват. http://medchurches.livejournal.com/24562.html А това къде го има? Галахад, когато някъде се построи голяма катедрала, дори и да я разрушат - остават основите. По време на ВБЦ няма НИТО ЕДНА! такава. Катедралите в Западна Европа, вече построени по това време са стотици.

Митака, изследването точно аз го бях постнал, но не ми изглежда много убедително. Имам предвид това с много южния ръкав, излизащ при Констанца.

Бях сигурен, че някой ще спомене Плитон. Обаче вижте по кое време живее той. По това време в Италия Ренесансът бушува, а Плитон на Балканите е доста самотен. Когато Плитон /или вече Плифон?/ се ражда, Джото и Данте са отдавна вече умрели, а Бокачо и Петрарка са написали произведенията, с които са се прочули.

Шанс за "залитане към елинизма" и приближаване към ренесансовите идеи през 14 век е имало, ако в тогавашните идеологически спорове беше победил италианецът Варлаам, а не Григорий Палама. Само, че Варлаам го обявяват за еретик, а мистиците исихасти побеждават.

на мен този южен ръкав ми остава доста неясен. някакво палеогеографско изследване, което не се базира на очевидно непрецизна карта от 17 век няма ли?

Палеологовият ренесанс е наричан ренесанс доста условно, но каква е връзката с Бояна? Да не говорим, че по това време даже Михаил Палеолог още не си е сложил короната. Чисто художествено. В Бояна липсва реалистична светлосенъчна моделировка, архитектурният фон е напълно условен, няма дълбочина на пространството, няма и наченки на правилна перспектива, много от стенописите рисунъчно не са особено професионални, композиционно произведенията са напълно традиционни, няма ракурси, няма раздвижени пози. Не ме разбирайте, че не харесвам Бояна. Стойността на изкуството поне от един век не се измерва в близостта му или отдалечеността му от италианския стил на 16 век. Бояна е прекрасна, но не е ренесансова, нито проторенесансова. BTW - Долна Каменица е една идея по-ренесансова (красиви светлосенки, особено във възкресението на Лазар), а в Иваново се среща както обратна, така и права перспектива (но неосмислено и безразборно, даже и в една и съща сцена). Арбанаси е 17 век, по ова време в Европа ренесансът е свършил, вече е барок, творят Рембранд, Рубенс и Веласкес. Колкото до самото начало на ренесанса в Италия, Джото е повлиян от учителя си Чимабуе, чиито стил е византийски, но различен от боянския и дори да е повлиян директно от византийското, а не от итало-византийското изкуство, е имал безброй възможности да се запознае с него направо, а не чрез българско посредничество. Другият, който е повлиял на Джото е Пиетро Кавалини. Който страхотен, ама наистина много добър, сериозно. Но стилът му е на светлинни години от боянския.

И кое е уникалното?

http://www.doiserbia.nb.rs/ft.aspx?id=0584-98880946239B Ето ти и Елка Бакалова от 2004 г. Виж дали е написала и една дума за Ренесанс в Бояна.

Цитирах ти и Михаел Кил /как смея, нали/, а той цитира и Otto Demus. Но най-вече, вярвам на очите си. Бил съм в Бояна много пъти, гледал съм и съм снимал всички стенописи, чел съм стотици томове за Ренесанса, гледал съм снимки, имал съм щастието да видя доста неща в оригинал. Бояна е прекрасна, но не понеже има нещо общо с Ренесанса.

Прекрасна ранна готика са. И даже не са паметник на ЮНЕСКО. Произведенията на изкуството могат да са прекрасни и без да са Ренесанс, ама пуста българска комплексарщина!

Те щото пък в българското средновековие изобилстват! Ама от мен да мине - те ти един западен. Даже малко по-ранен. Те ти и още един! И още един Но по-важното е, че ако едно изображение Е автопортрет, това не му придава никаква връзка с Ренесанса, нито пряка, нито косвена. Не ми отговори за мненията на други изкуствоведи, които ти постнах. Или ти само Грабар си чувал и толкова.

Грабар по-велик ли е от Лазарев. Таратанци да не съм виждал портрета на поп Добрейшо. Само, че там няма и най-мъничка следа от Ренесанс.

Аз да съм казал, че не харесвам Бояна? Само, че не виждам там ренесанс.

Грабар да не е господ бог? Чел съм по-нови и по авторитетни неща. И Грабар бих прочел с удоволствие, но френският ми още е зле. На популярно ниво сеговори, че красивите фрески от средата на XIII в. в параклиса в Бояна представляватпървите прояви на Ренесанса, развитие, което било прекъснато от турското завоевание(140 години по-късно!). На по-сериозно ниво идеята, че стенописите в Бояна представ-ляват прогресивно течение в изкуството на Балканите, е изказвана с различна степен нанастойчивост, макар един от най-добрите познавачи на византийската религиозна живо-пис от XII-XIV в., Ото Демус, да ги намира малко сковани и по-скоро в „комниновскиястил" в изкуството от XII в., отколкото каквото и да било друго 5 . Веднъж обаче форму-лирана по време, когато византийската живопис не е така добре позната както днес,идеята за Бояна като предшественик на Ренесанса става догма, известна на всеки уче-ник, и еретиците, които посмеят да надигнат глас, са принудени да замълчат. В целом стиль боянской росписи отличается консерватизмом. Несмотря на то, что роспись исполнена в 1259 году, она почти целиком примыкает к традициям XII века. Приземистые фигуры лишены движения, отсутствует развитой архитектурный фон, большинство композиций развертывается в пределах одного плана. Благодаря применению пастозной техники художники достигают более тонкой моделировки лиц, что особенно заметно в портретах, обработанных при помощи последовательного перехода одного тона в другой. Однако и здесь трактовка остается достаточно жесткой и линейной, представляя прямой контраст с сочной живописной манерой письма XIV века. Чисто национальные типы лиц и славянские надписи ясно указывают, что в Бояне работали болгарские мастера. Как свидетельствует стиль росписей, связь этих мастеров с константинопольской школой была весьма слабой. Два изображения Христа, восходящие к столичным образцам, мало что дают для определения художественного генезиса боянских стенописей, поскольку прославленные константинопольские иконы были общим достоянием всей византийской провинции. Не большее значение имеет в этом отношении и установленный А. Н. Грабаром факт зависимости ряда сцен из жития св. Николая от константинопольской редакции, так как последняя могла стать известной боянским мастерам уже из вторых рук. Основой стиля боянской росписи является искусство, импортированное из Византии. Но это искусство исходит не прямо из Константинополя, а вероятнее всего из Тырново, новой столицы Болгарского царства, первой широко ассимилировавшей византийское наследие. На эту византийскую основу в Бояне наслаиваются, как и в ранних сербских росписях XIII века, романские влияния, особенно ясно выступающие в сценах из жития Николая Чудотворца, занимающих обособленное место среди боянских фресок. В то время как фрески кафоликона и верхней церкви тесно связаны с византийской традицией (исключения представляют лишь угловатая фигура воина в сцене Несение креста, как бы сошедшая с листа романской рукописи, и чисто западный жест Десиславы, придерживающей большим пальцем шнурок плаща), сцены из жития св. Николая в притворе нижней церкви выдают сильнейшее зап с. 141 с. 142 ¦ адное влияние. К традициям романской живописи восходит здесь прежде всего своеобразное построение композиции: архитектурные сооружения и фигуры перегружают поле изображения, между почти одинаковыми по размерам фигурами и зданиями отсутствует правильный масштаб. Вместо легких, дифференцированных, обладающих беспокойным живописным контуром строений, столь характерных для византийского архитектурного пейзажа, художники изображают массивные сооружения романского типа, завершающиеся спокойными горизонтальными линиями. Всюду доминируют нерасчлененные грубоватые формы, приземистые фигуры распластываются, как в романских фресках, по плоскости, не будучи в силах преодолеть сковывающую их тяжесть. Западные влияния дают о себе знать также в сильно стилизованной трактовке волос, в своеобразной форме латинского корабля с выставленными на корме щитами, в головных уборах сидящих на корабле матросов, в натурализме их живых, резких движений (Утишение бури). В сцене Свержение идола статуя Венеры полуприкрыта плащом, образующим у ее ног острые, почти готические складки. Все эти необычные для византийского стиля черты позволяют предполагать, что сцены жития св. Николая были скопированы с романской житийной иконы, отдаленно напоминавшей икону св. Екатерины из Национального музея в Пизе. Было бы, однако, неправильно рассматривать эти западные влияния как передовой фактор в развитии византийской живописи XIII века. Западные влияния, выступающие не только в болгарских, но и в сербских росписях, были чисто местным явлением. Они шли из средней Европы и не просачивались далее Балкан. К тому же это были влияния не передовой готики и не итальянского Проторенессанса, как думал Д. В. Айналов, а влияния архаического, уже себя пережившего романского искусства. На путях развития нового стиля романские влияния представляли барьер, который надо было преодолеть, чтобы этот стиль мог получить полное выражение. И никогда не следует забывать, что палеологовский стиль, сложившийся на столичной почве, вышел из неоэллинистической традиции, а отнюдь не из той архаической струи, которая проникла на Восток, главным образом на Балканы, в связи с походами крестоносцев. И най-вече, вярвам на очите си, а не на Маготин, Грабар и онези с комплекс "България родина на слоновете". За да не се чудите - горното е Джото, няколко десетилетия след Бояна. Долу вляво е Бояна, а долу вдясно - от романска църква във Франция от 12 век. Правотата на Лазарев е очевидна.

таратанци!

Хера. Готино си върти мъжлето на малкия пръст. Сашко и Ленчето. Любовта да пребъде, та ако ще и да изгори целия свят. И разбира се Терминатора. Който даже и психологически се развива, а не като онова говедо с двуметровия щит. И Мемнон ага, началникът и организатор на цялата лудница.

Добрейшовото евангелие никога не ми е било интересно и нямам мнение по него. Но имам мнение за Бояна и понеже ти очевидно също имаш са ми интересни аргументите. Все пак повечето хора никакъв ренесанс там не виждат.

Офтопик. Сериозно ли смяташ Бояна за прото/ренесанс?