Thorn

Като пропуснем политическата част, оставам с впчатление, че чисто военните клаузи (ограниченията) много бързо са забравени. Определено още в началото на 50-те години БНА има неколкократно по-голям състав и е пълна със забранени от договора въоръжения. Някой има ли идея как и кога са денонсирали тези клаузи?

Тя и преди това не е била обединена. Теодосий я е обединил след война с Евгений .

Имах предвид, че са второстепенен за периода на най-опасните арабски нашествия - примерно от 630 до 730 г. Тогава на Балканите ромеите владеят Константинопол и хинтерланда (според Камен имало някакво сведение, че даже и Адрианопол е загубен по някакво време), Солун и близката околност, Атика с Тива (и то и там май има някакви периоди с аварска власт), източното крайбрежие на Пелопонес и серия от крайбрежни градове, които реално са оставени сами на себе си, като в Далмация например. Както и пристанищата по южното Черноморие.

Доста силна е. Зависи по кое време. През 5-7 век основен противник са персите, с тях е равностойна. По-силна е от всяка от армиите на германските варварски кралства. Има обаче едни 20-тина години през 5 век, през които практически не може да се противопостави на хуните, даже и в укрепени градове. После има сериозен проблем с аварите в края на 6-началото на 7 век. В същото време и персите я спукват от бой, но накрая и едните и другите са разбити! Следва арабската експлозия, арабската армия повече от 100 години е най-силната в света, за ромеите е успех, че удържат въобще някакви останки от империята. Пораженията им по това време на второстепенни фронтове като Балканите и Италия не са от особено значение. Изобщо, ситуацията е като германската и британската рамии примерно през 1940-1941 г. После се укрепва, но в края на 8, началото на 9 век и армията на Карл Велики и българската са по-силни. В началото на 10 век има проблем и с арабите и със Симеон, но от средата на века започва едно възраждане и примерно за около век приблизително от 950 до 1050 империята е по-силна от всичките си противници. Вероятно само армията на Отоните би могла да съперничи. Следва катастрофата при Манцикерт. Селзжуките са силни, но катастрофата е заради гражданската война, а не заради тяхната непобедимост. Алексий Комнин, този нов Ираклий, измъква даржавата от пропастта, но Комнинова Византия макар и силна държава, вече не свръхсила. При Мануил е последният разцвет и дори той показва ограничените възможности на византийската армия. Въпреки това, дори Исак Ангел бие норманите и Унгария. Но византийците вече нямат достатъчно сили да се противопоставят на големи нашествия и IV кръстоносен поход ги унищожава. И Никея и възродената на нейна база късна Византия са военно слаби. Успехи има само при коалиции и при вътрешни проблеми сред съперниците. А от края на 13 век до самата 1453 е една непрекъсната агония.

Аз си ги държа на google+ . Като изчерпя мястото, правя нов акаунт. Засега няма проблеми.

на мен поне няма да ми хареса. какво ти пречи да правиш малки снимки, щом държиш да са си на твоя сайт, но да пуснеш линкове към някоя галерия с голем снимки.

Пускаш лампата, проверяваш GSM и интернета. Ако всичко работи, значи е било слабо. Иначе се молиш.

300-400 жители е много малко вероятно. Това е численост, характерна за края на 19-началото на 20 век. Тогавашните села вероятно са били с няколко десетки жители. Като се има предвид доста екстензивното селско стопанство, с относително ниски добиви на зърнопроизводство (ниски спрямо 20 век, а не спрямо тогавашна Германия и Англия) и със относително висок дял на животновъдството, на селяните им е трябвала по-голяма площ, следователно би трябвало да са живели по-разпръснато.

Втори.

Като четох Павсаний, през 2 век поне в Пелопонес е имало доста изоставени и ненаселени градове, на които добре им се е помнело името.

Божо лично ми каза, че и той бил против забраната, но тя била по някаква стара наредба. Иронията е, че докато беше министър, нищо не направи за да я отмени.

Перкунас, до Карлуково има три скални църкви - Света Марина, чиито стенописи са свалени и можеш да ги видиш в НИМ, свети Козма и Дамян и "Глигора". Първата я пореставрираха, а втората и третата са доста трудно достъпни и са практически унищожени. Най-актуално и подробно за всички тях - тук http://www.skalenmanastir.com/2008-02-09-20-13-54 Колкото до Паталеница - хвърли едно око на мой постинг за нея. http://medchurches.livejournal.com/17082.html

Как уреди снимане там? На мен ми отказаха.

Благодаря за лекцията, не мисля да я вземам предвид.

Митака, какъв апломб и какво невежество! Като не помниш изворите, поне ги провери преди пишеш нещо. Крум е наел славяни и авари, а е въоръжил жените!

Критериите за това кое е край на средновековието са много. Трудно е да се избере конкретен момент, примерно споменатото падане на Константинопол, от който да се брои. Откриването на Америка също е важен момент, Реформацията също, "барутната революция" също. И Ренесанса разбира се. По скоро е промяна в мисленето, отколкото някакво външно събитие. И в този контекст, смятам, че на Балканите средновековието си продължава някъде до около 18 век - до проникването на идеите на Просвещението, погрешно наричано тук Възраждане. Както и да е - това е чисто концептуален проблем, който няма много връзка с темата. Вероятно по-скоро има връзка с моето субективно решение да огранича интереса си към църквите до около 1700 година по чисто стилистични съображения, свързани със стенописите. По същия начин съм се ограничил и с мостовете - т. е. чисто субективно не проявявам особен интерес към 19 век. Нека никой не се чувства обвързан с това мое решение. Колкото до моста до Бачковския манастир - той е османски чисто хронологично. Считайте, че темата е за всякакви мостове, строени преди 19 век. Пък и без това смятам, че за разлика от култовите сгради, при чисто утилитарни съоръжения като мостовете едва ли е имало особена разлика в строителството в една и съща област, независимо кой го е поръчал.

Сложих го и Таш кюпрю. http://forum.boinaslava.net/showthread.php?13850-%D0%E8%EC%F1%EA%E8-%D1%F0%E5%E4%ED%EE%E2%E5%EA%EE%E2%ED%E8-%CE%F1%EC%E0%ED%F1%EA%E8-%EA%E0%EC%E5%ED%ED%E8-%EC%EE%F1%F2%EE%E2%E5-%E2-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%FF/page2

Темата в БС е за средновековни /и римски ако има такива/ мостове. Заради това не са включени мостовете от 19 век. Или поне тези, за които знаем, че са от 19 век. За разграничаването на османски, български и римски не съм достатъчно компетентен, но определено повечето мостове с островърхи арки са османски - ти сам предложи този критерий. Колкото до Таш кюпрю - просто не са сложени вече несъществуващите мостове. Но като се има предвид, че за него има снимки - ще го сложа. Колкото до софийските мостове, дето сме ги обсъждали в тази тема - нямам такъв спомен.

Мостовете от бойна слава. Повечето са османски, може би някои не са. Там има и снимки. Благоевград Мост при с. Абланица Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Мост при с. Гостилица Добрич Кърджали Мост при Ненково Дяволски мост при Ардино Два моста в Дрангово Мост в село Тихомир Два моста в с. Егрек мост в с. Шумнатица Кюстендил Кадин мост в с. Невестино Ловеч Монтана Пазарджик Мост до с. Розово Перник Плевен Мост с. Българене Пловдив Мост при Бачково Мост при с. Югово Смолян Кемеров мост Змеица Стар мост в Смолян Кемеров мост в Борино Върбински мост Върбина Мост до с. Ловци Мост до с. Търън Три моста в Широка лъка София град София област Мост „куфарита“ до с. Душанци Стара Загора Мост до с. Дъбово Мост „Скока“ до с. Турия. Търговище Мост до село Стеврек Хасково Мост на Мустафа паша в Свиленград Гърбав мост в Харманли Мост при Лютица Шумен

Въртяхме, сукахме, въртяхме, сукахме и така три пъти. И пак дойдохме на първоначалната ми теза. Няма запазен български мост от периода. Има сведения за един недостигнал до нас несъмнено български - на Омуртаг и толкова. От друга страна има някои косвени сведения, данък мостнина и т. н. Значи някакви мостове по принцип е имало. Това, че повечето от тях са били дървени, мисля, че не предизвиква у никого съмнение - такава е реалността не само по нашите земи до преди няколко десетилетия, но и в целия останал свят. Въпросът е строили ли са българите каменни мостове. Повтарям си мнението - технологията не е била някакъв особен секрет, не е изключено да са строили тук таме, но след толкова постинги се оказа, че няма никакви jтвърди jдоказателства. От това изводът е, че и да са строили, не е било масово, не и с размаха, с който са строили по-късно османците. До тук добре. Изказа се аргумента, който е и доста разумен, че някаква, даже може би голяма част от запазените османски мостове са строени на мястото или даже с използване на елементи от конструкцията на по-стари мостове - римски, византийски или дори български. Не е изключено, даже е много възможно, един такъв пример е буквално на километри от сегашната българска граница - мостът Гази Михал в Одрин. И май всички стигнахме до извода, че въпросът почти не е проучван, а си заслужава да се проучи в бъдеще. Евентуално ако няколкото професионални археолози, които чат-пат пишеха тук, се мярнат и са склонни да споделят с нас - нека кажат какво е общото мнение в професионалните им среди, след като явно няма надеждно специализирано изследване. Струва ми се, че с този ми постинг би трябвало всички да са горе-долу съгласни, защото като отхвърлим неизбежните заяждания, до които се стигна в една дълга дискусия, това е сухият резултат. Всички изчерпаха аргументите си, има смисъл от продължаване на темата само ако се появи нещо ново. Лично за себе си установих, че дори по темата за османските мостове в България информацията в интернет е непълна, неточна и несистематизирана дори на най-начално ниво, горе долу каквато беше за средновековните български църкви преди десетина години. В Бойна слава сме направили една нелоша тема по въпроса, но тя е в насипен вид. Като ми остане малко време ще се постаря да я систематизирам и да направя едно сайтче, подобно на medchurches.livejournal.com

Дали пък няма? А онези стратези с византийските имена? А пловдивските гърци? Значи според тебе "многото мостчета", е една местност, където Крум е правел каменни мостове, много мостове, за период от една година 813-814. Много каменни мостове за една година! Направо Бойко да му завиди на строителните темпове! Добра фантазия имаш.

Ресавски, поразрових се за моста в Ъглен. Никъде! не намерих данни някой да го смята за стар. Статията в Уики определено е писана от местен патриот, но не споменава нито за легендата, нито за моста. А в този документ община Луковит се мъчи да изброи всичко, което би било що годе атрактивно в района, споменава даже за някакъв римски мост в село Добревци, но не и за мост в Ъглен. Там интересното според тях са някаква крепост и каньона, но мост не е споменат. http://chervenbryag.bg/bg/images/Turist_paket-2.pdf

И в кои точно мирни години Крум е владеел тази територия, че и да се е заел да я благоустройва с множество каменни мостчета? Каквито и мостове там да е имало, каменни или дървени, разрушени или изгнили, те имат толкова общо с българите, колкото Света София е имала през 1453 с турците. Това е проста логика, бръснача на Окам. Коя е твоята по-добра хипотеза? За конкретните мостове? Ако имаш, формулирай я. Останалите вайкания на озлочестен псевдопатриот може да си ги спестиш. От типа на намесването на ВЕЦ-ове, МЕЦ-ове, ПЕЦ-ове и БЕЦ-ове.

1. В дискусия за възрожденските къщи не мисля да участвам - Чавдар Маринов достатъчно подробно е обяснил нещата, досега не съм видял никаква смислена критика. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 2.Антоан реши да спори с въображението си, като незнайно защо внушава, че аз съм твърдял неща от типа: Тази ирония звучи доста глуповато, защото тя предполага спор с някой си, подобен на поне половината включили се досега в тази тема, но за разлика от тях, чиито образец е бай Ганьо в банята, биещ се в косматите гърди с боен вик:" -Булгар, булга-а-ар!", да вика "-Тюрк, тю-ю-юрк!". Аз такъв не виждам. Не само, че аз не съм твърдял, че турците са донесли цивилизацията и те са научили балканците и византийците да строят, но и вече за десети път казвам, че турците - и османските и селджушките, са наследници на хилядолетните римо-византийски и близкоизточни строителни и държавни традиции. И че каквито и да са били селджуките на Алп Арслан през 11 век и кайъ по същото време, какъвто е водач на овчари и камилари да е бил Ертогрул, то техните потомци били съвсем други. Поетът и полиглот Мехмед Фатих, имащ най модерната артилерия в света не е бил дивак, още повече Сюлейман Кануни. Не може да отричате развитието. Все едно да се твърди, че римляните по времето на август са само тъпи селяни и орачи, понеже преди няколко века Цинцинат лично бил орал с воловете си. 3. Антоан още един път приведе аргумент, за мостчетата от Сюлейманкьойския надпис, но той не върши много повече работа от стоте моста на Ана Комнина, които в най-добрия случай се оказаха мостове над каналчета в дига, водеща към далян. Quote Ами почти стопроцентово са дървени и византийски, какви да са? Всички останали топоними в надписа са византийски, това е граница на новопридобита територия, кога българите да са я завладяли, да построят там някъде на границата "множество мостчета", че и цялата местност да успее да стане известна с това име? А умалителното "мостчета", а не мостове говори по скоро за дървени, а не за капитални каменни строежи.

Това трезвен ли го писа?