ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?
Георги Сотиров1
І. Въведение
1. В своя труд, посветен на опита на Майкъл Вентрис да
разчете писмото Линеар Б, професор Джон Чадуик2 умело се
промушва между многото исторически и лингвистични рифове
в пътешествието си за разгадаване на проблема с писмеността
преди времето на Омир. Читателят несъмнено ще остане заин-
тригуван от новите данни по темата и ще се унесе от мелодията,
носеща се от текста в изложението. Професор Чадуик първо ни
завежда на разходка при минойското писмо (в глава 2). После се
запознаваме с резюме на споровете, съществували преди труда
на Вентрис (в глава 3), хвърляме поглед върху методите на рабо-
та на последния (в глава 4), а накрая са поместени обобщения на
дискусиите, възникнали след публикацията на изследването от
Вентрис (в глави 5 и 6). Нямаше да има чувство за завършеност,
ако в глава 7 не попадахме на подробно описание на “живота в
Микенска Гърция”, с който живот, налага се да повярваме, про-
фесор Чадуик е бил извънредно добре запознат.
И после идва предвкусеният патос. Разчитанията, вярва
професор Чадуик, “осигуриха на безсловесните каменни мону-
менти от предисторическа Гърция онзи лингвистичен коментар,
макар незавършен и неясен, който гарантира, че техните строи-
тели са били гърци. Така отиваме с още седем века назад във
времето, в което могат да се видят гръцки надписи, а по този на-
чин се разширява и нашето познание за гръцкия език, който сега
вече има записана история от общо трийсет и три века, своеоб-
разен рекорд, който е конкуриран само от китайците”3.
1 Студията "Kinks in the Linear B Script?" на Георги Сотиров е публи-
кувана от Lynn Publishing Co. – Regina, Saskatchewan 1969 г. Превод
Иван Стаменов.
2 Jonn Chadwick, The Decipherment of Linear B, (Pelican books), 1961.
3 Jonn Chadwick, The Decipherment of Linear B, p. 133.
БЪЛГАРИ В АНТИЧНИЯ СВЯТ
135
2. Професор Чадуик, който е съавтор с Вентрис на една
обемна книга, озаглавена “Documents in Mycenian Greek”1 , не
обяснява на читателите си точно колко други древни езици, ос-
вен гръцки, той и колегите му са опитали да свържат с писмото
Линеар Б, колко упорито са опитвали, или доколко изобщо е би-
ло познанието на експертите по тези езици. В същото време про-
фесор Чадуик не звучи ни най-малко смутен от факта, че древ-
ните историци – от първия до последния – твърдят, че предгръц-
кото население в земите на Линеар Б, разбира се, не е било гръ-
коезично. Той дори нарича “писана история” онзи продължите-
лен период, разделящ времето от табличките с Линеар Б до вре-
мето на най-ранните гръцки надписи. Не се притеснява изобщо,
че съществува огромно количество литература, която недвусми-
слено сочи, че от началото на евразийската история до времето
на Омир приносът на гръцките племена към Егейската цивили-
зация на практика е бил нулев. Може би след подробно разглеж-
дане на тази литература твърдението, че Линеар Б е нещо като
архаичен гръцки, няма да бъде чак толкова основателно, колко-
то се опитват да ни го представят. Също така всеки, който е по-
загрижен за дълбоките научни изследвания, а не за овациите на
масовата публика, би трябвало да си изгради историческа пред-
става за табличките с Линеар Б, а не да ги превръща в нещо, об-
гърнато в какви ли не мистерии. Какви са фактите по въпроса?
II. От Диктис до Омир
3. Отношението на онзи египетски жрец към гърците –
реално или плод на авторовото въображение – би могло да се от-
несе и към съвременните елинисти. Леко перифразирано, то зву-
чи така: Те са колкото невежи, толкова и славолюбиви.
В “Discourses” (беседи) на Дион Хризостом, където че-
тем този коментар2 , могат да се открият и други интересни па-
сажи с отношение към нашата тема. Писани през втори век сл.
Хр., те няма как да бъдат подозирани в пристрастност към раз-
1 Ventris, Documents in Mycenian Greek, Cambridge University Press,
1956.
2 Eleventh (Trojan) Discourse, 39 (Loeb).
ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?
136
решаването на спор от 1970 година. Не можем да подозираме и
че Дион е промъквал в своите текстове твърдения, за които оп-
ределено е знаел, че са неистинни, или е имал сериозни подозре-
ния за тяхната достоверност. Той е държал своите беседи пред
широка публика и трябва да е било от съществено значение за
него да не прокарва изкуствено раздути теории, способни да по-
родят недоверие или недоволство сред слушателите му. Това
трябва да се има предвид при четенето на Дион.
Какво казва той за Омир? Той казва, че Омир е можел да
пише каквото си пожелае, защото “нямаше други поети или ав-
тори преди него, от които да се прочете истината, а беше първи-
ят, който е писал за тези събития, при това много поколения,
след като нещата се бяха случили...”1 . Ще са нужни много науч-
ни изследвания за Микена, за да променят следния прост факт:
Дион не е бил глупак и никога не би обявил Омир за първия гра-
мотен грък, ако той или някой от ерудираните му слушатели
имаше каквито и да било основания да смята, че е имало други
гръцки автори преди Омир, ползващи гръцка писменост.
4. Възможно ли е Дион да се е заблудил, може би наред с
всички останали като него, които са вярвали, че за гърците “вси-
чко започва с Омир”? Чисто теоретично е възможно, но очевид-
но реалността е друга. Сведението на Диктис Кретенсис, в ав-
тентичността на което нямаме причина да се съмняваме, показва
ясно, че в началото на Троянската война гърците са били негра-
мотни. Ако Линеар Б беше гръцко писмо, Диктис нямаше да пи-
ше книгата си с litteris Punicis, а на гръцките вождове нямаше да
се наложи да ползват финикийски букви, за да гласуват за Ага-
мемнон в борбата му за върховното главнокомандване. По вре-
мето, когато е ставало това гласуване, купища таблички с Лине-
ар Б вече са лежали заровени в земята. Ще е абсурдно да се при-
еме, че Агамемнон и съюзниците му са били запознати с Линеар
Б, но са предпочели да ползват чуждата финикийска азбука, а
също и че тази иновация е останала незабелязана от иначе бъб-
1 Eleventh (Trojan) Discourse, 92 (Loeb).
БЪЛГАРИ В АНТИЧНИЯ СВЯТ
137
ривите гръцки автори. Memento: Graeci omnia sua in immensum
tollunt (Горделивостта на гърците ги изкушава в самохвалство)1.
Би трябвало да си направим извода, че Линеар Б не е
гръцко писмо, освен ако не изберем да вярваме, че Линеар Б се е
ползвало в Пелопонес, но Агамемнон и другите гръцки първен-
ци не са знаели за него. За щастие, не ни се налага да вярваме в
подобно нещо. Не е нужно и да разчитаме само на комбинира-
ния авторитет на Дион и Диктис, от една страна, срещу този на
група “елинисти”, от друга.
Има поразителен пасаж при Диодор Сикул, към който
ще се върнем по-късно и в който е засвидетелствано, че от Дик-
тис до Пронапид, учителя на Омир, гръцките автори, ако изоб-
що е имало такива, трябва да са писали с букви, които не са
гръцки.
5. Няма нужда в нашия труд да прецизираме дали нача-
лото на гръцката писменост е било 750 г. пр. Хр.2, или 150 годи-
ни по-рано. Херодот ни насочва към дата, близка до година 900
пр. н. е., защото е вярвал, че Омир е живял около 400 години
преди него3. Последната дата е интересна сама по себе си. Тя е
потвърждение на родословията, които твърдят, че Омир е пото-
мък на тракийския принц Орфей, единайсето или дванайсето по-
коление след него4. Ако приемем, че Троянската война е при-
ключила през (или около) 1184 година пр. Хр., а Орфей е живял
един век по-рано5, това би датирало управлението му някъде
след 1284 г. пр. Хр.
Единайсет поколения, при 33 години на поколение, доба-
вят 363 години. Това би поставило Омир някъде след 921 година
1 Macrob., Sat., I.24.4.
2 Г. П. Гулд (Homer and the Alphabet, Преводи и изследвания на Амери-
канската филологическа асоциация, том XCI, 1960, p. 272f) счита, че
датата е около 750 година пр. Хр. Допуска разминаване с не повече от
два века.
3 Herodot, Книга II.53.
4 Генеалогии, цитирани в dissertatio prior на Dindorf към омировата
Илиада, Лайпциг, 1878 (Teubner), S. 159.
5 Diod. Sic., фрагмент 1 от книга VII (Loeb).
ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?
138
пр. Хр. – една дата, която е достатъчно близко, за да очертае те-
мата на нашето разследване1. Тази дата може да бъде проверена
и чрез други изчисления. В резултат на Троянската война оста-
тъците от гръцката армада се разпиляват по море в четирите по-
соки на света, а гръцките владения по сушата остават или в по-
кой, или са превзети от колонисти от Троя2. Това достатъчно за-
доволително обяснява факта, че в продължение на 304 години
след Троянската война контролът над морето принадлежи на ли-
дийците, пеласгите, фригите яяяяяяяяяяи други негръцки народи. Единст-
веното изключение е през едни кратки 23 години, когато надмо-
щието в морето е принадлежало на родосци3. Определено е
трудно да си представим този период от 304 години като ера на
просперитет за гърците, през която те биха могли да имат ресур-
сите или спокойствието да разработят своя писменост, след като
не са имали и спешна нужда от такава. Също така тези 304 годи-
ни след войната за Троя ни отвеждат до към година 880 пр. Хр.,
която е близо до времето на Омир или направо времето, в което
той е живял.
6. Бихме могли да допуснем, че е имало гърци преди
Омир, които са знаели как да четат или пишат на някои от по-
старите езици. Египтяните, асирийците, хетите и финикийците
са имали писмо векове преди Троянската война. Гърците не-
съмнено са се учили на някоя от тези писмености, тъй като са
били в контакт с тези народи, на които всъщност много гърци са
робували. Паламед определено е можел да чете фригийските
1 Все пак Диодор (фрагменти 2 и 9 от книга 7) казва, че Омир е почи-
нал преди завръщането на Хераклидите, което се датира 80 години
след Троянската война, т.е. 1004 г. пр. Хр.
2 Разпадането на гръцката армада след плячкосването на Троя е описа-
но от Дион Хризостом – Eleventh (Trojan) Discourse (123-144).
3 В “Хроника” на Евсевий, Диодор Сикул казва, че контролът над мо-
рето за 304-те години, последвали Троянската война, е бил държан от:
Лидийци и меонийци – 92 години
Пеласги – 85 години
Тракийци – 79 години
Родосци – 23 години
Фригийци – 25 години.
БЪЛГАРИ В АНТИЧНИЯ СВЯТ
139
букви. Иначе нямаше да има смисъл враговете му да го злепос-
тавят с прочутото “фригийско писмо”, уличаващо го в тайни
споразумения с цар Приам. Също и Одисей трябва да е бил спо-
собен да чете фригийската писменост, иначе е нямало как да бъ-
де сигурен, че фригийският пленник ще напише точно това в
писмото, което му е било заповядано да напише1.
Идеята, че по онова време се е писало на гръцки език с гръц-
ка писменост, е своего рода “троянски кон” с малко по-други
цели.
ІІІ. Преди Диктис
7. Как трябва да разбираме множеството случаи, споме-
нати в класическата гръцка литература, за съществуването на
писменост преди Омир и преди Троянската война? Действител-
но, те звучат много убедително, ако към тях се подходи без
предразсъдъци. Най-ранното такова сведение, разбира се, е
историята за Белерофон2. Ключовите моменти от този епизод са
следните:
Прет, царят на Аргос, се е оженил за ликийската принце-
са Антея. Белерофон е техен гост. Действието се развива някъде
около 1280 г. пр. Хр. В един момент Прет дава писмо на Белеро-
фон, предназначено за Йобат – бащата на Антея, царуващ в Ли-
кия. Очевидно някои учени изразяват съмнението си, че на пло-
чицата, дадена на Белерофон, е било написано истинско писмо.
Нужно е обаче нещо повече от изразяването на само едно съмне-
ние, с което сме навикнали, за да повярваме, че Прет е надрас-
кал някакво съобщение до Йобат на табличката, но това нещо не
е било писмо, а нещо друго. Всички съмнения относно тази ра-
бота отпадат, когато обърнем внимание, че писмото е било пред-
назначено за царя на Ликия, тоест в Мала Азия, която през раз-
личните етапи е представлявала огромна територия от владения-
1 Apollod., Epitome, III. 8. Трябва да се отбележи, че дори конкретното
свидетелство от Аполодор да не е вярно, самият факт, че той или ори-
гиналният му източник говорят за “фригийско писмо”, подкрепя това,
че някои или много гърци са знаели за фригийска писменост.
2 Bellerophon, ІІ, VI. 168.
ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?
140
та на Асирийската или Персийската империя1. В тази част на
света писмеността е била факт векове преди историята на Беле-
рофон и Антея. Йобат определено ще да е бил грамотен човек.
Също така е твърде вероятно да е избрал грамотен мъж за дъще-
ря си. По всичко личи, че Прет е бил точно такъв образован
мъж, способен да напише писмо до тъст си. Това съвсем не оз-
начава обаче, че писмото е било на гръцки език или написано с
гръцки букви.
8. Друго по-особено сведение за съществуването на пис-
меност засяга колоната, издигната в Истм. Според Страбон, над-
писът от мегарската страна на колоната е гласял: “Това не е Пе-
лопонес, а Йония.” А надписът от другата страна е бил следни-
ят: “Това е Пелопонес, а не Йония.”2
Плутарх допълва, че тази колона е била издигната от Те-
зей. Никак не е изненадващо, че Тезей, който е починал малко
преди Троянската война, е можел да чете и пише, след като за
дядо му по майчина линия се говори, че е написал книга3. Не се
уточнява на какъв език е бил надписът на Тезей или какви са
били използваните букви. В онези времена гръцки и негръцки
племена са населявали земите от двете страни на Истм. Според
Херодот, “атиняните бяха пеласги, носещи името на Кранай,
макар пеласгите да управляваха това, което сега се нарича Хе-
ла...”4. Над тези атиняни е управлявал Тезей.
Единствената причина да се счита, че оригиналният над-
пис от Тезей е бил на гръцки език, е фактът, че четем за този
надпис в гръцка книга. Но това е порочно, защото в такъв слу-
чай би трябвало да вярваме, че Христофор Колумб е водил ко-
рабните си дневници на английски език, защото четем за негови-
1 Херодот отбелязва, че “персийците вярват, че цяла Азия им принад-
лежи, независимо кой ги цар ги управлява”. (IX.116) Почти е излишно
да се уточнява, че персите не само са го вярвали, но действително са
държали под свой контрол голяма част от Мала Азия до времето на
Александър Македонски.
2 Strabo, 3.5.5. и 9.1.6.
3 Paus., II.XXXI.3.
4 пак там, VIII.44.
БЪЛГАРИ В АНТИЧНИЯ СВЯТ
141
те плавания в американските учебници по история, написани на
английски език. Ключът към отгатването на езика, ползван от
Тезей, получаваме от факта, че неговият пра-прадядо, бащата на
Питей, е самият фригийски цар Пелопс1. Нима има нещо по-ло-
гично от това, Тезей да е издигнал надписа на фригийски език,
ползвайки родната си фригийска писменост?
9. Херкулес, малко по-възрастен от Тезей, също е знаел
тези букви. Софокъл го кара да запише на табличка едно пред-
сказание, което му е било дадено в Додона, Македония2. Музей,
синът на Орфей, също съвременник на Тезей, е завещал някакви
пророчества, които Ономакрит е бил хванат да фалшифицира –
злодеяние, заради което е бил пратен в изгнание от Хипарх, син
на Писистрат 3.
Павзаний коментира, че творбите, които обикновено се
приписват на Музей, най-вероятно са фалшиви, “освен една въз-
хвала за Деметра, написана за Ликомида”4. Като син на Орфей,
Музей определено е ползвал писмеността, която е научил от
баща си.
Ами Херкулес? Насока получаваме от една история, в
която се разказва за посещението на Питагор в Делфи. След като
забелязва един окачен щит на стената, очите на Питагор се из-
пълват със сълзи. Запитан за причината за тази негова мъка, той
отвръща, че се е разхлипал, защото щитът, който току-що е ви-
дял, някога му е принадлежал. Питагор пояснява, че в предишен
живот е бил Еуфорб, един от фригийските (троянски) герои, а
въпросният щит тогава е бил част от въоръжението му. Както
може да се очаква, присъстващите на признанието му мъже не
повярвали на историята. Тогава Питагор ги подканил да свалят
щита. Така и сторили. Тогава видяли, че на гърба на щита може
да се прочете името Еуфорб, “написано с древни букви”5.
1 Strabo, 8.6.14.
2 Trach., 157 и 1166.
3 Hdt., VII.6. Диодор казва, че Музей е син на Орфей (IV.25.1). Други
разправят, че е син на Евмолп – друг прочут тракиец.
4 Pausanias, I.XXII.7.
5 Diod. Sic., X.6.3.
ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?
142
Независимо каква е била причината Питагор да твърди,
че някога е живял като троянски войник, и дали историята му е
вярна, едно нещо трябва да стане ясно – когато древногръцките
автори пишат за “древни букви”, те имат предвид основно фри-
гийската писменост. Сътветно може да се предположи, че когато
в класическата гръцка литература се говори за “древни думи”,
под това се разбира най-вече “фригийски думи”. Дали Херкулес
е бил запознат с фригийското писмо? Ще видим.
10. Интересно е да се отбележи в тази връзка, че Вирги-
лий не се е поколебал да представи Еней – друг фригийски ге-
рой – като грамотен мъж. Виргил поставя в устата на Еней след-
ните думи: “Пиринчен щит, някога носен от велики герои, пос-
тавям на колоните при портите, а на него написвам: Такива (щи-
тове) подкрепят Еней срещу гърците”1. Възможно е приписване-
то на грамотност на Еней да е поетическо хрумване на Вирги-
лий. Но пък може да е знаел много добре от недостигнали до нас
източници, че фригийците са били писмен народ, доколкото има
и оцелели до наши дни подобни сведения, в които се изказва съ-
щото твърдение.
11. Удивителна е лекотата и охотата, с която елинистите
предпочитат да забравят, че фригийците са много по-древен на-
род от гърците. “Книгите както на фригийците, така и на мизий-
ците”, пише Страбон, “ни връщат във времената преди Троян-
ската война.”2 Възможно ли е това да е вярно, ако фригите и
мизите не са имали собствена писменост?
Платон признава, че гърците са заели и ползвали фригийски
думи като pyr и hydor3. Павзаний съобщава, че е имало спор
между фрийгийците и египтяните относно това, кой от двата на-
рода е по-древен4. Херодот разказва, че Псаметих е провел опит,
които го е убедил, че фригийският език е по-стар от египетския5.
1 Virgil, Aeneas, III.286f.
2 Strabo, 12.8.4.
3 Plato, Cratylus, 410a.
4 Pausanias, I.XIV.2.
5 Hdt, II.2.
БЪЛГАРИ В АНТИЧНИЯ СВЯТ
143
Имаме право на възражения срещу фараонските методи на до-
казване, но определено спорът сам по себе си е отражение на об-
щоприетите вярвания от онова време за това, кои са били най-
старите народи. Ако фригийският език е бил на възрастта на
езика на египтяните, или по-стар, само от това вероятността
фригийската писменост да е предшествала гръцката придобива
почти сигурни измерения. А ще стане още по-сигурен факт, след
като продължим с разследването.
ІV. Фриги и пеласги
12. Кои са били фригите (или фригийците), които по вре-
мето на Троянската война са изписвали имената си върху своите
щитове, пращали са писма до своите роднини, както и са си за-
писвали различни гадания? Страбон отговаря: “Фригите са бри-
ги, тракийски народ.”1 Херодот потвърждава, че “според думите
на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са жи-
веели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто
някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им
също претърпяло промяна и станало на фриги”2.
И така, откриваме две тракийски племена, живеещи в съ-
седство – фриги и македонци. Какво друго можем да научим за
тях? Помпей Трог ни казва категорично, че в стари времена дър-
жавата на македонците се е наричала Ематия3, а населението й –
пеласги4. Това е било преди 757 г. пр. Хр., за когато се твърди,
че македонската държава е била организирана от Каран5. Някои
градове в Тракия и Македония обаче продължават да бъдат на-
1 Strabo, 7.3.2. и 12.3.20; също фрагмент 25 от книга VII.
2 Hdt, VII.73.
3 Вероятно от Ем (=Хемус), както гърците са наричали Стара Планина
(бел. съст. - Й. Табов)
4 “Macedonia ante a nomine Emathionis regis, cuius prima virtutis experimena
in illis locis extant, Emathia cognominata est. Huius sicuti incrementa
modica, ita termini perangusti fuere. Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.”
Pompeius Trogus, в Epitoma Historiarum Philippicarum на Justin.
Book VII.I.1-3. Paris, Garnier, 1936, t.1, p.157.
5 Както може да се изчисли от списъка на македонските царе при Дио-
дор Сик (Diod. Sic, фр. 15 от книга 7).
ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?
144
ричани “пеласгийски” чак до Пелопонеската война, след което
първоначалното име постепенно изчезва1.
13. От всичко, което знаем за пеласгите, личи, че те са
били хора с висока култура и грамотност. Имало е десетки пе-
ласгийски селища на планината Атон, в Тракия, по егейските ос-
трови и в Мала Азия. Херодот казва, че самотракийците са нау-
чили кабирийските церемонии от пеласгите2. Това е доста важ-
но, защото се е вярвало, че Прометей – изкусен железар – е про-
излизал от Кабирите3, а пък брат му Атлас бил прочут астро-
ном4. Херодот добавя, че пеласгите можели да добиват реколта
от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на гър-
ците, а също и че атинският акропол е бил построен от пелас-
гийски архитекти5. Вече споменахме факта, че в един момент
пеласгите са властвали в морето, което означава, че са били ве-
щи в корабостроителството и навигацията.
Омир е познавал пеласгите в Додона, както и тези от
Крит, и ги нарича dioi, тоест удивителни или богоподобни6. Тъй
като пеласгите и македонците са били един и същ народ, и по-
добно на фригите са представлявали поредното тракийско пле-
ме, много е вероятно да са ползвали фригийската писменост, ко-
ято бихме могли да наричаме и трако-пеласгийска.
14. Някои експерти сигурно ще се покажат изненадани
като чуят, че тракийците са били писмени. Предубежденията и
затъмненията в това отношение са заякчени до такава степен, че
дори човек от калибъра на Томашек е успял да се самоубеди, че
1 Thucyd., IV.14.109.
2 Hdt, II.51.
3 Paus., IX.XXV.6.
4 Евсевий описва Атлас като брат на Прометей и твърди, че е бил доб-
ре запознат с астрономията, което карало хората да казват, че е “под-
крепян от небесата”.
5 Hdt, VI.137. Павзаний (I.XXVIII.3) даже дава имената на архитектите
– Агрол и Хипербий – пеласги от Акарнания.
6 Homer, Od. XIX.177.
БЪЛГАРИ В АНТИЧНИЯ СВЯТ
145
тракийците така и не са достигнали до степен на грамотност1.
Почти е фантастично, че това убеждение е наложено и над ина-
че добре информирани и безпристрастни студенти, като се има
предвид, че на територията на Древна Тракия са открити някол-
ко хиляди надписи, повечето от които датирани към 5 или 6 век
пр.Хр.2 Тези надписи са издълбани в колони, олтари, по стените
на храмове и надгробни плочи. Правдоподобно ли е, за да го
вярваме, че тези хора са минавали ежедневно покрай тези над-
писи, отслужвали са литургии пред тези олтари, а нито за миг не
им е хрумнало да пропишат? Открити са и купища монети, носе-
щи имената на тракийски царе или народи, някои от тях изписа-
ни в посока дясно към ляво, което показва, че са изработени
през 6 век пр. Хр. или по-отдавна3. Може ли един непредубеден
или честен човек да каже, че тракийците са могли да напишат
думи (имена) на метални монети, а не са имали разума да се до-
сетят, че биха могли да напишат същото или друго на плочици,
брезови кори, пергаменти или папируси?
Когато се разискват тези неща, бъдещите елинисти да не
забравят факта, че една от гръцките думи за “плочица за писане”
е deltos, а тя идва от тракийски език. Идва от дума, чийто корен
(del-) означава “дялкам” или “дело” (работа). Дори писател като
Андротион, който е недолюбвал европейските траки, дава кате-
горично сведение, че траките в Мала Азия са били писмени4.
Имаме и свидетелството на Велей Патеркул, който е тво-
рил по времето на Тиберий, че пеонците са умеели да си служат
с буквите и с “прилагането им за изява на духа”5. Пеонците са
поредното от тракийските племена и има поверие, че те са тро-
1 Wilhelm Tomaschek, Die alten Thraker, (Sitzungsberichte der philosophisch-
historischen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften),
Vienna, 1893, 123-127.
2 Виж Г. Михайлов, Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae, БАН, Со-
фия, 1956-1966.
3 Открити са внушителни декадрахми сред други тракийски монети, на
които името DERRONES е изписано отдясно наляво.
4 Fr. 36, Fr. Hist. Gr. (Mueller), Paris, 1843 (t. 1, p. 375).
5 “In omnibus autem Pannoniis non disciplinae tantummodo, sed linguae
quoque notitia Romanae, plerisque etiam litterarum usus, et familiaris animorum
erat exercitatio.” Book II. CX.
ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?
146
янски колонисти1. Император Юлиян пък е наблюдавал, че вене-
тите, още едно тракийско племе, са имали специална буква в
своята азбука, съответстваща на звук, който липсвал у гърците2.
Патриарх Фотий споменава поне един автор, който се е ползвал
от тракийски книги по време на царуването на император Хе-
раклий, тоест през 7 век сл. Хр3.
15. Друг важен момент е, че тракийската писменост не е
била новост. Еврипид говори за “тракийски таблички, написани
от певеца Орфей”4. Да си припомним, че Орфей е писал поезия,
част от която е цитирана от Филохор и Платон5. По-късно Дио-
дор, Макробий и Йоан Малала също цитират поезия от Орфей,
имайки всички основания да вярват, че е автентична6. Според
Помпей Трог, именно Орфей е посветил цар Мидас в религиоз-
ните мистерии, които пък Мидас е разпространил из цяла Фри-
гия7. Каква причина бихме могли да имаме, за да се съмняваме,
че заедно с религиозните правила се е разпространявала и трако-
пеласгийската писменост... при това сред сродни племена като
пеласгите, фригите, мизите, витините и другите тракийски
общности?
1 Херодот казва, че пеонците са колонисти от Троя (V.13.). В по-късни
години пеонците са наречени панонци (Appian, Illyr., 14. Leipzig, 1962,
Teubner).
2 Peri ton tou autokratoros praxeon, 17. (Discours de Julien Cesar. Paris.
Les Belles Lettres. 1932. Vol.I, 143-144) Друг изключително важен де-
тайл ни дава Херодот (V.9): Венетите са живеели редом с даките, дру-
го тракийско племе, чиито земи са се простирали от границите с вене-
тите до устието на Дунав. Според Страбон, даките и гетите са говори-
ли един и същ език (7.3.13). Квинт Куртий (III.I.22) казва