RIZAR

това тук също пряко касае темата - явно е ,че юдеистващите очакват своя ''Месия'' http://www.ivanstamenov.com/?p=244#more-244 Героичната пропаганда на имплантите Публикувано от стопанина на 4 / 2 / 2009 г. Автор: Иван Стаменов Беше въпрос на време преди телевизия MSNBC да се хване на маймунското хоро, което отдавна играят други масмедии като CNN, FOX и ABC с тяхната безочлива реклама на чиповете за имплантиране в хора. За разлика от последните, MSNBC е избрала по-особен начин за пропаганда - не в новинарските емисии, а в един от своите хитови сериали. MSNBC вече е достоен представител на телевизиите за примати. MSNBC достойно се нареди сред тези телевизии, които имат навика да ви правят на маймуни. Сериалът ”Герои” (Heroes) на NBC е в третия си сезон, като по рейтинг се класира в челната петорка на всички телеметрични изследвания. Епизодът, излъчен вчера, е 14-ти от третия сезон, но първи след новогодишната пауза и пръв за тази година. Очакван от много милиони зрители, той бе и идеалният носител за пропаганда от всякакво естество. Веднага след началните кадри, които сами по себе си съдържат любопитни окултни картини, двама от любимците на зрителите - Хиро и Андо, в една от общите си сцени водят следния диалог: Кадър 1 ”Мога да следя къде се намираш…” Кадър 2 ”…независимо къде си по света…” Кадър 3 ”…чрез твоя GPS имплант.” Кадър 4 ”Какъв GPS имплант?” Кадър 5 (Хиро имплантира чип на Андо.) Кадър 6 ”Не мога да повярвам, че ми причини това!” Кадър 7 ”Вече направих същото и на себе си.” Кадър 8 ”Боли само първия час и нещо.” По-нататък в епизода, озаглавен с многозначителното име ”Несъмнена и съвременна опасност” (A Clear and Present Danger) става още по-любопитно. Сюжетът напомня на ”Откровения” от Йоан Богослов не само в частта с поставянето на ”белег” върху един от героите. Основната история е за политик, който се преструва на набожен и богоязлив пред широката публика, но докато говори как ще промени бъднините на своя народ към по-добро и по-голяма сигурност, неговата въоръжена войска преследва, тероризира и пленява всеки, който би могъл да се противопостави на изграждащата се диктатура. Върховната диктатура иде... Върховната диктатура иде... Върховната диктатура иде... Пропагандата е пропаганда за немислещите. За мислещите е предупреждение, казано с особени думи. Диктатурата на политика Антихрист иде, сега на филм, скоро по широкия свят и у нас. Чипът за хора ще стане задължителен Публикувано от стопанина на 31 / 1 / 2009 г. Автор: Джозефин Ашър* Превод: Иван Стаменов В рамките на следващите две или три поколения на всички австралийци вероятно ще им бъдат имплантирани микрочипове за следене и разпознаване – казва един от бележитите академици. Майкъл Джи Майкъл (University of Wollongong’s School of Information Systems and Technology) нарича този процес с термина ”свръхнадзор” (uberveillance) според все по-налагащата се тенденция за всеобхватно наблюдение. Скоро: Царството на Антихриста Задава се филм на ужасите, какъвто не сте гледали! Доктор Майкъл казва пред NineMSN: ”Свръхнадзорът няма да се извършва отвън чрез гледане надолу, а отвътре чрез микрочипове, поставени в нашите тела.” Микрочиповете често се имплантират в животни като така разкриват информация за тях, когато се скенират с уреди, подобни на тези, които се ползват за пациентите с болестта на Алцхаймер. Американската компания VeriChip вече използва имплантирани микрочипове, съдържащи 16-цифров уникален идентификационен номер, сред хора за медицински цели. Говорителката на тази компания Алисън Томек казва: ”Нашата цел са най-рисковите пациенти, а възможностите на нашите продукти позволяват да бъдат разпознати и вадени медицинските им досиета в случаи на спешна необходимост. Нямаме представа дали и кога някой ще разработи микрочипове за имплантиране, които ще разполагат и с GPS (система за глобално позициониране) технология, тъй като това е извън сферата на нашата дейност.” Чипове ще има за всички. Не се блъскайте, моля! Чипове ще има за всички… Друга форма на свръхнадзор е употребата на гривни, носени от опасни затворници, които ползват GPS и позволяват следенето (от космоса) на човешките движения с голяма точност. Но д-р Майкъл казва, че технологията зад свръхнадзора един ден ще стигне до създаване на своего рода черна кутия, която ще е достатъчно малка да се побере в един малък микрочип и имплантиран в нашите тела. Това ще позволява всеки да бъде издирен в случаи на необходимост или за разпознаването на трупове след природни бедствия и терористични атаки. ”Тази черна кутия ще записва и предава нашите движения, думи, може би дори и мисли, като ще има функция, подобна на черните кутии на самолетите” – казва докторът. Той предрича още, че микрочиповете за имплантиране и инфраструктурата за тях ще премахнат нуждата от електронни документи и новите, по-сигурни лични документи: ”Мисля, че имплантирането на микрочип в един момент ще стане задължително в контекста на легитимацията и в рамките на националната сигурност.” Този е за теб! След няколко години: ”Ще ни прощавате, ама малко ви излъгахме, че новите документи за самоличност са по-сигурни. Сега искаме от вас да си имплантирате ”сигурния” микрочип. Не просто го искаме, а е задължително! Освен това очакваме да си платите за услугата…” Въпреки че свръхнадзорът е още в началните си фази, съпругата на д-р Майкъл – Катина Майкъл, която изнася лекции в UOW’s School of Information Systems and Technology – твърди, че възможността за следене и разпознаване на индивиди вече е възможна. ”Всеки с мобилен телефон може да бъде засечен от 15 метра” – казва тя, като отбелязва, че повечето мобилни телефони сега са оборудвани с GPS приематели и устройства за разчитане на сигнали на радио честота (RFID). – ”Най-лошият сценарий за бъдещето е пълната загуба на човешките права.” Уисконсин, Северна Дакота и още четири от щатите на САЩ вече имат закони, които забраняват принудителното имплантиране на микрочипове. Катина Майкъл обяснява: ”Австралия няма закони относно тези проблеми. Необходимо е да обърнем внимание на потенциалните злоупотреби чрез подобряване на настоящите граждански закони, за да осигурим защита на нашите лични данни и лична неприкосновеност.” — Източник: ”Humans will be implanted with microchips” За повече информация: ”Големият брат гледа…” * Джозефин Ашър е журналист и анализатор към Nine Network, най-популярната австралийска интернет медия, която през 1997 година се обедини на регионално ниво с MSN на гиганта Microsoft и днес се нарича с прозвището NineMSN.

Всичко е повече от ужасно в цялата тази ситуация. Официалната религия, тази, която е призвана да сплотява и да търси интегритета, е исихастка, потънала в нечувано самовглъбение и отказ от всичко реално. Това е такава духовна криза, каквато не знам дали българската история познава, а тя познава доста кризи. КГ , напоследък , прощавай ,ти си модератор но наблюдавам доста несвързани постове . 1.Исихазма въобще не е това ''самовглъбено '' учение за което говориш .Ще го подкрепя с няколко факта -исихаста св. Евтимий до последно брани столицата , докато юдеина Шишман го няма ; -исихаста Ромил Видински е влизал във студената вода през зимата да лови , риба защото е била нужна на един болен брат ; -Св. Киприан Търновски със лични контакти насочва няколко руски князе да се явят с войската си към Княз Димитрий Донски , освен това лично той успява да уговори литовския крал да не мине с армията си на страната на татарите - една голяма литовска армия би донесла неминуем погром на руснаците -исихасти като свети Иван Рилски например ,са съветвали царете правилно да употребяват парите си за войска и защита на държавата Само от споменатите примери ,можеш да си направиш заключение ,че исихастите не са били онези коремоложци , които си гледали пъпа по цял ден ... 2. След като не си чел книгата за евреите в България ,нямаш право да упрекваш Харамият в лъжа - аз съм чел тази книга за съжлаение през далечната 2000год. , ,но е факт ,че евреите не се оправдават за техните действия ,а само натякват ,че еди кой си писател бил ''антисемит'' и после пускат в ход кинжала и отровата ... 3. Ако тайните ционистки протоколи не бяха истински , днес нямаше да наблюдаваме тяхното пълно изпълнение ,точ а точ . Забележка - ако твърдиш ,че аз , Харамията и Асен сме ''антисемити'' , моля ти се добре се аргументирай , защото още в Свещенното писание пише много ясно ,кои са семитските народи и ще трбва да ни обвиниш в омраза към 1/10 от световното население ,е айде и 1/100 да е пак не е малко ...

O-хо , я виж ти , вече имаме и един гностик на фронта на историята . Така и с какво учението и делото на богомилството е над дяволската структура ??? По тайни са от сатанинските организации , е почти толкова ... И защо Адамовия род да е творение на дявола ,след като дявола е самият творение и като създание , не може да бъде Творец ??? С какво е помогнало богомилството на България с развитието на сексуалната революция на Адамитите или фолк изпълненията им в стил Азис ????

Не забравяй ,Харамийка ,че елините са наричали така тракийските саби - което и до днес си е чисто и просто българското слов -- махам ,оттам замахвам ,махам с ръце , т.е. траките са имали - махалки ,некво жлезо с което здравата се омавхат ханотюркски зелки....

Иванко ,привет братле . Знаеш ли ,че всеки народ си мъкне собствените ''славянчета'' ,разкарва ги надолу-нагоре като музеен експонат на тъпотията на католишката Инквизиция , германския нацизъм и руско-болшевишкия империализъм . Саксите например замъкнали своите ''сервчета '' , чак на Албиона ...

Доста голяма разлика се наблюдава в стил и изпълнение и въобще в характеристиката на обрАзите , нашите стоят много по-близко до Тракийския конник - с лъв , с куче . А и още нещо важно Тервел / предполагаем// убива лъва ??! символа на българите ??? Е множко стана ,както с твърденията на един манипулатор , който смята ,че Дарий като минавал на път за Скития седнал и си драснал една скала ,ей така за спомен ... много романтично ..... А,че в Келтия , в Тракия и в Афганистан има един град с едно и също име - КАБУЛ/Кабиле/ Шам знаеш ли го ???? Можем спокойно и тях да ги обявим за български .

така-така ,сега като ги по-пресирахме келтите ,дай да видим има ли въобще ''славянчета'', дали не можем и тях да ги попресираме ,комлексираме и компилираме и не може ли ретроактивно да ги произведем - ''венедите'' в чисто и просто едно келтско племе . Венеди - Венция - на адриатическо море - небеизвестния Юлиан Отстъпник казва ,че хенетите/венедите/ ,панониците и мизите са били от един и същ род .По рано имали даже един град за търговия в него ,ама римляните ги изтласкали от там... Венедите споменати от още по небезизвестния Гай Юлий Цезар - Авеее!!!!!! - казва ,че Белгите се състоели от осем племена - сред които - ВЕНЕДИТЕ и Тревирите ,които както казва и Страбон '' приокеанските Венети са колонисти на Адриатическите Венети " IV.4 И сега кашата за да е пълна БЕЛГИТЕ според някои се пишели така - 1. Тит Ливий - Volcae 2.Страбон- ouolkai 3.Цезар -Volgae 4.Авзон -Bolgae 5. Цицерон -Belgae , а в един ръкопис човека ги е изпраскал и като ''VULGARUM" Един френски шматарок /Амеде тиери / смята ,че Болг ,Волк и Волг не са нищо друго ,освен изменения на името Белг . не ни казва какво означава обаче това име , което ако съдим по имената на боговете на тези келти - Беладонис , Белисама ,Беллон - идва от думата vel или бел , ще рече светлина .

Нещо не искаш да говорим един език ,ама айде така да е ... 2 От дясната страна, на влизане в Каспийско море са онези скити и сармати73, които живеят в страната съседна на Европа между реката Танаис и това море; по-голямата част от тях са номади, за които вече говорих74. Отляво са източните скити, също номади, които се простират до Източното море и Индия. На всички народи на север елинските историци са дали общото име „скити” или „келтоскити”; но писателите от още по-ранни времена са правили разлика между тях, като са наричали живеещите над Евксин, Истър и Адриатика „хипербореи”, „савромати” и „аримаспи”, а онези, които са живеели отвъд Каспийско море са наричали отчасти „саки”, а отчасти „масагети”, но не са могли да им дадат точно описание, макар да са съобщили за война между Кир75 и масагетите. Но нито историците са дали точно и достоверно описание на тези народи, нито се вярва много на древната история на персите или мидийците, или сирийците, заради доверчивостта на историците и тяхното предразположение към митовете. Има разлика между думите массагет и саки и между маса-гети ,тиса -гети ,гети и тира-гети , ами направи и лингвистичен анализ , какво означават тези думи и малко ще се спокнеш . Ето ти и един лек полъх на близост между агатирсите , които по всичко приличали на даките с вашите средноазиатски гети - Сина на Томира -Tomyris's son Spargapises-- СПАРГА- ПИТ ,има точен аналог на един скитски цар ,също Спаргапит , цар на Ага-тирсите спарга- сварга - по правилно сварог - небе пит - питер - отец Mасагетите имали страшно близки обичаи с тези на даките-агатирсите ,които се наблюдават в 90% при българите описани от Ибн Фадлан Даже Пешо Тъпото/Добрев/ вече описвайки българите ,не пропуска да отбележе ,че виждате ли макар българите да имали страшно близки обичаи с траките ,моля ви се не ги бъркайте.....Nomen est omen ... Брей ,че и бърза да се изказва нашия ,че нямало траки над Меотида ,как пък не се и замисляш ни-най малко ,че цитираш Извори за Тракия и траките ,а не за лапландците .......... А това е специална поръчка на Аспидиант - Помпоний Мела ни уверява ,че самите скити носели името - bergi - 0mne etiam in unum Bergae appelati Ето ги и келтоскитите - българи .

Богомилството нито е християнство , нито е истинско . Нито пък е българско , има някои реминисценции от старата религия на българите ,но факта ,че богомилите са най-големите предатели по цела Европа е сам по себе си многозначителен . В България богомилите и павликяните приемат католицизъм и ислям ,също както в Босна и прочие .... Синовете на дявола се познават по делата ,а делата на богомилите са ясни - предателство ,разврат ,содомия ,адамитство и т.н.

Златен Хърс ,какво има толкова важно в сведението на това ,че жените не са победили в битката при Върбишкия поход ???? НИК ти подаде хилядна информация ,че сарматските обичаи са много близки до българските и нямат нищо общо с ханотюркските . Ако смяташ ,че българите са тюрки ,извади ,някаква информция ,че българите са били обути със турски шалвари и следователно са тюрки . Другото е алабалистика . Много добре си пише в изворите ,че княз Крум въоражил авари,славяни и жени за битката с Никифор .Нам ни интересува какви са българите ,а не модната тенденция в женското снаряжение и облачение ....

Златен Хърс ,какво има толкова важно в свеението на това ,че жените не са победили в битката при Върбишкия поход ???? НИК ти подаде хилядна информация ,че сарматските обичаи са много близки до българските и нямат нищо общо с ханотюркските . Ако смяташ ,че българите са тюрки ,извади ,някаква информция ,че българите са били обути със турски шалвари и следователно са тюрки . Другото е алабалистика . Много добре си пише в изворите ,че княз Крум въоражил авари,славяни и жени за битката с Никифор .Нам ни интересува какви са българите ,а не модната тенденция в женското снаряжение и облачение ....

Недей да вменяваш на някого кой колко е знаел . Със сигурност Йордан ,който ''няма как да познава и гетите, дето вече са станали латиноезични.'' е поназнайвал повече гетски отколкото латински , но тъй като въобще не си отварял ''ГЕТИКА'' , НЯМА КАК ДА ГО ЗНАЕШ !!! За разлика обаче от баснословните ти лъжи ,че траките се били латинизирали на север ,а на юг се гърцизирали във хор тракийската наука ,начело с Ал. Фол . Г. Михайлов и В. Бешевлиев ти отговаря ,че такова псевдолатинизиране или гърцизиране няма ! Това е една гнусна инсинуация и хора с каски , като тебе се хващат първи на нея . Ако някой се беше латинизирал драги , нямаше на пъпа на вселената- в Рим , да си пише ТРАКИЙСКИЯ НОМЕН ... Елементарно Уотсън ... Сега за Страбон - -даи - казват им не каска-маска ,а кадуси също , дакуси или даки ,както виждаш не само каска-маска ,но и баска ,даска ,дъска ,като твоята глава ... и т.н. "Ако е вярно ,това което казват , тогава в Даи- парните трябва да виждаме едни изселници , отделили се от пелемето на ония Даи , които обитават над Меотида и които безразлично наричат Ксанди и Пари . При все това , известни автрои отричат присъствието някога на Даи между Скитите над меотидския залив ... Първи народи които започват от Каспийско море са изобщо означени под името Даи ,обаче племенно се именуват Масса-гети и Саки ония ,които обитават на изток от Даите ,колкото до останалите , приет е обичая да се означават под общото име Скити " Страбон XI. 8.3 и 9.2 11/3 сега какво излезе ,че източните скити са дошли от запад ???

Ами Ласт Роман , нали си спомняш ,като те питах как така гетите са опирали на германците ??? Ти ми обясни правилно ,че дако-гетите на Децебал , който е син на гота /съдейки по името/ Скорило ,са успяли да подчинят съответните келтски племена чак до горното течение на Дунава -т.е. маркомани те са келти .По този начин те стават преки съседи на германците . Марк на келтски - според проф . г. Михайлов означавало кон . А много автори говорят за келтоскити . Келти на север от Дунав има и през 3-ти век. И най-накрая разберете ,че готските народи на роди са скитски народи ,а не германски ! В ЛИБИ го пише - " Най-после различни СКИТСКИ народи , певки , греутунги , остроготи , тервинги , визи /беси/ , КЕЛТИ ихерули от алчност за плячка нахлули в римска земя ..." / ЛИБИ ,I , с. 65 / Няма никакво споменаване ,че готите са германци !!!!!!!!!! Напротив има ясно разграничаване между готи и германци . Колкото до ТюРКИТЕ препоръчвам на всеки да прочете ,какво пише Ибн-Фадлан за тях . Никаква прилика с БДЖ. Пълна скръб . И ако някой , някога е чувал за ''бир Тенгри '' отвъд Днепър преди 9-ти век. здраве му кажи ....

пак започвате папа и баба са от един корен ,но това не означава ,че трябва да им вярваме безрезервно . Че партите не са перси им е ясно и на двамцата / и на папа , и на баба / , но не знам на кой трябва да му е наясно ,че българите не са писали с персийски букви . Страбон е писал ,че източните дахи са изселници на западните , т.е. от даките !!! А Йордан казва ,че МАСАГЕТИТЕ начело с царица Томира основали град Томи и били идентични с гетите / на Овидий , а не на баба ти хвърчилото /. Lucan ги споменава като ги изписва съвсем точно - Masso-getae има и едни тиса- гети ,но тъй като ще ти стане повечко ,за тях друг път ... Повече за скити ,сармати и гети може да се прочете от А.В. Подосинов ,но тъй като ме заливаш с помии от типа на Уикито , не би могъл да бъдеш във възможността си да анализираш написаното от него в ''Скифы , сарматы и геты в "Tristia '' и '' Epistolae ex Ponto" Овидия '' - : В "Древнейшие государства на територии СССР. Материалы и исследования ''. М. 1976

Каква е толкова голяма разлика между ''партски'' и ''персийски'' ??? добре ,благодаря за поправката - поздрваи от Аршакидите на Сасанидите - приемам ... Иди си виж какво е написал Страбон за дахо- масагетите . Или Йордан за Масагетската царица .... Значи не трябва да им вярваме ,ама виждате ли на глупостите за Скандавлания трябва да вярваме??? И къде по д...-те е Скандавлания един арменски филолог ,май много правилно я определи между Днепър Волга Каспийско и Черно море ..... алано-германци - никой не е чувал за такива измишльотини .... има си гети /траки / и алани /сармати/ споменват ги от Овидий през Страбон до Йордан и дальше...

Богомилството не е оригинално българско явление , а е само един клон от вечнозеленото дърво на гностицизма . Крайно време е да се преразгледа овехтялото становище форматирано от окултния кръг на Л. Живкова за богомилството ,считано за '' знака за българската духовност'' ... Макар да липсват книги запазили учението на бай поп Богомил с неговите мъгляви и твърде неясни възгледи някои нерно лабилни хора изкараха ,че присъщия на българите народен дух бил изразен в абсурда на еретическата доктрина . Факт е ,че и до днес хората четат смислените изобличения на презвитер Козма ,а не виденията и бълнуванията на поп Богомил . За жалост археологическите находки са многозначни и липсата на текстове за българската религия преди покръстването не може да ни даде ясна картина .

Първо добре дошъл , отново г-н Тамарин Радвам се ,че се включвате доста свежо в ''персийско'' -то блато . Българската азбука е точно толкова персийска ,колкото са ''персийски'' и гащите на алано-гетите описани от Овидий . Т.е. под персийски трябва да се разбира най-общо ''неромейски' ,''източни '' и ''непознати '' . Ако имаше някаква си измислена германска азбука от Урфила / а не Вулфила - немското вълче/. Бай Мартин Лутер щеше да позлва превода или поне щеше да спомене . Но тъй ,като немците през 5 ,10 и 15 век. са говорели на немски само на конете си ,то Урфила не измислял немска писменост . Относно кирилица и глаголица и до дне хиляди умни- мало- умници спорят ,защо е било нужно да се заменя една ''току що'' измислена азбука с друга ''по-съвършенна'' ,такива революционни решения се наблюдават само в техниката след 19-ти век . ,докато езикът нещо свещенно за едно старо време се е променял с векове . тук въобщше не сте наясно с въпроса - 1. За етиопската църква никой не е чувал от 6-ти до 15-ти век. когато португалците достигат Етиопия в един сюблимен момнет ,при който те са щели да паднат под турското настъпление осъществено с новите оръжия/огнестрелни / 2. Сирийската църква след 7-ми век . също завинаги отпада от "Византийското '' ойкумен ,така ,че и тук няма кой да осъществи някакво преследване на книжнина 3 .Колкото до арменците ,част от тях едно са също извън ойкуменето ,а друга е водеща в ромейската амрия и тя не би могла да се лиши от арменската си гвардия ,заради една азбука Триезичната ерес си е европейска удурма и именно това казва св. Кирил на папищашите ,че всички източни народи -готи ,арменци ,грузи ,абазци и т.н. имат собстен алфавит . Зад готската писменост обаче в определн момент не застава нито една държава и тази писменост /която фактически е глаголицата / трябва да бъде зманена с една нова писменост - която 1. да не бъде еретическа 2. да бъде близка до предишната 3. да бъде приета едновременно от Изток и от Запад Ето в това се състои гениалния ход на Св. Кирил и Методий ,патр. Фотий и цар БОРИС . Замемят старата ''анатемосана '' готска писменост/глаголицата , рошките букви / с утвърдената от папи и патриарси ''православна '' Кирилица .

Абаолютна немска измислица - това е скалъпено от минтиливската Виенска школа , която иска да пробута идеята ,че единия край на Райха трябва да Нос Добра надежда ,а другия Чукотка . С две думи искам да кажа ,че Шльоцерианската наука ,позната под името съвременна историография е политическа наука ,а не това което следва да се разбира под история ... Нека всеки който се съмнява в моите думи да ''попита'' Шльоцер , къде е ''турския ръкопис'' - той е като шапка невидимка от приказките на братя Грим ....

1. Факта ,че ТАНГРА е въведен от човека , чието име е станало нарицателно за фалшификация ,интерполация ,манипулация , митологизация в науката ШЛЬОЦЕР трябва да ни говори много 2. Най- тежък е argumentum a sillentio - никой никога и по никакъв въпрос не споменава за ТАНГРА 3 .Апологетите на Хриситянството , щяха да се издънят да доказват , колко и какъв никакъв бог не е Тангра - напротив - историческите сведения ни говорят за трако-келто-славянските Пер/к/ ун и КОЛЯДА. 4. Няма забележете - град ,село , име на човек , планина ,река , езеро - НИЩИЧКО свързано с думата ТАНГРА 5. Няма грамче сведение в устното предание /ФОЛКЛОР/ и най-малък помен от ТАНГАРОНА , ако някой се сили да свърже нещо ,то можем да кажем със същата истинност ,че танцът ТАНГО ,е танца на бог Тангра 6. Самото модулиране на историческия термин - '' бог Тангра'' куца от всякъде - в буквален превод той звучи - ''бога бог'' , което е антилогично откъдето и да го погледнем . Измислен термин , на измислен български бог на измислената българска историческа измисленост на действителността .......на българската история , която е всичко друго само ,не и тази описана от измислените измонаучни измишльотини на Шльоцерианчетата в НАУКАТА!!!!!!!! 7. Покрай измислицата на измисления бог бог се пръкнаха и други недоизмислени недомислици - ханчета , няколко народа /има един народ/ , трафаретни изрази от рода на ''прабългарските тюрки'' , ''дървените железа угро-фино-чудо-хуно-алано-българи '' , '' създаването през 681 на славяно-българската държава'' - това са глупостите на политическия модел на излседване на българската история въведен от германския /тук включвам - франкския и английския / протестантско- позитиевистични недоклатени историци -философи ,....

Бог няма нужда от роботи ,на които може всеки момент да им спре батерийките ... Кой ,какво и кога е държал , Търсачо ??? Нещо макар ,че блуждаете в нихилистичното пространство на изтока ,оставате на строго марксистка битийна и съзнателна основа ../..

http://www.pravoslavieto.com/history/04/31...lfila/index.htm Както и по-рано съм казвал ,през Средновековието християните имат понятие за Ислямската религия като за ерес , напр. в съчиненията на св. Йоан Дамаскин . Най-вероятно сарацини , манихеи и въобеще еретици ,могат да бъдат поставени под общ знаменател и всички еретически книги да бъдат изгорени . Най-вероятно ,така е изчезнала "Библия Бесика '' и 'Готската библия'' на Урфила . На Запад папистите са горили богомилските и готските писания , а на изток гърците и руснаците . Цар Борис е бил наставен да изгори цялата писменост сочена за еретическа . Във тази връзка обърнете внимание на мисията на св. Кирил в Македония /Брегалница / и споменаването на манихеи в нея . Апропо той е покръствал не езичници ,а манихеи в Православието . От разговори в ЛС с Маготин и Аспидиант съм склонен да твърдя ,че българите са изповядвали някаква манихейско- авестийска религия , което потвърждава иранския им произход . Няма никаква тангристка религия .

КРЪСТЪТ И НЕГОВАТА СИМВОЛИКА Християнството още в първите векове на своето съществувание е изградило собствена система от символи, които не представляват проста първична символика, а са носители на дълбоки евангелски, библейски и нравствени послания. Те са били така дълбоко вкоренени в тази религия през вековете, че се превърнали в неделима част от иконографията на живописната, дърворезбена и каменнопластична храмова украса из целия християнски свят, в това число и в православния. Понятието „СИМВОЛ"/от гр.'' symbolon''/ има няколко смислови значения. В по-широк смисъл с него се обобщават стилистичните фигури като метафората, алегорията, както и някои средства за изразяване на преносно значение . По думите на литературоведите, „символът е многозначен образ„ и символичното съдържание е много по-широко от конкретното,предметно значение."Символът се отличава с богато емоционално съдържание. Затова трябва преди всичко да се почуства , а не да се дешифрова грубо. Ако тълкуваме грубо кръста, по примера на древните езически мислители, на които още Тертулиан прави забележка, че „християните не почитат дървения кръст", ще достигнем до заключението, че за християните кръста е идол и фетиш. Нашата работа ще се опита да разгледа кръстa и неговата символика не в грубите ограничени рамки на динамичното рационално развитие на философията, а - в сотирологичния и догматическия смисъл на Православието. Кръстът е икона, която ни разкрива учението за изкупителната жертва на Господа Иисуса Христа. Спорът относно иконопочитанието е дълъг и сложен исторически процес, който достига своя апогей по време на VII-мия Вселенски събор и Неделя на Православието. Утвърждаването на иконата в Христовата Църква станало възможно на основата на точното и абсолютното разграничване на понятията „идол" и „ икона". В древността понятието „идол" /от гръцкия. гл. Eidolov-виждам,струва ми се;и от същ.Eidos-външен вид,представа,форма/.То се е употребявало със следните значения - възпроизведена рисунка от картина; изкуствено създаден образ измислен, въображаем образ, също така мнима нереална картина или алегорична фигура, която не е действителна./3/ С него се обозначавали образи, сенки и същества от подземния свят, които се разбирали в смисъл на образи противоречащи на действителността. Понятието идол се е използвало и в Старозаветния канон предимно като технически термин за мнимите и несъществуващи езически божества. Оттам той преминал и в Новия Завет. За да видим най-точното му разкритие, ще използваме словата на ап. Павел: „идолът е нищо в света и друг Бог няма, освен единаго Бога''/1Кор.8:4/, а самите идолопоклонници изменили славата на единия Бог. - "в образ ,подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги."/Римл. 1:23/. Въобще, идолите служели на суеверието на езичниците, което е вяра в нереални, въображаеми или случайни закономерности, дори последните да са действителни такива, но които отвличат мислите и чувствата на човека от здравата вяра. От гръцки произход билa и думата „ икона"/eikov oт гл. Eiko, eoika-подоен съм, приличам, изглеждам/, което е имало следните значения: 1. в собствен смисъл –портрет, образ, фигуративно изображение като картина, образ върху монета или камък, статуя, огледално отражение; 2. в преносен смисъл - подобие,мисловна картина; 3. изображение, жив образ в смисъл на прилика и олицетворение; В Стария и Новия Завет вече тази дума се употребява вече в съвсем друг смисъл от „идол". Икона е употребена повече от 50 пъти със значение на изображение на нещо, което действително съществува, но не му се отдава поклонение като на идол или кумир /например Бит. 1 :26-27,Ис. 40:19/. В терминологията на Новия Завет има смисъл на образ, т.е. – картина, която прилича на изобразявания предмет. Най-екзистенциалното смислово значение на употребата на думата „икона" дава обаче отново ап. Павел. Той нарича Иисус Христос „образ на невидимия Бог /Кол 1:15/ и „образ на Бога" /2Кор. 4:44/. Тя (думата „икона") е свързана с изпълнението на старозаветните пророчества като изображение на невидимия Бог чрез въплъщението на Второто Лице на Света Троица и като свидетелство за действителното земно битие, страдания, смърт и възкресение на Богочовека Христос. Вярна тълкувателка и пазителка на Господните заповеди, Христовата Църква правилно съхранила смисъла на новозаветното понятие на словото „икона". Имайки предвид всичко това, още на VI-тия Вселенски събор е узаконено 73-то правило което гласи: "Да се отдава подобаваща чест на това Дърво, чрез което сме спасени от древното грехопадение, а също - и с мисъл, и със слово, и с чувство да му се отдава поклонение." Някои съвременни изследователи позитивисти и рационалисти смятат, че кръстът не е изначално християнски символ, а е привнесен от езическите религии. В защита на своята теза те изтъкват 3 основни аргумента: 1. Ранното християнство не познавало култа към кръста. В края на II век Християнския апологет Минуций Феликс в съчинението си „Октавий" в спор с тогавашните езичници заявява :"Ние не почитаме кръстове и не ги желаем. Вие сте тези които, имайки дървени богове, почитате и древните кръстове като принадлежност към вашите богове. 2. Как е възможно да се допусне, че последователите на пострадалия Бог ще започнат да тачат и благославят оръдието, свързано с мъченическата смърт на този, когото почитат? 3. Християните не почитали един кръст ,а - множество и то - с различна форма. Това показвало, че няма нищо общо с мита за „Христовото разпятие". Изследователи при разкопки в Египет, Вавилон, Индия, Иран, Гърция намират изображения на кръст върху много артефакти. В едно древно светилище на остров Крит е намерен голям мраморен кръст, датиран от II хил. пр. P. Хр. весталките - жрици от храма на богинята Веста в Рим, чиято задача била да поддържат огъня неугасващ в храма - носели на шията си четирираменни кръстове.В Мексико през XVI век cа намерени кръстове в домовете и храмовете на ацтеките. При откриване на Нова Зенландия адм. Кук се удивил от това, че местните забивали върху гробовете на умрелите кръстове. Според някои учени, почитането на кръста е остатък от огнепоклонството. Като праобраз те считат култа към кръстосаните сухи дървени пръчки, при триенето на които се получавал огън изкуствено. A френския философ и литературовед Гастон Башлар /1884-1962/ в книгата си "Поетика на пространството", С. 1988, предлага нова – психоаналитична - версия за първоначалното получаване на огъня от човека.Той изхожда от сексуализацията на Юнг и Шуберт. Последният казва: "Както от приятелството може да се роди любов, така от триенето на две подобни едно на друго тела се ражда копнежът /топлината/ и пламъкът /любовта/ бликва от тях. Най-напред ще разгледаме въпроса, наистина ли първите християни не са почитали кръста. Да обърнем поглед към посланията на апостол Павел... Историческата му реалност не се поставя под съмнение дори от повечето митолози [1]. Да, наистина има опити посланията му да бъдат причислени към II-ри век, но според анализа на Александър Мен, те са несъстоятелни, защото, по неговите думи: "гибелта на Храма би дала на ап. Павел решаващ аргумент срещу апологетите на стария Закон и той не би пропуснал да се възползва от това." Aпостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света." (Гал. 6:14) И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия." (1 Кор.1:18). На тези му думи се уповават всички последващи апологети. В откъс от житието на Св. Иларион Мъгленски светителят обвинява еретиците, че не почитат кръста: "А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божияа сила?" Тук той използва думите на св. ап. Павел и обвинява еретиците, че не следват апостолските предания, които те настоятелно убеждават, че следват. По нататък св. Иларион обяснява, каква трябва да е вярата на християнина, за да може тя да е апостолска: "Казвате, че вярвате на апостолските думи: "С вяра Авраам извърши много дела." (Евр.11:17). Но вярата е нещо неизследимо и съвсем не може да се изрази с плътски език. С вяра се получава очакваното, което всички Светии с вяра и получиха. Като сте приели и вие такава вяра, поклонете се на Кръста, т.е. - на Божията сила!" Св. Йоан Златоуст също търси авторитета на апостола, когато тълкува значението на кръста: "Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците!". Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. " Това означава, че кръстът има дълбоко семантично значение и не може да бъде разглеждан самостоятелно като един външен знак или фетиш, който сляпо е почитан от християните. Защо все пак почитта му е останала незабелязана в християнското изкуство? Защо кръста липсва от "символния" свят на християните от първите векове? Тази констатация, по същество вярна, намира своите изключения в катакомбното изкуство и доказателство за това е живописта на някои от тях, които включват и кръстно знамение. Изследвайки този въпрос, ние освен научно, трябва да изходим най-вече от реалността, в която се е намирала Църквата и нагласите на обществото. Тя се появила на историческата сцена не като някаква бляскава организация, а - като малко общество от вярващи, които били жертвено предани на своя Бог. Предвид честите гонения и липсата на подходящи, защитени от езическите своеволия и обругания богослужебни храмове, древните християни много внимателно подхождали към употребата на символически изображения и икони. Това било необходимо, за да не се съблазнят неофитите, неукрепналите във вярата юдеи и елини, а можело да даде повод на неверните да сметнат християнството за нова форма на идолослужение. Затова и Леонид Успенски смята ,че Църквата много бавно,но методично разкривала богооткровените тайни, съобразно подготовката на огласените за кръщение и същевременно c предпазване от погледите на неверниците същността на Христовото учение./ 7/ Да видим сега, в тази епоха как се е гледало на кръста? Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а от Рим - в Палестина. Още Платон в своето знаменито произведение"Диалози" ,казва,че ако и да би се появил някой учител на света ,то той би бил разпънат на кръст и то с главата надолу. Във вехтозаветната църква, състояща се от евреи, разпятието както е известно не е използвано екзекутирали са по обичай чрез трите известни способа: убиване чрез камъни, изгаряне жив и обесване на дърво. Затова и е написано за провесените „проклет е всеки висящ на дърво(Втор.21:23) пояснява светител Димитрий Ростовски. Има и четвърти еврейски способ за екзекуция – обезглавяване с меч използван е в епохата на Царствата. Кръстната екзекуция е била в това време езическа Гръко – Римска традиция и еврейския народ се запознава с нея едва няколко десетилетия до Рождество Христово, когато римляните убиват последния им законен цар Антигон. Ето защо във вехтозаветните текстове няма и не може да има никакви подобия на кръста в качеството му на оръдие за екзекуция: както от страна на название, така и от страна на формата, но все пак ние отриваме множество свидетелства: за човешки действия, пророчески предобразили Господния кръст 2)относно предмети тайнствено предначертали силата на дървения кръст свидетелства за откровения и видения, предсказващи кръстните Господни страдания Самият кръст като страховито оръдие за най позорно наказание е избран от Cатаната като символ на смъртта, предизвиквал е непреодолим страх и ужас, но чрез Христос – Победителя той става желан трофей, пораждащ най-съкровените радостни чувства у верните Hему християни. Според римския държавник, философ и блестящ оратор Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа, кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само - роби и големи престъпници. Оръжие за наказание, предмет на позор и ужас - това е значението на кръста в древността. Ето защо и св. Иполит Римски – апостолски мъж - е възклицавал: „и Църквата притежава своя трофей над смърта – Кръстът Христов, който тя носи на себе си". Свети Павел - апостола на народите – пише: "да се хваля освен с кръста на господа нашего Иисуса Христа" ( Гал.6:14 ). „Виждаме в какво за християните се превръща този ужасяващ и позорен символ на смъртта на най - страховити екзекуции – в желан и любим образ" – свиделства св. Йоан Златоуст. В новозаветната Църква, възникнала в Палестина и състояща се основно от бивши юдеи, отначало използването на символически изображения е било силно затруднено поради привързаността към своите стари предания, строго забраняващи всякакви изображения, чрез което са се защитавали от влиянието на заобикалящият ги езически свят. Още тогава Промисъла Божий е откривал на избрания народ истини чрез символически и иконографски език. Например:Бог забранява на пророка Йезекиил да говори, заповядва му да начертае върху тухла изображение на обсадата на Йерусалим като знак за синовете изрaилеви (Иез.4:3). Разбираемо е, че с течение на времето се увеличава числото на християните от другите народи, където традиционно се допускат изображения и естествено е ,че едностранното влияние на юдейския елемент разбира се намалява и постепенно изчезва съвсем. Още в началото на християнската история поради жестоките гонения на Христовите последователи, християните са били принудени да се скриват при извършването на своите обреди. Отсъствието на християнска държавност – ''външната ограда'' на църквата и продължителността на такова подтиснато положение се отразило на развитието на богослужението и символиката. И понастоящем са се запазили в Църквата предохранителни мерки относно запазването на самото учение и светините от зловредното любопитство на враговете Христови. Например Иконостаса – породен от тайнството причащение, подлежащо предохранителни мерки; или дяконския възглас „елици оглашени изидите" между литургията на оглашените и верните, несъмнено ни напомня, че „ние извършваме тайнството при затворени врати и забраняваме на непосветените да присъстват" пише св. Йоан Златоуст (Беседа 24,)Нек Известния римски мимик Генесий по заповед на императора Диоклециaн в 268 г. е осмивал на цирковата арена тайнството Кръщение и в последствие какво чудесно действие са оказали върху него произнесените слова (кръщелната формула). В последствие Генесий се покайва и заедно с останалите приготвени за екзекуция християни приема мъченическа смърт, като пръв е умъртвен чрез обезглавяване. Това далеч не е единствения факт на поругаване на светинята – пример за това е, че много от християнските тайни са станали известни на езичниците отдавна „Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото" (1Йоан.5:19) тази агресивна среда, в която Църквата се бори за спасението на душите на хората и която е принудила християните още от първите векове да употребяват условния символически език, съкращения, монограми, символически изображения и знакове. Този нов Църковен език помага да се посвещава постепенно новообърнатия в тайната на Кръста съобразявайки се с неговата духовна зрялост. Необходимостта от постепенното преподаване на догматите на оглашените готвещи се за кръщение се основава на словата на самия Спасител казани в (Мт.7:6) и от апостол Павел в (1Кор.3:1). Ето защо светителя Кирил Йерусалимски е разделил своите проповеди на две части: първата от 18 огласителни слова, в които на се споменава нищо за Тайнствата, и втора от 5 тайноводчески, обесняващи на верните всички църковни Тайнства. В предисловието той убеждава огласяваните да не споделят чутото с непосветени: "когaто чрез опита си изпиташ висотата на преподаваното, тогава ще узнаеш, че оглашаемите са недостойни да го слушат". И святителя Иоан Златоуст е написал: "аз бих желал открито да говоря за това, но се опасявам от непосветените. Защото те затрудняват нашата беседа, заставяйки ни да говорим неясно и прикрито" (Беседа 40, 1 Кор.). За това се говори и у блажения Теодорит, епископ Кирски: "за божествените тайни, поради непосветените, беседваме прикрито; при отделяне от такива, тези, които усвоили тайноводствто, тях ги учим ясно" (15 въпр. Числ.). По този начин, изобразителните символи, предпазващи словесните формули догматите и таинствата, не само са подобрили начина на изразяване, но и бидейки нов свещен език, още по-надеждно е защитило църковното учение от агресивното профанизиране. Ние и до този ден, както ни учи Апостол Павел, "проповядваме премъдростта Божия, тайна, съкровена" (1 Кор. 2:7). Основното оправдание за жестоките гонения срещу християните било обвинението в канибализъм. Отговаряйки на подобни обвинения, Тертулиан се обръща към разпространителите на слухове: "Видял ли е някой полуизяден труп? Забелязал ли е някой следи от зъби накиснати в кръв хляб?"./ 8/ Рисуването на кръста в древните молитвени домове е могло само да подсили рефренът на езическата антихристиянска полемика. Затова и в този период християните се въздържали да го изографисват . В някои яфетитски /евроазиатски/ езически религии кръстът във формата на свастика е изобразявал култа към Слънцето. Изображението на свастиката представлява две кръстосани линийки, наречени "арани", пречупени в краищата си все в едно направление, тоест кръст от четири букви Г, съединени в основата си. Този символичен знак имал твърде важно значение още в най-стари времена. Среща се по някои древногръцки и сицилийски монети, а също - в живописта на древнохристиянските катакомби, по средновековните надгробни плочи, по свещените одежди от 12-14 век. Християнството е усвоило този символ под името "Гамирован скръст" – crux gamata. И до днес обаче точният му смисъл не е изяснен. Според едни, това е знак на свещения вечен огън, който се добивал чрез триене на две дървени парчета, тоест изразявал именно двете дървени парчета – арани, поставени на кръст. Други пък намират в свастиката символ на сблъсък, трети за символ на някакво божество и пр. Габриел де Мортиле – френски археолог – в теорията си за произхода на бронзовата култура от Индия се позовава и на тоя знак (свастика), който бил известен в Индия преди будизма, като религиозен символ. По-късно обаче самият Мортиле призна, че свастиката присъства от дълбока древност и в Европа. Този символ, толкова характерен за Индия, се оказва по разни бронзови, каменни, глинени и др. антични изделия, намерени в Европа, какъвто е случаят с оловния идол, открит от Шлиман в Хисарлъка (микенските разкопки), в троянските глинени прешлени за вретена, в Кипър, в южна Русия, България, Македония и пр. Чешкият учен Нидерле пише: "Трудно е да допуснем, че във всички тия различни местностни свастиката е възникнала съвършено самостойно. Тя е твърде сложна и изразителна, главно в пречупените краища на кръстта, за да можем да отречем нейното символично значение и да я приемем за прост мотив на орнаментиката. Ние не настояваме, че на занаятчията винаги му е било известно символичното значение на тоя кръст, който той е рисувал по оръжието или ушивал по платовете. Ние само искаме да кажем, че свастиката представлява символ, възприет от Азия чрез някакво неизяснено досега културно влияние." В България свастиката се среща в голямо изобилие най-вече в шевичната орнаментика, предимно самоковската и дупнишката. В повечето случаи знакът е ограден с малък четириъгълник или ромб, който се повтаря и образува бордюра около някоя централна форма, най-вече ромбовидна. Преимуществено се среща по шитите ръкави. През 1912 г. бе открито в Радомирско цяло съкровище от "варварски" сребърни монети с изображения, от едната страна съвокупление, а от другата ясно отпечатана свастика. При изучаването на свастиката се изписа голямо количество литература и се създадоха много хипотези за нейното значение и произход. Изучаването даде повод за написването на интересната монография на Th. Wilson "The Swastika", един от най-пълните трудове по тази материя.Свастиката например в древна Скития не може да изобразява поклонение на огъня, защото там, според думите на Херодот / 9/, нямало дърва. Как тогава да приемем голото твърдение, че двете кръстосани пръчки могат да изобразяват добиването на огъня. Огън се е добивал не само чрез триене на дърво,но и на камък ,или кости. Ако беше остатък от идолопоклонство,у християните нямаше да има съзнание за кръста, като огън който гори демоните/т.е. оръжие срещу дявола/. Християнските свещенодействия щяха да са нестинарски или вестийски танци ,които да се извършват върху жарава и се почита огъня. Нежеланието на някои да анализарат по задълбочено мъдростта и концепцията на християнското учение ги кара автосегустивно да говорят едни и същи древни павликянски и еретически небивалици, че кръста е „оръдие, свързано с мъченическата смърт на този бог"."Кой ще целува и ще пази като свята реликва въжето, на което е обесен любимият човек."/ 10 /. Но с какво действително духовно е променил кръста този свят? Св. Йоан Златоуст отговаря: "Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние - бившите роби на греха - сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата." Християните не почитат "камъни и дървета", те отдават почит на Христовият Кръст, който се величае като всеоръжие, т.е. - най-съвършеното, най-универсалното оръжие, но което единствено не погубва, не отнема живот, а дарява живот, благодат и спасение. С какъв друг знак би си позволил човек да осени скъпата си рожба, гърдите си в началото на трудовия делник и преди нощната почивка?! Кръстното знамение съпътства целия живот на християнина - от свещения купел при тайнството Кръщение до последното съзнателно движение преди смъртта. Няма друг Символ на земята, който да е толкова почитан, толкова скъп и съкровен! Коленичил пред Него, в подножието на Голготския Кръст, големият френски мислител Блез Паскал философски възкликва: "Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил!" Не на последно място се смята, че след като Кръста е един, то не може да се почитат множество по форма и значение кръстове. Ние знаем, че в Библията символът се използва и в по-тесния смисъл, с цел да разкрие дадена истина по вдъхновение и поръчение на Бога. Символът може да намери израз в слово, предмет или действие. Ето защо ние почитаме и Кръста и приемаме символически и неговите духовни послания. Затова различните видове кръстове имат и различна по форма, но близки по дух послания. Използвана литература: "Библия"- изд. Св.Синод ,С.1995г. 2."Речник на библейските символи"-проф.Н.Шиваров,изд. Нов човек,С.1995г. 3."Религия,духовност,хуманизъм"-Н.Йорданов,Унив. Изд."Св.Климент Охридски",1997г. 4."Три слова за носене на кръста"-еп.Теофан Затворник,Русе,1994г. 5."Из историята на иконоборчеството/717-741/" проф..б. Хр.Ст.Христов, ,ГДА,XXX(LVI) ,ГДА ,СИ,1990г. 6."Традиция ,обряд,догмат"-дяк.Андрей Кураев,изд."ЛИК",С.1996г 7."Избраннье сочинения"-Тертуллиан,М.1994г. 8."О крестном знамении,силе,значении и чудесах его"-изд. Типографии Е.И.фесенко,Одеса,1909г. 9."Българите-потомци на царствените скити и сармати"-Д. П. Даскалов,С. ,1913г. 10."Правила на Светата Православна Църква"-Св.Гора,Атон,2004г. 11."При светия Кръст Господен"-А.Малчев,ЕТ"Анелия Аврамова-Перелик"-Асеновград,1996г. --- [1] „Митолози"-те са група от учени ,които смятат ,че Личността Иисус Христос въобще не е съществувала.

Според мен под ''сарацински'' книги трябва да се разбират ''манихейски'' книги - За докателство ще приведа - 1. Сократ Схолатик - 2. Вижте писмото на патриарх Теофилакт Константинополски до цар Петър ,за никакви Мохамедови книги не става въпрос ,иде реч за една цитирам - ''старовремска и новоявила се ерес '' - почитателите на Буда ??/Теревентий / и Манес ?Куврик/ също и за павликянските еретици / дуалисти / ; 3 . За мохамеданите българите знаят много по отдавна - християнинът Тервел размазва ''мохамеданите'' пред Константинопол още 718год.

Научна конференция Пари, думи, памет (3-4 април 2003 г.) Любомир Георгиев Българската историческа памет в съчиненията на трима духовници от ХVIII в. Приносът на историческото знание за възраждането на българския народ е оценен още през 70-те години на ХIХ в. В своята статия „Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“ проф. Марин Дринов свързва написването на История славянобългарска с началото на Българското възраждане.1 Въпреки някои частични изменения, тази теза господства повече от 100 години в нашата историческа наука.2 Историографското наследство на българите католици от ХVIII в. също заслужава задълбочен интерес. Една съпоставка между хилендарския монах и неговите събратя по перо - католическите духовници, посветили се на написването на история на България, е показателна за развитието на възрожденския процес и сред българската католическа емиграция. Претворяването на българското минало в историята на отец Блазиус Клайнер и в Бешеновската история изразява интерес към участта на собствения народ, свойствен както за духовната епоха на Просвещението, така и за Романтизма. Същевременно тези трудове свидетелстват за изграждането на българско национално самосъзнание сред изгнаниците в Трансилвания и Банат. „История славянобългарска“ е издавана многократно и в различни варианти, за нея са натрупани огромен брой изследвания.3 Трудът на францисканския монах Блазиус Клайнер е наречен „Archivium tripartitum inclytae provinciae Bulgariae...“ Както се вижда от заглавието, той се състои от три части. Първата книга отразява българската история до 1453 г. Тя е написана през 1761 г. в манастира в гр. Алвинц - Трансилвания и е публикувана на български език през 1977 г.4 Втората част е посветена на развитието на католицизма в българските предели и дейността на Ордена на миноритите, основан от св. Франциск Асизки. Тази част е завършена през 1764 г., но нейното издаване предстои.5 Публикуването на третата част от Алвинцката история в края на двадесети век6 е принос в изучаването на миналото на българите католици. Третата част представлява хроника на българското францисканство от 1366 до 1775 г., в която година е написана. В този доклад ще се разглежда най-вече първата част на историята на Блазиус Клайнер. Историята на енорията на най-голямото българско село в Банат - Стар Бешенов - не е издавана. Кратък преглед на нейното съдържание е направен от проф. Карол Телбизов.7 В този преглед се излага хипотезата, че първата част на Бешеновския летопис е завършена през 40-те г. на ХVIII в. и неин автор е Блазиус Милли - първият енорийски свещеник на Стар Бешенов. Целта на този доклад е да бъдат съпоставени трите истории - на Паисий, Блазиус Клайнер и на енорията в Стари Бешенов. Сравнението е уместно по следните причини: тяхната тема е славното минало на България; авторите им са християнски духовници; времето на създаването им е близко; в различна степен имат програмен характер и възпитателна мисия. Тук обаче трябва да се има предвид и обемът на текстовете - близък е броят на страниците, върху които са отпечатани Славянобългарската и Алвинцката история (съотв. 202 и 162), но Бешеновската е многократно по-малка със своите 22 машинописни страници. Символното значение на „История славянобългарска“ предопределя сравняването на всяка българска история от ХVIII в. с този ярък образец. Не случайно предговорът на акад. Иван Дуйчев към историята на Блазиус Клайнер започва с припомняне на приноса на „родоначалника на нашето Възраждане“, светогорския инок Паисий.8 Като се движи от познатото към непознатото, Дуйчев използва текста на Паисий, за да подпомогне българския читател да вникне в новата за него история на францисканския монах. Двадесет и две години по-късно, на първата страница от своето въведение към третата част от „архива“ на Клайнер, Ищван Мадяр отново е сметнал за необходимо да се опре на делото на атонския монах.9 Когато представя енорийската история на Стар Бешенов, Телбизов вече използва за съпоставка не Паисиевата история от 1762 г., а Алвинцката - от 1761 г. По място на създаване, предназначение и светоглед историите на двамата католически духовници са много по-близки помежду си, отколкото до История славянобългарска. Същевременно, когато Телбизов описва Бешеновската хроника, първата част от труда на Блазиус Клайнер вече е влязла в научно обръщение и е публикувана на български език. През есента на 2002 г. г-жа Искра Шипкова дари на Български исторически архив при Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ личния архивен фонд на полк. Михаил Шипков, основател и дългогодишен председател на Дружеството на банатските българи в България. Фондът получи №881 и е в процес на обработка. Сред документите на фонда са машинописен превод от Телбизов на Алвинцката история от 1761 г., който до известна степен се различава от публикувания.10 Преводачът е приложил своето научно изследване „Една неизвестна история на България от 1761 г.“, издадено през 1968 г.11 Там Телбизов предлага съчинението на францисканския монах да бъде назовавано Алвинцката история на България. Интерес за нашата тема представлява заключителният параграф „Обществено-политическо значение на историята от 1761 г.“, където тя е съпоставена както с Паисиевата, така и с Бешеновската история. Трудно е да бъдат оспорени изводите, че трудът на Паисий търси повече пропаганден ефект, а на Клайнер - историческата истина. Близостта между историите на Петър Богдан Бакшев12, Клайнер и енорията Бешенов дават основание да се търси традиция в историописа на българите католици от ХVII и ХVIII в. Както тези текстове обаче, така и „История славянобългарска“ до известна степен се основават на едни и същи изследвания. Петър Богдан, Паисий и Клайнер ползват богатите със своите сведения църковни анали на прочутия италиански историк, кардинал Цезар Бароний (1538-1607).13 Сред историографските трудове Бакшев най-често цитира „Царството на славяните“ от Мавро Орбини.14 Добре известно е, че Паисий също се позовава на Орбини, когото назовава „Маврубир“. Вероятно при създаването и на Алвинцката, и на Бешеновската история е използвана история, донесена от България след преселението в края на ХVII в. - може би историята на Бакшев?15 Тази интертекстуална връзка е хипотетична и има нужда от допълнително проучване. Нека се вгледаме в представянето на някои важни моменти от историята на нашия народ в конкретните трудове.16 Какъв е произходът на българите? Според Паисий това са славяни, които се нарекли българи заради заселването си край „голямата река Болга“ (П, 54). За Клайнер българите са народ, произхождащ от скитските земи на север от Черно море и водещ името си от „преславната река Волга“ (К, 27). Бешеновската история разказва, че българите идват от Велика България между Волга и Урал и са от „тюркски произход, както указват титлата хакан и личните имена...(Т, 27). Докато трите съпоставяни текста единодушно обясняват етимологията на етнонима „българин“ с река Волга, то изложените в тях хипотези за произхода на нашия народ напълно се различават. Клайнер се въздържа да отговори на този въпрос, докато хилендарецът застъпва славянската, а бешеновският историограф - тюркската теория. Кои са първите български владетели? Хилендарецът започва със седемте крале Вукич, Драгич, Борис, Батоя Силни, свети Тривелия, Требал и Мойсей (П, 148). Хронологичният ред на князете и царете на българите от тяхното навлизане в Европа според Клайнер е следният: Реан, Кубрат, Требел, Телесен, Сабин, Телериг, Кардам... (К, 147-148). В началото на българските „хакани“ Бешеновският летопис поставя Дронго, Вулгер, Куврат, Батбай, Контраг, Аспарух (Б, 27). Видно е, че по-голямата част от първостроителите на България се различават в трите текста. Както Вукич, така и Реан и Дронго определено не се покриват със съвременната представа за първия български владетел. Най-далеч от утвърдените днес възгледи стои атонският монах; единствен бешеновският летописец споменава хан Аспарух. Нека се насочим към прелюбопитните взаимоотношения между хан Телериг (768-777) и ромейската империя. Отец Паисий лаконично описва стремежа на хана да избяга в Цариград и как той осъществил този стремеж, въпреки че бил пазен от българските боляри (П, 73). Блазиус Клайнер разказва как хан Телериг известил василевса Константин V Копроним (740-775), че е решил да емигрира в Константинопол и иска да знае кои измежду българските първенци са приятели на императора, за да го улеснят в бягството. След като научил кои знатни българи работят в полза на Византия, ханът наредил веднага те да бъдат умъртвени. „Като се видял измамен и че са избити тези, които му помагали, императорът се разярил дотолкова, че от яд си оскубал брадата и косите. И така... той предприел поход с многочислена войска, за да си отмъсти на хитрия Телериг. Обаче едва стигнал Аркадиопол [дн. Люлебургас], появил му се антракс в бедрото, той започнал да гори от необикновен огън, да се мъчи от силна треска и да чувства пламък по цялото тяло, така че от силни болки викал, че още жив гори в адските пламъци“ (К, 52). Францисканецът подчертава блестящата победа за България на полето на дипломацията и контраразузнаването - нещо много по-рядко от нейните триумфи по бойните полета. В своя кратък текст Бешеновската история също намира място да спомене хитроумния Телериг под името Цериг (Т, 28). Строгият образ на Крум Страшни (802-814) е предмет на почит в „История славянобългарска“. „Крун, отбран, великодушен и благополучен във война... бил езичник, но смирил много гърците и разширил властта на българската земя“. За хилендарския монах, взел участие в много сблъсъци с гърците, „Никифоровата кратуна“ не хвърля сянка върху величието на хана; обстоятелството, че хан Крум избива епископ, свещеници, монаси и дори миряни, които не се отказали от Христа, не променя общата положителна картина (П, 74-77). Тук може да се приведе пример за свръхкритичното отношение, с което позитивистите се отнасят към фактите в „История славянобългарска“. Боян Пенев оценява като твърде наивна измислица сведението за пленените от хан Крум гръцки топове,17 но как по друг начин отец Паисий да обясни на своите съвременници за завладените в Месемврия сифони за изстрелване на гръцки огън? Антиисторично е да се налагат на авторите от миналото критериите на съвременността, както отбелязва Робинсон. Съветският изследовател отхвърля мнението на Б. Пенев и М. Ягич, че трудът на Паисий не бил научен и твърди, че Паисий трябва да се разглежда на фона на славянския историопис от ХVI-ХVIII в. - каквато е и нашата задача тук. Подобна е характеристиката на Клайнер за хан Крум „прочут с мъдрата си прозорливост и най-войнствен между всичките български царе... избил много християни в омразата си към вярата“ (К, 148). Доста по-различно е обрисуван ханът в Бешеновския летопис. За мъдростта и войнствената смелост на владетеля няма спор, тук той обаче е представен не като гонител, а като закрилник на Христовата вяра: „Поради многото покорени съседни страни, в България надошли голям брой епископи и презвитери, на които Крум, не желаейки да смущава делото им, разрешил в мир да проповядват и покръстват, така че при неговото царуване много хиляди българи се обърнали в християнската религия“ (Т, 28). Параграфът, посветен на Крум, дори е наречен „Начало на християнската религия в България“. Ето че стигнахме до покръстването на българския народ. Това събитие се възприема като основен жалон в нашата история не само от съвременната наука, но още повече от книжовниците от ХVIII в. Паисий го датира през 867 г. Като се отнася критично към противоречията в достъпната му историография за името на владетеля - кръстител, той го отъждествява едновременно под трите имена Муртагон, Михаил и Болгарис (П, 78-82). Критицизмът на хилендареца е публицистичен - той сравнява и подбира изворите с оглед на това доколко съответстват на неговите тези. Клайнер обаче ги съпоставя най-вече по отношение на истината и затова неговият критицизъм е научен.18 Клайнер пише, че княз Богор, наречен от кръщението си насетне Михаил, „привел целия народ към една вяра“, след като през 851 г. смазал бунта на първенците езичници (К, 62-63). Бешеновският летопис твърди, че всички българи приели кръщението при цар Богор-Михаил в 864 г. (Т, 29) - това е датата, утвърдена днес.19 Тук трябва да се отбележи разбирането и толерантността, с които банатският католически свещеник се отнася към подчинената на държавни, а не на религиозни подбуди двойствена политика на княз Борис I (852-889) между Източната църква и Папството. Прави впечатление обстоятелството, че и на трите места не е пропусната случката с живописеца Методий, чието изображение на Страшния съд било превърнало езичника владетел в агне и го накарало да превие врат пред християнството. Паисий обаче смесва този живописец със славянския първоучител, брат на св. Кирил - така апостолската роля на художника изглежда много по-обоснована (П, 167). Особено важен за българите католици е въпросът за същността на павликянството, понеже докато българите в Трансилвания са потомци преди всичко на католиците от Чипровския край, то банатските българи произхождат най-вече от покатоличените павликяни. Клайнер, който живее в трансилванския град Алвинц, споменава, че „в България имало ...еретици, които се наричали павликяни и поставяли Христа след св. Павла, а при кръщението не употребявали вода, а огън. От това е явно, че павликяните не са нищо друго освен български народ и поддържат и до днес това име на сектата, към която някога са принадлежали. Именно тези еретици били покръстени от францисканите в България и така били напълно унищожени тези ереси“ (К, 135). Представянето на павликяните като еретици и секта би било напълно неуместно сред банатските българи, някои от които и до днес се самоопределят като павликяни. Ето какво съдържа абзацът от Бешеновската летопис, озаглавен „Защо българите се наричат павликяни“: „...За разлика прочее от другите, следващите латинския обред верни били наречени на името на епископ Павел павликяни, което име запазили даже след Фотиевата схизма... До ден днешен, в турските владения българите римокатолици се наричат от всички павликяни, дори и те самите се наричат не българи, а павликяни...“ (Т, 30). Отец Паисий естествено не се спира на проблема за приелите името на апостол Павел. Парадоксално е, че сред павликяните в България православният монах от Хилендар се радва на известност, за разлика от неговите съвременници католици, авторите на Алвинцката и Бешеновската история. В Народна библиотека - София се съхраняват: два ръкописа, озаглавени Царописмо - единият от пловдивчанина Лаврентий Карастоянов, а другият - от анонимен автор; Павликянска българска история от 1849 г., дело на капуцинския монах дон Едуардо; Павликянска българска история от 1856 г., препис на дон Петър Балсамаджийски - всички те са павликянски преправки на текста на „История славянобългарска“.20 Съчетаването на гениалния труд на Паисий и традиционните за католическия историопис прецизност и критичност е дало отличен резултат в павликянската преработка на История славянобългарска, написана вероятно от францисканеца Андреа Канова. Никоя друга преработка на Паисиевата история, включително и „Царственика“ на Христаки Павлович, не съдържа тъй много и толкова разнообразни поправки и добавки - както в хронологията, така и в оценките.21 Повратен момент в българската съдба е османското завоевание; огромната част от нашия народ през ХVIII в. се намира под сянката на падишаха. „Когато чедата Агарини и Исмаилови насилили и Бог ги пуснал да победят много кралства и царства, тогава дошъл краят на българското царство“ съобщава отец Паисий. Това, че рухването на славната ни държава се представя като Божия воля, не променя крайно отрицателното отношение към оръдието на провидението - потомците на робинята Агар. По-нататък следва описанието на насилственото потурчване на младежи за еничари (П, 146) и направо се заявява, че турците поробили България (П, 177). Ето как българинът, рая на султана, е възприемал историята и съвремието си в средата на ХVIII столетие. Може би поданиците на Виена имат по-обективно и толерантно отношение към османците? За Клайнер рухването на средновековна България станало, понеже българите, „допускайки да бъдат подведени от гърците, заедно с тях се отцепили от истинската майка - църква и ставайки им почти равни в престъплението, били наказани с почти еднакво наказание и сведени под турско робство“ (К, 146). Причината за разгрома на държавата ни отново не е в отоманската мощ - може би султанската държава се възприема като недостойна за такова съдбовно въздействие - но владичеството на османлиите над българите и тук не се представя по друг начин, освен като „робство“ и „иго“. Впрочем, Паисий също обвинява „лукавите гърци“, че пропускали турците през земите си срещу българите. С още по-тъмни краски е изобразена картината в Бешеновския летопис „Тези върли врагове на християнството... кръвожадни врагове... варварски владетели... развратните турци... От него време и до ден днешен България стене под турската власт и робство“ (Т, 31). Извън пределите на държавата на Османовци, летописецът от Бешенов може открито да изрази омразата си към турците, без да му се налага да прибягва до реалии от Библията, за да завоалира своето отношение, както постъпва Паисий. Не случайно опитите на част от днешната интелигенция да промени наложените в българския светоглед представи за насилствена ислямизация и потурчване, за турско робство срещат силна съпротива. Този кратък преглед на трите истории е достатъчен да покаже, че историята на Клайнер е най-изчерпателна, но краткият Бешеновски летопис в някои отношения я превъзхожда - напр. с тезата за тюркския произход на българите, споменаването на титлата „хакан“ и името Аспарух, уточняване на годината на Покръстването. В този смисъл от гледна точка на еволюционизма категоричното мнение на Телбизов, че историята на енорията на Стари Бешенов е съставена преди 1761 г. и то през 40-те години на ХVIII столетие, може да бъде поставено под съмнение.22 Затова пък в някои отношения неточностите в енорийската история изпъкват дори в сравнение с Паисиевата творба, както е с представянето на хан Крум като защитник на християнството или използването на легендарни сведения, които да „разкрасят“ образа на павликянската ерес. Тези грешки едва ли се дължат на незнание - по-скоро там научното дирене отстъпва пред целите на пропагандирането на българщината. Така или инак, Бешеновската история изглежда достатъчно интересна и обозрима като обем, въпросите около нейното авторство и датировка - неокончателно решени - че си струва тя да бъде критично издадена в цялост. От гледна точка на днешния български читател „История славянобългарска“ продължава да звучи най-силно и да бъде най-многопластова. Отец Блазиус Клайнер, който скрупульозно се придържа към византийските хроники, не успява да се отърси от ромейската гледна точка; отец Паисий обаче е напълно свободен от нея. Геният, който се съдържа в „История славянобългарска“, я прави по-преписвана от прецизните трудове на споменатите францискански духовници дори сред самите българи католици, този гений я превръща в общонационален символ, съхранил силата си и в наши дни. ________________________________________ 1 Дринов, М. Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му - Периодическо списание, №4, 1871, 3-26. 2 Генчев, Н. Българско възраждане. С., 1988, с. 5. 3 Тук са ползвани: Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Ред. П. Динеков. С, 1972. Пенев, Б. Паиси Хилендарски. С., 1918. Райков, Б. Паисиевият ръкопис на История славянобългарска от 1762. С., 1989. Робинсон, А. Н. История славянского возрождения и Паисий Хилендарский. Москва, 1963. 4 Клайнер, Бл. История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Ред. Ив. Дуйчев и К. Телбизов. С., 1977. 5 Машинописен текст на втора част от Archivium tripartitum се съхранява в Научния архив на Института за история при Българската академия на науките (ИИ БАН) в кол. 1, оп. 61. 6 Клайнер, Бл. Хроника на българското францисканство (ХIV - ХVIII в.), съставена през 1775 г. в гр. Алвинц от Блазиус Клайнер (Archivium tripartitum - III). Съст. И. Мадяр, прев. Д. Марковска. С. 1999. 7 Телбизов, К. Още една история на България от средата на XVIII век. - Векове, 1978, №6, 24-35. Фотокопие от оригинала на хрониката се съхранява в Български исторически архив при Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София - НБКМ -БИА, кол. 68, а.е. 9, л. 9-74. Снимките с размер 7/12 см. се четат трудно, тъй като са намалявани повече от 3 пъти (предполагам, че размерът на оригиналните листове е бил около 24/36 см.) В статията е отбелязано (с. 25), че препис на целия летопис с превод и пояснителни бележки е предоставен за отпечатване в ИИ - БАН през 1962 г., но опитите ми да ги открия не дадоха резултат. 8 Клайнер, Бл. История..., с. 5. 9 Клайнер, Бл. Хроника..., с. IХ. 10 В публикувания текст е променен преводът на някои думи - напр. екс-избирател става бивш дефинитор, епилог - край. По-съществени са корекциите при личните имена - хан Зок е предаден като Цок; хронистите Иовий Луций, Йордан Кромер - Иовий, Луций, Йорданес, Кромер; р. Данаприс, Днастрис - Днепър, Днестър; отпада определителният член при личните имена от мъжки род на съгласна буква - напр. победата на Крума над Никифора - победата на Крум над Никифор. В изданието се появява и обширен справочен апарат. 11 Телбизов, К. Една неизвестна история на България от 1761 г. - Исторически преглед, 1968, №3, 71-80. 12 Димитров, Б. Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от ХVII в. С., 1985. 13 Вж. Клайнер, Б. История..., с. 18. 14 Димитров, Б. Цит. съч., с. 86. 15 Телбизов, К. Още една история на България... с. 27. Телбизов и Дуйчев (Клайнер, Бл. История.., с. 10) отричат Алвинцкият и Бешеновският летописец да са познавали историята на Бакшев; Шипков в свой машинописен текст за съдбата на жителите на Копиловци след Чипровското въстание (1688) застъпва противоположно мнение. 16 При сравняването за по-голяма прегледност ще се цитира в текста, като П се разбира Паисий, Цит. съч; К - Клайнер, Б. История...; Т - Телбизов, К. Още една история... 17 Пенев, Б. Цит. съч., с. 49. 18 Робинсон, А. Цит. съч. 19 История на България, Т. 2, С., 1981. 20 Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“. Каталог на изложба. Съст. Ел. Мусакова, Ел. Узунова, Р. Кирилова. С., 1988, 50-55, 64-65. 21 Стоянов, М. Българска павликянска история. - Известия на Държавна библиотека „В. Коларов“, 1957-1958, с. 297. 22 Представата за развитието в науката към все по-високо знание не бива да се абсолютизира, но в конкретни случаи, в съчетание с други аргументи, може да се има предвид.