RIZAR

Фружине , прочете ли Куртя ??? Критика ще му устроим ли ?

Луканови са ПО РОД ПРЕДАТЕЛИ. Последния засега велик предател се нарича Андрей Луканов.

Котев, Обретенов не е чист източник , защото е отявлен антиклерикалист и има причини да напада един клирик.

В този контекст, за мен е доста изкушаващо да попитам един авторитет по тези въпроси, къде се ситуират и "многострадалните" мизи , които са указани в една от песните за участници в събитието. Има ли някакъв свързващ мост между арменци, мидийци, хурити, мушки и мизи/миси ?

Галахад, Йосиф Флавий е почти съвременник на Иисус, а сведението, което дава , всъщност е късна интерполация. Но, той е човека, който най-малко би имал симпатия към Него. С неговите "лоши поличби" за юдеите , едва ли му е бил любим "Назарейски" Месия.

Да, интересни неща са написали колегите Кухулин и Ханибал. По принцип на всички учени е ясно, че великото произведение на Омир не издържа т.нар. външна критика.

Големия руски археолог В. Седов съставя една интересна схема за славянския етногенезис - славяните или по-скоро онези , които се считат за носителите на т.нар. Пенковска култура са формирани въз основа на носителите на две култури - Черняховска и Киевска. Във формирането на черняховската култура освен основните суперетноси готи и сармати , са индикирани, също така келти, траки(гети) , фини и балти. Има и едни носители на един уж по-специален погребален обичай, който се характеризира върху остатъците от кремацията , поместени в грунтови ями , да бъдат положени обърнати с върха надолу големи глинени съдове, поляците наричат , тази култура подклошева - от клош. Етнически "Азиатци" (от жълта раса ) няма да се уточним . Киевската култура се води скито-сарматска.

Луп , приятелю , в днешно време, т.е. през 21-ви век няма сериозен учен, който да отрича съществуването на Йешуа/Иисус. Големите спорове продължават в насоката , Бог ли е той и вършел ли е чудеса (и въобще има ли чудеса). В научната мисъл е съществувала една свръх -критична школа, която е отхвърлила възможностите историята да познава човек с това име и Бог да е станал човек. За първи път тази теза се появява по време на Френската революция, когато един непрофесионалист обявява , че Иисус Христос е събирателен образ на стари слънчеви божества - Сол Инвиктус, Хелиос и т.н. Казвам непрофесионалист, защото Дюпои (автора на тезата) е адвокат и любител астроном. Той е един от т.нар. енциклопедисти, които са се вземали твърде на сериозно и са се опитвали да се изказват компетентно по въпроси от най-разнообразен характер. В по-ново време - края на XIX- нач. на XX в. нихилисти , като Ницше и теософа Древс са се опитали да възродят тази хипотеза, като са й придали съвременен методологически анализ. Всичките им тези , обаче са подложени на унищожителна критика. Най-важните аргументи на митологичната школа - учени които се изказват срещу историчността на Иисус са следните = 1. Личноста на Иисус е създавана по етапно, на базата на някакво божество 2. Историците от неговата епоха не са казали нищо за него 3. Иисус е фактически един синтезиран образ на всички известни източни божества Накратко ще ти приведа някои важни контра аргумента срещу митологичната школа - 1. Макар, по-известните автори от епохата да не споменават Иисус, всички негови ученици са засвидетелствани, като действителни лица и най-вече апостол Павел. Личноста на Павел досега никога не е подлагана на съмнение. В своите послания, той споменава за учениците на Иисус. Значи , имало е някакви ученици на Някого, когото е бил почитан, като Бог , последния израз се намира в едно оригинално писмо на управителя на тракийската област в Мала Азия - Плиний Младши. Той пише едно писмо , че е областа му има много почитатели на Иисус, когото те почитат като Бог. Вярно , че това писмо е написано 70 години след Иисус, но доказва един континюитет между християните на Павел и следващите християни в Мала Азия, където през II- ри век то намира най-много почитатели. 2. Митолозите , които не са били професионални историци са смятали, че някога преди Иисусово време е същестувал някакъв бог Иисус, чийто образ е бил постепенно антропоморфизиран, т.е. "измисления " бог иисус е бил приет за човек, от своите почитатели. Такова нещо в историята няма. Напълно доказано. Нямало е време преди Иисус , да е бил почитан бог с такова име. Същестувал е човека Иисус Навин, но той не е бил обожествяван, а за времето от неговия живот ок. 1200 г. пр. хр. няма издигане на негов култ. Немислимо е , че точно след хилядолетие и повече ,той да бъде обявен за бог. 3. В Талмуда-та- сборник от юдейски канонични писания има косвени доказателства за съществуването на Иисус. За него в тях се пише предимно в пейоративен смисъл и най-често в евфемистична форма - "Назареец", "отклонил Израиля от правия път" , "научил магии в Индия" и др. подобни. Това доказва, че юдеите, които не са повярвали в Иисус приемат, че е същестувал някакъв човек, който за тях е своего рода "еретик" или най-общо казано "отстъпник от бащината вяра".

Тия теми със славяните станаха много болни. Защо вместо да разтягате локуми, някой не се захване да обори научно Ф. Куртя. Като ето този пример тук - http://nedelchev.org/?cat=5

Точно така, Пандора, ето към какво водят логическите изводи. Всеки който може да мисли причинно-следствено ще стигне до този момент. В Залавар, там където трябваше да бъде измисления славянски княз Коцел е намерена българска керамика в гууулямо количество и печат на българския архиепископ Георги, който си е описан и от писмените извори.

Това допускане е а приори.

Да, разбрах те приятелю. Значи искаш да търсиш ''прародин''-а или - и ??? Знай, че ние с тебе не сме най-големите умници. Старите археолози са се сетили за това и прочитайки Прокопий, Йордан и Нестор са тръгнали да търсят "славяните" и така се се оплели, че и до днес не могат да дадат категоричен отговор. Ако беше толкова лесно, досега щяха да се оправят, но не успяха. Оказа се, че там където търсеха "готите" излязоха сармати, а на мястото на славяните имаше някакви "германци" .... Затова излезе Куртя и дефинира правилно археологическия проблем.

Не съм твърдял нищо подобно. Не знам, защо ми го вменяваш???

Фружине, траките са руси . "Хората изобразяват боговете по свой образ - тези на Етиопците са черни и чипонос, а тези на Траките имат сини очи и червени коси." Според някои не идват от север , собствено одрисите, а от Мама Азия. А славяните не идват само от север, но и от Изток. Тая тема сме я обсъждали тук - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9481&st=240 и ако продължаваме да я развиваме в тази посока ще стигне и тя до ключ. Да ги оставим сега тураките, нека се съсредоточим на другите въпроси. Проблемът ти е, че работиш твърде с Voraussetzungslosigkeit -и . Славяните трябвало да имат прародина. Ами, ако са "прародини" да речем ? Тогава цялата ти схема пропада.

Съгласен съм с пред- убеденоста. Значи трябва да се откажеш от предубеденоста на и-ц. принцип, защото е трудно да разтълкуваш по него , да речем Варненското съкровище или Дарк ейджс. Въобще твърде позитивистични са ти принципите. Историята не е криминалистика, както ни обясняват някои тукашни археолози.

Не става дума и за политически релативизирана лингвистика, нали ?

Към твоите прибави и тези - 1. Voraussetzungslosigkeit - kaто го прекараш през гугъл дикчънъра излиза "предположение", но по-точния превод е без-пред-поставъчност. 2. Конгениалност - Колингууд го нарича сблъскване на умове с умове - " историческото изследване показва на историка възможностите на собствения му ум ... всеки път, когато той се сблъсква с някакви неразбираеми исторически материали, той констатира ограниченоста на ума си и вижда, че съществуват такива форми на мислене, в които той не е способен да мисли... " Идеята за историята. С. 1995, с.222 - на който не му харесва българския превод да си чете оригинала , аз го сравнявам и с руския текст. Няма ли конгениалност, хистърито става правене на преразказ с scissors and glue 3. Ретроспективност

Разбрах те , Глишев, ще поканим , ето този приятел Монголски войник с ПЗРК SA-7 MANPADS да ни модернизира армията, по-стародавен обичай.

Добре казано , Дзвере ! В противен случай - какво е дала Бг на света - розово масло, Бай Ганьо/Ценов и Бениса Дуно... А и ако знаехме какви сме, нямаше да се радваме на БТВ-където шепа полу-образовани харчат чужди пари по Бълхария (пардон Бактрия) да си търсят пра-пра-дедовите поляни, и вместо "научно"-популярен този филм да се възприеме като -НАУЧНО-фантастичен. Добре, че не стана чак толкова абсурдно, като в Македония си поканиха принц от Афганистан.

Н. Шаранков, Предаване на старогръцките имена на български ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ Предаването на старогръцките имена в български език е облагодетелствано, но и обременено от хилядолетна традиция. Основното противоборство е между двата вида произношение на гръцкия език – Еразмовото, което се опитва да възстанови автентичния старогръцки изговор, и средно- и новогръцкото (известно и като Ройхлиново по името на своя виден радетел, което се основава на живия гръцки език. Проблемите на транскрибирането въобще са били осъзнати и коментирани твърде рано от нашите книжовници. Още в “О писменех” на Черноризец Храбър са изтъкнати несъвършенствата на предаването на понятия от един език с графичната система на друг, в случая невъзможността да се изписват коректно славянски думи като “Бог”, “живот”, “широта” чрез гръцката азбука “без устроение”. Всъщност в български контекст трудностите при транскрибиране за засвидетелствани дори по-рано при предаването на собствени имена и титли в съставените на гръцки език първобългарски надписи.Познаването и употребата на гръцкия език от българите и съседството с гръкоезично население са обусловили и най-стария (и най-пряк) път на преминаване на имена и понятия от живия, говорим гръцки език. Следващият тласък в усвояването им е било възприемането на християнството в България и изготвянето на множество преводи от гръцки на старобългарски. По този начин още през най-ранния засвидетелстван период от развитието на езика ни вече се наблюдават два пътя на проникване на гръцките имена – народен, осланящ се на живия език, и книжовен, отразяващ по-скоро гръцката писмена норма, за което съдим от разликите в предаването на отделни звуци. Така в стбг. “попъ” или “сотона” (гр. παππᾶς и σατανᾶς) неудареното α е предадено чрез “о”, докато при книжовните заемки на гръцката алфа по правило съответства “а”. Впрочем още в най-ранния период е имало случаи на заемане на гръцки понятия чрез трети езици катодумата “црькы” (“църква”), произлизаща от гръцкото κυριακή, но с германско посредничество. През среднобългарския период се появяват и гръцки имена, заети вече и през латински, например персонажите в известната „Троянска притча”, където срещаме очевидни латинизми (преминали между латинския и българския и през трети език) като “Iaкоупа” от лат. Hecuba, а не от гр. Ἑκάβη (срв. в съвременния български Хекуба, също от латинската форма) или богинята “Минѣрва” от Minerva, латинското съответствие на гръцката Атина (Ἀθηνᾶ). Все пак основният път за проникване си остава прекият досег с текстове на гръцки език. Той се запазва и във вековете на турското робство поради слабите контакти на българите със Запада и едва през XVIII в. започват да се долавят и други влияния. В началните десетилетия на Възраждането мнозинството наши книжовници са получили образованието си в гръцки училища, а сетне се появява и все по-усилващо се, особено от средата на XIX в., руско влияние. Повече чрез руско посредничество и по-малко пряко започват да се усещат и влиянията на Еразмовото произношение и западноевропейската традиция. След Освобождението руското влияние продължава да бъде най-силно въпреки основателните опасения на някои наши интелектуалци и опитите им да го ограничат, но все пак нараства и броят на възпитаниците на западноевропейски университети и на установилите се у нас чужди специалисти, които отдават предпочитание на реконструирания старогръцки изговор или на заети през латински и западноевропейските езици (предимно френски) форми на гръцките имена. Като последица от тези разнообразни пътища на проникване и въпреки усилията на редица наши филолози през последните сто години да въведат по-строги критерии и до днес не съществуват еднозначни правила за предаването на гръцките имена на български. Често пъти гръцки думи и имена от един и същи корен се появяват в различен облик на български, напр. “хегемон” и “игумен” (гр. ἡγεμών иἡγούμενος, в стбг. и двете с “и”, игемонъ и игоуменъ);“клерухия”, но “клир”; “дявол”, обаче “болид”; “иконом”, “еколог” и “синойкизъм”; Деметрий, Димитрий и Димитър. До този момент у нас са се появявали няколко статии, излагащи правила за предаването на гръцките имена на български. Всички те обаче имат един твърде съществен недостатък, доколкото са предназначени за хора, които имат добра подготовка по старогръцки език: не само имената са предадени единствено с гръцка азбука, но се предполага дори познаване на старогръцките склонения. Този подход, разбира се, е научно издържан, но от друга страна изучавалите старогръцки език надали срещат особени трудности при предаването на гръцките имена на български език, доколкото при изучаването на езика те – целенасочено или несъзнателно – са били запознати и със съответните правила за транскрипция. Според нас много по-голяма е нуждата да се създаде подобно пособие за онези, които не са изучавали старогръцки език, но се срещат с гръцки имена в текстове на чужди езици и невинаги знаят как да ги изпишат на български. И наистина, как – освен чрез дълго и нерядко безрезултатно ровене из различни справочници – един преводач от английски или немски език би могъл да се справи с имената Thetis и Tethys и да разбере, че нито едно от тях не се предава на български като “Тетис”, а на първото отговаря Тетида, съпругата на Пелей и майка на Ахил, докато под второто се крие титанката и съпруга на Океан Тетия.

"Славянската" история, такава, каквато е написана от политическите школи на XVIII-XIX в. е имала за цел да разпредели османските територии в Европа на "немски" и "руски". Това е Фружине, прочети един болшевишки учебник за причините за избухването на Първата световна война и ще ти "светне".

Здравей и тук Фружине . Знаеш, че моето мнение е по-различно от общоприетите канони на политисториците. Бързам да те уверя, че аз не приемам "автохтонната" теза за славяните, не приемам и напълно тезата на Ф. Куртя. Истината е някъде по средата. Склавите най-общо са хора с непълноправен социален статус. Те не са роби, както смята Иванко Тертер, а т.нар. дедитичии - това е термин използван от Натан. Какви са тези дедитичии - след отдръпването на римската администрация поради религиозни, социални и етнически проблеми (за това споменава и Юстиниан I в една от новелите си), склавите са сформираните маси население лишени от властови центрове и готови да приемат управлението на този господар, който е склонен да им предостави най-големи права. Склавите в изворите наброяват около 70 племена. Ако използвам терминологията на Фол, който той употребява спрямо траките от V в. пр. Хр. тези етноними не са създадени на племенна основа. Етнонимите не означават етноси. Това, както се доказа от Ф. Куртя е така, защото "племената" е абсолютно невъзможно да се дефинират по етноложки и генетичен принцип. Казано с други думи склавянско племе не е еднозначно с племето на ирокезите или апахите, както ни ги представят историците откърмени от западната историософска мисъл на XIX в. Затова за прародители на склавите са определени келтски и сарматски племена -венеди и анти. В този смисъл склавите са племенни групи формирани на социален принцип . В своя състав те обединяват или синтезират, както бивши римски провинциалисти, автохтонни групи, така и племена от европейския Север и Изток.

Романе, докато в художествената литература тези подходи са обосновани, то в историографския контекст са меко казано неподходящи, на първо време, защото има извори, които ясно указват , кои славяни са били в земите от северната страна на Дунав - гудускани и тимочани. Отделно от това, днес сме 21-ви век, а не 19-ти, когато мислещите се за богопомазани политически филолози, "налагат" на ромеите, а и не само, не само (sic!) на тях да предават своята историческа памет , единствено чрез текстове.

Атом за времето, когато т.нар. славяни се ситуират в земите на север от река Дунав няма никаква географска област "Влашко" , "Влахия", а дори и Дакия. Дакия за времето след 271г. е на юг от Дунав. Целта на поста ми беше да покажа, че е ненаучно да се борави с анахронистична терминология. Това са болшевишки оксиморони измислени с чисто политическа цел.

И откъде на къде "влашки" или "дакийски" славяни ??? За времето когато империята се сблъсква с тези дедитичии, Дакия е на юг от дунав, а тази територия на която е била Траянова или Аврелианова Дакия от III в. се нарича Готия. Така е индикирана и в картите от съвремието. На тази основа, спокойно можем да си въведем още един оксиморон - "готски" славяни