Tomata

Тантине, тази госпожа няколко поста по-назад я обявиха вече за несъстоятелна откъм лингвистичните тънкости.. Ако си я чел внимателно, не разбирам защо я даваш за пример.. „Както вече беше коментирано, ефталитите са познавали титлите ibigi (пра-бълг. συβηγη, наставка от владетелската титла κανα συβηγη) и tegin (прабълг. τικεqνος/τχθινος , наставка от престолонаследническата титла καναρτικεqνος/καναιρτχθινος/καναηρτχθηνος).“

Zabergan (Medieval Greek: Ζαβεργάν) was the chieftain of the Kutrigur Bulgar Huns, a nomadic people of the Pontic–Caspian steppe, after Sinnion. His name is Iranian, meaning full moon. Тук още малко имена. O. Maenchen-Helfen - The Language of the Huns - 5 (kroraina.com)

Дулеби – славно българско племенно обедениние във Волиния, съществувало през 6 век. През 10 век вероятно се разпада и дулебите влизат в древноруската държава под името волиняни и бужани. свързвани са с българския владетелски род Дуло и основаното от Шам-бат Кий брат на кан Кубрат владение Дулоба според посоченото в Джагфар тарихъ.

Трябваше да е Томисклав обаче

Тука колегите имат доста объркани представи за славяните.. Това „....слав“ в имената е нова мода, може да се каже. Кои древни славянски имена познваме всъщност? И не, славяните изглежда не са били русокоси „арийци“, гена е я от немци, я от скандинавци. „Всички те са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им са светлоруси, но никак не клонят и към тъмния цвят, а всички са възчервени.“ П. Кесарийски Етноними сърби, хървати, лехи и т.н не ми звучат особенно „славянски“..

Ето как примерно се е случило смесването. Теофилакт Симоката в 595 съобщава, че антите, както и даките и готите, преди са се наричали гети (Getae)[12]. Прокопий Кесарийски отбелязва, че те могат да говорят латински [13]. В тези земи още от 4 в. започват да проникват племената на прабългарите, първаначално като част от хунския съюз, а впоследствие като самостоятелни племена в тези земи[14], Приазовието и северно от Кавказ създали през 628 – 632 г. независимата си държава Велика България. Археологията свидетелства, че през 5 – 7 в. антите са отделна етноплеменна групировка сред славянството, сформирала се през 3 – 4 в. в състава на съдържащата и готски елементи черняховска култура и основно в процеса на взаимодействие на славяните с ираноезично население[15][16]. С антите се идентифициат представителите на културите Пенковска и сходната с нея, но подложена и на римо-византийско влияние Ипотещко-къндещка култура. За антите са предполага[17], че първоначално са едно от ираноезичните сармато-алански племена, обитавали през 3 – 4 век областта между Кавказ и северночерноморските степи, вероятно между Прут и долното течение на Днестър. През 5-о и 6-о столетия те заселили и Волиния, а впоследствие и областта на Среден Днепър близо до днешния град Киев[18]. Проф. М. Милер смята антите, аланите и роксоланите за един народ. С преместването им от голата степ към лесостепта на север, и на славяните в противоположна посока, те се смесват, като организират славянската маса, а името анти остава като име на това ирано-славянско обединение. В крайна сметка дошлите са езиково абсорбирани от славяните, но името на водещото иранско племе е запазено и се разпростира върху цялото славянизирано племенно обединение.

В страницата на български за муфталарските надписи това не се споменава... Murfatlar Cave Complex - Wikipedia Изглежда и тюрките и българите са взаимствали от по-развитите култури в района. Има мнение, че този древен индо-арийски скрипт е на база на арамейска писменост, един от официалните езици в ахаменидската империя. Kharosthi - Wikipedia Дори викинги и ?келти? се спрягат с българските руни. Кашата е пълна, относно писменост и лингвистика.. There are many inscriptions engraved on the walls – 2 in the Greek alphabet, 2 in the Old Slavonic language (Bulgarian recension) using the Glagolitic script and over 30 using the Cyrillic script. The most numerous are the runic inscriptions of Turkic type – over 60 have been found so far.[8] The same type of runes have been used on the Pliska Rosette and can be found on building materials and on the 9th century walls of the first Bulgarian capital Pliska. The Turkic runes in Murfatlar were based probably on the Kharosthi script.[9] The language of the runes is presumably Bulgar.[10] According to Romanian researchers, some graffiti, including depicting a Viking ships, were interpreted as Varangian.[11][12] However, they could have been carved by the local monks during the Rus' invasion of Bulgaria.[13] Despite numerous attempts at cracking the Murfatlar script, there still is not a universally accepted decipherment, and it is rather heterogeneous.[14] Nevertheless, it is most likely that local monks drew their inspiration here.[15]

Мен по ме притеснява интерпретациите и стъкмистиките. Защо ще е „шиле“, а не „шило“, което е много по-свързано със зъб, острие. шĕл шиле şişek (тур.) зъб (чув.), шиле < „животно с млечни зъби“

Преди стотина години Ататюрк провежда турцизиране на османския език. Към този момент той се е състоял до към 70% от персийски и арабски заемки..

И какво от запазеното прочетоха досега специалистите?

Напълно възможно, а и половците с тези руси и рижи коси са бая далечко от тюркските народи. Идеята ми е друга, а че имало контакти и размяна на лексика и гени е повече от сигурно. За мен не е съвсем коректно да изберем произволна дума от някой надпис, да я обявим за военна титла и да хукнем да и търсим корените..

Нямам идея защо изпъкват твърденита за тюркския произход на някой заемки в българския, много от тях са предтюркски по произход.. Например „ален“ услужливо го „преоткрили“ в ст.блг. име „Алтимир“? То тогава и „Алмуш“ е „старобългарско“.. Истината е , че „al“ не е от турски, но пък я има в асир. При нас може да е дошла дори и вторично през руския, който има в пъти повече по-късни тюркски заемки. Има много подобни примери. Тюркската дума за мляко,- „сю“, направо „плаче“ за връзка със „суча“? Чудно, но в протокелтския е *sutu,- milk.. Дали не е време да се уточни какво е това „тюркски“ език? Всъщност има някакви по-критични лингвистични разборки, ето тук работата на проф. Татяна Славова (PDF) Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти (The Ruler and AdministratIon in Early Mediaeval BulgarIa: Phiiological Aspects) | Tatyana Slavova - Academia.edu

Мда, много достоверно.. Пералнята на Боко на 90градуса Да беше поне Радев, по бих се съгласил, ама Станишев не е даже „конспирация“ Закусчиците във Вашингтон още не сме ги забравили.. Цветанов и политическата воля за първата успешна битка на българските Ф-16 - Фактор (faktor.bg) Тук пък „съпартийца“ на Станишев говори в прав текст.. „САЩ изнудват правителството на Бойко Борисов или да приеме офертата за Ф-16,или пада от власт. Това стана ясно от думите на проф. Румен Гечев, казани в ефира на Канал 3.“ Румен Гечев: САЩ изнудват Борисов - или приема офертата за Ф-16, или пада! (zarata.info) Я да видим и тук, че паметта ни е окъсяла нещо..

Хм, кога по-точно? Депутатите дадоха „зелена светлина" на сделката за F-16 (ОБЗОР) - bTV Новините (btvnovinite.bg)

Поредния схемаджия е решил да забогатее за един мандат на наш гръб. Ето и предишния дето прецака шведите за грипените, които предлагаха и проект за заводи и в БГ, заради интересите на САЩ, взел че „прогледнал“..

Така е, моя грешка при прочита на „tz“

Възможно, но понеже исторически се знае, че е третият най-малък принц, доста пасва с титлата mir,=принц, владетел, асир. или емир при арабите, по-късно при афганци и дори при индусите. С две думи малкият принц. Пс. Как никой да не е казвал Муртаг хан, по-горе е цитиран Златарски и никой още не го е отменял. Нали това дискутираме в момента..

Нали Муртагон било Муртаг хан.. Маламирце пък някак на сръбски го избива.. Или „Цепа“ боготор пак по неграмотност три пъти са го писали с „О“..

А с Маламир какво правим тогава?

Ами, за мен е необяснимо, как се правят официални изводи без необходимите доказателства.. (Кан сюбиги Маламир) от бога архонт: дядо ми Крум намери с нас тези произведения (?). Баща ми Омуртаг архонтът, като сключи 30-годишен мир, добре живя с гърците и отначало и аз добре живеех, но гърците опустошиха нашите земи и архонтът Маламир, който управляваше заедно с капхан Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите на гърците и придоби Ето още стъкмистики, в/у които стъпва хипотеза, която се предлага за достатъчно достоверна. Ту надписите следват висшата византийска езикова школа, ту авторът допуска лаишки правописни грешки.. 1—2. Изразът Το̃ν πολῶν Βου(λ)γάρον ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχον = Τῶν πολλῶν Βουλγάρων ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων отговаря по смисъл на τοὺς πολοὺς Βουλγάρις ἐπέχοντα в № 57, 20. Значението на този израз не е напълно ясно. Той може да се схване буквално, а именно чрез изтъкването на многото българи се подчертава голямата мощ на българите. Той може би стои във връзка със следните изрази в Орхонските надписи (Айдаров) 293, 16: „немногочисленнмх сделал многочисленннми"; 297, 29: „Малочисленный народ я сделал многочисленным." Възможно е тук да се касае за някакъв тюркски титулатурен израз. — За опростяване на геминатата в πολῶν вж. Увод, § 24. — За името на българите вж. при р. 40. На плочата е издълбано ΒΟΥΓΑΡΟΝ очевидно по невнимание, понеже такава форма на името „българи" е непозната в гръцки език, вж. примерите у Moravcsik Byz. II 100—106. — За израза „от бога архонт" вж. Увод, § 49. — Словоредът το̃ν πολῶν Βου(λ)γάρον ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχον е обичаен за първобългарските надписи, вж. Увод, § 32. Той не е чужд и на класическите писатели, напр. Thuk. I 65: μετὰ δὲ τῆς Ποτιδαίας τὴν ἀποτείχισιν. Но по-често се среща в късно- и новогръцки (особено в Понтос и Кападокия), напр. TN Matth. 1, 18: τοῦ δὲ Ἰησοῦ Χριστοῦ ἡ γένεσις; Malalas 402, 18: τῆς αὐτῆς Ὀδησσοῦ πόλεως τὰς πόρτας (към това Wolf II 82); Digen. Akrit. 233: εἰς τοῦ Παστρᾶ τὸ κάστρον, новогр. στῆς Ἀλεξάντρας τὸ βουνό. — Забележително е, че тюркският израз κανα συβιγι не стои в титулатурата на кана. Може би той не е бил повече употребяван.

И Умор,- според именника.. Кой както му харесва

Те за това дори арменците претендират за наши родоначалници заради свободните съчинения на нашите историци.. „тоурдатци“ приличало на арменско име.. Пс. Какъв е този предлог „О“? Нали превеждат ту от гръцки, ту от тюркски..

То и Бешевлиев е предложил „Сю биги“ вместо „Канас“ за да му одурдиса на предположенията.. Интересното е, че и двете титли са вероятно заемки от по-стари култури. Дори Омуртаг не е сигурно дали е името на владетеля, пак според него, доколкото си спомням.. А, че „С“ и „З“ са две различни букви е повече от ясно. Какво да кажем за текстовете, където освен „канасювиги“ паралелно се използва и „архонт“..

Това <kn> е доста нетипично. Например „книга“ е загубила звук. Етимология старобълг. кънигы „букви, книга, нещо написано“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Супр.). Праслав. *kъňigy (pl.tantum) „книга, буква, писмо, азбука“, унг. könyv „книга“, зап-осет. кинугæ „книга, рисунка“ са от тюркобълг. *küňig, срв. ст.-уйг. küin „свитък“, küin bitig „книга“ (букв. „свитък-писмо“), мандж. g`owanse „книга, свитък“ (~гьоан-дзи), джурджен. kiuen-tsi „копринена тъкан“ < кит. 卷 (kwén) „свитък“. Заета от волжко-бълг. *küniv (> старочув. кӳнĕ „везба“, кӳнчĕк „везба на женска риза с форма на розетка“) в морд. конëв [koňov] „хартия“. Асир. kunukku, армен. kənik` „печат“ нямат никакво отношение към *kъňigy „книга“, тъй като книгопечатането се появява в Европа едва през ХV в. Вероятният развой на значението е „свитък (с калиграфска украса)“ > „украса или надпис на различен носител“/„рисунка, везба“ > „писмен знак, писмо, буква“. Май стана пак като старото Kuningaz, а дали наистина е германско или хунско е друга тема Етимология ст.-бълг. кънѧѕь ἡγεμών, ἄρχων, βασιλεύς, κόμης „княз, владетел, владика (в Еванг. и за Христос), водач, глава (на синагога и др.)“ (Пан. л., Ч. Храб., Зогр., Мар., Асем., Сав., Син. тр., Син. пс., Ефр. Сирин, Ман. хр.). Срв. قنّاز (qnnaz у Ибн Хурдадбе < ст.-рус. князь), „титла на вождовете на славяните“. Очевидно свързана с езическия период в бълг. история (срв. Кроумъ кнѧзь (Ман. хр.) и в Именника на бълг. ханове) и заменена с титлата цар, впоследствие почти напълно излязла от употреба в бълг. диалекти (диал. кнез „старейшина“ (СЗ Б-я), МИ Кнежа). Обликът княз е зает по книжовен път от руски след Освобождението. Праслав. *kъnęʒь, ж.р. *kъnęgyni „княгиня“ е заета от прагерм. *kuningaz „владетел, крал“ или гот. *kuniggs, ст.-в.-нем. kuning, производни на герм. *kuni „род“. От прагерм. са заети и фин., ест. kuningas „крал“,възможно е заемането от праб. титла κανασυβιγι.

Аз още не виждам връзката в подобни твърдения. Има ли такъв народ под това има? В кой источник? Мнението на днешната наука е еднозначно,- някогашното значение на думата „барбар“ има пряка връзка с реч, говор. Аз предлагам да се замишлиш над думата „сборувам“, щом „бърборя“ не ти допада