Tomata

Интересно дали може да формулира предпочитание, н.пр. дали има любим цвят?

Разбира се, интуицията може да е дори еволюционна придобивка, защо не и генетичен запис на полезна информация която ни дава преимущество в опасни ситуации н.пр. тъмно зален цвят=неядливост, опасност от отравяне и т.н. Философите го спрягат с „второ аз“. Склонни сме да му се доверим без обичайният процес на осмисляне. Да го погледнем така,- решаваме задача с неизвестен за нас алгоритъм, но приемаме отговора за правилен. Т.е. не разполагаме с необходимите данни изцяло. Налага се да интерпретираме подсъзнателно и ирационално. Това би включвало и емоциите, които най-общо се контролират хормонално, т.е. био-електро-химично. Как да дефинираме щастието с мат. модел нямам никаква идея, но то е отговорно и за човешката креативност. По тази причина дори ИИ да знае колко мг. допамин предизвикват определена реакция в мозъка на човек, то той едва ли интуитивно ще знае какво е радост н.пр. Та пак философите твърдят, че това е начин да надникнеш зад стената, да пренебрегнеш табутата, а при ИИ едва ли би било възможно, защото това би бил срив агоритъма по мое мнение.

Добър въпрос.. това е може ирационалност в мисленето, цветоусещане, абстрактност, най-общо казано. Дефиницията е доста разтеглива и мъглява, но има много малко общо със логиката. По скоро е тема на психологията. Интуиция – Уикипедия (wikipedia.org)

Нали това казвам, инерпретацията и фантазията на ИИ се изчерпва с границата на базата данни. ИИ може вече да лъже, но не може да развие интуиция например. Човешкият разум пък, се ползва от изобретени от него измерителни инструменти за да наблюдава света, защото информацията от биологичните ни сензори е недостатъчна за да се формулира теза.

Интересна дискусия, въпреки че смисълът на биологичния живот и дигиталната логика на ИИ са коренно различни. Разумът като такъв не се проявява по принцип във всеки биологичен организъм. В най-голяма степен е развит единствено у човека. Той се проявява най-вече в стремежа си да осмисли заобикалящата го среда и дори същноста си. Да си задава въпроси и търси отговори, т.е да се стреми към познание. Мисля, че ИИ бързо би стигнал до крайният отговор на всички въпроси въз основа на наличната му информация, поради липсата на фантазия. За всеки свръх компютър програмиран от човек отговорът винаги би бил 42 Дъглас Адамс – Отговорът на въпроса за живота, Вселената и всичко останало е 42 – Magnifisonz

Постпутинова россия ще падне в ръчичките на Зюганов. С китайците може да споделят челен опит..

Да не пропуснем и российските либерал демократи..

Въпрос на гледна точка, да не забравяме, че Хитлер е формирал възгледите си в окопите на 1-та СВ. Ако темата би била за държавното устройство на Райха, то това е друг въпрос. Да помислим по-добре какво се съдържа в думата „Reich“, ->Bundesreich-> Bundestag. Reich | German political concept | Britannica Extract BY May 1848, the German fatherland was ‘creaking and shaking’, but it was unlikely to disintegrate, wrote the liberal publicist and Kiel historian Johann Gustav Droysen in a retrospective Christmas memorandum.1 ‘The old forms’—the German Confederation, estates and governments—were ‘breaking up’ as a consequence of ‘the enormous force of the increasingly heartened German people’: ‘From the truth of our German being, from the “primordial spirit” of the united German people, from the sovereignty of the nation, our new Germany is rebuilding itself.’2 Freedom, it had become apparent during the course of 1848, could assume ‘wild forms’, terrifying even those who were ‘mad about it’, but it would be contained and controlled by the imperative of national unity, which had been at the very origin of the revolution.3 For this reason, Droysen, who had been a dominant figure in the Committee of the Seventeen and had shaped the events leading to the creation of the Frankfurt Parliament, remained confident that a new national political structure could be established to replace the old order through the enactment of a constitution. Despite the fact that it had ‘raged from palace to palace in the month of March’ and had ‘stirred up the otherwise dumb and dull masses’, the revolution was both legal, receiving the sanction of the Bundestag and drafting its own liberal constitution, and legitimate, embodying the national will.4 ‘The magic word of German unity drowned out the wildest roar; where it rang out there was an immediate … joyful confidence, a good conscience resulting from a just desire’, wrote Droysen: ‘In this spirit of unity the constitution-granting Reichstag convened.’5 Although the extent and content of a future German nation-state were matters of dispute, the liberal deputy was optimistic that the nationalism of revolutionaries would limit the excesses of the left and overcome the opposition of the reactionary right. Even at the end of the year, after the reimposition of counterrevolutionary governments in Prussia and Austria, a constitutional and national revolutionary settlement still seemed possible. This study examines the stabilising effect of nationalism on the politics of the revolution, issuing in the new national polity outlined in the Reichsverfassung (Reich constitution) of 28 March 1849. Пс. Съвременния нацизъм разбира се е удобен инструмент за въздействие в/у обществото. Примери колкото щеш.

Ето още един практически пример за съвременен български “национализъм“.

Мисля, г-н Евристей вече даде ясни паралели с кайзерова Германия. Що касае хитлеовия национализъм, аз смятам, че това е маркетингов продукт. Ако го нямаше в налчност щяли са рано или късно да го изобретят. Версайски договор – Уикипедия (wikipedia.org) Подръжка от едрия капитал режимът получава с цел борба с набиращото сила соц. движение в Европа. Пс. Да не пишем дипломна работа?

“Цар на българи и ромей“, титоловали са се и императори, а подвласните им народи варират през столетията.

Със сигурност. Коптите напр. Може би и богомилите биха имали шанс за национално осъзнаване. Във всеки случай в католическа Европа ясно са ги оприличавали поне в началото като българи.

Това е само един от аспектите. В предният ти пост много сполучливо си засегнал семантиката на израза. Да добавим и „родословие“, в смисъл на спомен за миналото , разказ за общо преживяване и т.н. narrative (adj.) mid-15c., narratif, "biographical, historical," from Late Latin narrativus "suited to narration," from Latin narrat-, stem of narrare "to tell, relate, recount, explain" (see narration). Meaning "of or pertaining to narration" is from c. 1600. Related entries & more Advertisement narrative (n.) "a tale, a story, a connected account of the particulars of an event or series of incidents," 1560s, from French narrative and from narrative (adj.). Related entries & more narration (n.) early 15c., narracioun, "act of telling a story or recounting in order the particulars of some action, occurrence, or affair," also "that which is narrated or recounted, a story, an account of events," from Old French narracion "account, statement, a relating, recounting, narrating, narrative tale," and directly from Latin narrationem (nominative narratio) "a relating, narrative," noun of action from past-participle stem of narrare "to tell, relate, recount, explain," literally "to make acquainted with," from gnarus "knowing," from PIE *gne-ro-, suffixed form of root *gno- "to know." Related entries & more fairy-tale (n.) "oral narrative centered on magical tests, quests, and transformations," 1749, translating French Conte de feés, the name given to her collection by Madame d'Aulnois (1698, translated into English 1699). As an adjective (also fairytale), attested by 1963. Related entries & more story (n.1) "connected account or narration of some happening," c. 1200, originally "narrative of important events or celebrated persons of the past," from Old French estorie, estoire "story, chronicle, history," from Late Latin storia, shortened from Latin historia "history, account, tale, story" (see history). Meaning "recital of true events" first recorded late 14c.; sense of "narrative of fictitious events meant to entertain" is from c. 1500. Not differentiated from history until 1500s. For the sense evolution compare Gaelic seanachas "history, antiquity," also "story, tale, narration," from sean "old, ancient" + cuis "a matter, affair, circumstance." As a euphemism for "a lie" it dates from 1690s. Meaning "newspaper article" is from 1892. Story-line first attested 1941. That's another story "that requires different treatment" is attested from 1818. Story of my life "sad truth" first recorded 1938, from typical title of an autobiography. Related entries & more

Дали можем тогава да разширим понятието „нация“ и като проява на религиозна консолидация? Има обаче един интересен феномен. Караманлиите и Гагаузите малко се отклоняват от тази концепция. В този ред на мисли, и България като империя и център на славянската средновековна култура също трябва да я разглеждаме като особен случай. Националните общества на Балканите тогава ще трябва да са се обособили едва през 19 век, във връзка със национално-освободителните борби.

Какво става с нацията в имперски условия? За византийска или отоманска нации може ли да се говори?

Чатко не можем да го упрекнем в пристрастност, защото е подвластен на дигиталната си логика. Знам, че темата се разводнява, но ми е страшно любопитно, дали в близкото бъдеще ИИ няма да е в състояние да замести редица инстанции и да решава нашите спорове по соломоновски?

Да добавя само инстинктивен страх от институциите, иначе отлично казано. Елитът освен това имаше май и волжко-татарски корени, но така е с монархиите.

Въвели са и някакъв хибрид,- „российски“, което включва и „руский“ в себе си. Хич не им е леко с това множество народи в състава си, особенно сега когато съветската идеология е само носталгичен спомен за една част от тях.

Имаме разбира се, бай Ганьо и Андрешко.. Единият политикан и бизнесмен, другият добродушен анархист и хитрец спъващ прилагането на закона. Това в кръга на майтапа, разбира се. И все пак, в днешно време не се ли превърнаха именно те в модел за подражание?!

Национализмът е стар като света, според мен. Това е дамгосано в генома на човека. Първобитните също са създавали малки нацийки с централизирана власт за да ловуват успешно и да се бранят от съседите си, които жадуват жените и имуществото им. Правят го и маймуните. Виж, родолюбието не е поведение, а чувство. Готовност да направиш безвъзмездно нещо добро за околните си и близки индивиди. Дори саможертва, ако се наложи. Аз за това съм против, двата термина да се ползват като синоними.

Да, жалко за човека. Широкоскроен и космополит. На пръсти се броят вече..

Изглежда съвремен национализъм никому не е нужен. Само простолюдието, било по инерция, или родова памет, несъзнателно го търси и прегръща радушно. Всеки по своему. Едни си татуират ликът на Ботев, други пълнят ютуба с геоични епизоди или фолклор за да впечатлят чужденците. Национализмът обаче е нужен и на антинационалистите и безродниците. За да го дискредитират, екплоатират и манипулират. Да го усмеят и извратят показвайки на обществото брадати агресивни младежи, насилници.- „националисти“, или пък за да го използват за своите цели, разбира се. То и ликът на Ботев бил всъщност присвоен, твърди проф. А. Кьосев, от скулптура на Моисей, в действителност бил миловиден и нефилен младеж.. Дразнели го и билдбордовете с изображения на възрожденци, и знамената, какъв пример сме давали на младите, ставали брадати насилници.. Ми по-добре евнуси тогава, мирът ще се възцари най-подир. И без друго изчезваме неумолимо и бързо. Г-н Атом се „загриза“ в думата „българщина“ без да осмисли или игнорирайки за кого се отнасяше в поста ми. Използвал съм я за илюстрация, как една безродна партия, чийто представител обсъждам, и с име което няма да цитирам повече, се кичи.

Не е вяра, а спомени и лични преживявания. За вас не знам, но моето поколение се събирахме със стотици хиляди по площадите и предоставихме надеждите си в ръцете на шайка мними демократчици. Естествено всички тогава им повярвахме сляпо. Изгониха ги, а те с протежетата си пак са в политиката. Затова твърдя, че отърване няма. Пс. Може би ме прилепваш несъзнателно или нарочно с разни чипове и др.такива, но дори дискредитирано или усмяно мнението ми си остава предишното.

Сигурно неясно пиша.. С никакъв Ботев и Левски не парадирам, цитирах господин професора, дето ни го дадоха за размишление и домашна работа. Хем били символи на спортни формации, хем били заплаха за националната ни същност. Бърви ги разбери тези „модерни“ мишления. П.с. Благодаря за разяснението, относно мнението ти за българщината. Относително нов съм във форума, особенно в политическата му част.