Tomata

Стига да е безпомощна, всяка жертва е добре дошла на хепанинга..

Точно САЩ са лош пример за такова твърдение. В тяхната политика генерациии подред има приемственост и последователност. Те са принудени най-малкото заради многонационалният си етнически състав. Странно, но не съм чувал за американски „националисти“. С по едно знаме на всяка керимида там все още живеят само „патриоти..“ Националистът Тръмп почти спечели предишните президентските избори и е на път на тези наистина да го направи. Пс. През 1938 с. на корицата на „Тайм“ А.Хитлер е обявен за мъж на година. В Америка освен КК дори и днес има регистрирани няколко неофашистки политически сдружения. В Германия, напротив,- забранени са със закон.

Липсва ни приемственост , щом ще дискутираме „проблемът“ в политически аспект. За възрожденците, от които днес остро имаме нужда, въпросът не е стоял по този начин. Да помислим върху принципите на републиката по думите на Васил Левски.. Добър премиер ли би бил Дяконът в днешните условия? Според мен едва ли.

Дори и клише, то се изповядва дори от Тръмп и сие. Ако продължим в тази посока ще стигнем и до морала, контрапункт на алчноста и егоизма..

Аз съм един от милионите измамени от лицемерието на прехода. Същото се обещава и на християните, но чак след края на земният им път.. Тук въпросът е не какво, а кого сме склонни да защитим. При нас това са семейните ценности и традиции. Те са ни запазили като народ през вековете. И не, няма колизия в понятията. Едното е следствие на другото, според мен. Да видим какво са били склонни да защитават римляните..

Наречи го национален консенсус, ако искаш. Обща цел липсва. Национализмът по Хитлер подразбира „генетична чистота“,- „мишока отива при мишката“,- казва той примитивизирайки националните идеали. При фашизма на Мусолини имаме хетерогенно общество подвластно на „националната“ идея на принципа на римската власт. С нито едно от двете не можем да се похвалим за да имаме каквито и да било претенции. Национализмът е чуждо нам понятие.

In 1900, Vasil Kanchov gathered and compiled statistics on demographics in the area and reported that the village of Oktisi was inhabited by about 840 Bulgarian Christians and 550 Bulgarian Muslims.[2] The "La Macédoine et sa Population Chrétienne" survey by Dimitar Mishev (D. Brankov) concluded that the Christian part of the local population in 1905 was composed of 1016 Bulgarian Exarchists. There was a Bulgarian school in the beginning of 20th century[3] Oktisi - Wikipedia According to the 2002 census, the village had a total of 2,479 inhabitants.[11] Ethnic groups in the village include:[11] Turks 1,071 Macedonians 955 Albanians 346 Romani 1 Serbs 1 Bosniaks 15 Others 91

За да говорим за „национализъм“ на първо място ни е необходима нация. Дали имаме такава? Родолюбието е нещо по-различно, въпреки формулировките. За патриотарството,- ...„нека се обединим“, звучи точно както „дайте да дадем!“

Capitolinus, Historia Augusta, Marcus Aurelius, 22:1–7, says "all the nations banded together against us—the Marcomanni, Varistae, Hermunduri and Quadi, the Suebians, Sarmatians, Lacringes and Buri, these and certain others together with the Victuali, namely, Osi, Bessi, Cobotes, Roxolani, Bastarnae, Alani, Peucini, and finally, the Costoboci." „The Victohali[A] were a people of Late Antiquity who lived north of the Lower Danube. In Greek their name is Biktoa or Biktoloi. They were possibly a Germanic people, and it has been suggested that they were one of the tribes of the Vandals.[1] They crossed the Danube with the Marcomanni and Quadi during the reign of Marcus Aurelius (161–180). According to the chapters attributed to "Julius Capitolinus" in the unreliable Historia Augusta:“ 3. „[63] J. Németh. Die Volksnamen „quman“ und „qun“. – KcsA, III, 1941–1943, 95–109; А. Н. Кононов. К этимологии…, S. 160 ff. Руското название на куманите половци е сравнявано в народната етимология с поле, а от миналия век насам – с прилагателното половый, палевый (бледожълт, блед), респ. с плавый (бледожълт, светъл, рус – срв. чеш. Plawci). Интересно е обаче да се съпоставят формите *kum-a, *kub-a от „Kuman” с названието Kup-i [Bulgar] и с хидронима Кубан (Куфис). Любопитна е също и общата основа *bål, *pål... в руските форми полов-ец и булав-а, както и в названието Valui (срв. днес с. Волуяк!), отнасящо се също до куманите, без да означава „блед, рус” и т. н. (A. L. Schlözer. Kitische Sammlungen zur Geschichte der Deutschen in Siebenbürgen. Göttingen, 1795–1797, S. 482 ff.). Това дава основание за изказването на известно съмнение в общоприетата етимология на името, още повече, че куманският народ е включвал в състава си и някои [пра]български по произход етнически елементи. Ако в названието половец бъде отстранена наставката -ец (срв. унгар-ец от ungar, герман-ец от german…), остава изходната форма polow, polou ~ Valui, която може да се разчлени на корен *pål ~ *bål ~ *vål и на суфикс -°w, представляващ разновидност на множествения показател -°k, -°g (срв. А. Н. Кононов. Грамматика..., § 205). С други думи, руското название на куманите ще произлиза по-скоро от една съпоставима с българския етноним вариантна форма *bal-°k ~ *bal-k, а не от обозначенията за „поле” или вид светъл цвят.“ BG_Ethnonym (bas.bg) 8. И тъй като сега беше почти вечер и заминаващата светлина ни предупреди да избягваме по-нататъшно забавяне, нашите войници вдигнаха знамената си и се нахвърлиха върху тях с огнена атака. И те, в тесен ред, насочиха цялата си сила срещу могилата, на която (както вече беше казано) стоеше самият император [Pg 153], вперили очи в него и издавайки яростни викове срещу него. 9. Нашата армия беше възмутена от такава безумна дързост и оформяйки се в триъгълник, на който военната простота е дала името на "главата на глигана", с яростна атака те разпръснаха варварите, които сега натискаха енергично върху императора; отдясно нашата пехота уби тяхната пехота, а отляво нашата кавалерия се втурна сред техните ескадрони от леки конници. 10. Преторианската кохорта, внимателно пазейки императора, не пощади нито гърдите на онези, които атакуваха, нито гърбовете на тези, които избягаха, а варварите, отстъпили в упоритостта си до смърт сами, показаха с ужасните си викове, че не скърбят толкова много при собствената си смърт като при триумфа на нашата армия. И освен мъртвите, мнозина лежаха с отрязани крака и така лишени от ресурса за бягство, други бяха загубили ръцете си; някои, които не бяха ранени, бяха смазани от тежестта на онези, които се стовариха върху тях, и понасяха мъченията си в дълбоко мълчание. 11. Нито пък сред всичките им страдания никой от тях не помоли за милост, нито хвърли меча си, нито измоли бърза смърт, но придържайки се решително към ръцете си, ранени, тъй като бяха, те смятаха, че е по-малкото зло покорени от силата на друг, отколкото от собствената си съвест, и понякога ги чуваха да мърморят, че случилото се е дело на съдбата, а не на техните заслуги. И така, цялата тази битка приключи за половин час, в която паднаха толкова много варвари, че нищо освен факта на нашата победа не доказваше, че изобщо е имало битка. 12. Онези с оръжие едва бяха победени, когато роднините на мъртвите, от всяка възраст и пол, бяха изведени напред в тълпи, след като бяха изтеглени от техните скромни жилища. И тъй като цялата им предишна гордост вече беше изчезнала, те се спуснаха до най-ниските дълбини на раболепно подчинение и след много кратко време не се видяха нищо освен могили с мъртви и банди пленници. 13. И така, топлината на борбата и вълнението от победата, стимулиращи нашите мъже, те се надигнаха, за да унищожат всички, които са избягали от битката, или които лежат скрити в жилищата си. И когато, жадни за кръвта на варварите, [Pg 154] нашите войници стигнаха до мястото, те разкъсаха на парчета леките покрити със слама колиби; нито дори най-здравите къщи или най-здравите греди не биха могли да спасят някого от смърт. 14. Най-накрая, когато всичко беше подпалено и когато никой вече не можеше да бъде скрит, тъй като всяка защита за живота им беше унищожена, те или загинаха упорито в пламъците, или иначе, ако избегнаха огъня и излязоха , те избягаха от това унищожение само за да паднат под меча на враговете си. 15. Някои обаче успяха да избягат от оръжията на врага и от разпространяващите се пламъци и се отдадоха на потока, доверявайки се на уменията си в плуването, за да им позволят да достигнат по-нататъшния бряг; но много от тях бяха удавени, а други бяха приковани от нашите копия, така че криволичещият поток на огромната река беше обезцветен от кръв и по този начин, чрез действието на двата елемента, негодуванието и храбростта на завоевателите унищожиха сарматите . 16. След тези събития беше решено да не се остави на варварите нито надежда, нито комфорт в живота; и след като изгориха къщите им и изгониха семействата им, беше дадена заповед да се съберат лодки, за да се издирят онези, които, намирайки се на отсрещния бряг на реката, са избягали от атаката на нашите хора. 17. И незабавно, за да няма време бързината на нашите воини да се охлади, някои леко въоръжени войски бяха качени в лодки и водени по тайни пътеки, за да заемат отстъпленията на сарматите. Първоначално варварите бяха измамени, като видяха само лодките на собствената си страна и екипажите, с които бяха познати. 18. Но когато оръжията блестяха в далечината и те разбраха, че това, от което се страхуваха, е върху тях, те потърсиха убежище в привикналите си блата. И нашите войници, които ги преследваха с голяма враждебност, убиха много от тях и спечелиха победа на място, където не се предполагаше, че някой войник може да намери опора, още по-малко да предприеме смело действие. 19. След като Anicenses[87] бяха поразени и почти унищожени, ние продължихме веднага да атакуваме Picenses, които се наричат така от регионите, които те [Pg 155] обитават, които граничат един с друг; и тези племена се смятаха за по-сигурни от бедствията на своите съюзници, за които бяха чували от чести слухове. Да ги смаже (защото това беше трудна задача за онези, които не познаваха страната, да следват мъже, разпръснати в много посоки, каквито бяха) помощта на Taifali[88] и на свободно родените сармати беше търсен. [87]The Anicenses and Picenses were Dacian tribes. [88]The Taifali were a tribe of the Western Goths.

Българският „национализъм“ е като “дървения камък“,- чиста проба оксиморон. Овчедушника чуждопоклонник обикновенно се дразни от здравия български традиционализъм. Ето какво значи да си родолюбец, без да мразиш, но и без отричаш вечните човешки ценности..

Ми, тези племена там още не са били подвастни на Рим. Сигурно заради това..

Да, затулена, точно като като Кучурхан. Тупик, по руски.. Пс. На римската карта, Карпатите са означени като Алпи, м/у другото. Възможно от тук да идва тази „неточност“, както и с Истър/Дунав.

coffin (n.) early 14c., "chest or box for valuables," from Old French cofin "sarcophagus," earlier "basket, coffer" (12c., Modern French coffin), from Latin cophinus "basket, hamper" (source of Italian cofano, Spanish cuebano "basket"), from Greek kophinos "a basket," which is of uncertain origin. Значи имаме три претендента,- Дон, защото се излива в Азовско море, като в „кофа“, р. Кубан, защото името прилича и река Kuchurhan (river) - Wikipedia завършваща с огромен лиман и гр.Белград на брега му.. Всъщност, българи може да е имало и на трите реки. Освен това СССР потопяват древно, както твърдят- хазарско, селище мисля в яз. Каховка беше. Т.е. не изследвано. Нищо не пречи да е населявано първо от българи и после от хазари. Там на брега му е и градът със звучното „украинско“ име Никопол.

Да продължим с река Купа, приток на р. Сава. На картата на границата на римските провинции Панония и Далмация при Диоклетиан, които реката почти разделя, откриваме два интересни града,- Сервитиум и Урбате... Наред с гр. Багарка, мисля, днешно Белово обл. Пз., откриваме и две интересни населелени места с името Никопол. Едното е в пиринския край,- Неврокоп, а вторият е до днешно В. Търново. Има и други, в Анатолия, Гърция и на Дунава, по-късно, но интересен ми се струва гр. Никопол на брега на р. Днепър...

Коя по-точно? Старото име на Кубан е Ύπανις, превода от гр. е “след всичко“.. на латински: Hypanis, Vardanes), kufiri,- граница на албански . kočnice, koči, спирачки, спирам, сръбски. и любимия ми асс. East: ܟܘܼܦܵܫܵܐ(ku: ' pa: sha:): a hem , a border.

Наблюдаваме настъпването на дигиталния фашизъм. Да ни е честито! За това е цялата тази истерия....

Понеже проблемът е интердисциплинарен да добавим и още малко от анатолския език за повече яснота. East: ܐܲܬ݂ܪܵܐ(' a thra:) : a country , a tract of land , one' s native land , a region , a district , a place , a location , a East: ܫܵܘܦܵܐ(' sho: pa:) : 1) see also ܐܲܝܟܲܢܵܝܘܼܬܵܐ <> : the place , the stead of an absent person or thing , a location , th

Относно река Куфис..мисля , че е грешка в прочита, П<>Ф. Моята хипотеза е река The Kupa (Croatian pronunciation: [kûpa]) or Kolpa (Slovene pronunciation: [ˈkóːlpa] or [ˈkóːwpa]; from Latin: Colapis in Roman times; Hungarian: Kulpa) river, a right tributary of the Sava, forms a natural border between north-west Croatia and southeast Slovenia. It is 297 kilometres (185 miles) long,[2] with its border part having a length of 118 km (73 mi)[1] and the rest located in Croatia.[4] Name[edit] The name Colapis, recorded in antiquity, is presumed to come from the Proto-Indo-European roots *quel- 'turn, meander' and *ap- 'water', meaning 'meandering water'. An alternative interpretation is *(s)kel-/*skul- 'shiny, bright', meaning 'clear river'.[5] Съмнението ми е, че поне едно от племената,- купи/?скупи-булгар, се завръща с ?Ку-бер, водачът на купи-булгарите? през Панония по родните си места, след като са „гостували“ на сармати, хуни и авари. Имаше май едно писмо, където хазарският хаган се жалва, че аварите/българите са освободили робите им. Ако техните разкази за родните им места са попаднали в хрониките и са се омешали с новата им битност, то това сигурно е било грешно интерпретирано от тогавашните историци. Ето и една интересна карта на римските провинции. Близо до Сердика е отбелязан град Багарака, както и гр. Скупи на север. Roman provinces of Macedonia Stock Photo - Alamy

А това е мерлуза, но за съжаление не живее в черно море..

Абсолютно съм съгласен. За мен писаното е “актуализация“ на изглежда загубени текстове. Мисля, че става въпрос за различни епохи, а авторът не е бил съвсем на ясно с текущата ситуация. Възможно да са описани отделни миграции и те да са „збити“ в един общ текст. Ще дам пример с Маркоманите. Хем били готско племе, хем носят келтско име,- маркос значи кон. Не е ли странно, че доста прилича на куман, те кон+ ман. Тук разбира се не става въпрос за етнос, а за термин, защото имаме още и половци и кипчаци. Относно рибата,-централна Азия и Иран.. Luciobarbus mursa - Wikipedia

Тука нещо не се връзва отново.. Дали не са сбъркали местата на риболова? На тази карта река Муресул, е приток на Тиса, която се влива в Дунава- сарматска територия. Това е днешната река Муреш. Изворът и е в централни Карпати..

Нали търсим корените си? Идеята е да не се ограничаваме само „ГИБИ“, защото там инфото е недостатъчно, както изглежда.

1. Кралят, който се радваше на това нашето бедствие и плен и очакваше други успехи, напредна от този замък и марширувайки бавно, на третия ден стигна до Амида. 2. И на разсъмване всичко, докъдето можехме да видим, блестеше с блестящи ръце; и желязна конница изпълни равнините и хълмовете. 3. И самият той, възседнал своя бойник и по-висок от останалите, поведе цялата си армия, носейки вместо корона златна фигура на глава на овен, инкрустирана със скъпоценни камъни; като също така великолепен от свитата на мъже от висок ранг и от различни нации, които го последваха. И беше очевидно, че целта му беше просто да изпита гарнизона на стените с преговори, тъй като, следвайки съвета на Антонин, той бързаше към друга страна. 4. Но небесното божество, милостиво ограничаващо бедствията на империята в рамките на един регион, доведе този крал до такава екстравагантна степен на въодушевление, че той сякаш вярваше, че в момента, в който се появи, обсаденият внезапно ще бъде обзет от паника и ще прибегне до молби и молби. 5. Той язди до портите, ескортиран от кохортата на своята кралска гвардия; и докато натискаше по-смело, така че самите му черти да могат да бъдат ясно разпознати, неговите украшения го направиха такъв белег за стрели и други проектили, че той щеше да бъде убит, ако прахът не беше попречил на гледката на онези, които стреляха по него; така че след като част от дрехата му беше отрязана от удар на копие, той избяга, за да причини огромно клане в бъдеще време. 6. След това, яростен сякаш срещу кощунствени мъже, които са осквернили храм, той извика, че господарят на толкова много монарси и нации е бил обиден, и реши да използва всичките си усилия, за да унищожи града. Но след молбата на най-отбраните му генерали да не нарушава примера на милост, който той така славно бе дал, като се отдаде на гнева, той беше умиротворен и на следващия ден заповяда гарнизонът да бъде призован да се предаде. 7. Ето защо, на разсъмване, Грумбатс, кралят на хионите, смело се изкачи до стените, за да постигне тази цел, [Pg 186] с храбър корпус от стражи; и когато един умел разузнавач го забеляза да се приближава на изстрел, той пусна балистата си и порази сина си в цвета на младостта си, който беше до баща си, пронизвайки нагръдника му, гърдите и всичко останало; и той беше принц, който по ръст и красота превъзхождаше всички свои другари. 8. След смъртта му всичките му сънародници се разбягаха, но веднага се върнаха, за да предотвратят отнасянето на тялото му и след като събудиха с дисонансните си викове различни племена да им помогнат, възникна остър конфликт, стрелите летяха от двете страни като градушка. 9. След като смъртоносната битка продължи до края на деня, настъпи нощ, преди трупът на младия принц, който беше толкова упорито защитаван, да бъде изваден от купчината мъртви и потоци кръв, сред гъстата тъмнина; както преди в Троя, армиите се бият в яростни битки за другаря на тесалийския вожд.[102] 10. При смъртта му графът беше тъжен и всички благородници, както и баща му, бяха разтревожени от внезапната му загуба; и след като беше наредено спиране на оръжията, младежът, толкова благороден и обичан, беше оплакан според модата на своята нация. Той беше изнесен на ръце, които обичаше да носи, и поставен на просторна и висока купчина; около него бяха облечени десет кушетки, носещи изображения на мъртви мъже, толкова внимателно подредени, че приличаха на вече погребани трупове; и в продължение на седем дни всички мъже в ротите и батальоните празнуваха погребален празник, танцувайки и пеейки меланхолични песни в оплакване на кралската младеж. 11. И жените, с жалък ридание, съжаляваха с обичайния си плач за надеждата на своята нация, така отрязана в ранния разцвет на младостта; както поклонниците на Венера често се виждат да правят в тържествения празник на Адонис, който мистичните доктрини на религията показват като някакъв вид изображение на узрелите плодове на земята. § 1. Когато тялото беше изгорено и костите събрани в сребърна урна, която баща му беше заповядал да бъде пренесена [Pg 187] обратно в родната му земя, за да бъде там погребана под земята, Сапор, след като се посъветва, реши да умилостиви сянката на починалия принц, като направи разрушения град Амида свой паметник. Всъщност Гръмбейтс не желаеше да продължи напред, докато сянката на единствения му син оставаше неотмъстена. 2. И след като даде два дни за почивка и изпрати големи части от войски, за да опустошат плодородните и добре обработени полета, които бяха тежки с реколта, както по време на мир, врагът обкръжи града с линия от тежко въоръжени войници пет дълбоко; и в началото на третия ден блестящите ескадрони запълниха всяко място, докъдето погледът стигаше, във всяка посока и редиците, маршируващи бавно, заеха позициите, определени на всеки с жребий. 3. Всички перси бяха заети в ограждането на стените; онази част, която гледаше на изток, където беше убит онзи толкова фатален за нас младеж, падна на хионите. Vertæ бяха назначени на юг; албанците наблюдаваха севера; докато срещу западната порта бяха разположени сегестанците, най-свирепите войни от всички, с които имаше върволица от високи слонове, ужасни с набръчканите си кожи, които маршируваха бавно, натоварени с въоръжени мъже, ужасни отвъд дивачеството на всяка друга страшна гледка, както често сме казвали." Годината е 359, Окт. месец. Следва епична битка за обсаденият град, достойна за холивудски сценарии ала „Властелинът на Пръстена“... По-важното обаче е, че същата есен персите се изтеглят обратно, а федератите им възможно преминават Кавказ и покоряват победените преди това от Рим сармати, както и готите и склавините. Тук откриваме потвръждение за причината задвижила хуните в яросните им атаки срещу Рим. Мотивът изглежда е освен грабежи,- лична вендета за нелепата смърт на сина на крал Грумбат, краля на белите хуни. Този знатен род може да е сърцевината на европейските хуни, което пък би могло да обясни защо след смърта на Атила хунската империя спонтанно се разпада.. Изглежда този управляващия род е загубил престиж и подкрепа което води до пръсване на прилепените към хуните десетки племена и народи във всички посоки. Друг интересен детаил е церемонията по кремацията на принца. Дали това не е причината да липсват тленни останки от първите български владетели?

10. Най-накрая, след като се възстанови и беше поканен да стане, той коленичи и след като възвърна използването на езика си, той помоли за прошка за своите престъпления. Неговите последователи също, чиито уста бяха затворени от страх, докато съдбата на техния водач все още беше съмнителна, бяха допуснати да предложат същата петиция и когато той, след като му беше заповядано да стане, им даде знака, който те отдавна очакваха, да представят своята петиция, всички те захвърлиха копията и щитовете си и протегнаха ръце в позиция на молба, стремейки се да надминат своя принц в смирението на своите молби. 11. Сред другите сармати принцът беше довел със себе си трима вождове на племена, Румо, Зинафер и Фрагилед, и много благородници, които дойдоха да предложат същата петиция с искрена надежда за успех. И те, въодушевени от обещанието за безопасност, се ангажираха да поправят предишните си враждебни действия, като изпълнят условията, които сега са им наложени; предавайки се доброволно във властта [Pg 149] на самите римляни, техните жени и деца и цялото им имущество. Добротата на императора, съчетана със справедливостта, ги покори; и той им нареди да бъдат бодри и да се върнат по домовете си, те върнаха нашите затворници. Те също доведоха заложниците, които бяха поискани от тях, и обещаха незабавно подчинение на всички заповеди на императора. 12. След това, насърчени от този пример на нашето милосърдие, други вождове дойдоха с цялото си племе, на име Арахариус и Усафер, мъже с отличия сред благородниците и начело на голяма сила от своите сънародници; единият от тях е началник на част от квадите, които са живели отвъд планините, а другият на подразделение на сарматите: двамата са обединени от близостта на техните територии и естествената им свирепост. Но императорът, страхувайки се от броя на техните последователи, да не би, докато се преструват, че сключват договор, те внезапно да се надигнат с оръжие, ги раздели; заповяда на онези, които действаха за сарматите, да се оттеглят за известно време, докато той проучи делата на Арахариус и квадите. 13. И когато се представиха пред него, като се поклониха според националния си обичай, тъй като не бяха в състояние да се изчистят от тежки обвинения, така че, страхувайки се от изключително наказание, те дадоха заложниците, които бяха поискани, въпреки че никога преди не бяха принудени да дават обещания за своята вярност. 14. Тъй като тези въпроси бяха уредени по справедлив и успешен начин, на Юзафер беше допуснато да предложи своята петиция, въпреки че Арахариус шумно протестира срещу това и поддържаше, че мирът, ратифициран с него, трябва да обхваща и Юзафер, като съюзник на неговата макара с по-нисък ранг и подчинен на неговото командване. 15. Но когато въпросът беше обсъден, сарматите бяха обявени за независими от всяка друга сила, тъй като винаги са били васали на Римската империя; и те охотно прегърнаха предложението да дадат заложници като залог за поддържане на спокойствието. 16. След това дойдоха огромен брой народи и принцове, стичащи се на тълпи, когато чуха, че на Арахариус е било позволено да си тръгне в безопасност, умолявайки ни да изтеглим меча, който беше до гърлото им; и [Pg 150] те също получиха мира, който поискаха при подобни условия, и без никакво забавяне дадоха като заложници синовете на своите благородници, които доведоха от вътрешността на страната; и те също предадоха, както настоявахме, всички свои затворници, от които се разделиха толкова неохотно, колкото и от собствените си роднини. 17. Когато тези договорености бяха завършени, безпокойството на императора се прехвърли върху сарматите, които бяха по-скоро обект на съжаление, отколкото на гняв. Невероятно е колко просперитет им беше донесла връзката ни с техните дела, така че да даде основания наистина да вярват, както си въобразяват някои хора, че Съдбата може да бъде преодоляна или създадена по волята на императора. 18. По-рано имаше много местни жители на това царство, с висок произход и голяма сила, но таен заговор въоръжи техните роби срещу тях; и тъй като сред варварите всяко право се състои в сила, те, тъй като бяха равни на своите господари по свирепост и превъзхождащи по брой, напълно ги победиха. 19. И тези местни вождове, изгубили цялата си мъдрост в страха си, избягали при Виктохали, [84] чиито селища били на голямо разстояние, смятайки, че е по-добре в избора на злини да станат подчинени на своите защитници, отколкото роби на собствените си роби. Но след това, когато получиха прошка от нас и бяха приети като верни съюзници, те съжаляваха за тежката си съдба и се позоваха на нашата пряка защита. Трогнат от незаслужената трудност на съдбата им, императорът, когато се събраха пред него, се обърна към тях с мили думи в присъствието на своята армия и им заповяда за в бъдеще да нямат господар освен него и римските генерали. 20. И за да може възстановяването на тяхната свобода да носи със себе си допълнително достойнство, той направи Зизаис техен крал, човек, както доказа събитието, заслужаващ наградите на забележително богатство и верен. След тези славни транзакции на никой от сарматите не беше позволено да си тръгне, докато всички наши пленници не се върнаха, както настоявахме преди. 29. „Тези племена, след тежки загуби, претърпени в техните атаки, и тяхната упорита и мъчителна съпротива, накрая научиха силата на нашата храброст и хвърлиха оръжията си, позволиха ръцете им, подготвени за битка, да бъдат вързани зад гърба им; и виждайки, че единствената им надежда за безопасност е в молитвата, паднаха в краката на вашия милостив император, чиито войни те откриха, че обикновено са успешни. След като се отърваха от тези врагове години ние с еднаква смелост победихме лимигантите и след като поразихме голяма част от тях, останалите намериха единствения си начин да избягат от опасността в бягството към своите скривалища в блатата. 30. „И когато тези неща бяха успешно прекратени, изглеждаше подходяща възможност за милост. Така че ние принудихме лимигантите да се преместят в много далечни земи, за да не могат повече да се движат за наша вреда; и пощадихме по-голямата част от тях. И направихме Зизаис цар над свободно родената част от тях, сигурни, че той ще ни бъде верен и смятайки, че е по-голяма чест да създадем крал за варварите отколкото да вземат един от тях, като достойнството се увеличава от [Pg 158] това почетно съображение, че владетелят, когото им дадохме по този начин, преди е бил избран и приет от тях. [84]The Victohali were a tribe of Goths.,- Авитохол, бих казал.. [86]The Theiss.,- река Тиса в дн. Унгария. За „несвободно родените“ смятам е ясно.

“9. Защото много от тях бяха убити, а оцелелите избягаха сред хълмовете, с които бяха запознати. И тъй като това събитие повдигна духа и смелостта на нашата армия, те се обединиха в плътни колони и маршируваха бързо в териториите на Куадите; които, след като са се научили от миналото да се страхуват от злините, които ги надвисват, дойдоха смело в присъствието на императора, за да молят за мир като молители, тъй като той беше склонен да бъде милостив в такива случаи. В деня, определен за уреждане на условията, един от техните князе на име Зизаис, млад мъж с голям ръст, строи редиците на сарматите, за да предложи своите молби за мир под формата на армия; и щом се появиха пред очите му, той отхвърли ръцете си и падна като мъртъв, проснат на гърдите си пред императора; самият му глас от страх, отказващ службата си, когато трябваше да изрече молбите си, той събуди още повече съжаление, правейки много опити и едва успявайки от насилието на риданията си да изрече желанията си.“