Tomata

Като порових из букварите се учудих, че май само ние използваме тази дума. Информацията в гугъл също е много оскъдна. Това е смисъла на темата, г-н resavsky, да обсъдим причината. Давайте по същество ако може. Относно корените... „крушката си има опашка„..Кой е виновен, че днешните българи са абсорбирали десетки народи в един супер-етнос? Затова има и толкова разнородни „заемки“ и субстрати в езика ни. Ето друг пример- gauri- : (a kind of forest). Хет. за разлика от скитското gara-[DKS] ‘mountain’ в другите славянски езици, и т.н.

tuppa- (c.) : vessel, container, –хет., tumba кратун(к)а тумба तुम्ब ,-санск. или е производна от „ тръба“ (Tube), или ?

Нпр. в асир. има много вариации на термина, East: ܣܡܘܼܩܵܐ(' smu: qa:) Definition: 1) red (varying from deep vermilion to pale rose) Tobia Giwargis ܦܸܠܥܵܐ ܣܡܘܿܩܵܐ : a radish 2) p Dialect : Eastern Syriac , Semantics : Colors Според мен обяснява и до-ИЕ произход на думата „мак„ . Ето и друг паралел- 무화과나무 muhwagwanamu ,- смокиново дърво на корейски и подобно на китайски. Тук семантиката явно е друга, но ето и една възможна заемка от съседните им Сака/скити,/ Чудно дали и „смок“ може да се разгледа в концепция с мляко, тъй като и трите думи имат общ признак с него. Вярно, смокът само го пие..

Благодаря ти, но както казах не е всичко така еднозначно.. Етимология ст.-бълг. олово μόλυβδος (Супр.), ср.-бълг. елово. Сравнява се с лит. alvas, латв. alva „калай“, старорус. оловь, чеш. olovo, старопол. ołów със същото значение. Трудно може да се сравни с индоевроп. корен *al(ǝ)- „бял“ (?), тъй като това не отговаря на външния вид на метала (срв. особено лат. plumbum nigrum „черно олово“). Вероятно със субстратен, не-ИЕ произход (виж желязо, мед) или странстващ термин. Връзката с лат. plumbum, ст.-в.-нем. blīo, blīwes, баски berun, ср.-ирл. luaide (> герм., ст.-англ. lēad, ср.-д.-нем. lod(e) „олово“ > лит. liūdė „оловна тръба“) не е много ясна. Сравни угро-фин. названия: унг. ón „калай“, ólom „олово“, хант. олна „олово“, марий. вулне „калай“.

Здрасти Тантин! по-предния път тази дискусия много се напече относно кръг / църква, черква/чарк/чекрък/чакра. Понеже няма точна етимология има опасност отново да се заформи безмислен спор... виж това- въртя, ротирам- „ghumaana“ и „vrtt,“ на хинди/непали и „эргүүлэх“ монгл. Объл „Gōla“ хинди и т.н. За колегата от предния път, не помня кой беше- чакра=кръг-Cakara. Както се вижда и гума, въртя, гюле/търкалям гюм,дюля ??? дюля – Уикиречник (wiktionary.org) и т.н. имат своето обяснение ако има кой да порови малко.. Ето един по-сложен казус- старобългарското „олово“. Ако идва от плумбум или галенит ще е много странно.. или от „лея/полея“ може би?

Източник? Пс. В посочената хетерогенна хим. реакция V(реакц.)= k.c(O2), където k е скоросната константа, а c е концентрацията на кислорода. Константата к зависи от температурата, природата и размера на частиците на твърдата фаза... По различно е значението на коефицента на пропорционалност в хомогенни реакционни системи от типа A+B-->AB, където при конц. на реагентите от 1mоl/L , c(A)c(B)=k=V

Тук малка извадка от Прабългарски речник - Проф. Пламен С. Цветков - Нов български университет (nbu.bg) "М.Фасмер смята, че славянският вариант на свръзката „а“ не била протетично йотувана, тъй като стоял в началото на изречението, но по тази логика още по-малко пък би трябвало да бъде йотувано и общославянското лично местоиме „я“/“ja“ (вж.“ази“). Всъщност няма оригинална славянска дума, която да започва с гласната „а“ и по всичко личи, че славянската успоредица на свръзката „а“ е ранна индоиранска заемка още по време на праславянската епоха, подобно на „Бог“ (вж.). В такъв случай българската свръзка „а“ ще да се е развила върху индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“)."

Да, има и заемки- тиган, тава и мн. други могат да се открият в цитирания речник. Ето още някои интересни измежду тях: ܐܘܿܝ(oi)!: Oh ! an exclamation of sorrow or grief or pain or agony ܐܵܚ(a:kh) 1) alas! , an exclamation expressive of sorrow , pity , or apprehension of evil 2) pshaw ! /an ex ܘܵܐܝ(' va:i) Alas ! , an expression of sorrow or pity or apprehension of evil ܡܲܣܬ(' mast) cloyed , sated with food / full / replete , having no appetite or desire for food. ܬܘܼܪܫ(' tursh): food, vinegar, unripe grapes ... : sour , having an acid / tart taste , acid , tart ܦܸܪܬܵܐ(' pir ta:) undigested food in the stomach ܡܵܙܘܿܢܵܐ(ma: ' zu: na:) 1) food , hoard , plural : ܡܵܙܘܿܢܹ̈ܐ : victuals 2) livelihood , maintenance , support , sustenanc ܕܲܒܪܵܐ(' da bra:) 1) food , livelihood , supplies , hoard , errands (?) 2) cattle : provender , fodder , forage 3 ܡ̈ܝܼܵܐ(' mi: ia:): water , waters ܡ̈ܝܼܵܐ ܚܵܕܪܝܼ ܠܠܲܦܹ̈ܐ : the water turns into waves , the waters become waves ܡ̈ܝܼ ܪܲܩܪܵܩܵܐ(raq ' ra: qa:): 1) shallow water 2) a mirage ܒܘܼܪܓ̰ܵܐ(' bur dja:)1) a tower , a fortress , see Classical Syriaque : ܒܘܼܪܓܵ <> 2) Urmiah : chess game : the tower , ܗܲܨܵܪ(' ha ṣa:r)1) a tower , a fortress , a permanent place fortified for defense or security , a fortified place , ܡܵܕܵܢ(' ma: da:n): a mine , a pit or excavation in the earth from which ores ( precious stones orminerals) are taken b Shume,-(В друга тема където май пак ми изтриха поста съм цитирал произхода и,- ритуален божествен дар, церемония). Заемките са много, а някои са доста стари и може би видоизменени се срещат в съвременият ни език: ܐܵܓ݂ܸܪ(' a: ghir,) fire Al Qosh : ܐܸܓܵܪ Освен това в ИБВ(Има отделна тема някъде във форума) четем:

"И когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?" Щурец и мравка от Стоян Михайловски. Пс. Винаги е приятно да се връщаш мислено в детството..

Ζαβεργαν(Забер-ган) е интересно кутригурско име с ирански произход. Хората му са населявали Мизия малко преди поселението на аспаруховите българи.. Малко прилича на "обединителя" (събирам)

Да, там е мистиката..Professor Traian Stoianovich described the Severian Slavs as mix of Slavs and Slavicized formerly Turkic speaking Huns.[8] Нa мен някак странно името прилича повече на седем/севен. Освен това според унгарска етимология идват от "черен"/ Чернигов. Много объркана работа. За капак ги спрягат и с андите.. Severians - Wikipedia

Аз пак попаднах на интересен израз от протокелтския,-surge of waves *tonno-galo- (?) Прибой или нещо подобно.

Има и друга хипотеза различна от официалната. Савири и Сувари сякаш не се засичат изцяло във времето. В баварски хронограф северяни(severi) се срещат чак в 10 век. Появяват се и на север като федерати на киевска Рус. Втората хипотеза би могла да комбинира склавините като смес от различни народи, не само славянски. Ps. За предния пост се извинявам за неточноста на изказа. Не е забележка или корекция, а е само моя интерпретация на византийския извор.

Балчик сега го изследват. Казаха, че има много съдове за провизии и е с каменни, не с дървени стени..

Презрени езичници и идолопоклонници. Аз на византиеца се доверявам колкото на вестник "дума" нпр. Лошото е, че не разполагаме с други извори за сравнение...

429 - Вандалите, с армия от 80 000 души, водена от Гайзерик, пресичат Гибралтар и превземат по-голямата част от провинция Африка. 468 - Лъв I Макела събира огромна флота от 1113 кораба и 100 000 войници, която струва 60 хиляди лири злато и води до фалит на императорската хазна.Флотът, воден от Василиск, отива в Картаген, превзет от вандалите, но страда съкрушително поражение в битката край красивия нос. 503 - Византийската армия неуспешно се опитва да превземе Амида, пленена от персите. Персите превземат Осроен и обсаждат Едеса. Майсторът на армията Ареобиндус е изпратен в Дара с 12 000 войници, за да задържи персите при Нисибис. 525 г. - на празника Троица етиопците от Аксум (с подкрепата на византийските войски и доброволци, под командването на племенника на императора Юстиниан) - 17 хиляди войници и 70 кораба - отново нахлуват в Йемен (Химир) и разбиват химирците . 599 - Аварите побеждават войските на Коментиол и се приближават до Константинопол. Каган Баян I предложи на Мавриций да откупи 12 000 пленници, Мавриций отказа и аварите убиха всички затворници, което значително намали популярността на Мавриций. 626 г. - Обсада на Константинопол, аварите с 80 000 войници, състоящи се от славяни, българи и други племена, се приближават до стените на Теодосий. Сергий I извършва религиозна процесия около стените на Константинопол. Персийската армия чака преминаването от другата страна на Босфора в Халкидон. Ираклий с армията не е в столицата, а в покрайнините на Персия. Защитата на града се ръководи от патриарх Сергий I и магистър Бонус. 647 – Осман нарежда на Абдула ибн Саад да превземе Картагенския екзархат с 20 000 войници. Мюсюлманите нахлуват във Визакена, Григорий е убит. Арабско завладяване на Северна Африка. (Това последното е за съпоставка с българските градища и родство с тюрките. Защо обаче волжките братчеди са строили с камък и без византийски архитекти, да кажат експертите) 834-837 г. - Хазарският каган и бек се обръщат към Теофил с молба да помогне за изграждането на Саркел (съвременен Саркел в Ростовска област). Византийските инженери, водени от Петрона Каматира, помагат на хазарите в строителството. Изводи всеки сам за себе си. Ясно е само, че имперските войски обикновено са реципрочни на наличноста в хазната, а варварските нямат горна граница поради обещан дял от трофейното злато или принуда. Както изглежда, често едни и същи професионални войни сменят работодателите си след приключване на кампаниите..

Има го и обратния момент. Смятали са ни за диво непознато племе някъде на ръба на цивилизацията. Дори етнонима "българи" е еволюирал в средновековния английския via френски и нормански в крайно негативеният и обиден епитет "bugger". Е, заслугата е преди всичко на католическата църква, която с това анатемосва богомилите за подривната им дейност.

Дали има изобщо достатъчно достоверни данни за такова масово еднократно преселение на аспарухови българи? Примерно заселването на Македония от хората на Кубер. Голяма част от тях освободено от аварски плен балканско население. И за Онгъла нещата ми се чинят доста съмнителни.. Като изключим купчината ръждиви мечове от хипотетичното сражение в дунавската делта май друго не се посочва като аргумент. Заблатени местности има и по- южно от Дунава, а и защо конницата ще се забие в блатата, където става безполезна и уязвима?!

Може би, но се пак почти всички думи дават някакъв аналог със сака езика. Нпр. "кустерина"- castāña [DKS] ‘to be taken, drunk(?)’[DKS Image], (на български нагостен, почерпен). "Ира,-" īra-[DKS] ‘intoxicant drink, possibly ale’[DKS Image], (*бира, шера) и т.н. Има и друг вариант-īra-[DKS] ‘precious stone, prabably jade’, (подобно на името Бисер), което кореспондира с разяснението на г-н К.Гербов. За мен обаче, това е еднозначно ИЕ лексика. Някои думи са доста близки до словенските, а други до готските езици.

Тантине, ще се опитам да съм ти полезен и без да спекулирам, това ми прилича на списък на греховете. Верно думите са 12 като месеците на годината, но тогава все щяха да приличат поне малко на някои термини в известните ни езици. Това е по-сложно от неясните думички в именника

Пишеш така, като че ли сам знаеш къде са живели българите Ние сме едни и същи хора с древните, но сме доста по-хомогенни заради глобалните империи и миграциите.

Дори не му знам упорките на Стамов Аз си правя мое проучване, знаеш. Потърси си Херодот, той много ясно е описал как са се случили нещата. В Ассирия са се се събрали всички знайни и незнайни народи. Това са и келти и кимери и семити и перси и траки, че и македонци ако искаш. Какво те учудва изобщо не разбирам. Това е нормално явление. Арамейският е бил официален имперски език в Персия напр. Нали не мислиш, че не е оставил следи. Ако опиташ да помислиш логично ще се запиташ, защо хазарите са имали юдейска религия. Ето ти още един джокер: Assyrian King List [1-17] Tudija, Adamu, Janqi, Sahlamu, Harharu, Mandaru, Imsu, Harsu, Didanu, Hanu, Zuabu, Nuabu, Abazu, Belu, Azarah, Ušpija, Apiašal. ------------------------------------------ Total: 17 kings who lived in tents.note ------------------------------------------ [18-26] Aminu was the son of Ilu-kabkabu, Ila-kabkabi of Yazkur-el, Jazkur-ilu of Yakmeni, Jakmeni of Yakmesi, Jakmesi of Ilu-Mer, Ilu-Mer of Hayani, Hajanu of Samani,Samanu of Hale, Hale of Apiašal, Apiašal of Ušpia. ------------------------------------------ Total: 10 kings who were ancestors.note The Assyrian King List - Livius

Голяма тайна ли ще издам ако кажа, че старите българи са смес от келти и германи и имат скитосърматски, а защо не и ассирийски елит? Езикът ни буквално е пълен с дублети и с чисто асирийска лексика. Ето 5-6 примера: стомана East: ܣܬܵܡܵܐ(' sta: ma:) Definition: 1) steel 2) iron коса East: ܟܵܘܣܵܐ(' ko: sa:) hair , the coat of hairs covering the human head , Dialect : Eastern Syriac тъжи East: ܬܲܥܙܝܼ(t ' a zi: ) mourning , the act of sorrowing / expressing grief (after the death of a loved one) , a lamentation мърморя East: ܡܘܿܪܡܵܪܵܐ(mur ' ma: ra:) 1) provocation , cause of resentment , the act of arousing or moving , calling forth (emotions) оо! East: ܐܘܿ(' o:) 1) to call : oh ! 2) admiration : oh ! ܐܘܿ ܡܸܢܹܗ ܕܐܵܪܕ݂ܝܼ ܕܵܪܵܐ : oh ! the wicked century this яа! East: ܝܵܐ(' ia:) 1) O ! , an exclamation used in calling a person , Oh ! vocative ܝܵܐ ܡܵܪܝܵܐ : =ܝܵܐܪܲܒ <> : heigh тиган, тава, гарга и всякакви битовизми, да не ги изреждам. Да, на Балканите имаме заварено византийско население и може би турците са донели чакмак, махала, наган и т.н. Затова нека по-добре да сравним някои от старобългарските термини: eastܒܲܪ ܡܲܠܟܵܐ(bar ' ma:l ka a lord , a prince eastܡܝܼܪ(' mi:r) princehood , the state / rank / characteristics of a prince East: ܢܵܛܘܿܪܵܐ(na: ' ṭu: ra 1) a guard , a keeper , a watchman , a sentry / a sentinel , a warder , a protector / a man on duty East: ܟܵܗܢܵܐ(' ka:h na a priest , one who officiates rites (ceremonies and teaching) on an altar , a sacrifici kahn/ta-жрица; kahn/pa паган, езически поклонник (lhu ' ṭi: qin) 1) a litter , a couch with shafts (and porters) usually covered and provided with curtains 2) a street, a path tаqin да подготвя, да финализирам>>стъкна? eastܬܲܚܬ(' takht) 1) a throne , a chair of state , a royal seat , the seat of a prince / bishop / other dignitary 2 и както си му рено, East: ܒܲܠܩܵܐ(' bal qa 1) speckled , spotted marked with spots of different colours 2) piebald or white 3) horses : having a pat Ето и няколко за размисъл: Qane питам, моля>> закана, покана? da:bi:kh ритуално убийство Thora тур, бик Kal`laba стопанин на куче, пазач `Tulla пале, кутре Qur`tila пале, младо куче Qarmana породисто куче, караман? Online English Assyrian Dictionary : iron (sargonsays.com) Афинитета на българите (и на келтите) към белия цвят в топонимията напр, и светлината като цяло, право ни сочи култа към огъня и зороастризма, Митра и т.н. Като добавима и келтския Belanus, (galic Bel) (Белинташ?)*с корени в древна Месопотамия и култа към Баал, няма как да не стигнем и до Мардук (Клинопис: 𒀭𒀫𒌓 dAMAR.UTU; шумерски: amar utu.k „теле на слънцето; слънчево теле“; класически сирийски: ܡܪܘܿܕ݂ܵܟܼ (Mrōḏāḵ), [3] еврейски: מְרֹדַךְ, съвременен: Mərōdaḵ, тибирийски: Merōḏaḵ) Доста напомня на ирландския О`Муртаг. Само дето келтския Moirchertaig е мореплавател, а този другият е зает с въздухоплаване Сега остана да съберем две и две. Култът към Мардук чето се свързва със слънцето, както при бог Митра, а също и с кучето и коня. В противовес на това имаме...ГГ... Две буквички които служат като железен аргумент за тенгризма при българите. Ами ето и няколко други възможности: gga’ ‘foulness’ ggalj- ‘to roar’, ‘to thunder’ ggaljäteZ 4. 107. ggāha-‘verse’ggaljīndi Z 2. 19+· ggā’ka- ‘bell’ Et. < O.Ir. *garg-. ggätāʼka-‘bell’. [Emmerick, p.28] ggalä, gala- ‘throat’, [DKS Image] ggalgy v. ‘to thunder’ При това котанийският, за разлика от кой да е тюрски говор има голяма близост с нашата лексика. Така че, езикът и вярванията на древните са документирани на всичко отгоре във византийски, арменски и арабски извори.

Изглежда в ПБД са се извършвали различни по произход езически ритуали свързани с жертвопринушения. Клетвеният обет напр. (извесното ни разполовяването на жертвеното животно) ни води до доста странни паралели далеч назад във времето. Преди да си позволя обаче да споделя мислите си ми се ще да коментираме този източник и евентуално паралелите му с българското езичество. viewcontent.cgi (andrews.edu)

Добрият тон го изисква, в съда не разделят хората по този принцип, надявам се. Пак казвам, глупоста не е порок и да се бичува е безмислено. Да изслушаш и да слушаш мисля са различни неща. Поне за второто относно професорите стигнахме до някакво съгласие Без да подценявам нивата на форумите, при цялото ми уважение, те не са място където може да се прави наука, защото нямат ни ценз ни лиценз за това. То и в заглавието пише- за ученици, студенти.. ( Да благодаря на г-н Евристей за напомнянето, че без доказателства всяко твърдение е несъстоятелно и на други места води до негативни последствия.) Тук сигурно надникват и квалифицирани кадри, но ако пишат анонимно това няма да значи кой знае какво. Като редови потребител би ми се изкало да се включват по-честичко и да направляват дебатите. Забележки като "тъп си, чети повече" без да се посочва къде и какво, някак звучи не до там убедително