kipen

Не е съвсем! Сега, ако приложи във формулите за Лоренцовите трансформации и свръхсветлинна скорост, ще излезне, че ако движещият се близнак го прави със скорост 2с, часовника ще се върти наобратно. Е това ще е баш отплесване!

Водиш се по графика. Действителните събития са различни отчетени времена между два синхронизирани часовника - единият не земята, а другият пътувал на самолет, в полети на изток и на запад. Докато си напиша мнението, че часовника би изглеждал различно - зависи кой го гледа, и....прочетох вече, че сте го коментирали.

Но има някой особености по отношение на природните ресурси и пазарите, на които продава... Ето интересна гледна точка Аз примерно не знаех, че Бритиш петролиум и една американска компания имат подписани концесии за проучване и добив на нефт и газ в източна Украйна... мина Мейдана и хоп - подписани 10годишни концесии

Не разбрах каква е идеята на това разстояние? Това е разстоянието в четиримерно пространство спрямо неподвижна ОС, което един фотон, излъчен в общо време за двама наблюдатели (един на Земята, а друг на отстояние L,равно по условието ти на разстоянието ЗС), ще измине за еднакво отчетено време, в която и да е точка от неподвижната ОС. А идеята се състои в прегледността на динамиката...ама това вече го споделих на лапландеца, но не и конкретно на теб. Прав си иначе, че едната точка В от "обекта, дето е колкото от тук до Сириус" изминава повече разстояние от Б, но това защо го "внасяш" като "детайл" вероятно е доста интересно за теб, за да го правиш.

Да ти припомня, че до 1989г нямахме Хегемон, а (Масковски) Гаспадар ... и ми се струва, че някои хора копнеят за неговото завръщане. Те така си го представят многополюсния модел: безприкословно подчинение ня Гаспадаря вместо да се водим по акъла на Хегемона. Да ти припомня, че и след 1989г. има случили се неща... примерно "приключването" с двуполюсния модел... Не е добре да проектираш собствените си представи за това какво си представят другите и да решаваш, че е баш така... А за Хегемона, че вече не е такъв - дори и признат авторитет в геополитическите стратегии си изказва бележки от критичният му анализ на действията на Вашингтон, дето изразяват, колкото и дипломатично да е прикрито, изкривени оценки на геополитическата ситуация в света и запазването на досегашната доминираща роля на Щатите в определянето на "дневния ред" в света. п.п. иначе Благодаря за критиката! И аз се усещам, че краткото изложение не съм го овладял....

Защо да се мести по-нагоре? По вертикала нямаш координата на тези схеми. Е анджък, де! Точно щото нямаш координата по вертикалата и излиза, че няма "изоставане на времето". Нет время, нет парадокс .... "Рамката" скорост на светлината, независима от инерциалната система, ти дава разстояние във време-пространството(4Д) между Земята и Сириус = дължината в 3Д пространството(дето си я приел да е L) : синус (45) или 4Д-разстоянието е L/0,7072, съответно 4Д = 1,414х3Д=1,414.L Имаш едно разстояние 1,414.L, което го изминаваш с две скорости - тази на Б и тази на часовника му АБ, но имаш и неподвижен близнак на Земята. Съответно няма как да нямаш разлика във отчетите на времето, в различните ИС - на близнака на Земята, на пътуващият близнак и на движещият се часовник АБ А пък, за да може да има едновременно "преминаване" на А от АВ заедно с Б през местоположението във ВП на Сириус, и подобно събитие да може да се "види", че се случва на Сириус(както е според графиката ти), то пропорционално на разликата на скоростите им е нужно да изместиш паралелно по ненанесената вертикала(ct) местоположенията им. Иначе се смесват гледни точки и нещо не се губи - че не се изминава само 3Д разстояние, ами 4Д. Лоренцовите трансформации са, за да се приведе описание на разликите при движение на обект в 3Д и 4Д мат.пространство.

Много интересен циклаж се получава, ако вкараш мисленето, като атрибут на съзнанието в динамична съпоставка с установеното опериране, функциониране на мозъка чрез преносът на ел.матнитни импусли по паралелни невронни мрежи. ....прим. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vodeshta-teoriia-za-kvantoviia-proizhod-na-saznanieto-ne-be-potvardena_185819.html Но все пак прекаленото фокусиране на човешкото ни възприятие често води до солипсизъм. Това, според мен, е когнитивно изкривяване, поради което може да не детектнем наличието на негативното въздействие на предразсъдъци в процеса на достигане до крайните оценки, който споделяме. Необходимата коригираща проверка все пак се реализира при критиката от други хора и така излизат паралогизмите в моделирането. ....докато има хора дето могат да правят качествена критика на теоретични модели, а не на модели от поп-фолк сцената. .........Наличието на хора в този форум, които да направят качествена критика на написаното ми, мен лично много ме радва! Не си виновен ти, а моята интерпретация нещо се обърка, след като прочетох, че продуктът от "взаимната работа" на "етер*частиците" ти не е "техен". Това исках да си уточня! В един аспект.... Също и незнанието ми на това, че границата на експерименталното "виждане" е до 10^(-16) m. А от "достата" на другото, което исках да си уточня, пък и щото според мен е важно, е според моделът ти дали минало и бъдеще, определено от перспективата на наблюдателя съществуват. Т.е. - в 4-мерното време-пространство на модела ти дали "сега" е единствената форма на реалността или миналите и бъдещите форми на модификация на "сега"-то съществуват паралелно? п.п. интересът ми е предизвикан от установената ми липса на познание какво са точно "квантовите представи" и как да ги интегрирам в мирогледа си. Защото прочетох, че Скенер изказа критичните си бележки по отношение на "фотонът се разпространява" и омесването на това с "път", определена траектория. Ся верно, че класическото движение е по траектория, а квантовото има "поле от възможни пътища"(https://en.wikipedia.org/wiki/Path_integral_formulation), но ако не можем да определим границите на една частица(обект) при взаимодействието й с друга, то излиза, че така си шляфотим за стандартни модели... или просто на мен тука ми издиша напрежението, стигам си границата на способността да разбера и не мога да вдена защо. Независимо, че имам пример, конкретно в темата за "движението", как Младенов и Док69, като игнорират съществуването назад във времето на обектите, източник на Реликтовото лъчение, и се самозатварят в представата, че само наличието на пространство може да е достатъчно, за да определиш движението си. За това искам да си уточня в твоя модел друго освен "сега"-то в ОС от два неподвижни в пространството наблюдателя съществува ли......един вид каква е интерпретацията според модела ти на даоисткия коан - "Ако в гората падне дърво и няма свидетели, паднало ли е дървото".

Нещо май отново много се разпрострях в тема.... Извинявам се!

Колкото и да го отричат Ал.Дугин, щото беше нещо като идеологически катализатор в избора на геополитически курс на Путин, на мен лично ми е симпатичен, както всеки интелигентен и високо-образован човек. В тази му статия (като се абстрахирам от триковете за въвеждане на идеологията за Евразийската Мечка - Русия) доста добре е описал прехода на западната цивилизация през различни епохи - http://www.4pt.su/bg/content/globalnata-mrezha-na-liberalite-sreshchu-tozi-koyto-udrzha . Имам предвид, че в т.нар. Виртуална епоха (...или "Дигитална" по някой други определения) имаме "пренос" на обществения фокус към имагинерното. Заформяне на Симулакрум. Хората все повече се интересуват от собствените си интерпретации, а не от действителната резултатна и като цяло световната динамика при разпределянето на обществените блага. Нарастване на апатията, както и "дънинг-крюгизиране". Нарастване на обема на инфо-потоците, както и фейк-новините. Пренасяне на войните от бойните полета на физическата действителност в дебрите на виртуалната мрежа(хибридна война) и т.н. В смисъл, че "многополюсен" е продукт на оценка, произтичаща от определянето на "силовите центрове". А при вече осъществяващото се навлизане във Виртуалната епоха се получава нещо, характерно за подобен период - размиват се границите в общественото съзнание. Примерно, имаме един президент на Щатите, но това е "комплексна фигура", която олицетворява цялата политическа власт в щатите, а действията, макар и едномерни, са резултираща от целокупния процес на реализирането на властта като управление. Същата история е и с "Путин" - той е изразът на крайната фаза на взимането на политическите решения. Интересно становище по въпроса за мен е това на доц. Вацев - Ала това са отделни случаи в условия на ясни пространствени държавни граници, т.е. и двата комплексни образа са изражение на властови центрове. Но още от преди над половин век "размиването" на границата на влияние и извън държавните граници беше вече налично. А вече процесът на глобализация, опосредстващ етапа на навлизане във Виртуалната епоха е доста напреднал. Даже скоро прочетох, че Н. Ротшилд е обявил в интервю, че "революцията е приключила"....също интересен факт, поне за мен, е че предният преди две години е станал президент на футболния клуб "Металург" (Харков). ....това във връзка с използваното ти - "цивилизациона модификация", дето е "задължителен рефрен" при ционизма.... пък и историята за зеленския евреин-президент, дето прилича на фарс на 52-членният състав на КПСС, дето само двама не са били евреи , а единият от тях грузинец, Джугашвили, ама с майка еврейка. В смисъл, че "интернационализацията на елита" е следствие на глобализацията. А пък последното е индикатор дали ВЕЧЕ сме във Виртуалната епоха. Поради този напреднал процес на навлизане на западната ни цивилизация във Виртуалната епоха, според мен понятието "многополюсен" ще има по-размито значение в зависимост от "размитостта" на "полюс". Но пък има едни основни антагонистични потоци в общественото съзнание, именувани кратичко като "социализъм" и "капитализъм", изразяващи конфликтността между колективното и индивидуалното, дето е моторът за генерирането на всяка динамика в Социуума. А от тази перспектива, на мен лично нещата ми изглеждат сякаш меркантилния, користния "еврейски етап" на допринасяне към цивилизационната динамика в Социуума се "изчерпва". И контраинтуитивно, показател за това е точно "засилването" на общ. страсти към тези ценности - "да притежаваш" vs антиподното "да бъдеш". Малко като одървянето на всеки осъден на обесване преди да даде фира И така според мен, по отношение на геополитическата "многополюсност" и дали това не е само "полюс", т.е. изместването на анализът към аспекта на социалното неравенство и разпределянето на ролите "елит/управлявани" е трудно за прогнозиране. Но пък има един индикатор, дето е полезен. Във всяка цивилизация, един от стожерите около който се завърта възникването, възхода и падението й е религиозната доктрина и съпътстващата я морално-ценностна система, като отправен фактор, определящ характеристиката на типовете соц.взаимоотношения в обществото. И в това отношение, основата на западната ни цивилизация, крепящата се на аврамическите религии, които са монотеистични, се "пропуква" и се наблюдава повсеместно възникване на интерес към "изтласканите в периферията" езически култове (прим. Съвременен Паганизъм), повечето от които са политеистични, или пък гностически (с обърнати полюси - Деусът на монотеизма е в ролята на Демиурга). В смисъл, че имаме едно съпротивително "движение" в точката но общ.фокус, което вероятно е израз на растящото неодобрение в Соцуума на системата на управление, т.е. рястащо възмущение спрямо управленските решения и резултатите от действията в действителността. Но, ако индикациите за наличен, подобен соц.процес се възприемат като стабилна тенденция, то конфуцианските основи на китайското общество, или пък даоистката основа на още по-източните общества, вероятно е следваща фаза в развитието на човешката ни цивилизацията. Също и един друг момент - тенденцията за повишаване на нивата на самообучение на АИ и евентуалната специфика на това, по какъв начин ще бъде интегрирано в ежедневието това технологично постижение.....

Към тази материя, особено към "Тълпата" и нейната психология (Льо Бон), ако се добави и понятието "събития "Черен лебед" (Насим Талеб), току виж излезнало, че всичко си тече черезвичайно, ама Тълпата се фокусира на зрелищата, а не на Прехода. От един световен хегемон, дето се насра в ролята му на стражар, опазващ "демократичните ценности", светът се "сцепва" и започва процес на оформяне на поне двуполюсен модел... с всичките му "косвени жертви" в самият процес... А Хегемона вече не е такъв, поне в очите на тези дето преодоляват дънинг-крюгерските си високомерни самооценки(че са напълно наясно). Срина му се авторитета на Хегемона, веднага след като "изтрезнялата" от тексаско уиски, дъвчещ тютюн и маркови дънки Тълпа "провидя", че дори не е нужно да имаш в действителност повод, та да започнеш война. Камо ли пък да се съобразяваш, че Лимоно-братските ти финансови действия, завличат останалия свят в рецесия, щото все някой трябва да плати цената, "придобивайки" дълга на авантюристите, дето от нищото искат да правят пари. Не ми се защитава и руската позиция, щото както и да въртиш инфото (дори в условията на контрол в западната медийна среда е обречено на провал), навлизането на чужди войски в независима държава си е чист акт на агресия. Макар, че в настоящия момент, след "използването за роля" на марионетната "безпардонна леличка-сенатор" в Тайван, от екс-Хегемона, по-скоро ме кара да изпитвам някаква пристрастност, клоняща към русофилството. Вече на все повече хора им "изкристализира картинката" на Хегемона, който нон-стоп извършва провокации, целящи възникване на конфликти..... с прикрита цел - за да си оправдава пред гласоподавателите разходите за захранване на бизнесите, обслужващи военно-промишления комплекс, та и печалбите на обслужващите го финансисти.

Визуално не би трябвало да има разлика с това: http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/actionxs-gradient-1.gif https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Zagadkite-na-vakuuma_184359.html#:~:text=Анимация на математически,през 2004 г. или това: , което си е неква визуализация на "квантово-механичната пяна", флуктуациите във вакуума. Но те са при размер доста под 10 на -26м. И това е примерна визуализация какво би се наблюдавало в инерциална система на наблюдател, при достатъчно високо ниво на zoom-ване. Обаче визуализацията е в триизмерно пространство, а движението(промяната) се получава при съпоставянето на последотелно възпроизвеждани образи през ВП интервали. Така, както възприемаме конвенционално хората (а вероятно и мравките..), а и както можем да "разчетем" данните от измервания с инструменти, което си е "снимка" на предишни действително случили се събития във времето. В крайна сметка - през определени времеви интервали наблюдаваме флуктуации, та и има сигнали от този процес, които пък обясняват примерно "Ефектът на Казимир" (или тази статия за ефекта) Не знам що ме пращаш за зелен хайвер с това "е*частицата не излъчва сигнал, който да познаваме - та да измерим"?!? Та нали в модела ти точно трептенето(самообразуването на слоевете на "е*частиците" ти), което си е пулсиране на неква част от пространството с поне един размер на тази част равна на 10 на -26м , възпроизвежда различните видове ел.частици ... та и гравитони. В смисъл, че познаваме експериментално сигналите, които би следвало по хипотезата ти да се излъчват от е*частиците ти?!? Иначе излиза, че си трептят, себеобразуват си формата си, в различните й аспекти, но това което се емитира в този процес в пространство-времето, не е "техен" сигнал, и за това не го "познаваме", .....но може и аз да се заблуждавам в интерпретацията?!? Вметка!: -нещо друго, свързано с перспективата на изследване на хипотезата ти. Перспективата, от която описваш хипотезата ти е тази на "трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс." - Как е адекватно да се нарича "нашата гл.точка"? Щото Втори след княза не ми даде некво жокерче как да я нарека тази перспектива, а аз използвах "изследовател" за "нашата гл.точка", което се оказа некоректно. Та, характерното на "нашата гл.точка", което и в други "разговори" съм ти споделял, че ме озадачава, е че статичността е в нея, а всичко от средата се случва(променя, движи). Всъщност в описанието на модела ти, на моменти изобщо не "отлепяме" от перспективата на Наблюдателя, а в други сме "извън" предния времеви поток и имаме "странично наблюдение" - и то в собственото време на етер*частицата ти, която се "групира" с други, и се създават импулси във ВП-ството. За това зададох въпроса си : 1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни? Защото при 4-мерно ВП, каквото потвърждаваш, че е в модела ти, то има един основен философски момент, свързан с етернализма и презентизма... ... В даден момент от време засичаме сигнал, наблюдаваме ефект от проява на въздействие на "етер*частица" - сфазирали са й се външните слоеве, образувал се е ел.магнитен импулс и се пренася един квант енергия до нас, който установяваме с измрване. В следващ момент време, след х интервал време, от трептенето, засичаме друг фотон с идентична енергия и посока на движение към нас. Може ли да се каже по твоя модел, че една и съща "етер*частица" е причината в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, да засечем двата сигнала? При положение, че използваш "неподвижни по място", това е от важно значение, защото резултира до две възможности (засегнати и в дискусиите между етерналистите и презентистите). 1. "етер*частиците" ти, бидейки "пулсиращо затворено пространство", при подреждането им (неясно кога!, но да речем минал момент от развитието на ситуацията), формират триизмерна пространствена структура, която е само една и "времето" при "наблюдател" е просто ефект от наблюдаването на промяната на състоянията на "етер*частиците" ти. 2. "етер*частиците" ти, формират 4-мерна пространствена структура. Идентични фотони, наблюдавани от дадена точка в 3Д-пространството, са излъчени от различни "етер*частици", разположени в 4Д-пространствена структура. Кой вариант на фундаментално моделиране е присъщ за твоята хипотеза?

Все пак Планковата дължина е с определен размер, нали? Това, че е формирана като към установените с некви приближения енергия и честота на ел.магн. вълна + сила на гравитацията е интегрирана и скоростта на светлината дава просто отражение на "рамките на случване" във ВП с ограничение на движението до скорост на светлината, т.е. отразява неква метрика на пространство времето, или бъркам? Защото, ако не бъркам, то излиза, че те питам защо е толкова голям размера на "етер*частицата" ти - 10 на -26м, а пък ти отговаряш, че протонът е по-голям доста от "етер*частицата" ти, тя трепти доста по-бързо и излиза, че като не можем да "засечем" супербързото им трептене, то не може да се случва нещо В "етер*частицата" ти. Прилича ми на "коридорите за програми" в Матрицата, лекичко ...но това вече съм ти го споделял, но това не прави теорията ти фалсфицируема. Според отговорите ти ми изниква следващ въпрос: 1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни?

Предполагам че за тази графика ме питаш Ники, не те питам за "тази", а ти предложих да изградиш собствена, в която да разположиш с многократно повторение линейната графика, която подаде: При подобно построение, с "наслагване" по ct, в т.З и в т.С, по начално условие за "общо време" и в допълнение - и двамата близнаци са в покой, то измереното разстояние между Земята и Сириус би било (прим.) 3 св.г. Така се получава отправна система, според която имаме действително измерено разстояние в пространството в даден общ момент от време. Така вече имаме параметър на средата, към който, чисто графично, като добавим и ct се стига до графика, но малко по-различна от тази: , защото при задаване на равномерно разположени във времето събития в отправната система (З,С), при които всеки близнак измерва интервал от време по часовника си, то ще имаме различни изминати разстояния, спрямо ОС(З,С). Все пак единият се движи с %с скорост, но няма да има разлика във времената, спрямо ОС(З,С). Т.е проекциите на точките по двете криви от цитираната ти графика ще съвпадат върху ct, а най-горната "синя" точка върху ct и най-долната "червена" точка по ct също ще съвпадат и ще са проекция върху ct на точката срещу надписа "traveling twin". Това, че измереното разстояние в ОС(З,С) съвпада като показания с тези на близнака на Земята, който е неподвижен в пространството не е от значение в случая, в който изследваме придвижването на близнака от Сириус спрямо ОС(З,С), защото нас ни интересува защо има разлика в отчетите на движещия се близнак, спрямо нас, както прогнозира СТО. А за целта, за да може да има съпоставими изчисления сме въвели ОС(З,С) с по условие измерено разстояние - (по прим.) 3 св.г. Така, че казано по друг начин - при построяването на графика, която ти предложих да построиш с "наслагване" по оста ct, проекцията на точките(събитията) от време-пространството, в които и двамата близнаци извършват едновременно (спрямо ОС З,С) измерване на изтекло време ще съвпадат по ct. Така най-лесно се онагледява разликата в изминатото 4Д разстояние или разстоянието във време-пространството. Верно - това 4Д разстояние съвпада с отчетеното в т.Земя, но и с това, което би измерил и неподвижен наблюдател в т.Сириус. Разлика би имало в измерванията в ОС на движещият се близнак, но само след мигновена съпоставка с измерването в т.З или т.С. Все пак се движат в обща и за двамата Вселена. А основен параметър на време-пространството е, че "ВП интервалът между всеки две събития, незадължително отделени от светлинни сигнали, е инвариантен, т.е. независим от състоянието на относително движение на наблюдатели в различни инерционни системи". Сега, ако на някой му се иска той като се ускори "да се скъсява времето" за всички останали, то това е невъзможно - само неговото възприятие на време-пространството ще "се удължава" пропорционално на скоростта му, определена спрямо системата от всички, дето не се движат с неговата скорост и направление в пространството. Това го има принципно и кратко изразено и в пословицата "на крива ракета - космосът й е виновен". Определено времето за него "ще тече" различно спрямо близнака на Земята, но дали ще е "по-млад" при реализирането на срещата им отново на Земята, на която и аз съм свидетел - не мога да кажа! Щото "млад" го свързвам с физиологията, съответно как изглежда. А физиологичните процеси са зависими и от времето, съответно според мен - няма да е видимо по-млад, нито по-стар, а ще е имал по-малко количество достигнала информация от средата при движението му във ВП, за времевия интервал, в който не е бил на Земята по отчета на времето на Земята. Защото, за да отчете "нещо" ще му трябва повече време, спрямо нужното за това на близнака в покой. ....И то при положение, че се поддържа еквивалентно ниво на гравитацията и осветяване в жизнените му условия при придвижването, както тези при тръгването му.

Не се изразих правилно, сори! Озадачаването ми дойде от споменаването ти на размер, апропо пространство. При 10 на -26, задаваш някакъв параметър, при който излиза, че етер*частиците ти са ограничено пространство, в което има достатъчно "място" да се случват доста "неща". Все пак от 10 на -35м, дето е Планковата дължина, имаме 1млрд-но "уголемяване на размера", а това си е доста. В крайна сметка идеята за "струни", поне както е по-разпространено, идва в опитите да се систематизират данните довели до Стандартния модел, по някакъв обединяващ начин. Подобно на въвеждането на допълнително 11-то измерение, при което са обединени различните 10-мерни мат.теории на полетата (и те ти еквивалентност между квант.електродинамика, квант.хромодинамика и електрослабата теории за полето). И хоп едномерна струна, затворена или отворена, дето трепти в някакво многообразие, 11-мерно пространство, та и се трансформира във всяка ел.частица от Стандартния. Но основната идея за "струна" идва от опитите да се изгради модел, чрез който да се обясни "тунелирането", "квантовото заплитане". Те този "мигновен" пренос на информация, който указва свръхсветлинни скорости на взаимодействие между частици ("борбата" за скоростта "с"). А пък в процеса, обусловен от желанието за синхронизиране на ТО и КМ се стига и до интегрирането в модела на повече от 4-мерни пространства, каквото многообразие е примерно Континуума. Примерно използването на 6-мерни многообразия на Калаби-Яу, чрез които да се осъвместят данните в един кохерентен мат.модел, довел до Стандартния модел. Но и "струната", както и "етер*частиците" ти, са теоретични обекти, па макар и на мен да ми се привижда, че има аналогия между двата обекта. Например - твоите "етер*частици" са ограничена част от пространство с размер по някаква ос с големина 10 на -26м, а "струните" са едномерни, но с някаква протяжност в различните 11-измерения, но пък и двата "обекта" трептят с неква честота и са самоприсъщи като съществуване, щото не можем да ги детектнем, а само да засичаме въздействието им. Струна "оформя тунел" от изкривено пространство и така се запазва преноса на инфо със скорост "с", а пък твоите "етер*частици" се "подреждат" в пулсиращи тръбички. Струните могат да си трептят накъдето им падне и така да възпроизвеждат наблюдаваните разл. частици, твоите "етер*частици" си излъчват импулси между тях си и така се формират фотоните. Не знам ....доста аспекти се припокриват. Обаче за разлика от изискването в струнната теория за 11-мерно пространство, то ти даваш габарит- 10 на -26м, но не и размерност на това пространство, което ме кара, без изричното ти уточнение, да му припиша 3-мерност. От тук ми изникват и въпросите: 1. В моделът ти с "етер*частиците", колко размерно е пространството? 2. Как така "времето започва" е еквивалентно с трептенето на частица? Щото аз поне те разбирам, че е пространството е тримерно, а "времето започва" като започнат да трептят "етер*частиците" ти при взаимодействието им, взаимната им обмяна на енергийни импулси?!? т.е. имаш триизмерна структура на пространството, а пък времето е некво трептене на частици, а не че трептенето е процес във времето.

Ето следващия парадокс: аз също се опитвам да ти помогна ... Май няма смисъл да продължаваме В това няма никакъв парадокс, ако се разглежда от ирационалната гледна точка на човешките взаимоотношения. Парадокс би било, ако има някаква разлика по-голяма от 160 м х с във времево-пространствените координати на петите и носа на даден астронавт, по времето на случването на събитието "докосване с носа на друг астронавт". Не се сещам, какво имаш предвид, но почни, както решиш, аз ще те следвам или пък подобна графика от статията "Животът е плитка в пространство-времето" Напротив, само за да е по-лесно обяснимо, <времето> се представя разделено. Нео се объркваш. Объркването се получава, когато се разглеждат доста неща едновременно. Защото се смесват, размиват се граници, и с умът си не можем да се ориентираме кое от къде до къде е. Прав си, че за да е по-лесно обяснимо, с умът си разделяме, за да осмисляме и разбираме резултати от наблюдения. ....Примерно - защо часовникът на летящ самолет отчита по-малко време от синхронизиран такъв на повърхността на Земята.

Таман мислех да споделя, че темата, така както е започната, клони към "въпросът за съществуването". И се свежда до това съществува ли единствено това, което можем да пипнем и видим. В крайна сметка, като съм се позамислял, съм си установявал, че въпросът с "обективното съществуване", макар и философски, е въпрос на разлики в гледната точка на съзнателно наблюдение, но обективното си съществува. Обаче има некви принципи, по които се случват нещата, дето като записи са "закони". По тази линия ми беше, а и все още ми е трудно да си напасна концепцията за самоорганизиращите се системи. Как една самовъзпроизвеждаща се система се определя като такава. Просто щото възпроизвежда построения по едни и същи принципи. А след като съм част от тази система - няма практически смисъл да отричам съществуването на тези принципи. А пък доколкото става въпрос за "механизъм", чрез който се възпризвеждат принципите на построение - това е израз на природата на самата система. Има го, щото я има системата, а системата я има щото се възпроизвежда по самоприсъщите й принципи. Оплетена логическа йерархия. На мен също ми е трудно да вдена принципите на самопозоваването, но и @Dok_1969 чета, че се е оплел там. Нямах намерение да бъда груб...извинявам се отново!

Извинявам се, но това малко прилича на опита на Геле и Сачмата от Перник, дето при откъсването на всички крака на стоножката и липсата и на реакция на командата - "Ари движи", заключили че тя е оглушала.

Защо не пробваш да разположиш графиката като многократно повторена по вертикална ос, на която да се отчита времето и придвижването със скорост? Много по-прегледна ще е динамиката на придвижването в четиримерно пространство. Нали ТО оперира в толкова размерно пространство? Така ортогоналната проекция на изминатото 4Д разстояние от двата близнака върху вертикалата ще е с еднаква дължина, но не и реално изминатото 4Д растояние. А разстоянията в пространството са пряко измерими с некъв еталон. Тогава е нужно "скъсяване" във времето, за да може да се "компенсира разликата" в действителните 4Д разстояния. Навсякъде, където се търсят "парадокси в ТО" липсва ос на времето.

Всичките тези пластове би трябвало да са квантово-механичните полета. Тоест, различните квантово-механични полета може да са различни пластове от различни скорости спрямо възприятието по СТО, които са насложени един в друг в цялата Вселена и взаимодействията помежду им дават цялата сложност на наблюдаемия от нас свят. Ако начислиш движение във времето в инерциалната система, от която се наблюдава самото време-пространство, то "разширяването му" ще е в пряка зависимост на относителната скорост, с която се движи инерциалната система на наблюдателя в самото време-пространство. Ако това велосити е колкото "с", то времето за теб като съзнателен наблюдател няма да съществува. Не за друго, а защото "с" то е скорост за "обозримо случване", т.е. е рамка, в която можем да наблюдаваме(измерваме) случването на събитията, такива каквито ги наблюдаваме. Т.е. е параметър, описващ качество на средата, при условия, в които ни е възможно към момента да наблюдаваме(измерваме). А дали това са границите на съзнателно наблюдаване - аз поне не знам. Имам предвид, че ако ОС-то на наблюдател се движи с "с", то времето за достигане на светлинните сигнали за случването на събития ще е 0. Няма да има наблюдаване на промяна на условията за наблюдател, а само един фон. Аз поне така си смятам, но не го твърдя със сигурност. А иначе "различните пластове от км полета" вече е заявка за наличие на структура(както кристалната решетка), по която да се проявява физически материята във Вселената. Но тука основният спорен момент би бил - съществува ли минало и бъдеще, т.е. каква е природата на времето. Не за друго, а защото излъчването на вълни(сигнали, кванти) според КМ не е ограничено само в една посока във време-пространството, но пък се наблюдава еднопосочност на случването. Т.е. наблюдаваме вълнови пренос на информация в пространството, но от квантово-механична гледна точка нищо не ограничава това да не се случва и във времето. В тази връзка Шпага даде препратка към една статия, в която се описва мисловен опит за определяне на ситуация за пренос на сигнали и във времето, релизиран между Уилър и Файнман. http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf 364 стр.

Това ти твърдение ги описва като съставни. Планковата дължина не е ли 70 000 000 пъти по-малка от размера на етер*частиците ти? Получава се така, че не пространството , ами те се продукт от взаимодействието от електроматнитни сили. Въвеждаш просто структура на пространството и една неначислена промяна във времето. Т.е. една материална среда, в която "времето" е само в "главата на наблюдател+разум".... ....а Шпага спомена вече за солипсизма... дето е "вглъбяване в себе си" без да се отчита, че може да има и други реално съществуващи "глави" и "времена", "пространства" и "движения". Сякаш някой е седнал в кино, ама екрана е от онези, големите ЛСД дисплеи на моловете, и гледа как се движи топка, а пък топка няма, а само съставен образ от синхронизирани светлинни сигнали.... седнал е удобно и не се движи. А друг зрител до него няма, няма и разстояние между тях, щото пространството е сведено до дисплея на ЛСД-то неоснователно....в смисъл че 4-мерното пространство е просто абстракция, илюзия, холограма излъчена от 3-мерно пространство...а това няма как да се знае дали е така, независимо, че като подход може и да обединява ТО и КМ в неква квантова теория за гравитацията... просто е механично обединяване на мат.модели, без да му е ясен физическия смисъл.

Прави ми впечатление, разбира се субективно, че има неква аналогия в манталитетите на Ники и Младенов. Поставят една статичност на наблюдателя от ОС в пространството и "начисляването" на движението във времето сякаш им "бяга" от калкулациите на развитието на представата. Сякаш искат да сведат 4-мерното до 3-мерно, но без да се променят те самите. Само като предложение по отношение на разликите на отчитането на времето от часовниците на близнаците. Чисто геометрично(в 4Д-пространство без кривина)... при движението на единият близнак от Сириус към Земята, със скорост еди колко си % от "с", а другият близнак е на Земята. В момента на срещата им на Земята, в четиримерното време-пространство от точката "тръгване на близнака от Сириус" по протежението на траекторията на движението в пространството ще се е оформил като двумерно сечение триъгълник. Единият му катет ще е указващ разстоянието изминато в пространството спрямо дадения начален общ момент във време-пространството за близнаците. А другият катет ще е изминатото "разстояние" във времето(което ще е кратно на некви интервали между цъкането на часовницика в ОС на близнака на Земята). Действителното "разстояние", изминато от близнака от Сириус във време-пространството ще е "дължината" на хипотенузата, докато това за близнака от Земята ще е с "дължина" - катета по времевата ос, защото няма придвижване в пространството. Всъщност имаме различни изминати "разстояния" във 4Д - оттук и разликата в отчисленията на времето за единия и другия близнак - движещият се ще е е изминал повече "разстояние" в 4Д и за това относителното му време ще е по-малко, т.е. ще е по-млад. И това е в случая на придвижване на единият близнак, със скорост някакъв процент от "с", в системата от двете ОС,.... при първоначално зададено условие за общо време(разположение на двете ОС в един и същ момент от времето, но в различни точки от пространството, и с еднакви часовници у двамата). Обаче в случая с придвижването на двамата близнака един към друг, ако се приеме, че се движат с еднаква скорост(без да отчитаме време за ускоряване, за опростяване), съответно - срещата им е по средата на разстоянието в пространството, в даден момент от времето(което отчетено по показанията на часовник дали на Земята или на Сириус ще е примерно 10 часа). В този случай чисто геометрично, като двумерно сечение, ще имаме равнобедрен триъгълник, т.е еднакви разстояния в 4Д. Съответно близнаците ще са на една възраст при срещата им.....само дето на Земята и на Сириус, ако има възможност за мигновен пренос на информация за случването на събитието "среща на близнаците", отчетеното време ще си е 10 часа, но в точката от време-пространството, в която се случва събитието "среща на близнаците" и двамата биха отчели примерно(изчислява се и точно с лоренцовите) 6 часа време за реализирането на "срещата им". Същата история като класическото "тръгване и връщане на близнака". Ами нормално, пък и доказано с опити, е че ще е "по-млад". .....защото изминава повече "разсотяние" в 4Д. Повечето парадокси, произтичащи от относителността, според мен се дължат на "неначисляването" на движението във времето. Като се запъне някой, че той е неподвижен в пространството и сякаш изобщо не се "движи" във времето. А с въвеждането на ТО се въвежда и четиримерното пространство, но пък си подържаме представата за тримерните образи, а пък времето е илюзия. Ето примерно - жена ми се пече на плажа в Бургас, аз тръгвам да се движа към нея щото съм ревнив. Обаче в моментът в който аз стигна в Бургас, за да проверя дали не я закача някой гларус, плажът няма да е плажът, по времето в което аз съм тръгнал за Бургас. Но пък субективно си приемам, че плажът е същия, само щото не се е преместил в пространството. Апропо, в примерите на Младенов, той гради представа как нещо се движи в пространството и мери време, а пък той-измерващият е статичен във време-пространството?!? Докато мери, ама изобщо не му расте брадата...

А пък по отношение на "неподвижните точки" и "структурата", на мен лично ми се привижда неква аналогия с един модел описан в тази статия -Най-неочакваното и красиво фундаментално откритие във физиката

Мен ми направи впечатление едно време Vortex based mathematics, щото бая ми развихри въображението. Ето едно скорошно: Играе си с 9-ка, а пък 12-ката тогаз за кво е?! не мога да вдена..... или пък 90-те градуса, а пък 100-гради... общо взето делим кръга и си прокарваме линии, па където съвпадне. ...малко като филмчето за зодия Стрелец, в което си стреля кентавъра и където се е забила стрелата си очертава мишена. Та значи същността на материята не е в пряка зависимост от наблюдателя(бидейки мат.обект), ами е производна на параметрите на полето дето е разположено в пространство? А какво е пространство? ...нямам предвид мат.пр-во...че тези "етер*частици", за да има и друго основание да твърдим, че вероятно съществуват(независимо, че не можем да ги детектнем) би следвало да са основа и на пространството...

То това си е дарба, но както правилно си написал, се изисква божествена намеса. Няма никакво опростачване от моя страна! Простотията възниква като описание на поведение(на човек или соц.група), при което се извършва(задълж. от субекта или групата като цяло) прекрачване на определени граници(трансгресия). Подразбира се, че "простотия" е производно от "граници", а в рамките на последното се съдържат "еталони", които представляват морално-ценностните принципи във възприетата в дадено общество система наречена "Обществен договор". Сега да си спорим има ли опростачване или не, дори и в конкретния случай от първото ми твое цитиране, се свежда до интерпретацията ти на написаното от мен или който и да е, чийто коментар си интерпретирал. Първо аз прекрачвам определена граница - тази, произтичаща от еталоните за писане, характерни за по-висока култура - шляфотя за яйца, провеждайки метафората за тестиси... и подмятам спекулативно, че майката на "бащата на момче Сканер" е религиозен човек и раждането на сина му би го определила като "божеие дело". Аз спекулирам, използвам "просташки" стил, но ... никъде не съм твърдял, че се изисква божествена намеса - това вече е спекулиране от твоя страна. .....също интересен поведенчески аспект е, че фокусира на "божето дело", но не и на "дело на сатаната". Но отвъд воденето и желанието да се спечели спор, освен примерните има и още един начин, дето доколкото на мен ми е известно, е характерен и възприет в научните среди - да се коментират интерпретации на факти, без да се преследва единствено желанието твоята интерпретация да е вярната във възникналия спор.... и да спечели най-адекватно доближаващата се до реалността описателна хипотеза на реалността. А конкретно в темата, както вече споменах, е повдигнат въпроса за "същност на материята". От автора, още в интрото е изказана теза за мултивселената, която е основана на интерпретации дето нямат възможност за емпирично доказване и съответно съвсем възпитано му бяха изказани аргументи, които да му подскажат, че клони към псевдонаука. При подобно развитие на дискусията, след изказани критични бележки към изказалия се, в неразумното си желание да защити като научна псевдонаучната си хипотеза, последният като стратегическо решение(доста често несъзнавано, особено когато емоциите/ирациото надделеят над разума/рациото) често се стига до прескачане в мащабите и то регресивно. От мащаб не една, ами n-вселени, се свежда до ти нищо не разбираш ... или "до къде ви доведе вашата наука?".... Свеждането на дискусията до нерешим спор, в твоя случай се изразява хронологично в следното: - резонирайки с необоснованото хипотетичното допускане, че има "паралени вселени" изградени от "разумно контролиран флуид", изведено от някаква аналогия с мултивибратор, въвеждаш като аргумент "разумен творец" като "нулево ниво в ситемата", "начало на началата"; - въвеждаш го като контрааргумент на аргумента за самоорганизацията, дето използваха Скенер и Малоум2; - така свеждаш дискусията до споровете между креационисти и еволюционисти, дето няма и да приключат; ... не за друго, а щото има разлика в методологичната база - първите вярват, а вторите намират потвърждение в експерименти, а пък и двете са свързани само с предположения за причините за наблюдавани, установени факти. Докато първите се възползват от "Бога на белите полета", вторите пък се осланят само на наблюдения, които потвърждават хипотезата за еволюцията, игнорирайки факти, които не могат да се обяснят с тази хипотеза. А всъщност това противопоставяне на аргументи няма как да достигне до генерално решение на въпроса за същността на материята, защото има едно поле - "не се знае", което произтича от лимитите в емпиричното доказване, в частност технологичните ни възможности за измерване, както и принципа на неопределеността или съотношението на неопределеност на Хайзенберг. ...спомена се афоризма, че ако учените знаят всичко щяха да си направят една пчела да им носи мед.... Пък и отнася дискусията в полето на метафизиката, която е поле дето се обхваща от философията и теологията, но не и от точните науки. Имам предвид, че да се отвори тема за "същността на материята" в раздел за точните науки, а да се изложи хипотеза дето е от поле, което няма сечение с полето, в което работят точните науки е преминаване на граници - простотия, която за да бъде овладяна би следвало да се коментира по същество, основано на факти. Поне така може да се поддържа връзка и с точните науки, за да има баланс, клонящ към консенсус....иначе темата ще си остане под формата на некви безсмислени спорове. Предложението ми в тази насока беше свързано с въпроса ми към теб, на който не отговаряш конкретно. Ще се повторя: п.п. ...и теорията за "интелигентния дизайн" е продукт на креационисти, и тя като теорията за "квантовото съзнание" е в полето на псевдонауката.

Ако му се е родил син - поне две яйца! ...а пък бабата ще отдаде това дело и на бог, а пък завистливия комшия - само на сатаната. Зарежи ги тия опростачвания! По-прилягат на автора на темата подобни регреси към детинските заяжданици и заигравки с личността. Така или иначе, основният въпрос в темата е "Каква е същността на материята", а пък да се свежда до "кокошката и яйцето" или Креационизъм/Еволюционизъм е търсене на препирня, а не писане по темата. Понеже написа - "От Нищо Нещо", та какво е условието от нищо да стане нещо, според теб? ...изключваме субективността на "нищо", щото "нищото" води началото си от някой дето "не вижда нищо", а за тва трябва или въображение или липса на съзнателност, тъй като "нищо" няма в природата, даже и вакуума не е "нищо", щото има флуктуации, "квантова пяна". Според мен "съзнанието" не е с точна дефиниция, а това което си използвал като "съзнание" не знам дали е коректно да го наречем така. Ако приемем, че съзнанието има свойството да прави каквото и да е, то би следвало да притежава качеството идентичност, изразено в някаква устойчива във времето форма на Аз(себе), иначе нещо става манджа с грозде, поне за мен ..... тези термини са ми малко трудни за разбиране -"оплетени логически йерархии", "растящи смислови редове", "функционални рангове", "самопозоваване" и т.н. В смисъл, че съзнанието ни без субект(човешки индивид, с обхват личното му съзнавано), който да е пряк извършител на волево действие, ще си е просто "поле от информация". Установяването на "границите на съзнанието" е невъзможно емпирически, но пък проявите на съзнателност - да, особено съпоставени с налично познание за видовете поведение и мотивацията за проявата му. Все пак инстинктогенната основа на психиката ни вече е добре изследвана, както и голяма част от отражението в личното ни съзнавано на несъзнаваните процеси, но пък споровете за "свободната воля" продължават, независимо от това. И допълнително уточнение, че под "съзнание" може да се подразбира и "Обществено съзнание", а пък да не говорим за ню-ейдж интерпретациите за "колективно съзнание".... В крайна сметка, таман поради некви залитания на авторът в панпсихизмът е заформена и основната псевдоидеалистическа рамка на темата. И това пък резонира и предпоставя и причината да се кривне и към кой кво създал (Креационизма). А с използването на "съзнание" без упоменаване на извършителя на волевото(съзнавано или не) действие, вероятността от кривване към неразрешими спорове с креационисти е доста висока. В смисъл, че може да се спести, според мен.