Джереми

Аз го знам, но ти не отговаряш как тъй в едната формула са пропорционални, а в другата не, макар втората да е по обобщена формула. Такъв казус в математиката няма, а ти се опитваш да го проправиш

А как тъй в едната има пропорционалност а в другата не, сигурно само за инвариантната маса, т.е масата на покой важи пропорционалност с енергията, а в релативистката маса или енергия не важи пропорционалност с енергията.

Защо , магнотното поле си е с определени тесли, защо да го променяме с промяната на скоростта на електрона, отклонението ще е за сметка на магнитното поле на електрона а не на магнита.

Какво да чета, аз го знам, а ти бягаш от неудобни въпроси. А тази формула е само частен случай на моята която ти дадох - когато импулсът е нула, т.е. системата е неподвижна (скоростта и е НУЛА) Пак бягаш от неудобни въпроси, кажи къде виждаш непропорционалност, и също не е вярно че тази формула е частен случай на тази за импулса, двете формули нямат нищо общо.

Защо, ако заряда на електрона се промени стане по малък, тогава траекторията на електрона ще е друга. В уравнението за силата на Лоренц, фигурира и елементарният електрически заряд, щом той намалява тогава и Лоренцовата сила ще намалява. Да, и какво от това, тези взаимодействия ще имат други стойности от очакваните, при положение че зарядът на релативистки електрон намалява. Трябват експерименти.

Ти ми даваш некоректна формула , естественно в нея няма връзката маса-енергия защото е предназначена за да обясни друго. А сега по същество, кажи къде виждаш в тази формула E=m.C^2 че енергията не е пропорционална на масата, или в тази m=E/c^2

Щяха да излъчват кванти, ако има по-ниска свободна орбита. А то няма... А тези в горните орбити като се движат обикалят ще излъчват и ще падат в най долната орблита, и така няма да има други орбити освен най ниската а то има и други орбити. Може да се сметне че електрона обикаляйки изпуска фотон но после си го поема обратно, и така не излъчва нищо извън атома от собственото си движение. Движението по кръг е някакъв аналог , пътят не е нулев но преместването става нула когато въртящото се тяло застане в изходната точка от своето въртене.

Заменили са "релативистичната маса " със "Релативистичната енергия" , тоест маса и енергия не са едно и също но са пропорционални. Така че с нарастване на скоростта нараства и теглото, но електроните в колайдера не пропадат в земята.

Благодаря отново за изчерпателният пост, може много да се научи от теб Аз мисля че не е логично да намалява само зарядът на електрона, ако въобще е вярно че зарядът на частиците намалява със увеличение на скоростта. Зарядът на протоните и електроните е абсолютно идентичен и симетричен, няма защо да се променя само зарядът на единият от двата носителя, при релативистки скорости. Прав си, ако се изменя заряда и на електрона и на протона с еднакъв коефицент, то структурата и размера на атома ще се запазят, но според моите заключения, при поглъщане на фотон от такъв атом, електроните ще придобиват по голяма енергия, понеже ще се преодоляват кулоновските сили по лесно т.е с по малко енергия, а останалата енергия на фотона или ще остане в него или ще ускори електрона. Така смятам може и да не съм прав, ако има начин да се провери заряда на релативистки електрон, нещата ще се изяснят. Например ако се пропуска релативистки електрон покрай магнит, и ако заряда му наистина намалява от скоростта, не следва ли траекторията му да е по различна от тази на обикновен не - релативистки електрон?

Дали, тогава кое нараства със нарастване на скоростта, някаква извънземна маса ли.

Значи и електромагнитните сили се променят, значи си съгласен че заряда зависи от скоростта.

Мерси за изчерпателната информация. Сега четох в някакъв научен труд, хипотезата за намаляване на електрическият заряд на електрически заредена частица следствие нейната релативистка скорост. Цитат... Зависимост на масата на електрона от скоростта. Още в началото на 20 в. измервания извършени на електрони с много високи скорости показали, че специфичният електричен заряд на електрона намалява с увеличаване на неговата скорост, което означава че при това или зарядът или масата на електрона се изменят. Тъй като електричният заряд на електрона е една фундаментална природна константа, която определя електромагнитните взаимодействия между телата, трудно е да се допусне, че зарядът на електрона зависи от скоростта. Поради това било изказано предположението (което било в съгласие с резултатите от опитите), че масата на електрона зависи от неговата скорост съгласно закона: m=sqrt m0/1-v2/c2 Източник https://sciopus.eu/phys/ae1.pdf Все пак не е изключено и заряда на електрона да намалява следствие от скоростта, масата на електрона също е константа, и определя също като заряда много свойства. Да кажа нещо важно, никой не е измерил нито масата нито заряда на електрона при неговата релативистка скорост в колайдерите. Хипотезата за намаляване на заряда на електрона е на един руснак но сега не мога да я открия.

Релативистката маса не е същинска маса, частиците в колайдера ако натежаваха толкова щяха отдавна да съ на дъното на земята. Има една хипотеза според която зарядът на електроните или протоните намалява като се доближат до скоростта на светлината в колайдерите, та затова трябва все по голяма мощност за да се дооускори частицата.

Като се доближи до скоростта на светлината, обемът на водата трябва да изчезне или да стане необичайно малък а водата с огромна плътност, следствие на което ядрата на водорода трябва да се слеят и да стане термоядрен синтез.

Водата има ниска компресуряемост.

От гледната точка на ненаблюдаващият е неопределен, но всъщност тази неопределеност има друго значение чисто физическо , може наистина да представлява суперпозиция от състояния и взаимодействия, вземи например холограмата, всяка нийна част съдържа цялото. Тази неопределеност сигурно се проявявя само на микроскопично пространственно и времево ниво, многоизмерност, съществуване едновременно във всички измерения.

Добре де, скритият полюс къде ще бъде на повърхноста като там навсякъде е другият. Интересна ситуация, никъде не съм виждал така намагнитени топчета. Май че технически е невъзможно. Като "размесваш" два магнитни полюса не се ли получават множество от магнитни диполи, малки отделни магнитчета.

П.С, при този вариянт, магнитнвото поле трябва да се самоунищожи, подобно на два електрически заредени полюса когато протича ток между тях. При унищожението на магнитното поле ще се появи електрично, за да се спази ЗЗЕ. Но технически сигурно не е възможно намагнитване на такива топчета, може би токовете на фуко имитират този процес.

Прав си, много е загадъчна тази нелокалност. Но според мен един макроскопичен обект, докато нямаме информация за него, си е във всичките му възможни състояния, може да е счупен може да е изгорял, може да е на марс или в тихият океан, и понеже не е установено къде е, приемаме че е във всичките си възможни състояния едновременно. Ето че и за макроскопичните обекти важи принципа на суперпозицията

Един друг мисловен експеримент, какво ще стане ако на една батерия свързана на късо, изчезне внезапно електрическото съпротивление. Според мен става много як магнит. Значи енергията на химическите реакции се превръща в магнитна енергия. При този процес дали масата на батерията ще се запази, ? питам защото нямам готов отговор.

Не, магнитен монопол значи само един полюс, тук има две топчета, всяко едно в центъра си с единият полюс и в периферията си с другия. Не знам технически дали е възможно, но теоретично разгледано, нищо не е ненормално, от законова гледна точка.

Дали обаче квантовата нелокалност, е иманентно свойство на квантите, и защо при макроскопичните обекти липсва.... дали един макроскопичен обект, ако не се наблюдава, можем да твърдим за него че е в суперпозиция на състоянията си, че може например да съществува едновременно на няколко места.

имам впредвид, радиално намагнитени топчета, т.е в центъра на единият север, по периферията юг, и обратната на другият. Мисля че ще се завъртят като се претъркалятоколо осите си, без да имат първоначален момент на импулса, дали ще придобият такъв. Мисля да, нещо като свободно падане.

Тук ще предлагам различни мисленни експерименти по теоретична физика. Един мислен експеримент от електродинамиката. Имаме две идеално гладки намагнитени топки, от феромагнетик. Какво ще им е поведението ако са прилепени едни към други, като мисленно пренебрегнем силите на триене между тях. Дали ще са статични или динамични, дали няма да започнат да се търкалят едно върху друго.

Времето може само привидно да е фрагментирано, така наблюдател ще може да познава, а иначе квантовата нелокалност е същината, сега се сещам за нещо в моите размишления. Представи си че всички събития не са поредица а суперпозиция от събития на вселената, и само чрез акта на наблюдението те стават поредица, иначе няма как да работи когнитивността, ако сега е сутрин 6 часа и слънцето е застанало еди къдеси в еди кояси координата на небесната сфера, това е събитие предшестващо събитието когато слънцето застане в точка от небесната сфера която ние наричаме обяд 12 часа, имаме поредица от събития със посока във времето от PAST----->FUTURE , но само привидно, защото житейската логика забранява едновременно слънцето да съществува в квантова суперпозиция на две отдалечени координати, но в КМ това е позволено, сълнцето не е квантов обект, но какво създава квантовото качество на частиците от които е изградено слънцето, защо съвкупност от квантови качества не е равна на качеството на един елемент. Ние наблюдаваме обекти от заобикалящата действителност, които са фрагментирани, но не можем да наблюдаваме пряко квантите с нашите сетива, за да установим дали и те са фрагментирани, наблюдаваме ги косвено и установяваме че са фрагментирани, само когато ги наблюдаваме. Ако не наблюдаваме движението на слънцето по небесната сфера, можем да твърдим че то е на много места едновременно със някаква вероятност.