D3loFF

Свестослав Стамов "Това, което донякъде учуди екипа е, че диверсификацията на индивидите от първото българско царство е огромна, не е за вярване, разхвърляни са по целия западно-евразийски и левантински плот; в същото време, предшествениците на съвременните българи също са там. И само една малка, хомогенна фракция от популацията на ПБЦ е дала оцеляло потомство (нас) и до днес, останалото - огромно-разнообразие го няма, изчезнало е, което повдига вежди как така и какво и как е станало..." Тоест основателите на държавата преспокойно може и вече да ги няма... нали, това е едно възможно тълкувание, има и други.

"По-католици и от папата", чували ли сте го този израз? Значи руснаците могат да имат своя норманска хипотеза - руснаците бе, най-голямата славянска нация и с най-големи източно-европейски гео-политически интереси. Французите, които са тотално романизирани могат да имат германска теория (доказана), но Бай Ганя не може да има такава понеже е най-най-велик и уникален. Като толкова искате (пра)българите да са славяни докажете го. Абсолютно никой не ви спира, ама никой, разбирате ли го това. Проблемът е че наука не се прави, за да се угоди на някой специално и то ако беше възможно да се докаже, че (пра)българите са славяни отдавна щеше да е направено. Ясно е че сигурно всеки би предпочел този вариант, но на този етап не виждам как би бил възможен.

Ничего!

Много умно говори господина, но това, което не мога да разбера е защо така упорито смесва понятията при положение че и той самия твърди че думите са с тотално различен произход. Еспе-рих, Теле-риг, да "риховете" са варварските царе, но в никакъв случай не са тюркските такива. Няма тюрк или иранец да е "рейк". Просто няма такъв и това е един елементарен факт, който не е нужно да си супер специалист, за да го знаеш. Само германи и келти го имат като наставка на имената със значение владетел. Друго нещо е че не е вярно, че т.н. (пра)български думи са само титли и термини. Има и цели изречения, като например на печатите на Йоан и Михаил. И какво изобщо значи термини? Титлите в ранното средновековие са обяснителни, те са словосъчетания - majordomo (майордомо), буквално "главния в дома (на владетеля)". Те просто са такива. Ичиргу боил ако значеше "вътрешен боил", кой от вътрешните боили? Той не е един и да се пише в надпис "вътрешния боил" няма да означава абсолютно нищо понеже не става ясно кои от всичките е и не би имало никакъв смисъл. И изобщо ако беше тюркски отново се връщаме на гротескните преводи и кръга се завърта отново. Аз имам огромно уважение към хората пишещи книги, но дали ще го напишеш на хартия или дигитално каква е разликата? Да, в единия случай искаш пари то е ясно. Форматът на писане няма никакво значение. Значение имат доказателствата и източниците. 99% от тези книги нямат източници и това е тъжен факт. Не искам да обиждам авторите или който и да било, но е истина. Те НЕ ЦИТИРАТ, нито за лингвистика, нито за исторически източници. В книгите има "тази дума значи еди какво си", "еди къде си пише еди какво си". Окей, и защо трябва да му вярваме? Аз ако ви срещна на улицата и ви кажа - абе тука имам една велика далавера, дайте 50 лв. и ще изкарате много повече" ще ми повярвате ли? Процентът от хора, които ще се хванат на това клони към нулата. А защо се хващате тогава при книгите при положение, че е същото? Това ми е много интересна тема. То няма цитирани и представени оригинални текстове, нито на гръцки, нито на латински, нищо. Няма кои лингвисти са работили по тези думи и от кои речници са извадени, нищо няма. Писало еди какво си - къде го пише? Значело еди какво си - кой го е изследвал и къде го е публикувал? Превода бил еди какъв си - кой го е превеждал? Художествени приказки са това, нищо друго близо до науката. Бешевлиев има една книга със снимките и транскрипция от надписите и дори там е пълно, ама пълно казвам с грешки и измислици. То едно пише на камъка (и се вижда де), друго е отдолу.

По принцип не съм вземал много дейно участие в тази тема понеже надписите и средновековието са ми по "специалността", имам 2-3 коментара и малко наблюдения по историческите източници по темата за етруските, които не са много, така или иначе, но това само доказва: - че нещата не са никак черно-бели както ги изкарват - че трябват задълбочени и сериозни мулти-пластови изследвания лежащи на повече от само един стълб на историографията, т.е. припокриване на археология и история (включае бит и култура), лингвистика, генетика и т.н. Турците, картагенците, че дори и (пра)българите не са приети за местно, автохтонно население понеже "почти" липсва външен ген, нали? Или поне според досегашните изследвания, които са налични и по които е работено досега. Защо при етруските да го приемаме, дори ако имахме същото мнение, че са местни? Може би е редно да си зададем следните въпроси: - това не би ли било двоен стандарт в науката? - и ако е двоен стандарт в науката, защо се прилага и какви са причините да се прилага? Вие казвате - ама ние знаем че турците, картагенците и (пра)българите са дошли от някъде. Еми ние и за етруските знаем - Херодот какво пише? Пак имаме някаква избирателност, която тези "сериозни изследвания" не адресират. Хм.. това са много плаващи научни похвати, бих казал аз. Въпросът е към всички, не е към вас директно - какво е научното обяснение за игнорирането на историческия източник или пък археологическия такъв при битово-религиозно-културните находки? Айде историческия източник може и да греши (макар и това да иска пак своето обяснение), но и археологията ли греши? Да не говорим, че ако задълбаем още повече и още по-надълбоко сигурно ще намерим доста по оплетени причини за това почти да липсва оригиналния ген и при турци, и при картагенци и т.н. макар и те да са запазили лингвистиката и културата на оригиналните. Нали, понеже се уточни че историческите процеси не са черни и бели, нито са художествено-повърхностни. Но е много работа, да, доказването на произход, особено толкова отдавна и при сравнително ограничени данни, но при изложеното по-горе защо да не задаваме въпроси и защо да не смеем да отправяме критика към изследванията? Едно изследване за да е истински научно то не се бори задължително да е право. Напротив, ако то самото посочва слабите си страни и/или даже включва предвиждане какво би излязло от следващия намерен скелет то тогава то е много по-научно отколкото да се бори със зъби и нокти да е в правотата си. Сега не е тук мястото да обсъждаме какво прави една хипотеза хипотеза или една теория теория, но определено да имаме "страх" да поставяме под съмнение изследвания не е правилният научен път - или поне не от чисто научна гледна точка. Ако човек има други цели и аспирации (като например да е политически коректен) тогава е съвсем друг въпрос.

Мъск нали се хвалеше, че били задминали Волво по сигурност. Сега то това проучване не знам защо включва специално точно 19 модела, като някои от марките са с по два или повече модели, но явно се потвърждава, че колата е доста сигурна. Макар че съм гледал тестове, че си има и своите недостатъци, специално нощно време, но перфектни неща няма.

Следвайте научния метод колкото се може повече, независимо дали резултатите са "неудобни" за установеното. Разсъждаването, че и самото знание върху нещо не означават абсолютно нищо без практика. Това какво някой си мисли или вярва няма абсолютно никакво значение. Изложението разглежда илюзията за умения и знание в тяхната теоретична форма, но това е въздух, вятър, както се казва на простонароден език. Реално това което има значение е практиката, резултатите, а не приказките и мислите. Човек може да си мисли, че е голям механик и да "омаже" тотално нещата при поправка на автомобил или друга техника. Или че е много добър историк, или политик, или лекар и т.н. Кривата на Бел е едно от най-близо доближаващите се до реалността и обективността представяния на уменията статистически разпределени: Впрочем за примера с хладилника не съм особено съгласен. Ти ако си зъболекар за какво ти да е знаеш как изобщо работи хладилника, като трябва да се фокусираш с часове върху нещо друго. Сферата в която трябва да анализираш информация и да изкарваш изводи не е в механо-химичното инженерство, ами в медицината, освен ако хладилната техника не ти е хоби и не изпитваш желанието да разбираш, но това е съвсем различно нещо и дори и там ти трябват години опит. Но дори и там в крайна сметка нещата опират до реални, практически, физически резултати, а не до това как някой го чувствал.

Това е някаква научна двойственост понеже пък без желязо и не говорим специално желязо от месо, може и от спанак да е, от сушени кайсии и т.н. рискът от рак е висок. Желязото е полезно за размножаването, ако вече го имаш рака, ако го нямаш е превенция. Отново говорим за концепции различни от черно-бяло.

Точно така и съответно няма за какво да спорим понеже една буква няма как да е корен при вече установени трилитерални и квадрилитерални корени. Аз нещо по-различно ли казах по-горе? Точно така отново. Очевидно три знака, а не един. Просто не съм съгласен че Храбан или българските духовници са познавали иврит и то както ти твърдиш перфектно. Ето това е "иврит" според Храбан Мавър. Добро "познаване" му удря гледам. Изобщо няма да се учудя ако са спорили за несъществуващи неща - нещо много характерно и в наши дни.

Ами напротив, точно обратното. Това че буквата "алеф" е първа от думата за "обучавам, възпитавам", нито я прави неин корен, нито нищо. Тя е "корен" по вашето разбиране за корен и в думите като: кораб, хиляда и първи. Така ли е - така е! Една буква няма как да е корен в така структурирана дума, ако ще не на иврит да е, ами и на ескимоски. Това все едно "д" да е корен на думата "добро" понеже там е първа буква и понеже в старобългарската азбука така е наречена. Или въпросното "д" всеки път да означава "добро". Един човек разбиращ от граматика дори през средновековието това ще го знае. А това че автора се е опитал да си поиграе с думите това вече е съвсем отделен въпрос.

Да бе, само дето не е първата буква, а е 12-тата: ל - ламед А לָמַד (ламад), което звучи по същия начин почти е: уча, изучавам Страшно гарантиране му удари...

Не мога да ти го преведа и да има някакъв смисъл без да са прекарани часове в проучване. Но със сигурност е доста далеч от "че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“, просто защото тук няма дума "търси", или поне аз не я виждам. П.П. Има го да, моя е грешката - намѣ стоищи, наместо ищи е правилната форма. Ок, извинявам се, мое е недоглеждането! Печелиш... тоя път!

Моето мнение е че преди да се тръгва да се дискутира нещо е редно да се провери дали изобщо в оригиналния текст го има нещото, което да се дискутира и да не се предоверява на предишни преводи и транскрипции. да речеть дѣти щоу вьоуче и намѣ стоищи алфа боишисѧ речеть гръчьскомь ѫзыкомь Което по темата - пак разбира се няма връзка с буквата "алфа" поне на пръв поглед, но и няма и "търси". Но дали се няма предвид нещо друго като контекст - това изисква повече проучвания.

Някакви доказателства?

Част 1: Въведение Според официалната българска историческа наука Черноризец Храбър е средновековен български духовник и писател, автор на известното произведение „Сказание о писменех“ или само „О писменех“, което на съвременен български се превежда като „За буквите“. Предполага се че е работил в Преславската книжовна школа между края на 9-ти и началото на 10-и век. Произведението, което е определено като апологичен трактат се появява в печатен вид в т.н. Острожки буквар на украинеца Иван Фьодоров през 1578 г., където обаче авторът не е упоменат и текстът е публикуван под името „Сказание, как составил Св. Кирилл Филосиф азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык.“ По-късно през 1621 г. във Вилно „За буквите“ е отпечатано отново в буквар. Името на автора се появява за пръв път при откриването на т.н. Лаврентиев (или Лаврентиевски) сборник, което е български ръкопис от 1348 г. от времето на цар Йоан-Александър, съдържащ по-стара редакция на произведението под името „О писменехь чръноризца храбра“. Част 2: Досегашни предположения за самоличността на Черноризец Храбър За Черноризец Храбър няма никаква биографична информация и поради тази причина името му е предизвикало поредица от дискусии и предположения през годините. Ето и основните предположения и предложения свързани със самоличността му: - според някои името има значение на „храбър монах“ – от думата храбър и черноризец, което пък от своя страна е „някой който носи черна риза/расо“, т.е. монах. - според други името трябва да се преведе като „монахът Храбър“, където Храбър е името на автора. - а пък според трети името е псевдоним използван от висши представители на Преславската книжовна школа, като един от тях може да е бил и самият цар Симеон I. Както виждате изброените точки не дават някаква особена конкретика относно кой е бил Черноризец Храбър, както и не стъпват на почти нищо друго освен на чисти предположения и интерпретации. Това, разбира се, е и оправдано в конкретния случай понеже както казахме за автора на „За буквите“ няма никаква запазена до наши дни биографична информация. Но дали това наистина е така и дали липсата на информация е само от българска перспектива ще разгледаме в следващата част на изложението. Част 3: Архиепископът на Майнц През 9-ти век в Източна Франкия (днешна Германия) живее човек на име Рабанус Маурус, също така познат и като Храбанус Маурус (латински: Hrabanus Maurus), който в дългия си и интересен живот е бил много неща, като например: Бенедиктински монах, поет, писател, енциклопедист, теолог и най-вече в по-късната си кариера архиепископ на град Майнц. Няма да се впускам в разказ за неговата биография, която както можете да си представите е доста дълга и не е цялата обект на нашето проучване. Всеки, който се интересува може да направи това сам чрез съответните източници на информация. Това, което ще разгледаме са специфични елементи от живота на Храбанус Маурус, които представляват значителен интерес. 3.1. Името Маурос (μαύρος) на гръцки означава „черен“. Ако приемем, че този превод или интерпретация на името са правилни, тогава приликата между Храбанус Маурос и Черноризец Храбър е фонетично очевидна. Подобна интерпретация би се получила при евентуален превод на името на славянски от хора често имащи досег с гръцки език, но може да идва и от факта, че Храбанус е монах, църковен служител, а те са били наричани „черноризци“. 3.2. Литературните произведения Друг представляващ интерес факт е че франкът Храбанус Маурус пише едни забележителни литературни произведения свързани с, наблягам – азбуки (писмености) и история на езиците. И по специално това са: - De Inventione Litterarum, което се превежда като „За произхода на буквите“ или „За изобретяването на езиците“. - De universo libri xxii., sive etymologiarum opus – „Двадесет и две книги за вселената или труд по етимология“, което представлява 22 книги от енциклопечиен характер и речник. 3.3. „Професията“ или житейското поприще Ами в случая това е най-очевидната и най-кратката под-точка: и двамата са духовници, църковни служители. 3.4. Историческият период И Храбанус Маурос и Черноризец Храбър прекарват основната част от живота си в 9-ти век. Според мнения в българската историческа наука Храбанус Маурус няма как да бъдел Черноризец Храбър понеже Храбанус починал през 856 г., а годината на създаване на славянската азбука била 6363 от сътворението на света. 6363 година от сътворението на света може да бъде две възможности: - по византийското летоброене: 855 - по александрийското летоброене: 863 Не мога да ви кажа поради каква причина историческата наука решава, че точно в „За буквите“ предоставената година е по александрйското летоброене, а по византийското. Реално за това няма никакво обяснение, причина или доказателства. Особено във време в което имаме сериозни политически връзки с Източната Римска Империя (ИРИ) поради покръстването. Единствената причина, е може би „така приетата“ дата на създаване на славянската писменост и покръстване, която за да не бъде премествана се е предложило подобно нещо. Това, разбира се, е в спекулативната сфера на нещата, но както се вижда, ако се ползва стандартното летоброене на ИРИ годината си е 855 и Храбанус Маурус е все още жив. 3.5. Обобщение Както се вижда имаме следните съвпадения: - имената, които са видимо много близки - тяхното житейско поприще - интересите и литературните произведения - историческият период На Агата Кристи приписват следния цитат: Едно съвпадение е само съвпадение, две са следа, а три вече са доказателство. Е, в нашия случай имаме четири. Така че дали Храбан Мавър, архиепископът на Майнц и Черноризер Храбър са един и същи човек, оставям на читателите да преценят сами за себе си. Част 4: За или против славянската писменост Според някои свободни изследователи, основно в Интернет пространството, произведението „За буквите“ може да не е писано лично от Черноризец Храбър или Храбан Мавър, а да е било изложение срещу него или по-скоро срещу написаното от него. Във Фулденските летописи II част – от Рудолф пише следното: Могонциакум е точно град Майнц на който както спомехаме Храбан Мавър е архиепископ. Явно през 852 г. (макар и в тези летописи да има доказани разминавания понякога) в града се провежда голям събор на който присъстват, цитирам: крал Людовик Немски, всички епископи и абати на източна Франкия, Бавания и Саксония, както и областните управители. Българското и славянските посолства също са присъствали и според текста си тръгнали чак след утвърждаването на съборните решения. Според българската историческа наука българското пратеничество е било на събора само за да, цитирам „уведоми крал Людовик за възкачването на новия български владетел Борис I“, но това разбира се също е само в сферата на спекулациите и е една доста нехарактерна причина българите да са точно там по време на този голям събор. Какво точно се е случило на събора в Майнц през 852 г. аз не мога да кажа със сигурност, но е възможно тогава да е била дискутирана темата за четвъртия църковен език – славянски, както и покръстването на България или поне бъдещите такива. Напълно е възможно и произведението „За буквите“ да е било съставено в отговор на възраженията на западното духовенство в частност привържениците на „доктрината за три сакрални езика – еврейски, латински и гръцки“ само на които Словото Божие е било проповядвано. Като един западен архиепископ има голяма вероятност Храбан Мавър да е бил един от тях. Може би и затова точно в произведението се казва: „Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“. Тоест един вид то е писано там на място докато са се водели дискусиите и споровете дали славянския е достоен език за проповядване на Християнството. Подобно нещо може да се заключи също и от самото име на произведението, което в най-стария си препис от 1348 г. е: „О писменехь чръноризца храбра“, което може да се преведе както „За буквите от Черноризец Храбър“, така и „Относно писанията на Черноризец Храбър“, т.е. буквално в отговор на неговите нападки спрямо новият църковен език. Част 5: Заключение Дали „За буквите“ е написано лично от Храбанус Маурус, като защитник на новата идея, или против него и ако е против него кой тогава е истинският автор на произведението, това за съжаление на този етап остава в сферата на предположенията. В сферата извън предположенията обаче, поне лично според мен, остава участието на франка (по националност, етническият му произход е неясен) и архиепископ на Майнц Храбанус Маурус в цялата история около дискусиите за създаването на славянската писменост и дори неговото отъждествяване с Черноризец Храбър.

За кое да ми отвори очите? Че светът се въздига и пада откакто съществува ли? Нищо ново под слънцето, не знам какво толкова му се впечатлявате. Светът ще продължи да го прави и в следващите няколко хиляди години това ви го гарантирам. Късмет е някой да уцели стабилната среда и така, пък ако не я уцели ще си живее в "интересни времена".

Е ти ако в "твирем" не търсиш скандинаво-германски (или айде индо-европейски да кажем) къде другаде ще го търсиш или какъв друг език ще търсиш? Тюркски, суахили или може би санскрит? Стига глупости - tvi е две, twin - близнаци. За лѣт че си е лет (година, време) това ясно, но за термините изобщо не трябва да се изключва ИЕ език. Именника е безумно труден за обяснение, поради лингвистика плюс математика в едно - за това спор няма и всеки го знае. Тези дни се мъча и аз и какво ли не разгледах, но съм убеден в няколко неща на 99%: - seigære -> zygor -> Ζυγός -> СΙΓΟΡ -> Libra -> Везни Да, зигор не е просто часовник, или измервателен уред, ами означава и "везна" (уред за мерене), което е и съзвездие и съответно зодиакален знак. - падежните окончания ем/ом не са от Кхотано-Сака, както някой хора твърдят за мистериозния си език, ами са падежните окончания на "творителен падеж" в старо-източно-славянски. Да, окончания се добавят и на чуждици да кажа само. Естествено това не ми помогна особено в обяснението на много други неща, които си остават такива - необяснени, но са някакви малки стъпки, поне от моята си гледна точка, напредък. Има астрономия в този календар, истинска, реална астрономия. Няма как да няма и според мен тази астрономия си е вързана с Гръко-Римската (Западна) астрономия, но по какъв начин вече това е друг въпрос.

Не ви ли звучи това малко твърде конспиративно и някак си, как да го кажа... окултно, дори. Малко повечко кредит им давате на тези хора, които някои от тях не могат да намерят някои страни на картата на света. Е, не знам как думите "полезно" и "информативно" се връзват с подобни изказвания, но окей, щом казвате. Това какво се говори в YouTube за набиране на гледания или лични възгледи и това какво става в реалността са две тотално различни неща. Нещата в живота обикновено са доста по-простички и опират до много по-банални неща (пари, власт, др. материални придобивки) от някакви оплетени конспирации. Тези видеа и статии и постове, които придават на някакви личности и/или държави някакви едва ли не супер-характеристики не са нищо повече от "клик-бейт" или да го кажем така - само за да привлекат гледания. Който вярва, че някои от управляващите на запад или изток или бизнес кръговете около тях притежава или има някакви идеологични, мистериозни и други тем подобни убеждения или "познания" явно повече живее в някакъв филм, отколкото в реалността. Да не е интересно и дори скучно реално, но е така - това е реалността - скучна, не-интересна, банална и пре-изпълнена с некадърност.

Не, не, тук изобщо не се търси обяснение от друг език. А и upon да беше то пак е със същия смисъл, защото проблемът е че "страну" е двойствено число. Ами според мен правилното разбиране на какво е написано, не по смисъл, ами точно, е ключово за разбирането и на другите елементи или поне за тяхното поясняване. Ще дам пример - те и в другата тема го обсъждаха. Защо след Тервел имаш липсващ владетел, който е обозначен по същия начин както и календарния термин? Каква може да е причината? Там предполагаха, че можело да значи 9-ти и т.н., но това няма никакъв смисъл. Смисъл може да има единствено и само, ако "твирем" значи "втори". Понеже ако след него имаш някой, който е със същото име или близко до това, за да не става объркване авторът е написал "втори", като за "втори със същото име" или дори "второ управление". Но тъй като нямаме сведения за двойно управление на Тервел, но имаме такива за някой си Тривелий, то може би затова и термина е "втори", за да не създава объркване на четящите тогава - да не си мислят че един и същ е управлявал толкова много или пък два пъти. Но това от своя страна е създало потенциален проблем за тези които по-късно го четат. И те така... но не искам да ти спамя темата повече. Ако ти се дискутира може да го отнесем в основната такава, ако пък не ти е проблем давай тук направо. Ти казваш - тази тема си е твоя.

Никаква идея нямам, просто го разглеждам и затова трябваше и да го обсъдя. Да, две са възможностите: - об онъ - отвъд, от другата страна и оба - двете об онъ, макар и в оригиналните текстове да не е "об онъ", ами: ωбоноу (в два текста) и обоноу (в третия) Но има проблем, даже два: онъ - няма такова спрежение ону страна - има спрежение страноу (както е и изписано в текста), но то е само "двойствено число", местен падеж. Много странно... П.П. И в църковно-славянски (старобългарски) и в старо-източно-славянски (староруски) с окончание "у" е само в двойствено число.

Пиша го тук понеже за момента тук му е мястото. @Tomata Абе Тома, ето, ти нали искаш да се занимаваш с история и лингвистика - я кажи какво според теб значи "обонъ" в изречението "cіі ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженїе обонъ страну Дунаѧ." Но хубаво го провери и ми кажи какво мислиш и ще го говорим, ако искаш де.

Ето и още нещо много интересно на което попаднах: zygŏr (цигор) --> czasomierz (часомиеж), časoměr (часомер) На силезийски е и идва от немското seigære (зейгаере), което е със същото значение.

Да, за определяне на Пасхата, но това е по християнско време. То това е календар и от преди това, където, нормално Пасха е нямало, понеже при езичници няма как и да я има. Ти нали твърдеше, че нямало циклични системи при северните народи? Явно освен линейните, които са просто от събитие до събитие е имало и циклични при други племена от района. И очевидно има и разновидности на тази система. Нищо общо с животински календар, да, но дали нищо общо с Именника, това е съвсем отделен въпрос, който изисква по-задълбочено проучване, а не бързото изречение от сорта на - "еми, не става". Особено като се има предвид двойната структура на термини за една година.

Вижте на какво попаднах. Това долу е цикличен луно-соларен календар от тип 19х28. По вертикалата имате 28 соларни цикли, а по хоризонталата 19 лунни, като всяко "засичане" представлява година. Впрочем календарът има разновидности, но какви са точно на този етап не знам, понеже от съвсем скоро го проучвам. По хоризонтала - 19-те лунни цикли са представени с букви, но могат да бъдат и думи. Като думите могат да бъдат всякакви - не е задължително да са само животни, могат да включват и цветове, и календарни термини и т.н. По вертикала - 28-те слънчеви цикли са числителни. Накрая имате година която има два термина (познато нали) - числителен и буквен/дума или обратното, както го гледате. Това е така защото като прочетете годината можете да я намерите в таблицата много лесно. Като подобен ред сравнително лесно се представял на дървени или костни плочки, дървени греди, камъни и други различни от книги, пособия за изписване на текст.

Ти по-горе твърдиш, че правиш разлика между преведен и собствен, но явно това е само когато на теб ти изнася. Иначе когато други се опитат да постулират нещо подобно там не важи. Евалата... страхотни прийоми ползваме, номер едно си. Нещата са на обичайното ниво - цитираме си както си искаме и както ни дойде, включае и историческите източници, няма проблеми, това са дреболии. За протокола: никога не съм казвал, че календара е франкски, а само че е възможно да е преведен на този език, като и в това не съм сигурен. Но е факт, че може да е ползван от тях, като е по-вероятно това да не е на 12 годишен цикъл, а на 15, понеже първата (закръглена) част работи също толкова добре и с индиктиони, колкото и с 12 животни, но ако вторите термини са основните. Което и те са, понеже текучитем не е термин и вероятността 15-годишен цензус да е зает от Римската империя, а не от някакви азиатци е много по-голяма. Разбира се, изненади винаги може да има. Но да не ви развалям дискусията, дойдох само защото ме споменават с хубаво