D3loFF

Идеята, че сме траки обслужва кръга от хора, които правят някакви пари от темата. По същия начин както и останалите хипотези - тюркската и иранската. Това е пазар, разпределен горе-долу и всеки се храни от неговото парче от баницата. Съответно няма интерес да се разкрива каквото и да било, защото приходите ще секнат. Иначе има от какво да се печели от история: - книги; - самите издателства печелят не само авторите; - мърчандайз; - уеб сайтове; - известност; - пари за изследвания в определена насока; - туризъм по исторически места; - и т.н. и т.н. Според Вас наистина ли някаква група от хора ще е толкова отдадена и ще защитава толкова върло една идея без да приема и други гледни точки, ако не печели от това? П.П. И да, гледам че темата пак се е превърнала в исторически спор.

Да бе видях ги. Виж че съм те цитирал по-горе. И ти не четеш всичко явно. Така е по смисъл са едно и също това го приемам. Прочети последния ми пост.

Той sir го каза по-горе, че на единия медальон е KANA, а на другия е KANC и че най-вероятно става дума по логически смисъл за едно и също нещо. Което е абсолютно приемливо. Но, ако е така и на надписа от Филипи имаме: "тон кана боила колоброн", тогава се получава огромен проблем, защото както обясних по-горе не може да миксираме КАНА с БОИЛ и с КОЛОБРОН в една титла и да изхождаме от един произход, защото думите са очевидно на различни езици или поне така се твърди. Единственото възможно решение на този проблем е: КАНАС да е наистина КНЯЗ и тогава всичко си идва на мястото, защото имаме: - КНЯЗ БОИЛ КОЛОВЪР - и трите думи с напълно възможно обяснение на славянски, както и съкращенията в текстовете. В крайна сметка има само две възможности: 1. КАНАС е КНЯЗ 2. Всички текстове са погрешно прочетени. Оставям на Вас да си изберете вариант, който Ви харесва.

Чакайте малко! @sir Ти къде видя изобщо KANA на това изображение? Това след KAN не ми изглежда да е A изобщо, особено като се има предвид, че A e изписано преди това няколко пъти. Това след KAN ми изглежда като "C". Да бе, КАNC е не е KANA. Съкратено е от KANAC или нещо абсолютно друго като изписване и значение.

ΚΑΝΑΗΡΤΧΙΘΥΗΝΩ Демек баща му е "KANA" ΗΡΤΧΙΘΥΗΝΩ. Тоест баща му е Кан Иртхит? В това хептен няма никаква логика, да не говорим, че пак този въпросния носи уж владетелска титла, което го прави още по-малко вероятно. КАНА ИРТХИТУЕНО Каква е датировката на медальоните и къде са намерени?

Впрочем да, моя е грешката за медальона, но качеството е ужасно, пък и не потърсих какво значи. Но, това цялото "Господи, помагай на твоя роб Йоан багатур кана Иртхитюенски" няма как да се събере 100%. И какво изобщо е Иртхитюенски? П.П. Лице: + Κ(ύρι)ε βοήθη τῶ σῶ δούλω. Опако: + Ἰωάν — νη βαγατ — ουρ καναΗρτχιθυ — ηνω. @sir Не е ΚΑΝΑΗΡΤΧΘΗΝW, ами е ΚΑΝΑΗΡΤΧΙΘΥΗΝΩ

1. Защото не се пишат между думи затова. 2. Защото само на това място я има, а на другите не в същия текст. 3. Защото "коловрат" е славянско понятие и не може да имаш термини от два езика в някаква "псевдо"-титла, защото това я прави още по-псевдо, отколкото е била. Това са елементарни неща.

Еее, sir, тоя надпис го гледах специално. Виж, че TON, където е KANA e лигатура за разлика от навсякъде другаде в текста. Защо? Това никой не го обяснява защо е така. Това най-вероятно значи напълно различно нещо от каквото са превеждали и е напълно възможно да няма абсолютно нищо общо с цитирам "ΚΑΝΑ ΒΟΙΛΑ ΚΟΛΟΒΡΟΝ" или както го превеждат "кана боила колобър". Ето това пише реално: TOANA ΒΟΙΛΑ ΚΟΛΟΒΡΟΝ Вижда се с просто око. Това го е транскрибирал и превеждал някой, който употребява алкохол на работното си място или има 10-ка диоптър, или и двете. П.П. А да и като е тюркски език защо изобщо има думата "коловрат", или както е по-правилно изписана тук "коловрон"? Което е ясно какво значи - коло, кололо, колело, което се "врати", върти се. Това не е тюркска дума. И пак няма никаква логика понеже не може владетелската титла да е на тюркски пък свещеническата да е на славянски, нали?

Изключително интересно. Ето два откъса на руски и английски за хунската религия от книгата: "These people were practising [a religion including] tree-worship, deluded into this fanaticism by satan. In accordance with their dull[cold]-witted Northern understanding, they thought that this filthy pagan practise—this delusional, fictitious, and false faith—was a great religion. If a person or an object happened to be hit by the thundering fiery lightning and heavenly fire, then they considered that person or thing a kind of sacrifice dedicated to the god K'uar. They also worship a gigantic wild monster whom they call T'angri Xan God, and whom the Persians call Aspandiat. [They worship him] using horses as a burnt offering. Since they have completely undisciplined minds, they practise every kind of error: beating drums, whistling over corpses, bloodying [themselves] by cutting their cheeks and limbs with swords and daggers, and holding naked swordfights. It was a diabolical sight, [to see] there at the graves man against man and detachment against detachment prepared for battle, naked. Many groups wrestled with each other and engaged in horse races riding this way and that in the orgy. Some spent their time weeping and moaning, while others played demonic games. They played their games and danced their dances with lewd acts, mired in benighted filth and deprived of the sight of the light of the Creator. They made sacrifice to fire and water, to some gods of the road, to the moon and to all the created things which they considered somehow wondrous." "Now it happened that [the pagan Huns] worshipped tall leafy oak trees. These were dedicated to the loathsome Aspandiat. Horses were sacrificed to them and their blood was poured over the tree['s trunks] while the heads and skins were thrown over the branches. The bishop ordered that one of these trees—the principal one, the mother, and the tallest of them—be cut down. [This tree] had been dedicated in the name of their false gods, but many in the land of the Huns revered it, as did the prince and all the nobles since they regarded it as the divine savior and life-giver and bestower of all good things. Now when they heard that he had ordered the huge tree dedicated to the giant to be cut down, [a proposal] which greatly upset them and threatened to destroy them, they raised a clamor. The witches (kaxardk'), sorcerers (k'awdeayk'), wizards (vhukk') pagan priests (k'rmapetk'), and the common folk tore their garments and loudly shouted their protest to the prince of the Huns and to the grandees of the land. They cried: "How could you knowingly support and consider doing what our opponent and the enemy of our gods tells you to do, that is, to cut down that tree? Why did you ever listen to him and agree to demolish, wreck and ruin the altars of our temples which your fathers, kings and princes, built? To the present our entire land has worshipped them and received good gifts from the gods of these temples and from the sacred trees, [including] the increase of our people and power and victory in battles against your enemies. And now that you have such great regard for him, will you listen to what he says and give him the authority to remove and ruin and demolish the temples of your gods? Indeed, did you not receive good things and whatever else you asked for when you worshipped and offered sacrifices and gifts to the tree in the name of the brave giant Aspandiat? He made the sick well, he enriched the poor and needy. Furthermore it was through his power that we brought you rain during periods of scorching droughts and burning heatwaves, rain which cooled the great heat, made the plants and shrubs green, and ripened the fruit for your happy nourishment. And for you we appeased the thunderous roar of ethereal lightning from the clouds, and the heavy rains." Robert Bedrosian Нещата, които ми правят впечатление: кланят се на някакъв бог Куар Тенгри Хан Бог (както е представен в случая) е някакъв великан, който персийците наричат Аспандиат - нищо общо с Тенгризъм принасят жертви на огън и вода почитат някакви други богове по пътищата почитат луната почитат дървета (дъб) жертвоприношения на коне Вижте как са наречени магьосниците и жреците: sorcerers (k'awdeayk) - каудеик - като халдеи или колдуни от др. рус. кълдъ wizards (vhukk') - вук, което аз го срещнах като влъхва на някакво друго място. И има логика, влъхвите (волхвите) са носили вълчи кожи. Ето и на какво попаднах за този Бог Куар - Согласно Фасмеру, устаревшее «чары» («колдовство, волшебство») восходит к др.-рус. чаръ («колдовство, заклинание») > ст.‑слав. *čarъ[13], которое в свою очередь восходит к индоевропейскому глаголу *kuer («делать»). Тоест Куар може да се преведе и като "Създател/Творец". Еми, не знам, но за мен това са индо-европейски/ирански думи и обичаи. Аз тук тюркски неща не виждам изобщо. Линк за руската версия: История агван. Перевод с армянского. / Армения / Все книги / Главная / Библиотека исторической литературы (history-fiction.ru) Линк за английската: Movses Dasxurants'i, History of the Aghuans, Armenian History, Caucasus History, Aghuan History, Iranian History, Atrpatakan, Azerbaijan, Caucasian, Albania, Ancient, Medieval, Armenia, Iran, Persia (attalus.org)

Попаднах на нещо много много интересно. Споменавано е тук във форума няколко пъти, но не достатъчно задълбочено. Казва се "История на Агван" от Мовсес (Моисей) Каганкатваци. Там се разказва за хунски владетел на име Алп-Илитвер, който в 682г. приел християнството. Земите му били на територията на днешен Дагестан. Не знам до каква степен може да се вярва на автора, но доколкото видях си е нормален признат исторически извор. Въпросът е че има изумителни неща в него, като например: хунски владетел в 682 г. приел християнството и се отказал от, цитирам, "от култа към Аспандиат". Това е Зороастрийски култ, доколкото можах да намеря и разбера. титлата с името са изключително спорни и руснаците го превеждат/наричат "цар" или "княз", но ето как е на класически арменски: ԻԳԽանն մԵձագա ԱղֆԻղոԼԹոԼԵը Смятам, че съм го преписал като хората, въпреки че може и да има някоя грешка от: Започва с нещо като "Igkhanan" и после е тотално мазало. Също така трябва да се вземе под внимание, че това е представеният текст. За момента нямам цялото изречение на класически арменски, за да се види дали това са правилните край и начало на думите. Преводите също така са правени преди много много време - около 1860 г. Ако хората от форума, на които им е интересно желаят да помогнат да го разберем/разчетем на чисто както се казва ще е супер. Отне ми много време докато изнамеря/изчета информация, а и преписването също. Смятам, че има много важни неща в това произведение.

По-скоро бих заложил на втората карта.

Ромите не са това, което бяха. И английски и испански говорят и много от тях са се променили доста. Има хора и хора все пак. Чувал съм за инженери в Самсунг, които създават нови модели телефони, проектират платки и т.н. сложни компоненти и имало някои от тях, които били от тези дето вярват, че Земята е плоска. Не се бъзикам. Това си е реално нещо в някои научни среди, както има и ултра-религиозни такива или пък членуващи във всякакви съмнителни организации.

Да разбирам, че оригинала го няма изобщо, нали така. А наличните снимки са с покъртително качество, което е нормално де като се има предвид кога са правени. Но да, като гледам има съществени разлики при снимките, преписа и транскрипцията.

Нещата са наистина много относителни. Работил съм с всякакви хора през годините. Ето и няколко примера от реалния живот: - Швейцарец - не правеше разлика между Талин и Тбилиси, а децата му не знаеха (по негови думи) къде е Украйна докато не му се наложи да ходи командировка там. - Англичанин - не знаеше къде е река Волга, a пък един друг къде е о. Майорка и че принадлежи на Испания. - Японци - убиват се от работа, но откъм "work smart, not hard", демек "работи умно, не много", никакви ги няма и такова нещо като автоматизации и процеси са доста зле. Да, изненадващо, нали? Особено им пречи в бизнес срещи и културата, където трябва да си разменяте визитки три часа, кланяте и тям подобни глупости. Общо взето формалностите им спъват продуктивността много и им губят време, а времето е пари. Сега, това са единични случаи, разбира се и не може да се генерализира въз основа на тях, но изводи могат да се направят някакви и просто ги споделям. Иначе съм прекарал известно време в българските университети и нивото си е ниско, няма какво да се лъжем. Студентите по хуманитарни науки са си мързеливи и искат лесно да минат, а тези по техническите знаят, че е трудно и когато им дойде в повече се отказват направо. Реално аз не ги разбирам. Никой не е спрял никого да се развива, но хората явно не искат или мързела надделява значително. С един-два чужди езика и техническа (или компютърна) грамотност човек може да живее доста доволно в България, особено пък като и понатрупа някакъв опит. Но ето, че дори за този минимум няма желание, а като няма желание ни пада и IQ-то. Пак казвам, не го разбирам и не мога и да го обясня добре, но за мен ние просто нямаме желанието да сме умни или айде така да го кажем - по-умни от останалите.

Най-вероятно е така. Прави ми впечатление обаче, че доста голяма част от текста, който е преведен е реално реконструиран и не е много ясно дали е правилно. И самите преписи не са много добри също. Ето тук например липсват "О"-то "П"-то след АРХОN. Много, много въпроси има по този текст.

Аз това се опитвам да разбера. Нямам мнение по въпроса все още т.е. тотално неутрален, така да се каже. "В сп. Минало (1, 1909—1910; 3, 219—238 и 4, 327—345) Γ. Баласчев преиздаде 10 надписа. Това издание обаче не показва някакъв особен напредък в допълването или тълкуването на надписите. То е направено предимно въз основа на изданието на Успенский, без да е използувано изданието на Калинка, което, както изглежда, е останало неизвестно на издателя. В „Български старини из Македония", София 1908, 1 и сл. (второ издание 1931), Йор. Иванов преиздаде надписа от Филипи (№ 14 а) според преписа на Браконие със сполучливи предложения за допълване." В. Бешевлиев Иначе си прав да. Много липсва и има много свободни интерпретации на текста като цяло. Уж бил видян в пълната си слава от въпросния йезуит, но това предполага, че въпросните изследователи са го гледали от някъде. Но откъде нямам представа. П.П. "Началото на надписа е видял и преписал отец Браконие през 1707 г. Обаче с течение на времето той бил засипан и в 1923 г. отново открит." В. Бешевлиев

Искам да попитам форума относно надписа от Филипи на хан Пресиян. Понеже горната лява част е отчупена и се казва, че преди да стане това текстът е бил преписан от отец Франсоа Браконие, някой знае ли къде е реално преписът? В смисъл къде отецът го е реално написал/публикувал и кой е документът? Защото различни хора са го изследвали и коментирали през годините, но откъде са го гледали ми е питането.

Канæшȳвийи ми звучи като: Канажевихи, Кънажевихи или Къняжевихи Откъде знаем, че втората буква е точно "А" при положение че четвъртата не винаги е. Гамата не е Г точно. В гръцки няма твърдо Г. Произнася се ГХ - гхама. Ако я ползваме като "й" ще стане: Къняжевийи И пак коренът е същият, колкото и да се върти и суче. Да, само дето унгарците използват единствено и само латински като официален език през цялото средновековие, което преспокойно може да означава, че не са принудени да нагласят техни (унгарски) думи според латинския, ами общоприети такива. Et in eodem bello mortuj sunt duo duces cumanorum, et tres kenezy bulgarorum.

Значи думата е Кнез, което е така, а пък Вие се опитвате да си представите какво са чували хората, но не можете да видите очевидната прилика: CANЄS VbHГI OMORTAГ Ами, добре нека да видим: CANЄS --> Кан/Каган --> Хан/Хакан CANЄS --> Канес/Кънес --> Кнез Хм... ами то е повече от очевидно, че изговора на Канес/Кънес е много по-близо и естествено от останалите варианти. А, да, и това КАNA, защо тук на медальона е с "Є" тогава? Как става това и защо? Много ми е чудно какви пак псевдо-правила ще се изнамерят да го обяснят, които ще противоречат на предишните обяснения за другите букви.

Здравейте! Това обаче не изхожда изобщо от тюркски/турски. За да има "субиги" това значение трябва да произлиза директно от латински - subigo, което значи "завладявам, подчинявам" - или както Вие казахте "който завзема със сила и владее". Което логично прави думата индо-европейска. И да има такава хипотеза също, няма какво да се лъжем. Но при това положение се хвърляме директно в дълбоките дебри на "латиноговорящи пра-българи" и скандалът ще е пълен

Не са... засега!

Да, те понеже гласните "ъ" и "а" не се преливат и до ден днешен в езика, та са само съгласните които са еднакви. Понеже в гръцки има "ъ" и има как да се изпише. Моля Ви се това е граматика от 5-и клас сигурно. kenezy е думата на латински от 13 век. Не зная как точно се изписва "княз" на СРЕДНОбългарски, но сигурно ако приложим същата логика може и да има 2-3 съгласни еднакви между двете думи също. Нищо, че е точно установено в този случай с латинския текст, че значи точно това.

Щом го заявявате така... как да го кажа... "сигурно и твърдо" и "защитено с аргументи" сигурно го прави истина. Аз нищо не оспорвам впрочем. Аз предлагам решение на проблем, понеже това е правилният научен метод/подход и го защитавам (доколкото мога). Че може ли да бъде оспорено нещо, което реално дори не е научно установено? Много ми е забавно как хората защитават неща, които дори не могат да сглобят в някаква логическа теория на хартия как се вика, и която вследствие на това реално я няма съществуваща физически, но го правят все едно вчера са я публикували.

"Proper names in Koine Greek occur sometimes with a preceding article and sometimes without one. For example, both ho Gallionos (the Gallic) and O-Gallionos (Gallic) occur (Acts 18:14,12). Insofar as a consensus among Greek grammarians exists, it is that names of persons normally are not·preceded by the article (they are anarthrous), but may be preceded by the article (be arthrous) if the reference is anaphoric." Stephen H. Levinson "Usage of the article with proper names is rather irregular, since a proper name would be definite without the article." J. Harold Greenlee Ето това са извадки от две проучвания за определителен член в Koine Greek, който е официален във Византийската империя по онова време. Така, че както виждате и тук може да се спори и оспорва колкото си искаме. Но, както и да е де. Дори в случая O-то на Омуртаг да е определителен член (обратно на презентираната логика) и да не е "бигио", ами само "биги" то пак си остава, заедно със "съвпаденията": - славянски прочит (и по звучене и по изписване); - земите населявани преди от нас съвпадат с Украйна; - традицията владетелите да са "поставени от Бога" - липса на славянска писменост и правила и използването на гръцки и латински по онова време - Черноризец Храбър да потвърждава казаното по-горе Еми, май че бая станаха съвпаденията. Поне на мен така ми се струва. И да източника на латински е късен, но Ви чупи логиката, че видите ли титлата нямала връзка със старобългарското къненз понеже там имало разлика в изписването. Еми и тук има разлика в изписването - едното е на латински, другото (дори актуално за периода) на старобългарски. И какво? Едно и също значи нали - явно....

Този аргумент противоречи сам на себе си. Ако о-микронът не е част от името тогава няма как Омуртаг да си е Омуртаг. Но и цялата логика е сбъркана понеже определителен член се използва за членуване. Моля обяснете защо да го има изобщо пред име? Отново погрешно: "Et in eodem bello mortuj sunt duo duces cumanorum, et tres kenezy bulgarorum."- Оставям Ви сам да си намерите източника. Вие според мен изобщо не разбирате, че това е една шльокавица. Старобългарски език писан с гръцки и латински букви без почти никакви правила. "Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение." Нищо от Вашия коментар не е реален аргумент, а просто становище или лично мнение. Дайте малко по-сериозно.