D3loFF

Дори няма нужда от такива умствени гимнастики. Думата пред шегор алем е "имѧ" и абсолютно същата дума я има и в преписката на Тудор Доксов. Сега независимо дали преписката е свързана с Именника или не там думата е част от следното изречение: христїаное же имѧ емꙋ Михаил християнското му име Михаил И двата документа са руски преписи. Не може в единия "имѧ" да е "имен", а пък в другия да е "име". а лѣт ёму имѧ шегор алемъ а годината му се казваше шегор алем - същото като "сигор елем" от Чаталарския надпис

Може, имам спомен че беше споделена между два народа, но не мога да се сетя кои бяха.

Така е. То това е като онази легенда за сърната, където децата видели, че може да се премине през някакви блатисти места и после казали на техните хора, която легенда я приписват и на българите и на хуните, мисля. Реално като е свързана с два различни народа не може да се разбере за кой става дума точно и откъде е произлязла. Но АКО, наблягам АКО, говорим за един и същи човек то тогава това дали се отнася към Муртаг или Богорис няма значение. Идеята тук е че "Богорис/Борис" е прозвище. А прозвищата на владетелите са популярни в този период гърците и латинците често ги използват: Константин V Копроним Михаил III Пияницата Йоан Цимисхи (Ниския) Исак II Плешивия Пипин Къси и т.н. Дори ние ги използваме - Тервел не нарича Юстиниан II по име в Мадарския надпис, ами казва "носоотрязания император". В случая Богорис, ако наистина е прозвище трябва да е нещо подобно на "rex Bulgarorum" (или някакво друго значение) под формата, която впрочем е факт че се използва: Vercingetorix - Версенжеторикс Ariovistus rex Sueborum - Ариовист рекс Суеборум Ambiorix - Амбиорикс като имената имат своето съответно значение. П.П. Има много съвпадения, които не могат да бъдат игнорирани и трябва да се търси някакво обяснение.

Виж, аз както и казах в изложението - нищо не твърдя. Просто представям какво има на археологическите находки и какво пише по източниците. Самата мисъл, че написаното може да е вярно е някакво тотално светотатство спрямо установената българска история. В това няма какво да си кривя душата, че е така. Точно затова оставям всеки който е прочел статията да си прави лични изводи сам за себе си. Но... все пак има неща, части от написаното, които искат обяснение (което са археологическите находки, понеже са факт, а не имагинерни) и ако трябва да спекулирам, чисто хипотетично бих предположил, че логично има сериозно объркана хронология на събитията.

Понеже отново в няколко други теми се дискутира накратко за Муртаг реших да направя един анализ по въпроса в отделна тема. Неизвестните около личността на Муртаг са много и по-долу ще разгледаме по-скоро това което не се знае и не се говори толкова за този наш ранно-средновековен владетел, отколкото общоприетото и до болка ни познато. Ще се постарая да съм максимално кратък и по същество, но предполагам, че ще се получи отново дълга статия. Приятно четене на тези, които им е интересно! Част 1. Въведение „Мортаг“, което е предполагаемо най-близо до правилното произнасяне на неговото име в съвременния български език е един от най-влиятелните български владетели. Той ни е оставил може би най-много каменни надписи от всички други управлявали Първото Българско Царство и е негова прословутата и неразгадана и до днес титла „канас ювиги“. Тези неща са и причина за безброй дискусии, научни публикации, книги, спекулации и каквото още ви идва наум. Макар и управлявал през първата една трета (според официалната история) на 9 в., което от историческа гледна точка не изглежда чак толкова отдавна (малко по-малко от 1200 години) за него се знае далеч от всичко и съществуват неизяснени подробности които и до ден днешен тормозят учените. В изложението по-долу ще разгледаме някои от тях, но няма да дискутираме титлата, за която си има цяла отделна тема във Форум Наука: Произход на титлата KANACYBIГI - Средновековна история - Форум "Наука" Част 2. Медальонът Медальонът на Муртаг е открит от археолога Петър Славчев през лятото на 1975 г. на хълма Царевец във Велико Търново при разкопаването на средновековно жилище. Оригинал: Копие: Както се вижда от прикачените снимки, на медальона има два кръста. Първият кръст е отгоре на короната, а вторият представлява горната част на владетелския скиптър. Дрехата е хламида като или тя или наметалото отгоре е закопчано с фибула с три висулки. Очевидно е че изображението копира директно византийските такива и в частност тези до император Михаил II включително: Солид на император Михаил II: Всички елементи са буквално идентични: - короната - скиптъра - дрехата При следващите императори изображението започва да губи съвпаденията си малко по малко. При император Теофил отново имаме същата корона и дреха, но вече кръстът е представен по по-различен начин – в случая с две напречни черти. Солид на император Теофил: При Михаил III изображенията още повече се отдалечават от предишните. Солиди на Михаил III: Част 3. Надписите на Муртаг и символите върху им Търновски надпис: Както се вижда в началото си надписът започва с изображение на кръст. Възпоменателни надписи на Муртаг Гръцка транскрипция: + Κανας υβιγη Ωμουρταγ ω Κορσης ο καπανος θρεπτος ανθρωπος μου εγεινετω κε απελιθον ης το φουσατον επηγην ης τον ποταμον τον Δαναπρην. ητο δε γενεας Τζακαραρης. Превод: + Канaс ювиги Омортaг: Kорсис, копанът, беше мой храненик. Като отиде във войската, удави се в река Днепър. Tой беше от рода Чакарар. Гръцка транскрипция: + Κανας υβιγη Ωμου[ρτ]αγ ω Νεγαβον[ης] ο ξερα ταρκανοσ θρ ανθρωποσ μου εγενετο πελθον το φουσατον επηγην ις τη Τησαν τον ποταμον. ητο δε γενεασ Κουβιαρησ. Превод: + Канас ювиги Омортаг: Негавон, зера тарканът беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удавив река Тиса. Той беше от рода Кубиар. И при двата надписа в тяхното начало е наличен символ, който прилича на Хи-Ро или т.н. хризма, който е ясно какво значи. Това е Христова монограма или Христограма на гръцкото име Христос. Защо казахме прилича? Ами защото както се вижда от надписа, символът е във формата на кръст и има само една черта. Това може да бъде само две възможни неща: · Римски Ро-кръст · Гръцка ставрограма И двата символа си приличат изключително много, но и ден днешен няма научен консенсус дали имат общ гръко-римски произход или са възникнали отделно в двете части на Римската Империя. Разбира се християнското им значение е неоспоримо и признато. Римски Ро-кръст Ставрограма Символът е отбелязан и може да се види дори и при факсимилетата, транскрипциите и преводите направени от: Издания. Könitz III 355, препис с маюскули. В. Н. Златарски. Един от Провадийските Омуртагови надписи, Пер. сп. 63, 1903, 94—107 (= История I 1, 307); Успенский. ИРАИ X 190, № 2, фото и факсимиле табл. 43,2; Kalinka 78, № 88, факсимиле; Баласчев 231, факсимиле; Фехер. Паметниците 78, № 2 (= Les monuments 146, № 2); Бешевлиев. ГНМ, № 1 и ПН I, № 1 и с. 65 и сл., факсимиле. Издания. Könitz III 354, препис с маюскули; Νικόλαος Ὀδησσός 290, № 27; Škorpil. AEM XVII 199, № 72, препис c маюскули (= Отчет 4, № VIII); Успенский. ИРАИ X 190, № 3, фото и факсимиле табл. 43, 3 Kalinka 77, № 87, факсимиле; Баласчев 229, факсимиле; Златарски I 1, 31 Фехер. Паметниците 78, № 1 (Les monuments 146, № 1); Бешевлиев. ΓΗМ № 2 ( = ПН I, № 2 и с. 69 и сл.), факсимиле. Част 4: Християнин или езичник За разлика от писмените исторически извори, при които грешки е възможно да бъдат допуснати, както от оригиналните им автори, така и от последвалите малко или много на брой преписи на техните произведения та чак до изследователи от нашето съвремие, тук имаме налице археологически находки, които няма как да бъдат разтълкувани по различен начин. Те са каквито са и ни представят една директна картина за нещата каквито са били по онова време. Християнските елементи са очевидни и те са факт. Въпросът е какво правят там при положение, че Муртаг не е бил особен привърженик на християните, както знаем от историческите извори и по специално: Теофилакт Охридски - Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици – Глава 30-та Разбира се Теофилакт живее края на 11 и началото на 12 в., което са почти 300 години след Муртаг и във време на византийско владичество. И тук трябва да зададем един от най-важните въпроси: на какво се дължи това разминаване между историческите извори и археологическите такива? Има няколко възможни обяснения: 1. Подражателска хипотеза – хипотеза основаваща се на предположението, че Муртаг просто е подражавал на византийските императори. Хипотезата се основава основно на мнения и откъси от исторически източници, като този по-горе, където се говори за откровено вражеското отношение на Муртаг към християните. Разбира се, макар и основана на тези аргументи хипотезата се явява и само-противоречие понеже не обяснява защо след като Муртаг не е добре предразположен към християните все пак би им подражавал. 2. Покръстване само на владетеля – това е едно друго възможно обяснение, че до определен момент на свеоето управление Муртаг е езичник и след това се покръства. Разбира се и тук сериозни и/или директни исторически доказателства за подобно нещо не се намират и хипотезата се основава основно на предположения. 3. Грешка в писмените исторически източници – третото възможно обяснение е да има грешка в писмените исторически източници, които са писани и преписвани векове след управлението на Муртаг и поради тази причина текстовете да се разминават значително с археологическите находки. Част 5: Скандалното твърдение Написаното по-долу е откъс от Зографската българска история. Разбира се, за да бъдем честни и обективни трябва да отбележим, че по никакъв начин директно не може да се потвърди написаното, но го добавям понеже следва контекста на темата. Твърдението което ще прочетете, ако не сте го чели досега е наистина скандално от гледна точка на консервативната българска история; за това две мнения по въпроса няма. Зографска българска история - откъс След Крун стана брат му Муртагон, когото гърците наричат Волгарис, а латинците Богарис и Борис. Той беше славен с победи и великомъдър в делата. Постави на цялото си войнство началници и утвърди съдии. И гледаше как всеки ден се обръщаха българите в христовата вяра по наученото от Василий, Адрианополския владика и другите свещеници. И се разгневи и с много мъки ги погуби. И сключи мир с кесаревата жена Теодора – вдовицата на иконобореца Теофил. И с войнството си ходи на помощ дори до Велика Армения против отстъпника Тома; и сарацините посече и прогони; и хвана жив Тома и мъчително го уби. Той още от брат си имаше като област цялата гръцка земя даже до Италия. И ходи с войнството си в Панония, т.е. в Срем и се би с немския кесар Людовик. И силно победи кесаревата войска, пороби и усвои тази страна. После покори и усвои западните славяни. Постави им съдии и началници от своите българи и пак се върна на своя престол. И по малко опозна светата вяра и се покръсти, понеже имаше сестра пленена в царския двор в Цариград. Тя беше кръстена и научена на християнска вяра. И дойде при своя брат. И имаше със себе си един иконописец, на име Методий монах. А брат й беше направил царски дворец и му повели да го изпише с разни дъбрави и ловци как воюват. А Методий нарисува различни християнски истории. На една голяма стена изрисува Страшния съд Христов. И той се изплаши. И сестра му го учеше. Методий пък имаше някакъв секретар грък Теодор и той често учеше Муртагон на християнската вяра. И се обърна в нея и повярва, и Муртагон изпрати в Цариград да изпратят архиерей и свещеници да го кръстят. Но тогава имаше смущение в Цариград за царството и патриаршеството, когато Фотий прие патриаршеското име на свети Игнатий. Затова не дойде никой от Цариград. Българският цар изпрати в Рим при папа Николай. И той изпрати архиерея Формоза, който [по-късно] беше и папа, и Павел. И кръстиха царя и цяла България. И Муртагон се нарече в светото кръщение Михаил Йоан. Част 6: Заключение Е, какъв е бил наистина „хан“ (О)муртаг? Езичник-подражател или християнин? Или може би и двете, просто в различни периоди на своето управление. Или може би, за да сме по-точни, както е и заглавието на темата, трябва да попитаме – КОЙ е бил наистина Муртаг? Оставям изводите на Вас и се надявам да Ви е било интересно! Използвана литература: [1]. Веселин Бешевлиев – Първобългарски надписи VI Възпоменателни надписи [2]. Търновски надпис на хан Омуртаг [3]. Wikipedia – за снимките на монетите [4]. Appletons’ Journal Vol. 8 No. 196 (28th December 1872) p. 723 [5]. Herbert Norris, Church Vestments: Their Origin and Development (E. P. Dutton, 1950) p. 130 [6]. Edmond Le Blant, Inscriptions chrétiennes de la Gaule antérieures au VIIIe siècle vol. 1 (1856)

Я ми дай повече информация за този надпис. Защото Теофилакт Охридски го нарича Омвритаго/Омбритаго и Омвригатос/Омбритагос в Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици. А той най-вероятно го е прочел отнякъде, книга или каменен надпис, понеже живее през 11 в.

Че аз винаги съм гледал възможно най-оригиналния текст възможен, който може да се намери. Ти чак сега ли го забеляза това след стотици мои коментари във форума? А относно текста нищо не ни гарантира, но това пише. Останалото е спекулация. Работим с каквото имаме, не с каквото искаме, както казва един приятел.

Това е ако сте сигурни, че става дума за точно този 15-и индиктион, а не да кажем за по-късен. Нищо не пречи при положение, че очевидно хронологията е объркана да е и 837, 852, 867 и т.н. За мен лично Омуртаг е живял по-късно отколкото го посочват поради факта, че е... да отново ще го кажа... християнин.

А, почна най-после да говориш че много от думите са реално навлезли в тюркски от други езици. Крайно време беше! От кирилските цифри "к и и" в два от преписите и един "к и" в друг. Но абсолютно сигурни неща са само смъртта и данъците, както е казал Бенджамин Франклин.

Има ли ги? Я преброй годините назад да видиш, че Тервел го пращате в 672-674 начало на управлението. Сигурно и почти 30-те години по-рано на Тервел се обясняват толкова лесно също? Айде стига тук не говорим за една-две години време разминаване между китайската година и индиктиона понеже започват в различен месец. 760-та година Телец 753-та Винех 736-та Кормисош 721-та Севар 693-та неизвестен 672 - Тервел Сигурно и там са пропуснали някой, нали? Върнахме се в математика за втори клас.

Е, да, да, то всичко може да се обясни. Особено неща които ги няма. Но това не е наука, а свободни съчинения. Нали броиш назад от последния владетел в Именника, как така ще си добавяш неща, за да излезе!?

Телец - сомор алтем; годината на мишката е 760. Умор - дилом тутом; годината на змията 765. Това да ти изглеждат на 3 години между тях? Не съвпадат нито по документа, нито с китайския календар, нито с официалните им години според БГ историята. Къде е Савин (764-766) - той не е измислен герой, ами си го има в историческите сведения?

Темата е изключително интересна и снощи доста се рових и четох и нещата изобщо не са толкова прости, колкото изглеждат. Ето една карта за местата и предполагаемото движение на венетите. Вариант 1: Бретан - Венетия - Германия - Полша --> от там се разделят на анти и склавини Вариант 2: Венетия - Бретан - Германия - Полша --> от там се разделят на анти и склавини Всичките показани места на пребиваване са засвидетелствани в историческите източници. Това което прави впечатление е че в Бретан до тях живеят народ наречен "анди", което очевидно е изключително близо до "анти". Дали са един и същи народ не мога да кажа, но е много интересно. От историческите източници знаем, че венети е засвидетелствана дума по времето на Втората Пуническа Война 218–201 пр. н. е. От археологическите източници (ако са правилно датирани) имаме артефакти достигащи до 2 хил. пр. н. е. Знаем, че не са келти понеже "говорят език различен от келтския" според Полибий. Впрочем това движение показано на картата добре може да обясни имената на техния елит - 50% славянски, 50% германски. То както е тръгнало в тази тема по-скоро ще докажем произход на славяните.

Пак ще те цитирам. Той отговорът ти е в самия въпрос. Ако антите са славянизирани сармати то логично това означава, че там на това място трябва да има славяни, които да славянизират сарматите. Следователно ако антите са славяно-сармати то преди това славянската част се е казвала венети, а сарматската - сармати. Разбираш ли? Той въпросът е много странен - Иранци ли са антите? Еми, иранската им част (ако има такава наистина) са иранци да. Това е все едно българите и славяните като са се обединили да се бяха нарекли с някакво трето име и ние да питаме: Ама тези сега какви са? Е, едната част са едни, другата са други.

Да, първо нека да ги поставим текстовете и цитатите тук, за да ги има в темата: Плиний Стари - Естествена история - 6.7.1 английски LAKE MAEOTIS AND THE ADJOINING NATIONS: After passing Cimmerium, the coast is inhabited by the Maeotici, the Vali, the Serbi, the Arrechi, the Zingi, and the Psessi. We then come to the river Tanais, which discharges itself into the sea by two mouths, and the banks of which are inhabited by the Sarmatae, the descendants of the Medi, it is said, a people divided into numerous tribes. The first of these are the Sauromatae Gynaecocratumeni, the husbands of the Amazons. Next to them are the Aevazae, the Coitae, the Cicimeni, the Messeniani, the Costobocci, the Choatrae, the Zigae, the Dandarii, the Thyssagetae, and the Iyrcae, as far as certain rugged deserts and densely wooded vallies, beyond which again are the Arimphaei, who extend as far as the Riphaean Mountains. The Scythians call the river Tanais by the name of Silis, and the Maeotis the Temarunda, meaning the "mother of the sea." There is a city also at the mouth of the Tanais. The neighbouring country was inhabited first by the Carians, then by the Clazomenii and Maeones, and after them by the Panticapenses. български ЕЗЕРОТО МАЕОТИС И СЪСЕДСТВАЩИТЕ НАЦИИ: След преминаване на Кимериум крайбрежието е обитавано от меотийците, валите, сербите, арречите, зингите и псесите. След това стигаме до река Танаис, която се влива в морето чрез две устия и чиито брегове са обитавани от сарматите, потомците на медите, както се казва, народ, разделен на много племена. Първите от тях са сауроматае гинаекократумени, съпрузите на амазонките. До тях са аевазае, коитае, кикимени, месениани, костобокци, хоатрае, зигае, дандарии, тисагетае и лиркае, до определени сурови пустини и гъсто залесени долини, отвъд които отново са аримфеите, които се простират до Рифейските планини. Скитите наричат река Танаис с името Силис, а Меотида - Темарунда, което означава "майката на морето". В устието на Танаис също има град. Съседната страна била населена първо от карийците, след това от клазомените и меоните, а след тях и от пантикапенсите. Птолемей - География английски Between the Keraunian mountains and the Ra river are the Orinaioi and Oualoi and Serboi български Между Караунските планини и река Ра са оринайои и оулаои и сербои. Константин Багренородни - За церемониите - Книга II, глава 48 английски To the archon of Albania; to the archon of the Krebatadoi that is, what is called Krebatan; to the archon of Kedonia ; to the archon of Tzanaria; to the archon of Sarban, to the archons of Azia who are between Alania and Tzanaria, where the Caspian Gates are; to the archon of Chrysa; to the archon of Brezan; to the archon of Mokan - note that Lake Maiotis starts from Mokan; in writing to all the aforementioned: "Greetings from the Christ-loving rulers to so-and-so, the archon of this place. български На архонта на Албания; на архонта на Кребатадой, тоест, това, което се нарича Кребатан; на архонта на Кедония; на архонта на Цанария; на архонта на Сарбан, на архонтите на Азия, които са между Алания и Цанария, където са Каспийските врати; към архонта на Хриса; на архонта на Брежан; до архонта на Мокан - имайте предвид, че езерото Майотис започва от Мокан; писмено до всички гореспоменати: „Поздрави от христолюбивите владетели на еди-кой си, архонта на това място." Така, Плини Стари живее 1 в., Птолемей - 2 в., а Константин - 10 в. Разликата е 800 г. При положение че описва сравнително добре сърбите и хърватите в "За управлението на империята" аз крайно се съмнявам тези термини "Кребадатои/Кребатан" или произнесени с "в" - Кревадатои/Креватан, както и Сарбан/Сарван да имат нещо общо със сърби и хървати, които по това време вече са на Балканите. Но... сербоите на Плини и Птолемей може да са тези, които по-късно са мигрирали първо около Бохемия и после на балканите тъй като това си е напълно възможно като се има предвид почти хилядолетието време. Сарматите обаче са наречени от Плини - "потомци на медите". Сега тук има две възможности, какво се има предвид под "меди": - мидийци - маеди (тракийци от Родопите) Сербоите - според двата цитирани източника са някъде на изток, в близост до Киммериум по крайбрежието, което в случая се явява или протока или града, но няма голямо значение. Но пък са явно отделени от сарматите и са заедно с някакви други племена, доста на брой на същото място. От това много лесно може да се разсъди, че са много малко племе по това време, ако разбира се говорим за същите сърби. Павел Дякон - История на ломбардите английски The city of Ticinum (Pavia) at this time held out bravely, withstanding a siege more than three years, while the army of the Langobards remained close at hand on the western side. Meanwhile Alboin, after driving out the soldiers, took possession of everything as far as Tuscany except Rome and Ravenna and some other fortified places which were situated on the shore of the sea. The Romans had then no courage to resist because the pestilence which occurred at the time of Narses had destroyed very many in Liguria and Venetia, and after the year of plenty of which we spoke, a great famine attacked and devastated all Italy. It is certain that Alboin then brought with him to Italy many men from various peoples which either other kings or he himself had taken. Whence, even until today, we call the villages in which they dwell Gepidan, Bulgarian, Sarmatian, Pannonian, Suabian, Norican, or by other names of this kind. български Град Тицинум (Павия) по това време се държи смело, издържайки обсада повече от три години, докато армията на лангобардите остава на една ръка разстояние от западната страна. Междувременно Албоин, след изгонвайки войниците, завладя всичко до Тоскана, с изключение на Рим и Равена и някои други укрепени места, които бяха разположени на брега на морето. Тогава римляните нямаха смелост да се съпротивляват, защото чумата, която се случи по времето на Нарсес, беше унищожила много хора в Лигурия и Венеция, а след годината на изобилието, за която говорихме, голям глад нападна и опустоши цяла Италия. Сигурно е, че след това Албоин е довел със себе си в Италия много хора от различни народи, които или други крале, или самият той са взели. Откъдето и до днес наричаме селата, в които те живеят, гепидански, български, сарматски, панонски, суавийски, норикански или с други имена от този вид. Павел Дякон живее 8 в. и още се среща името сармати дори като топоним. Много дълъг стана поста и ще говоря в друг за венетите, които реално може да са от региона на Венето/Венетиа в древността, но на първо четене това което виждам е че после може да са се изместили на северо-изток. Сега специално за сърбите в частност не знам доколко изобщо са замесени в цялата работа, но ако имаш предполагаемо смесване на венети и сармати то тогава ще имаш: ирано-италийци или трако-италиций в зависимост какво значи "меди".

Дай текста да го видим и ще коментираме. По принцип "сърби" е екзоним даден им от ромеите, което също е обяснено в "За управлението на империята". За хърватите там вече много може да се спекулира.

От чисто битово-културна гледна точка това би било много много трудно. Ето какво пише Помпоний Мела за сарматите: "Сарматия, по-широка към вътрешността, отколкото към морето, е отделена от река Висла от местата, които следват, и където реката стига чак до река Истър. Хора са много близки до партите по облекло и въоръжение, но колкото по-суров е климатът, толкова по-груб е нравът им. Те не живеят в градове или дори в определени жилища. Доколкото пасищата са ги примамили, или доколкото бягство или преследване на врага ги е принудило да напуснат, те живеят в лагери през цялото време и влачат притежанията и богатството си със себе си. Те са войнствени, свободни, непокорени и толкова диви и жестоки, че и жените отиват на война рамо до рамо с мъжете; и за да могат жените да са подходящи за действие, дясната им гърда, вече открита и готова да издържи на удари, се развива като гърдите на мъжа. Стрелба с лък, конна езда и лов са заниманията на момичето; да убиеш врага е военен дълг на жената, дотолкова, че да не си убил врага се счита за скандал, а девствеността е наказанието за тези жени." Това е много далеч от анто-склавинската култура и бит, които както знаем са много близки, ако ли не идентични. Лично аз не виждам как доминантен номадски конен народ ще деградира до блато-горско обитатели. Германо-готските племена също нямат такъв тип битие. Сарматите са тотални номади. Те влачат след себе си всичко, което имат във фургони, каруци и на коне - точно както е описано. Константин Багренородни, който е доста про-сръбски и анти-български в "За управлението на империята" казва много точно, че сърбите идват от "над турките (над Унгария)", тоест Бохемия и че хърватите са "до тях".

Окей, един въпрос - защо залагаш на имена, за да търсиш произход? Броят на българските имена с гръцки произход е сигурно 50%, но това не ни прави гърци, нали така. Използването на чужди имена е нещо абсолютно нормално и е един вид мода. В Италия през 13 в. използват монголски имена поради тяхната слава по това време. Но както и да е да се върнем на антите в частност. Доколкото ми е известно от историческите източници (Йорданес) антите и склавините са венети. Тоест ако той не е в грешка, а има логика да не е, трябва да търсим какви са венетите, за да определим какви са и антите, а съответно и склавините. Или ти смяташ, че антите и венетите са напълно различни? П.П. Все пак ако оставаш на тази вълна ето какво мисля относно самите имена и как бих ги разделил: славянски (антийски): Бож, Мезамир, Дабрагез гръцко: Леонтий германо-готско: Усигард, Хилбудий, Келагаст трако-дакийско: (каквото и да значи това): Идаризий П.П.2 И аз смятам, че това е вярно. "Антийци/анчийци" би трябвало да значи погранични. Тя думата си е прото-индо-европейска "анта" и се ползва със значение на "край, граница, фронт". Както е в гръцки - анти - отсреща/срещу.

Доста изчерпателно обяснение. Благодарско! Но това за съжаление не е прецедент и само затвърждава тезата, че дори сериозни учени правят грешки, които после остават като "наследствени". Има ги доста в нашата история.

Сарказмът ти щеше да сработи, ако в Скития нямаше и германски племена, както и всякакви други най-вероятно.

Имена като Муртагх, също и Маур са доста разпространени и сред келтските народи. Даже се използват и до ден днешен.

Според мен го има и другия проблем, че няма интерес да се върви напред. Това съм го казвал и преди, като мнение, разбира се, в други теми. Ще дам пример - представи си че утре още се разкрие въпросът за милион долара в българската история - произхода. И след това какво? Няма вече книжки, няма публикации, няма печалба. Кранчето ще секне и приключваме, особено за тези, чиито теории излязат неправилни. Това аз от една страна го разбирам, понеже в българската наука няма пари и сега не знам точно, но предполагам, че един историк не изкарва някакви супер добри доходи и е нормално да се търсят странични.

Е аз много хубаво те разбрах, само не разбрах откъде реши, че са го объркали. Че има различни варианти на един и същ текст. Точно както и в ГИБИ и на много други места. В случая единия който ти показа и другия който аз. ---------- Намира се в старобългарския превод на „Четири слова против арианите” от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (293/ 298-373) и е известна от 4 пълни и един частичен препис от XV в., от два преписа от XVI и един от XVII в., всички руски. Най-старият от тях е писан през 1489 г. в Новгород, по нареждане на дякон Герасим Поповка от брат му Митя, и в него изрично се съобщава, че е преписан „от стари български книги” (ръкописът се намира в Руската Национална библиотека в Санкт Петербург). Приписката е изключително ценна по съдържание с уникалните данни, които съдържа: за превода на книгата от Методиевия ученик, епископ Константин Преславски през 906 г., за преписването й от черноризец Тодор (син на брата на княз Борис Докс или негов домашен монах) през 907 г., за превеждането на книгата по заповед на княз Симеон и за изграждането на Златната църква в Преслав, за точната дата на смъртта на княз Борис-Михаил, за годината на покръстването на българите, означена с прабългарския израз „ехт бехти” (година на кучето — 11 година от 12-годишния лунен цикъл, 5 месец). ИЗДАНИЯ: V a i l l a n t, A. Discours contre les ariens de saints Athanase. Version slave et traduction en francais. Sofia, 1954, p. 6-7. ЛИТЕРАТУРА: 3 л а т а р с к и. В. Н. Кой е бил Тудор черноризец Доксов. Български преглед, 4, 1897,2,42-61; П о п к о н с т а н т и н о в, К., К о н с т а н т и н о в а, В. Към въпроса за черноризец Тудор и неговата приписка. Старобългарска литература, 15, 1984, 106-118. ПРЕВОДИ: Д у й ч е в, И в. Из старата българска книжнина. Т. I. С, 1943, с. 76 (превод на Ив. Дуйчев); Д и н е к о в. П., К у е в, К., П е т к а н о в а, Д. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, 108-109 (превод на К. Куев). П.П. Еми доколкото виждам в "Тържество на словото Златният Век на Българската Книжнина" преводът на К. Куев е същия като от версията на преписката, която аз пуснах. Сигурно и той го е "объркал". Нямам френското издание и христоматията да видя дали и там не са го "объркали". Златният Век на българската книжнина - Index

Обясних по-горе.

Ама те искат и вълка сит и агнето цяло. Е, не става! Явно е че преписката има различни варианти, инвалидирайки единия вариант премахваш всичката научна работа по него. Същото важи и за ответната страна. Това какво показва? Че нямаш научен консенсус при липса на анализ на САМИЯ документ и неговите варианти, а не на това какво пише в него, което е друга тема, която трябва да дойде после. Еми, като няма научен консенсус - айде марш, как се вика.