D3loFF

Понеже попаднах на нещо много много интересно ще продължа темата. Става дума за надписа на Ксеркс от Персеполис още познат и като Дайва (Daiva Inscription); код XPh Този надпис е на три езика: 1. Старо-персийски 2. Еламски 3. Акадски Това което ни интересува от целия надпис е следния абзац: Declares Xerxes the King: By the favor of Ahuramazda these are the countries of which I am king apart from Persia. They are ruled. They bear me tribute. What is said to themby me, that they do. My law, all that they hold: Media, Elamites, Arachosia, Armenia, Drangiana, Parthia, Aria, Bactria, Sogdia, Chorasmia, Babylonia, Assyria, Sattagydia, Sardis, Egypt, Ionians who dwell by the sea and who dwell across the sea, Maka, Arabia, Gandara, Sind, Cappadocia, Dahae, Amyrgian Scythians, Pointed-Cap Scythians, Skudra, Akaufakia, Libyan, Carian, Ethiopian. Обявява Ксеркс, царят: С благоволението на Ахура Мазда това са страните, на които съм цар освен Персия. Те са управлявани. Те ми плащат данък. Това, което им кажа, те го правят. Моите закони, всички те спазват: Мидия, Елам, Арахозия, Армения, Дрангиана, Партия, Ария, Бактрия, Согдиана, Хорезъм, Вавилон, Асирия, Сатагидия, Сарди, Египет, йонийците, които живеят до морето и които живеят отвъд морето, Мака, Арабия, Гандара, Синд, Кападокия, Дахи, амигрийски скити, скити с островръхи шапки, Скудра, Акауфакия, Либия, Кария, Етиопия. И по специално частта за саките с островърхи шапки: 1. Старо-персийски: s-k-a: t-i-g-r-x-u-d-a 2. Еламски: sa-ak-ka ti-ig-ra-ka-u-da 3. Акадски: gi-mi-ir ti-gír-ḫu-ú-du Надписът означава абсолютно едно и също и на трите езика, писан е по едно и също време, но думите използвани за названието на саките носещи островърхи шапки се различава по един много интересен начин. Думата използвана в Старо-персийски и Еламски е стандартната и добре позната: the Sakā tigraxaudā (𐎿𐎣𐎠 𐏐 𐎫𐎡𐎥𐎼𐎧𐎢𐎭𐎠) – "Sakā who wear pointed caps (Сака, носещи островърхи шапки). но думата използвана в Акадски е: gi-mi-ir (гимири), което съвпада точно и с вавилоно-асирийското: Neo-Assyrian Akkadian as Gimirrāya (𒆳𒄀𒂆𒀀𒀀 and 𒇽𒄀𒂆𒊏𒀀𒀀) - Гимирая Late Babylonian Akkadian as Gimirri (𒆳𒄀𒈪𒅕 and 𒆳𒄀𒂆𒊑) - Гимирри Което е повече от ясно какво означава, понеже си е официално признато от науката - кимери/кимерийци. Ето и изображения по-долу от древно-гръцки вази как са изглеждали. Ясно се виждат островърхите шапки. Впрочем на гръцки това са така известните: Ορθοκορυβαντες (Ортокорибанти), което е буквален превод на персийското: хора носещи островърхи шапки. Ще си позволя да направя следното заключение (в което впрочем съм доста убеден): Сака и кимерийци е едно и също нещо, просто думата за тях е различна на различните езици. Надписът го потвърждава, както и думите на други езици като гръцки, както и изображенията. Също така ще помоля коментиращите, които не са съгласни с това мое заключение да изложат контра-аргументи против, особено по отношение и на надписа, за да стане истински разговор, а не просто обичайните отрицателни излияния без грам стойност.

Аз и с Джар-Джар Бинкс ще си сменя аватара, ако ме убедиш, но като гледам логиката и посоката на разсъжденията скоро няма да стане. Самият факт, че се опитваш да обясниш родовете означава, че ти търсиш директно произход, а не обяснение на календара. Само че календарът и произхода са две различни неща, които естествено не са задължително свързани помежду си. Ясно е че има две възможности - календарът да е собствен или да е привзет. Но ние не знаем кое от двете е. Затова първо трябва да обясним термините от Именника и после в следствие на това да търсим обяснения за произход. Не може да поставяме каруцата пред коня, нали така? Да обясняваме родовете какво може да значат не е за тази тема, а за темата Произход на българите, така че тази хипотеза не е за тук. Особено при положение, че термините не видях да ги обясняваш в написаното, само родовете. Да, ако има с какво да го засечеш. Някой друг документ или нещо. Аз термините например ги засякох с гръцката библия и от там изведох, че авторът се е объркал, защото думите са буквално същите. Това отново е търсене на произход, а не обяснение на Именника. Да, тези източници са важни и много много интересни, но отново не са за тази тема. Но ако трябва да си позволя коментар - халдеите са вавилонци, не асирийци, което отново показва, че хората по онова време не са правели разлика много много между халдеи, перси, асирийци, шумери, парти и т.н. Няма генетични сходства и няма как да има понеже асирийците са семити и можеш да ги приемеш за нещо като прото-араби. Такъв изявлен генетичен материал няма в България и аз не мисля и че има и как да има.

1. Това не е оригиналният текст, а преписка на препис. 2. Ти явно тотално не разбираш, че една дума може да има различни форми в различните славянски езици, а и естествено не само в тях, но и във всички други езикови семейства. Това впрочем е изумително. 3. Не знам, аз дадох обяснение на цялото словосъчетание. Ти какво направи? Опитваше се да ни продаваш несъществуващи неща. Има един, който троли, ама май не съм аз.

Защо ли?!

Общо? Няма такова нещо. Откъде накъде! Аз се разграничавам тотално от всякакви псевдо-тълкувания на Преписката на Тодор Доксов различни от: 1. предложеното от @К.ГЕРБОВ и после повторено от @БатеВаньо за първата дума - лѣ(т) етхь = лѣтехъ 2. предложеното от мен: бехти = бігти лѣ(т) етхь бехти = лѣтехъ бігти Не че особено ми пука, чия заслуга би било, понеже аз нямам какво да печеля от история, но смятам за несериозно всяко друго обяснение, особено при положение, че думите ги има налични и отговарят точно и по логика и по начин на използване в контекста. Това, че никой не ги е видял за няколко десетилетия или да го кажем по-точно не е искал да ги види поради търсене на някакви измислени календарни термини под път и над път или други фантасмагории си е лично негов проблем. По този въпрос това ми е официалната позиция!

Добре, любопитно звучи, накъде биеш? Изплюй камъчето.

Може, но в такъв случай, ако следваш пътя и логиката на текста ще превишиш много разстоянието от стария дом на Муртаг до Дунав, което е общо около 80 км. Той е бил в стария си дом, направил нов дом на Дунав, по средата на 20 000 разтега, сиреч 40 км е могилата. Старият римски път минава Варна - Девня - Никополис ад Иструм.

Понеже ми стана интересно. ...и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега... Един разтег, фадъм, оргуия (ὀργυιά) е между 1.87 - 2.10 метра. 20 000 разтега ~ 40 000 метра = 40 км. Възможност 1: Ако мерим от Плиска - най-близката точка до Дунав е: от западната страна на Силистра - 80.9 км. Средата е: в нивите на юг от село Колобър. Възможност 2: Ако мерим от Велики Преслав - най-близката точка до Дунав е: от западната страна на Пожарево, директно на юг от острова - 101.6 км. Средата е: в нивите директно над (на север) от село Хърсово. Възможност 3: Ако мерим от Аула на хан Мортаг при село Хан Крум - най-близката точка до Дунав е: от западната страна на Пожарево, отново директно на юг от острова - 97.5 км. Средата е: в нивите южно от село Бърдоква. Две от крайните локации съвпадат точно около Пожарево и острова на Дунав. Там може да е бил новият дворец (дом). А могилата вече би било доста по-трудно да се определи понеже сигурно се пада в нищото.

Да, твоя въпрос остана малко игнориран поради дискусията. Ами китайците попринцип си твърдят, че календарът си е тяхно изобретение, но ако се търси възможност да е привзет, нали чисто хипотетично, то това нормално би било да е от по-стар народ, който вече го е бил развил и просто чрез контакти им го е предал. Сега народите, които са по-стари от тях и са развивали календарни системи не са много.

Защо, какво сме изпуснали?

Това с думите по-дълги от 4 букви ме съсипа, признавам си. Оправи ми деня набързо.

Ами това при наличие на съответните средства много лесно може да се провери. Вече има модерни технологии - GPR (наземен радар на БГ), което е неинвазивен метод за сканиране какво има под земята. По-евтините достигат до 10-тина метра, по-скъпите вече и за по-голяма площ може и до 30 метра под земята да ти каже какво има. Минава се отгоре и се прави карта на руините, ако разбира се това което търсим има останали някакви основи под земята. Вече, пак го казвам, е много лесно. Стига средства да има за подобни дейности.

Това някакъв контра-аргумент ли трябваше да е? Не разбрах. П.П. Ще си позволя да забия последния пирон в ковчега на преписката на Тодор Доксов. И с аргумент ще го направя даже (да не повярва човек). бігти 1) (швидко пересуватися на ногах), летіти, мчати(ся), поспішати(ся), нестися, квапитися, гнати(ся), чесати, чухрати, махати, шкварити, шпарити 2) (про час, події — швидко, непомітно минати), пробігати, пробігти, перебігати, перебігти, збігати, збігти, мчати(ся), летіти, плинути, пролітати, пролетіти Превод: бігти 1) (да се движи бързо на крака): тичам, летя, хвърча, бързам, нося се, пришпорвам се, гоня, препускам, препускам бързо, тичам бързо, изтичвам бързо. 2) (за време, събития — да минават бързо и незабележимо): минавам, преминавам, пробягвам, изтичвам, летя, тека, прелитам. Чао.

864 е годината на маймуната. Ти вече тролиш темата и дори не е забавно, макар че много се смях на бехти, че било числително. Дори 863 пак не е годината на кучето. И 865 и тя не е. Спри се, моля те. Нямаш аргументи и почваш да се излагаш. Честно!

Велик си!

Няма какво да му се чудите. Естествено, че става дума за "отминалите години". Или за да бъдем точни: в лѣ(т) етхь бехти в лѣтѣхь бехти буквално означава "през годините, които се извървяха". Ср. мнение О. Н. Трубачева о соотношении форм *běgti и *běgati: «Несмотря на то, что здесь представлено несколько случаев совершенно очевидной вторичной репродукции праславянской модели *běgti в новых условиях, а также несмотря на то обстоятельство, что *běgt’i охватывает меньшее, сравнительно с *běgati, *běžati число славянских языков, следует именно форму *běgt’i считать основной и наиболее древней формой этого глагольного гнезда. bėgti Lithuanian /ˈbʲeːk.tʲɪ/ verb Definitions to run to hurry to run away, escape to pass, elapse to flow, run Etymology Derived from Proto-Balto-Slavic *beˀg- inherited from Proto-Indo-European *bʰégʷeti, *bʰegʷ- (run, flee). Origin Proto-Indo-European - *bʰegʷ Belarusian: бегчы (bjehčy) Russian: бечь (bečʹ) Ukrainian: бігти (bihty) Old Church Slavonic: бѣщи (běšti) бехти, бечти, бигти, бихти, бегчъ, бечъ, бещи, бежи и т.н. други форми, както искате го въртете и сучете означава едно и също нещо. Дали ще го пишете с ч, ш, щ, ж няма никакво значение.

Мислех да не коментирам повече, но ще ти отговоря. Ами защото не можем да се разберем за кой човек говорим. В смисъл аз знам за кой говоря, но явно или го обяснявам зле или ти не можеш да ме разбереш. Имаш двама човека: 1. Оригиналният автор на Именника - който предполагаемо най-вероятно си е живял на територията на Първото Българско Царство. Той е написал, съставил или както искаш го наричай Именника с листа на владетелите. За него както ти казваш понеже си е на наша територия било е нормално да каже за Аспарух "дойде". И така тук всичко е точно, няма въпроси и неясноти, надявам се. 2. Руският преписвач - който е живял на руска територия (нормално). Той е получил документа отнякъде и просто го е преписал и понеже се е объркал го е включил в неговия сборник между Четвърта Книга на Царете и Хрониката. Под "автора" аз ти говорех за руския преписвач, а не за оригиналния автор. Сега разбра ли ме? Виж @miroki какво е написал. Той много хубаво го обясни, че са били на листове и че може да има и липси. И той всъщност и прекъсва, понеже имаш цял липсващ владетел (а може и още). Да, но не се доказва нещо, което го няма, нали така? Няма едни и същи термини в двата документа и това е факт. Не могат да бъдат засечени. Който иска да твърди, че в Преписката на Тодор Доксов има календарни термини като в Именника да го докаже. Тъжно.

Почваме да отиваме в сферата на малоумието, осъзнавате ли го? Единия вика - прочетете тая книга 200 страници и ще разберете, без цитати, без анализ, без аргументи. Книжката е 50 кинта, но там е истината, казвам ви, благодаря! Другия - не може да разбере, че съставителя/преписвача се е намирал в руските земи по това време. В смисъл хора, знам че е топло времето, но хайде малко по-сериозно. Имаме претенции за много знания и ги гледаме останалите все едно сме над нещата, ама май май само дотам. Това беше от мен. Аз каквото имах да казвам го казах.

Авторът на цялото произведение/сборник, не на Именника. Този който го е преписвал/сглобявал. Не се хващай за глупости, като аргумент, моля те.

Това при положение, че цяла Европа знае, че са езичници и го има в историческите извори, и си има официална комуникация с Папата, писма, легитимация през църквата със съответните му регалии и т.н. да се разчита на промяна или допълване на Библията за постигане на такава цел е повече от несериозно твърдение. Ако ставаше така нямаше да го има целия този зор и с Рим и с Константинопол. Особено при положение, че е пълно с такива текстове в същия стил. К'во, седнали са и са си избрали - абе, асирийци ни харесва, там ще го сложим? П.П. Защо Калоян, който търси потвърждение на царската власт не прави същото после? Няма цитиране на Библия, няма нищо, ами си следва административния ред? Да не говорим, че е пълно с монаси из цяла Европа, които са много добре наясно с Библията и какво пише в нея (нали по цял ден са я чели), че подобен евтин номер да мине.

Защо ме караш да обяснявам елементарни неща? Авторът е от северната страна на Дунав. Мисли си че тия царе са управлявали от южната (на юг от Дунав) и после са отишли на север, а не както в действителност е станало. Той реферира за тия князе като за асирийски такива - според теб от коя страна на Дунава си е мислел, че са били? А, на тия въпроси не мога да ти отговоря. Това е оцеляло най-вероятно, след като Цимисхи и русите опожаряват Преслав. Стига с тая преписка - по никакъв начин не може да свържеш преписката с Именника. Термините НЕ СА едни и същи, че да кажем, че има връзка директна. Това са абсолютни предположения.

Изобщо не са свободни съчинения, аз си защитих тезата, смятам. Пише ама между първата и втората част на Именника, където се упоменава че са управлявали "от другата страна на Дунава". Преди това няма локация. Ти според теб при положение, че очевидно не знае че листата е българска дали му е ясно от коя страна на Дунав става въпрос. Погледнато от негова страна Самария е от другата страна на Дунав. Тоест за него и това е било донякъде логично понеже си е представял, че са дошли от юг на север, а не от север на юг. Като добавим и термините, които посочих се получава това, което се е получило. П.П. Аз нямам против, ако желаеш да си защитиш хипотезата вържи нещата логически, по смисъл и хронологично в един пост и ги изложи както си е му реда.

Не си чел внимателно. Авторът идея си няма, че това е български владетелски род, камо ли каква им е била религията преди това. Тези неща изобщо не са взети под внимание. Сборникът е най-вероятно съставен към X в., когато и руснаците и ние сме християни вече и това е била актуалната действителност. Имал го е на отделен лист или книга и е съставял хронологически доколкото е могъл от Библията и руските преводи на византийски документи, които са му били налични. "Основната, но не единствена възможна хипотеза е, че оригиналът на хрониката е преведен от гръцки, но какво пречи да става въпрос и за сирийски препис на книгата на царете? Вътре вкарват допълнителният текст с примерно съдържание бла, бла (a: mu ' lu: ta:) dilomtvirem , късният препис го разчита като „а ему лет“, но устатъка му е непознат и го преписва дословно". Да, би ли обяснил защо ще го вкарват вътре точно там? Мислиш ли, че тези хора тогава са правили разлика между сирийски, акадски, арамейски и т.н. езици? Веднага те оборвам, че текста най-вероятно вече е бил преведен на църковно-славянски, преди да попадне у автора. Черноризец храбър в "За буквите" пише, че най-старият език е сирийския, което днес знаем, че не е вярно.

Благодаря! Следи ми сега мисълта внимателно, както и другите на които им е интересно. Цялостният текст в който Именникът е включен има следната структура: - Четвърта Книга на Царете от Библията (Стар завет) - червено - Именника на българските владетели - зелено - Хрониката на Георги Монах Амартол (6-та глава) - синьо Сега това не е нещо, което да не е било обсъждано и преди, но основният въпрос е защо Именникът е вмъкнат точно между двете други книги. Реално Именникът не е вмъкнат вътре в някое от тези произведения, ами между тях. Тук ще направя едно малко отклонение. Както казахме предишната книга преди Именника е Четвърта Книга на Царете. Това е книга от Библията и тя не може да бъде променяна освен на събор или по решение на доста по-високопоставено лице от монаха, който е преписвал. Ако той си е позволил подобно нещо по онова време е щял да свърши в неособено приятна ситуация за него. Структурата на Четвърта Книга на Царете е следната: - изброяват се израелски царе - говори се за асирийското нападение над северното израелско царство (по това време Израел е вече разделен на две - Израилско царство и Юдейско царство). - и накрая се говори за вавилонското (халдейско) нападение над Йерусалим (Юдейско царство) и отвеждането на населението във Вавилон от Навуходоносор II. Отново ще кажа тъй като Четвърта Книга на Царете не може да бъде променяна като текст всички референции към асирийски царе трябва да бъдат направени след нея. Тоест всички добавки като Именника и Хрониката на Георги Амартол трябва да са след нея, независимо че няма да са хронологически обосновани, тъй като асирийското робство е доста преди вавилонското. Цялото литературно произведение е една мешавица/сглобка между библейски и исторически текстове, най-вероятно писана в опит да се състави някаква история на света до този момент, било то за някой благородник или просто като сборник. Това е ясно, може да се приеме за факт и се вижда от структурата. Най-вероятно е писана/преписвана от монах, който е бил горе-долу добре запознат с религиозните текстове и който се е опитал да следва някаква хронологическа последователност, въпреки препятствието да не може да променя библейски текстове. Но... въпросният монах/преписвач не е знаел какво означават термините в Именника, а по всяка вероятност не е и чувал и за владетелите в него. Но, разбира се, преди да го препише го е прочел внимателно. И като го е прочел е видял два термина, които са му направили впечатление: 1. Шегор 2. Сомор Тъй като авторът е познавал добре Библията и византийските исторически текстове веднага ги е разпознал, като: 1. Шегор/Сигор е гръцкото название на Зоар от Септугианта (гръцкия Стар Завет), където думата е: Σεγώρ, Σηγώρ 2. Сомор - това го е видял или знаел от руския превод на Хрониката на Георги Амартол, цитирам: Когда иудеи возвратились, они стали ревновать их как иноплеменников, и не соприкасались с ними, называя их по горе Сомора самаритянами. Тоест под Сомор той е разбрал - планината Самара или както също се е наричало северното израелско царство - Самара. В крайна сметка човека е решил, че става дума за текст свързан със северните земи на Израел и тяхното завземане от асирийците и поради тази причина е вмъкнал Именника между Четвърта Книга на Царете и 6-та глава от Хрониката на Георги Амартол, тъй като не е можел отново го казвам да промени текста на библейската книга. По този начин си е мислел, макар да му е било ясно, че не е точно, че спазва някаква хронология. И тъй като 6-та глава от Хрониката започва с: "После вышеназванных ассирийских царей царствовал, как сказано было, Навуходоносор, 24 года, который и Иерусалимом владел семь лет...". - което се и вижда и от снимките/преписите (включително и на тази по-горе в поста) на Именника се получава това объркване, че въпросните царе са асирийски. Но те не са, поради това, че и преписващият се е заблудил. Ето това е станало и текста няма нищо общо с асирийци, Израел и т.н. А самият текст си говори за български владетели (за които нормално няма обяснение в текста, че са такива) и термините в него нямат нищо общо с тези събития и езиците говорени от въпросните народи.

@Tomata Точно за 5 минути и с един пост мога да ти разбия асирийската хипотеза на пух и прах. Защото аз знам какво е станало и защо текстът е там където е и мога да го докажа. В смисъл не просто хипотеза или теория - доказателство, писмено. Също така и на @makebulgar и на @sir великите писания и разсъждения по другите теми с един куп народ (включае и някакви професори), където ми говорят за Четвърта Книга на Царете и Хрониката на Георги Амартол, но само си говорят - не са ги чели и не знаят защо нещата са така както са. Иначе са големи историко- лингвистични експерти и се изказват за щяло и нещяло. Да го направя ли?