D3loFF

От Приск ето това успях да намеря: Руски: Пока мы беседовали об этом, явились некоторые из людей Аттилы и сказали, чтобы ни Бигила, ни мы не покупали ни римского пленника, ни раба из варваров, ни лошадей, ни чего-либо другого, кроме съестных припасов, пока не будут разрешены недоразумения между римлянами и уннами. Это было сделано варваром умно и искусно, так что Бигила легко мог быть изобличен в своем замысле против него, не умея объяснить причины, по которой он привез золото, а мы под предлогом ответа, который будет дан по делам нашего посольства, должны были ждать Онегесия, чтобы он мог получить дары, которые мы сами хотели дать и которые прислал император. Он со старшим сыном Аттилы в это время был послан к акатирам, народу скифского племени, подчинившемуся Аттиле по следующей причине. У этого народа было много начальников по коленам и родам; император Феодосий послал им дары для того, чтобы они по взаимному соглашению отказались от союза с Аттилой и предпочли союз с римлянами. Но посланный с дарами роздал их не по порядку каждому из царьков народа, так что Куридах, старший по власти, получил дары вторым и, как обиженный и лишенный принадлежавших ему даров, призвал Аттилу против своих соправителей. Последний не замедлил выслать большую силу и одних перебил, а других склонил к подчинению; затем он пригласил Куридаха для участия в праздновании победы; но тот, заподозрив злой умысел, ответил, что трудно человеку явиться перед лицом бога: ведь если даже на солнечный диск нельзя посмотреть пристально, то как может кто-либо невредимо лицезреть величайшего из богов? Таким образом, Куридах остался на родине и сохранил свою власть, между тем как весь остальной народ акатирский подчинился Аттиле. Желая поставить своего старшего сына царем этого народа, он и послал Онегесия для устройства этого дела. Поэтому-то и нам он, как сказано, приказал подождать, а Бигилу отправил вместе с Эслой в римские владения под предлогом отыскания беглецов, а на самом деле для доставки золота Эдекону. Български: Докато разговаряхме за това, дойдоха някои от хората на Атила и казаха, че нито Бигила, нито ние трябва да купуваме римски пленници, роби от варварите, коне или каквото и да било друго, освен хранителни припаси, докато не се разрешат недоразуменията между римляните и хуните. Това беше направено умело и хитро от варварина, така че Бигила лесно можеше да бъде изобличен в своя замисъл срещу него, без да може да обясни причината, поради която е донесъл злато, а ние, под предлог на отговора, който ще бъде даден по делата на нашето посолство, трябваше да чакаме Онегесий, за да може той да получи даровете, които самите ние искахме да дадем и които бяха изпратени от императора. Той, заедно с най-големия син на Атила, по това време беше изпратен при акатирите, народ от скитски произход, който се подчини на Атила по следната причина. Този народ имаше много вождове по племена и родове; император Теодосий им изпрати дарове, за да се откажат от съюза с Атила и да предпочетат съюза с римляните. Но пратеникът с даровете не ги раздаде по ред на всеки от владетелите на народа, така че Куридах, най-старшият по власт, получи даровете втори и, обиден и лишен от полагащите му се дарове, призова Атила срещу своите съвладетели. Атила не се забави и изпрати голяма сила, като уби едни и принуди други да се подчинят. След това той покани Куридах да участва в празнуването на победата; но Куридах, подозирайки лошо намерение, отговори, че е трудно за човек да се яви пред лицето на бог: защото ако дори на слънчевия диск не може да се гледа пряко, как може някой да погледне невредимо най-великия от боговете? Така Куридах остана в родината си и запази властта си, докато целият останал народ на акатирите се подчини на Атила. Желаейки да постави своя най-стар син за цар на този народ, Атила изпрати Онегесий, за да уреди този въпрос. Затова, както беше казано, ни заповяда да чакаме, а Бигила изпрати заедно с Есла в римските владения под предлог да издирят бегълци, а всъщност за да доставят златото на Едекон. Руски: На следующий день я пришел ко двору Аттилы с дарами для его жены, по имени Креки; от нее он имел троих детей, из которых старший стоял во главе акатиров и прочих народов, живших в припонтийской Скифии. Български: На следващия ден дойдох в двора на Атила с подаръци за жена му, на име Креки; от нея той имал три деца, от които най-голямото стояло начело на акатирите и други народи, които живеели в Понтийска Скития. От това което чета акацирите се разцепват и Атила се опитва да пробута сина си за техен цар или поне на подвластната му част. Онегасий е просто пратеник, а той впрочем е грък. По-рано в разказа се споменава това, както и в откъсите от ГИБИ. И съдейки от втория абзац Атила успява да постави сина си начело на акацирите, но това че се разделят води до много последствия. Впрочем споменава се само, че акацирите живеят в Понтийска Скития, но тя Скития се дели на две - западна и източна, така че те попадат в това описание дори на мястото посочено на картата. Освен ако няма друг текст, който ги локализира по-точно. Много интересен факт е че Атила иска да постави синовете си начело на други народи. По тази логика Ирник (Ернак) от именника може наистина да е хун, но да не е изобщо българин.

Да, но веднага те контрирам, че имаш и: хуно-гунд-ури - "хунски войници" по старо-немски от "гунд" или хунски народ, пак от "гунди" от кюрдски - селяни. А от източниците можем да извадим вземане-даване и с германските племена и с азиатските. Така че, кое е вярното? П.П. Атила е мургав и е имал рядка брада понеже те са практикували скарификация на лицето и от това не му е растяла брада като хората. Не ги забравяй тия факти.

А и реално няма значение към кой век се отнася картата: - дали към края на 4 в. (370-390 г.) - дали към средата на 6 в. (~550 г.) понеже пак трябва да са спазени условията: - да сме достатъчно близо, за да се бием с ломбардите - да сме на север от хуните (или техните останки) Пак само тази територия горе-долу отговаря на описанието. Освен ако някой не се сети за някаква друга де, но описанието на Йорданес е наистина много простичко: - Аести - Акацири - Българи посока север-юг.

Значи дали е точно така не зная, но бих предложил/предположил, че това което виждаме на картата по описанието на Йорданес и то няма име бих го нарекъл "България от 4 в." е различно образувание, различна държава от Кубратовата СВБ. Освен българското ядро останалите прилежащи етно-държавни елементи са различни, да. П.П. Все пак разликата е почти 300 г.

Какво искаш да кажеш? Не го схванах това.

Отговорих ти в нова тема, за да не продължаваме с офф-топика тук.

Темата е продължение на дискусия от раздела Археогенетика за местоположението на българите преди 7 в. Картата е направена по описанието на Йорданес за скитските земи в творбата му Гетика, отнася се към периода - края на 4 в. и съвпада почти 1:1 с предишни карти съставени напълно независимо от тази, като картата на @miroki: Важно!: Ломбардите са добавени просто за ориентир и улеснение на дискусията и не се отнасят към това време. Еми, не знам трябва да се разсъждава по въпроса. Има няколко възможности: - акацирите да са мигрирали на юго-запад - да ги бъркат акацири с алциагири - да сме загубили западната територия временно или да не сме я имали, а да сме по-на изток и после да сме се приближили до ломбардо-гепидите О, да, разбира се. Славяните живеят по гори и блата и надали тяхната територия е хомогенна. Това е просто техния ареал.

Еми, така е по описанието на Йорданес. Освен това само така могат да са спазени двете условия: - да са на север от хуните - да могат да се бият после с ломбардите Ако са много на запад няма как да са "над Черно" море и на север от хуните, а ако са много на изток няма как после да се бият с ломбардите, които заемат гепидската територия. П.П. Освен това тази територия за времето за което се отнася е напълно различна от Стара Велика България, която е 7 в. и по-на югоизток, вече с връзка с крайбрежието на Черно море. Възможно е това което ти даваш като описание да е около век по-късно от времето за което се отнася картата и границите са се изместили вече.

Нямах предвид теб специално. Общо говоря. Но да, имайте ги предвид тия неща, които се изговориха по-горе при генетичните анализи.

Абсолютно! То другото население е избито или преселено покрай Готската война и последвалите нон-стоп варварски нападения. Така че всякакви тракийско-автохтонни теории с изключение евентуално на синтите, които имат присъствие и в Скития са тотално несъстоятелни.

Благодаря! Да, точно така е. Описанието е много простичко: покрай Балтийско море са аести/ести-те, директно на юг от тях са акацирите и директно под тях са българите. Територията на СВБ, която опира Черно море в 7 в. е завзета по-късно след разпада на хунската дъжава, когато са слаби. Може затова на Кубрат да му казват "господар на х/оногурите", понеже им е вече господар, като ги е подчинил.

Стара Велика България не трябва да ви е показател, колкото и странно да звучи. Това е държава от 7 в., на чиято територия преди това живеят други народи - скити, готи, хуни и т.н. Трябва да се разбере българите къде са били ситуирани преди това, защото е напълно реална възможността територията на СВБ да е завзета на по-късен етап и да е включила остатъците от тези народи в себе си и затова да ви излизат централно-азиатски данни. Според мен лично "пра"-българите трябва да ги търсите по-на север от СВБ преди 7 в. Впрочем това може и да е възможно обяснение за хипотезата при която не са срещали хуните или така да се изразя не са били част от хунската конфедерация - нали това е противно на общо приетото, естествено, но е възможност. Работя по една карта по Йорданес в момента. Ето я в чисто работен вид, та не ме нападайте много много все още, но вижте добре къде ги поставя българите преди хуните да навлязат към Панония: Нека обясня. Според картата по описанието на Йорданес (неговото описание не включва ломбардите, тях ги добавих за нагледност) българите са на север от хуните и последвалата СВБ. Готите вече са напуснали Скития и са слезли на Балканите. Напълно е възможно ние да сме изпуснали цялото представление наречено хуни поради простата отдалеченост от тях, тъй като се знае, че те навлизат от южната страна. Но пък сме идеално ситуирани да се бием с ломбардите, които завземат гепидите по-късно, понеже сме до тях. Сега разбира се това не е супер точно разпределение, но е достатъчно точно по описанието. Мисля да го обясня в друга по-дълга тема като съм готов, но в общи линии схващате идеята, че движението е север-юг, а не изток-запад.

Константин Багренородни - За управлението на империята Нали между "име" и как са наричани има разлика, защото наричането е нещо съвсем различно понеже екзоним може да значи всичко. Но, почваме да го обръщаме на произход и спамим темата на хората за Археогенетика. Ще го продължим в някоя друга тема по-подходяща по въпроса.

Абсолютно си прав, но тогава трябва или да се работи по подобряването на методологията за идентифициране или просто, когато това не е възможно да се каже великото и изобщо не толкова страшно - "не знам". Все пак в крайна сметка пробите се сравняват с други и според мен би било много по-обективно да се търси каква е пробата със сравняване на вече почти 100% идентифицирани такива, отколкото първо да се определя каква е и след това да се сравнява. Тук не мога да се съглася, особено след анализа за ванандците и техните вземания-давания с други народи. За мен лично изобщо не е ясно дали тия названия/племена имат нещо общо с българите или е лингвистична грешка още от едно време. Ние не знаем как точно се е формирал този хунски съюз. Имаш абсолютно реалните възможности: - да имаш целия български народ в хунската конфедерация - да имаш само част от него, т.е. български преселници в чужди територии, захванати покрай другите племена - да нямаш българи изобщо и това просто да са названия, които звучат близо и толкова Последвалото отъждествяване с хуните е по-скоро териториално, а има и скитско отъждествяване, което пък е различно, понеже в почти всички източници ги разграничават, така че кое е правилното и кое грешното не е лесно да се каже. Магнус Феликс Енодий нали пише за българите в Похвално слово за Теодорих около 500 г. и доста ясно говори само за българи. Това е само 50 г. след Атила, а пък българите били с добре известна история по неговите думи. И ако са били част от хунската държава, т.е. подвластни как така до преди това не са били побеждавани? Няма логика. Точно така там е пълно мазало. Има много малки племена, които са подвластни на хуните и влизат в битките и после изчезват поради многото убити и разпадането им. Има ги споменати в ГИБИ, но сега не ми се рови да ги намеря кои бяха дадените като пример. Да не говорим за племенните размествания, които са следствие от войните и които допълнително усложняват картинката. Но хунската държава съществува много малко време, за да може реално да асимилира племена.

Много яко, нали? С много неща е така, за съжаление. Свиквай!

Защо ли? Не е като да няма един цял документ наречен Хроника от Монемвасия, който разказва за над двеста годишна окупация на Елада (587-805) от славяни и авари, която после от отвоювана от византийците, а най-вероятно и доста свързана с взимане-даването на Крум с аварите също. Сега това, разбира се, не е от най-удобните теми на историците, които си поставят Гърция в територията на ИРИ преспокойно през този период или като цяло избягват темата.

Възможно, няма как да знаем. Със сигурност са повече от един.

Плиний го казва, но споменава че имало и други, които го правели. Явно по онова време доста хора са писали, но малко е останало.

Не е може виждане изобщо понеже аз гледам безпристрастно на историята, но ще се съглася със забележката частично, понеже цитирате едностранно, но пък е и моя също грешката, понеже казах че е Страбон, който го казва, а е то е Плиний Стари: Pliny the Elder, Natural History 1-11 At this spot begins a well-wooded district, which has given to the sea that washes its banks the name of the Hylaean Sea; its inhabitants are called Enoechadlae. Beyond them is the river Panticapes, which separates the Nomades and the Georgi, and after it the Acesinus. Some authors say that the Panticapes flows into the Borysthenes below Olbia. Others, who are more correct, say that it is the Hypanis: so great is the mistake made by those who have placed it in Asia. Плиний Стари, Естествена история 1-11 На това място започва добре залесена област, която е дала на морето, което измива бреговете ѝ, името Хилейско море; жителите ѝ се наричат Еноехадлае. Отвъд тях е реката Пантикапес, която разделя номадите и георгийте, а след нея Ацесинус. Някои автори казват, че Пантикапес се влива в Бористен под Олбия. Други, които са по-прави, казват, че това е Хипанис: толкова голяма е грешката, допусната от онези, които са го поставили в Азия. Страбон и Плиний живеят горе-долу по едно и също време, така че кой крив кой прав (а явно и от другите автори споменати от Плиний) го оставям на тълкуванията на хората, които имат по-лично отношение по темата. Погрешно сте ми разбрали и позицията понеже аз проблем с българи и на двете места където има реки Хипанис нямам. Няма нужда да цитирате Уикипедия при положение, че имате линк (а и много други) към цял исторически проект, свързан с древните автори: Ето ще дам линка отново, както и малко от многото споменавания на Хипанис в Азия: https://topostext.org/place/469320WHyp Диодор Сицилийски - Историческа библиотека 1-7 § 2.37.4 The river which is nearly the equal of the Ganges and is called the Indus rises like the Ganges in the north, but as it empties into the ocean forms a boundary of India; and in its course through an expanse of level plain it receives not a few navigable rivers, the most notable being the Hypanis, Hydaspes, and Acesinus. § 2.37.4 Реката, която е почти равна на Ганг и се нарича Инд, извира като Ганг на север, но когато се влива в океана, образува граница на Индия; и в течението си през обширна равнинна равнина получава (като вливания) не малко плавателни реки, най-забележителните от които са Хипанис, Хидасп и Ацесин. Страбон - География § 15.1.32 The direction of the march, as far as the Hydaspes, was for the most part towards the south. After that, to the Hypanis, it was more towards the east. The whole of it, however, was much nearer to the country lying at the foot of the mountains than to the plains. Alexander therefore, when he returned from the Hypanis to the Hydaspes and the station of his vessels, prepared his fleet, and set sail on the Hydaspes. § 15.1.32 Посоката на похода, чак до Хидасп, беше в по-голямата си част на юг. След това до Хипанис беше по-на изток. Всичко това обаче беше много по-близо до страната, разположена в подножието на планините, отколкото до равнините. Затова Александър, когато се завърна от Хипанис към Хидасп и станцията на своите кораби, подготви флотата си и отплава по Хидасп. и т.н., и т.н. още много споменавания. Ето всичко за Хифазис - https://topostext.org/people/2053. А дали са едно и също нямам представа, който иска да ги сравнява географски, но е факт че са различни имена в тестовете. @miroki Впрочем докато отговарях на поста на г-н Гербов намерих и тези - още два линка за Cophen и Cophes: https://topostext.org/people/3565 - Cophen https://topostext.org/people/4126 - Cophes

Значи има доста неща. Първото е че са три реките наричани Хипанис: 1. Южен Буг 2. Река до Фанагория, от източната част на Кимерийския Босфор (което най-вероятно е Кубан) 3. Хипанис в Азия Второто са описанията на Страбон, че реката до Фанагория е погрешка наричана Хипанис, както и за това което се чудехме защо авторите си мислят, че Дон (Танаис) извира от Кавказ - а то е че местните са блокирали реката на места и явно корабите/лодките са се обърквали и са тръгвали по някакви притоци нейни на юг. Значи Кофен (Cophen) е река Кабул, но дали има връзка с Хипанис това не видях да е директно отъждествено някъде в текстовете.

@miroki Ето ти нещо изключително интересно - всички извадки (мисля че) за река Хипанис от древните автори. Сега ги чета в момента: https://topostext.org/place/469320WHyp Приятно четене!

Ти видя ли снимката, която пуснах няколко поста по-нагоре. Буквално е овнешка глава, така изглежда погледната от морето. Ето ти Плиний Старши какво пише: At the river Carcinites, Scythia Taurica begins, which was once covered by the sea, where we now see level plains extended on every side: beyond this the land rises into mountains of great elevation. The peoples here are thirty in number, of which twenty-three dwell in the interior, six of the cities being inhabited by the Orgocyni, the Characeni, the Lagyrani, the Tractari, the Arsilachitae, and the Caliordi. The Scythotauri possess the range of mountains: on the west they are bounded by the Chersonesus, and on the east by the Scythian Satarchae. On the shore, after we leave Carcinites, we find the following towns; Taphrae, situated on the very isthmus of the peninsula, and then Heraclea Chersonesus, to which its freedom has been granted by the Romans. This place was formerly called Megarice, being the most polished city throughout all these regions, in consequence of its strict preservation of Grecian manners and customs. A wall, five miles in length, surrounds it. Next to this comes the Promontory of Parthenium, the city of the Tauri, Placia, the port of the Symboli, and the Promontory of Criumetopon, opposite to Carambis, a promontory of Asia, which runs out in the middle of the Euxine, leaving an intervening space between them of 170 miles, which circumstance it is in especial that gives to this sea the form of a Scythian bow. After leaving this headland we come to a great number of harbours and lakes of the Tauri. The town of Theodosia is distant from Criumetopon 125 miles, and from Chersonesus 165. При река Карцинитес започва Скития Таврика, която някога е била покрита от морето, където сега виждаме равни равнини, простиращи се от всяка страна: отвъд това земята се издига в планини с голяма височина. Народите тук са тридесет на брой, от които двадесет и три живеят във вътрешността, шест от градовете са обитавани от оргоцини, харакени, лагирани, трактари, арсилахити и калиорди. Скитотаврите притежават веригата от планини: на запад те са ограничени от Херсонес, а на изток от скитските Сатархи. На брега, след като напуснем Карцинитес, намираме следните градове; Тафра, разположена на самия провлак на полуострова, а след това Хераклея Херсонес, на която свободата е дадена от римляните. Това място по-рано се е наричало Мегарис, като е най-изчистеният град във всички тези региони, в резултат на стриктното запазване на гръцките нрави и обичаи. Стена, дълга пет мили, го заобикаля. До него идва носът на Партениум, градът на Таври, Плация, пристанището на Символите, и носът на Криуметопон, срещу Карамбис, нос на Азия, който върви в средата на Евксина, оставяйки междинно пространство между тях от 170 мили, което обстоятелство по-специално придава на това море формата на скитски лък. След като напуснем този нос, стигаме до голям брой пристанища и езера на Таври. Град Теодосия е отдалечен от Криуметопон на 125 мили, а от Херсонес на 165 мили. Криуметопон е точно нос Айя, защото последователността е спазена точно както е на модерна карта: Херсон --> Символ --> Криуметопон, от запад на изток. П.П. А Карамбис е Инджебурун отсреща в Турция и разстоянието е точно 170 мили. Няма грешка тук.

Значи аз напълно те разбирам какво искаш да кажеш и НЕ твърдя, че Куфис е Кубан. Аз също я търся в района в който и ти, просто не баш на същото място. Прокопали са канал (или са ги свързали по някакъв начин) през Перекопския провлак и са съединили Азовско море с Черно. Но тогава Некропилите ще са ти Карикинитския залив, а Куфис както е по картата ще е 50 км рекичка. Некропили - червено Куфис - жълто В такъв случай реката вече не съществува понеже там сега няма река, ако приемаш картата за факт. И понеже реката е около 50 км няма как Некропилите да са на 4 мили от Днепър. Ти какво мислиш по този въпрос? И къде са го поставили Херсон - над Евпатория с езерата. Кой я е правил картата? - Guillaume Delisle, Гийом Делил (или както там му се произнася името) през 17-18 в. Е? Това не го разбрах какво искаш да кажеш?

Ти за съвременния Херсон ли говориш, само да го уточним това?

За Хипанис не споря, че най-вероятно е Буг. Но за Куфис, което не е ясно дали е същото нещо изобщо не бих скачал в някакви крайни заключения. Ето един кратък анализ: Патриарх Никифор - “Кратка история след царуването на Маврикий” Веднага след това той изпратил своята жена Теодора при нейния баща, а самият той заминал и пристигнал в крайморското селище, което се нарича Томи. Там се прехвърлил на кораб с неколцина други хора и като пътувал с кораба, пристигнал в града Символа, в съседство с Херсон. И като пристигнал в тамошното пристанище, изпратил един от своите другари в града, за да доведе при него Варасвакурий и неговия брат Салива и неколцина други мъже. И като отплавал заедно с тях и след като преминал през така наричаните Некропили, той застанал при реката Истър. Теофан Изповедник – „Хроника“ ...избягал тайно от Фанагория и пристигнал в Томи. Той се измъкнал невредим от бурята и навлязъл в река Дунав. Ето му го пътя как е бил. Въпросът е: как отиваш до Символа (най-южната звездичка) и същевременно с това преминаваш Некропилите, които изобщо не би трябвало да се виждат на тази карта понеже според описанията се падат на север? А може това изобщо да не му е бил пътя и Томи да не е този в Таман, а да е Кюстенджа (в което има логика и смисъл) и цялото описание да е тотално криворазбрано. Константин Багренородни – За управлението на империята – Глава XLII Ἀπὸ δὲ τὸ στόμιον ποταμοῦ τοῦ Δανάπρεώς εἰσι τὰ Ἀδαρά, κἀκεῖσε κόλπος ἐστὶν μέγας, ὁ λεγόμενος τὰ Νεκρόπυλα, ἐν ᾧ τις διελθεῖν ἀδυνατεῖ παντελῶς. Καὶ ἀπὸ μὲν τοῦ Δανάπρεως ποταμοῦ μέχρι Χερσῶνός εἰσιν μίλια τʹ, ἐν τῷ μέσον δὲ λίμναι καὶ λιμένες εἰσίν, ἐν οἷς οἱ Χερσωνῖται τὸ ἅλας ἐργάζονται. Ἀπὸ δὲ Χερσῶνος μέχρι Βοσπόρου εἰσὶν τὰ κάστρα τῶν κλιμάτων, τὸ δὲ διάστημα μίλια τʹ. Καὶ ἀπὸ Βοσπόρου τὸ τῆς Μαιώτιδος λίμνης στόμιόν ἐστιν, ἥτις καὶ θάλασσα διὰ τὸ μέγεθος παρὰ πάντων ὀνομάζεται. Εἰς δὲ τὴν αὐτὴν Μαιώτιδα θάλασσαν εἰσρέουσιν ποταμοὶ πολλοὶ καὶ μεγάλοι· πρὸς μὲν τὸ ἀρκτῷον αὐτῆς μέρος ὁ Δάναπρις ποταμός, ἐξ οὗ καὶ οἱ Ῥῶς διέρχονται πρός τε τὴν μαύρην Βουλγαρίαν καὶ Χαζαρίαν καὶ Συρίαν. Ὁ δὲ αὐτὸς κόλπος τῆς Μαιώτιδος ἔρχεται ἀντικρὺ τῶν Νεκροπύλων, τῶν ὄντων πλησίον τοῦ Δανάπρεως ποταμοῦ, ὡς ἀπὸ μιλίων δʹ, καὶ μίσγεται, ἐν ᾧ καὶ σοῦδαν οἱ παλαιοὶ ποιησάμενοι διεβίβασαν τὴν θάλασσαν, μέσον ἀποκλείσαντες πᾶσαν τὴν Χερσῶνος γῆν καὶ τῶν κλιμάτων καὶ τῆς Βοσπόρου γῆν, κρατοῦσαν μέχρι ͵α μιλίων ἢ καὶ πλειόνων τινῶν. Ἐκ δὲ τῶν πολλῶν ἐτῶν κατεχώσθη ἡ αὐτὴ σοῦδα καὶ εἰς δάσος ἐγένετο πολύ, καὶ οὐκ εἰσὶν ἐν αὐτῷ πλὴν δύο ὁδοί, ἐν αἷς οἱ Πατζινακῖται διέρχονται πρός τε Χερσῶνα καὶ Βόσπορον καὶ τὰ κλίματα. From the mouth of the river Danapris lies Adara, and there is a large gulf there, called Necropyla in which it is utterly impossible for anyone to pass. From the river Danapris to Cherson is 300 miles, and in between are lakes and harbors where the Chersonites produce salt. From Cherson to the Bosporus are the fortresses of the Climata, and the distance is 300 miles. From the Bosporus is the mouth of the Maeotis Lake (Sea of Azov), which, due to its size, is called a sea by all. Many large rivers flow into the same Maeotis Sea. To the northern part of it flows the Danapris river, by which the Rus pass through to Black Bulgaria, Khazaria, and Syria. The same bay of the Maeotic Sea stands directly opposite the Nekropyles, which are near the Dnieper River, about 4 miles away. It merges with where the ancients also created a saltworks, closing off all the land of Chersonesus and the land of the Bosporus, extending up to 150 miles or even more. After many years, the same saltworks were filled in and became a dense forest, and there are only two roads through it, by which the Patzinaks pass through to Cherson, the Bosporus, and the Climata. От устието на река Данаприс се намира Адара и там има голям залив, наречен Некропила, в който е напълно невъзможно някой да премине. От река Данаприс до Херсон има 300 мили, а между тях има езера и пристанища, където херсонитите добиват сол. От Херсон до Босфора са крепостите на Климата, а разстоянието е 300 мили. От Босфора е устието на езерото Меотида, което поради големината си всички наричат море. Много големи реки се вливат в същото море на Меотида. В северната му част тече река Данаприс, по която русите преминават към Черна България, Хазария и Сирия. Същият залив на Меотидско море стои точно срещу Некропилите, които са близо до река Днепър, на около 4 мили. Той се слива с мястото, където древните също са създали солници, затваряйки цялата земя на Херсонес и земята на Босфора, простирайки се до 150 мили или дори повече. След много години същата солница се засипва и се превръща в гъста гора, а през нея има само два пътя, по които печенегите минават към Херсон, Босфора и Климата. Това е възможно най-точният превод, който може да се даде на текста. Значи Багренородни описва, че Меотидското езеро (Азовско море) е директно срещу Некропилите. Много е важно изречението: „Същият залив на Меотидско море стои точно срещу Некропилите, които са близо до река Днепър, на около 4 мили. Той се слива с мястото, където древните също са създали солници, затваряйки цялата земя на Херсонес и земята на Босфора, простирайки се до 150 мили или дори повече.“ Как е възможно Некропилите да са срещу Меотида и същевременно да са на четири мили от Днепър? Еми не е. Понеже няма как чисто географски – освен ако: 1. не става дума просто за грешка на автора и толкова. 2. ако не говорим за грешка, тогава е много важно къде се поставя запетаята в случая. И тогава трябва да се чете: „Същият залив на Меотидско море стои точно срещу Некропилите (които са близо до река Днепър), на около 4 мили. Той се слива с мястото, където древните също са създали солници, затваряйки цялата земя на Херсонес и земята на Босфора, простирайки се до 150 мили или дори повече.“ Тоест частта „...които са близо до река Днепър“ е вметка/между запетаи/скоби и просто съобщава, че Некропилите са „близо/от страната“ на река Днепър. После изречението продължава с „на около 4 мили“. Ще попитате: е как ще имаме два залива един срещу друг на 4 мили разстояние и се сливат? Еми, има само едно единствено обяснение: Сиваш, както го наричат днес или Гнилото море е наричано по много начини – залив, лагуна, езеро и т.н. Отделено е от Меотида (Азовско море) от коса съставена от пясък и черупки наречена Арабатска стрелка: „Представлява дълга и тясна коса, състояща се основно от мидени наслаги, отделяща залива Сиваш от Азовско море. Простира се от юг-югоизток (село Каменское) на север-северозапад (град Геническ) на протежение около 100 km и широчина от 270 m до 8 km.“ Вижте описанието – между 270 м до 8 км. Багренородни казва, че двата залива „един срещу друг“ са на 4 мили разстояние. В този случай Некропилите трябва да са Сиваш, което отговаря и на термина, че не са проходими изобщо, защото те и не са. Там не може нито човек, нито кораб да премине... уж. Макар че в горния абзац се казва, че Юстиниан II ги преминал, което отново не се връзва. Да не говорим, че Багренородни директно съобщава за промяна на терена, където част от солниците после са залесени и теренът е съвсем различен вече. Теофан Изповедник – Хронография Преводът е верен, погледнах го и на английски в други издания освен ГИБИ. И тук при Теофан Изповедник е още по-объркано, понеже той пише че река Атил (да се разбира ли Волга, да не се ли?) се вливала в Меотида и в нея също се вливал Танаис (Дон), който пък извирал от Кавказ и частта от сливането на Атил и Танаис до морето се наричала Куфис. Т.е. Куфис в този текст е частта на Дон (по съвременни разбирания) от Волга до морето. И че Некропилите са едва ли не Меотидските блата в делтата на Дон. Впрочем и тук, както мисля че и в арменските източници се говори за връзка между Дон и Волга. Доколкото знам Волго-Донския канал е построен през 20 в., сега дали е имало канал и по ония времена няма как да кажа. Еми, това е в крайна сметка. Както казах и в предишен пост пълно объркване, поне според мен, и не може да се каже със сигурност.