-
Брой отговори
651 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ D3loFF
-
Да, или е Авит или е Вит. Avitus или Vitus, както ще е по-правилно за епохата към която се отнася.
-
А тук идва и въпросът по повод тази логика и напълно реално: защо е преведено Авитохоль жить, а не Авит охоль жить. Авит е изключително разпространено име към времето за което се отнася. Да не говорим, че също така значи и "родов" и "предците", така че това дори може и да не е име на човек, а да се има предвид "предците от рода Дуло живяха 300 г. еди кога си" и това би обяснило многото години. Защото няма как да е Атила - това са 550 г. преди Аспарух, което е 2 в. от н.е.
-
На кое, на печенежки ли сомор е плъх? И става сбирщайн, което впрочем не е нещо, което някой го отрича де. Но, има общи думи между славянските езици и тюркските, което е очевидно. Въпросът тук е как се определя коя дума с какъв произход е изначално като я има и в двата езика. Също анти-логика ми се струва по една две думи от всеки език да са събрани за календар, понеже каква би била причината за това. По-скоро бих заключил, че тези думи са навлезли при тях от другаде, от едно място, отколкото обратното. А това означава да се търси още по-назад във времето. Не че "сиг" не е крава на Шумерски, шаг - вол и Ан-шекур-ра - кон. Но и това ще оставя да го игнорираш. Да, на език който го няма. Това е малко като да си блъскаш главата в стена. Прието е че е животински цикъл, но не може да се обяснят думите и толкова. От там нататък всеки се чуди как да ги наглася, за да влязат в това обяснение. Не може да няма език в който да ги няма. Това е тотално невъзможно и наистина е крайно несериозно да се търси някакъв изчезнал език, който са го говорили 30-40 хил. човека я има, я няма. Някакъв диалект забит накрая на света, който по някакво чудо се е прехвърлил при толкова много хора после. Това са абсурдни логики, които да не говорим дори и не съвпадат с логиката на текста. Те трябва да са говорили някакъв Библоски или Минойски, който не е разчетен за да е вярно. Голямо ТЦ.
-
Би ли не-игнорирал въпросите от по-горния ми пост? Аз нищо не твърдя в дискусията, и как бих могъл след като за няколко поста разгледах различни варианти. Просто задавам въпроси, които ми се струват важни.
-
дилом - жылан - ďïlan - дьылан - jilan и т.н. Окей, това изглежда правдоподобно. шегор/сигор - siɣir - sigir - сыйыр - сийир и т.н. Поправи ме ако греша, но това не означава ли "крава", а не вол? Понеже доколкото виждам думата за вол в тюркските езици е: okiz - бука - буга - быға - оьгюз - пуха и т.н. Единствените езици в който сигир/сегер е вол са Кумански и Караханидски - нали поне от това което аз намирам. Няколко въпроса: 1. Защо жылан е толкова близо до славянското "жило"? 2. Защо в буквално половината тюркски езици думата за вол е буквално бик, което е същото като в славянските? 3. В кой/кои език/ци сомор е плъх и имен е кон? П.П. 'Щото сигор алем да не значи червена крава от хазарите, които изповядват юдаизма? Впрочем червената крава е свързана с календарната система поради следенето на интервалите между ритуалите. Ха-ха. Но ако това значи, просто като хипотеза, разбира се, пак заминава цялата работа на кино.
-
Значи както казах в тази дискусия не твърдя нищо като факт, освен ако не е очеизвадно. Просто разглеждам различни обяснения и варианти, разсъждавам и си говорим. Хипотезата, че термините може да са просто обяснение на периода на управление е възможен вариант, но разбирам и твоята логика (както и на много други), че термините са хронологични, което, разбира се, е също толкова възможно. Относно документите - Преписката и Именника са два отделни документа и абсолютно нищо не пречи в Преписката да нямаш календарен термин, а в Именника да имаш. Едното не е задължително да е свързано с другото, особено когато става дума за толкова трудни за разтълкуване термини, а и напълно различни без общи думи между двете. Разбирам, също така, че "славянското" просто обяснение на периода на управление не ти се нрави много много, но смисълът в случая беше да се покаже, че термините могат да се обяснят с (основно) един език, макар и много хора да твърдят, че това е невъзможно. Но добре, нека разгледаме вариант в който термините са календарни (в известна степен). Ето следната хипотеза: Календарът е готски и е взет от тях. сигор алем/елем sygur/sigr - победа - от староскандинавски алем/елем - от алемани (терминът използван за общото название на германските племена) или да е 11 (единадесет). Коренът е æll, което в случая е преливане между "а" и "е" - нещо, което го има и в двата текста. Един път е алем после е елем. Тоест в този период/година е имало военна победа над германците. Което впрочем е истина понеже Мортаг има военни взаимодействия с тях срещу Лудвиг I. Или да отразява период 11-и или 11-та година от някаква победа. дилом твирем tveir - две/двойка/втори - пак от староскандинавски, което е числено в случая Обаче какво е дилом, както и другите термини не мога да кажа в момента. Това е доста сложен анализ, смятам на всеки му е ясно. Сега, термините не са животински да и отново изглеждат пояснителни, но такава е била и структурата на викингския календар. Те са засичали времето от събитие до събитие, от А до Б, после от Б до В и т.н. След като се християнизират това се променя и техния стар календар е наместен спрямо християнския с големи трудности. Тоест календарът е отново пояснителен, но и хронологичен наравно с това. Важното при този пример е че отговаря езиково и структурно на скандинавски календар, а готите от там са дошли и са били в състава на Хунската държава. Тоест имали сме доста значителен досег с тях. Да, това е напълно възможно. Термините да не са определена година, а етапи. Както споменах по-горе езическите календари са преправени след християнизирането на някои нации, за да отговаря хронологията на християнската. Напълно е възможно и тук да се е случило същото. Не, не се заяждам. Просто констатирам календарни факти. Все пак цялата хипотеза за животинския характер стои върху точното засичане с годината от китайския календар - годината на вола. Но тук се получава противоречие с две неща: 1. Ако са етапи, както ти предложи по-горе, което е възможно, няма как термините да са обяснение за ЕДНА година само. 2. Не можем да игнорираме факта, че писалите текста употребяват точно и ясно термините лѣт и лѣто в един и същи текст с ясната представа какво значат. Тоест писалият го е напълно наясно с граматическите правила и вероятността да е грешка клони към нула. Нали разбирате, че няма как да имате и двете. Няма как да е ЕДНА година от китайския календар и в текста да са "години/времена/период". Няма как да е етап и същевременно да е названието на точна година. Като логично от това което се вижда най-вероятно става дума за етап, ако приемем че термините са календарни. Но тогава цялата част със засичането с китайския календар отпада и няма дори смисъл да се дискутира.
-
Знаех си че ще дадеш 300-те и 60-те години като кръгло число, но нека бъдем реалисти. Наистина ли ще приемем, че е живял 300 години? И че през тия 300 години те са спазили точно хронологията? Значи има няколко възможности: 1. Да са 300 месеца (25 години), но тогава се чупи логиката с втората част на Именника понеже там са си години и няма как да са месеци. Както и ако са 25 години пак не отговаря на 12 годишен цикъл и няма как да е "от дилом до дилом". Не може хронологично да засичаме само тези които на нас ни харесват, нали? 2. Да е грешка при преписа и просто да не е живял 300 години (доста голяма вероятност), но тогава лесно може да се твърди и че има и други части от текста, които са сгрешени. 3. Да е имало промяна от месечни цикли към годишни - НО, това трябва да се докаже по някакъв начин. Освен това: 821г. е само три месеца 15-и индиктион, и основно в 14. 15-и индиктион е основно в 822 (годината на тигъра). Китайската започва през Януари - Февруари. Византийската през Септември. 14: 01.09.820 - 31.08.821 15: 01.09.821 - 31.08.822 1: 01.09.822 - 31.08.823
-
А за преписката на Тудор Доксов @БатеВаньо го каза в другата тема: в лѣ(т) етхь бехти во лѣтехь бехти - в изминалите години
-
Няма да се заяждам, понеже бих желал по-конструктивна дискусия, но това не е аргумент, а просто становище, просто думи. Кои са "данните", които показват цикличност? Бихте ли ги постнал, за да ги видим, както се казва с очите си.
-
Може, не споря, но може и да е простичко описание какво се е случило в годините му на управление, като например: Сега тук спекулирам, повтарям спекулирам, но пример: Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем. Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а в годините му се проведоха събори. Сега ще ме попитате как преведох шегор/сигор вечем, като "проведоха се събори", ами: Proto-Indo-Europen: seghur - провеждам/държа, също и сигурен (PIE *segh-ur/-un- 'holding'.) Вече - (от старославянского вет - совет): народное собрание в древней и средневековой Руси 10-14 веков Нали за трети път - това е просто разсъждение, не го казвам като факт, тъй като другите термини са не по-малко трудни за обяснение. @К.ГЕРБОВ Да, видях поста - честно казано и аз съм горе-долу на същото мнение. Благодаря!
-
Ами почти съм сигурен (доколкото това е възможно с такива текстове, разбира се) понеже ето сравнение между два текста: Уваров препис от 15-ти век Есперих кнѧз. ѯ҃а лѣт рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Погодинов препис от 16-ти век Ёсперерих кн҃зь. ҃ѯ и ѡдино лѣто. род дуло. а лѣт ёму верениа́лемъ. Както се вижда годините 61 в горния препис са представени като: ѯ҃а лѣт (61 години), а в долния препис са представени като: ѯ и ѡдино лѣто (60 и едно лето). И тук имаме правилната граматична форма в единствено число "лѣто" за една година. Всичко останало е лѣт в множествено, което означава, че верени алем не е име на ЕДНА година, а на някакви години, период от време. Тоест това надали е животински календар в стил китайския, където всяка година има точно име. Или поне аз така си мисля въз основа на това, което виждам.
-
Дайте да преместим темата за Именника тук, че много наспамихме другата тема за титлата KANAΣYBIΓI. Ще започна със следния въпрос и ще се радвам някой да може да ми отговори: защо думата "лѣт", което в контекста се превежда като "години", в първата част на изречението, например: Есперих кнѧз. ѯ҃а лѣт рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем. а после във втората част е само "година" при положение, че лѣт е множествено число и би трябвало да означава "години, времена". Не е ли правилната граматика за единствено число "лѣто"?
-
Събота е бил последният ден от седмицата. Неделя е бил първият, както е впрочем и до днес в английския календар. Тоест не трябва да гледаме 6-и ден, а 7-и (или за тях първи): 860, 866
-
Ето и превод на текста за тези на които им е интересно: § 5. Поредните числителни от списъка на князете се образуват с наставката -имъ (-im) или -емъ (-ēm) от незаоблени гласни, и с -омъ (-öm ~ -ōm) от числителни думи със заоблени (т.е. лабиализирани) гласни. Тази наставка също е засвидетелствана в волжко-българския (примери виж на стр. 59): * *vičām* „третият“ * *tüvätäm* „четвъртият“ * *biyäläm* „петият“ * *ziyätäm* „седмият“ * *säkäräm* „осмият“ * *toxäräm* „деветият“ * *änäm* „десетият“ Изписването на последната дума с „Kesra“ пред -м ни позволява да прочетем тази наставка като -им ~ -ем ~ -ом (~ ēm ~ öm). В чувашкия тази наставка рядко се среща сама по себе си; обикновено е прикрепена с притежателната наставка на 3-то лице -ĕš, така че се образува наставката -мăш (-məš) (~ -ĕməš(ĕ)), напр.: * *b. porre-m-ăš* „първият“ * *pilak-m-ăš* „петият“ * *sakkăr-m-ăš* „осмият“ * и т.н. Старата наставка -им ~ -ем ~ -ом е запазена в чувашкия само в някои фиксирани идиоматични изрази, напр.: * *vĭlăm kun* „на третия ден“, „вчера“ * *tüvăm kun* „на четвъртия ден“ * *vĭlăm sul* (virjal) „в третата година“ * *üsĭn-inĕ* „другиден“ * *pĭlkĭm-inĕ* „на петия ден преди“ * *oltmĭ-inĕ* „на шестия ден от днес“ Впрочем аз тук освен прилика между *vičām* „третият“ * и "вечем" от Именника, друго не виждам. Останалите думи са тотално различни.
-
Интересно, наистина интересно. Но -ом и -ем ги има като падежни окончания и в Прото-Италийския също. Като например: sniɣʷom (снигом) - снегове jugom - (игом) - робства/игота Които и самите думи са... близки. Но много наспамихме темата с етимология и лингвистика за цели езици, а не само за титлата. Предлагам да го отнесем разговора в друга тема.
-
Да разбирам ли, че щом не искаш да споделиш кой е езика, за който става дума, но го загатваш така мистериозно, си го пазиш за някаква книга или публикация?
-
Aesar (айсар) е бог на етруски, да. Много близо до "аси/аесир", както в скандинавски. Но етруския е много странен език, който макар и да има общи думи с останалите езици в Европа по това време, толкова и разлики има.
-
Аз не споря за това, което казваш. То е така, но тези терминологии не съм ги измислил аз все пак да не го забравяме. Както обясних по-горе в контекста на Брем и Болг използвах термина, който им поставя западната историография. Която впрочем не се свени да нарича почти всичко що е индо-европеец или с такива корени от тази епоха - келт. И явно това не им е особен проблем. Отново - в Зографската история са наречени кимери и дума няма за келти там. Аквитаните и белгите може и да не са келти, да са нещо друго. Както спомена някой в пост по-горе идентификацията е трудна и неясна, с което съм и съгласен. Цезар използва за тях термина "германи", ако не се лъжа. Но германски племена ли са наистина, кой знае? Да, доста точно съвпадение и по произнасяне и по писане, както и косвено свързване с исторически извори (макар и с легендарен елемент) и лингвистични индо-европейски особености на езика, за част от които писах по-горе. Но, разбира се, винаги я има възможността това да е чуждица в келтския и да идва от другаде. Явно е че има сериозни разминавания в терминологиите и произхода. Как наричаш някакъв народ от бронзовата епоха, който частично или изобщо не попада сред масово използваните термини за времето си, но е в Европа? Източни индо-европейци? Окей, аз с това проблем нямам.
-
"Considering the presence of haplogroups H and K in the Xiaohe people and the geographical distribution of shared sequences, we conclude that the west Eurasian component observed in the Xiaohe people originated from western Europe, and maternal ancestry of the Xiaohe people might have close relationships with western Europeans," Chunxiang Li Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age | BMC Biology | Full Text (biomedcentral.com) "A genetic study of remains from the oldest layer of the Xiaohe Cemetery found that the maternal lineages were a mixture of east and west Eurasian types, while all the paternal lineages were of west Eurasian type." "The use of twill would also strongly suggest an Indo-European connection. Twill was not a type of Chinese weave and would not be used in China until the 1st millennium AD. The earliest examples of twill are originally believed to have come from the area between the Caucasus and Turkey between the 4th and 3rd millennium BCE. The twill weave became even more popular during the 2nd millennium BCE, as can be seen with the fragments of twill plaid found in the Halstatt salt mines in Austria. The salt in the mines, much like the high salinity in the soil of the Tarim Basin, prevented bacteria from deteriorating the cloth while preserving the colors. The earliest eastern examples of twill plaid are actually found in the Tarim Basin at the site of Qizilchoqa, which is dated around the same time as Cherchen." "The use of red trim is another trait that has an Indo-European background. Bright red piping or decoration was often found on both Cherchen and Subeshi garments, along the collars, sleeves and seams as well as wrapped around other grave goods such as bunches of reeds and spindles. The tradition of putting red around the openings of the garment is once again an Indo-European tradition, still found in traditional Slavic cultures." Превод: „Като се има предвид присъствието на хаплогрупи H и K при хората от Сяохъ и географското разпространение на споделените последователности, заключаваме, че западноевразийският компонент, наблюдаван при хората от Сяохъ, произхожда от западна Европа и че майчината им родова линия може да има близки връзки със западноевропейците.“ Чунсян Ли Доказателства за смесено западно-източно население, живяло в Таримската котловина още през ранната бронзова епоха | BMC Biology | Пълен текст (biomedcentral.com) „Генетично проучване на останки от най-стария слой на гробището Сяохъ установи, че майчините линии са смесица от източно- и западноевразийски типове, докато всички бащините линии са от западноевразийски тип.“ „Използването на кепър също силно предполага индоевропейска връзка. Кепърът не е бил тип китайско тъкане и не е бил използван в Китай до I хилядолетие от н.е. Най-ранните примери за кепър се смята, че първоначално идват от района между Кавказ и Турция между IV и III хилядолетие пр.н.е. Кепърът става още по-популярен през II хилядолетие пр.н.е., както се вижда от фрагментите на кепърен кариран плат, намерени в солните мини в Халщат, Австрия. Солта в мините, подобно на високото съдържание на сол в почвата на Таримската котловина, е предотвратила бактериалното разлагане на плата, като е запазила цветовете. Най-ранните източни примери за кепърен кариран плат всъщност са намерени в Таримската котловина на обекта Цизилчока, който е датиран около същото време като Черчен.“ „Използването на червен кант е друга характеристика с индоевропейски произход. Яркочервената лента или декорация често са били намирани както върху облеклото от Черчен, така и от Субеши, по яките, ръкавите и шевовете, както и обвити около други гробни предмети като снопове от тръстики и вретена. Традицията да се поставя червено около отворите на дрехата отново е индоевропейска традиция, която все още се среща в традиционните славянски култури.“ ---------------------------------------------------------------------------------------------- Това са само някакви незначителни откъси от всичко, което има разбира се. Ако ти се чете подробно за цялостните заключения има материал в нета, колкото искаш. Те дори тези заключения и изследвания не са и толкова нови. В смисъл сравнително нови са - на няколко години и мисля, че и продължават понеже имаше и от миналата година неща. Тази тема като цяло не е мястото да обсъждаме ДНК-то на мумиите от този регион, така че може да го отнесем към друга тема, но понеже попита, затова го поствам.
-
Никой не дава обяснения на подобни неудобни, но елементарни въпроси. Те не са само думите от бита, ами основни части на речта, които се игнорират поголовно. Аз съм - Ego sum Ти си - Tu es Вие сте - Vos estis Директен звателен падеж от Латински - Иван - Иван(е), при обръщение. Хиляди думи с индо-европейски/латински произход. Прочетете грамотите - царя казва "комерки" на търговия, а латински не говори. Сега не ми се рови и за още подобни примери, но има колкото искаш. Сега тук в никакъв случай не твърдя, че "пра"-българите са говорили латински, но това определено са древни индо-европейски езикови особености близки до масово говорените езици в Европа от онова време. Хахах, излиза, че ние не сме могли да казваме "аз съм, ти си", според някои хора и е трябвало да си го вземем от някой друг, за да, забележете - за да можем да говорим. Не, няма такива безумия просто.
-
О, преводите са върха, че как. Малко офф-топик: днес си чета Теофан Изповедник и попадам на следното: "παλαια Βουλγαρια εστιν η μεγαλη", което е преведено като Стара Велика България, разбира се, а не в контекста на изречението, като "старата голяма България" или "старата България, която е голяма". Тоест старата (предишната) България откъдето българите идват (а пък дали е велика е отделен въпрос), съпоставена с новата (дунавска), която е очевидно по-малка.
-
Явно не се знае, че "келти" е много размито понятие, което не е етнически свързано между отделните племена. И самото понятие "келти" е в изключително неясни граници, особено в съвременното му значение. Все едно римляните и гърците не наричат всички от Скития - скити, нищо, че тя е с колосална територия и там е имало и уседнали народи, не само номади, нямащи нищо общо помежду си във всяко едно отношение. Езиците са им със съществени разлики също, както и външния вид. Все едно и всичките славяни са еднакви? Да не говорим, че в Зографската история са наречени кимери и дума няма за келти. Но аз използвах понятието наложено над Брем и Болг според западната историография. Но ако толкова терминът келти е проблем поради тежката му и необосновано точна асоциация със западните келти, да ги наречем тогава - източно-европейски индо-европейци, макар и новите ДНК проучвания да си твърдят директно за келти чак до Таримския басейн. Явно за едни това е проблем, но за други не е.
-
jilan не се ли чете точно "жылан". Това ми звучи като нещо, което хапе, жили, което змията реално си и прави де. И как това става "дилом" ми е много интересно? Аз съм сигурен, че за всичките думи може да се намери етимологично обяснение изцяло извън тюркските езици или айде ако не за всички то поне за повечето. Да не говорим, че общи думи винаги е можело да има. сомор - мишка, но това е много близо до "самур", както и до "самсар" - белка Едно не мога да разбера - защо винаги се търси обяснение в чужд език, а не може да се приеме факта, че някои от тези думи може да са не просто чуждици в самите тюркски езици, но дори да са с "пра"-български оригинал (каквото и да значи това)? Това впрочем го правят ВСИЧКИ. Все едно ние сме някакъв народ от вчера, уга-буга, и някакви номади знаят повече от нас и ние взимаме от тях, а не те от нас? Или дори да не е директно от нас от индо-европейския езиков клон. Що за логика е това?
-
Това не значи, че точно това племе изобщо някога е напускало Европа. Това е много странно логическо разсъждаване.
-
Когато човек твърди нещо, че го има трябва да го докаже че го има. Не се доказва нещо, което го няма. Аз казах, че не съм видял нищо ново, какво да го доказвам ли? Ти каза, че има ново - окей, къде е? Много добре съм запознат с науката в БГ. Нали съм бил част от нея. Да, не съм историк (казвал съм го не един път), с инженерно образование съм, но имам публикации в чужбина, преподавал съм, имам своя принос в производствени компании за милиарди, обиколил съм БГ университетите и съм видял както техническото ниво, така и хуманитарното. Така че имам пълното право да критикувам тази система, колкото си искам. Аз имам право дори като гражданин да я критикувам дори и без да съм/бил част от нея. Аз изхождам от логическа, неутрална и науко-критична гледна точка. Научният метод е един и същ независимо от дисциплината и мога да ти кажа, че твърде малко хора го следват.