D3loFF

Много бързо го прегледа. Искаш ли и сармато-иранския така да го гледаме? Резултатът няма да е по-различен. Или ти може би си представяш, че потенциален ирански език ще го разбереш? Ако е така грешно си представяш. Но в основата си е така да, немски диалект. Обаче... ако тръгна да ти вадя думи ще се изумиш колко еднакви има с нашия език. Но за истински преглед се иска доста повече време от няколко минути.

Cimbri dei Sette Comuni Cimbrian language - Wikipedia Curatorium_Cimbricum_Veronense Cimbrian language, alphabet and pronunciation Заповядай! Проучвам го от известно време насам, особено след темата за печатите на Михаил и Йоан. Това няма какво да го крия, че съм пристрастен, но така смятам просто поради изложените причини. Има и клипчета в YouTube понеже е жив език... все още.

Да, да, точно го обясних по-горе за възможния език. Само дето не е немски и славянски, ами нещо посредата. Виж ми коментара.

Не си далеч от истината, но тъй като поддържаш иранската (сарматска) хипотеза надали ще искаш да погледнеш някъде другаде и най-вероятно ще игнорираш други представени възможности. Освен това доколкото си спомням в предишни теми отхвърляше славянската хипотеза, която в този случай си се явява направо почти една и съща със сармато-иранската. Какво те накара да си смениш виждането или сега просто си по-толерантен да обсъждаш и други възможности? Бъркаш Янков, понеже и ти като другите не си попадал и на други съществуващи възможности. Не е нужно да са готи, за да са говорили език, който е неславянски и все пак е близък до славянския в някои отношения. Ще попиташ - ама как така? Ти и другите участници в темата някога чували ли сте как звучи и какво представлява кимбрийски език? Да, за наше невероятно щастие той все още съществува и се говори в Седемте Комуни в Италия. Ами буквално е немско-българо-тюркски. Има много думи, които са като от славянските езици, има много думи, които звучат като от тюркски и естествено много думи от немски. И такъв език се счита за език от немската езикова група, представяш ли си? Поне така е класифициран от науката де. Не го казвам просто, защото смятам, че това реално е езика на (пра)българите, ами защото е точно така както ви го описвам. Така че да съществуват и такива езици, които са неславянски и все пак имат много общо със славянските.

Аз те разбрах много добре. В моя коментар имаше два въпроса: 1. Да уточним, че хаплогрупа I2 в по-ранните си варианти е или не е свързана със славяните. В крайна сметка не е. Нещо което се потвърждава и от това, което прочетох за нея буквално за 10 минути. 2. Да обсъдим съвпаденията с историческите данни, а по специално: - хаплогрупа I2 навлиза на Балканите през ранното средновековие - асоциирана е със славяните, но само по географски и исторически контекст, а не по генетичен - има я в 20% от българското население - има я в огромен процент до 98% от изследваните проби на места в Скандинавия Реторичен въпрос: Не е ли като да е станало нещо точно такова исторически?

I2a1, I2a1b и l2c не са ли точно пробите от Конгемозе културата от Мотала, южна Швеция и Шеланд в Дания? Аз поне така го намирам като информация. Което е много интересно понеже в последствие имаме следното разпространение от картата по-долу. Ако нямат връзка, как така имаме I2a1 в проби от култура от 6000 пр. н. е. и после разпространение в Източна Европа? П.П. И точно това което ти казваш - че I2 е асоциативно обвързана със славяните, но не е славянска по произход, защото е много по-стара от славянските гени. Тоест славянската идентичност на I2 е в следствие на чисто историческо-идентификационно обвързване, а не генетично. Това не ти ли звучи като културно, географско и езиково смесване? Защото на мен точно на това ми звучи.

@dario Можеш ли да ми кажеш какво е процентното съдържание на I-M170 с подгрупите I1 (I-M253) и I2 (I-M438) в пробите идентифицирани като български досега? Или ако не разчитаме на идентификация - кои от намерените са с най-голямо съдържание и по-колко?

Според мен (и не само) търсите нещо, което го няма там където го търсите, но щом ви се занимава.

Защо не направи една отделна тема за въпросното видео с линкове към най-интересните моменти и бисери на академията и щяхме да го дискутираме и на хората във форума щеше да им е интересно смятам, вместо да го гледат цялото? Не мислиш ли че щеше да се получи много по-добре и по-качествено от сега?

Може би ако не пишеше по 15 коментара един след друг (което също е против правилата) щеше да ти се разбере нещо и можеше и да се проведе някакъв нормален разговор.

Добре, прочетох я статията. Аз не зная дали е име (както е прието от историята досега) или е титла, но ще попитам следното: а защо тогава да не идва от скандинавското "targa"(тарга) - щит. Тоест "щитоносец"? Това впрочем сега го видях (не го бях изследвал до този момент) и ми хрумна, че "таркан" може да значи точно това, ако разбира се не изхождаме от тюркски, а от скандинавски. Защо да не си е пратил личния оръженосец при византийците? Примерно питам. П.П. Почти на 100% съм сигурен, че (пра)българската дума за дълъг е била "лонгур".

@Exhemus Нека го дискутираме в правилната тема, а да не спамим онази, която е предназначена за други неща и е вече тотално офф-топик станала. - Усигард няма как да ти изглежда ираноидно, защото си е 100% германо-готско. - Дабрагез по-горе някой каза, че е Добър гост и според мен лично си е точно това. - Хилбудий също - или германско или келтско - Келагаст - зависи как го разглеждаш - германско или славянско - Мезамир - това си е славянско, как видя иранско в него не знам Откъде знаеш, че и славяни и германци имат поставена сарматски владетели? Готите са съюзници на Рим срещу хуните и никъде не знам да има упоменато такова нещо. А за Вологез - името му на партски е Валагаш (среща се и като Вардакаш заради диалектите) и не знам защо така са го транскрибирали. Но в Тракия си има персийско влияние от край време това не е учудващо изобщо.

По принцип изобщо не е толкова просто. Венетите обикалят Европа преди да се установят в източната ѝ част. Погледни картата в темата: Но ако можем да го обобщим/охарактеризираме - германци са да... и славяните и българите. Като за славяните не съм чак толкова убеден, но за българите вече съм 99% сигурен понеже сто-процентови неща в живота няма. Мигрират на изток. Влезли в контакт със скитски народи и привзели части от езика им. Скандинавците-търговци по Волга са много добър пример да си представи човек, че от Германия до Волга е имало и такива, а не само коне-ездитни, поляно-живеещи млекопитаещи.

Много е лесно даже. Дърпаш си книгите в .pdf with text или OCR варианти, даваш Ctrl+F, пишеш ключови думи Bulg, Sarmat (не е нужно да са целите) и вече имаш всички упоменавания на въпросните народи/ключови думи в цялата книга. За един час се преглеждат и превеждат референциите в един том от 600-700 страници. Модерни технологии, какво да ти кажа. Sarmaticae gentes sub Hunnorum, Slavinorum, Avarum, Bulgarorum nomine jam olim finibus egressae magnam partem Iliyrici, Pannoniae, Germaniae insederant. Сарматските народи, под имената на хуни, славяни, авари и българи, отдавна са се разширили отвъд първоначалните си граници и са се заселили в голяма част от Илирик, Панония и Германия. Itaque Scythiam in tres magnas nationes divido Fennos, Sarmatas Turcas; ex quibus Sarmatae occidentem, Turci orientem, Fenni trans utresque septentrionem colebant. Sub Fennis Lapponas (forte et Estios), Hungaros, et horum superstites progenitores Euroboreos comprehendo; sub Sarmatis Slavinos, Alanos, Roxolanos seu Russos, Hunnos, Bulgaros, Chazares. Така Скития се разделя на три големи нации: фини, сармати и турки; от тях сарматите обитават запад, турките изток, а фините, простиращи се отвъд двете, обитават север. Под финландците спадат лаппонците, може би също и естите, унгарците и техните оцелели евроборейски прародители; под сарматите славяните, аланите, роксоланите или русите, хуните, българите и хазарите. Sambiae nomen hodieque pars Prussiae retinet; vox est, ut Zembla quae nihil aliud indicat in lingua Sarmatica quam regionem uti non raro populi iis nominibus appellantur quae nihil aliud homines aut populum significast. Името Самбиае все още запазва мястото си в днешна Прусия; това е термин като Зембла, който на сарматския език просто обозначава регион, тъй като често хората се наричат с имена, които не означават нищо повече от място или регион. За мен лично това е си е чист стил Птолемей, където имаш основно географско класифициране на народите без особено вникване в техния произход. Просто си личи от текста. На изток са едни, на запад други на север трети. Ама близки народи ли са или не - не се упоменава. Няма да споменавам и очевидните сериозни противоречия с много други исторически източници.

Да бе така е, само дето не пише това в книгата на Лайбниц.

Е това е едно твърде смело твърдение, което не знам на какви доказателства лежи. Самата втора част директно означава, че българи, славяни и руси са едва ли не едно и също нещо. В такъв случай дали ще кажеш сарматска или славянска хипотеза каква реално е разликата - никаква!? Не смяташ ли че това е едно голямо противоречие, което не се вписва изобщо в историко-археологическите източници не само за българите, но и за другите два народа?

Тенденцията, която се наблюдава при филмите и сериалите в последно време е липсата на идейност в сценария. От това обаче не страда само киното и телевизията, но и книгите и дори компютърните игри, където наратива е сведен до едно понякога обидно за интелекта на гледащия ниво в ярък контраст с положението преди две десетилетия.

Не я изхвърлям сарматската хипотеза, но тя се основава на твърде малко елементи и това я спира да се превърне в теория. За да се компенсира това се търсят генетични връзки при неясно идентифицирани погребения/находки, понеже явно други в момента поради една или друга причина няма как да бъдат намерени. Моето лично мнение, и не обвързвам никого с него, е че това е което се случва с нея в момента и че други съвпадения е изключително малко вероятно някога изобщо да бъдат открити. Та да поясня - не съм я изхвърлил в кофата, но съм ужасно скептичен към нея поради изброените причини.

Пак ли се върнахте на сарматите? Отново и много от до болка познатото старо. Ако ми посочиш на какво освен географско разположение и няколко лични имена се основава сарматската хипотеза ще съм ти безкрайно благодарен. На език ли? Или на археология някаква? Или генетично? А може би на исторически източници? На нито едно от тези неща. Просто няма по какво да се засече. Това са фантазии много далеч от науката, независимо че някакви учени го дискутират. За дискутиране става, за доказване - никакъв шанс. Стига празни приказки ала бала това можело, онова можело - кажете по кои елементи се доказва това?

Не мога да разбера защо са дали рисунка? В смисъл, правиш научна публикация, пишеш книга на историческа тематика и даваш какво... рисунка. Толко ли няма една снимка на този печат за научна работа? Това не е сериозно просто. То така може всеки да каже, че пише каквото си иска.

Ай... изпуснал съм снимката от ГИБИ в Част 4. Извинявам се за което: Константин Багренородни - За церемониите: П.П. Ако може някой от админите да я добави в оригиналния пост, че вече не мога да редактирам ще съм безкрайно благодарен. Трябва да е в Част 4 след първото изречение.

Понеже заговорихме малко за печати в една друга тема, а и не само покрай нея, реших да направя един анализ на надписите върху печатите на Йоан и Михаил. Темата ще е малко дълга, така че на тези които им е интересно – вземете си кафе, чай, бира или каквото предпочитате и приятно четене – няма да съжалявате... обещавам! Част 1: Въведение · Печат на Йоан – допуска се, че печатът на Йоан е на син на цар Симеон. Кой поред от синовете му обаче е не е точно уточнено от българската историография, като и до ден днешен се водят дискусии. Печатът е наличен в два екземпляра: - исторически музей Русе – намерен във Варна - неизвестно местонахождение (цитирам: „най-вероятно в Ермитажа в Санкт Петербург) – намерен в Константинопол Изображение на печата с видим текст на него: · Печат на Михаил – допуска се, че е първороден син на цар Симеон. Сведенията за него, както и за брат му Йоан са оскъдни. Печатът е наличен в пет екземпляра: - Исторически музей Провадия – намерен през 1984 г. при разкопки на манастирски комплекс - Отново в ИМ Провадия – намерен при същите обстоятелства - Отново в ИМ Провадия – намерен източно от манастирския комплекс - Отново в ИМ Провадия – намерен южно от манстирската ограда - Национален Исторически Музей – намерен през 1996 г. в град Смядово Изображение на печата с видим текст на него: Част 2: Текстът на гръцки от лицевата страна на печатите И двата печата са двулицеви, като по-долу можете да видите как изглеждат. Печат на Йоан – двете страни: Печат на Михаил – двете страни: Надписът и на двата печата на страната с кръста гласи: + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ Което си е текст на чист византийски гръцки и означава: Господи, помагай на своя раб... Където KE е съкращение на гръцкото Κυριε, което означава Господар/Лорд (като обръщение, примерно към Господ, както е в случая) и е добре известно и документирано, така че тук съмнения за значението можем спокойно да кажем, че няма. Въз основа на превода на написаното можем и спокойно да заключим, че това е лицевата страна на печатите. Част 3: Текстът от опаката страна на печатите Това което озадачава учените и изследователите и до ден днешен са текстовете от опаката страна на печатите. Качеството на различните находки също е и оказвало голямо влияние върху опитите за разчитане и тълкуване на написаното. В крайна сметка намирането на екземпляри със задоволително добро качество накрая е свело транскрибирането до максимум една буква разлика, което си е и честно и почтено обелязано (на повечето места) при изследванията. Печат на Михаил: Текстът е написан с гръцки букви, но не може да бъде обяснен на гръцки език. Възможните прочити са три: 1. + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ СΗΡ ΤΧΘΗΝΟС 2. + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ ЕΗΡ ΤΧΘΗΝΟС 3. + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ EIΡ ΤΧΘΗΝΟС Веднага можем да кажем, че вариант три не е правилен, понеже от цветната снимка по-горе ясно се вижда, че буквата на предпоследния ред е Н (ета), а не I (йота). Така че вариант EIP може да се дължи единствено и само на повреда на едната чертичка на Н-та при по-старите находки. Не е ясно от точно колко думи се състои написаното, но за наше улеснение ще го разделим на пет, понеже първите три думи можем да приемем, че са ясни, както и последната, която се повтаря и на другия печат. - името е ясно – МИХАИЛ - втората дума също – БАГАТУР - третата дума също – КАН - четвъртата дума – тя е дадена от някои изследователи като ЕНР, но ако погледнете цветната снимка по-горе ще видите, че е СНР. Но дали наистина е ЕНР или СНР това няма да има никакво значение, както ще разберете по-натам в изложението. - петата дума е ТХТЕНОС и е с неясно значение Петата дума сама по себе си е с неясно значение и ако нямахме други извори като „За церемониите“ на Константин Багренородни, нямаше да имаме представа в какъв контекст е използвана. Но за това ще поговорим в следващата част. Нека първо транскрибираме текстовете на печатите. Печат на Йоан: Печатът на Йоан има повреди и тъй като има само две налични копия, от които само едно с известна локация текстът е транскрибиран както е: 1. + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ Α ΗΡ ΤΧ ΗΝꞶ - името е ясно – ЙОАН - окончание – НЕ/НИ - втората дума също – БАГАТУР - третата дума също – КАН - четвъртата дума – АЕР - вметка - ясно се вижда буквата „А“ (алфа), след KAN, което е важна разлика от другия печат, където имаме само KAN - петата дума е силно повредена, но благодарение на другия печат и на малкото останали букви можем спокойно да заключим, като я реконструираме, че отново става дума за ТХТЕНꞶС + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ Α ΗΡ ΤΧΘΗΝꞶС Част 4: За церемониите – Константин Багренородни В своето произведение Константин Багренородни ни съобщава какви са били обръщенията към гостите от други държави в императорския двор в Константинопол през 10 в. Това, което нас ни интересува е следната част: Както се вижда в показания параграф е използвана думата „канартикин“, която на гръцки в произведението е изписана като: καναρτι κεινος (канартикенос) Учените са заключили, че въз основа на контекста това е титулно обръщение към синовете (или по-точно към единия син) на владетеля на България, като историческите анализи клонят към значение на „престолонаследник“. В крайна сметка в това има много логика, понеже все един от синовете е престолонаследник и бъдещ владетел. Разбира се, също въз основа на текста са заключили, че става дума за същата титла, както на печатите. Това е точно така, макар и да има видими разлики между изписването на думата на печатите и в гръцкия текст на произведението на Константин. Това се дължи на факта, че по-всяка вероятност сложното словосъчетание в „За церемониите“ е изписано или преписано в последствие с грешка в него. Тук няма какво да се спори, понеже имаме множество археологически находки (7 печата), които ясно показват как се е изписвала думата с гръцки букви. Въпросът в случая е че става ясен контекста на титлата, която се е използвала от потенциалния престолонаследник и/или със сигурност един от синовете на владетеля. Ще завърша тази част с думите на българския медиевист И. Божилов – „Няма съмнение, че двете форми, тази от печата и другата, достигнала до нас по книжовен път са идентични и обозначават една и съща титла, с която вероятно е бил удостояван българският престолонаследник“. Част 5: Досегашни предложения за тълкуване на титлата и написаното Разбира се, досега учените са прелагали най-различни по вид тълкувания на написаното. 1. Печат на Йоан · Б. Панченко предлага следния прочит: Господи, помагай на своя раб Йоан Хотин, багатур и баин · Т. Герасимов предлага: Господи, помагай на своя раб Йоан Иртхитюенски, кански багатур · В. Бешевлиев предлага: Господи, помагай на своя раб Йоан, багатур на кана Иртхитюенски · В. Гюзелев превежда надписа като: Господи, помагай на своя раб Йоан Иртхитюенски, кана-багатур · И. Венедиков предлага: Боже, помогни на раба ти, багатур на кана, Йоан Иртхитюенски · И. Йорданов – Господи, помагай на своя раб Йоан багатур – канартикин. · А пък според Ст. Михайлов в текста не се говори нито за багатур, нито за кан, ами за фамилното име Багатон и за титлата „кандидат“. 2. Печат на Михаил За печатът на Михаил положението и предложенията са идентични, тъй като разликата освен в няколко букви в текста, основно е името – на единия печат Йоан, на другия Михаил. Единственият коментар, който бих направил в тази част е да спомена, че И. Йорданов е прав в своя прочит, но не дава обяснение какво значи думата „канартикин“. Ст. Михайлов също е частично прав, че контекстуално става дума за „кандидат“, макар и да не признава за основни в значението останалите елементи в текста. Защо за кандидат ще попитате? Еми защото престолонаследник не се става автоматично бидейки просто най-големия син, ами се избира по определени незапазени до наше време като информация критерий, но решението нормално е на владетеля и предполагаемо на болярския съвет. Това лесно можем да потвърдим като имаме достатъчно исторически примери в българската история, където не най-големия син задължително заема властта след баща си. Даже и в случая със цар Симеон е така, където Петър, който зема властта след него не е най-големия му син. Всичко изброено дотук е документирано, отбелязано и дискутирано от науката и нямаме нищо кой знае какво изненадващо освен това, че въпросната титла е предизвикала безброй хипотези, дискусии, спекулации и т.н. за значението ѝ, част от които и тук във Форум Наука. Част 6: Какво реално пише на печатите? Е, дойде време в нашето изложение да обясним какво пише на печатите. 1. Както видяхте по-горе в части 1, 2 и 3, а и от самите снимки на печатите на единия пише КАН, а на другия КАНА. Учените приемат това за едно и също, макар и видимо да не е и се фокусират върху цялостно смислово обяснение игнорирайки подобни несъответствия. Това което ще ви кажа е че и на двата печата си пише КАН, а „А“-то след КАН на печата на Йоан е част от следващата дума. Същото е и със С/Е-то на печата на Михаил. А тази следваща дума е точно ключът към значението. · На печата на Йоан след КАН пише на гръцки ΑΗΡ (български - АЕР) · На печата на Михаил след КАН пише на гръцки СНР (български - СЕР) или ЕНР (ЕИР) Тези думи са глаголи. И не просто някакви глаголи, ами основна част на речта в много индо-европейски (а и не само) езици – спомагателният глагол „съм“, „да бъда“. А разликата идва от спрежението на този глагол в различните му форми/времена. Нека го обясним дори граматически: Форма Глагол Превод Използване Обяснение ær / съм, да бъда първо/трето лице единствено число показателно сегашно архаична форма на глагола "вера" sér ær/vera може да бъдеш второ лице, единствено число, сегашно време, подчинително наклонение, действителен залог. използва се за изразяване на желание, надежда или хипотетичен сценарий ert ær/vera ти си второ лице единствено число сегашно показателно директно изявление за някого (вие/ти сте). А езикът на който са тези глаголи е – старо-скандинавски. А „vera” е модерната форма на глагола в шведски, норвежки и датски (вариация), исландски и фарьорски. Както виждате формите са изключително специфични граматически и отговарят точно на всички възможности за гръцка транскрипция от печатите и поради тази причина, ако си спомняте, казах по-горе, че няма особено значение дали имате AHP, CHP или EHP. Те са всичките падежни форми на едно и също нещо. Сега сигурно веднага ще попитате: „Но какво правят старо-скандинавски глаголни форми върху български печати?“ – и ще сте прави да питате, но това ще обясним няколко реда по-натам. 2. Следващата дума, която ще разгледаме е изписаната на гръцки ΤΧΘΗΝΟС (български – ТХТЕНОС). На същият език това е думата „THANE” (Тхейн), която означава „благородник/член на аристокрацията“ и има следните вариации и форми в различни езици: Þegn (тег/ин) – в старо-германски Þegn (тег/ин) в старо-скандинавски Tek (тек) – в протоиндоевропейски τέκνον (текнон - дете) – гръцки Поради сложния си изговор – нещо от сорта на „тхтейн“, думата е предадена под формата, която виждате в гръцкия текст. 3. Третата и последна дума, която ще разгледаме е изписаната на гръцки ΒΑΓΑΤΟΥΡ (български – БАГАТУР). Думата „багатур“ има две възможни обяснения: 3.1. Староскандинавското bágaður – което е със значение на: · боец, войн, · някой който се бори (за нещо) · претендент · някой, който търси признаване 3.2. Тюркското багатур – което е със значение на: · юнак · храбрец · герой · както и почетно звание Сигурно си спомняте, че по-горе уточнихме, че престолонаследник не се става автоматично и по всяка вероятност, както са и заключенията на някой от учените това се случва след първоначално „претендиране“ за позицията. Тоест има разлика между вече избран престолонаследник и претендент за такъв. Но как ще обясним, ако НЕ Е така и думата в този си контекст е използвана с тюркското си значение и защо? Не са много скандинавските народи/езици, които са имали вземане-даване с тюркски такива. Това могат да бъдат единствено: · готски · гепидски · кимбрийски · рос (шведи) В своята книга Руните: най-старата датска литература от 17 в. датския учен и професор в Университета в Копенхаген, Оле Ворм пише: латински: ...non paucae Hebraeorum voces in lingua Cimbrorum antiqua observatae sunt. български: не са малко еврейските думи, наблюдавани в древния кимбрийски език. Така, сега те кимбрийците (тези от Дания, не кимерийците) и евреите надали някога са се срещали наистина, така че тук почти на 100% се има предвид юдеи-хазари. Тоест в кимбрийския език имало много хазарски т.е. тюркски думи. Така че думата БАГАТУР с който ѝ етимологичен произход да я използвате в случая, било то от тюркски или от старо-скандинавски, тя единствено и само допълва смисъла, като прави титлата или „претендент-престолонаследник“ или просто „престолонаследник“, без да изменя генералния смисъл на „канартикин“ по никакъв начин. А „канартикин“ или както е правилно да се каже: КАН АЕР ТХЕЙН на староскандинавски означава точно „бъдещ кан от благородническо потекло“, буквално „престолонаследник“. Така че титлата е: КАН АЕР ТХЕЙН КАН СЕР ТХЕЙН Като в единия случай имаме потвърдителната форма на глагола ΑΗΡ (български - АЕР), а в другия случай субективната форма СНР (български - СЕР). Разбира се ако спорим, че не е СНР, а е ЕНР, то тогава ще имаме пожелателната форма във второ лице единствено число, което пак ще следва контекста на надписа. И съответно на печатите ще пише: 1. + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ ΑΗΡ ΤΧΘΗΝꞶС 2. + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ СΗΡ ΤΧΘΗΝΟС Господи, помагай на своя раб Йоан/Михаил кандидата за престолонаследник или Господи, помагай на своя раб Йоан/Михаил, багатура-престолонаследник Част 7: Бонус интерпретация за произхода + заключение И така след нашето дълго изложение е вече време за бонус интерпретацията, която обещах в заглавието на темата. То вече е горе-долу станало ясно, смятам, но все пак да го кажем. АКО, наблягам АКО съм прав в логиката и анализа си, (а аз вярвам, че съм прав), както и по други косвени данни от исторически източници, то тогава с голяма вероятност можем да кажем, че (пра)българите са: северозападен германо-скандинавски народ най-вероятно идващ от територията на/около днешна Скандинавия, като това разбира са е възможно да бъдат упоменатите в Зографската история – кимбри, на което аз основно бих заложил, но разбира се, също така могат да бъдат (с по-малка вероятност) и други като гепиди, например. Готи няма как да са понеже има исторически сведения (Енодий и Бароний), че се бием с готите. Надявам се да Ви е било интересно! Използвана литература: [1]. Йорданов, И., 2001, КНП - Корпус на печатите на средновековна България [2]. Константин Багренородни – За церемониите [3]. Оле Ворм – Руните: най-старата датска литература [4]. Речници на старо-скандинавски

Въпросът не е дали е за радост на науката, било то форумна или академична, ами да не се подвеждат хора по съмнителни и неизяснени артефакти, особено когато става дума за нещо за което ще дадат немалко пари. Но поздравления за това, че писа на аукциона да го свалят.

Хубав въпрос! Не мога да ти отговоря на повечето въпроси, поради липса на един куп данни, но според мен някой ще изгори с няколко хиляди евро на този аукцион, мислейки си, че купува печат на Симеон, който изобщо може да не е (и най-вероятно не е) негов.

Как пък все има нещо "изпуснато", нещо неясно, нещо... нещо, за да обясним каквото на нас ни харесва? Има изпуснато, да, този който ги е превеждал на глава като малък. Според мен изобщо не пише Симеон на нито един от печатите (понеже не пише Симеон), ами на единия пише: CVM ധNЄN XPIC BAСIΛЄ POMЄധN - С(В) Единия Христос, Василевс на Ромеите А на другия: CVM ധNЄN XPIC СIΛЄ POMЄധN или CVM ധNЄN XPIC ОIΛЄ POMЄധN Което е или съкращение на горното BAСIΛЄ (което се е изтрило и няма такова нещо RAСIΛЄ) или е СIΛЄ/ОIΛЄ: С(В) Единия Христос, Спасител на Ромеите или С(В) Единия Христос, който е сред Ромеите