D3loFF

Окей, един въпрос - защо залагаш на имена, за да търсиш произход? Броят на българските имена с гръцки произход е сигурно 50%, но това не ни прави гърци, нали така. Използването на чужди имена е нещо абсолютно нормално и е един вид мода. В Италия през 13 в. използват монголски имена поради тяхната слава по това време. Но както и да е да се върнем на антите в частност. Доколкото ми е известно от историческите източници (Йорданес) антите и склавините са венети. Тоест ако той не е в грешка, а има логика да не е, трябва да търсим какви са венетите, за да определим какви са и антите, а съответно и склавините. Или ти смяташ, че антите и венетите са напълно различни? П.П. Все пак ако оставаш на тази вълна ето какво мисля относно самите имена и как бих ги разделил: славянски (антийски): Бож, Мезамир, Дабрагез гръцко: Леонтий германо-готско: Усигард, Хилбудий, Келагаст трако-дакийско: (каквото и да значи това): Идаризий П.П.2 И аз смятам, че това е вярно. "Антийци/анчийци" би трябвало да значи погранични. Тя думата си е прото-индо-европейска "анта" и се ползва със значение на "край, граница, фронт". Както е в гръцки - анти - отсреща/срещу.

Доста изчерпателно обяснение. Благодарско! Но това за съжаление не е прецедент и само затвърждава тезата, че дори сериозни учени правят грешки, които после остават като "наследствени". Има ги доста в нашата история.

Сарказмът ти щеше да сработи, ако в Скития нямаше и германски племена, както и всякакви други най-вероятно.

Имена като Муртагх, също и Маур са доста разпространени и сред келтските народи. Даже се използват и до ден днешен.

Според мен го има и другия проблем, че няма интерес да се върви напред. Това съм го казвал и преди, като мнение, разбира се, в други теми. Ще дам пример - представи си че утре още се разкрие въпросът за милион долара в българската история - произхода. И след това какво? Няма вече книжки, няма публикации, няма печалба. Кранчето ще секне и приключваме, особено за тези, чиито теории излязат неправилни. Това аз от една страна го разбирам, понеже в българската наука няма пари и сега не знам точно, но предполагам, че един историк не изкарва някакви супер добри доходи и е нормално да се търсят странични.

Е аз много хубаво те разбрах, само не разбрах откъде реши, че са го объркали. Че има различни варианти на един и същ текст. Точно както и в ГИБИ и на много други места. В случая единия който ти показа и другия който аз. ---------- Намира се в старобългарския превод на „Четири слова против арианите” от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (293/ 298-373) и е известна от 4 пълни и един частичен препис от XV в., от два преписа от XVI и един от XVII в., всички руски. Най-старият от тях е писан през 1489 г. в Новгород, по нареждане на дякон Герасим Поповка от брат му Митя, и в него изрично се съобщава, че е преписан „от стари български книги” (ръкописът се намира в Руската Национална библиотека в Санкт Петербург). Приписката е изключително ценна по съдържание с уникалните данни, които съдържа: за превода на книгата от Методиевия ученик, епископ Константин Преславски през 906 г., за преписването й от черноризец Тодор (син на брата на княз Борис Докс или негов домашен монах) през 907 г., за превеждането на книгата по заповед на княз Симеон и за изграждането на Златната църква в Преслав, за точната дата на смъртта на княз Борис-Михаил, за годината на покръстването на българите, означена с прабългарския израз „ехт бехти” (година на кучето — 11 година от 12-годишния лунен цикъл, 5 месец). ИЗДАНИЯ: V a i l l a n t, A. Discours contre les ariens de saints Athanase. Version slave et traduction en francais. Sofia, 1954, p. 6-7. ЛИТЕРАТУРА: 3 л а т а р с к и. В. Н. Кой е бил Тудор черноризец Доксов. Български преглед, 4, 1897,2,42-61; П о п к о н с т а н т и н о в, К., К о н с т а н т и н о в а, В. Към въпроса за черноризец Тудор и неговата приписка. Старобългарска литература, 15, 1984, 106-118. ПРЕВОДИ: Д у й ч е в, И в. Из старата българска книжнина. Т. I. С, 1943, с. 76 (превод на Ив. Дуйчев); Д и н е к о в. П., К у е в, К., П е т к а н о в а, Д. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, 108-109 (превод на К. Куев). П.П. Еми доколкото виждам в "Тържество на словото Златният Век на Българската Книжнина" преводът на К. Куев е същия като от версията на преписката, която аз пуснах. Сигурно и той го е "объркал". Нямам френското издание и христоматията да видя дали и там не са го "объркали". Златният Век на българската книжнина - Index

Обясних по-горе.

Ама те искат и вълка сит и агнето цяло. Е, не става! Явно е че преписката има различни варианти, инвалидирайки единия вариант премахваш всичката научна работа по него. Същото важи и за ответната страна. Това какво показва? Че нямаш научен консенсус при липса на анализ на САМИЯ документ и неговите варианти, а не на това какво пише в него, което е друга тема, която трябва да дойде после. Еми, като няма научен консенсус - айде марш, как се вика.

Говориш небивалици. Това им го кажи на историците работили с години по документа и тези след тях цитирали ги. Ако не можеше да се работи по него поради проблем нали щяха да го видят. Ти сам си противоречиш тук, понеже хем искаш да ме обориш, хем пък да изкараш учените прави? Е как с този аргумент ще стане това? Но за едно си прав - за оригинален (препис) документ - в Русия. Но и кой от всичките - те са 5.

Да и е посочен източникът, който се намира в Москва. Ти имаш ли оригинален текст на преписката? П.П. Щом официални историци работят по този точно документ (Златарски например) не виждам проблем.

Да бе така е, това не го оспорва никой. Но виж че са различни в двата документа.

Имах предвид откъде е източника ѝ? Това е важното. Амиии не. Те следват римо-гръцкия принцип на по-голямото число да е първо.

Да и на моето пък е IД, и? Ти откъде го взе твоето? Посочи източник понеже аз вече посочих, а има 5 различни преписа. П.П. При кирилските цифри винаги се почва от по-голямото, хиляди, после стотици, десетици и единици, а не наопаки. 10 и 4 е, а не 1 и 10.

А аз това което го дадох какво е - детска книжка с картинки ли? Даже съм дал и източника: Фототипно издание на оригинала Москва, ГИМ, Син. 111, XV в., л. 212б Какво ще си играем на "моето фототипно издание е по-добро от твоето" ли? Добре, обясни разликата в изданията тогава!

А викаш те археологическите находки не са реални, ами са плод на въображението? Тия кръстове на медальона и на колоните с надписите са се появили там в следствие на свръхестествено явление сигурно? Понеже той ги гонил, но все пак решил да ги постави на официални държавни надписи и артефакти. Евалата! Да ти кажа само, че човек си мени мнението и това че по едно време е имало гонения изобщо не означава, че после не могат да се обърнат нещата. Не! Темата тепърва отива КЪМ научното показвайки нещата както са в действителност. Тия гьобелски похвати, че колкото пъти повторим една лъжа тя ще стане истина рано или късно си ги запази, ако обичаш. Отново не! Няма такова нещо! Опитът е да се покаже, че Преписката на Тудор Доксов може и да няма връзка с Именника на българските владетели. А вече в Именника нека си има календар. Но аз знам... ти искаш да е ТОЧНО определен календар, други не може! Ти се премести там, понеже не си за научен форум!

Абсолютно съгласен! Включително и за Самуил и некадърното му управление, заради което ни превземат византийците. Точно така е!

Изворът го бяхме дискутирали тук толкова много и чак сега го виждам това. Мислиш ли че е така наистина? Ти защо не го спомена, че го има? Никой от форума не го спомена. Еми, учудване е да понеже аз си мислех, че все още има малко научна мисъл и честност в нашите учени, било то истински или любители. Но явно просто има хора, които само гледат как да си нагласят наратива така че да им съвпадне с поредната книжка от 500-600 страници в която нищо не казват, но чакат да припечелят някой лев. Ние като предложихме че "етх бехти" може да е грешка също ти го отхвърли абсолютно. Макар и да не се засичаше с Именника на българските владетели терминологично по никакъв начин. Двойните стандарти моля някъде другаде. Не може да приемаме, че нещо е грешка, а друго не е. Това е избирателно тотално, както на теб ти е удобно. Ти си мислиш, че знаеш кога е покръстването ли? Виж че Мортаг е християнин или и това просто ще го игнорираш е така 'щото не ти харесва? Нищо не знаеш, нищо, или просто не искаш да знаеш. Спрете да лъжете хората и да ги правите на маймуни с тъпите си измишльотини без грам научна стойност и нагласяне, въртене и сукане както на вас ви е удобно само и само да излезе каквото трябва. Достатъчно вече сте я омазали историята вие псевдо-учени такива, колко още трябва?

Покрай наскорошните коментари в другите две теми (Местоположение на българите преди Стара Велика България от 7 в. и Произход на титлата KANACYBIГI) в които откровено се загатва за сериозни хронологически грешки в българската история ще пусна и още нещо, което случайно видях докато се опитвах да си обясня някои неща. Става дума за екстензивно дискутираната тук "преписка на Тудор Доксов". Картинката по-долу е Фототипно издание на оригинала Москва, ГИМ, Син. 111, XV в., л. 212б. Както ще забележите съм оградил на две места буквено-числовата стойност на византийските индикти, посочени в текста след буквено-числовото представяне на годините на кирилица. А те са: ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃. - 6414 индикт 10 ѕ҃.у҃.і҃е инді҃кта і҃д - 6415, индикт 14 Както виждате има невъзможна хронологическа последователност, понеже не може 6414 (906) да е индикт 10, а буквално следващата година 6415 (907) да е вече индикт 14, което е 4 години по-късно според византийския календар. Напомням, че византийската година започва на 01.09 и завършва на 31.08. В транскрипцията, която аз намерих, разбира се, и която можете да видите под снимката, това е удобно пропуснато, както и в други "преводи" налични в интернет пространството. Буквено-числовите символи са ясни и се виждат - "і҃" е 10 в кирилската числена система, а "і҃д" е 14. Не може и гръцки да е, понеже в гръцкия липсва буквата "д" написана по този начин, иначе щеше да е δ̅ (делта). Не че щеше да има и някакво значение, понеже делта пак е 4. Да не говорим, че 906 трябва да е 9 индикт, 907 - 10, а 14 индикт е 911. Тоест това което пише е абсолютно невъзможно! Не може да има четири индиктни периода в една година. Което естествено означава, че: - или преписката е (тотално) погрешно преписана още навремето - или е фалшификат Не ми е изобщо ясно как някой не го е видял това нещо досега (или просто не е искал да го види), но то съвпада с предположенията от другите теми за които споменах за объркана хронология. А, и естествено загубата на толкова време в дискусии на нещо, което очевидно е невъзможно да е истина в този си вид. Преписка на Тудор Доксов - Фототипно издание на оригинала Москва, ГИМ, Син. 111, XV в., л. 212б Старо-българска транскрипция: Сїа книги бл҃гочестныѧ, наричемыѧ Аѳанасїи. повелѣнїем кнѧза нашего болгарска. именемⸯ Сїмеона прѣложи и(х) епископ Констонтин, вⸯ словенскъ ꙗзык, ѿ гречьска. в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃. ꙋч҃нк сы Меѳодовⸯ. Архїепїскопа Моравы. напса же и(х) Тѹдѡр черноризе(ц) Доѯовⸯ тѣмж(д)е кн҃зем повелѣлъ, на ꙋстїи Тычѧ. в лѣ(т), ѕ҃.у҃.і҃е. идеже с҃таа златаа ц҃рквы новаа. сътворена е(с) тѣмж(д)е кн҃змⸯ. вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ. в блазѣ вѣрѣ живыи, в добрѣ испо вѣданїи г҃а нашего Іѵ҃ Ха҃. великїи и ч(с)тны и бл҃говѣрны го спо(д) нашъ кнѧз болгарскъ. именем Борисъ, христїаное же имѧ емꙋ Михаил. мс҃ца маїа въ в҃. д҃нь, в сꙋботны вечер. сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин. Съвременен български: Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414, индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тодор Доксов на устието на Тича в годината 6415, индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

Könyves Kálmán 1070 - 1116 Калман Кьонивес Коломан Учения, цар на Унгария 1070 - 1116 Идеята тук на @MultiCAT, чийто първи пост е това, доколкото виждам (добре дошъл!) е най-вероятно, че: куниг - кьониг - кьнига - къназ - княз - готски също така имаме и 𐌺𐌰𐌽𐌽 (Канн), което е със същото значение. - в старо-скандинавски: kunna (кунна) Демек племенният мъдрец, жрец, "знаещ човек". Да, това си е абсолютно валидна възможност. Другата възможност е да си идва от kuningaz --> kuningaz --> kanaz и просто в български да му е производна заемка или... форма. Защото то е ясно, че е или взета дума, или ако не е взета, а е диалектна форма то тогава е видно нещата към произхода накъде отиват. Малко офф-топик: "kunn/kunni" също така означава "род, семейство, племе, народ". П.П. Ние реално не търсим толкова какво значи, ами дали наистина "канас" е "княз". Защото ако е, то тогава е ясно, че идва от германските езици. За мен лично е.

Ами, надписът се навръзва, ако помислиш и ако наистина е християнин. Че е княз; и че CAN ЄSV bHГI точно това значи, както не веднъж е предполагано тук. Понеже княз си е християнска титла. Но... преди да скочат всички с обичайното - "ама той не може да славянин и титлата е пряко обвързана с произхода". Да, така е, но не е задължително княз да е изначално славянска титла. Може да си е българска титла или така да се изразя - късно навлязла при славяните. В "За управлението на империята" Константин Багренородни споменава, че славянската титла е "ζουπανους" (зоупанос). А "княз" навсякъде е предадено като "архонт" в гръцките текстове. И ако официалното тълкуване на произхода на титлата "княз" е вярно, че тя произлиза от германското kuningaz то възможността да е наистина заемка при славяните, а не обратно е доста голяма и се връзва по смисъл с това което виждаме на медальона и на останалите каменни надписи и колони. Схващаш ли? П.П. "Подражателската" хипотеза няма с какво да бъде защитена освен с мнения. П.П.2. Но даже и подражател да е (а аз не мисля, че е) и да не е християнин виж картите от другата тема. И склавините и българите са постоянно до германски племена. Титлата е заемка от тях (то това се води доказано научно) и даже това може да обясни защо има малка лингвистична разлика между баш "княз" и "каназ" понеже е различно предадена/изкривена в различните езици.

Еми... човека явно е християнин - "хан" Омуртаг. Медальонът (най-горе) с този византийски кръст и брошката с трите висулки на наметалото е 1:1 копие с тези от източно-римските монети от периода. Сега, за да не бъда отново обвиняван в псевдо-наука ще задам въпроса по следния начин: Има ли според консервативната българска история български християнски владетел от 9 в. ПРЕДИ цар Борис I? И ако има кой е? И защо? И въз основа на кой исторически извор? Ако трябва сам да си отговоря - няма такъв! Тоест съответните изводи и възможности не са особено много; две-три са.

Само нещо, което случайно мернах онзи ден. Който разбере, разбере!

А подобен коментар плюс тези, които са го "лайкнали" е от хора, които дори не могат да прочетат две изречения на гръцки (че и на български, защото ги има в темата) и не могат да осмислят какво пише в две текстчета по 10 реда всяко. Подобни излияния и са за някой стругарски цех, не за теми където се иска мислене и анализ... оп, извинявай, те и стругарските цехове вече искат доста по задълбочени умения. По-малко телевизия, повече четене следващия път.

Да, сега го видях така е. Но не е Теофан, а Константин Багренородни. В две глави говори за това.

Да, но може и самия Кубер да не е българин, а да е оногундур, нали пише "племенник на Органа". Може Мавър да е българин, който е с него през цялото време. Това е едното. Другото е много интересното, че понеже е наистина много отдавна да е събирателен образ наистина. Не го поддържам като хипотеза, но не е невъзможно. Пак ще го постна: Μαύρῳ πατρικίῳ (καί) [ἄρ]χωντι τῶν Σερμησ[ι]άνων (καί) Βoυλγάρ(ων) "Мауро, патриция и архонта на сермесианите и българите“ Той може и в Китай да се е подвизавал , важно е че накрая се нарича патриции и архонт на сермесиани (това са омешания народ от Сирмиум) и българи. Направо за него си става дума според мен. "Черни българи" от Теофан... да се смее ли човек, да плаче ли. П.П. Да, така е...