Borova gora

За Данаил Попов това е така заради много неизвестни около него. Изпратил Кънчев, а после и Димитър от Дяково при Левски без да има неговото съгласие, писал им сам препоръки, как ги препоръчал като не ги познавал??? Само защото Каравелов и Хитов му наредили и той послушно изпълнил. Дал на Димитър печата да пренася ей така, без да има данни, че изобщо е заклет да бъде част от някой комитет на ВРО. Писмата на Кишелски ги няма, минавали през него и брат му... "Всъщност Левски установява архива си именно в Търну Мъгуреле при Данаил Попов, а не в Букурещ при Каравелов и не позволява документацията да е мести, а само да се пращат преписи от кореспонденцията, и то единствено когато е абсолютно наложително. Друга задача на Попов е да държи под контрол хъшовските среди в Румъния и да набира нови членове. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София." - Добре, къде е архивът на Левски, преписите на писмата, които е правил? Само избрани неща е дарил, но архивът на "най-добрия ни българин" е бил в него и го няма... За да не се върне повече в българско и изведнъж да се откаже да участва в съдбините на България, след като се правил на поборник няколко години, трябва да е имал грях или грехове, които щели да излезнат наяве ако опитал да заеме пост, служба, затова си останал там, на брега на Дунава... Относно Вашето предположение за измислено, но добре рекламирано въстание, ето подкрепящ факт от писмо на Левски, как Димитър е бил надъхан да говори на хората за въстание, съвсем близко въстание, лятоска още, да им повтаря, че лятоска ще става нещо, те да са готови /а след като въстанието не избухнало т.е. нямало провал в организацията, организирал Арабаконак и я разгромил отвътре както изследвахме в скорошни постове/:

Аз бих допълнила, че статистиката винаги има значение. Когато разследват комитетите след Арабаконашката афера, Ловешкият е над четиридесет, които да бъдат разпитани без шум, но... всеки един от тях разпитан. В същото време Русенският има няма 5-6 членове, Етрополският петнайсетина, Троянският горе-долу също толкова... По-сериозният брой хора означавало повече възможности за свършване на много и различна комитетска работа. Избраните в ръководния състав са били наистина избрани, хора с качества, а не самоизбрали се като русенци дето сами гласували за себе си. Ентусиазмът им е бил безспорен, защото работели здраво, поръчали пистолети, които успяли да пренесат и разпределят между дузина други комитети без да има провал и без да ги хванат. Рзнасяли и вестника, обикаляли в първата година богатите, четохме, Левски с Драсов, Поплуканов и Пъшков искали или пари за делото от големеца, или ако го е страх, тогава да финансира учението в чужбина на някое бедно, но талантливо дете. Васил Радославов получил така стипендия след една тяхна обиколка на богатите къщи. Двама български министър-председатели са свързани с дейността на Левски лично, Стамболов, когото заклел заедно с Филип Симидов в Търново по молба на Големия и Радославов, когото от родния му Ловеч изпращат в Писек, а затам тръгва и Драсов. Това е преди Събранието в Букурещ, на което председателят Каравелов промотира идеята си да убиват чорбаджиите за пари и за да не ги издадат, след като вземат парите. Но сумарно, ловчанлии извършвали непрекъснато комитетска работа покрай своята собствена и то спазвайки конспиративните правила. По думите на Пъшков, Драсов увлякъл всички да участват в борбата за самостоятелна българска църква, затова и бил сред първите, които били представени на Апостола при първото му отиване в Ловеч. Будни момчета, смели, дузина, а не трима-четирима, готови за народната работа и без много-много убеждения, тръгнали с него заедно към турските бесилки, да цитирам Пъшков отново. Нищо чудно, че бързо се превърнали в неговите хора, жалко за предателството на комитета им, не дошло от тях. След всичко, което разследвахме, за мен ги е посочил Обретенов след убийството на Стоян Пенев, а така или иначе бос му е бил Каравелов, който декември, 1871г. написал дописката, че чака Дякона в Букурещ, неуспешно предателство, но ако е нахъсал вярното му куче Никола, той направил второ предателство, хем да отърве въжето, хем да изпълни поръката на боса... По същата причина, предателството, иска ми се да влезнем по.дълбоко в случая Данаил Попов. Не помня да е продължил комитетска дейност след смъртта на Апостола, което е странно, повечето продължили и участвали и във войната, не съм намирала и материали да е служил някому, защо ли се обвързал с Каравелов и Хитов?

Ясно е, че съм заради същото в темата. Левски не е единственият ни герой, но с лидерските си качества е безспорният, ще дам пример, за мен и Дебелянов, и капитан Списаревски са герои, но при тях не можем да търсим лидерство. Другото е независимостта, тръгва първи да подготвя отвътре въстание, след него има и други, Узунов, Фердинанд, след това и Гюргевските претенденти за водачи, но той е с откровено и ясно съзнание за независимост. По тази линия е предаван най-много пъти и от най-много хора. Някой все е служел някому и независимият лидер непрекъснато е бил пречка на мътрвите души, Филип Тотю добре ги описва вкопчени страстно в домогване до пари, титли, положение... Тук си е мястото за още една интересна подтема, знам че са останали с дълг към него заради парите, архива, Къкрина... но по много критерии комитаджиите от Ловчанския комитет са били по-чисти хора, които не тичали да бъдат част от ложи, завери, потайни срещи с чужди служби... Смелите работници на терен отвътре, различните интригантите и келепирджиите отвън, те са имали наистина близко разбиране до неговото за свобода и за независимост. Затова исках да стигнем до най-първите предатели, защото предаден не е бил само той, предадена е и столицата на Привременното му правителство, а с нея и истинските ценности, които по-скромни, но по-стойностни хора искали да положат в основите на държавата. За съжаление в историята печеливша се оказала Гюргевската седянка... доста подли хорица, мизерни душици сред тях... Искаше ми се Ловешкият комитет да бе основал новата България. Не случайно през цялото време Апостолът се борил центърът на властта да си е в българско, не в Букурещ, не в ръцете на Каравелов, Хитов и сие. С болка трябва да кажа, Данаил Попов е бил в техния кръг, това не съм го и помисляла. За Хитов и Каравелов знаем, но какво ли е обещано на Попов, какво ли е очаквал в замяна на двойната игра, която е играел?

Книгата на Страшимиров е качена на два сайта, но ми хареса да чета Левски в оригинал. Той самият използва думата "прошение" в този случай. Нищо чудно сам да го е написал, със сигурност съдържа подписа му. Не вярвам, че ще бъде намерено, Каравелов ставал излишен, ако между Левски и сръбското правителство имало пряка връзка, не би го допуснал. Свикнал е да получава обещания, пари, да се чувства важен. Отделно, Каравелов някак е забавял всичко, дори този процес с изпращането на момчета в сръбските военни училища изобщо не е подхванал. Никакъв революционер не е бил и никаква революция не го е интересувала. Усещането е, че е чакал залавянето на Апостола, да се отърве от него, за да изпълни следващите задачи на господарите си. За съжаление от ставането си за председател не свършва никаква работа през цялата 1872г. Нищо не захваща, макар позицията да го е задължавала да работи за освобождаването на българско, но дейност при него няма, абсолютно пропиляна година... Да отбележа, че писма от Кишелски също нямало, а те пък минавали през Данаил Попов. Минимум два-три пъти преброих отбелязано от Левски да проверят къде се е загубило писмото... И нещо от Националната конференция: "Предстои всички тези стойностни доклади да бъдат издадени в книжно тяло – том 6 от ценната поредица на музея на Апостола „Нови документи и изследвания“.

"Все си мисля, че Игнатиев е изтеглил бързо и със замитане на следите Каравелов от Букурещ не заради опасност от екстрадиция, официално искане за такава както знаем не е имало; изтеглил го е оттам по този начин, за да не се срещнат с Левски, ако капаните не сработят по пътя." Крайно време бе да бъде казано, написано. Това е и отговорът на въпроса защо след смъртта на Левски няма некролог във вестника на Каравелов, няма посветена статия на лидерът на най-голямата организация в българско, нито на процеса, в който били осъдени предадените от Димитър дейци. Вървял заедно с Левски няколко години, ала се страхувал твърде много от него. Паникьосан е бил, че ще го съди, ще го обвинява, ако се видят на живо, точно това изследвах по-горе с въображаемата среща между тях, очаквал е да си плати ако с Левски се срещнат на живо. Затова е бягал като подгонен, четохме, никой официално не го е поискал от Цариград, голямата лъжа на нашите историци. Избягал е от възможна среща с Левски в Букурещ, жертвал е архива на организацията за да спаси собствената си кожа от своите, които безсрамно продал за настоящи пари и за бъдещи постове... Филип Тотю е искал руската връзка да бъде печеливша, ок, но ако е знаел, че няма да има въстание в Босна, да беше го написал... Не знам защо е пропускано, но ето и Прошението на Левски, то е до Сръбското правителство. На 25 юли 1872г. има негово писмо, в което нарежда Любен Каравелов тайно да го поднесе и бързичко да вземе отговор, прошенията в онези години явно са били честа практика. Според мен го е написал, защото е очаквал скорошна война на Сърбия с Турция. За съжаление нямаме текста на самото Прошение, но става ясно, че той самият го е подписал. Няма данни в следващите му писма по въпроса, а писма на Каравелов до него пък изобщо нямаме, не знаем как е отговорило Сръбското Правителство, дали изобщо вестникарят им го е предоставил:

Става все по-интересно защо на Данаил Попов са оставили да съобщи новината на Левски? Защо не я е написал Каравелов... Имали са наистина някаква стратегия още преди да чуят тежката му дума. Освен това Георги Живков бил ту с вестникаря, ту в конфликт с него, знаем как е бил нападнат като шпионин във вестника. "за кореспонденциите на В. Левски, А. Кънчев, Д. Общи, на частните комитети с централния и П. Хитов в Белград — Данаил Попов е бил ключът. Нему Дякона поверява цялата си кореспонденция с Българския революционен централен комитет (БРЦК), Русия, Румъния и Сърбия. Той единствен има право да чете всички получавани от и до Левски писма и да прави техни копия." Точно довереният му човек... нищо чудно, че Апостола е повярвал на мантрите за въстание при съседите, идвала от неговите хора от най-вътрешния му кръг, но защо 1871г. са започнали с тази измислица, как им е хрумнала и защо вместо да търсят съюз директно с Левски се насочили към други? "Уставът, подписан от Каравелов, парадоксално е давал пълно право на Левски да свика ново Общо събрание и да призове представители на всички частни комитети от Българско, пред които аргументирано, с писма и документи, да изложи неспособността на председателя Каравелов да заема председателското място..." С всичко написано от Вас съм съгласна, но аз имах предвид ситуация, при която Левски е стигнал до Букурещ, за там се е бил запътил след Ловеч, както знаем всички. Пристигайки, все още нямал възможността да свика събрание на частните комитети, да подсигури председателите им да бъдат във Влашко, за да го подкрепят в искането да свали Каравелов и да им представи документите и т.н. Ден първи-втори-трети там, той ще бъде един на един с вестникаря, който едва ли лесно би си подал оставката, а по-скоро би поискал неговата за своеволстване, задето не е вдигнал въстание, което му е било заповядано и не е организирал опит за спасяване на арестуваните. Това за арестуваните е с клаузи дали криминални или политически ще са пред съда, но Каравелов би го използвал на сто процента като аргумент. Ето, този момент се опитвам да си представя, Каравелов и Левски един срещу друг и предателят дори няма да има спирачки, а ще настоява Апостола да се оттегли... Пълномощното - чета и Кириак Цанков по два и три пъти, ще излезе, че Левски сам си го е написал, одобрил, подпечатал с печата и тръгнал за българско... Кириак дори не помнел преди или след обесването го е подписал... Нямам думи какво отношение са имали към Главният Апостол на цяла България, черноработникът на терен, а босовете на завет си седели и интриги само кроели...

Ако Данаил Попов не е дал имената на тримата преговарящи с Белград, защо Левски в своя отговор не го е попитал? Някак странно анонимни са тези тримата, не са споменати. Ако бяха Хитов и Каравелов, Левски щеше да ги коментира, а и по-късно да им отбелязва това действие зад гърба му. Данаил може да ги е скрил, но няма данни Дяконът да пита и подпитва кои са били, а това е случай, който би разследвал, сериозен. Както и да чета писмото му, излиза, че тримата вече са се самоизпратили в Белград, Данаил си ги знаел кои са, докато Левски смятал, че когато народът е готов, тогава трябвало да изберат трима подходящи да преговарят с всички възможни съюзници... Може и да греша, препрочитам писмото в оригинал, в сборника на Кириак Цанков от 1900г., така го разбирам... Да, за нас заговорът им вече е ясен, но никак не очаквах дълбочината на участието на Данаил в него. Изглежда е следил през цялото време Левски, знаел е местопребиваването му, четял е писмата и в двете посоки. Но това откритие е шок за мен, вярвах, че е бил довереният му човек. Планът им се скроил и осъществил след като Левски им казал НЕ няколко пъти, на искането за събиране на подписи, както и на договарянето със Сърбия и Босна, защото народът не е бил готов, но всичко се случвало в пролетта на 1871г., като март-април-май са датите на писмата. Юни му пращат Димитър, като Данаил е нагъл, поверява му да носи печата без да се е заклел, че принадлежи на комитет от ВРО. Но защо изведнъж са станали толкова активни през пролетта на 1871г., кое ги е подтикнало план след план да забъркват, непременно да участват в нещо? Трябва да е имало фактор, който ги активизирал, а този фактор не е бил подготовка за въстание при съседите, както тръбяли... Другото, чисто хипотетично да си представим, Каравелов е в Букурещ, не е бягал през глава до Белград през Париж, а Левски стига до него декември 1872г. или януари, 1873г., измъква се от Къкрина, измъква се и от капана на Обретенов в Русе. Вестникарят и Апостолът са очи в очи. Левски му иска оставката, носи архиви, документи, продкрепящи искането, Каравелов не я дава, иска да отстрани Левски за неподчинение, не е вдигнал въстание, както председателят му наредил. Кой е щял да надделее на Влашка територия? Ако си зададем този въпрос става страшно, защото вероятността да надделее вестникарят не е малка, в Букурещ на лаладжийските му приказки, с които добре продавал себе си на думи, не и на дела, все още вярвали...

Има нещо много интересно, поели обещания пред Сърбия, а как смятали да ги изпълнят, ако Левски им отговорел с НЕ или ако комитетите откажели да се вдигнат? И защо са смятали, че те са представителство, ако не и правителство, на българско? Всеки двама-трима можели да претендират за същото, освен ако тези трима не са били Данаил, Хитов и Каравелов, за да ги приемат сърбите за представители. Руската страна дори и тях не признавала за представителство, искала подписи от големци от цяло българско. Отделно, защо решили, че могат, че на тях тримата се полага да ръководят всичко? Искам да кажа обаче, че докато Левски не създал ВРО, нямало смисъл никой да преговаря с нашите, ни Сърбия, ни Босна, нито да подписва договори. После всички станали важни, защото Апостола поел задача на терен да го подготви и осигури, а на негов гръб всички "босове" направили капитал. Но, Иван Касабов първи промотирал на място да се работи, дори финансирал в началото Левски. Касабов обаче договори и преговори със Сърбия или Босна не е имал. По-скоро с румънците искал да направим завера, но при смяна на тяхната политическа власт това отишло в историята. Данаил Попов е бил дружка с Хитов или друг, след като лично участвал в такава завера, поне уведомил Дякона... За архивът, Каравелов и Данаил оставили по няколко писма при Кирияк Цанков, неизвестно защо, той пък ги публикувал със закъснение цели 25г. след Освобождението заедно със своите, общо 23. Това са отговори на Левски, от които разбираме какви писма са стигали до него, но нищо от преписите, които Данаил е следвало да прави. За съжаление Кириак не съобщава по каква причина през 1873г. след обесването на Дякона, на Данаил и Любен им хрумнала една и съща идея, някои, малък на брой писма, да му предадат. За съжаление това е всичко от богатите и ценни архиви от Възраждането и на двамата, нищо повече не е стигнало до библиотеките ни и Националните фондове. В някакъв по-късен етап дъщерите на Данаил даряват кореспонденция на баща си, включително три писма на Захари Стоянов, но тя е вече от осемдесетте години на деветнайсетия век. От Възрожденските архиви само Кириак спасил нещо. Още нещо, в събраните от Кириак писма се вижда, че Левски си плащал трите пушки, че и люхви имал върху тях, а пък след години Данаил в писмото до министъра пропуска това, звучи сякаш му е подарил пушките, защото били получени като мостри. Но... в писмата на Левски четем друго.

Да не пропусна и още нещо, относно голямата тема за подготвяно въстание, която Вие много добре развихте тук. В един момент не само Апостола се отказал от четническата тактика. След смъртта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която не допринесла за получаване на помощ от някоя от Великите сили и свикване на конференция или започване на война, след провала с Прошението до Султана през 1867г., мнозина от искащите свободата на България се ориентирали към идеята за въстание по примера на Гърция, Италия, Сърбия. Въстанията били изключително популярни в Европа точно в тези години. Подготовката му била обаче по-сложно нещо, отколкото да бъдела въоръжена и изпратена чета. Затова опипом, проба-грешка спретнали няколко въстания. Но било ясно, че това е пътят. Единствен Апостолът обаче се заел да го подготвя отвътре и да осигури масовост от четирите краища на българско. За доказателство - писмото на Филип Тотю за подписите. Тошков не се е чувствал близък с Левски, нито Кишелски, затова поискали Тотю да напише и прати писмото. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който го е подписал, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание. Но пиша това, за да обясня моята идея, ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до Левски и неговата ВРО. Не им е бил близък, но опряли до него, нямало до кого другиго, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя въстание. Затова няма как през 1869г. да е започнала темата да вдигнат въстание заедно с Босна. Тогава съвсем нямало на кого да разчитат, дори и чета нямало, тази на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е била разбита в 1868г. Дори да вдигнела въстание Босна в 1869г., 1870г., емигрантите само щели да гледат отстрани. После, вече през 1871г. когато имало положени основите на организация от Левски, тогава имало смисъл да се говори за въстание едновременно с други, за да не са сами срещу Империята, а Каравелов и Хитов си позволявали да сключват договори и съглашения зад гърба на самия лидер на ВРО. Но ако той не я бе създал, всички оставаха на резервните скамейки, никому ненужни от ирачите, които били на терен. Тогава имало смисъл и да се прати някой като Кънчев при Апостола, за да събере подписите от готови комитети. Иначе представям си Ангел или друг като него от град на град, от големец при големец обясняващ мисията си, колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време... Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, да не му повярват изобщо или да го затворят в кауша, а не за има-няма два месеца да е готов и невредим на брега на Дунава, защото му е било постлано. Богаташът Христо Георгиев пара не дал на Левски за ВРО, да не говорим за друго усилие да направи, ама като му потрябвала, готов бил да се възползва на тепсия от организацията му... Някъде там и той участва в идеята за скорошно въстание, че и 50 000 жълтици получил от руска страна за подготовката му съгласно в. Дунав. Така че когато говорим за идеята за въстание заедно с Босна или със Сърбия, тя е била възможно да възникне само около края на 1870г., началото на 1871г., когато гръбнакът на ВРО вече е бил изграден и работещ. Въпросът е на кой какво въстание ме у вършело работа, от четирите краища на българско или локално, да вдигне шум, за да може международния отзвук да осигури свободата. Априлското е проведено по втория път, рекламиран от Плоешката група, с много жертви и като резултат без независимост на масата на преговорите, а две васални държави.

Това е само част от съдържанието и участниците в Годишната национална конференция в музея на Левски в Карлово, последният ден ще участва и проф. Орлин Събев с нови преводи, но не успявам да кача цялата програма:

Като споменах Кишелски, следва да отбележа, че трябва да се отрека и от собствените си мантри, Данаил Попов е една от тях. Имах много плюсове за него, изглеждаше като верен поборник на Левски с право да чете и преписва писмата му, осигурил му оръжието: “Аз донесох една белгийска пушка, скорострелна, от които имат само кралевските дворцови гвардейци. Нея пушка изнесох я нарочно на В.Левски и я прекарахме насреща през Дунава чрез г-на Оханеза Аладжаджиана, който можеше да я прекара и в Плевен е предадена Левскому с 1000 патрони.” За другата, на 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София: “....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от ценността на такава Една реликва”. За третата пушка, Мария Сиркова в спомените си твърди, че са били скрити три от Левски в дома й, той развенчава и глупостите на Обретенов за пренасянето й от майка му и Каравелова: "После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът." - из писмо до министъра на Просвещението, https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html Той използва силни думи срещу довчерашни поборници, търси принципна справедливост, прави дарение на Народният музей в София-другата пушка “Комблен”, която поради ранната смърт на Ангел Кънчев не е била прехвърлена в България. Но тук не оставихме камък и листо непроверени и излезна: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." - писмото на Ангел Кънчев. Преди него по същият път минал и Димитър от Дяково, с препоръки, писани от Данаил, а за капак му поверил да занесе и печата на организацията, изключително важен предмет, без Левски изобщо да е приел Димитър като комитаджия. Абсолютно подло и явно по внушения от Хитов и Каравелов. Анастас Попхинов, брат му, други писма не е отварял, но това на Кишелски - ДА. Почти сигурно е, че му е било подсказано да го направи и да съобщи за прочетеното. Каравелов е дал контактите на Кишелски, но е опитвал да следи пощата на Апостола и то чрез двамата братя, Анастас и Данаил. След раздора между Левски и Анастас, Данаил се втурнал да защитава брат си. Ясно защо, през него е минала поръката писма от Кишелски да отваря и да уведомява за съдържанието. Архивът - правил е архив на Апостола, имал задача да преписва писмата му и да пази преписите, не открих къде са, в нито една библиотека ги няма. Освен Каравеловия, липсва и този архив. Някак си не е толкова чисто и коректно всичко и при него, вършел е тайно зад гърба на Апостола нечистоплътни неща, а и скрил от България важни документи за нейното минало - преписите на писмата. За мое огромно съжаление още един поборник с две лица, допринесъл за бъркотията в нашето Възраждане...

Аз съм свикнала да държа на думата си, написах преди няколко дни, че ще дам моите наблюдения по книгата на Обретенов, която поместихте тук и благодарение на Вас си припомних. Вътре има толкова червени светлини: 1. "По мои лични съображения аз се нарекох слуга на читалището и исках всички д а ме наричат така. Намирах, че това е по-добре, щом с е числях към тайна революционна организация." - Коя е тази тайна революционна организация към която се е числял в края на 1869г.? Не е ВРО. Ако е ТБК, не го е упоменал, защо ли е скрил тази част от биографията си? Защо не е разкрил кои са били в комитета и т.н., след като е решил да разкаже за себе си... 2. През август 1870 г. при изборите за ново настоятелство на читалището беше избран за писар (секретар) нашият другар Иларион Драгостинов. - Иларион си е бил там и по време на убийството на Пенев в 1871г. т.е. имало е кой да се разправи с Костаки, докато другите са в кауша. 3. На 4 май 1871 година Юрдан Симеонов ми писа от Табор: „да си отваряш ушите, очите, устата, че да чуеш тази моя тукашна новина: ще видите подир три месеца Ангела в книга завит при вас.“ - няма и месец, след като Левски е казал НЕ на Тотю и план Б е задействан да събират подписи. Това променя идеята ни, че Ангел е преминал през Белград и са използвали ситуацията да го убедят да участва. Точно обратното излиза че е било, Кънчев първо е бил уведомен за мисията, дал е съгласие още от Табор и тогава са го повикали в Белград да го обучат. Изобщо е нямало да отиде в Белград, ако не е казал предварително ОК на идеята за подписите. Юрдан си позволил да сподели на Обретенов да чакат Ангел, което потвърждава моята теория, че комитетът в Русе е бил създаден не да върши комитетско дело, той такава не свършил през 1871-1872-1873г., не се заклели и да вършат народна работа както е било по Наредата на Левски, ни поп, ни клетва имало, а е бил с цел младежката банда на Кънчев да го подпомага. Проверих какво е "в книга завит", защото предполагах, че е било често срещан израз в миналото, означавал е подреден, излъскан, подготвен. Млад човек, който е обучен и „вкаран в ред“, „напълно стегнат, вече готов за работа т.е. въпросният Юрдан Симеонов е знаел тайната на Кънчев и я намекнал в писмото, че няма да се върне в Табор да продължи да учи, а ще се появи в Русе. Ще се появи не готов за ваканция, а за друга работа, като човек, минал през обучение, старателно подготвен за нея като завършена книга, написана, комплектована, приготвена за читатели. Още една идея имам, навремето за високопоставените хора са завивали с хартия или с плат това, с което искали да ги почерпят докато го пренасят, сладки, баклава и др., прах да не падне отгоре т.е. Кънчев е станал нещо специално, завит като внимателно пазено нещо, "в книга завит". Да внимателно са го подготвили, изтупали, отгледали... Не са си губили времето двата месеца в Белград, обяснили са му, вкарали са го да участва в писането на Устава, но и са му разказали подробно за Левски и ВРО, съветвали са го как да се оправи със своеволстващия лидер, за да си свърши задачата под носа му, особено да пази тайната от него... 4. Кънчев взел онези 2 жълтици, но... не се прибрал веднага, а след два месеца...и то не с парахода от Белград, а през Букурещ и Гюргево преминал , вероятно наистина там е имал среща с Христо Георгиев, а в Гюргево е бил Теофан Райнов. После се отчел веднага на Хитов, особено за срещата с Данаил Попов: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." /значи Данаил също е научил всичко и зад гърба на Левски предоставил на Ангел съчинени препоръки, нещо като тези на Димитър от Дяково. Разочарована съм от Данаил. / "В неделя ще замина във вътрешността на Българско да за хвана и извършва мисията си." - очевидно Ангел НЕ е мислел да стане обикновен комитаджия и да се бори за свободата, а своя лична мисия да извърши... Дори и няма данни бил ли е заклет във ВРО, в Русе не е станал част от комитета, в Ловеч също не е станал част от комитета, каква ли церемония му е направил Каравелов в Белград или участието във ВРО е било фиктивно, голо твърдение, за да го парашутират да диша във врата на Апостола? 5. Протокол № 11, 11 февруари 1872 г. "Решаваме да дадем на познатия ни агент (А. Кънчев) две лири турски от парите, които имаме събрани." - По паспорт Ангел е бил само на 13-ти февруари в Русе, а на 14-ти има печат от Разград. Датата на Протокола обаче е 11 февруари!!! Тези протоколи Обретенов кога и как ли ги е писал, и защо, за да доказвал че е поборник години по-късно? 6. "Обретенов отива и в руското посолство, гдето бива приет много добре от генерал Игнатиев." - От кого е бил инструктиран да прави така? Кой му е казал да се постави в подчинение на посолството и да разкаже всички решения на Гюргевската седянка? Дали го направил само веднъж или много пъти, включително преди да тръгне с Ботевата чета? Всичко ли е докладвал и защо? И... още нещо извън Обретенов. Разбрах защо в докладите до Великия везир има такава сигурност, че от Ловеч ще дойде добрата вест за властта. Много се чудех на увереността на валията, на какво основание такава вяра? Сега знам. Защото не са разчитали на една Величка, дето можела и да се отметне, имали са и четирите тайни къщи с хората вътре на тепсия, все някой е щял да изкаже Апостола, за да отърват всички кожите... А пък заради съгласието си да сътрудничи и да повлияе и на брат си, Величка е заела мястото на съпруга си, така си обяснявам защо Гечо Хашната не е арестуван. Каймакаминът всъщност е искал съдействие от доверените хора на Левски, от тайните му къщи, а другите комитаджии, около четиридесет, както са описани, разпитани тихомълком, не са били необходими т.е. наистина трябва да са били замесени всичките роднини... И четирите тайни къщи трябва да са били под наблюдение месеци. Но Сирков го е поканил в своята, наблюдаваната, за да влезне в Ловеч, дал му е всякакви гаранции, за да спечели доверието му и получил писмено от Апостола решение всичките документи и пари да бъдат събрани в неговия дом... в къщото време е знаел отлично, че къщата му е под "засада", че крие и лъже от него, има само един отговор защо го е направил. Все едно дали е казал на Величка, че Левски ще нощува в Къкрина или сам е стигнал до конака. Латинецът също е бил с наблюдавана къща, издаден - в списъка на Хамди паша е, Али чауш е минал през кръчмата му през деня, разбрали са се... Нямали са избор, вървели са към турските бесилки и от четирите тайни къщи. Но сте прав, че зорът да бъде вдигнато ненавременно и неподготвено въстание е в дъното на всичко. Каравелов по-късно казва на Михаил Греков за настояването за бунт в онзи момент: "Това бе руска работа...", което ме води до мисълта, че не всичко е било работа на съседите само. При създаване на още по-голяма и мощна ВРО през следващите години, всички отвън са ставали излишни, тя и сама е щяла да постигне целите си, нямало е да има необходимост от намеса и война, в която Великите още веднъж да си уредят сметките... В крайна сметка, ще ги уреждат и с Първата Световна... Още го мисля, последната нощ на Левски в Ловеч никой от тях не е мигнал, знаели са какво им предстои да направят, само той е спал, вероятно болен, изстинал от колибите... И... заподозрял в Къкрина, вечерта е разпитвал Цвятков, усетил, че щом Сирков не тръгнал с него, най-опитния и най-верния да го пази, а пратили най-неопитния, който можело да пожертват, Никола, който никога не бил стъпил в Търново, а трябвало заедно двамата да преминат през този град, значи имало нещо нередно... Иска ми се да бяха тръгнали в полунощ, на коне, имали са шанс дори и преследвани по пътищата, имали са и кон... Още нямам отговор обаче на друг въпрос, няма данни как е завършила връзката между Левски и Кишелски след разпечатаното писмо от Попхинов. Странно е, че изчезват следите на кореспонденцията между двамата и от двете страни, архив на Кишелски няма...

Благодаря за извървяния път, беше неочаквано това, до което стигнахме, но откриването на новите документи даде нов смисъл на темата Левски. Истината наистина е в детайлите

А, на монографията може да й дойде времето, може да решите да я напишете един ден когато анализираме всичко докрай Много е ценна информацията, която сте събрали и на по-глобално ниво обощавате, логическите връзки, които правите. Сега пропуснатото дотук, в списание Пролом Обретенов отбелязва, че той оставил Левски в Букурещ на 18-ти май, защото трябвало да се върне в Русе. В доклада на Хамди паша е отбелязано: "лице на име Левски... от известно време насам се намира във Влашко" т.е. когато е започнало предателството, това е било май или юни 1872г. преди Левски да се върне в българско на 1-ви юли. Хамди паша е поел поста през юни, значи първото донесение е по това време. Сетих се и още нещо, когато Левски пише на Каравелов, че ще му прати поп Кръстьо да печати, не му споменава, че попът е председател на комитата в Ловеч, защото не е бил, иначе не би пропуснал толкова важна информация. Цялата лъжа с поп Кръстьо председател е необяснимо колко дълго е царувала в историографията ни: "Нашъ Священикь, на име Попъ Крьстю, ще доде при васъ да са разбере ще може ли Вашята печятница да издава вястникъ, който ще бъде слободенъ за въ Българско..." Димитър Панчовски, „Последните дни на Васил Левски”. „Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей, сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата. Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им (Марин Луканов — б. Д. П.), който без разрешение от Левски, прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват…” Сирков: „Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.” - не председателят, а попът, но пък интересно, че в него имало не само пари, но и книжа, които да предаде на Сирков... И продължавам да мисля все пак, как се е родила идеята за фалшивото въстание, в Спомените на Обретенов, Каравелов всеки час на Събранието настоявал за него... Могли са да бъдат измислени безброй други възможности да се справят с ВРО, тази е наистина уникална, знаели са, че няма оръжие и подготовка, дори да се вдигне от четирите краища, обречена е...

Абсолютно съм съгласна с направеното от Вас обобщение Аз обаче имам какво да напиша, малко по-късно през седмицата, относно книгата на Обретенов, там има неща, които съм пропуснала да си спомня, а сега ми се струват значими. Плюс, темата не е "Кой предаде ВРО?", а "... Кой предаде Левски????" , така че навлизам дълбоко в ловешките детайли относно Апостола. В цитатът на Сирков, който поместих по-горе, има нещо пропускано, той твърди, че и председателя и подпредседателя са в кауша, затова работата замряла. Марин е бил председател, ОК, но другият арестуван, за когото знаем, е Пъшков. Пъшков обаче председател не е бил, тогава кой е третият арестуван? Знаем един от двамата подпредседатели, Цвятко Хаджипавлов, който отговарял за разпределението на оръжието, но няма данни той да е бил в кауша. Кой е другият? "Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство." - дошъл е отвътре, от допуснатия за участник Обретенов, но съм готова да споря за времето на събитията, преди Събранието започва предателството на Ловеч. Обретенов е бил куриер преди убийството на Стоян Пенев, знаел е комитета в Ловеч, а от Кънчев е научил и за главните действащи лица в този комитет. Ако предателството бе започнало веднага след Събранието в Букурещ, името дадено на валията на Русе е щяло да бъде Марин Поплуканов за Ловеч. Но... бягащият първи оттам е Иван Драсов, все едно под какъв предлог е спринтирал навън. Той така и до Освобождението не се върнал, въпреки че в родния му град всичко утихнало и арести нямало след залавянето на Апостола, значи целта му не е била да учи в странство, диплома също не взел. Нито пък на приятелчето му Иван Колев. За мен Драсов е издаден първи, защото той е въртял комитета в Ловеч, столицата на Привременното правителство, бил е известен, получавал е писмата, отговарял им, за него Кънчев трябва да е разказвал, защото Драсов го защитавал за да му дадат Пълномощно. Предаден е още през март месец, не през май, след ареста на Обретенов, който трябвало да си спасява кожата и го е предал, неговото име знаел, него издал, за Марин Поплуканов едва ли е чувал до този момент. Али Чауш, съседът на Драсов, научил, работел е в конака, полицай, били са в изключително добри отношения, трябва да му е казал, че е под наблюдение след предателство отнякъде. В началото всички са били само под наблюдение, полицията е чакала провал, за да ги арестува, пишеше го в документите, новите документи. Драсов е намерил пари от зет си, за да избяга навреме, за да не стане доносник на властта срещу своите или за да не остане в кауша задълго заради противодържавна дейност. Направил сбогуване, на което Али Чауш присъствал и му дал паспорт, Сиркова е запомнила това. След което предателството продължило с отиването на Обретенов на Събранието, защото е пуснат от затвора точно преди него, защото нямал ОК от Търново да отиде, но се самоизпратил, а пък Каравелов го приел, това го разнищихме... От него валията трябва да е получил и материалите на комитета, за които пише в доклада от септември, 1872г., русенецът ги е пренасял... "Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност" - ей, това не ми дава спокойствие, значи още през 1871г. лъснало, че Левски е създал сериозна организация, но да измислиш този план да се провали организацията отвътре като вдигне въстание и никой не й помогне... интересен ход и задълбочен. По принцип отвън им трябвало малък, но контролиран бунт, с който да искат помощ от Великите, не голямо въстание да осигури независимост на нова държава... Много мисъл има в тази идея и разработването й, много работа по въпроса, изплашили са се от независимата ВРО и непроницаемият й лидер наистина. Април 1871г. е писмото на Филип Тотю за подписите, с което самата организация да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Оттам-насетне през цялото време е имало борба срещу независимостта на ВРО, приравнена е от Каравелов до 1-ви отдел на БРЦК, съгласно печата, направен от него, демек поставена под контрол, но как и в коя глава се е родило да бъде измислено фалшиво въстание, за да въстане само ВРО и да загуби, след като по друг начин не можели да се справят с нея... От гледна точка на нашите "поборници" Каравелов, Хитов и сие, пълно подчинение на външни сили, никаква борба за българското...

Преди да влезнем в обувките на полицията, нека влезнем в тези на предателите. Къщата на Сиркови е заградена от убийството на Стойчо Гиргинов до залавянето на Левски и въпреки това, ни заптие го е видял, ни някой го е издал. ОК, било е тъмно когато се е промушил и никой с точност не го е чакал въпросната вечер, може да са го изпуснали. Обаче, след като е заловен, абсурдно е турската полиция да не е разследвала къде е бил, при кого е спал и т.н. Но... Никола Сирков не е повикан на разпит, точно топ-ятакът на баш комитата... Поне да каже нещо дето и полицията може да е пропуснала... Но не. Три дни не ял и пил само мастика, но му се разминало, не го закачали както било редно, защото бил важен и главен в комитета, след като на него лидерът най-голямо доверие имал. Но... Обаче Сирков не е бил глупак, дори да не е участвал пряко в предателството, знаел, че го е направил косвено като занесъл писмо от Величка на Левски в село близо до Троян, знаел, че къщата му е заградена, а го приел в къщи... Научил, че Левски минал покрай Величка на път за Къкрина, по-късно Сиркова признала в спомените, че и Величка, и Гечо, и поп Лукан научили, че е в града. Не е арестуван в Ловеч, защото може и да не е казано в конака докато е бил в града, не са искали да бъдат предатели пред очите на целия град. Не знаем в кой момент е научила полицията, но да речем, че в тази част Юсеин Бошняк казал истината, че на каймакамина е било съобщено привечер и тогава наредили потерията да се събира. На предателят/предателите е било необходимо време за кураж да го предадат, а и да не ги видят посред бял ден в конака, през деня имало и български служители там, щели да ги забележат, например брата на Яким Шишков, затова и арестите и разпитите, включително на поп Кръстьо, са извършвани тихомълком нощем. Освен това Апостола едва ли е казал на Величка, че отива в Къкрина, не му е дала парите, изгубила доверието му, а брат й само могъл да съобщи, че е на пътя за Севлиево, дотам го шпионирал уж да го пази от шпиони. На Хашнова й трябвало време да тича по родата да научи накъде е тръгнал и стигнала привечер до полицията. Сиркова не признава, но или тя, съпругът й, или съпругата на Латинеца са казали на Величка точното му местонахождение. В противен случай някой от тях тримата е търчал в конака. Затова после няма как Сирков да не се е досетил кой го е издал. Починал най-вероятно от отравяне, сигурно е разпитвал Величкини, наистина не е бил глупак, хекиминът му е бил убит от Големия - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/,. Както съобщава Сиркова, след смъртта му изведнъж Величка започнала да говори, че поп Кръстьо е предател. Докато бил жив, такива думи не смеела да изрече. Към роднината им Величка Хашнова полицията също внезапно загубила интерес, нищо че е била разпитвана, арестувана, не съпругът й Гечо, а тя, държана в къщата на попа и нищо, никой повече не се сетил за нея. Макар че, няма вариант полицията да не е разбрала след залавянето му, че Левски минал през дома й да говорят. Никой повече не я търсил да каже какво са си говорили с него, какво е искал от нея...

Два въпроса: Защо не са конфискувани всички писма? Защо не е арестуван Гечо Хашната, синовете му, защо Величка? Това е изключително необяснимо предвид, че глава на семейството в къщата е той, тя не е била самотна майка или вдовица, по-късно ще бъде такава... Но имаме обяснение защо е била и тя арестувана, не само брат й, намерили са нещо в дома й... Ако са конфискувани при втория обиск, след арестуването на Марин, значи още тогава се е пропукало всичко и Величка е започнала да сътрудничи от ден първи не само за да спаси брат си, но и себе си, нея също я е очаквало присъда. В онези дванадесет дни, в които Марин е бил в кауша е твърде възможно да са й осигурили свиждане, за да го убеди да съдейства, защото полицията е намерила писмата, документите в нейния дом, макар в своя Марин да унищожил всичко. Да говори е нямало нужда, вече са знаели и детайлите, но да съдейства за залавянето на Апостола... Пъшков в Спомените си хвърля подсказка, че в София, Марин седял цял ден на прозорчето в кауша, за да види лично Левски ли са заловили или поредния му фалшив двойник, видял го с превръзката на главата, познал го, съобщил на Пъшков и напуснал наблюдателницата си т.е. очаквал залавянето му, това спасявало него от бесилото... След това каймакаминът e имал достатъчно време да съчинява капан А, капан Б, капан В за Левски. Защо не го е арестувал още в Ловеч, а се случило после, в Къкрина? Защото Величка разбрала, убедила се, че е там, когато минал да й поиска парите на път за ханчето и защото не е искала да падне подозрението на всички върху тях при негов арест в града. Но в следващите часове трябва да го е издала, за да отърве живота си, брат си, семейството си... Сирков се чудел как като никой не знаел, някой е предал Дякона, за него е било сто процента гарантирано предателството и тези думи употребил съгласно статията по-долу, защото не обкръжили нито цялото село, нито друго ханче, а само това, в което той сам пратил Апостола... Аз намерих доказателство за Вашето твърдение, но все още мисля над отговорите на моите въпроси: "В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо." "Левски и Николчо Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня." - https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - дала е писма, при това едва ли писмата дето уж били прехвърляни през портата й. Сиркова е била неграмотна, изобщо не е разбрала колко и какви писма е получила да предаде на Левски. Тези писма и останалите в Сиркови набързо са зашили в самара на коня. Ако обаче Левски е отишъл да спи във Величкини според една от версиите, не е било необходимо Сиркова да ходи да взима писмата. По-склонна съм да вярвам на другата версия, че е спал в Сиркови и в последния си ден на свобода е минал на път за Къкрина през дома на Величка. Освен нея, допускам поп Лукан да го е издал, за да спаси децата си. Как са узнали за ханчето? Латинецът им е бил роднина, жена му си е била в къщи, само той отишъл на ханчето, на Величка не й е било нужно много, за да я посети и научи каквото иска, смятана е била за доверен човек на комитета и на Левски. След това е конакът и събирането на потерията... Забавила се е потерията, защото Величка е търчала да разпитва роднините преди да съобщи... Но така и така се върнахме в Ловеч, да си потвърдим още нещо: "Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер" https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/ - Никола Сирков категорично е посочил, председателят е бил арестуван, а поп Кръстьо е бил само касиер, който не е арестуван, но трябвало много години след това в своите Спомени да го съобщи и Димитър Пъшков, за да приемат факта историците, че председателят е бил Марин.

Както и да разглеждам случая, аз също стигам до Ловеч. Левски не е носил и не би могъл да носи със себе си през цялото време дузина писма, а не е било и редно, можело да го заловят, тогава ще вземат и тях. Оставял ги е някъде на съхранение, най-логично е Ловеч, защото там е получавал част от тях, но и защото най-често там се завръщал, градът е бил неговата столица, имал е доверие. Съхранявал е със сигурност важните, което обяснява писма и документи от "Влашко, Русия, Сърбия", от тези места всичко е било специално и важно. ОК, градът е посочен. Сега да видим къщите. Имал е четири, не една, а четири къщи, на които е разчитал. Сиркови са били за "зъл случай", по-често е ползвал тази на поп Лукан и Марин, после на Величка Хашнова, рядко на Драсов, понякога на Латинеца, никога на Пъшков. Оттук, интересуват ни обиските в тези домове, по спомени, домът на Драсов също е бил обискиран, нищо, че е бил заминал. Сиркова разказва след години, че са влезнали, разгледали и нищо не намерили в тяхната, макар пушките да били вътре скрити, униформата на Левски също, което навежда на мисълта, че по-скоро са разгледали къщата, за да преценят ако Апостола влезе вътре откъде би могъл да опита да се измъкне, след което я "заградили чак до Коледа". Къщата на Марин обаче е претърсвана няколко пъти, хвърлял неща в заода, но... не е бил арестуван през август. Ако са ги намерили тогава, нямало да излезе от кауша. След арестуването му в края на октомври отново всичко е било прегледано още по-внимателно. В къщата на Пъшков влезнал партньорът му Яким Шишков, запалил огъня и хвърлил вътре всичко подозрително. Тъкмо си тръгвал и видял заптиетата да пресичат улицата, за да я претършуват. За къщата на Латинеца не знаем нищо, а там Левски също понякога е нощувал и я е смятал за сигурна, както и стопанинът й. Нито знаем да е била заградена, нито колко време, нито дали е имало обиск... Къщата на Величка, брат й Марин се изплашил, хвърлял всичко, но тя е пазела в мазе неща на Левски, отгоре имало капак и слагала черга и стан за тъкане, за да не бъде разкрито скривалището. Величка е разпитвана след ареста на брат й, пусната от конака и затворена в дома на поп Кръстьо. Нейната къща тогава е била обискирана втори път, първият след убийството на Стойчо Гиргинов. Излиза, че при вторите обиски, вече по-внимателни, са намерени и конфискувани тези писма и документи. Преписите на самите писма на Левски са предадени на Сиркови или са били в Сиркови, зашити в самара на коня и спасени от Никола Цвятков. Но писмата до Левски... Явно са били два архива в две различни къщи за по-голяма сигурност, той наистина е взимал мерки всичко на едно място да не бъде. За конфискувани писма до него не се споменава никъде в кореспонденцията му от октомври-ноември-декември 1872г., не го споменава и той в писмото до тях от 12-ти декември 1872г. Дали е научил, че ги няма? Ако ДА, Предположения: писмата до него не са били в дома на Сиркови, ако бяха конфискувани, не би имал доверие на тази къща до последно. писмата до него не са били в дома на Латинеца, ако бяха конфискувани, не би му имал доверие, не би му заръчал да отвори ханчето в Къкрина и да го чака. писмата до него не са били в дома на Пъшков, по някакви причини той не е бил от верните му хора. писмата до него не са били в дома на поп Кръстьо, той е бил касиер на комитета, но не и съхраняващ нещо, дрехи, оръжие, писма на Апостола. Остават къщите на Драсов, на Хашнови, на Марин, макар никой от тях да не ги е дал доброволно, конфискуването се е случило още при арестите, на Величка или на Марин, или ако е от дома на Драсов, тогава имаме отговор защо никой нищо не е научил и няма следа в кореспонденцията за липсващ архив. Ако бе от дома на Марин поне Пъшков в Спомените си щеше да го посочи, по-възможно е да е било от дома на Величка, заради което се е стигнало до нейния арест. Тук пък имаме отговор защо тя е била арестувана, брат й не би я издал, нито баща й... а не е арестуван съпругът й, което е съвсем нелогично...

Аз обаче трябва да се допълня, първо не е отбелязано дали въпросните писма и документи са оригинали или преписи. Второ, като важност е подчертано "шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия" - не пише да са негови писма, а писма адресирани до него. Това не значи, че авторът на телеграмата от вълнение не е грешал, грешал е, защото твърди, че Левски е заловен "заедно с трима негови другари", а историята знае само за двама, Латинеца и Никола Цвятков, така че е възможно просто да е обобщил писма до него, защото не е предполагал, че Апостола е правел и пазел преписи.

Направо си пренаписахме Възраждането в опит да намерим отговор на куп замитани под черджето факти и въпроси. Сега в ролята на Шолмс, Ширлок Холмс, по студените следи на тайните в българската доосвобожденска история. Значи, хем са предадени писма на властта, хем избирателно и всичко е някъде по времето на предаването и на снимката. Част са скрити или унищожени, особено от кореспондентите, или пък не са били в купчината от самото начало. Аз имам две варианта, не съм се спряла на един, защото имат плюс и минус и двата, трябва да ги разгледаме: Вариант 1 - Анастас Попхинов - голяма част от кореспонденцията на Левски е минавала през него до средата на 1871г., не знаем дали е имал задача като брат си да прави преписи. Заловен е преди Апостола, издавал всичко с най-голяма охота, разнищихме защо, ако е правил преписи на писма, със сигурност са предадени на властта. Не знаем обаче този архив от писма от Влашко, Русия и Сърбия до коя дата са били, това би ни ориентирало, особено ако са до средата на 1871г. Вариант 2 - Някой от комитета в Ловеч - там са правени преписи по искане на Левски, Иван Драсов е писал и писма от негово име, докато Левски му е диктувал. Писмата на кореспондентите може да са останали в самия Дякон, докато Драсов е правел преписи и изпращал писмата. Така се е натрупал архив, който Драсов е предал с парите и копирната книга на Марин Поплуканов при тръгването си за Чехия. Оттам-насетне, арестувани са били Марин и Пъшков почти два месеца преди залавянето на Апостола, дали са се опитали да се откупят с архива? Ако фамилията на Поплуканов е имала достъп до тях, възможно е да са ги преровили и да са отстранили най-опасните, а другите да са занесли в конака в опит да измъкнат Марин. Хрумва ми, защото са го правили и след това, имало е техен опит за ровене в архива на Марийка Сиркова, откъдето пък липсва последното писмо до Левски от Ловеч, занесено от Никола Сирков, с което му се съобщава за подхвърлени писма през портата на Величка. Подозрително точно това писмо не е оцеляло. Имаме само отговорът на Апостола. Не подозирам Ради Иванов, защото той е куриер само една година на ВРО, на Левски в Плевен, няма как в неговите ръце да са били писма от началото на 1871г., а Попхинов не му е предал архив, иначе това щеше да го има в кореспонденцията до Данаил Попов, подробен е Левски до него по случая... Третият архив на Левски е бил в Данаил Попов, но някак си няма причина да тича от Турну Магуреле през Дунава, за да го издаде. Значи освен архива на Каравелов, имаме всъщност още един предаден на властта архив с важна кореспонденция, с документи на Апостола, написано е в телеграмата, че имало и документи... Дълбочината на предателството, измерена не с един а с два архива, още преди залавянето му, е по-голяма от известното ни.

Да, това не са конфискуваните документи, изровените от нивите, извадените от скривалищата на комитетските дейци, защото Левски при тях не е държал своята кореспонденция. Имал е съвсем малко тайни места за целта. Мисля, в Букурещ са били само изпратените от него писма до Каравелов. Но писма и документи, които той получил от Русия, Влашко и Сърбия няма как да бъдат нито в тайните комитети на Етрополе или Троян, нито в Букурещ при Каравелов. При това така както аз го чета, те са намерени или са им предадени почти по едно и също време със снимката, по която са го издирвали т.е. няма начин да са ги взели при залавянето му. Добрали са се до кореспонденцията му преди това. Къде ли я е държал? При кого? Данаил Попов правел преписи на писмата му, но от и за българско. Значи е бил предаден още веднъж, със снимката, с писмата, дни, седмици преди Къкрина...

Може би аз не съм успяла да обясня какво имам предвид. Не прочетох Шакир бей да е представил документ, а само устно да е изложил случая. Да, Протоколи са правени и са подписани от разпитаните, първо са създавани по искане на Митхад паша, а после заради Извънредната Комисия. Така че, Димитър няколко пъти е подписвал признания, участвал е в очни ставки... Но... Английският дипломат не е видял негов Протокол, при това написан на турски. Разказано му е какво е съобщил Дяковчанина, обаче най-добрата дезинформация е когато е прикрита между истинска информация. Ако Шакир бей е целял да пусне "котка сред гълъбите" в главите на английските управляващи, направил го е съвсем успешно, като първокласен турски шпионин. Дал е сериозна и важна информация, но между нея вмъкнал участие на руски консули и незнам кво си. Това може и да не идва от Димитър. Може да е дезинформация, съзнателно "продадена" на англичаните заедно с истинската информация. Не вярвам на маскените съчинения, защото Димитър е бил ръководен от Белград и там е могъл да срещне консули също, защото Каравелов не е бил в Букурещ по това време, а както отбелязахте Вие, Кънчев и Левски също не са били налични в Букурещ. Но интересно е, че не споменават много за Кънчев, а ние имаме нужда да не пропуснем нещо за него. "а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце" - аз не помня къде бе текста за кореспонденцията в новите документи. Помня как Марин познал ловешкия архив изсипан в краката му, а той лично го занесъл запечатан на Каравелов няколко месеца преди това. Безкрайни са опитите да бъде оневинен вестникарят по въпроса, но наистина кореспонденцията му я няма. От Левски е запазено това, което Мария Сиркова и Никола Цвятков са спасили, както и малкото съхранено от Димитър Ценович. "И това е само част от кореспонденцията, според мен, най-важните писма не са включени в публикуваните у нас архиви." - Защо не са публикувани? Знаем ли къде се намират? За Отоманската империя съм изчела няколко вагона с книги, не е лесно да бъде анализирана историята й, но да, има го този момент, че през цялото време са същесвували религиозни ордени във войсковите части, кога легално, кога не, особено популярен е бил орденът на Мевляна Руми. На тяхно място се опитвали да се внедрят масонските ложи през 19-ти век. През този век започва и времето на младотурците, но на тях принадлежи следващия, двайстия век, когато те оставят своята дума в историята. Подготовката им за реформи обаче започва още преди обиколките на Левски, който пък е бил в Истанбул и със сигурност е подучул там нещо за дейността им. Нормално да е възлагал големи надежди на тях, борели се за промяна в цялата Империя. За черногроските войводи - тук не знам достатъчно, но не изключвам Левски да си е писал и с някои от тях. Да напомня, той не е отказвал помощ и от дявола, влизал е в кореспонденция и с Кишелски, искал контакти на Петко Капавелов, да има връзка с него отделно от Любен, изобщо е бил широкоскроен - хем да следи къде какво се случва от извора, хем да събира колкото се може повече мнения и поглед върху обстановката, хем да не изпусне някоя полза за достигането до крайната цел. Затова вярвам да е кореспондирал с някого или с повече от Черна гора, Мария Сиркова е разказвала как по цели нощи пишел на свещ, но нямам идея с кого.

При съд в Истанбул присъдата на Левски не би издържала, той не си е признал, думата на един Вутьо не би била достатъчна. Освен това там трябвало да спазват и реда на Отоманското право за одобряване на присъди, а не една телеграма до Султана и край. Реално Протоколите от разпитите дори не са били подписани, само телеграма за пратили, така са били инструктирани. Самият Левски би получил най-много доживот в Диарбекир, той дори не е участвал в Арабаконашката афера, но за създаването и ръководенето на ВРО щели са да търсят под вола теле да му припишат грехове. Убийството на дякон Паисий е е било доказуемо, чела съм разпитите, дузина са разказали как са научили за убийството и всички посочили Димитър, плюс признанията му, а и турската полиция е била способна да намери и сложи доказателства на масата. За Прошението, не знаем какво биха написали или вече е било написано и чакало само подписите от Кънчев или друг, можело е и военна помощ да поискат българите от Одеса, което вече е в друга сфера и обяснява радостта в русенската управа от смъртта на Христо Георгиев, участвал в тази мисия. Не знаем, затова оставяме настрани хипотезите доколко легална е била мисията. Но за самият спектакъл, в който Димитър искал да участва пред консулите, е имал план. Този план ми е интересен. Там е възможно нищо да не кажел за руска връзка, аз наистина не вярвам на думите на Шакшр бей за маскената среща, но пък е било удобно да я лансира пред английския дипломат. Идеята са взели от разпита на Левски, а Каравелов е бил в Белград, не в Букурещ, когато Димитър се навъртал около Данаил Попов, за да го прати в Ловеч. По-важното е, Димитър наистина се е надявал на спектакъл, защо? За да очаква защита от консулите, признание, че извършил обир, голям обир, но всъщност не бил криминален, а политически престъпник и да поискат помилването му? Но ДА, властта не би раздухала колко недоволен народ имат в Империята си и как той е готов да се бори за правата си, никога не би допуснала съд в Истанбул или в Русе.

Името на Каравелов е забъркано т.е. турската полиция трябва да е знаела за руската връзка на Каравелов, затова е хвърлила името му в тези свободни съчинения, за да придаде достоверност, ако се наложи да се доказват твърденията. Но пак ще кажа, не звучи реалистично, Каравелов е прекарал достатъчно време в Белград през 1871г., където получил печатницата, той си знаел срещу какви ангажименти и обещания т.е. можел колко искал да се среща с Димитър, с Хитов, с др. Нямало е нужда от среща в Букурещ, където не се е връщал за известно време, нито пък руски консули да виждат Димитър. Какви задачи би поел той от тях, срещу какво, какво биха му обещали? И... хем всичко тайно, хем маски, хем пък знаел, че били от консулството, а доказателства няма... Чисто хипотетично, дори да е имало такава среща и да са говорели с акцент, да предположим руски, откъде е бил сигурен, че имат общо с консулството в Букурещ, а не са например от Одеското настоятелство? Каравелов може да го излъже, че и Императорът е бил на срещата... Ние изобщо не бихме могли да вярваме в такава среща, защото е напълно безмислена, какво толкова биха му казали? Димитър е поел достатъчно обещания към сръбската страна, от какво повече да имало нужда и защо руски консули биха се доверили на напълно непознат, пробващ се на мисия във ВРО и защо не среща в Белград, а в Букурещ? Относно процес в Истанбул, тук вече вярвам, за да го иска толкова силно, Димитър е изпълнявал една последна задача от план А или план Б, който е сработил. За смъртните присъди е ясно, но при неговите разпити Левски още не е бил заловен. Има нещо по-дълбоко в искането да бъде съден в Истанбул, дори не в Русе, столицата на вилаета, трябвало е да направи някакъв спектакъл, очаквал е да го возят натам, настоявал, че му се полагало като голям лидер, не бил обикновен престъпник...

Има едно НО, това което се е случило няма вариант да бъде видяно в детайли, насочвано толкова отблизо и постигнато като резултат така както е, при незамисим т.е. своеволстващ лидер като Левски и неговата организация. По-скоро трябва да търсим възможностите, които са спекулирали дали работят за тях или не, защото абсурд на 100 процента да са можели да планират случилото се. Исторически се е получил един от разиграните варианти, но някои детайли според мен са се случили по чисто съвпадение, няма как да предвидят всичко. Имаме: Австро-унгарските интереси - граф Мотлонг, който следи отблизо ситуацията в българско и е добре информиран за ВРО сръбските интереси - каквото и да са планирали, животът е непредсказуем, най-правдоподобно е да са имали вариант А, вариант Б, като Каравелов, Дяковчанина, Хитов са били запознати с тях. руските - "за срещите му в руското консулство за инструкции от сръбски и руски служители с маски на лицата." четох текста няколко пъти, но ми идва малко множко. Питам се дали не се е изхвърлил, а той е обичал да се взима насериозно, за да си вдигне цената като лидер на политическа организация, а не като обикновен обирджия, както и за да се изпълни искането му да бъде съден от съд в Истанбул. Настоявал е да бъде съден в Истанбул пред дузина консули. Не съм съвсем убедена от тази история с маските и как е познавал, че има руски служители, достатъчни са били сръбските да му съобщят задачата, не е било необходимо и да ходи до Букурещ за инструкции, за него Белград е бил дом, странно звучат тези съчинения. Но пък отварят любима моя тема, защо му е подсказано да търси съд в Истанбул? Това не е само негово желание, някой нещо е целял с този съд в Истанбул, би ми се искало да анализираме защо му е втълпена тази идея? На Димитър със сигурност му е казано да издава при арест, дори бих казала, искали са ареста му, за да почне да говори и да парализира организацията отвътре, затова и не са го изтеглили зад граница, а са му казвали да стои, че ще има въстание. ОК, но му е казано също да не мълчи при арест, както и да изисква съд в Истанбул, той извънредно е наблягал на това. Защо? Да си представим, че се е случило, кой какво печели?