Borova gora

"Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му." Предлагам да се видят в детайли два източника, разпита на Димитър Общи: 23 шеввал [13]89 [11 декември 1872] година. – Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. и на писмо на Левски до Каравелов: 1872, 25 август, Българско "това куче, след като не дал ни пара, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! - на шкембетата. Аз исках да го и парите му [10]" 10. Да го убия и да взема парите му. из книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Не е изключено по тази причина Левски да е решил да участва сам в обира и да е коментирал това при вземане на решението от Ловешкия комитет, а Пъшков е категоричен, че са взимали такова решение, затова така и е запомнено. Относно първият източник, писала съм тук и пак ще го напиша, възможно е, не е сигурно, но е възможно, издайникът на списъка да е близък до Общия, който искал да му помогне да се докопа до лидерството на организацията и до тези, които били най-верни на Дякона в онзи момент, ловчанлии, неговото Привременно правителство. Общият по това време вече се е нахъсал срещу Левски, защото не го взел в Букурещ, а след убийството на дякон Паисий се почувствал велик революционер, искал водачество, от Ловеч му дали Орхание, София..., но по-вярното е, че е искал мястото на Апостола и пряко отчитане на големия шеф в Букурещ, което след това е и правел зад гърба на Левски по думите на Попхинов пред Комисията. Само да отбележа, те абсолютно са вярвали, че ще заблудят властта, която ще търси турци за обира, както по-късно се оказва - за убийство.

На мен това с изчакването също ми изглежда по-реалистично. И макар, че спомените на Драсов са много смесени, кой какво му е разказвал, не изглежда да са само от Бошнак, и са дадени около 30-тина години по-късно, има нещо важно в изречението: "да отида и да запазим Къкринското ханче, гдето тая нощ щял да пренощува баш комитата Левски, когото да уловим жив и му го представим." Много добре са знаели, че ще заловят Левски, Бошнак е знаел и кой не е Левски от присъстващите т.е. ханджията и Николчо. Насочват се директно към едно ханче, към никое друго или към къща... Някои дебати с това изречение стават излишни, но пък пак водят до въпроса какво е знаел и от кого каймакамина, след него юзбашията, точно в тази нощ... Тук изобщо не изглежда ювелирна полицейска акция, действията категорично са породени от насочване от доносник.

За Латинеца: "В това време се връща Христо Латинеца, турците го хващат, той казва, че е ханджията. Потропал, Никола се обадил и отворил вратата." https://pavelnik.blogspot.com/search?q=бошнак Оставям темата настрани, защото няма нищо ново, просто няма отговор как е излязъл, защото съгласно спомените на Пъшков, на връщане им обяснява, че е ханджията, не преди това, а те поне два часа са чакали отвън т.е. били са там на излизането му... Това, че е без кон и без револвер допълва мистиката в поведението му. Нещо сериозно в логиката на разказа не е ок, разбира се Пъшков не е бил свидетел, преразказвал е и то след години, затова ще си остана с въпросите, а знам всичко, което пише в изворите за Къкрина, вкл. в тази тема. Плюс, в тъмното никой от тримата в ханчето не би могъл да види заптиета на поляната дори всеки от тях на ставане да е поглеждал от малката стаичка през прозореца, толкова е малка, че освен за леглата за друго място няма, та е все едно кой на кое легло ще бъде, гледката е една и за тримата, но това не е нашето време с уличните лампи... Все пак както казах, ще си останат неизвестните, няма смисъл да продължаваме по тази линия. На т.5 обаче имам предвид защо Извънредната Комисия не пита Левски кой е третия, било е съвсем просто да го направи и абсолютно логично, наложително... Оставя това без коментар. Откъдето е нормално да се търси каква сделка е имало зад кулисите. Много е наивно да допуснем, че е било случайно пропуснато. 6. И да е имало такава сделка, тя не е сключена със заптието Юсеин Бошнак, а с доста по-висшестоящи от него. Освен това Юсеин Бошнак се завръща в Ловеч непосредствено след края на войната, а не години по-късно. Кмет на Ловеч по това време е Иван Драсов, от него и имаме тези подробности, че Бошнака се е уплашил и ги е молил да го пощадят. Явно Драсов не е бил в течение на сделките на Марин и Пъшков." Ясно е на всеки с кого е била сделката, а на Драсов и на други са им разказвали фикшъни: В писмо от Д. Попов от 4/16 август 1873 г. до Иван Драсов в Писек, се казва: „Тези дни си дойде сестра ми от Плевен. Тя и майка ми са ходили в Тетевене, Орханието, Видраре и Ловеч…В Ловеч ходили у Мариновата сестра, вдовицата у която бил всегда В. Левски. Тя им разказала всичко как се е случило с предаването му. Него го е предал поп Кръстьо, който е бил председател…“ (Иван Драсов и българското национално революционно движение (1871-1877 г.), с. 109) https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,72730/view,article/ - също интересна статия по темата затова на преразказите за думите на Бошнак също нямам вяра. Още нещо, твърде много хора са научили, че Левски е бил в Ловеч: "Като дойде Левски, знаеха само аз и Николчо, Николчо Цвятков, Христо Цонев, Величка и Гечо, поп Лукан и син му Христо. Казват някои, че поп Кръстю научил от Николча Сирков и Христо Латинеца, че Левски ще бъде в Къкрина. Защото те не вярвали, че попът може да предаде Левски. Такива глупости, докато беше жив Николчо, никой не е чувал да се разказват“. - из спомените на Мария Сиркова Относно голямата тема за предателството, вероятно наистина е започнало по-рано, с разрастването на комитета, защото катинар на устата са нямали нашите революционери... Има обаче нещо, което след камарата прочетени извори и трудове по въпроса остана в мен, поп Лукан. Кого не биха с леко сърце изобличили поп Антипов, Яким Шишков /“Поп Кръстю не е предател. Предателите са други и целият град ги знае."/ и мнозина други дори ако са искали да защитят невиността на поп Кръстьо, защото е имал много значимо присъствие в целия град? Екзарх Йосиф, брата на Левски, самият поп Кръстьо и др. премълчават името. Все си мисля, че само за един би могло да бъде мълчанието им, защото в битката за българска църква и срещу Иларион Ловчански той е бил като икона за Ловеч, а това би било и удар срещу самата църква... Не е било лесно да хвърлят камък срещу най-почитания. Величка дълго е била вярна на Левски, но на кого би била по-вярна? На баща си, разбира се, а той е проклинал всички, завлекли сина му в аферата /“Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тази беля.-Бурски/, както и последен е разполагал с комитетските пари, които никога никому не върнал, пращал на синовете си, а остатъка закопал през войната... На него са му имали уважението и Сирков, и Латинеца, биха го послушали до голяма степен, а "всичко се скрои у Величкини" за съжаление не казва кои всички са били там, но аз затова толкова подробно анализирам всяка нишка около тях, за да установя доколко колективно са съучаствали или не на спасяването на Марин. Истината си остава в детайлите, а не е лесно да подредим всички, за да стигнем до отговор, аз все още нямам такъв и не твърдя, че някой е предател, проверявам възможностите. Само още едно парченце от пъзела засега: "– Виждахте ли подхвърленото писмо в Хашнови? Чий беше почеркът? - Не, не съм виждал писмото, казаха ми (Величка), че почеркът приличал на поп Кръстевия. Кога научихте за това писмо? Като бяхте още в Ловеч или? - Като бяхме в София, Величка ни съобщи. - Пари донесе ли ви поп Кръстю в Букурещ и приехте ли ги? - Не ги приехме. - Колко гроша ви беше донесъл? - Не помня." из спомените на Пъшков. Значи тя не е отишла само да занесе пари и дрехи, още тогава вече е имало скроена интрига, историята с писмата, която е съгласувала с тях и го знаем от извора. По това време баща й вече се е бил върнал в Ловеч и му оставало да търси спасение за сина си... Въпросът по-скоро е кой от роднините е останал невинен, най-много ми се иска това да е поне Никола Цвятков, но желанията нямат общо с историческия подход, трябва да се анализират всички вероятности и уликите в изворите, а аз може да не съм прочела, работила с всички, затова пиша тук... За убийството на Халача имам още да чета, намерих няколко статии, дано казват нещо повече...

Това е една от темите, по които пишем тук, както казват откривателите и преводачите на новите документи, цяла верига от предателства в продължение на 7-8 месеца е имало та до самия край...

1. Откъде знаем, че Латинеца обикновено носи револвер в себе си, та оставянето му в ханчето в този конкретен случай да се счита за подозрително? - има, и като член на тайната полиция носи, а точно в Къкрина с Левски в неговото ханче не си представям, че е забравил, че е негов пазач и домакин едновременно 2. Защо изобщо оставянето му в ханчето да е подозрително, ако Латинеца не лъже за целта на излизането си? Ами че той отива от собственото си ханче в Къкрина до къщата на вуйчо си в Къкрина - за какво точно му е този револвер? От кого да се пази? От кучетата в селото ли? - а, нямаме доказателство къде е отишъл или къде е стоял, само неговата дума веднъж, че отивал при вуйка си да вземе кон, а според друг спомен на Цвятков, при баща си да му каже, че отивал да купува свиня, но свидетел няма. Цялата така представена конструкция изглежда подозрителна само и единствено при положение, че предпоставим вина на Латинеца. - на няколко от Къкрина и Ловеч следва да предпоставим, за да анализираме и да видим кое натежава, иначе няма да се доближим до истината дори още 99, 100 нови документа да ни преведат и публикуват. 3. Откъде знаем, че заптиетата са седели буквално на входа на ханчето, та да не е имало начин Латинеца да не ги види на излизане? Вече писах как процедира полицията в подобни акции и никой не седи на позиция, на която може да бъде лесно забелязан. Ако седят буквално на входа, каква тайна операция е това, при положение че и от прозореца могат да ги видят безпроблемно (схема на ханчето има и някъде по-рано из темата). Айде да не ги изкарваме за пореден път олигофрени турските заптиета. - напротив, ние не сме олигофрени, защото съм била там, ханчето не е някакъв голям хан изобщо, а една схлупена къщурка, ниска, по-малка и от представителните селски къщи. Няма и нямало e къде някой да се скрие, дори за дърветата ни съобщиха, че са били малки фиданки в годините на Левски, това помня, че ни го казаха, двора е бил гола поляна, всичко се е виждало от съседните къщи, от прозорците на ханчето, но... било е нощ, 1872г. без електричество, лампи, фенери, светлина от мобилни телефони... кой колкото е свикнал да вижда в тъмнината видял е нещо, е луна уж имало по спомените на Цвятков, но в 4ч. след полунощ и тя не е останала на небето. Къде да седят заптиетата освен в дворчето около ханчето? 4. Да, много правилен въпрос си задаваш: ако съм Христо Латинеца, "защо да се връщам ако са ме пуснали да мина, въоръжени до зъби, най-малко бой ще отнеса, много бой ако са ядосани". Ами много просто - защото нямам представа, че някой умишлено ме е пропуснал да мина. - ой, ако веднъж съм минала покрай въоръжени заптиета, а зад мене съм оставила Левски и Николчо обкръжени... косата ми ще е щръкнала, за минути ще е побеляла и никакъв шанс да се върна, защото на никого вече не мога да помогна, а само ще съм на "вълка в устата"... 5. Защо Юсеин Бошнак пропуска Латинеца в разказа си? Ами, защото никой не се интересува от Латинеца, нито от Никола Цвятков, когото така като гледам Бошнака също пропуска. Драсов, Пъшков и Марин го питат за Левски, а не за тези двамата. - Ей това е въпросът, защо не са се интересували от тях, след като са били последните с Апостола преди залавянето му? Хем в Извънредната комисия са имали и функциите да разследват, хем не го правят... Плюс, че ей така, от професионализъм, от интерес, от любопитство можеха да попитат Левски кой е третия, след като твърдял, че били трима... Каквото и да съчинявал Апостола, всичко са можели да "изпитат по-тънко", той е бил пред тях, на крака, в стаята, нямат оправдание защо не са си свършили работата... 6. Нека сега аз да кажа нещо чисто хипотетично. Нека чисто хипотетично аз да съм Юсеин Бошнак. Върнал съм се в Ловеч след войната и вече съм един абсолютен господин Никой. Един ден виждам трима души, които преди години, докато съм бил овластено лице, съм преследвал и тормозил, да се приближават към мен. Уплашвам се и започвам да им се моля да ме пощадят - практически всеки в тази ситуация така би постъпил. И сега въпрос: ако аз знам, че Христо Цонев Латинеца е бил наш (на османската полиция) агент/информатор, какво ще направя, когато тези трима души започнат да ме разпитват? Ами елементарно - ще им кажа "отидете вижте онзи Христо, когото заловихме заедно с Левски, той знае повече от мен". Каква причина може да имам да го прикривам? Аз съм Никой, току завърнал се турски бежанец и на милостта на новата власт. - Не е така, при сделка с Марин и Пъшков от страна на Ловешкия каймакамин, аз ще се чувствам в безопасност да се върна няколко години по-късно когато точно те са на власт. Плюс, че ще искам да кажа това, което не е лошо за тях, за да си нямам проблеми. Питат го, отклонява, че ще им отговори след няколко дни и когато отива, Бошнак казва това, което не би навредило никому. Защо не отговаря веднага, а след няколко дни? Какво му е на близкото минало та има проблем да си го спомни на момента? Не сме олигофрени, наистина! Като Стоян Коюмджията, който първо е сондирал с Марин какво и колко да говори, вероятно и Бошнак е направил същото... 7. Марин го дадох като пример, че и при неговия разпит не е ползвана информация от доклада на Хамди паша. Но е и пример за това, че разпитът му се провежда по същия, бих казал, стандартен начин като този на Латинеца. И в другите разпити е така. "Аз нищо не знам" -> "не лъжи, други вече казаха, че знаеш" и след това очни ставки, където се прецени за необходимо. Нищо подозрително не виждам в разпита на Латинеца. Напротив, напълно безпредметно е да се опитват да му опровергават лъжите, че и да му водят Дидьо на очна ставка, ако предварително знаят, че той е техен агент и "защитен свидетел". За пред кого разиграват този фарс разследващите? За пред нас 150 години по-късно ли? - Това вече го обясних по-назад, но ще опитам отново, ние много подценяваме тези мъже, което е глупаво, защото по високите етажи на Империята са оцелявали комбинативни, хитри, верни на властта, гъвкави в мислене и действия, които са можели да мислят 2-3-4 хода напред, неслучайно те са били поканени да бъдат в Комисията. Тези хора няма как да се оставят в ръцете на един Вутьо, в пълна зависимост от неговото поведение, защото както вече писах, ако не са достигнали до причина за смъртна присъда на Дякона, лошо на тях им се е пишело. Не е можело без "back-up", а единствено Латинеца, третия съучастник и свидетел на убийството е можел да им го осигури, опипвали са почвата колко и как биха го притиснали, ако очи в очи с Левски Вутьо забрави и ума, и дума... От двамата, Вутьо и Латинеца, станало им е ясно, че последния е по-костеливия орех. Заложили са на първия, който пък е надминал очакванията и получил и по-лека присъда в сравнение с други, някъде го пишеше, за особени заслуги към властта, мога да потърся източника... Аз също се интересувам и от това как е научила Величка Хашнова за бастисването на къщата на Сиркови, както и къде ли са прихванати двете писма на Каравелов... За снимката вече знаем от интервюто на Комбов, че е била и в документите от Тетевен, и в архива на Каравелов Относно твърдението, че 7-8 месеца някой ги предава първи, а обръчът се затяга след убийството на слугата намерих малко документи да видя 7-8 месеца назад какво би инспирирало издайничество. Има заключение, за което искам да Ви допълня, не само обирът на Денчо Халача е необмислен, изредени са куп убийства в списъка и те всички са завършили с разкриване и провал, вкл. на Козлев, на дякон Паисий и т.н. Напълно съгласна, това е било изключително грешен ход, чудя се кой го е предложил в Букурещ през май и защо са го гласували като удачен за събиране на пари, а Левски тръгнал да го изпълнява, голямата му грешка, Общия пък сякаш бил на съревнование с него да изпрати повече пари в Букурещ на "големия бос". Щастлив, че е извън сянката на лидера-Апостола, се вживял във възможността да се покаже като водач на обира в Арабаконак... Всъщност Каравелов е другата значима грешка на Апостола, малко късно е разбрал, че са се разделечили, да, трябвало му е печатницата, многото компромиси са били излишни и ходът с подготвянето на поп Кръстьо да печати е бил закъснял. Още като е загубил председателското място в Букурещ е трябвало да действа по-самостоятелно...

Имената на членовете от другите комитети в списъка Денчо Халача няма как да е знаел, всъщност тази възможност с неговия разпит по-назад споменахме, но бързо го изключихме като фактор, нямало е как да знае толкова много отвътре... Относно докладът на Хамди паша, наистина източникът е от Ловеч не само защото там най-много е пострадал комитета, но и защото каймакаминът добре е запомнил името на поп Лукан, начело е в списъка и веднага го изпраща в София още при първото искане за "един поп", макар в града да е имало няколко. Имам въпрос, ако ползвате старотурски, има ли подредба на имената по някаква формалност или логика, тя се губи при превода, но например ако са подредени съгласно старотурската азбука или първо са считаните за най-важни дейци, или нещо друго, следване на някакъв образец? Това би обяснило защо синовете на поп Лукан са по-надолу, отделно от него в списъка и други мои съмнения би обяснило. Малко инфо: Относно Скотланд Ярд и т.н., някой тук ни писа, но грешно, не е Англия, а Франция е обучавала съгласно новите документи: - Османската разузнавателна система е организирана при султан Абдулмеджид (1839-1861) по френски модел с цел превенция на бунтове и въстания в балканските провинции на империята, по‐подробно вж. Bagheri, S. Devlet Aklın’ın Bir Yansıması Olarak Osmanlı Gizli Polis Teşkilatı. – Erzincan Üniversitesi Hukuk Fakültesi Dergisi, № XVI/1–2, 2012, 87–106. - Преводачите на тези документи също така смятат, че председателите на комитетите в Етрополе и Тетевен са щели да бъдат осъдени на смърт с Общия, ако не бе заловен Апостола, аз се чудех в тази тема за кого са били четирите първоначални смъртни присъди, затова се връщам на въпроса... Казаното от Виктор Комбов си заслужава да бъде прочетено в първия линк, втория е информативен: https://istinata.net/нови-факти-за-апостола-ето-как-е-бил-за/#google_vignette https://www.zname.info/news/15841554662117/malko-po-podrobno-za-novite-dokumenti-ot-poslednite-dni-na-levski Имам още документи да дочета преди да пиша по последната тема-Латинеца, като както винаги оставям отворени останалите, вкл. за прихванатите писма на Каравелов и т.н., ако попадна на информация и за тях, ще я приложа тук, също ще се радвам ако някой намери нещо повече и тук сподели. И още нещо, по повод горна вметка, защо водещ да не е турския текст, а българския, имам предвид забележката: "а не от "трима", както е казано в турския текст"? Защо не е ОК казаното в турския текст? Имам книгата от 1952г., знам какво са писали тези, чиито преводи в момента новите преводачи оспорват, знам и как са настоявали за предателството на поп Кръстьо, защо сега да приемем на вяра, че не историческия документ на турски, а тяхната ненаучна забележка, неказваща на какво се основава, е коректната? Някакви идеи, понеже както писах, останах с впечатление, че ползвате старотурски, за Вас кое би било водещото?

Едва ли е искал след месец Арабаконашкият обир да се случи, да разкрият участниците, те пък да се разприказват... със сигурност това не си е пожелавал, най-вероятно се е надявал, че с няколко бастисвания на къщи всичко ще се размине и забрави, а Левски така или иначе си е бил издирван, но пък е бил извън района на Ловеч...

Моите "две" думи: "Потерята не е там, за да лови всички наред, а за да обкръжи и залови конкретно лице, без значение дали знае със сигурност, че лицето е Левски или не. В такива акции е съвсем нормална практика полицията умишлено да пропусне неинтересуващите я субекти да преминат през обсадата. Сиреч, Латинеца нито е минал незабелязан, нито е пуснат да мине, понеже е турски агент, а просто потерята не е там за него. Съответно и не лъже какво се е случило." Чисто хипотетично, аз съм Латинеца, оставям револвера в ханчето, който обикновено нося, за да се защитя, а сега би трябвало да имам два, за да защитя и Левски, но го оставям, дори и без кама излизам... защото... навън е обградила потерия и съвсем внимателно ще ме претърсят на излизане, лошо ми се пише ако намерят оръжие в мен, а иначе съм тайна полиция на ВРО т.е. без оръжие никъде не излизам по принцип. Като излезна, в тъмницата се моля на Господ дано Бошнак да е най-наблизо и да ме познае, иначе в тъмното всеки ще се стори Левски на заптиетата, а те не могат тази нощ да пропуснат и ще съм проснат на земята преди да кажа името си. Дори да е виждало поне едно от тях неговата снимка дето в 1000броя била разпратена, в зимната тъмнина в 4часа нощно време, много преди да зазори, кой ще успее да ме разпознае и то под пет ката дрехи, ямурлуци, фесове и прочие? И защо ще ме пускат да мина, за да си храня конете? Ми те като са решили да ме арестуват, с Левски и без Левски все ще съм арестуван, какви коне, какви пет лева, а и защо да се връщам ако са ме пуснали да мина, въоръжени до зъби, най-малко бой ще отнеса, много бой ако са ядосани, я да чакам скрит в къща, в кошара, в колиба, в землянка докато напуснат селото, ама аз уж се върнах, абе всъщност никъде не ми позволиха да ходя, де да можех, ама чаках Левски да избяга или да го хванат, ако бях вътре той щеше да ме подбере да съм с него и да му разчиствам пътя с револвера, та изскочих преди това, щото знаех... и т.н. и т.н. Дали лъже или не и той, и Бошнак, който го пропуска в разказа си за залавянето, което едва ли е случайност, всеки сам си решава... Аз имам много чисто понятие за лъжа и за истина. "Разликата между Марин Поплуканов и Христо Цонев Латинеца се състои единствено в това, че първият е председател на основния комитет и поради това много повече хора са комуникирали с него и го познават. Впрочем много показателно е, че водят именно Дидьо Пеев в опит да изловят Латинеца и да потвърдят връзката между него и Левски - Дидьо е основният куриер, Дидьо е и най-вероятно да е носил писма до Левски в кръчмата на Латинеца. Вложена е мисъл и няма нищо случайно в работата на разследващите." Точно Марин Поплуканов и Пъшков не са за пример... има идея за някаква сделка с властта, отричането им пред Комисията е в плана и в сделката, но сега това е настрана, думата е за Латинеца. Обаче Дидьо Пеев е сериозна "карта" в ръцете на Комисията - защото е трябвало да си "постелят" за присъдата на Левски, пробвали са кой вариант ще е работещия, как да облекат смъртното искане в правна форма. Когато са започнали разпитите на Апостола те не са знаели как ще завършат, затова са подготвили различни ходове-с пешки, с коне, с топове, за да улучат "царя", тествали са през кой вариант най-удобно ще стигнат до основанието за присъдата... Ние вече знаем, че са получили заповед да издадат смъртни присъди на главатарите, самият Иванчо Хаджипенчович казва на Заимов, че ако не го е направил е щял да се прости с позиция, медали, връзки, финанси, нещо на което кой политик след Освобождението не е държал, та не приемал да го съдят. И Заимов си замълчал. Така че е трябвало да докарат разпитите до смъртната присъда на баш-комитата, иначе самите членове на Комисията щели да имат тежки проблеми, а в случай че и Вутьо, а след него и Латинеца не успеели да им изпълнят очакванията, тогава сигурно с Марин или Пъшков са щели да опитат, нещо като играчи на резервната скамейка, за които в движение се планира да влязат ли в играта и с какви задачи... Но "титулярът" Вутьо добре се е престарал, очи в очи срещу Левски не е запецнал, точно обратното. Стоварил е повече от необходимото на неговата глава т.е. дал им е необходимата причина за присъдата и нова очна ставка между Дидьо и Латинеца, с която чрез Дидьо да притиснат Латинеца да свидетелства срещу Левски е станала излишна...

Аз пак да допълня, че съгласно новите разкрития, няма необходимост Извънредната комисия да знае, да е чела доклада на Хамди паша. Две причини. Първата, достатъчно е "шефовете" на членовете на комисията да знаят, знаели са - всички сме чели техните инструкции, първо 4 смъртни присъди да издадат съгласно новите документи, после остават две, защото Левски е заловен и едната е неговата, оставят организацията без ръководител. "Шефовете" са били в Цариград, а там се е получавала доста информация, както е ясно и от последните открити документи. Членовете на Комисията са изпълнявали дословно каквото им е било наредено. Второ, търсят баш-комитата, имат го и той казва следното, а в случая изворът ми е самия Апостол, пряк участник и избирал съучастниците си: "НОВ РАЗПИТ НА ДЯКОНА В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ Из ПЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ 8 януари 1873 година https://pavelnik.blogspot.com/2017/03/4.html Никой от Комисията не пита кой е третия, не разследва, не иска да изправи този трети срещу Апостола, макар това от правна гледна точка да би натежало много за основание на присъдата, двама, не един Вутьо срещу Левски, който пък не си признавал... Изключително странно като за разследваща комисия! Ние знаем от спомените на Памукчията и Димо Драсов, третия е бил точно Латинеца. Вутьо добре си е лъгал, за да отърве бесилото и дори се е разревал като Апостола не си е признавал, защото въжето за убийството на слугата при тази ситуация е опряло до неговия врат... Още, дори да го няма в списъка на Хамди и Комисията нищо да не знае за такъв списък, разследването на комитетските дейци си е вървяло и без Арабаконак, дори да не го е познавал Общия, например Бояджията може и да не е Латинеца, в крайна сметка той е арестуван и доведен на крака пред Комисията в София. И какво??? Оставят го без очна ставка с Общия, който може да заяви, че Бояджията и Латинеца са един и същи човек например. Е, случайно ли е, че само той е без очна ставка с Общия? Невероятно е да не е разпитван още преди да бъде изправен пред Комисията, да не е разследван, да не е заподозрян, да не е доложено и за него в Цариград заедно с ареста на Дякона, да не са разпитвани другите арестувани дали го познават... Разпитвани са и дори са бити другите преди да стигнат до Комисията, Цвятков е бил бит още по пътя към Ловеч, никакви такива данни за Латинеца няма. В хана му е арестуван главатаря, но на ханджията косъм не пада от главата... Имал е и мотив, заловен е след убийството на слугата, докато Вутьо и Левски са се "изпарили", той е бил първия заплашен да увисне на бесилото заради убийство, което Дякона извършил... Като член на тайната полиция на ВРО е бил един от малкото знаещи тайните квартири на Апостола...

Аз не мога да разбера защо текстовете се четат избирателно. От новите документи се вижда точно обратното, никакъв Арабаконак не е трябвал на турската власт, за да започне арести по места, но както им е препоръчано, "без шум": "До околийския началник на Ловеч беше пис‐ мено [наредено] веднага да задържи и да разпита още четирима души, за които беше установено, че са членове на комитета в Ловеч, а домовете им да бъдат обискирани без предупреждение и да бъдат конфискувани споменатите зловредни книжа. Бяха дадени и още належащи наставления за други неща, които беше необходимо да се свършат...." Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мютерджим Мехмед Рушди паша64 във връзка с колективното изложение от служебни лица в Орхание и за повишение на софийския окръжен управител Ахмед Мазхар паша Русе, 1/13 ноември 1872 г Специално са посочени арести в Ловеч, извън обира на Арабаконак, не в друг град, заради зловредни книжа и предателство, и то на ОЩЕ четирима, за които е сигурно, че са от комитета... Това, че наистина са го направили безшумно, изобщо не означава, че не е имало арести, разпитвания, които не са официално известни досега и т.н. Въпросът е кои са били четиримата, след като Общия иска само трима, Марин, Димитър и един поп, а преди това е имало още поне един задържан, защото е написано "още четирима"... Значи с издайника са разпитвани общо петима и то не за обира, а за комитетска дейност...

Защото Общия издава някой си "Христо Бояджията", за когото дори не е ясно дали е Латинеца или Големия. А може да е и някой трети човек, понеже нито един от двамата не ми е известно да се е занимавал някога с бояджийство. - възможно е, все пак въпросът остава, защото ако са искали, в Ловеч са можели под дърво и камък да го търсят, за да го открият. --- По повод това, че турските власти, членовете на Извънредната комисия и т.н. прикривали Латинеца. А Вутьо Ветьов и той ли го прикрива или може би протоколът от разпита му е манипулиран? - О, да, това много подробно обяснявах на последните две страници тук и посочих източниците... Това е ключът, че третия от обира би натежал при присъдата, двама, не един, свидетели срещу Левски, но никой от комисията не е искал да чуе името на третия... Последната част от поста не знам защо е към мен, никъде не съм твърдяла какво знае и какво не Извънредната комисия, но лично мнение, според мен по-важно е какво са й нареждали, а не какво е знаела...

За мен всяка информация е добре дошла, защото историята на Българската църква не е най-силната ми страна. Само да кажа, че не винаги като причина виждат ВРО и Левски в случая на Иларион Ловчански, например тук на последната страница: https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docNEC875221B44E73cbf7a047a56ed985b7487f741778a3afb845a12ebc349d945cb6aec0c45cad Благодаря обаче, че насочихте темата в тази посока. Замислих се какво ли е видял Дякона при вуйчо си, архимандрит Василий, защото някакво значимо участие в "битките" за църковна независимост не взима. Избира да работи за политическото освобождение, въпреки че има много съмишленици в манастири и в селски/градски църкви. Затова се питам защо не е участвал и в двете борби или е участвал по някакъв начин, но не е толкова видимо. В тази връзка дали имате книгата "Васил Левски и неговите съподвижници пред турския съд"? Аз съм я взимала от библиотека някога и сега ми е криво, че не ми е подръка. Прочетох, че дякон Паисий е имал роднина Иван Чолака /работил в свещеноливницата в Ловешка църква, коя точно не се знае/, същият от доклада на Хамди паша: "неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ло-вешкия митрополит“ - има бележка под чертата "вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков)– сестриник на Ила-рион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владикин". В книгата имаше нещо, че точно Иван Чолака е подозиран в издайничество, но пък така е навредил на избора на "неговия" митрополит за екзарх ако той е издайникът... Може и да не си е давал сметка, че го прави не само срещу организацията или някой неин член, когото е мразeл, но и срещу "шефа му", както и много е възможно тези членове да са били Иван Драсов и поп Кръстьо. Драсов е бил в челните редици за независима българска църква, а поп Кръстьо доста смело е държал реч от амвона в Ловеч в присъствието на Иларион Ловчански срещу самия него, по памет в 1868 или 1869г. За жалост не помня дали зимата или пролетта Иван Чолака попадаше в полезрението на ВРО, нападението му е приписано на организацията съгласно доклада на Хамди и е много близо като време до убийството на Дякон Паисий. Някак точно след като Левски се връща в българско, взима решение за поп Кръстьо и пише на Каравелов в началото на юли: "Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз." Едва ли е съвпадение всичко във времето както се случва... Плюс, че Груйо-Марин Поплуканов е замесен също във всичко, а и целия Ловешки комитет...

За Левски, опитал се е да бъде обединител в името на общата цел, затова според мен дълго е търпял и Каравелов, и протежетата му, и хъшовете, четите, докато не осъзнава, че постепенно остава сам, съвсем сам: "Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът,..." Опитва дипломация, преглъщане на измислени укори, смиряване... Нищо не помага. Не разбират неговия път. Затова е и на едно много самотно място в нашата история. Ловчански имах предвид като писах, моя техническа грешка за Макариополски. Навсякъде е упоменато, че по причина ВРО е касиран избора му за Екзарх, но никъде не видях източник, на който да се позовават. След години е лесно да се твърди това, но звучи като журналистика, не история. Тук обаче ние следва да упоменем два факта: Марин Поплуканов - всичките му биографи посочват, че заедно с баща си е участвал в борбата срещу изгонване на Иларион Ловчански. Друг е въпросът как е станал председател на сериозен комитет, длъжност изискваща лидерски качества, след като никога в нищо не е бил сам и сам никога не е повел хората в нещо, с баща си, с Пъшков, с Левски, с Драсов... Но принципно, знаем къде е неговото семейство в историята срещу Ловчански. Вторият факт е много важен за нас, ние разнищихме доклада на Хамди паша, но в него има следната улика: "неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ло-вешкия митрополит“ - има бележка под чертата "вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков)– сестриник на Ила-рион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владикин". Този факт, донесен на Велия везир от Хамди, вече променя всичко, защото не Ловчански е подкрепял ВРО, както пишат някои /https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docNEC875221B44Eccbd2c0090dd60fb52919f4eb284a07ecf17b9e7ab1513a276186ef0dfbbac90/, а точно обратното, те са "воювали" с него и дори с наместника му Йованчо... Този опит за убийство почти съвпада по време с убийството на Дякон Паисий, а неговото убийство е искано най-много от комитета в Ловеч, предполагаемо по търговски интереси, но при задълбочаване, излиза предистория... Оттук е интересна връзката между опита за убийство и убийството на тези двамата, свързани с Ловчански, от което най-печели поп Кръстьо, наистина е важно да я анализираме, искам да кажа, фактите изглеждат хаотично разпръснати и трудно се виждат нишките, но пък те всички водят към Ловчанския комитет. дякон Паисий е имал роднина Иван Чолака /работил в свещеноливницата в Ловешка църква, коя точно не се знае!/. От книгата "Васил Левски и неговите съподвижници пред турския съд" се коментира че вероятно Иван Чолака е съобщил нещо на властта. - аз обаче тази книга съм я взимала от библиотека, нямам я в къщи, за да снимам с телефона текста... Но това е през лятото, а през януари-февруари 1872г. още търся какво е знаела Високата порта и от кого.

За Левски... ако не бе обесен, вероятността да го отровят не е била малка при произнасяне на присъда като доживотен затвор например. Самият той си е давал сметка за това още след ареста: "На мръквание стражара им донесе една типсия с ястиета и им каза, че ги черпил пашата. Левски не беше ял от три дни нищо и не искаше да слезе да яде, да не би да го отровят; но като Никола го уверил; че няма защо да го тровят, че напротив те ще го пазят добре за да узнаят от него цялата работа, - Левски слезе и се наяде и той" https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=708:cb&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Колкото повече се ровя, толкова повече си мисля, че да се измъкне жив е било чудо дори и да бе получил по-лека присъда... Между другото, попаднах на твърдение, че е имало фалшиво или истинско писмо от 6-ти януари 1873г. от Левски до Каравелов, в което Апостола твърдял, че е жив и здрав... По това време е в тъмницата, но защо му е било на някой да фалшифицира такова писмо ако то изобщо съществува? Връзка между убийството на дякон Паисий и назначаването на поп Кръстьо на негово място, наместник на Иларион Ловчански, досега не бях търсила. Но много съм си мислила, че Левски е съзнавал пропастта между себе си и Каравелов и след като от Букурещ му пращат заместник след заместник, той на свой ред решава да отвърне, подготвяйки заместник на Каравелов в своята организация и му го е написал, да очаква попа в Румъния. Имал е нужда от вестници, от печатница да буди населението, силно оръжие е писаното слово, но... разбрал е, че Каравелов е правил това на цена, която мнозина щели да плащат. Самият поп Кръстьо е бил съгласен да печата вестници, а също и е подкрепил Левски срещу обира в Арабаконашкия проход, до последно Дякона не се е съмнявал в него, а се е съмнявал в подбудите и правилността на решенията на Каравелов... За Иларион Макариополски, много съм любопитна, но не намирам нищо като отговор, може би някой от църковните дейци в Ловеч? Но не подозирам поп Кръстьо, не подозирам и поп Лукан... Надявам се, че ще кажете

Много се впечатлих, Пъшков и Марин писали до валиде-султанката: https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19946220 Имало какво още да науча... Но после олихвяват по диамантени лихви участието си в комитета на Апостола с високи постове във властта без никакви задръжки...

Арестуван е с баща си, който не е бил комитетски член. За да измъкне и двамата от побой и затвор, може и да е казал имена, от тях само Латинеца е бил наличен, за да бъде разпитван... Всъщност би следвало да го е направил, едва ли е виждал друг избор.

Нямал е защита от никого, замислих се дали като Дякон т.е. църковен служител би имал надежда, ако Антим I е можел да си затвори очите за свалянето на расото и подстригването на косите в името на това да го спасят, поне за доживотен затвор... За поп Кръстьо като църковно лице примерно е трябвало да уведомят по църковна йерархия, че са го арестували, затова е било по-лесно да изискват от него да се разписва всеки ден в конака, отколкото да го държат вътре затворен. Дори Левски да си е помислил за такава възможност, не е доверил всичките си мисли на Никола Цвятков. После в тъмницата в София е бил сам, много сам, няма да научим какво е мислил... Цвятков съобщава, че не са допуснали да са отново заедно по време на самия процес, нито веднъж, Латинеца е разпределен на етаж по-горе от него, а Апостола в старите казарми.

Пропуснах третия източник да посоча, макар че думата на Левски пред Извънредната комисия като пряк участник и избиращ съучастниците си е достатъчна, но има и други, които добре помнели събитието като 7.5.1901. Димитър Маринов Панталонджията (неговите спомени са по-горе) и: 24.5.1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Ловске е познавал и други българи-масони, но никой не му се притекъл на помощ или са опитвали без успех, защото е имало силен натиск отвътре и отвън срещу него, не си е давал сметка, че колкото по-голям е ставал в развитието си, толкова по-неудобен е бил за мнозина... Аз например съм чела, че и Антим Първи е бил масон, той дори загатнал, че убийството на Ангел Кънчев е за изгласена масонска тайна, не заради организацията на Апостола, не случайно е било подшушнато на полицията да го проверява, да върви след него и в деня на погребението му всички масони от Русе са напуснали града, да не бъдат заподозрени в присъствие на погребението... Но на Левски съобщават друго, колкото и "тънко" той да изпитвал, скрили истината. Явно е имало случаи, в които и българските масони не са могли да защитят своите т.е. не е можело да се разчита напълно на тях. Относно Мидхат паша, там първо са гледали своите интереси и тогава ложата, Мидхат би изгубил позициите си ако защити Левски, а това не е било малко за него, хаджи Иванчо Хаджипенчович посочва същото пред Заимов, че би загубил поста и ордените си, затова не се опитал да спаси Дякона... Неговата присъда е последна, последна и изпълнена, дали е научил за присъдите на другите, за освобождаването на Цвятков и Латинеца преди последния си ден, ако -да, това е било потвърждението на подозренията му макар че едва ли се е нуждаел от потвърждение...

За да освободят толкова бързо Димо и баща му, а са могли да бъдат заподозрени като съучастници, каквито де факто са си били, много е възможно да са издали името на Латинеца, за да се отскубнат... Иначе няма логика за малко в конака и толкова когато става въпрос за убийство в дома на богат и уважаван от властта чорбаджия...

В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ Из ПЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ 8 януари 1873 година https://pavelnik.blogspot.com/2017/03/4.html Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вароша да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал. https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

По думите на Левски на излизане от къщата на Халача са преминали през тълпа народ, Латинецът е бил местен, него най-вероятно поне неколцина са познали, Вутьо не, Левски не е сигурно... Колко дни му е трябвало на Латинеца да "поддаде" не е ясно, но вариант да не е бил арестуван няма, и то незабавно, а за такъв арест изворите не знаят нищо, подозрително е. Аз също мисля, че Апостола си е давал сметка за предателствата, на 12 декември когато е писал писмото е имал предвид един предател, след Къкрина е знаел за друг, направил е и връзката, роднинската между тях... Има и още нещо, Цвятков подробно разказва какво са си говорили с Левски по ледените пътища, но никъде не споменава, че Латинеца е участвал в някой от техните разговори, не се е намесвал дори с една дума, като призрак е бил до тях двамата, както и нито веднъж Левски не го заговаря нито пък Латинеца заговаря Левски, през цялото време само Никола му е компания. Показателно е. На Цвятков Левски обаче благодарил, че не го издал въпреки побоя, не издал и архива в самара на коня, нищо не споменава за благодарност към Латинеца... И още мисля как казва пред комисията, пред Вутьо, че са били трима, но нито Вутьо реагира, дето уж никога не лъжел, нито някой от комисията попитал кой е третия... Интересно е, че го обвиняват, а третия свидетел не искат да знаят кой е нито да свидетелства срещу него, само думата на Вутьо вземат за присъдата, макар че свидетелството на третия т.е. двама срещу Левски би натежало много повече от юридическа гледна точка. Нелогично е, правно неиздържано, неследователско дори, освен във вариант третия да е "техния" човек, когото не следва да осъдят въобще заради заслугите му към властта. Няма друга опция. А третият е бил Латинеца. "Търсел е сламката, която да го измъкне от смъртната присъда. Нещо очевидно се е объркало." - дали е имал шанс? Всичко е изглеждало съвсем приготвено да падне в капана и след като падне... но пък Мидхат е бил член на масонска ложа, в която са членували и българи, може би се е надявал от сънародници на подкрепа... Какво ли се е объркало?

Ако мога да изкажа мнение без да се позовавам на конкретен източник, логиката води до някой от роднините й, научила го е от близък роднина, вероятно мъж, свързан с комитета. Това означава, че издайникът на списъка е бил един от близките й роднини, който съответно я е предупредил, може и да е скрил, че той е предателя, да е казал, че е научил от свой източник. Втори опит, при обиските в Хашнови, Поплуканови да е имало и разпити, заплахи... да е имало намерени компрометиращи неща, тя и близките й да са проговорили, знаели са кого са издали и съответно кой е следващия за проверка. Остава вероятност да е Латинеца, защото и поп Кръстьо само за ден го притискат, изтезават, изплашват съгласно Требника му и той се съгласява да стане "мухбир"... Само за ден... а не е бил известен като страхливец. Защо Латинецът за 2 дни да не поддаде? Но не твърдя, че имаме доказателство, само не отхвърлям възможността... На второ четене и защото като един от тайната полиция е знаел къде е нощувал Левски... Трети опит, Мария Сиркова да се е досещала кой е бил източника на Хашнова, но да не е смеела да го посочи, защото все още много съвременници на събитията са били живи, предатели и герои...

"Присвои си коня му като компенсация за полагащите му се пари и на 25-годишна възраст започна да живее собствения си живот. Като че ли тук някой се намеси и промени тотално смисъла на живота му. Дори за мен това е неразгадана тайна. В автобиографията му няма дума за това, но то се случи. Сякаш нищо не е било, замина за Пловдив, извади си тескере и през София и Ниш се озова в Белград. Влезе в Легията на Раковски и веднага беше забелязан от нейните ръководители. След разпадането на Легията легионерите се разпиляха по околните страни. Левски се отправи към Крагуевац с Ильо Войвода. С него отново се случи нещо, което аз не мога да обясня. Напусна Ильо и се прехвърли в школата за офицери в Белград. Не е ясно кой, как и защо му осигури това офицерско обучение, което се заплащаше. Съдията: Със сигурност не е бил Раковски. Възможностите са Дядо Ильо, Иван Кишелски или Иван Касабов. Един от тримата го е оценил и му се е доверил. Когато Васил завършил обучението си, заминал за Букурещ, но не се задържал там и се завърнал в Карлово. Въпросът е какво се случва в Букурещ? Отхвърлен ли е от самия Раковски, както смятат повечето от неговите биографи, или получава специална задача за изпълнение в България от някой от другите двама? Епохата (все едно не е чула въпроса): С пристигането си в България беше арестуван и прекара три месеца в пловдивския затвор. Това се случи по обвинение, отправено от вуйчо му за кражбата на коня, а не за бунтовническата му дейност. След като излезе от затвора, на 19 април, Великден, Васил сам смъкна расото си." https://4eti.me/sluchayat-levski/ Пише, че е между Първата и Втората Легия... Аз не помня да съм чела това в източниците, затова попитах...

т;е. не е ясно откъде Леонидов е почерпил сведенията си за платено офицерско училище в Белград, за колко време и в кой период, след оздравяването ли...