Borova gora

Да допълня, много си заслужава да бъде изслушан и е безплатен този подкаст, впечатлена съм и има какво да бъде коментирано, като проф. Митев споменава новите документи срещу дългогодишните мантри:

Както написах, аз чета всички стари документи, статии, книги и т.н. в светлината на новата информация. Някои факти ми говорят по нов начин, включително Вашата статия . Читателите има много какво да вземат от Вас, какво да научат, как да боравят с информацията, къде да внимават и по-добре от Вас, отколкото да повтарят стари мантри от стотина години... Друг е въпросът, че не са искали одобрението Ви да я публикуват, има си copyrights, има си етика... За Левски, размонашването му и появяването му публично размонашен в Карлово след Великден е приемано доста сериозно в онези времена. Този, който е знаел за жеста му, вече е гледал с други очи на него, не като на духовник и служител на църквата. Апостола е разбирал това, защото в много от историческите извори си личи, че пред непознати той е скривал размонашването си, особено при създаване на комитети, дори е слагал расо и калимявка, за да създаде повече доверие между себе си и чуждите хора, с които на основа една клетва следвало да работят заедно най-трудната работа. Но за Каравелов е нямало тайни и от кореспонденцията им не личи да е зачитал духовния му сан. Левски е имал мнение по църковните въпроси, нищо че не е писал статии по въпроса, не е коментирал в писмата, но не е изпускал от очи църковната борба, въпреки посветеността си на политическата, създал е дузина приятелства в манастири, женски метохи и др., останал дълбоко в себе си дякон Игнатий. Но не всеки го е приемал като такъв заради размонашването. Още нещо, аз все още си задавам въпроси по последната книга с интересните статии. Значи, Христо Георгиев уредил 30 000 пушки да стигнат до Белград, но не успял да направи същото за българските поборници. Една-две-три-четири-пет години... дори и 3000 не осигурил. Това не е лидерът, за който се е представял. Тошков пък обещавал 20 000, ама като избухнело въстание, докато той си седял на спокойно в Одеса. Как да избухне без пушки? С тояги и сопи срещу иглянки? С черешово топче... Значи народът да се жертва, да отива на клане след ей такива обещания, за да получат след това т.н. родолюбци високи постове, а може и ордени, както споменава Захари. За много хитри са се мислели всички те. Изглежда по-лесно е било да станеш един от тях, отколкото да придобиеш мисленето на Апостола. Това е важна тема, някъде в средата на шестдесетте е било по-логично да се вмести между хъшовете, вместо да се разграничи от тях. Имам идея защо не се е присъединил, защо разработил свой път към свободата. През цялото време е бил с момчета от българско, които отишли в легията с него и с него се върнали да си работят у дома. Останал при корените си, при своите, при работещите в българско, изтъкнал го в едно писмо от Ловеч, а след случая Зайчар е било ясно на Белград, че на него няма нужда да му предлагат нищо, нямало да го спечелят. За Найден Геров зная, че са дискутирали в Пловдив накъде и защо, но няма данни да му е предлагал нещо както било предлагано на Христо Георгиев, на Каравелов. Дори с Хаджипенчович в Цариград е коментирал, но останал на своето мнение. Не са му повлияли, въпросът е как е изградил тази непромокаемост в себе си. Някъде след четата на Хитов и преди първата обиколка вече е бил недостъпен за чуждо влияние. Но как се е съхранил? Дори Касабов не е издържал и се оттеглил...

За тази статия е важно да отбележим, че авторът не е разполагал с доклада на Саиб паша, преведен от проф. Орлин Събев, изключително уважение към него, каквото първи и преди всички е прочел, дал е възможност на всеки да го знае. Книгата със статията бе издадена тази година. В нея е и другата статия, за парите, за плащането отвън на т.н. наши дейци... Малко по малко истината от документите ще стигне до хората и ще промени наученото. Няма да стане за един ден, за една нощ, но макар и бавно, след 150 години достига до нас и не можем да си затваряме очите за нея. За Ловеч зная, че Левски е искал да купи печатница, която да бъде пренесена там. Той добре е разбирал силата на медиите, нищо, че голямата част от българите са били неграмотни, все някой се е наемал да им прочете. Когато нещо е било написано черно-на бяло, те са имали повече доверие на писменото слово отколкото на казаното по площади и пазари устно. Купуват печатницата, но успяват да я пренесат след Освобождението. Така и не съм намерила източници, които да кажат кой е работил на нея, за да знаем дали е бил комитетски член. И да, аз също нямам съмнение, че попът би следвал линията на Левски и ВРО в един църковен вестник. Не би му повлиял Каравелов, а и по църковните работи попът е бил по-голям капацитет. Апостола до последно има доверие в него, Марийка Сиркова го потвъждава, при най-последната му нощ в дома на Сиркови възпира съмненията й с думите: "Наи човек е попа...", а самият поп Кръстьо все му пращал съобщения да не стъпва в Ловеч и в Ловешко в онези месеци... Още две статии са важни според мен, защото сега ги чета по-различен начин: https://fakel.bg/масонството-и-до-днес-е-заклеймявано-и/ "Активно участие взема и Любен Каравелов. Неговият вестник „Свобода“ тръгва и с пари на Ценович и Н. Попович." - Днес знаем колко пари е взел от Белград, за да издава вестника, как му е дадена печатницата, колко му е плащано месечно, плюс и от Азиатския департамент, думи нямам колко алчен е бил, успял да вземе пари и от богатите българи във Влашко, които всъщност трябвало да събират пари за оръжие, но... безкрайно ненаситен е бил вестникаря, първо да заграби пари, а през 1872г. и властта... Тук пък за лъжите на Обретенов, доказано лъжещ преди да правим новите исторически анализи, но в книгите на автора липса обаче разбора за Пенев и Кънчев, до който ние стигнахме:https://fakel.bg/10619-2/

"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз." За поп Кръстьо ясно, но съм забравила кой е бил словослагателят, за когото и Марин Поплуканов, и Левски са говорили на Каравелов, а после и са му писали. Интересно ми е кой от Ловеч е бил съгласен да помага на поп Кръстьо да издават вестник на ВРО, не на Каравелов. Съвсем тема от последните ни постове за вестникаря, изпълнявал функцията и на цензура в своя печатен орган. Апостола е успял да се подготви, да организира свои хора, които да работят за народната работа не в стила и начина на Каравелов, а по неговия. Имал е наистина доверие в поп Кръстьо и това сме коментирали, но някак ми е убягнало кой е бил другият, готов да потегли за Влашко... Въпреки че днес, от дистанцията на времето бих казала, по-добре по най-бързия начин попът и словослагателят да бяха отишли в Браила и нищо общо Левски да няма с Каравелов повече, но... И една интересна статия за куриерката, споменавана многократно от Обретенов: https://chitanka.info/text/21362-todora-bakyrdzhieva За съжаление тя не е оставила мемоари, за да каже наистина за онези две писма дали ги е пренесла или по друг начин са стигнали до Русе...

Много закъснели реакции на Левски, но пък супер важни, ако бе вдигнал въстание, щеше да е напразно, не са били готови за бой... За съжаление оценките и за Каравелов, и за Обретенов в родната историография са сериозно оспорими. Никой няма нужда от фалшиви герои, повече от достатъчно са истинските, не е малко да сме наследници на тяхната история и няма защо да си измисляме другите. Тези дни исках да си припомня един стар тест, в Народната библиотека попаднах на него, но... бивш първи собственик Захари Стоянов. В едно от полетата като коментар по повод опит за изтъкване на заслуги, е написал, че и на Кирияк, и на мнозина все им се привиждал орденът на Света Анна. Прочетох в гугъл, руският орден на Света Анна е държавна награда на Руската империя, основана през 1735 г., присъждал се за военни и граждански заслуги. Ние не искаме да вярваме, но за част от поборниците ни нещата са били кристално ясни, едните са били с идеалите, другите не съвсем. Захари веднага е посочвал кой от кои е. Познавал си ги е всичките, не е имал илюзии, че чистите и честните са били онези на Оборище, не онези от Влашко, написал го е, завещал ни е, че не са били от един типаж възрожденците ни... Трябва да свикваме с това. В противен случай все по-често достъпът до чуждите архиви ще е болезнен за нас, откривайки кой какви пари е вземал и за кого е работил, а пък ние какво сме учили и в какво сме искали да вярваме се оказва съвсем друга работа... Истината, историческата истина, е винаги по-добрата страна.

Това, което не е лесно да напиша е, че Левски е видял отпечатана тази цензурирана версия... Ботев като си е видял окастрени статиите е надал вик до небето и избягал от Каравелов, че искал и да го убива, пращал Бенковски да свърши тази работа... Но Левски и това изтърпял. Каравелов е грешката му, голямата... От вестникаря, издаващ присъди на Пенев и Кънчев, създал свой революционен комитет като тайна полиция, Захари пише, че такава функция русенския комитет, създаден без Апостола, изпълнявал, направил Обретенов свои очи и уши, подтикващ към пладнешки обири на чорбаджии тези, които трябвало да работят за идеали, одобрил Арабаконашката афера без много мисъл, изискващ въстание в българско без сам да участва в него и без мисъл за жертвите, вживял се в ролята на прокурор и обвинил поп Кръстьо в предателство, същият който трябвало да го замести в печатането, получаващ пари от две чужди сили, но искащ още и още от ВРО, заформил фалшиво гласуване на Събранието, нестъпвал в българско да работи на терен с всякакви хора във всякакво време... Как този човек да не е бил грешката на Левски?

Често се опитвам да оправдая Апостола с това, че му е била необходима медия, печатницата, да печата каквото той прецени като материали без да има проблеми, както и че не е имал достатъчно информация за Каравелов, финансирането му от две места. Не е знаел, иначе не би му давал непрекъснато пари, защото вестникарят все е просел, част от парите за оръжие всъщност са отивали в него. За разлика от Христо Георгиев, който открито си е признавал чуждото финансиране и дори вестник Византис отбелязва сумите, които е получавал, Каравелов е бил изключително прикрит, потаен. Единствено идейните различия са могли да бъдат червен сфетофар, който да накара Дякона да бъде нащрек до Събранието в Букурещ. Тогава сигурно не е спал дни от шока "къде съм аз в работата" и едно от първите неща при завръщането в българско е било да уговори поп Кръстьо да отиде да помага в печатницата т.е. да замени Каравелов. Не е било необходимо никой нищо да обяснява на Апостола, въпросът е, защо по-рано не е видял вестникаря без маската. Вярно, физически не е бил близо до него, правел е обиколките в българско, но все пак достатъчно дълго в неговата компания... Твърде късно се сеща да го попита, а ако онези, Дяковчанина, Пеев предложат пари на Каравелов от обирджийства, ще ги вземе ли? Ами точно такива пари е взел, от предателство също взимал, защото архивът на БРЦК, който е бил в него, до ден днешен липсва в България. За съжаление с Каравелов и Левски, целият изгорен от парене, пак не е успял да се опази. На вестникарят за нищо не е трябвало да се доверява, едно е пишел, друго е вършел с пълното съзнание, че мами... Да не говорим за историческата измама с предателството на поп Кръстьо, с убийствата на Кънчев и Пенев... Затова пък след обесването на Левски не оставил и дума на признателност към него, друг написал: "И твой един син..."

Стихотворението е публикувано в "Тъпан" и в "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" (1875). Атанас Хитов, племенник на войводата Панайот Хитов, който е гостувал на няколко пъти на Л. Каравелов, споделя с М. Арнаудов, че Любен взел Наталия, "за да го гледа, и която имала средства". "Беше болезнен. Старият ми разправяше, че лежал болен от "хубавата болест" (туберколоза)." (Арнаудов 1964: 805-806). https://liternet.bg/publish8/naretov/karavelov.htm Бързо Стамболов се е ориентирал относно Каравелов. И е разпространил мнението си публично. Жалко, че Апостола е закъснял с разкритието му. Използва думите "без да знам" по адрес на други хора, но без да знае е имал работа и с още един от техния типаж, вестникаря. Две статии, които е интересно да бъдат прочетени: https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/5899541 https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Madzharka-predskazala-smartta-na-Georgi-Apostolov--edin-ot-Botevite-chetnitsi/271014/11/105

Чела съм Кондарев, но по-горе написах обобщението на база много източници. За Хитов не мога да съм изненадана след всичко, което обсъдихме за него. Той през цялото време си изпълнява чужди задачи и Каравелов е знаел това, но се продкрепяли двамата, били са на една хранилка... Това, което истински ме озадачава е отказът на историците ни да признаят фактите за двамата. Нищо чудно, че новото поколение не изпитва уважение към историята ни, особено след като лъсна лъжата около поп Кръстьо. Относно: 6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година. - И какво е наказанието ако се приеме инородец или иноверец в чета през въпросната година? Или ако се издаде всичко на инородец или иноверец? А през другите години? Както писах, не е бил практик, а теоретик Раковски. Като практик би се сблъскал с реални проблеми, с предателство, с ето тези въпроси за последвствията при нарушаване на това или онова разпореждане и т.н. Иначе добре си е теоретизирал във висините, докато опитът на четите приземил всички и се наложило да търсят други пътища за освобождаване, но вече без него. Дори най-близките му като Касабов започнали да го заобикалят. Така или иначе, в своите писма, в Наредата и т.н., Левски никога не се позовал на мнението на Раковски, не го цитирал, не го споменавал. Явно не го е считал за свой кумир, лидер или учител. Ако бъдем точни, мнението му за Хитов също се променило. През 1871г. тонът в писмата до него е съвсем различен от онзи след операцията... Подозирал е нещо, с право.

Лично моя работа си е какво трябва и какво не трябва да правя, задължения нямам нито да ровя, нито да се чудя, а Вие очевидно не се интересувате от конструктивен диалог и принос в темата. Нямам причини да Ви отговарям оттук-нататък, а пък Ви се се чудете колко искате защо...

Но ние не сме в тема за Христо Ботев, а в тема за Васил Левски, как хазарт в четата на Ботев се вписва в темата за Левски?

Редно е да посочите източника или източниците на твърдението...

За щастие Левски не е подражавал на Раковски, въпреки че е било изкушаващо, не е копирал парадността му, суетността му и конфликтността на характера му, които толкова са дразнели момчетата в Легията. Апостола също не е бил приеман еднозначно от Раковски, който ден го предлага за байрактар, два дни след това настоява да не е. Хитов обаче е обявил на четата състава на командването и не е искал да изглежда като войвода, който не държи на думата си, от ден до пладне да си сменя мнението за важни неща, така че задържал Левски като байрактар. Между другото, самата оценка на Хитов за Дякона в късните му спомени е висока. Друг е въпроса, че самият Хитов като дошло Априлското въстание, взел парите като за главен войвода и отишъл да сади лозе в Белград... Както се казва, последвал примера на протежето си Димитър от Дяково, който две-три години преди това обещал на момчета, че ще ги води по планините, взел им суми за оръжие и отишъл да ги изяде и изпие по кръчмите. Не е въпросът, че Хитов не участвал в Априлското, това си е било сложен личен избор, но въпросът е в поисканите и взети суми от комитаджиите в Букурещ, в лъжливите обещания, че ще поведе четите. Правил се на Главен Войвода преди това с години, а после като Стоян Заимов, се скрил в лозята. Без опит и без подготовка, Ботев заел мястото му. Чела съм как при стъпването на Радецки поискал момчетата да застанат пред него и да потвърдят, че го приемат за свой войвода, защото все му се струвало, че очаквали Хитов да се появи отнякъде и били готови да следват него, с ореола на Главен, затова се страхувал, че няма да се подчиняват и изпълняват заповеди от него, непопулярен, нестъпвал в планината. С една дума, Хитов подлъгал всички, куп пари взел срещу лъжите си, не му прави чест. Отделно, че бил и на заплата към Белград, участвал и в сръбско-турската война. Да уточним още нещо, за дипломатическата работа към сръбското правителство, Раковски е бил добре платен. Той е бил успешен, затова и ползван дълги години да ходи на мисии, очевидно умен, съобразителен, добър в преговорите, разчитал е и на контактите си по масонска линия. Както написах по-горе, за съжаление си е отишъл твърде млад, преди Освобождението, защото тези му качества и натрупания опит са могли да паснат отлично на нуждите на младата държава. Друг е въпросът какъв пост би поискал, за да изпълнява подобни мисии и дали би се вслушвал в чуждо мнение. Конфликтът му с Иван Касабов, поредният му конфликт, потвърждава, че трудно приемал идеи, които не са били негови. Плюс, че никого не подкрепял ако щял да блесне, да застане пред него. След смъртта му вещите му са продадени на търг, никой не поискал от българите във Влашко да ги откупи, изгубил уважението им след години на разпри. Трудно си признават нашите историци, но историческите извори сочат, той е бил една от причините за разделението, вместо обединение, между поборниците ни в чужбина. Факт е и другото, че след всички усилия, хвърлени за българската кауза, очаквал да стане български княз след освобождението, не го е правил без лични сметки, също като неговото протеже Хитов. Безкористните са били членовете на тайните комитети на ВРО, но те се появили на историческата сцена няколко години по-късно...

Наскоро четох книга за Микеланжело Буанароти, вписва се в този модел, все е бил някъде в своя си свят, независимо колко хора е имало около него, но успешно е "взимал" от другите това, което му е било необходимо, знания, отговори на въпроси, решения... Изглежда част от много талантливите хора са били и живеят с тези характеристики.

Аз не бих ги сравнила двамата, Раковски и Левски, защото Раковски не е бил черноработник и не е ходил на терен, той е промотирал идеята на свои хора, които обиколили българско, за да му изпратят хора в Белград за Легията. Левски така е научил от едно момче, повярвал му и тръгнал. Раковски си е седял и чакал на тепсия да му дойдат, за да избира бъдещи войници между тях. Ние знаем например, в избора му не попаднал Латинеца, защото бил много млад. Държал се е като княз към момчетата, а това не им е било по вкуса, за тях още един чорбаджия в повече, всички сме чели как на Караджата му писнало... Левски никога не си е позволявал такова държане. Сам е обикалял, сам е промотирал идеята си за освобождаване чрез създаване на вътрешна организация в пек, в студ, глад, преследване... Не е изразил мечта за княз или друго. Винаги е искал да го приемат като служител на народната работа. На много места е използвал и факта, че е бил Дякон, което правело по-лесно приемането му от непознати хора, поп Минчо Кънчев във Видрица описва как е взел неговата калимявка и расото, за да води събрание на комитета, за по-голям авторитет, да знаели, че се кълнат пред божи служител. Изобщо, търсел е всяко преимущество, за да си свърши работата по-най-добрия начин. На Раковски изобщо не му се е налагало да се замисля за детайлите, той общувал с първенци на високо ниво, в няколко страни, бил е и масон, разчитал е на масонска подкрепа, което му е вдигало самочувствието и не е искал да слуша никой от обикновените хора... Както стана ясно, натрупал е много опит като политик на сръбската държава, опит, който не могъл да пренесе в българската, но за българското освобождаване като теоретик си остава изключително добър. Като практик не успява да се докаже, защото дори и Легията е планувана и създадена в резултат на външни интереси, не е плод на негова идея и реализация. Плюс, редно е да бъдем обективни, той също е бил платен патриот. На него му се е плащало за организирането на Легията, а преди това Христо Георгиев му е плащал, за да събужда народа със статии и прокламации. Каравелов е бил платен и от ВРО, само искал пари - от Левски, от Ловешкия комитет, от Тодор Пеев, от Общия, след Христо Георгиев, той е бил най-добре платения ни поборник, след него са Хитов, Раковски и т.н. Но е изнудвал съвсем безсрамно за още и още Апостола...

Да, някой с такава биография би харесал Димитър от Дяково да му свърши черната работа... И явно добре е опознал двойката Каравелов-Хитов, вероятно е имал информация за тях и от руските консули в Белград, и от своите шпиони, били са благонадеждни за целите му. Друга работа е бил Дякона... Най-труден обаче от днешна гледна точка за исторически анализ е Раковски. От материала е видно, че е вършел е добра работа на сръбското правителство в продължение на години, същевременно подготвял е и свободата в българско, но е разединявал, а не обединявал дейците, карал се с почти всеки, плюс искал да го приемат като бъдещ княз. Сложен и противоречив. Аз прочетох и статията за Добродетелната дружина, работила е почти изцяло по външни внушения, били са и добре платени. Донякъде имали основание да смятат, че само армия, добре подготвена армия на някоя от Великите сили може да пребори армията на Империята. Левски им е изглеждал абсолютен наивник със своята вяра в силите на собствения народ. Но и народа, и Левски подценили. Не намерили баланс в мненията, за да постигнат някакво обединение на всички поборници. Точно обратното, спомогнали за разгрома на ВРО, единствената сериозна вътрешна организация, която е можела да приведе народа в бойна готовност. Имам предвид писмото "знаеш ли ти кои сме?", заплахите, исканията за събиране на списъка с подписи, от което можем да заключим със сигурност, че са имали добра представа колко голяма и сериозна е била ВРО, след като са искали да разчитат на нея. По това време трябва да са се изплашили от Апостола, колко силен лидер е станал, как не могат да му кажат нищо, как той щял да определя процеси и съдбини, за които те се мислели избрани и за които били платени... Това обяснява не са липсата на подкрепа от своите, но и моментите на малко или голямо предателство спрямо него.

На мен също ми направи впечатление, че няма и дума за Димитър Общи в тази тема, дали е съзнателно? Изглежда обаче субективно написано при липсата на споменаването му. Написано е ясно в съдържанието: "Сръбско-български отношения 1804-1878", но нито дума за Общия и съвсем малко за Левски, който пък е бил в Легията и се е бил при нападението на турците в Белград, поне затова заслужава повечко внимание. Макар че е кореспондирал и с някого в Сръбско, докладат на Саиб паша посочва, че е прихваната кореспонденцията му със Русия, Сърбия и Влашко, така че няма как да бъде подминаван Апостола като фактор в сръбско-българските отношения в онова време. Вярно е, че се е оказал в опозиция вместо в сътрудничество в даден момент, но той е бил верен на своето да се участва на равноправни начала в какъвто и да е съюз т.е. когато българите са готови. Относно Общия, дори да не бъде споменаван, няма как да бъде забравен, част е от историята... За него има какво още да научим. Той е и отговорът на въпроса Ви: "Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския." Впредвид, че и Каравелов и Хитов са знаели що за стока е бил Общия, но го пратили помощник на Левски, а след това и го протежирали през цялото време, включително за Арабаконашкия обир, въпросът Ви изглежда риторичен. Само да допълня, че и Кънчев минал през Белград, стоял там два месеца, преди да бъде парашутиран като помощник на Апостола, който оценил, че поне четири години ще му трябват, за да научи народната работа, ама Хитов и Каравелов не искали да чуят неговото мнение, защото важни за тях били други интереси, та ситуацията звучи съвсем като онази басня - орел и рак, и щука... Жалко за българите в българско, както написал Иван Драсов, напразно очаквали истинска помощ от своите дето са били отвън... Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Пропуснах да отбележа, че и Хитов не е успял да заеме мястото на Раковски, макар да го е искал, гравитирал около него за да получи връзките и привилегиите му. Все пак е останал на заплата към Белград. И всичко, което сътворили в българско с чети, брожения, днес получава оценката, и то не-домашна, а външна оценка, че е било недомислено, импулсивно, несъгласувано, затова и неподкрепено, и безрезултатно. Затова се питаш защо са проливали ресурсите на народа, за да се покажат, че правят нещо по въпроса, за да заслужат получаваната сръбска заплата или защото наистина са искали освобождението. Самият факт, че поведението им поражда такива двусмислици вече отнема ореола им на народни поборници. За парите, финансирали Каравелов за пореден път е подчертано. Чудно защо толкова се страхуват само нашите историци, с изключение на проф. Иван Стоянов и неговата статия от 2012г., когато всички извори и чужди оценки посочват фактите... Също така не е пропуснато, че Раковски не е бил лидер какъвто ни е представян, добър теоретик, ДА, но в Легията наистина е имало бунт срещу него, с Караджата начело и Левски за защитник на Караджата. По-късно и Касабов се отръпнал от Раковски, продължил по свой път. Но от целия материал в темата се разбира съвсем ясно, че Раковски е защитавал сръбските интереси не по-малко от българските. Докрая са му имали абсолютно доверие, затова попитах за историческите източници. Някак... не е съвсем този Раковски, който ни у представян. Не че не знаем за очакването му да бъде официално български княз един ден и се държал като такъв, но работата му за сръбското правителство и кауза е била дълга, сериозна, платена... За подкомитетите... да, Касабов е имал адресите на първите неколцина създадени и ги е дал на Апостола преди да тръгне на първата обиколка. Всъщност създаването на организация от комитети, не подкомитети подчинени на някой отвън, трябва да е била актуална тема в Букурещ, не само Левски я е обмислял дълго, но той е този, който тръгнал да я превърне в реалност, плюс че доразвил функциите й с привременно правителство в българско, не извън него, както и с подготовка за въстание ръководено не отвън, а отвътре. И... никога не сложил подписа си под документи, предполагащи дуализъм като форма на управление. Затова трябва да е отказал да събира и онзи шифрован списък с подписите, предназначен за Руския император, не е бил сигурен към какъв тип документ този списък би бил прикачен, знаел е, че българските нотабили през няколко години слагали подписите си под всякакъв вид прокламации, декларации, договори... И все имали материална полза да са патриоти, все получавали парична подкрепа отнякъде, само ВРО, истинските поборници отвътре работили народната работа от идеализъм, за своята и за свободата на всички.

Със сигурност материалът е написан на основата на много исторически извори и документи. Някои факти не могат да изненадат изобщо. Това, което най-много ме замисли бе Раковски, дейност, служба, обвързаности. Не съм виждала четиво на български, което да го представя в тази дълбочина на обвързаността му със сръбската политика, пратеничеството му при преговори с Атина и в Черна гора. Явно са му имали огромно доверие. След него - Любен Каравелов, интересното е, че Хитов не е спечелил голямо доверие. Само Левски останал отвън тези сметки. Мога да се досетя защо: "В този смисъл територията на последната България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия отприемането на този „Проект“ - този избор на българско за бойно поле на голяма война е странно, че и Раковски, и патриотичната Добродетелна дружина са смятали, че е ок. Другото: "Сръбски чиновници дори посредничиха в конфликта между „старите“ и „младите“ българи, събрани в Българското революционно движение (БРЧК), основано иръководено от Васил Левски, и успяха да ги помирят. Отношенията с тази нова организация обаче не останаха добри за дълго, така че сътрудничеството с нея беше прекратено през 1872 г. и Каравелов отново излезе на преден план." - тук първо разбрах защо Каравелов е смятал, че може да влезе в обувките на Христо Георгиев след смъртта му. Преди това в Белград е заел мястото на Раковски и явно е повярвал сам, че е негов достоен наследник след като сърбите го вземат за такъв. Защо да не бъде и наследник на Христо Георгиев като лидер на българското освобождение? - "След смъртта на Раковски, първенството в българското националноосвободително движение е поето от Любен Каравелов, на когото сръбското правителство е отпуснало средства за стартиране на вестник „Свобода“. "Съответно, българите се обръщат към сръбското правителство с писмено предложение, озаглавено „Програма за политически отношения между сърби и българи (българи и сърби) или Тяхното сърдечно споразумение“ 85. В този документ, публикуван на 14 януари 1867 г., се посочва, че сръбският и българският народ са от една и съща кръв и вяра и следователно имат стремежи към общ национален живот. Княз Михайло Обренович ще бъде начело на тази бъдеща сръбско-българска държава,чието знаме ще се състои от комбинация от сръбското и българскотознаме, а законодателството ще бъде еднакво за всички, написано на два различни диалекта." - това си е за съвсем отделен исторически анализ... Особено при сравнение с други документи, писани по темата...

Аз имам да вметна и още нещо, прочетох доста от статиите в книгите, в някои от тях има позоваване на в. Дунав и в. Византис. Става ясно, че двата вестника са се ползвали с голям авторитет и до ден днешен са смятани за надеждни източници на иформация. Това по повод на нашия анализ на материалите на двата вестника за смъртта на Ангел Кънчев. "Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни." - Прочетох също и за Христо Георгиев, за Добродетелната дружина, ама много непълна статия. При Георгиев има огромен интерес към политическите промени в българско, но те сякаш започват едновременно с нарастващите търговски интереси с Русия, а после е потвърдено, че е получавал и пари за тази дейност. Бих допълнила, че в него е имало и громен негативизъм към всеки, който не е бил изпратен или упълномощен от него, включително Левски и Теофан Райнов - писмото му до Найден Геров, всичко трябвало да се случва под неговия контрол. Всеки, който не се е държал като негов подчинен е срещал гнева му. Цитирано е и писмо на дипломат, че и той е виждал себе си като български княз. Това вероятно е причината да e искал подчинение от всички, за да управлявал авторитарно целия процес на Освобождението. Имал е и медия - вестник, поддръжници в няколко Влашки градове, контакти с други страни, с една дума - богат и влиятелен, ДА... Имал е много чуждестранни високи-политически връзки, получавал е добри пари и за дейността си на патриот - съгласно статиите във в. Византис и в. Дунав, защитавал е българските църковни интереси, в някои моменти и политически, въпреки уклоните към един или друг дуализъм. Но принципно, искал е всичко да е под неговото командване. Затова своеволстването на Левски може да му е било в повече, както и отказа му да събере оня списък с имена и подписи, изпълнен накрая и провален от Кънчев... Много е възможно да е стоял зад гърба и на онези, написали на Апостола "Знаеш ли ти кои сме?", да ги е подмушвал да напишат онова писмо. След смъртта на Христо Георгиев, безкрайно амбициозно Каравелов се опитал да заеме мястото му, като нагласил да стане председател на БРЦК. Но от доклада на Саиб паша и другите документи се вижда, че вестникарят останал никой за властта, дори не го удостояват с внимание освен да маркират сребролюбието му, докато Христо Георгиев е изглеждал истински опасен лидер, дългогодишен. Само Раковски и Левски са могли да премерят ръст с него. Но те са били безсребреници, независимите... Плюс, Левски искал обединението на всички, младите и старите, в името на голямата цел. С друго мислене, враждуване с инакомислещите са били Христо Георгиев, Каравелов и т.н.

Не вдигам лесно бялото знаме, намерих материал по темата и мисля, заслужава си да бъде прочетен: https://fakel.bg/сам-в-света-и-сам-пред-бога-за-последни/ Един наш познат, Иван п. Хр. Кършовски е в списъка на тези, търсили истината за последния ден на Левски. Тук малко по-различен е разказа на Михаил Буботинов: https://www.168chasa.bg/article/895688 Макар да има едни чудесии за погребение от страна на поп Тодор... Но попът никога пред никого не е твърдял това, а с много хора е говорил за Апостола още след първите дни на Освобождението. Не може да му се вменяват измислици с късна дата. Не е разкрил и тайната на изповедта, която е била кратка, съобщил, че малко време останал и си тръгнал, за да не виждат присъстващите, че плаче, не е стоял до края. Разказал къде и кога е изповядал Левски, при какви обстоятелства на настоятелно питащите го, но нищо от тайнството на самата изповед... Това е. Отделно Хаджи Пенчович пък водил Стоян Заимов до мястото, където е било бесилото след години.

Това е въпросът, ДА, защото от първа ръка нямаме информацията, Стоян Заимов уж бил говорил със сина на изповедника, с не знам кой си... Захари и той разпитал, май и Вазов бе проучвал последния ден на своя герой, но да сверим колко са сигурни източниците на преразказа на разказа на свещеноиконом Тодор Митов, когото всяка година съвсем уверено и авторитетно цитират историци и журналисти през февруари...

Да, сега гръцките архиви също са достъпни за нас и има доста българи, на които да се разчита за превод. Няма какво да се лъжем, Димитър от Дяково е бил революционер колкото кърджалиите са били народни закрилници. Хитов е знаел това... ама на чужда заплата и трябвало да си заслужи 14 жълтици на месец, та всякакви ги е вършел за сметка на ВРО и българското освобождение... Жалко за героизирането му, излишно и фалшиво... Дано откриете повече от сръбските източници, техния архив също е ценен, а според мен и Каравелов е знаел всичко, но и той на две заплати плюс комитетски пари от Левски... Аз все забравям, но отдавна искам да поставя тук въпроса с изповедта на Апостола пред бесилото. Нямаме пряк източник, спазена е била тайната на изповедта, но доколко да вярваме какво точно е казал на последващите свидетелства и в кой от тях е истината? За гроба му няма да пиша, аз не вярвам в дузината хипотези и предположения, нормално всички са се страхували тогава, никой не е отишъл да поиска тялото му от властите, иначе името му щеше да остане и в турските доклади. Това как някой тайно го бил изровил в тъмнината на Софийското заледено поле, защото февруари се стъмвало и се стъмва рано, са си легенди. Нали първо, а и после трябвало да мине с каруца, втория път с тялото му, пред самите турски казарми, в които той самият е бил държан затворен, за да го пренесе в населената част на града, откъде такъв кураж в някого и защо да го прави? Ако го спрат и проверят, кое би било много вероятно, ако го вземат за шпионин, гарантирал си е мъчения, не само смърт... Дали ще минел през предните врати на казармите или покрай задната стена, все тая, физическа охрана е имало от четирите стени, никой българин не е бил луд при слуховете дето са се носели за арестуваните, разпитваните, обесените комитаджии, да предприеме такива действия за да погребе някого по християнски, някой, който дори не му е бил роднина. Но и колко са чули, че е имало обесване накрая на София в онзи студен, зимен ден и кой би се вдигнал да студува по пътищата, за да провери за някой напълно непознат? Но за изповедта... все ми се струва, че стигналите до нас думи са истински, но Вие със сигурност също сте прочели всичко възможно по въпроса, та да сверим...

Пропуснах, честит празник! Този ми е от любимите, защото сами сме го постигнали, било си е българска работа, добра работа. Иначе да кажа за Димитър от Дяково, гърците твърдят, че на остров Крит са се били напълнили с разбойнически групи, които изпълзявали след всяка битка като хлебарки и обирали от мъртвите ценности - някоя монета, кесия, нож, пръстен...В изоставените домове са правели същото, хората със семейства, деца, избягали от сраженията, шайките нахлували и задигали всичко преносимо. Нямали никаква чест, морал, идеали, разбирания за свобода.. Обирали домовете на тези, които са давали живота си за освобождаването на земята си, интересувала ги само плячката. За да се отърват от тези крадци и мошенници, а нямали и храна, за да ги държат в затворите, след края на военните действия гърците ги изпратили с малко пари, паспорт и под строй натоварени на кораби, само и само да осигурят напускането им на острова, без да се скрият, за да останат и без да се бият при опит за залавяне от местните, които започнали да ги преследват. Може и грамоти да са давали, за да се отърват. Може на Дяковчанина и в Белград да са му ги изготвили, печатници са имали. Димитър си е бил точно мародер, изпратен от Крит с малко пари, с паспорт, натоварен на кораб, ни признателност, ни военен орден за бойни заслуги... Защото е бил обирджия. Лъгал, че се е бил 3 години, а при проверката в гръцките архиви - само 53 дни е бил на Крит, не три години. Веднъж извадил една кесия от скъпа коприна пред Пъшков и последния години по-късно все още му завиждал за нея, писал в спомените си, но така и не се сетил, че някой като Димитър може да има такава кесия само ако я открадне, такива не раздавали на бойното поле, на гарибалдейците давали пушки, патрони, саби, не копринени кесии... Не ми остана капка уважение към Хитов. До Апостола сложил за помощник мародер... поне като му натрапил свой човек доа го следи, да бе българин, да бе верен на ВРО. Но Хитов е просто още един фалшив герой в нашата история, който претендирал за войводски прерогативи, обаче отишъл да сади свое лозе с хъшовски пари, предназначени за оръжие, буквално повторил тарикатлъка на Дяковчанина, които взел пари, излъгал българи, че ще им купи пушки и ще поведе чета, а ги изял и изпил по кръчмите... Хитов последвал примера му само след две-три години. И след Арабаконак Хитов дрънкал глупости, срамота за човек на неговото положение и възраст, ала мишкувал, очаквал номерата му да минат, в тогавашната преса никой, особено Каравелов, не би писал срещу него, мнозина и не знаели да четат, дори и някой да напишел нещо историята с Димитър е щяла да се забрави с времето, но... Никой не забравил Левски... Между другото, излезнаха два подкаста с проф. Митев, но са платени, не съм ги гледала още:

Да, така е разбирал народната работа, Хитов. Изпраща на Левски бивш обирач на къщи докато другите са се борили за свободата на остров Крит, като претендира, че този ще помага на делото... Нямам думи... Много болно... Най-интересно ще е ако същият шифър е ползван и от Ангел Кънчев за неговия списък с подписите... Час-два да е трябвало на турската власт за да го дешифрира, вероятно отдавна са имали и ключа към шифъра и данни кой го ползва и защо. Иначе Христо Георгиев и Найден Геров са имали изключително добра комуникация, обменяли са в писма всичко, което е достигало до тях. Но връзката между Хитов и Христо Георгиев е важно дали е останала непокътната в следващите няколко години, защото Кънчев като Общия също е минал през Белград и получил пари от Хитов преди да бъде парашутиран при Левски като помощник без никога да е вършил работа на терен. Това би обяснило задачата със списъка и доставянето му точно на Христо Георгиев, не на Каравелов, по-точно недоставянето му и коментарите в тази връзка на Византис... Вестникът в голямата част е написал истината. Аз имам три от книгите, за втора и трета ми казаха, че очакват допечатка. Общо са пет в поредица плюс тазгодишния отделен сборник т.е. шест. Оказа се, че почти от всяка статия има какво да вземем, за да запълним и най-малките парченца от пъзела. Истински полезна е тази поредица, не са само новите документи, макар че са супер значими, които хвърлят светлина. Малко късно исторически, но много факти излизат наяве, защото и повече историци са работили по отделни теми в дълбочина в последно време, не се концентрира всичко в едно-две-три имена от университети и ограничен кръг теми, което ни помага да свържем събитията и обстоятелствата, както не са могли да го направят преди стотина години... Отделно, че не са и искали да видят по-надалече отвъд мантрата "поп Кръстьо", защото поне там нещата са били проверими.