Borova gora

Сега я разбрах тази история с Попхинов, защото винаги съм се чудила как едно писмо искал да отвори, как не отварял всичките, но само това писмо е коментирано в кореспонденциите и дори в Спомените на Пъшков и никой не си задаваше въпроса защо точно в него Анастас си пъха носа. Кишелски не е стоял тайно в българско, разпространило се е, Попхинов е знаел кой е той. Със сигурност и това писмо е съдържало упреци срещу Апостола защо не съдейства на мисията по събиране имена и подписи на големци от цялата територия. Поредното "Знаеш ли ти кой съм аз..." Текстът вътре е настроил Попхинов срещу Левски, най-сетне е ясен изворът на враждата между тях, защото Кишелски е бил голямо име, офицер от руската армия, а нашият... обикновен Дякон. Най-вероятно Анастас го е споделил и с Димитър, нищо тайно не е било останало от най-тайнствената мисия... Според мен Попхинов е прочел писмото, той е боравел с шифри, обучили са го като куриер, някъде бях чела това, прост шифър, но му е дал идея, че има такива писма. Въпросът е, че според мен преди да застанат пред Извънредната комисия, всички затворени са били разпитвани предварително от Митхад паша. Имало е задкулисие кой какво да говори после. Не са имали интерес да раздухват руската връзка, Кишелски и т.н., затова словоохотливия предател Попхинов, голямата дружка с Пеев на Дяковчанина, следва да е бил предупреден да не задълбава с информация в тази посока ако не искал да види бесилото. Самият Саиб паша пише за задкулисни уговорки, пробвали с Левски, който не поддал ни официално, ни неофициално, значи си е било практика и с другите. Голямата лъжа за въстание навсякъде... нормално Апостола да си е казвал, че не можем да го пропуснем, трябва с всички да участват и българите този път... Но колко лесно и леко Каравелов и Хитов безсрамно лъжели за най-сериозните неща, водели собствения си народ към кланница, както Райчо Попов бе описал ситуацията в едно писмо, да стрижат овцете...

Дълго съм предполагала, че Данаил Попов не по свое решение е пратил Димитър с печата при Левски, някой го е подтикнал. Да довери печат на някой, който още не е комитаджия... това не е било в стила му. Доверил се е на някое писмо от Каравелов или Хитов. Плюс, защо Попхинов отворил точно кореспонденцията с Кишелски, а не друга? Нещо е подочул я от брат си, я от Букурешките потайности. За Пълномощните, Кънчев, интелигентен, учил, способен, трябва да е твърдял неща от името на Каравелов пред ловчанлии още докато е чакал Левски там, отпреди събирането им в лозята, иначе не биха се подвели толкова лесно... Относно фалшивият сигнал за въстание в Босна и Херцеговина... Левски затова е искал потвърждение, гаранция както писах по-горе в последното си писмо преди Къкрина: "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля." т.е. той не е чул нищо за дрънкане на пушки и саби, една от причините да тръгне за Влашката столица за да види на място какъв е случая. От една страна звучи нелогично, да искат българите да се вдигнат на въстание сами, без ничия помощ, това означавало при загуба, когато сърбите имат нужда, никой от българско да не може да ги подкрепи, за бъдат съвсем сами срещу аскера. Но от друга страна, ако ВРО продължила да се разраства, районите на Димитър, но без Димитър, щели да бъдат възстановени във времето, тогава организацията щяла да вдигне бунт от четирите краища, както искал лидерът й и съседите трябвало да приемат тези граници, които тази организация начертаела. Иначе оставало само едно, да се изправят и срещу нея, не само срещу аскера. В крайна сметка това уреждане на сметките за границите се е случило в последвалите войни след Освобождението. През 1872г. обаче не рискували. Предпочели ВРО да бъде издадена и също сама да се издаде с бунт, безсмислен и предначертано неуспешен. Това, което обаче ми е чудно как Хитов, който разбирал от военни действия, се е повлякъл по приказки и легенди за предстояща съвсем близка битка, без да вижда в реалността мобилизация, въоръжаване и т.н. Явно парите, които е получавал са го карали да си затваря очите и да лъже безогледно... За вестникаря си знаем...

***** Тук пет звезди за Вас Много ми хареса този пост. Най-сетне историята на нашето Възраждане е по-близко до истината на основа факти, хронолоия, извори и след отхвърляне на лъжите, с които е препълнена... Левски не е оставил след себе си мрежа от контакти в Белград, когато е напускал града, не му е било по силите, млад и неопитен, да ги създаде, бил е обикновен легионер, иначе би научил, би знаел, че това е само блъф. Всички, на които е могъл да разчита, Големия, Латинеца, поп Кръстьо... всичко като него са напуснали Сърбия след Раковски. За съжаление останали са му само Хитов и Каравелов с техните връзки там, но за съжаление са точно тези, които извадили нож да забият в гърба му: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ, Българско, 1871, 10 май "Г-н Панайоте! В Букурещ Пишете: че ми се радвате на работите ми, като ме съветвате да се вардя да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки? Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско?" - изключително добър въпрос, поне за него е бил наясно, че Хитов не си е слагал българско на сърцето, от цялото писмо личи загубата на уважение към бившия му войвода и пълното съзнание за хитовите подмолни истории поне в 1871г., защото в 1872г. щели да станат още по-опасни. Защо тогава е приел препоръките му за Димитър... "Брате Василе! По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще да заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и от Черна гора. Кара Мустафа Бучукоолу - Любен Каравелов. Такава нагла лъжа, никой отникъде не минал граница, за да върви на бой. Ни юнаци, ни съюзници... Не можел да не си е давал сметка вестникаря с тези призиви и с измамите за помощ на какво обрича въстаналите, ако го послушат, колко сами и неготови са щели да бъдат срещу десетки хиляди обучени войници и башибозуци... Колко малоценен е бил човешкият живот за него, като диктатор готов да хвърли другите в огъня, а той да бяга и крие чак във Виена... Плюс, отговорността после щял да прехвърли на Апостола, да си измие ръцете с него, щял да твърди, че Левски вдигнал въстанието, Левски да си носел последиците... Е, Левски не вдигнал, а предателството на Каравелов не спряло дотук, някъде в онези дни изтъргувал архива на организацията, за която бил сигурен, че скоро няма да съществува и никой нямало да му държи сметка... Левски в отговор: "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля." - според мен е искал гаранции, доказателства, че Сърбия и Черна гора ще въстанат, на голите Каравелови думи само не би се доверил да вдигне въстание. Това е ключово разбиране за Апостола, за чувството му за отговорност, за отказа му да поведе хората на кланница... Да, отлично е знаел, че ако съседите вдигнат въстание, това ще е най-благоприятният момент и за българите, затова и тръгнал към Букурещ, да събере там всичката информация къде какво се случва и планира да се случи извън българско, но и да смени вестникаря, вече знаел, че му е враг след Арабаконашкият обир на Димитър без негово разрешение... Налагало се да мине през Ловеч... но все си мисля, предателство не едно е било на пътя му, ако не бе Къкрина, някъде другаде е можело да го стигне преди Букурещ, просто много се е пропукало всичко в българско след успешното вклиняване на Дяковчанина в организацията и предателството му, и искането му за предателство от всеки заловен, подканял дори Пъшков и Марин в кауша, били са на един етаж по спомените на Пъшков... Но... Каравелов и Хитов са пробутвали идеята за скоростна подготовка, защото съседите въставали, но на тях кой им внушавал това? Кой ги подтиквал да пишат и твърдят това на Апостола? Хитов подписал договор за съвместни действия, но не е пишело в този договор, че 1871 или 1872 ще се случи...

Точно е, дори за Букурещ Димитър не е тръгнал с купчина пари, а с малка сума, парите изобщо не са били водещи, просто умело са представяли фасадата по този начин, че извършват обира, защото трябвали пари на организацията. Цял месец след това никакъв опит някакви пари да стигнат до някой комитет. Не ги изнасят и зад граница. Обирджиите на Пандура са били далече от идеята да ги подаряват някому, взели си кой колкото можел. Оттам-насетне авторите на целия проект доволно са чакали някъде навън да започне издаването. Обирджиите на Пандура не били и задължени с комитетски клетви, нито с идеали за освобождаване, добър избор за изпълнители, защото по-лесно щели да се разприказват. "Ако Димитър се беше измъкнал към Белград или към Гърция, щял е да сложи край на кариерата си на внедрен агент във ВРО, защото ще се види кой му дърпа конците, а той, според мен, се е надявал да продължи в кръга на Каравелов, затова е тръгнал с парите към него." Каравелов е знаел, че е внедрен агент и е бил готов да го остави да се върти покрай него, за да продължи да изпълнява поръчки. Не вярвам с неговите връзки в Белград, вестникарят да не е бил информиран, че Димитър е платен агент. Хитов също не е бил глупав дори ако не му е било казано в прав ред. Затова той е от първите предатели на ВРО и Левски, послушно препоръчва Дяковчанина директно за помощник на Дякона. "Апостола така е работел, той не е бил автократ. ... Пъшков, Драсов, и Поплуканов са взели решението Димитър да остане като апостол за Софийско, Левски се е подчинил на гласа на вишегласието." Но аз нямам предвид времето на ловешкото събрание, а самото начало на изпращането на Димитър при него т.е. лятото на 1871г. Знаел го е от Легията, пазел се е да не ходи с него по комитетите, оставял го е в хановете, докато си вършел работата, защо си го е причинявал като е било по-просто да му посочи пътя наобратно... "по това време започва да записва всяко писмо под номер и иска да се правят дубликати, които да са при Данаил Попов" Мисля, че самия Данаил Попов също не е разбирал добре Левски в този период, защото и той го оставил сам, включително на Събранието, особено окрай историята с брат му-куриера, която разнищихме, а и защото точно той изпратил Димитър с печата без съгласието на Апостола, сякаш е бил прищпорван да го направи... Груба грешка като тази на Големия, който се доверил сляпо на Обретенов... Най-важното за мен обаче е защо цяла година Левски е търпял Каравелов ако се е съмнявал в него? Привикванията си с него, колкото и да е била важна печатницата... Каравелов е неговата грешка, от Хитов се дистанцира, трябвало е и от вестникаря...

На Събранието през май Каравелов прокарва идеята си за обири и убийства на български чорбаджии, но нищо за организирани обири на държавна хазна и т.н. Обирът Арабаконак е по-късно развита идея, точно с цел да бъде спряна ВРО, която в Букурещ се видяло колко опасно се е разрастнала. И понеже идеята е дошла отвън, всеки можел да си припише заслугите за предлагането и осъществяването й, Пеев, Димитър... Целта вече не е бил само Левски, а организацията му. Стигнахме на място, което не е разнищено преди нас. Темата Ви се оказа много ценна. Но за Димитър не е съвсем така, защото е могъл да се измъкне и към Белград, и към Букурещ, и към гръцко. Но явно е бил задължен да стои в Българско, да участва и контролира ситуацията, което и прави, надъхвал всички по пътя да признават с детайлите, добър диригент на предателството е бил. Явно на онази маскена среща в Букурещ всички са му обещали да излезе невредим ако ги слуша, та е бил като програмиран през цялото време. Грешка на Апостола е, че не го е върнал обратно зад граница. Но се радвам, че подкрепяте моето виждане, Арабаконак не е обир за пари-безкрайно тиражирано в продължение на век и половина, а за взривяване на голяма и мощна организация отвътре, колкото се можело повече комитети да бъдат засегнати. Защото тази организация е могла да представи искания за независимост, а не молба за помощ от Великите... При този ситуация обаче, искането на Каравелов за въстание от оцелелите комитети си е било предателство, съзнателно предателство, защото щели да се разкрият, да бъдат бързо разгромени и цялото дело за освобождаване със собствени сили пропадало.

Ако наистина парите са му били грижа, щял е да ги опази да влезнат във ВРО, да послужат за оръжие, за български училища, а той оставил разбойниците на Пандура да си грабят кой колкото искал. Турската полиция си ги взела не от него, а ги събирала от участник по участник, кой където колкото бил скрил. Тогава какъв е бил смисълът на Арабаконак? Какво са били замислили с Тодор Пеев, другият неуморим радетел за собствено пълномощно за работа в западно българско ако не е било с Арабаконак да финансират въоръжаване, въстание? Дори на Каравелов Пеев занесъл през Дунава мизерна сума, могъл е да се отчете с много повече. Димитър на любовницата си дал повече отколкото е дал изобщо за организацията, а на Левски, разбира се, не съобщил нищо. Тогава мисията на Арабаконашкия обир не е тази, която ни се е представяла винаги. Лесно е да се плъзнем по нея, но вече знаем, че не е истината. Разполагаме с някои архиви, не с всички, но съм убедена, че ако имахме на разположение румънските, сръбските, австро-унгарските архиви, в тях щеше да има изненада за всички, които вярват черно на бяло на мантрата Арабаконак. Рано или късно може документи и оттам да ни проговорят. Арабаконак изглежда план, а не случайна идея, няма и случайност, че са привлечени за участници повече обирачите на Пандура, а не истински комитаджии, хора с идеали, с принципи. Гледали са жадните за пари, за плячка, да лапнат въдицата а такива винаги има. Но все още обмислям кой и защо е имал интерес да планира Арабаконак, а Димитър е бил просто копчето, което да бъде натиснато. Логиката ми е, че Левски никога не го нарича глупав, наивен или друго, неговата преценка е различна от тази на нашите историографи. "Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му." - Апостола набляга на лъжите и хвалбите му, макар че по изпълнение обирът е такъв, че ти иде да наречеш Димитър глупак. Но, явно всичко е било с умисъл, дори и уж липсата на идея как да пренесе парите до някой комитет... Димитър е бил хитър, изключително паметлив и не е бил вироглав, а изпълнителен, дисциплиниран изпълнител на чужди интереси. По спомени, относно безкнижието му, не си е слагал палеца като неграмотните, а е подписвал протоколите от разпитите си и си позволявал през главата на хората на Митхад паша да нарежда на комитаджиите да признават, да говорят... Кой друг го е правил? Безнаказано? Въпросът е на кого е била необходим този обир и защо, след като парите всъщност не са били главното и така или иначе в следващите седмици изобщо не потеглят към някой комитет или в чужбина за пушки-иглянки? Торбите с грошове си стояли в домовете, ливадите, под оградите на обирачите... Не смятам внушението за Костаки Костов, хаджи Станьо, Тодор Пеев за релевантно, по-скоро на Пеев също му е било внушено нещо, а той на Тетевенци, Етрополци и сие...

Четохме и коментирахме тук, че официално дипломатическо искане до румънското правителство за вестникаря не е било отправено, само устно. Но така или иначе ДА, плашили са се, че румънците може да екстрадират Каравелов. Това, което истински не разбирам е защо Крумка Шарова и други са се опитвали и опитват да го оневинят за архива, точно неговия, важния, с редовната кореспонденция с Хитов, с граф Игнатиев и т.н., в крайна сметка в него е документална част от историята на България, но е изгубен завинаги. Всъщност заради ВРО Каравелов наистина се оказал големия бос, за никой друг граф Игнатиев не се е погрижил, нещо, което след освобождаването се оказало нож с две остриета за тях... Но... имам още нещо да анализирам, аз не случайно направих паралел между обирите на Хитов и Дяковчанина. На последният наистина трябва да е било наредено да чака, защото можело да избухне въстание, иначе дори той не би се мотал седмици без да премине граница. Все по-убедена съм, че е имал и друга инструкция относно какво да прави ако го арестуват. Не са го измъчвали дори една минута, записано е в доклада на Саиб Паша Гюрчю, Димитър е започнал да издава още на заптиетата, които са го арестували, дори не на Митхад паша или комисия. С два пълни пищова в себе си един изстрел не е дал. Няма какво друго да е било нареждането, освен да започнел да издава в случай на арест и да не се страхува, ще го отърват. Не мога да го докажа документално, но следвайки хронологията на събитията и пътя на логиката, няма причини да е останал в българско с парите, освен да е изпълнявал външни заповеди. За въстание в Босна и Херцеговина, на съседите им е трябвало да се вдигнем ние, за да задържим поне часто от турската армия на наша територия и да доведат своето до успешен край. За да стигне аскера до тях, трябва да мине през българско при всички положения, но едно е да премине в галоп, друго е да се бие срещу местни бунтовници, които да го забавят със седмици най-малкото. Имало е доста логика и смисъл в плановете им, въпросът е, както писал Левски, ние не сме били готови. Съседите са си сверили часовниците с Великите сили, усетили, че ще бъдем пришпорвани да вдигнем някакъв бунт около прошението и искали да се възползват, да вдигнат въстание в Босна и Херцеговина. Гледали са нашето да съвпадне с тяхното... Така че тук съм напълно съгласна с написаното от Нас. На всички им трябвало наше въстание и то недобре подготвено, за да имат думата за съдбата на територии и хора след края му вместо нашите лидери...

Много е бил умел в това, другите да се жертват, той да се скатава. Но ако може и шеф да бъде, ако може после и български княз да стане... Но да направя уговорката, не са искали въстание, каквото е могъл да вдигне Апостола, от четири страни на българско, защото ако удържат въстаниците и се намесят Великите сили с конференция да ги подкрепят, ще се окаже излишна намесата на чужда армия и повод за война няма. Съгласна съм, че им трябвало нещо по-малко, чети, локален бунт, за да се притекат на помощ. Подписите трябвало да осигурят представителност. Затова 1871г. голямата ВРО ги е стреснала. И не са искали лидера й да продължи да напредва. Оттам започва подводната борба срещу него. Да, от Каравелов са искали да вдигне въстание, докато все още не са били ударени или изплатени всички комитети. И защото щяло да бъде ограничено. Част от ВРО вече е била шзвън строя. Но аз пак ще напиша, че и около Димитър има нещо странно, сякаш е получил заповед да стои и да чака, вместо да бяга навън. Да чака избухване на въстание? Или са искали да го заловят, за да почне да издава?...

Да допълня, не че не знаем, но да си припомним под какви решения се е подписал Левски, дори да не е напълно съгласен с тях: "Формата на бъдещото българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено." - https://brck-nov.tripod.com/new_page_4.htm Нищо крайно не е имало в него, след като приел този вариант да остане като възможност за формата на бъдещото българско управление и се обещал да го спазва. Вероятно със същият си прагматизъм би приел и монархия, като щял да остане да чака по-добри времена за републиката, когато узреел народа за нея. Той се съобразявал с висшегласието, с какво народа бил готов. Но и да припомня, в онези времена княз Богориди се пазарял при какви условия да бъде български княз, в тази тема писахме по този повод, и Кишелски се е надявал, и Раковски претендирал, Христо Георгиев също бил на опашката и т.н., нищо ново под слънцето за Левски. За мен точно той е правил повече компромиси от който и да било другиго от поборниците, за да обедини всички, искащи свободата на България, да работят заедно. До последно пише недоволен на Каравелов, юни 1872г., защо вестникарят делял емигрантите на "стари" и "млади". Главният Апостол на цяла България смятал това за недопустимо, всички сили били необходими за делото, до един българите трябвало да бъдат привлечени. Левски работил най-много да събере всеки с умения да даде принос. Той и си плаща за това, оставя Дяковчанина при себе си да види дали все с нещо ще е полезен, търпял и самия Каравелов, само и само със задружни усилия да постигнат повече... Но на основа и на думите, и на делата му вярвам, че би опитвал и след освобождаването да обединява хората, а не да се сборва с този или с онзи...

Намирам за основателни твърденията Ви по една съвсем ясна причина, опитите на руската дипломация да предотврати голямо въстание в българско. Нямали са интерес от него, страхували са се от Левски, който пък създал организация, с която да го вдигне. От какво са се страхували? От това, което сте изложили като хипотеза, няма какво друго да е. Готвел се е Дяконът за независимост, това е. Едно само е слабото му място, но вероятно с времето би намерил решение и за него. Как Европейските сили, пресата, правителствата, обикновените хора ще научат за бунт в българско, как ще си го сложат на сърцето... Ботев си го е мислил, изпраща телеграми от "Радецки" до чужди вестници, а със самото пленяване на кораба си осигурява и първата страница на австрийските, но през 1871-1872г., Апостола все още не е успявал да работи по този въпрос. На консулите не е можело да се разчита, те ще си уведомят правителствата и дотам. Мобилизацията на емигрантите да поканят журналисти да разследват и да пращат писма по чужди редакции се случва чак след Априлското... Все пак да припомня, на Раковки, на Христо Георгиев, вероятно и на Тошков все казвали да се съсредоточат по църковния въпрос, защото не било времето за въстание. Няколко години по-късно се родила и идеята за прошението, съвсем да откажат българите от бунт, да чакат месеци отговора на Императора и т.н. Ето и още малко от класикът ни Симеон Радев: https://www.sitebulgarizaedno.fastprintbooks.com/index.php?option=com_content&view=article&id=867:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Бих искала да изкоментираме защо все пак Каравелов написал писмо за въстание ноември, 1872г. Не е било на дневен ред, но нещо се променя в господарите му и те изведнъж му дават нови инструкции, при това нерелевантни.

Много е ценно това, което сте обобщили и допълнили с картите, защото това знание не се преподава в училищата, а е пътят към действителното разбиране за нашето Възраждане, защо се случило по този, а не по друг начин и имало ли е шансове за друг начин... Радвам се, че задълбахме в тази посока с прошението, подписите, смъртта на Кънчев, защото е основна, скрита, но основна част. Плюс част от нея е и голямата тема защо е бил предаден Апостола. Как точно - ще се върнем на Ловеч заради новите документи, но първо да не пропуснем нещо тук - където сме стигнали. Не е лесно да се обясни защо от руска страна не са искали голямо, всенародно въстание в българско, след като ни е насаждано повече от век, че с нетърпение са очаквали бунт, за да започнат войната. Очаквали са военните, но дипломатите и политиците са си давали сметка, че ще има усложнения. Затова са предпочитали прошение или нещо спорадично с чети. Да си представим, че няма сериозни бунтове, няма Априлско въстание, а българската територия е на пътя на Проливите. Няма повод за война, за да опитат още веднъж да си уредят сметките двете Велики Сили. Сега да си представим и противоположния случай, Левски вдига своето подготвено въстание, завземат някой голям град, някаква територия, отбраняват я със седмици. Ако някой им се притече на помощ, чисто хипотетично да си представим, че това е някоя от Великите сили, дори да е Австро-Унгария, ще влезне в "double-trouble" - обявяване на война на Цариград, битки с турците, но ще трябва да влезне в преговори и с българските въстаници, да сключи споразумение с тях, да се съобразява с думата им, за да премине през територията им на път за столицата или на път за проливите. Ако не стигнат до съглашение преговарящите, ще се наложи да воюват и с българите, за да преминат, тогава поводът за голямата война като помощ за страдащ народ тотално изчезва. Няма начин останалите Велики Сили да не се намесят да я спрат. В този сценарий Левски с вярата си в независимостта и политическата държавност на българите, с възможностите си да вдигне голяма патаклама си е бил камък под възглавницата за всички, мислещи за война. Нещо такова се е получило и в Плоещ, нашите са се представили като неформалните политически лидери на народа си и са били прогонени. От руска страна е нямало нужда да слушат чужди искания на този и онзи като са имали свой план и свои послушковци сред българите, които да се впишат в него, Каравелов на първо място, защото Христо Георгиев вече е бил починал. За обира на Хитов и сравнението с Арабаконак, пропускаме нещо. Да, Хитов е бил гонен от властта след своя обир, но при сравнението с Арабаконак има още нещо. Някак много бързо се разгласява, че обирджиите на Димитър членували в комитет и полицията впрегнала всички усилия в тази посока. Хитов дори не станал герой в пресата през 1862г. когато го направил. Полицията ли е била по-малко бдителна? Но обирът е бил в Русе, столицата на вилаета! Посегнал е на държавата, на нейните данъци... Обаче... той успешно пренесъл парите, имал план, докато Дяковчанина седял срещу купчини от грошове и се чудел как да бъдат пренесени. Нямал и механизми за контрол, защото никога не е бил истински лидер освен в лъжите си, така че Пандура си го излъгал в очите относно торбичката с меджидиите. Хитов не би допуснал това. Би следял всеки и би се знаело кой за какво отговаря и кой какво ще търси в торбите с монети, колко ще вземе, какво ще отчита. При Димитър нямало бърза делба и да се спасяват нанякъде, ами точно обратното, кой колкото можел да носи, пък после да търси главатаря за да му ги връща под носа на заптиетата в села и градове, а пък едва след това той щял да му отдели дял за свършената работа... Седмици се проточило... Така и не станало ясно кога и с каква сума би отишъл при боса в Букурещ, странно, защото Димитър имал благословията и на Каравелов, и на Хитов вероятно за този обир, очаквали го. Нещо и тук не е така, както ни се представя и както сме учили, трябва да влезнем в детайлите, за да видим кой колко и какви планове е имал за обира... Трудно ни бе с Обретенов, с Кънчев, трудно ще е и тук, но истината си заслужава... --------------- Между другото, минах част от книгата на Обретенов, сам твърди, че на зет му, Захари, не трябва за всичко да се вярва, защото някои неща представял по фантазия или по чужди думи, без да е бил участник в събитието. Интересна забележка

Много, много благодаря за книгата на Обретенов!!! Но нека първо да кажа няколко неща за Хитов, има ключови места и в неговите спомени: "Мисля, че по решение на това събрание бе издаден този мемоар, а не както е писано в предишните ми записки, че това е решение на Иван Градев и Иван Касабов. Таз грешка е на Любена Каравелов, извършена без мое позволение. И други такива недобри грешки направи той (Любен) в бележките ми по моите пътувания из Стара планина, издадени под редакцията на Любена Каравелова. Грешки имаше много, но тогава не му беше времето да се дискредитира Каравелов и аз тъй го оставих." - не е било грешка на Каравелов, а интрига, винаги е изопачавал, за за до спретне на чужд гръб някоя подлост. Това му е било революционерството на него. Но... Хитов е бил готов да го дискредитира когато му дойде времето, очевидно и той е видял лошата страна на вестникаря, осъзнал я е. След Левски, Ботев, после и Хитов хваща поправени неща и то фактологически. Фактите Каравелов ги е нямал за нищо кожато можел да създаде настроения срещу Иван Касабов, Георги Живков, поп Кръстьо, че и Ангел Кънчев, комуто приписал убийството на Пенев... Заради печатницата и външните връзки трябва да са го търпели толкова. Вероятно в Белград са натискали Хитов да го търпи. "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии" - да пази лозето на Каравелов, интересите на Каравелов, сметките на Каравелов, осъзнал го е и не отишъл на Събранието т.е. знаел е какво ще се случи, прекрасно си е давал сметка как помогнал на вестникаря и срещу кого. Тази история с фалшифицирането на изборите косвено има своето доказателство. И ...някъде там се счупила заверата между тях, повече никога не работили заедно както дотогава, макар че Каравелов му запазил място в ръководния състав. Място, каквото не запазил на Левски, на който му се наложило допълнително да се бори за правото да е Главен Апостол на цяла България и както някога отбелязах, има нещо нередно в забавянето на това Пълномощно и в липсата на подписа на Каравелов върху него. Било е и въпрос на чест да го подпише, да признае заслугите на черноработника, който му довел дузина председатели на комитети на крака в Букурещ, било е и задължение като избран председател, бил си е и на място в печатницата през цялото време докато Апостола е бил там, ама подпис не сложил. Знаково е! Левски оттам-нататък си направил изводите и му съобщил, че ще повярва на тези, които му казват: "Каравелов ще те предаде..." Колко пъти е трябвало да го предава, за да повярва Дякона? И още веднъж, вестникарят не е пишел каквото вярва, а каквото се харесвало на господарите му. Тук всичко, което последователно извадихте от "Голос" до "Свобода" и "Независимост" точно това доказват. Плюс, вероятно по тази причина, да продължи да им се харесва, тежко е редактирал авторите, дописниците. Още нещо от теста на Хитов: "на часа пристига Кари Михал от руското консулство в Русчук да ме пита дали ще има въстание." - пак опираме до документи, които съм чела, не са били всички съгласни за въстание, Каравелов тук е слушал Белград, въстнаието е било необходимо на сърбите, докато от руска страна са предпочитали да няма голям бунт за независимост, ясно е защо. За разлика от военните, дипломатите, вкл. граф Игнатиев са били натискани от политиците да подтискат тези пориви и четохме как той повтарял, че сега не било времето за такава подготовка и т.н. Следващият цитат потвърждава това: "Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите." Това е нюансът, тук е голямата игра, затова са искали прошение, подписи, а не въстание от българите. Ето това е ключовият момент, нямаме текста на прошението, но всъщност то и събирането на подписи към него са основен документ на нашето Възраждане, така нелепо подминаван, а всъщност част от събитията и съдбите на хората от онези години. Това е пренебрегваният момент в нашата историография, но всъщност е ключов. Левски е бил супернеудобен, точно защото замислял и работел за бунт от четирите краища на българско, а Каравелов го предавал, докладвал и детайлите, които най-добре знаел от източника. За да има всяка информация играел игра и се правел, че са в един отбор, не му е било за първи път, справка по-ранните му статии във вестниците. Та в тази връзка дори и Хитов е бил под наблюдение, макар да нямал ВРО на свое разположение. "та подире ме нарочиха, че съм искал да ставам български княз." - на опашката от кандидати не се е виждало края и тази съблазън донесла доста беди на нашето Възраждане. Още нещо важно - в първите си години Хитов не правел разлика между хайдутлук, обири и народна закрила, докато Апостола от самото начало слага идеите, освобождаването на първо място когато тръгва да прави първите си комитети. Има наистина огромна разлика между двамата, а тази разлика трябва да е осъзнал и още един, Хаджи Димитър Асенов, който също му е бил байрактар и повече не се върнал да бъде в една чета с него. Защото Хитовото за един период си е било ама чисто разбойничество, по собствените му думи народна работа цяла есен не свършили, само обикаляли по планината и обирали тук-таме по някого... Нищо чудно, че в 1872г. смятали с вестникаря за нормално да се обират и убиват богатите, българските чорбаджии и се чудели какво чакал Левски, та не се напълнел с разбойнически пари... Оттук, заслужава си и анализ защо той успява да се измъкне след обира на хазната в Русе, по-голяма и по-популярна от Ботевградската в онези години, а аферата Арабаконак се проваля с гръм и трясък точно заради този, който Хитов смятал за способен на убийства, затова да бъдел изпратен при Дякона.

За съжаление не притежавам „Спомени по българските въстания“ на Никола Обретенов, за да дам точен цитат, чела съм я в библиотека, но имам спомен как след Освобождението влезнал при руската управа в Русе, търсейки работа в бъдещия държавен апарат и като се представил за революционер от младите, позорно бил изгонен. Точно неговите думи потвърждават написаното от Вас: "Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни." Но пък докато търсех Спомените онлайн, няма ги, все пак намерих къде бях чела за тежкото им редактиране: "При работата ми с архива на Никола Обретенов установих неточности, непълноти, пропуски и недопустими корекции по автентичния текст." - https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/istorikyt-d-r-veselina-antonova-liubiteli-na-senzacii-izkarvat-obretenov-ubiec-na-botev-stignahme-do-paradoksa-da-opravdavame-stariia-pobornik-che-e-ostanal-zhiv-i-e-bil-svidetel-na-smyrtta-na-vojvodata-431434 Статията е по друга тема, за Ботев, не нашата, но подкрепя съмненията ни, че има повече, отколкото е публикувано. Стратегията на всички се е променила, след като Левски създал гръбнака и определил столица на своята ВРО. 1869г. когато Димитър планирал чети за обири, Левски тепърва е започвал голямото си начинание. Но в 1871г. се променили и българските деятели, и външните сили. Някъде в онзи момент, съобразявайки плюсовете и минусите на новата ситация в българско, следва господарите на Каравелов, Хитов, Дяковчанина да са дали нови инструкции. Моето разбиране е, че не е личностно решение на никого от тях, а всеки е действал по внушения на тези, на които служел. Следвайки логиката, няма причина, събитие, което да налага да предполагаме друго. Не изглежда личностна промяна в отношенията между Левски и някой от тях, с чиста съвест бих го определила като изпълняване на заповеди, на инструкции от 1871г. нататък, защото организацията в основата си вече е показвала сериозни признаци на съществуване... Относно Дяковчанина, за 14 жълтици на месец, сам би се научил да си пише препоръките, за да стигне до лидера на ВРО, нищо, че е бил неграмотен. Добра компания са се били събрали, Каравелов, Димитър, Хитов до един са се кланяли на "парица е царица"... Да помоля за малко информация как Хитов е обрал хазна...

Точно това се опитвам да докажа, че Дякона е станал излишен след като е създал голяма, сериозна организация. За работа на терен им е бил необходим, за трудната част, после не, после тази организация искали да я управляват други, които иначе не си разваляли рахатлъка, за да запретнат ръкави в българско. Всичко започнало около година и половина преди Ловеч и Къкрина, въпреки че там си има предателството от свои. Но целият процес на целият процес на предателство срещу него е от мнозина тарикати във Влашко, което давало сила на вестникаря да му крои подмолни опити за изместване. Било е заради своеволстването му т.е. заради стоенето му на здрави позиции всичко да е в интерес на българите, първо и преди всичко на българите, а после съюзи с другите, на равна основа, както сам е писал. Но без ключови извори, трудно е да го докажем. Ние ще се върнем в Ловеч, в декември, 1872г., там има още какво да се добави след всички изводи, които имаме, но нека първо разнищим в кой момент Каравелов започва да го предава малко по-малко докато стигнал до големите опити с онова вестникарско повикване да го прати в кауша например за да го извади от организацията. Тук има едно голямо НО, в същата схема е бил и Хитов. Няма вариант да е пратил Димитър по петите на Апостола и да не си е давал сметка, че рано или късно той ще започне да издава, ще види ВРО отвътре и най-малкото Белград ще знае. Както става ясно, всичко узнава и турската власт, дори е искал консулите да знаят, затова настоявал да го съдят в Истанбул. Имало е указания да действа така, иначе не би го направил. Но как Хитов не би знаел това? Не може да не е чул, да не се е досещал най-малкото. В крайна сметка Дяковчанина е тръгнал към сърцето на организацията с неговата препоръка, той настоявал пред Каравелов да го вземат, защото ставал за убийства и грабежи. Да, така си представял Хитов организацията на Левски, организация за убийства и грабежи съгласно цитата по-горе. Обаче освен този цитат, открит в книгата на Стоян Заимов, няма други извори, документи... Между Каравелов и Хитов е имало сериозна кореспонденция, интензивна, но... нищо не е останало по темата. Нищо, макар че общите им напъни да командват в българско продължили и след обесването на Апостола, чак докато не срещнали дружните усилия на Ботев и Драсов да ги изолират. Идеята ми е, че предателството на Хитов не изглежда малко, макар че Каравелов държи първенството, защото издава смъртни присъди - на Пенев, приписва на Кънчев и поп Кръстьо предателства, Димитър тръгнал към Ловеч с неговото съучастие, Обретенов присъствал на Събранието без да е оторизиран и т.н. Но търся извори, търся доказателства дори в логиката на събитията. Опитвам се да си обясня и психологията на случилото се, макар да не Ви харесва това, но то е довело до мантрите за героизъм и не знам кво си още в учебниците по история, после в лекциите в университетите, в историческите книги и филми, а аз този героизъм, жертвоготовност ама хич не мога да открия в "герои", които все се смятали за по-хитри като прокарвали личния си интерес над народния. И още, при пълната загуба на авторитет в българско, аз се питам защо ли граф Игнатиев е поканил Каравелов в Сан Стефано, с какво още е продължил да му бъде полезен, след като поне от 4-5 години вече бил никой за комитаджиите?

Търсих, опитвах да открия следа от срещите между Каравелов и Димитър, както и между Каравелов и Кънчев, инструкциите, които им е давал биха подкрепили подозренията ми за предателство към Апостола, започнало много по-рано от предполаганото, още през 1871г., след отказа му да събира подписите. За съжаление нищо не открих, ако нещо е останало от архива му, или е в Белград или е прочистено и унищожено от самия него, случаят Пенев го е научил на много. Подозренията ми са съвсем логични и се подкрепят категорично от привикването във вестника на Апостола във Влашко през декември, 1871г., както Вие точно отбелязахте детайлите, но моята теза е, че месеци преди това той вече е бил готов да го смени с нов "Левски". Нямаме и писмата между Хитов и вестникаря по темата Димитър, по темата Ангел. Подозрителна липса на извори. От същата година, 1871г., имаме доста документи, само по тези теми са изчезнали. Едва ли има случайност. Историята с печата само подкрепя предположението, държал се е крайно нелоялно, сякаш е очаквал нещо да се случи и печатът, изискван от Левски да не влезне в употреба, да влезе неговият, който поставял организацията на подчинение на него, боса в Букурещ. Не знаем и какво е пишело в т.н. препоръки на Димитър, за да ги изостави той по някое време, те също са се изгубили мистериозно. "– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията." - Каравелов и Хитов са планирали заедно превръщането на револючионната организация на Левски в разбойническа. Това планиране е било още когато коментирали изпращането на Димитър сред комитите цяла година преди Каравелов да наложи тази линия на Събранието т.е. Левски е пречел не само заради мисията с подписите... Разминаването между вестникаря и лидера на ВРО не е било само идейно... то е било в голяма степен и личностно, по отношение на морал, етика, принципи... не сме си давали сметка за това. С това разминаване Апостола не е трябвало да прави компромиси!

Много хубаво и много ценно изложение, подробно и подчертано фактологическо! Благодаря Ви Преди да затворим темата Дяковчанина, има две неща, които аз не съм си изяснила. В кой момент Димитър се среща с Каравелов, навярно по препоръка на Хитов, но със сигурност са имали среща преди да тръгне към българско. От цитата, който поместих по-горе става ясно, че Хитов натискал Каравелов да го пратят при Апостола: "– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." Идеята е, че Хитов вероятно е бил подложен на натиск от Белград да изпрати Дяковчанина не като обикновен поборник и идеалист да се бори за свобода, а право при лидера на тайната организация, за да могат от първа ръка да имат сведения. Каравелов приема сделката, но според мен с тайна мисъл. Някога, при откриването на пещера са пускали птичка, ако има отвор от другата страна, тя го намирала и не я виждали повече. Ако я намерели мъртва след няколко минути на земята, нямало кислород, защото пещерата била без друг изход. Опитвах да напиша, че точно такава птичка изглежда да е бил Димитър, тестов опит казано с днешни думи. Каравелов приел искането на Хитов, за да провери терена. После по абсолютно същият начин, на същата позиция, помощник на Апостола, парашутирал и неопитния, съвсем млад Кънчев. Заради мисията му Каравелов не посмял просто така да го прати. Изчакал да види дали Апостола няма да върне обратно Димитър, ако ДА, тогава щял да търси друга стратегия и тактика за да внедри Кънчев. Задържал го лятото, а като останал Димитър в българско, пратил и Ангел не с една, а с дузина мисии. Но игрите на Каравелов и забавянето на Кънчев трябва да са събудили подозрения и на Ангел е било пошушнато да го държи под око, да не му се доверява много, вестникарят не играел чисто. Кънчев това и направил, точно в този период препоръчал Пенев в печатницата, за да следи отблизо, да стане доверено лице на Каравелов. Нататък знаем... като Кънчев набрал скорост, Каравелов решил, че може да се отърве от Апостола и написал онова съобщение във вестника, вече имал писмовен, интелигентен кандидат за заместник на лидера, когото да управлява като марионетка, а оттам и цялата ВРО... Но да обобщя за Димитър, да, съвсем съзнателно е искал да стигне до сърцето на организацията, защото създаването й няма как да е останало в тайна от всички заинтересовани страни, включително съседите. Имали са интерес да следят всичко отвътре, наш проблем е, че сме били разграден двор от страната на Хитов и Каравелов, които за съжаление имали думата и влиянието в онези събития. Той също е грешката на един достоен поборник, Данаил Попов и аз си мисля, че няма как да е било случайно. Най-вероятно Каравелов пък него е натиснал да изпрати при Левски, много удобно вестникарят го използвал дистанционно, той все е бил по схемите, комбинациите. Вместо сам да пише и убеждава Апостола в необходимостта от някой като Димитър, за който Левски имал недобри спомени от годината в Легията, някак е поръчал на Данаил Попов да направи това за по-убедително. Изиграл го. Изиграл и Левски. И собственият си народ, също.

Така е, но с Вас където и да погледнем, все се сблъскваме с очевидни противоречия с насажданото в учебници и книги. Все са велики, все са герои-Каравелов, Хитов, Обретенов, Кънчев... Не мога да не попитам другите не виждат ли фактите, които ние виждаме? Какво толкова е трудно да кажат, да напишат истината? Чак започнах да се съмнявам защо не виждам героичното в тях, а виждам предателството... И си написах дилемата. По темата, юни 1871г. Дяковчанина е изпратен при Левски. Писмото от Филип Тотю е от пролетта на 1871г. защото Левски му отговоря на 18.04.1871г., не приема задачата на Тошков, Кишелски и др. След което се активизират всички. Първи действа Хитов, праща му Димитър. Явно Хитов е бил помоленфза услуга от вестникаря и му пратил първия, който му бил подръка, прекарал с Димитър цяла зима. Ето, тук, заради последователността на фактите, мисля, Хитов е бил посветен в идеята за събиране на подписите и участник в опита да бъде подменен Левски с друг на ръководната позиция. Но Димитър е бил неграмотен, опипал почвата както се казва и като номерът минал да натресат на Апостола помощник, действали с Кънчев. На наш език Димитър е бил тестови вариант, за да видят как ще им се получат нещата. Слагайки хронологията за водеща, стигам до този извод. После щели да изтеглят Димитър и да оставят Кънчев да води.

Още вчера когато писах за Кънчев и заемане на мястото на Левски се питах дали Каравелов не е подшушнал и на двамата, на Дяковчанина и на Кънчев да искат Пълномощните, да обвиняват Апостола, че им няма доверие и т.н.? Дали и станало с неговото съучастие? Кънчев е бил такъв кариерист, толкова амбициозен, веднага би се титулувал лидер на организацията, точно като Атанас Узунов... Бил е напомпан със самочувствие, а пък и мисията му с имената и подписите щяла още по-сигурно да върви. Дали е бил способен на такова лицемерие и преструвки? Димитър не криел неподчинението си, но Ангел до последно се правел на света вода ненапита. Успял е да скрие мисията, която изпълнявал, нищо чудно добре да е прикривал, че той ще измести Левски от позицията му и ще се чувства пълен герой като обяви въстание, което обаче без Апостола не знаем колко масово би било. Но до такива въпроси водят действията на Каравелов и Кънчев, макар всеки от тях да играел за себе си най-напред, а после заедно. Но защо историографите не са виждали цялата тази картина с малки изключения от последните години? Защо са създавали мантри за вестникаря? Има и загадка защо помолил Данаил Попов да пише от негово име, защо още веднъж, пряко не изложил становището си срещу Каравелов, който продължил да си настоява за събрание в Букурещ да покаже на всички-консулите във Влашко, Добродетелната дружина, хъшовете... на какви комити е шеф. За Обретенов и Левски имам отговор, Каравелов нападнал във вестника Джура-Георги Живков, който бил близък на Апостола, а Обретенов нарекъл своята банда - комитет и заел мястото му... Това няма как да е харесало на Дякона. Изобщо, трябва да е бил пълен с подозрения как така е бил създаден този комитет, Кънчев трябва да ги е защитил, но не знаем дали е присъствал когато е създаден комитета, не е бил и Левски, изобщо кой го е създал, кой ги е заклел, кой ги е одобрил, кой им е разказал правилата и дейността? Създаването му е един протокол и само толкова, дори и за заклеване и тържественост нищо не пише, вече отбелязах по-горе - дейност не развили, това е било странно не само на мен, но и на самия създател на ВРО.

Аз и за първия път си имам едно наум, защото подчертава, че става въпрос за Васил Иванов дякона, а не просто за един Васил Иванов. Каравелов наистина е бил ужасен партньор, за такива издънки един Раковски не би го търпял, той и за по-малко насочвал пистолет, но Апостола е имал нужда от печатница и на този етап е избрал да остане в един отбор с интриганта. За една година Левски е намерил решение, искал да прати във Влашко поп Кръстьо да печати, фактът, че е търсил варианти говори много за съмненията, които е имал във вестникаря. На в писмото си след втората издънка, подчертал, че го моли за последен път, значи имало и други пъти да му отбелязва това, много пъти се е чувствал предаден, както и дава да се разбере, че не го смята за невинна грешка, товзи път вече го нарича с тежката дума предателство: "Каравелов ще те предаде...". Тези, които са му го казали, с точност са анализирали ситуацията. Нямаме данни обаче такъв паспорт, какъвто Каравелов искал да е бил изготвен и той да го е пратил на Левски. Но е заподозряно нещо, ДА, пратен е Кънчев. Данаил Попов и Хитов също трябва да са усетили нещо, защото и двамата отказали да се появят на Събранието. През единият е минавала голяма част от кореспонденцията от и към българско, другият е участвал в част от игрите на вестникаря. Факт е, че отказали мястото си сред делегатите. Левски още от 1871г. е пречел, защото отказал да събира онези подписи, защото своеволничел и защото не можели да разчитат, че ВРО ще вдигне въстание и поведе хората към кланница когато те кажат. Неговият здрав разум отговарял, когато народът е готов. Това не им вършело работа. На практика следите на предателството започват още след създаването на гръбнака на ВРО, оттогава са опитите да го изхвърлят зад борда и да откраднат управлението на организацията му. С пращането на Дяковчанина при него за мен предателството започва... И както много правилно сте забелязали, има нещо гнило във втория опит на Каравелов да го отстрани. Това е точно по времето на набиране на скорост на Кънчев като заместник на Левски, пак да повторя, има връзка с получаването на Пълномощното, вече е легитимиран пред комитетите като помощник на Дякона т.е. ако лидерът бъдел арестуван и останел задълго в кауша, Кънчев заемал мястото му и козирувал на всяка заповед на вестникаря и Хитов. Така са изглеждали сметките им, които са правили. Третият път на Каравелов ще е успешен да вземе на Апостола с фалшифицирани избори, председателското място. Четвъртият опит с изчезналия архив, който Марин разпознал пред Извънредната Комисия си е направо предателство към самата организация....

Това е по времето когато Левски все още вярвал, че Събранието можело да се проведе в българско, Каравелов настоявал да е в Букурещ и там, от Влашко да бъдели управлявани всички. Плоешките българи пък викали само него, без председателите на местните комитети, за да се разберат... Дали на всички тях им се виждало ОК да го няма Левски и Дяковчанина и Кънчев да доведат на Каравелов лидерите на комитети? По това време те вече са си получили пълномощните и вестникарят е бил информиран за този успех, сигурна съм, че е бил. Ако Апостола не бе отстъпил Събранието да е в Букурещ, докъде ли би стигнал Каравелов наистина? Защото част от въпросите Ви са си направо риторични. Лесно му е било да каже на русенския комитет или на друг да съобщят в турската полиция, че имат враг, който създава комитети и да дадат външното му описание. Това е лесната част. Но нали така издавал и организацията? Нали я поставял в опасност? Освен това не съм чела в писма на Левски да му е искал паспорт, трябва да е било самоинициатива, да му го изпрати като някакъв жест, а всъщност... Има и още нещо, Каравелов всъщност два пъти издънил Левски чрез вестника си, единият път като го назовал по име, Васил Иванов, Вие бяхте поместили снимка от този брой на Свобода по-назад в тази тема и един друг Васил Иванов си бе изпатил, затворен вместо Апостола... Каравелов е правил този опит два пъти, какво ли наистина е целял? За да не бъдем само от едната страна, ето една защита на Каравелов, но не ми е смислена: https://www.desant.net/show-news/58157 За Хитов търся връзката с Обретенов в 1871г., 1872г. Защото Обретенов се опитвал да се вмести в обувките на Ангел, а е знаел, че той е минал през Белград. Но в този период личи огромното влияние на Каравелов, обаче не и на Хитов за русенци, което се опитвам да разбера защо е така...

Съмнявам се Левски или някой от близкото му обкръжение да са чели Голос през 1867г., яд ме е, че не са го познавали вестникаря поне наполовина, както днес го виждаме ние, а после Каравелов бързо се е обърнал на другата страна да пише статии, одобрявани от "младите", за да се внедри сред тях, каквато е била задачата му и никой не открил лицемерието му, да върви накъдето го води интереса, човек без принципи. Пък и все си изпащали тези, които му подавали ръка, отхапвал я, включително Христо Георгиев, Ценович, Ботев, но и Левски... Вие сте оставили интересен извод: "Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско?" - Мислите ли, че Каравелов го е направил нарочно? Искал е Дякона да бъде задържан? Очаквал е ВРО да издържи и без него? Замислих се още веднъж и за комитетите, на създадените от него Левски нарежда да работят за нови членове, за събиране на пари за оръжие, за разпространяване на вестници и т.н. Имат си предначертание. Прочетох още веднъж, за стотен път, протоколите на Русенския комитет, ами няма нищо такова, нищо характерно за организацията, разпределили длъжностите, полагаеми в един комитет и два пъти финансирали Кънчев. Веднъж гласували и за убийството на Пенев. Друга дейност няма развита от тях, дори на хартия да е само няма. Няма опити за обикаляне на селата около Русе, поне от един от четиримата да го е правил, поне веднъж за създаване на комитети и там, няма подготовка за въоръжаване-закупуване на оръжие и разпределяне до съседни населени места, а е градът-център на виалета, могли са да развият дейност конкурентна на Ловеч, да са център и да дърпат конците на всички в окръга. Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов. Интересна ми е връзката Обретенов-Хитов. Само нея не сме огледали под лупа...

За Каравелов аз две неща мисля по отношение на установяването му в Букурещ, едното е, че господарите му от азиатския департамент вече са имали свой, с тежест при старите, Христо Георгиев, не им е трябвал още един, дубльор. Нямали са при младите, а трябвало да следят процесите и там, затова е било необходимо вестникарят да смени първоначалния си избор и да започне да пише така, че да се харесва на новия, младия кръг революционери. Другото допълнение, след първоначалната уговорка с Христо Георгиев, той се връща в Белград да си събере багажа, където обаче не са в застой, а подготвят самостоятелна война с Отоманската империя и искат да увлекат всички със себе си, включително българите, за да имат успех. Каравелов би запазил приятелства, получаване на средства ако точно в такъв критичен момент им останел верен. В крайна сметка всичката прелюдия преди това е била, за да можело точно в такива случаи сърбите да разчитат на свои хора сред чуждите, на Хитов, на Каравелов и т.н. Вестникарят е нямал избор, не можел да ги загуби и напълно да се откъснел от тях. Може и да е мислел, типично в свой стил, защото все се е въртял като палачинка в тиган, че след няколко месеца ще се върне при старите, ако младите не наберат сила или се саморазпуснат. Но попаднал на невероятен партньор, който смело тръгнал в българско, на терен да проповядва освобождаването и благодарение на който, Каравелов станал фактор, придобил и популярност... Без него и мисията му е бил нищо и историята доказва това, след обесването на Апостола, големият бос бързо станал никой за някои, а за други - Ботев, Стамболов, Драсов - вътрешен враг...

"Левски, според мен, е бил напълно наясно за Каравелов, за да напише в отговора на писмото си до Плоещките българи "пишете ми, че са вода по Каравелов и неговите луди работи". - не съм сигурна какво е имал предвид, защото според мен никога не научава за азиатския департамент и за сумите оттам, както и месечните от Белград. Предполагам, писал е имайки предвид идейния миш-маш на Каравелов, федерации и т.н., но не и за истинските му господари. За мен не е научил никога истината за Пенев, Кънчев, Костаки Симеонов, Обретенов, иначе щеше да вземе мерки... Никога не съм предполагала, че като обединим изворите и ги насложим логически и хронологически, ще излезнат фактите, които излизат. След всичко прегледано в детайли, съм склонна да вярвам, че предателството на Левски започва оттам, от Каравелов, хитрините, интригите, промотирането на Обретенов, който издава Ловеч като столица на организацията и Драсов, като лидер в комитета там. Първият заплашен, спасен с паспорт от съседа си Али Чауш, служител в конака, за да учи навън. Сега ще напиша и нещо лудо, но... Обретенов дава в своите спомени доста точно описание на Дякона, външен вид, навици, какво е правил в Букурещ през май, 1872г. Помнил е всичко цели шестдесет години и повече с невероятни подробности, а лобното място на Ботев и куп други важни неща не успявал да си спомни. Защото вече е писал текста за Левски и го повтаря в мемоарите си. През 1872г. го е писал съвсем внимателно, от всички страни е огледал лидера на организацията за да даде точни отговори на въпросите на турската полиция, всичко, което им вършело работа. През тридесетте години на двайсети век просто повторил вече съчиненото. За никой друг в спомените си, дори не за Каравелов, Хитов, Поплуканов и сие е направил такава сгъстена оценка, не ги е погледнал отвсякъде, не се е вътрял около тях да си отбележи всичко, за което после би доносничил на властта. Дори за Ботев не е оставил такава пълноценна характеристика, колкото и да го четем. Дори да ни е криво, точно той, почти сигурният предател, ни е дал един от най-пълните личностни и външни портрети на Апостола. Защото не го направил за първи път, вече го е имало в главата му, обмислено многократно... Ако сложим описанията на даскал Фурнаджиев и тези на Обретенов едно под друго, даденото от последния е по-силно, по-обхватно, защото не е направено за няколко минути под силен страх. Мислел е с дни как да си заслужи освобождаването от кауша...

Ако се вгледаме в детайлите, толкова често пренебрегвани в статиите, ще видим, че някои изнесени факти, разказани истории имат смисъл и логика само през призмата на мисията, възложена на Кънчев. Без разшифроването на тези детайли нямаме история на ВРО, а полу-роман. Ангел е бил декември в Русе, изпратен от Левски да премине във Влашко, но това се е случило 22-23 декември съгласно новонамереното му тескере, а на 17-ти декември бил създаден комитета. То си е шокиращо как е допуснал Големия 6 месеца куриер да им е някой, който не е член на ВРО, изключително груба грешка, защото не са могли да го държат отговорен за нищо, а цената я плаща дори и Апостола. Наистина мисля, че създаването й има общо с Кънчев, веднага запозват финансово да го подкрепят, а вероятно и с информация, и по друг начин. Плюс, настанили приятелчето му Пенев в печатницата в Букурещ. Изобщо от Протоколите не личи да са се занимавали с нещо друго като агитация, привличане на членове и т.н. Относно гаранцията дадена от Кишелски, неговите началници са защитавали възможността за война с Русия. Неслучайно Ангел получил снимки на офицери, не на цивилни лица или на консули и т.н. От друга страна дипломатите, включително граф Игнатиев, смятали Русия за неготова, затова все съветвали нашите да не бързат, да не хабят ресурс. Така, че си е било ходене по тънък лед от страна на възрожденците ни и се опитвах да кажа по-горе, че всъщност не е било гаранция, че ще има война, просто опит с прошение, пък ако излезел успешен... Но някои са приели този опит на живот и смърт, също те са таяли големи надежди за конкретни ползи за тях самите. Кънчев се е надявал на лична среща с Императора. Да подсетя, нещо е очаквал и Христо Георгиев, знаел за мисията, възможно е от руска страна да са поискали да я проследи. За Каравелов дължим отговор на Стоедин колко дълбоко е било предателството му. Към ВРО - голямо, защото я превръща от революционна в разбойническа организация като изисква събиране на пари с убийства на Събранието, подкрепя Арабаконашката афера, че и приема парите от Тодор Пеев... Към Левски - сега това е въпросът, кога започва и докъде стига предателството му. Иска ми се още в 1871-1872г. да са го разкрили, но... Обретенов е спасявал живота си с доноси в полицията и затова му е трябвал Каравелов да го държи във ВРО, никога не е посочил истинското му лице. "Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК." - за съжаление Левски не е разбрал коренът на недоволството им.

Разнищихме това, което никой от университетската историография не е дори започнал да разследва, въпреки всички видими, светещи неточности в популярните мантри и митове за нашето Възраждане и главните действащи лица в него. Благодаря! Но има още какво да отбележим. Съгласна съм, че някой е гарантирал на Тошков успеха на мисията или поне така е представил нещата. Няма по-високопоставен в неговия кръг от Кишелски. Аз бих поспорила обаче дали Каравелов е знаел или не. По-сигурно е, че му е искано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски. Внедрил Кънчев във ВРО зад гърба му. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. Доказателството? Написаното от самия Каравелов във вестника му след смъртта на Ангел, точно той споменава нещо, което го няма във Византис, шифъра с букви и цифри. Истински е треперил какво е намерено в Ангел. Той изобщо не се е интересувал от намереното в хайдути и комитаджии, но този път е било различно, защото е знаел какво има в него. Съобщил е повече отколкото Дунав и Византис. Как би знаел за шифъра, пренасян от Кънчев, без да е посветен в мисията? И защо го е пратил при Апостола, за черните му очи или защото трябвало да подпомогне мисия? Поискано му е съдействие, помогнал е да пратят Ангел в Ловеч, но срещу това е научил каква е играта. "Мисля, че не го е правел индивидуално по свое хрумване, а е било част от мисията му за подписите." Не ми бе хрумнало, но всъщност е логично, иначе защо Ангел би следил вестникаря, какво би спечелил ако го бе правил за себе си? Тук е интересният извод, до който достигате Вие, Ангел го е следил чрез Пенев, това бе ясно, но такава стъпка му е била подшушната, някой му е наредил да го направи, нищо чудно наистина да е бил Кишелски. Каравелов много игри е играел, будел е подозрение, не е вдъхвал сигурност, той и Левски през юни 1872г. му пише, че се съмнява в него, т.е. от Одеса са искали принципно да го държат под око. С или без мисията на Кънчев, намерили са начин, Кънчев е съдействал, препоръчал Пенев. Стоян си изпълнил задачата, влезнал под кожата на боса, научил тайните му, доказателствата са били в ръцете му, избягал с тях, с писмата, свързани със Събранието и Сливен. Да, няма в доклада на валията никакъв намек за познаване и работа с Пенев, ние вече го четохме, самият Пенев никого не е знаел в Сливен, шпионин е бил на Кънчев и на никой друг, ако е на друг, арестите щяха да започнат още при пристигането му в Русе, а не седмици по-късно заради убийството му. Каравелов е бил достатъчен, нямало нужда да знае и Хитов, който Одесовската дружинка оставили да работи със сърбите, докато те си действали по руската част. Най-вероятно точно Каравелов поискал от Хитов да се погрижи за Ангел при пристигането му от Табор без обяснения. Хитов никога не е бил към азиатския департамент и в това не го забърквали. Той трябва да е повярвал, че подготвя и праща при Левски млад, надежден техен човек, учил в Белград, което имало голямо значение за него, и изпълнил всичко. Както после написал, той показал пътя на Ангел и бил сигурен, че прави най-доброто за него. Сега се открива и оше нещо. Каравелов е искал председателското място точно заради мисията до Императора, при успех щял да изпъкне, ни Христо Георгиев, ни друг щели да имат тежест колкото него. Наистина е щял да се запише първи сред кандидатите за бъдещ министър-председател или за княз български... Така че интригата с подписите от Сливен нямал скрупули да спретне на Левски. Хитов обаче е четял вестници и не е бил глупав, разбрал докъде е стигнал, но късно, разкриването на случая в пресата е било точно преди Събранието. Нито той, нито Данаил Попов, с когото си пишели, стъпили в Букурещ да подкрепят Апостола. Не можели, вече знаели, че всичко е предрешено и фалшифицирано. Едва ли биха го погледнали в очите... Аз ще си оставя вратичка, че Икономов не е бил убиеца, не е бил ранен, това е било претекст да го пратят в Букурещ, за да върне писмата на Каравелов. Защото непосредствено след излизането от кауша, Обретенов пише на Големия за пари, които да платят на Ради, извършил убийството. Пък петдесетина години по-късно, когато всички са починали, съчинява за Икономов, за да оправдае напускането му на Русе и не-арестуването му заедно с тях. Не е искал да напише в спомените си за върнатите писма, защото така щял да разкрие за дебненето между Каравелов и Кънчев, а и двамата вече са били герои за България. Вестникарят наистина е имал невероятен късмет, ако го бяха разкрили, Левски не би допуснал Събрание да има в Букурещ, вестникарят щеше да е вън от ВРО, от руските планове, а и от сръбското доверие когато всеки разкрие, че зад гърба му е действал за друга кауза. Да не забравяме, от всички е получавал и пари, от ВРО, от азиатския департамент, от сръбското правителство... След Христо Георгиев, най-платения ни патриот, но Евлоги Георгиев поне завещал парите на България от името и на двамата, Каравелов - само на жена си. Сигурно се е чувствал победител като станал председател с толкова шмекерии и скрити ходове, слуга на много господари, но само година-две по-късно за Ботев, Драсов, Стамболов и сие той вече е бил никой. Мисля, че е бил разкрит и без онези писма... "Кънчев, от своя страна, изпълнявал главната си мисия да събере подписите и да ги достави в Одеса, след убийството на Пенев е изпаднал в това, което се нарича цугцванг в шахмата - липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов и Хитов, защото ги е шпионирал и Каравелов е осъзнал това; не е имал и път назад към Левски и ВРО, защото възложената му от Кишелски мисия е щяла да бъде провалена, след като вече Каравелов е знаел за двойната му роля. Избрал е еднопосочен билет към Одеса." - Тук съм на същото мнение 100 процента, ако се бе върнал във вътрешността, както го съветвал Левски, трябвало е да разкрие всичко за Пенев, за мисията и т.н. Щял е да падне болезнено точно след голямото парадиране, че е велик комитаджия, достоен за пълномощно и самостоятелна работа, пък други като Гложенеца, Големия, отец Матей... трева да пасат с дългите години народна работа... Но и да прецака мисията, за която вероятно се е клел, че е готов да жертва живота си.