nik1

С една забележка: Не чукари, а Западна Тракия Предложението е изкушително, с оглед на неосъществения икономически излаз на Бяло море, който е записан в чл.48 от Ньойския договор http://news.bnt.bg/bg/a/dblgoto-sboguvane-s-belomorieto Съветската дипломация не трябва да се подценява. Да, в 1940 България има подписани договори за приятелство със всички балкански страни (подписани в различно време), Обявила е строг неутралитет след избухването на ВСВ (16.091939), и може на много хора изглежда че предложението за подкрепа/осъществяване на българската ревизионистична политика е неадекватно . Не е точно така, не съвсем С подписването на Солунската спогодба от 31.07.1938 България се е отказва от военните клаузи на Ньойския договор, и от постановленията на Лозанската конференция (1922-23) за Западна Тракия. Политиката влиза/"заработва" в мирен ревизионизъм -следствие от това е връщането на Южна Добруджа по силата на Крайовската спогодба ПС Решаването на въпроситес икономивеският излаз на Бяло Море през Западна Тракия и връщането на Южна Добруджа се поставят и ..от У. Чърчил на сътветно на Гърция и Румъния С оглед на британските интереси, България трябва да е да остане неутрална спрямо Гърция и Румъния http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Kokerov_Fatalnijat_Izbor.pdf

Много пустословставаш.. Всичко е написано черно на бяло http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PL-Petrrov_BG_1941.pdf Българската карта в играта на Хитлер и Сталин След катастрофата в Първата световна война България вече не представлява значителна военна сила и затова временно остава в периферията на големите геополитически игри на великите сили. От 1939 обаче събитията вземат друг обрат. С подписването на пакта Молотов-Рибентроп и началото на Втората световна война стратегическата роля на малките европейски държави нараства.През 1939-1940 Европейското статукво установено с Версайските мирни договори, се срива като картонена кула. Най-напред Германия и СССР се договарят тайно да си поделят почти цяла Източна Европа. След това Хитлер напада Полша. През пролетта на 1940 германците провеждат голяма офанзива и на запад. Прегазвайки Белгия и Холандия, те унизяват своя вечен противник Франция. Англичаните, които са се притекли на помощ на последната, са изтикани обратно в океана.В тази обстановка Балканите се оказват единственият ъгъл на Европа, където оцеляват няколко сравнително независими държави.През лятото на 1940 Румъния попада под германски контрол, Албания е окупирана от Италия още през 1939, а Гърция е твърдо в английския лагер. Така борбата между Германия и СССР за надмощие на Балканите се съсредоточава върху Югославия, България и отчасти върху Турция. Москва и Берлин на практика действат необезпокоявани от други съперници, защото по това време Франция е смазана, Англия е в глуха защита, а САЩ нямат никакво влияние в Европа.В пакта “Молотов-Рибентроп” не се казва нищо за България. Въпреки това нашата страна се оказва от изключителна важност както за Германия, така и за СССР. В Москва се надяват да установят стабилно присъствие на Балканите, за да осигурят югозападния си фланг. Там България е разглеждана като част от линията, свързваща съветското Чреноморие с района на Босфора и Дарданелите. За Германия пък, Балканите са тил в предстоящото нападение срещу СССР. Затова, въпреки официалните договорни отношения, между Москва и Берлин съществува зле прикрит антагонизъм по отношение на България.През лятото на 1940 на дневен ред излиза връщането на Южна Добруджа на България. То става под германска диктовка, което предизвиква основателната ревност на Съветския съюз. На 13 август във в-к “Известия” се появява редакционна статия, в която се заявява, че българските претенции за Южна Добруджа са “справедливи и политически обосновани”. От съветска страна дори има неофициални дипломатически намеци, че Москва няма нищо против да България да получи и Северна Добруджа. През есента на 1940 германско-съветската борба за България навлиза в най-острата си фаза. Двете страни се опитват да влияят върху българското обществено мнение с разнообразни исторически, политически и икономически аргументи. Германците извеждат на преден план сантименталния рефрен за “старата бойна дружба” между Вермахта и българската армия, изкована в годините на Първата световна война. Самият Фюрер подчертава, че “братството по оръжие” не може да се забрави. Още по-осезателен аргумент е германската подкрепа за някои български искания за териториална ревизия. Към това трябва да се прибави и огромната икономическа зависимост на нашата страна от Третия Райх. Повече от половината от българския външнотърговски стокооборот е именно с Германия. Съветското влияние също не е за пренебрегване. Москва играе на струната за “общата славянска солидарност”. СССР е представен като правоприемник на царска Русия, която през 1878 дава свобода на българите. От Кремъл деликатно избягват да се препоръчват в София като “болшевики”, “комунисти” и “революционери”, а наблягат на спомена за величието на Русия. Освен това съветската дипломация си позволява да отиде доста по-далеч от германците в обещанията за териториално разширениена България. На 13 ноември 1940 съветският външен министър Молотов е на посещение в Берлин и разговаря с Хитлер. Това е поредният рунд от стратегическото надхитряне между СССР и Германия. Молотов опипва почвата с питане, как би реагирала германската страна, ако Москва предостави на България гаранции, подобни на тези, които Берлин вече е дал на Румъния. Хитлер се опитва да премълчи позицията си по въпроса, но следва повторно настойчиво питане, придружено от уверението, че СССР няма да се меси във вътрешните работи на България. Фюрерът отбелязва, че в такъв случай възниква въпросът, дали самата България е поискала такива гаранции. Вместо да му отговори, Молотов добавя че Москва е готова да осигури на България и излаз на Егейско море.Така на срещата от 13 ноември 1940 СССР не получава германското съгласие България да влезе в съветската сфера на влияние. В разговорите Молотов-Хитлер обаче се обсъжда един много по-фундаментален въпрос – присъединяването на СССР към Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Няколко дни по-късно Молотов излага пред немския посланик Шуленбург условията, при които Москва е готова да подпише пакта. Най-впечатляващото искане е “зоната на юг от Батуми и Баку в направление към Персийския залив да бъде призната за център на териториалните стремления на СССР”. За нас обаче особено интересни са съветските искания, свързани с Балканите. А те са резюмирани така: “В течение на близките месеци сигурността на СССР откъм Проливите да бъде гарантирана със сключването на пакт за взаимопомощ между СССР и България, която географски се намира в зоната на сигурност на черноморските граници на СССР, а също така построяването на бази за сухопътните и военноморските сили на СССР в района Босфора и Дарданелите при условие на дългосрочна аренда”. Освен това Москва иска между Германия, Италия и СССР да бъде сключен секретен протокол, с който да се признае, че “България географски е разположена в зоната на сигурност на черноморските граници на СССР”, поради което сключването на съветско-български договор за взаимопомощ е “политическа необходимост”.Това е връхната точка на съветските амбиции на Балканите Сталин иска разделянето на сфери на влияние, започнало с пакта “Молотов-Рибентроп”, да бъде продължено и в региона на Югоизточна Европа. Хитлер обаче се чувства по-силен и вече не е склонен да дели. Още в средата на октомври 1940 България настойчиво е подканена да се присъедини към Тристранния пакт. Цар Борис III отказва, но чувства, че няма да може още дълго да запази българския неутралитет.На 25 ноември 1940 Москва хвърля в играта последния си коз. В София идва лично главният секретар на съветското Външно министерство Аркадий Соболев, който носи конкретно предложение за сключване на двустранно съглашение между СССР и България. То е изложено на среща с царя. Какво предлага Москва? На първо място –подкрепа за осъществяване на “българските национални стремления не само в Западна, но и в Източна Тракия”. В случай на заплаха от нападение срещу България, СССР ще и окаже “всякаква помощ, в това число и въоръжена”. Това условие може би е изплашило най-много царя. Защото не е ясно, кога точно Сталин би преценил, че има “заплаха за нападение”, стоварвайки войските си в българските черноморски пристанища”.Като добавка към политическите и военните клаузи на проектодоговора, СССР предлага и всякаква помощ в пари, продоволствие и материали под формата на заем за България. Цар Борис III учтиво благодари на Соболев за проявените дружески чувства към България, но отклонява предложението. Монархът обаче е изплашен не на шега от аспирациите на Москва. Тревогата му би била още по-голяма ако е знаел, че собственият му посланик в Москва Иван Стаменов е съветски шпионин, а в София действа дълбоко законспирираният комунистически агент генерал Владимир Заимов, който също предава секретни сведения на Кремъл.Докато Соболев е в София, в Москва се разиграват любопитни събития. Сталин вика при себе си лидера на българските комунисти Георги Димитров и му излага същността на съветското предложение, което Соболев е занесъл в София. На Димитров е поставена задачата БКП да разгласи този факт сред българската общественост и да разпалва антигермански настроения. Така, на 28 ноември, в цялата страна започва масова акция на Комунистическата партия за популяризиране на съветската инициатива. Разпространяват се листовки, в които се указва какви точно територии са обещани на България. Тъкмо това обаче се оказва лъжицата, която пресолява манджата Сталин нарежда на Димитров разпространението на тази информация да се прекрати, защото води до големи дипломатически усложнения.Хитлер също е силно възбуден от агресивното поведение на СССР спрямо България. В разговор с посланик Първан Драганов той описва цветисто какви биха били резултатите от приемането на съветската оферта: “терористични порядки, разстрели и депортация”, които в крайна сметка ще превърнат България в “болшевизирана пустиня” подобно на балтийските републики. През декември 1940 българския цар вече няма почти никакво поле за маневри. Мусолини е затънал във военната си авантюра в Гърция и германците трябва да му се притекат на помощ, минавайки през България. Военният министър генерал-лейтенант Теодоси Даскалов и началникът на Щаба на войските генерал-лейтенант Никола Хаджипетков са скептично настроени за крайния успех на Хитлер, но от друга страна на Дунава вече се съсредоточава половинмилионна германска армия. По това време фюрерът е подписал директива No18, която предвижда България да бъде нападната, ако откаже да се присъедини към Тристранния пакт.На 15 януари 1941 германският пълномощен министър в София заплашва, че протакането на присъединяването към Пакта може да има тежки последици за България. Пет дни по-късно на заседание на Министерския съвет окончателно е решено присъединяването ни към Пакта. Договорено е, че България ще пропусне германските войски, но няма да бъде окупирана и няма да участва в нападението срещу Югославия и Гърция.Така борбата между Сталин и Хитлер за контрол над България завършва. За няколко месеца нашата страна е център на дипломатическо ухажване, напомнящо онова от лятото на 1915. Само че сега България няма особено голям избор. За Царя и правителството обвързването с Германия е рисковано, а със СССР – направо гибелно. Нещата се свеждат до мрачната историческа алтернатива, известна като избор между две злини. България разумно се спира на по-малката. Въпреки това, в края на Втората световна война, страната ни е сполетяна и от по-голямата

Ти си спиш като къпан, не лъжи като циганин.. Така пише в книгите.. Предложенията направени от Соболев в София са за договор за взаимна по­мощ. Съветската страна обещава запазване на независимостта и политическия режим в страната и съдействие за защита на българските интереси в Западна и Източна Тракия, в замяна на което България трябва да предостави на СССР военни бази в Бургас и Варна.[5]

А четенето на на лявата съветска преса? ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха КПСС е забранена в Русия от 1993-та...

Не само това.. Съветски бази в Бургас и Варна.. Как ли не.. При неприключила гражданска война, в която едната страна е подържана от Москва, създаването на съветски бази в България е гаранция за БИГ проблем Освен това ... Според действията на Борис Трети сйята в 1940-та - лавирането му спрямо Германия, може да се допусне че е допускал/предполагал (ако и не да е бил наясно за себе си), че историята отива към война между Германия и СССР.. И малко за джумбиш

Както и убеден демократ, анти-тоталитарист, и идеалист. Пазари се естествено, мнението ми е - за да ограничи Съветсткото влияние в Източна Европа, аз не просто да прави подаръци Така разбирам тезата, че видите ли "ние сме подарени" ПС Може да се дискутира Realpolitik-та на Рузвелт, Той не поставя на "масата" въпросите за влиянието на СССР и съдбата на страните от Източна Европа..Тезата, пропонирана в филмите в в американския Хистъри Ченъл е - Рузвелт очаква СССР и чичо Джо да се включат във войната с Япония

ПС Според мен, на 9 октомври с "процентното споразумение" Чърчил се опитва да ограничи 100 процентното съветско влияние и контрол в Източна Европа, В тази връзка би могла да се види неговата реч във Фултън, (Мисури САЩ) на 5 март 1946-та която се метафорично се нарича "Декларация за обявяване на Студната война" Iron Curtain speech Winston Churchill's "Sinews of Peace" address of 5 March 1946, at Westminster College in Fulton, Missouri, used the term "iron curtain" in the context of Soviet-dominated Eastern Europe: From Stettin in the Baltic to Trieste in the Adriatic an iron curtain has descended across the Continent. Behind that line lie all the capitals of the ancient states of Central and Eastern Europe. Warsaw, Berlin, Prague, Vienna, Budapest, Belgrade, Bucharest and Sofia; all these famous cities and the populations around them lie in what I must call the Soviet sphere, and all are subject, in one form or another, not only to Soviet influence but to a very high and in some cases increasing measure of control from Moscow.[35]

Една вметка: Ако се опираме на спомените на Чърчил, които цитираш, прочитът на историята и изводите, за мен лично, са малко по-други. Чърчил не ни "продава", а се опитва да спаси малкото.. Мисля че за него е почти ясно какво следва от завладяването на Румъния и България от СССР, както и какво следва след предстоящата окупация от СССР на източноевропейските страни. При вече предизвестена история на източно-европейските страни, Чърчил се пазари за проценти т.е присъствие на несъветски фактори в тези страни. The document is contained in Britain's Public Rec ord Office, PREM 3/66/7 (169). Создалась деловая атмосфера, и я заявил: «Давайте урегулируем наши дела на Балканах. Ваши армии находятся в Румынии и Болгарии. У нас есть там интересы, миссии и агенты. --- --- --- --- Я передал этот листок Сталину, который к этому времени уже выслушал перевод. Наступила небольшая пауза. Затем он взял синий карандаш и, поставив на листке большую птичку, вернул его мне. <…> Исписанный карандашом листок бумаги лежал в центре стола. Наконец я сказал: «Не покажется ли несколько циничным, что мы решили эти вопросы, имеющие жизненно важное значение для миллионов людей, как бы экспромтом? Давайте сожжем эту бумажку». «Нет, оставьте её себе», — сказал Сталин.

Оригиналът на статията: “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година” Аз видях как руснаците завладяха България ЧАРЛС ЛАНИУС Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна. Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора. Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини. Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България. Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”. Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство. По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма. Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда. Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка. Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане. Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса. Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си. През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”. Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”. В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия. Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.” Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени. Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите. За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва. Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната. READER S DIGEST October 1945 Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война е кореспондент на National Broadcasting Company в Европа – първо в Рим, после в Берлин. През 1941 година следва германската армия на Балканите, наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария, а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите. Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков, избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си, продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA. Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

Всеки, който е бил в този град в новото време , ще го познае.. Градът не е на Черно Море, ха-ха-ха-ха-ха

Това би зависило от много фактори и/или комбинации от събития Аз лично , като че ли не виждам много реалиалистична такава хипотеза. СССР според мен не би могъл да влияе върху Гърция така, както върху Румъния..(може и да греша) Важна ми се струва и тази бележка: В 1940-та година Западна Тракия е в много голяма степен, почти обезбългарена, и вече е населена с малоазийски гърци.. Тук не визирам това гръцкото население от Западна Тракия с български корени , което се елинизира/гърцизира в 17, 18 и 19 век.. То си остава там и все още си живее там.. Визирам етническите българи. PS Още една забележка: границите между Турци и Гърция в Тракия, са уредени в Лозанския договор от 1920 година Куриозното че е части от границата на България с Турция в Тракия са уредени в Лозанския договор, макар и да България да не страна по този договор. Въпросът с с излазът ни на Дедеагач изглежда комплициран.. За България ,Западна Тракия в този период според мен е важна заради пристанището в Дедеагач, и неговото стратрегическо и икономическо значение. То е най-голямото и най-близко пристанище до Истанбул, и има добра връзка с Източна и Южна централна България.

Това би означавало, че на България никога няма да бъде предложен F-35.. или изощо техника последно поколение Една препратка към април 2018-та Доколкото си спомним, Борисов каза в първото си инетервю, че е научил от медиите за извършените съюзническите (британо-френско-американски) удари през април 2018 в Сирия..Някак показателно изглежда После медиите рапространиха информацията, че Каракачанов и Захариева (и уж Борисов) били научили за ударите от военното ни разузнаване, и все пак подчертаха ,че информацията от партньорските служби за ударите не е постъпвала https://www.mediapool.bg/borisov-nauchil-za-udarite-v-siriya-ot-voennoto-razuznavane-a-ne-ot-partnyori-news277960.html Майтап на квадрат 1) Братята американци, французи и британци не казват на нашите за удара , за не изтече информация Не е тайна че в Народното събрание , и в сегашното коалиционно управление има открито проруски партии, Не е тайна за партньорите и че руските служби на Балканите резидират и действат от България 2) Каракачанов не вижда нищо тревожно в информацията от военното ни разунаване, и не съобщава на Борисов Почти съм сигурен, на 99 процента, че самия Борисов в първото си интервю пред репортери, каза е научил от медиите за удара, но не мога да намеря това интервю

И тук грешиш..(в опитите си тролиш и оспамваш) Всичко свързано с този рестартирането на този проект, се извършва по русо-съвето-соц-ганчо-живко начини и култура. Няма нищо общо с стандартите и практиките на ISO, EN или IEC Достатъчно е да се каже, че основата за рестартирането е поръчана и изготвена от зависима страна /БАН е в зависимост и от управлението на ГЕРБ и от премера, който е поръчител / , нерензирана и анонимна (без автори) научна разработка И най- аджамията рецензент би попитал защо липсват модели с екслацаия на инвестиционните разходи, и му направило впечатлемние ограничената теория и база, върху която се прогнозират такива цени на електроенергията, очевидно завишени. Но и кого да попита като разработката няма и автори..:) Още по-фрапиращо е че тази разработка минава финална корекция.....от БЕХ и министерството, които нанасят своите корекции (в обикновеният случай на норналма "бяла' евреопейска корпоративна практика клиенът би имал правото само да попита и да изисква повече информация или доказателства , а не да прави корекции и "дописва")

Едно пояснение Решенията в Европейския Съвет /където членуват 27-те лидери на страните/ , които се отнасят до общата външа политика и политиката на сигурност , се взимат с единодушие, освен в случаите когато в Договорите (за ЕС) е предвидено нещо друго. Глава 2-ра https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:2bf140bf-a3f8-4ab2-b506-fd71826e6da6.0019.02/DOC_1&format=PDF Лидерите, членове на ЕС - това са премиерите на държавите с парламентарна демокрация, и президентите на президентските, полу-президентските, и парламентарно -президентските републики .Изключение от първото е президентът на Литва, която е парламентарна република https://en.wikipedia.org/wiki/European_Council Гласуването с "единодушие" (в ЕС и Съвета на ЕС) най-общо означава да няма гласове "против", при някакви ограничения за броя на гласувалите "въздържане"

Така го виждам и аз къде нашега, къде наистина - не се обзаложих с теб , защото според мен, облогът ти 9:1 за приемане на сделата на Мей беше срещу теб, а ти си приятел. Въпросът е какво в крайна сметка ще решат 27-те; Не е изключено 27-те да дадат още една година на ВБ, вече като член в ЕС , Но не мисля, че е изключена и алтернативата "Le Divorce" /"Развод по френски"/

Така е ,но все пак Макрон намеква (не, каза го ясно), че иска.... бърз развод (по френски) Въпросът е: Туск (или условно "про-германските" позиции и лидери), или Франция ("про-френските" позиции) Щом като почнахме със залозите..Аз ти предлагам приятелски залог Залагам на Франция и бързия развод.. 66,6 към 33,3,... Два пакета ирландско Голдън Вирджиния от 40 грама с български акциз и цени, ха-ха-ха-ха-ха срещу един../Няма да си разочарован от марката, ако спечелиш/ https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/03/22/3408318_es_se_suglasi_da_otloji_brekzit_do_22_mai_ako_ima/?ref=home_mainStory "Така че до 12 април всички опции остават отворени и настъпването на съдбоносната дата ще бъде забавено. Правителството на Обединеното кралство все още ще има избор между (напускане) със споразумение, без споразумение, дълго удължаване или отказ от член 50 (от Брекзит)", каза Туск на среднощната пресконференция. " "Макрон освен това искал предложената отсрочка да е до 7, а не до 22 май, и намекнал, че ЕС може да трябва просто да изхвърли Великобритания без сделка(ha-ha-ha-ha-ha). Туск обаче настоял за датата 22 май с цел Великобритания да бъде притисната или да ратифицира съществуващата сделка, или да поиска дълго отлагане с до една година или повече"

Доколкото разбирам, "топката" вече се прехвърля и към Камарата на Общините? https://www.instituteforgovernment.org.uk/explainers/indicative-votes Времевите граници... "Топката" според мен, ще може да се тупа до 22 май "Vive la France".. М. Emmanuel Macron не изглежда като почитател на "дългият развод"

Brexit и непоправимата криза на идентичността на Великобритания Снимка: © Getty Images https://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_1717831332_Brexit_i_nepopravimata_kriza_na_identichnostta_na_Velikobritaniya "Ужасно е, просто е ужасно, че 70% от нашите млади хора искат да останат в Европа, но биват игнорирани от 70% от старите хора, които искат да напуснат. Собственият интерес на тази държава очевидно зависи от присъствието ни в сърцето на Европа. Макар че има няколко много смели консерватори, които удържат позициите и отстояват убежденията си за това какво представлява нашият национален интерес, има твърде много хора в другите два лагера. Едните казват - "Това е животът, нищо повече не можем да направим, народът се произнесе". Във втория лагер са застъпниците за Brexit, които са движени от манията си по миналото, от заблудата си за ролята на една икономика от среден размер и националната държава в утрешния свят - без да обръщат внимание на желанията на идващите поколения... Тъжен съм, че моето поколение предаде младото поколение. Тъжен съм, че отрекохме историческата роля на Великобритания в центъра на Европа. Тъжен съм, че отстъпихме от позицията си като една от водещите държави в света". Тези думи принадлежат на 85-годишния лорд Майкъл Хезълтайн, дългогодишен министър в кабинетите на Маргарет Тачър и Джон Мейджър, ветеран на Консервативната партия, който трудно може да скрие огорчението си от тоталния институционален хаос около Brexit през последните дни. Днес той стои много по-близо до бившия лидер на Лейбъристите Тони Блеър, отколкото до настоящия лидер на Консерваторите Тереза Мей. Хезълтайн дава удачна оптика за фокусиране върху целия проблем около британското откъсване от ЕС - не става дума за спор около търговски споразумения, права на гражданство или статута на ирландската граница. Истерията не се дължи дори на вътрешнопартийната борба за поста на Мей. Brexit е историята на една горда бивша имперска сила, която преминава през криза на идентичността. Днес целият свят наблюдава как Лондон и Брюксел управляват развода си като отчаяна семейна двойка на средна възраст, и се пита само едно: Кога най-после ще престанат да говорят и ще продължат напред с живота си?, пише Райън Хийт в анализ за "Политико". Обещанието на застъпниците за Brexit по време на референдума от юни 2016 г. беше, че напускането на ЕС ще направи Великобритания "велика" отново, след като повече няма да се налага да бъде направлявана от европейските бюрократи и да бъде третирана като равна на останалите 28 страни в тромавата конфедерация на континента. "Британия е специална", уверяваха националистите своите избиратели, които гласуваха подобаващо. Последните две години обаче показаха много по-различна картина. За първи път в модерната си история Великобритания е малка. Ако страната започна 20 век като империя, то втората половина на столетието беше време на разделяне с почти всички отвъдморски колонии. Заедно с тях Лондон изгуби и голяма част от своята икономическа и военна мощ. Този проблем беше частично компенсиран от факта, че Великобритания е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, разполага с ядрено оръжие и има много тясна съюзническа връзка със САЩ. Но онова, което помогна на Великобритания точно когато деколонизацията приключваше, беше присъединяването й към новосъздаващата се икономическа и политическа сила - Европейската общност. Включването й в съюза през 1973 г. след дълга съпротива от страна на Франция се случи само седем години преди последната африканска колония да свали "Юниън Джак". Малко повече от десетилетие след това страната се споразумя с Китай за предаването на Хонконг. Имперската история и 45-годишното членство в ЕС, където Лондон имаше доминираща позиция, е причината, поради която страната се проваля в опита да намери дипломатично решение на кризата от новата си позиция на средноразрядна политическа сила. За първи път в историята на англо-ирландските отношения Лондон се оказва в по-слабата позиция, както посочва бившият британски посланик в ЕС Айвън Роджърс. Привикнала към миналото Великобритания просто не знае как да играе играта на взаимни отстъпки и придобивки в преговорите си с много по-голям партньор. Вероятно на това се дължи и причината за преобладаващата неинформираност на британците за това какво представлява Европейският съюз и какви са ползите от членството в него. Мнозина от тях имат силно (негативно) мнение за ЕС, но рядко демонстрират разбиране на процесите в Съюза. Тази криза на идентичността на Великобритания не е нещо ново, а се развива от години. Лесно е вината да се прехвърли на безотговорните национални медии (включително на един от най-популярните политици сред журналистите и водещ активист на Brexit Борис Джонсън) за това недоразумение. Много преди македонските тролски фабрики и руските ботове, редакторите на таблоида Sun насочваха общественото мнение на читателите си в "правилна" посока. Но отговорността остава върху милионите безсловесни консуматори на пропагандата и върху безхарактерните политици, които така и не си направиха труда да коригират манипулираната информация. Няма по-показателен пример за несръчната позиция на Великобритания от странната дипломация на Тереза Мей в стил "крачка напред, две назад". Може би тя е най-подходящият лидер за съвременна Британия - лидер без дългосрочна ясна визия за бъдещето, чиито усилия за едновременно справяне с Brexit и със собственото й политическо оцеляване все повече напомнят на импровизация. Иронията е, че до момента тя е единственият политик в Уестминстър, който е достатъчно отговорен и напълно откровен за ситуацията, пред която се е изправила страната, за да продължава да ръководи правителството и да разчита на обществена подкрепа. Честите й спешни совалки до Европа подсказват, че Великобритания е загубила преговорите още преди те да започнат. Всяко нейно пътуване до Брюксел е съпроводено от тежък натиск във вътрешнополитически план, което усложнява до безкрайност възможността й да постигне компромис от страна на европейските лидери. Междувременно, преговорният екип от страна на ЕС обикаляше всяка отделна столица тихо и упорито, като изграждаше обединен фронт още преди началото на разговорите с Лондон. Британските сътресения около Brexit са симптоми на сякаш умишлена липса на разбиране - страната не знае какво иска от ЕС, но и не знае какво иска да постигне с напускането. В продължение на десетилетия Лондон се възползваше от позицията си на една от големите страни-членки и сключваше специални споразумения с останалите партньори в ЕС. Завоюва си отстъпки от бюджетните вноски, договори се да не въвежда еврото и Шенгенските правила за граничните проверки. Изглежда, че страната очаква да получи същото облекчено отношение и при напускането на ЕС. Балансирането между противоречащи си национални интереси е достатъчно труден проблем за всяка отделна страна, какво остава за сбора от 27 национални държави. Преговорите отнемат време, а всяка рязка промяна на политиката може да доведе до нарушаване на равновесието в ЕС. Споразумението, което Тереза Мей постигна с Брюксел, но не успява да прокара в Лондон, е най-добрата възможна оферта, просто защото Брюксел не е способен да предложи нищо по-добро от това. Въпреки това, агитирани от двамата бивши отговорници за Brexit, които рядко си даваха усилието да се появят в Брюксел за преговори, британските политици упорстват пред останалите 27 страни и настояват да се направят поправки във все още неприетото споразумение. Ако има урок, който Великобритания може да научи след тази криза, той е следният: Онази политика, която една глобална сила може да си позволи под претекста на своята "изключителност", не е нищо повече от неблагодарност, когато се прилага от средногабаритна държава.

"Brexit е историята на една горда бивша имперска сила, която преминава през криза на идентичността. Днес целият свят наблюдава как Лондон и Брюксел управляват развода си като отчаяна семейна двойка на средна възраст, и се пита само едно: Кога най-после ще престанат да говорят и ще продължат напред с живота си?" Brexit и непоправимата криза на идентичността на Великобритания

В грешка си... т.н Руски проекти минават метър, само тук, в България .. Когато ги проверяват комисарите , става това https://economix.bg/igrata-za-yuzhen-potok-zagrubya И тук си в грешка.. Ивеститори за АЕЦ Белене няма да дойдат. Както се изтеглиха германците навремето.. Където минат русофилистиците, трева не никне.. Симеон Радев пише за тях, преди 100 години “За забелязване е, че когато се касае за руския престиж в България, нашите русофили са много по-непримирими, нежели самото руско правителство. Това се дължи , разбира се, главно на факта, че те са тук , в България паразити на руския престиж , с който тъй много злоупотребиха за свои користни цели, щото отвратиха самата Русия. Но често пъти тяхната цинична защита на руските интереси се дължи на невежество”. Каквото е преди 100 години, такова е и днес. Митко Медеведев ги отряза на 4-ти март, и те останаха като посрани..

И благодарение на Орешарски, който при подписването на Южен поток не договори транзитни такси.. И благодарение на на Овчаров, който подписа в 2006 Договора за газа, според който арбитражът се извършва... в Москва.. И благодарение на "народа", който вика "Строим другари, братските проекти, ураааааа, ..вече сме като германците" В доклада на държавната финансова инспекция пише, че има закононарушения в обществената поръчка за АЕЦ "Белене". Резюме на резултатите от извършена финансова инспекция в АЕЦ Белене Нарушения в конкурса и договора за строеж на АЕЦ „Белене” констатира в свой доклад Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

смисъла за мен е прост (*няколко пъти го пиша, ) - тръбата ще е рентабилна, тогава когато се договорят условия при които е рентабилна..(например нормални транзитни такси ) Не казвам да не се строят тръби и газопроводи, когато всичко е прозрачно и има смисъл (написал съм пет пъти това), ти си този които държи на всяка цена да се строят.. ----------------- Системата не е сбъркна, масата е сбъркана, системата си действа според народопсихологията и културата на масата..

Това пиша по-горе и аз Няма защо да заебаваш изследванията, да не си боклуджия или овчар? Точно изследванията го показват това- САЩ 16 000 долара годишно на човек разходи за здравеопазване - но лоша система, огромен брой хора няма достъп до здравеопазване, огромни разходи за администриране на системата и други, И в крайна сметка - по-лошо здраве, отколкото в развитите страни от ЕС.

Този игра съм играл и аз, в дребни суми с ЕС пари Аз лично не съм минавал "под летвата" (защото ми е съвестно и имам патриархално възпитание от честни, работливи и скромни баба и дядо, живели активен живот преди комунизма), но моите мили партньори /бяха жени/ - така си усвояваха сумичките, че чак нещата бяха комични.. Аз нямах намерение да ги дъна, никои не си порти партнерите в БГ,. ако отношенията се запазят добри Това е просто културата в БГ, дай да разделим парите и всички ще бъдем приятели За това на Бойко не му трябва да е диктатор като Орбанчо. Той просто дава парите и всички стълбове го поддържат и викат "да живее". Знае културата и народопсихологията.. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2016/11/05/2855987_kogato_bulgariia_otkri_nefta/ http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2016/11/04/2855987_kogato_bulgariia_otkri_nefta/