Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

nik1

Потребители
  • Брой отговори

    15096
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    273

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1

  1. + Лихтенщайн (няма договор за защита с никого) + поне още 9 държави (имащи или не договори за защита с други страни) -------------------------------------------- Аз не твърдя че не трябва да имаме армия, вие твърдите че трябва да създадем паритет спрямо всички съседи, особено визирайки гласно или не Турция. Разбирам в момента че и ти "въртиш"и дърпаш в тази посока Това е сбъркана работа, както и да го гледаме: 1. Няма как седем милионна държава да осигури военен паритет спрямо 120 милионните си съседи , хеле да реши да се защитава сама и еднолично (мислете и за това което написах за Косово) 2. С поне трима от съседите си България е военно-политически съюзник (съюзите са за това,държавите да се пазят взаимно, а не да се нападат, ако мислиш обратното -то аз не виждам кое ти е наред в логиката и разбиранията). 3 Живеем в Европа , а Европа си е съдалала и изградила различни механизми за предотратяване на военните конфликти и опитите за прекрояването на границите (някои хора живеят в 912 година, в 1912 година и то като забравят че тогава сме в съюз, най-вече забравят уроците от 1913 година, и/или живеят в 1982 година)
  2. В момента има немалко държави без армия, включително и такива които не са в някакъв съюз (никой не е поел задължението да ги брани), и не ми е извстно някой да ги е завладял, или да се е опитвал да ги завладее Та мислете малко по-иначе и по-широко (вярно че защитниците сте консерватотори и мисленето по-иначе принципно не ви е "силата", както се казва, ама все пак може да се опита) Има и немалко страни с армии по-малки от нашата (нали се сещате) = и пак същото.. То по тази логика Косово следваше да въведе задължителна 6 или 8- годишна военна служба, за да създаде паритет със Сърбия, а ако Сърбия влезе в НАТО преди Косово, то по логиката "страх лозе пази" следва на всяконовородено косоварче да зачисляват по два автомата Калашников.. Някак си нещата не са както трябва в тая логика..
  3. Не мисля така за граничните полицаи (или за полицаите?) - че са основно заети да въртят "бизнеса с имигранти", по-скоро мисля или се убеждавам все повече, че големия брой навлезнали нелегални се дължи на пропуски и малфукции на системата (вижте изцепките и неадекватността на г-жа Министърката и си правете изводи) През слънчевият и топъл ноември 2015 година си направих една почивка на Резово (всъщност обикалях из Южното черноморие, но се прибирах в хотела в Резово за да нощувам). Без да знам кой отсяда в хотела в Резово, си резервирах стая в него предварително. Когато отидох на място , разбрах, че в хотела отсядат полицаите (Не бих си резервирал този хотел, ако знаех, че там са настанени полицаите- просто като повечето хора в България си имах предразсъдъци) Да обаче се оказа, че предразсъдъците ми са бая погрешни. От разговорите с част от полицаите разбрах, че са обикновени хора (като всички българи) - в мнозинството си скромни и възпитани (е имаше такива, които не поздравяваха, но такива има и на работата ми , и в моя блок, "мърша има във всяко стадо" както се казва), и честно изпъляващи службата си, освен това страдащи, че са отделени от семействатата си (комадироват ги за по една седмица - след което се сменят) Но сега като се замисля, тези хора може да не са били са точно гранични полицаи, а редови, които ги командироват на границата (имаше една ротация, при която дойде нова група полицаи от Кърждали, ама какви са били там в Кърджали- не знам). И като говорим за войска - през втората вечер от престоя пристигнаха и военни полицаи, и същите оставаха там и през следващите дни. ПС Друг е въпросът, че точно на Резово не знам как може да се пресече границата по това време -1 отсреща има военно присъствие на братята турци, 2 всички пътища и пътеки минават през Резово, местните не са балами, а дори и някой от тях да е в играта, то най-вече има доста външни - я почиващи, я риболовци, които бройкат, гледат и зяпат и ако видят някой арабин или група такива, веднага ще ги изпеят. (през есента много риболовци - лодкаджии от цяла България ходят на Резово за да хванат големите риби/големия улов - есента е сезонът на пасажите на почти всички риби в морето и реката) В тая връзка, бая се чудих защо има толкова много полицаи в региона.
  4. Дневалства, въоръжени наряди (моите са поне 120, спрях да ги броя след като станаха 100 , и то при условие че не съм бил кашик, и не съм служил в кашишко поделение), та дори и строевата подговотка, където набиваме крака като сбъркани, са все неща които човек гледа да забрави...
  5. Как кой? Вижте по-горните постове (аз не визирам теб и твоите постове, дори намирам логика в аргументите ти) Да принципно е така, съгласен съм с теб ,но все още "нещата" (за мен лично) си остават безпринципни , да не се повтарям - написал съм го по-горе..
  6. Вижте великата Сърбия с цялата и армия (от остатъка на Югославия) за колко време след бомбардировките на NATO "сдаде багажа".. Абсурдно е да се мисли и пропонира нещо в тази насока..(само русофилите не го разбират, забележка: в България под русофили се разбират тези които обичат Русия повече от България, а не тези които просто симпатизират на руснаците) ----------------------- Ако виждам нянакъв логичен (малко или повече) аргумент "за" - той е че кризата някога ще свърши, и принципно няма нищо лошо в това да имаме по-висока боеспособност.. Само че нещата не приличат да са принципни 1. Идеята идва от шапкарите, а не от хората (гражданите) което я корумпира, 2 Част от политиците,които подкрепят идеята, я изполват само като средтсво за извличане на "дивиденти" (пак е същото), 3. Няма анализ и синтез (защо, какво се цели, и как ще стане , по какъв начин ще се постигне), та се създават изкуствени спорове и дилеми, вместо да се дискутират и търсят решения на истинските проблеми на България (и/или в частност на сегашната БА) -------------------- Аз съм бил в казармата в най-добрите времена за БНА, та и тогава патроните се пестяха; Просто е - те струват пари (да не говорим за цената на снарядите или ракетите), Та, искам да светна всички ентусиазирани да ходят в казармата не оставяйте с погрешното впечатление че сега ще ви дават да пуцате на воля. Най-вероятно цялото "преживяване" ще прилича на новобранско обучение (да, нищо повече, "повечето" се учи през втората половина на първата година, но най-вече повечето се научва през втората година на казармата):строева, физическа,и огнева подготовка - боравене с оръжието(прицелване, държане и т.н. без стрелба,защото стрелбите са отделни мероприятия), плюс малко тактическа, но без специалната /техническата подготовка /Ако нещо развива интелекта и способностите на хората в казармата, то е 1. техническата и специалната подготовка,стига хората да не са кашици де, и 2. участието в учения/ Та това е
  7. Оффффф аби, явно ще спра да дискутирам какво и да е с теб тази тема (просто спирам да пиша тук а вие си пишете каквото искате) Темпераментът има значение за много други неща, но не и за конкретното (дали ще спазваш етичните правила или няма - не е въпрос на темперамент!!!!!!!) Ценностите и нагласите могат се "възпиват" през целия живот на човека, като зависят от средата му..(културата на средата, на хората). То не само че могат, но при повечето хора се променят и се преподреждат (адаптират) при промяна на средата. (обратното, ако това не стане - хората се превръщат ако не в айсайдери и изпадат от тази среда, то в "неразбрани" и "странни") Баща ми се отделил от средата на сестра си (на семейството си) много млад, та няма противоречие. /Баба ми, за която пиша, ми е баба по майчина линия/
  8. ПС Математиката не е емпирична наука, т.е тя не отговаря на критериите за наука Античната и средновековна ботаника (до към 16 век) не е наука, защото е изпълнена със суеверия -вижте Hortus sanitatis и всичко останало до неговата поява; При химията нещата са подобни.. (Ренесансът е "особената точка" за науката, както се казва) За социалните науки: знанието не е систематизирано; най-често липсват единни, последователни и тествани теории (пиша в мн. число-за всяка една от подобластите); теориите и тезите трудно се подават на проверяване и опровергаване (терминът е "фалшифицируемост" - подлежащи на опровергаване, опровержимост). Поради това по-голяма част от тези науки "изпадат" от науката, а тези които не изпадат - остават на "най-ниското ниво" на науката.. Какви са критериите за наука (не визирам критериите на МОН)? Ето това са: Други критерии – евристични : Та това е Давайте с плюсовете /вярно че не съм сладкодумен като Южняка, но на мен логиката ми е стихията/
  9. Точно така - религиозността, както и нерелигиозността (демек - атеизмът) не са мемове..
  10. Има общоприета дефиниция, според която се оценява религиозността, и тя е : "Вяра в Бог" (но не вяра в какво да е ирационално нещо,.а конкретно в Бог) и/или "Отдаване на голямо значение на религията в живота на дадения човек ("religion" в английския език произхожда от латинската дума "religare" и означава "възстановяване връзката с Бог" https://www.wordnik.com/words/religare) ". Обратното е атеизъм и ниска (или липса на) религиозност..
  11. Възпитание, култура и ценности са Аби, темпераментът е нещо друго Не не казвам такова нещо, казвам че първите са "разтворител" и че не може да се твърди че религиозните хора (от дадената религия, традиционната да кажем) са по-добри от другите, важен е материала..
  12. Върбанов, в интерес на истината православната църква в България не е преследана от режима, а е приобщена като казионна, разбира се като неудобните и несъгласните са репресирани, но акцентирам - църквата не е преследвана или банирана както става в Русия (има доста материали в списанието "Християнство и култура" по-въпроса на отношенията на църквата ни с властта) Нещо повече - в закона за Вероизповеданията от 1948 година и в Димитровската конституция са гарантирани нейната независмост, и правото на свободно вероизповедание на гражданите.. (това че властта е следяла и слухтяла по Ввеликдените за мен е разбираемо и не ме учудва - всяка тоталиарна власт би го правила и би се страхувала от събирания, И Гестапо е слухтяло в църквите) Каква е "уловката" с БПЦ (има "уловка", разбира се, всъщност те са две)? Първата е такава каквато е и при случая с профсъюзите. БПЦ е превърната в казионна организация,като неудобните са отсранени (това не пречи на Дядо Максим, макар и човек,който е послушен на режима, да се опитва да работи за благото на църквата - например той успява да издейва издаването на библията по време на режима). Има още една уловка - и тя е че имотите на църквата стават държавно притежание и немалка част от тях са превърнати в културни ценности (демек са си сменили предначначението, което е пряк удар върху църквата) ------------------------------- Аз съм отраснал в католическата махала в родния ми град, и мога да ти кажа че Падрето (дядо на мойта приятелка от детството Жанчето) си ходеше всеки ден на служба, а бабите от квартала съвсем спокойно си ходеха в католическия и православния храм (те са съвсем близко един до друг) (това е в отговор на митотворчеството че првославната църква и вярващите в България са били преследвани,з абележка не твърдя че ти създаваш такова, просто принципно съм против популизма) ПС С Католическата църква нещата не са точно така, там нещата са по-хард, няма кадифени ръкавици..
  13. ПС Баба ми атеистката (кръстен съм на нея, и тя ме отгледа, заедно с дядо ми) беше изключително човечна и толераттна към всички хора, и освен това природно интелигентна жена (и красива "отвън" и "отвътре") а на всико отгоре беше много скромна Ако беше живяла в средновековието то щяха да я провъзгласят за светица (всъщност бабите от квартала и всички които я познаваха повтаряха - баба ти беше светица). От друга страна - една от сестрите на баща ми, която пък се кръстеше и ходеше на църква - се опита да ни "обере" когато баща ми почина (опита се да ни вземе наследсвеният дял,моя и на майками от бащаа ми, и всъщност успя да вземе по-голямата част от него) Искам да ти кажа с две думи нещо просто: културата и възпитанието са най-мощният разтворител на етиката и на морала, който религията се опитва да прокарва..
  14. Тази дума се научава ако човек чете достатъчно се ерудира - т.е ако човекът е прочел достатъчно и се е ерудирал, не мислиш ли?.. Аз не я знаех допреди 20 или 25 години, защото не ме вълнуваше проблема как да се определям (никой не ме питал,не съм участвал в обсъждания,темата с религиозността не ме вълнуваше, и в този смисъл) .Майка ми и баща ми - атеисти, обикновени служещи и не особено ерудирани - не я познаха до смъртта си, а какво да говорим за баба ми домакинята със завършен седми клас-също атеистска. Дядо ми мебелистът също беше атеист (нямахме една икона в къщи) Неговата сестра, която живееше с нас, в нашия двор (навремето хората са живели в дворове с повече отедна къща в двора, дядо ми беше главата на семейството и на сестра си също,която пък беше по-голяма от него, но си остана мома) също беше атеистка (тя може да е знаела нещо по въпроса, защото беше учителка).. И така до пра-пра-дядо ми (един от тях - по линията на баба ми)- които е бил е салджия и и е извършвал "смъртни грехове" върху богатите турци които е превозвал със сала си по Марица (разбира се че не е бил християнин и вярващ, вярващите имат страх от бога и от ада) /Бих се обзаложил че някои хора от пишещите тук въобще не подозират че са атеисти, само защото не познават добре дефиницията, и си мислят че щом като посещават църква на Великден или пък са кръстени,то не са такива, демек защото смятат че спазването на традициите е проява на религиозност; Това обаче не е вярно/ Ако говорим за племена без метафизични представи - има познати едно или две такива такива племена, Когато имам време ще проуча въпроса и ще дам повече информация.. Науката е отскоро, но пък през 20 тя век се разви експоненциално,г реща ли..Не че науката ерозира - по скоро тя се подчинява на "закона за намаляващата доходност" Образно казано и преведен на разбираем език той гласи следното всеки нов качествен скок или пробив изисква по-големи ресурси и инвестиции от тези които са направени за предишния, т.е в най-лошия случай науката в един момент практически ще спре да се развива.. За Аспандиант- дефинитивно погледнато математиката не е наука; дефинитивно не са науки и античната и средовековната ботаника и химия (но са еволюирали в науки по-късно, разбира се - алхимията е отпаднала) Някои от социалните са науки на "най-ниското ниво" (като психологията) на науката, т.е не се изключват напълно и всички (има една тема в която сме дискутирали надълго и нашироко кое е наука, и защо)
  15. В цял свят има атеисти, които дори не знаят тази дума.. Почти всички първобитни общества имат метафизични представи (има едно или две изключения) , но "заложеното" в хората не е религиозността, а нуждата им от смислено, логично и обхватно обяснение (обясняване) на нещата, света, нуждата от познание, от това да имат концепции за него.. Когато науката не е съществувала, то религиите са били достатъчни, факт е че с развитието на знанието и образованието, религиите просто деградират, което пък показва че религиозността не е "заложена"..
  16. Монументализъм/себеизтъкване: Абсолютистко (догамитично) мислене, примирение със социалното разслоение, липса на критичност към авторитетите, негативно отношение към промяната и усъвършенстването, икономическата изостаналост и слабо икономическо развитие = висока религиозност и бедност.. Едно от най-важните следствия от монументализма е силната религиозност (в една от близкоизточните религии, които учат на абсолютистко мислене). Корелацията между тях е 0.93**. Хората в стабилните монументалистки култури се харесват и имат положително мнение за себе си. В тези култури се приема добре идеята за съревнование, състезание между хората, приемат се добре всякакви предизвикателства, които доказват лични качества. Силно залегнало е желанието да се покаже лично превъзходство чрез съревнование. Бедността се счита за нормален резултат от съревнованието – щом едни печелят, други неминуемо губят. Затова има и голямо примирение със социалното разслоение и бедността. В стабилните култури се избягват смесените чувства и се приемат и следват сляпо определени норми за поведение, наложени от власти или религиозни водачи. Монументализмът корелира силно освен със висока религиозност, и със слаба образованост, силна консервативност и отхвърляне на новото, негативно отношение към промяната и личностното развитие и усъвършенстване. Негативни резултати от монументализма за обществото са бедността и слабото икономическо развитие, консерватизмът, ниската образованост. Ниското самочувствие път корелира с висока образованост, икономическо развитие, ниска религиозност и национализъм, стремеж към себеусъвършенстване. Все пак има доста богати, образовани и развити държави, като САЩ, които са и монументалистки, горди, релиозни и ориентирани към себеизтъкване и личностно съревнование. Причините за икономическото развитие на бедните и богатите държави са различни, просто няма едни рецепта за всички. ПС Извод: Хората у нас (културата ни е с високи стойности на гъвкавост/себезаличаване!) май са бити напразно, дето се казва.
  17. Според анализаторите на Галъп резултатите водят до извода, че нивото на религиозност е силно обвързано с жизнения стандарт в дадената страна. Страните с близки до стоте процента резултати са едни от най-бедните в субсахарска Африка и Азия България е сред най-малко религиозните страни в света, стана ясно от проучване на Галъп, цитирано от EUobserver. Допитването е било направено в 143 страни, като редом с българите като най-малко религиозни се определят също и финландците, холандците, естонците, латвийците, литовците и британците. При скандинавците, при нас, българите и при нискорелигиозните източноазиатци оказва влияние и културната особеност гъвкавост/себезаличаване Vers монументализъм/себеизтъкване Характеризира се: с високите нива на неодобрение на авторитетите - факти от изследванията на WVS ( а в абрамистичните религии Бог е авторитетът), с високите стойности на несебехаресване и ниска нива на гордости - национална, лична (обуславят и са свързани с ученолюбието- хората обичат да научават новите неща, също да заимстват нови неща, от други култури), но най-вече високите нива на несебехаресване са причината да не се приема идеята за живота отвъд. (човек, който не се харесва на тоя свят няма никакви мотиви да вярва в живота отвъд, защото той е повторение на този; всъщност ако човекът вярва, той ще вярва в нещо друго като прераждането и усъвършенстването- да, и ето къде е скрит "ключа за бараката на Будизма") На "монументалистичния" край са близкоизточните култури, квази-"арабските" такива (северна Африка), латиносите от северната част на Латинска Америка, западно-африканците и някои индустански етноси. (тук пък е скрит "ключа за бараката на абрамистичните религии") https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=monumentalism+versus+flexibility+ https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=monumentalism+versus+flexibility+p 6.Стабилност/гъвкавост (monumentalism versus flexumility). В първата си книга “What makes us different and similar” 2002 Минков разглежда стабилност/гъвкавост като самостоятелно културно измерение, към което принадлежат себеизтъкването (гордост) и себезаличаването (скромност). Корелацията между стабилност(монументализъм) и гордост (себеизтъкване)е особено силна: r=0.90**. Във второто и преработено издание на книгата си авторът разглежда себеизтъкването и себезаличаването като отделно културно измерение, макар и да признава , че те силно корелират и се обясняват логически с монументализма. Дали ще ги разглеждаме по отделно или заедно зависи от това колко детайлно искаме да вникнем в тях и в свързаните с тях явления. Под монументализъм (стабилност) се разбира тенденцията човешката личност да бъде монолитна: стабилна и непроменлива, като от гранит. Личността е праволинейна, а двойствеността се порицава остро. Навсякъде човек трябва да бъде един и същ, да следва едни и същи правила и норми, а изключения не се допускат. Пример затова са арабите: когато те са в чужда култура, очакват местната култура да се нагоди към тях или да ги толерира;нагаждането на арабина към местната култура (чрез спазване на чужди обичаи, смяна на името, изоставяне на собствените обичаи и др.) е немислимо. Общества и култури, при които се смята, че човек не е един и същ през целия си живот, промяната не само е допустима, но и желателна, и хората трябва да се нагаждат към условията както решат за добре се определят като гъвкави. Монументализмът корелира силно със себеизтъкване. В едни общества се приема, че себеизтъкването, стремежът да покажеш, че си нещо повече от другите, да надделееш над тях, се гледа с лошо око. Очаква се човек да е скромен, сравинително еднакво знаещ или незнаеш, еднакво успял или неуспял. В други култури стремежът за съвернование, себеизтъкване, себедоказване, да направиш впечатление и стремежът да се покажеш, е доста подчертан. Дори от дефиницията за монументализъм да не става ясно за същността на феномена, от явленията, които корелират с монумантализма, се придобива по-ясна представа. Монументализмът корелира изключително силно с гордост ( от каквото и да е – род, семейство, родина, нация, раса, религия, индивид и др) : r=0.90**, даването на бакшиши и щедростта, избягване на спестовност, стремеж към взаимопомощ и помагане на хора, които не са ни преки конкуренти (например помощ на инвалиди, слепи, отстъпване на място в автобуса и др) – корелацията между монументализъм и взаимопомощ е 0.87**. В монументалистките култури се отдава силно значение на труда, а дали наистина се работи е съвсем друг въпрос: r=0.76**, битува и схващането, че да се живее в охолство е срамно – r=0.54**. Монументализмът и стабилността на културата корелират силно негативно със стемеж към самоубийство – r= - 0.77**. Хората в стабилните и горди монументалистки култури имат много по-слаба склонност към самоубийство, защого виждат себе си в далеч по-положителна светлина, отколкото гъвкавите и скромни общества. Монументализмът корелира с постоянство на характера и мисленето: r=0.57**. В монументалистките култури е разпространено абсолютисткото(аналитично мислене), при което нещата се делят винаги на две категории – добро и лошо, правилно и неправилно, което представлява пренасяне на стабилността в начина на мислене. Междинни положения във възприятието на света не същестуват. В гъвкавите култури мисленето е холистично. Едно от най-важните следствия от монументализма е силната религиозност (в една от близкоизточните религии, които учат на абсолютистко мислене). Корелацията между тях е 0.93**. Хората в стабилните монументалистки култури се харесват и имат положително мнение за себе си. В тези култури се приема добре идеята за съревнование, състезание между хората, приемат се добре всякакви предизвикателства, които доказват лични качества. Силно залегнало е желанието да се покаже лично превъзходство чрез съревнование. Бедността се счита за нормален резултат от съревнованието – щом едни печелят, други неминуемо губят. Затова има и голямо примирение със социалното разслоение и бедността. В стабилните култури се избягват смесените чувства и се приемат и следват сляпо определени норми за поведение, наложени от власти или религиозни водачи. Монументализмът корелира силно освен със висока религиозност, и със слаба образованост, силна консервативност и отхвърляне на новото, негативно отношение към промяната и личностното развитие и усъвършенстване. Негативни резултати от монументализма за обществото са бедността и слабото икономическо развитие, консерватизмът, ниската образованост. Ниското самочувствие път корелира с висока образованост, икономическо развитие, ниска религиозност и национализъм, стремеж към себеусъвършенстване. Все пак има доста богати, образовани и развити държави, като САЩ, които са и монументалистки, горди, релиозни и ориентирани към себеизтъкване и личностно съревнование. Причините за икономическото развитие на бедните и богатите държави са различни, просто няма едни рецепта за всички. Един интересен резултат от монументализма са ниските нива на завист. Обикновено в монументалистки държави фактът, че някои е по-добър в нещо, или по-богат или успял се приема като естествен резултат от съревнованието. Успехът на другите може само да мотивира хората да се съревновават още повече, за да постигнат същия упех или да го отнема от победителя. Завистта се забелязва повече в скромни култури, които избягват съревнованието. В такива общества широките социални разслоения и различия между членовете им се считат за нещо лошо, за патологично състояние на обществото и сеят смут и несигурност. Ако някой изпъкне над другите, обикновено се наказва със завист, недоверие. Завистта може да се обясни и с липсата на възможноста за израстване и трупане на богатство, характерна за бедните държави, които избягват личностното съревнование. На тази тема може да се разсъждава още. За логиката на тези кореланти може да прочете подробно в двете книги на доц. Минков: “What makes us different and similar” 2002 и “Защо сме различни” – второ преработено и допълнено издание 2007. Индекси на монументализъм (Минков,2002). Като най-монументалистки държави се определят Мароко 338 , Египет 319, Йордания 316, Пуерто Рико 312, Венесуела 309, Ирак 307, Нигерия 306, Иран 291, Танзания 284, Алжир 277, Бразилия 266, Пакистан 262, ЮАР 254, Индия 225, Аржентина 207, САЩ 206, Албания 172, Румъния 171, Македония 166, Канада 166, Австарлия 163, Нова Зеландия 151, Испания 145, Сърбия 137, Босна 128. На дъното на класацията по монументализъм са Япония 46, Китай 51, Тайван 56, Естония 65, Северна Корея 74, Русия 74, Беларус 74, Украйна 76, България 86, Швеция 96, Финладия 114, Норвегия 117. Причини за появата на стабилност/гъвкавост. Причините за това, защо някои общества са по-монументалистки и стабилни от други са комплексни. В най-широк смисъл ексклусионистките култури (колективистки) са по-монументалистки: корелацията между монументализъм и колективизъм е r=0.55**. Корелацията между монументализъм и себеудовлетворяване е 0.54** (Минков). Още по-силна е корелацията между монументализма и културното измерение secular versus traditional religious values на Inglehart : r= - 0.95**. листки и стабилни от други са комплексни. В най-широк смисъл ексклусионистките култури (колективистки) са по-монументалистки: корелацията между монументализъм и колективизъм е r=0.55**. Корелацията между монументализъм и себеудовлетворяване е 0.54** (Минков). Още по-силна е корелацията между монументализма и културното измерение secular versus traditional religious values на Inglehart : r= - 0.95**. Ако имаме предвид тези корелации бихме могли да обясним монументализма с колективизъм. Може да се предположи, че в обществата, които заботагяват и в резултат стават по-индивидуалистични, техните членове стават по-малко религиозни и вече не виждат толкова ясно разграничение между добро и лошо (т.е развиват холистично мислене). Това е резултат от по-високата образованост в тях. Индивидуалистките общества стават и по-малко ориентирани към съревнования, състезания и себеизтъкване, защото са богати, имат изобилие от блага и ресурси и не виждат смисъл да се съревновават за тях. Индивидуалистките народи стават и по-малко горди от нацията, историята, културата си, защото развитият индивидуализъм отхвърля идеята човек да се чувства горд от колективни ценности, като нация или история. В тези общества личната гордост е също по-ниска, защото колкото по-образован е един човек, толкова повече разбира колко малко знае и че не е съвършен. В тези общества хората имат и по-малък стремеж хората да правят родителите си горди, тъй като връзките с рода и колектива са се разпаднали. Всички тези явления корелират не само с монументализъм, но и с колективизъм (Минков, 2002). По-високата образованост може да не е пряк резултат от намаляващ монументализъм в обществото. Навярно между двете съществува сложна двустранна причинно-следствена връзка, като първото да се явява и генератор на второто, и негов резултат. В образованите общества хората стават по-малко религиозни, по-малко горди и по-малко ориентирани към съревнование. Така развитието на образованието предизвиква спад на монументализма. От друга страна спадът на религиозността разбива абсолютистокот мислене и води до по-ниска гордост, така хората приемат, че не са съвършенни и търсят начини да се усъвършенстват чрез образование. В монументалистките култури хората обикновено се възприемат в положителна светлина и се харесват повече, отколкото тези в гъвкавите. Това е така, тъй като в монументалистките общества хората възприемат себе си като стабилни, постоянни и непроменливи, като промяната е невъзможна. Затова имат само една възможност – да се приемат в положителна светлина и да си кажат “Аз съм най-добрият”. Ако допуснат противното, това означава цял живот да живеят с мисълта, че са негодни, глупави, защото, понеже са със стабилен и непроменлив Аз, възможност за промяна няма. В гъвкавите култури хората са с по-ниско самочувствие, но и ориентирани към постоянна промяна. Затова те допускат, че не са съвършени, по пък могат постоянно да се усъвършенстват чрез образование. Засега трудно може да се установи дали в последните 30 години монументализмът е намалял в обществата, които са забогатели и стават индивидуалистки, защото почни няма данни за тяхната гордост и религиозност към началото на 80-те. Въпреки това, тогава в определени държави WVS все пак задава въпроси, свързани с гордостта от работата, нацията и религиозността. Тези три въпроса имат много високи факторни тежести на един и същ фактор ( съответно 0.975, 0.869 и 0.857 – данни на Минков) за първата вълна на WVS между 1981-84 г. Това позволява да се изчислят техните индекси по този фактор. Корелацията между индексите по страни за споменатия фактор от 1981-84 г. и индексите за монументализъм на същите страни за 2000 г. е r=0.99**. Въпреки това става въпрос за сравнения между малък брой държави. Освен това въпросите задавани по-късно се различават от тези на първата вълна на WVS, затова е трудно да се изчислят индексите на монуменализъм за 1981-84 и тези за 2000 г. по един и същи начин. Затова е трудно да се вадят генерални изводи за развитието на монументализма между 1981-2000 г. Друг метод позволява не да се сравнява цялото измерение монументализъм за спомения период, а само някои от неговите кореланти. Така например корелацията между национална гордост зо 1981 и национална гордост за 2000 г. е r=0.53**. Корелацията между религиозността през 1981 и тази през 2000 г. е 0.90** по Spearman. Т.е страните, които са били горди и религиозни през 1981, са такива и през 2000 г., макар че са станали по-богати и образовани. Това означава, че монументализмът е много стабилно културно измерение, което не се изменило (т.е намаляло) значително през последните 30 години. Навярно икономическото развитие и образованието имат някакво влияние върху него, но те не са решаващия фактор. Доказателство за това е и фактът, че някои богати и образовани държави като САЩ са и доста монументалистки. (анализ на Минков, 2002). Племена като бушмените или папуасите нямат нужда от икономическо развитие, забогатяване или образованост, за да бъдат скромни, себезаличаващи се и да избягват съревнованията. Turnbull (1983 г.) докладва, че децата на бушмените никога не играят на игри, в които има съревнование. В началото на темата бе казано, че колективистките общества се съревновават повече, защото ресурсите им са ограничени. Но много важно е да се разсъждава с кого се съревновават. Понеже в колективистките общества същестуват много силни и сплотени връзки между членовете на колектива, то хората в тях избягват съревнование с членове на същия колектив. Съревнованието е свързано с идеята, че ако някой победи, то друг ще изгуби, ако за един има, за друг няма да има, един тържествува, друг е унизен. Развитието на съревнования в рамките на един и същ колектив би застрашило целостта му, защото членове на колектива биха били накърнени, победени от членове на същия колектив. Членовете не един колектив гледат да се поддържат, да си помагат един други да се подкрепят. Затова съревнованията за ограничените ресурси в колективистичните култури са главно с членове на други колективи. Тази тенденция е подсилена от факта, че в традиционните колективистични култури личностното превъзходство и социалните позиции са предварително предрешен въпрос – социалното превъзходство се предава по наследство и няма смисъл от съревнование, за да станеш лидер. Ако членовете нямат някакви дадени по рождение привилегиии, нямат никакъв шанс да получат власт, ако се трудят усърдно и покажат лично превъзходство над останалите. В такива общества обикновено не се трупат излишъци от оскъдите ресурси, а те се разпределят на равни дялове или порции за всеки член на колектива. Така се избягва съревнованието между членовете на групата , което би застрашило нейната цялост. На всеки се полага равна част от общото (улов, риба, месо) без да му се налага да се съревнова за него, дори и да не е участвал в лова. Т.е след като ловците уловят плячка, тя се разпределя по равно между всички. Хората избягват да трупат излишъци и така да развиват гордост или материално превъзходство и себеизтъкване, защото ако някой получи повече от дела, който му се полага, това означава, че за друг няма да има, и отново би застрашило целостта на колектива. Равномерното и справедливо разпределение на оскъдните блага трябва да предотврати възниккването на конфликти и разпадането на колектива. Така колектива сам по себе си не е фактор за развитие на ориентация към съревнование. А който се съревновава и печели, става по-горд. Основен генератор на съревнованията и гордостта в такъв случай е съревнованието с други колективи. За да развият компетитивните си способности, още от малки членовете на колектива се възпитават чрез съревнование, което ще им помогне да оцелеят по-късно срещу други колективи, чрез състезателни игри. Това обаче се отнася предимно за колективистки култури, които оцеляват с оскъдни ресурси и обитава територии със сурови природни условия. Какво става обаче ако по различни причини липсват други колективи, с които едно племе да се съревновава за оскъдните ресурси. Такъв е примерът с бушмените, които живеят изолирано и рядко имат контакт с други племена, но също така и с ескимосите инуит и нециклик, които практически са единствените обитатели на северните територии. Ако не им се налага да влизат в контакт и съревнование за ресурси с други племена, или подобни срещи са оскъдни, членовете на колектива просто не развиват умения за съревнование, а оттук и гордост. Всъщност, поради факта, че никога не са били заплашени от други племена, ескимосите така и неразвиват уменията си за водене на война. Стремежът за себезаличаване, скромността и избягването на съревнования, регистриран при бушмените, е документиран и сред ескимосите нециклик и инуит от български антроположки експедиции. Навярно това се дължи просто на тяхната изолация – племена като бушмени и ескимоси обитават сами огромни територии и рядко влизат в контакт с други племена. Тази тенденция се засилва и ако племето е малобройно, няма сериозни вътрешни деления или има субколективни образувания, които живеят изолирано и имат редки контакти с други. Съществуват доста надеждни исторически сведения, че някои бедни и необразовани европейски общества се придържат строго към скромност, себезаличаване и избягване на съревнованията дори през Средните векове. Почни няма персонаж в средовековната скандинавска литература от 900-1 500 г. сл.н.е, който да не е подигран, наказан или усмян заради своята нескромност. Това се случва дори на Тор, богът на боговете,, който е унижен след като демонстрира лично превъзходство и нескромност (Минков, 2002). Трагична е съдбата и на Гретир, героят, победил чудовището Беоулф, който е наказан, защото се е възгордял от подвига си. Старонорвежката литература е създадена в Норвегия и Исландия, относително негостоприемни земи, където гладът е бил чест гост. Суровите условия и силно ограничените ресурси навярно са накарали хората, за да оцелеят, да разчитат повече на сътрудничеството и подтискането на съревнованията и гордостта си, а не на съревнованията и себедоказването. Това навярно обяснява и особеностите на ескимоската култура. Обществата с интензивно земеделие, които изграждат широкомащабни съоръжения, като напоителни системи за напояване на оризовите полета или земни тераси, също се характеризират по-скоро със скромност, сътрудничество и себезаличаване, отколкото с междуличностно съревнование, гордост и себедоказване. Според Организацията по Изхранване и земеделие на ООН отбелязва (2004): “Както в древността, така и днес, тежката работа, която се изисква при отглеждането на ориз – обработване на земята, земни тераси и насипи, редуване на реколтите за поддържане на плодородието и изягване на земната ерозия, дрениране, заводняване и др. – изисква да работят заедно цели селища. Стремежът към сътрудничество и кооперираност, които налага отглеждането на ориз, са особено видни в делтата на Меконг, където селища с различни култури, често и с различни етноси, с обединени усилия култивират земята и отглеждат ориз” (Минков,2002). Друга възможна причина за развитие на себезаличаване и скромност в обществото може да е установяването са силно деспотичните режими. През 1877 г. 80% от обработваемата земя в Русия е собственост на аристокрацията, докато селяните владеят една 6 % (Ленин, 2004). При тези условия безимотните маси просто нямат основа за съревнование. Освен това, руските селяни, както и японските по времето на шогуната, а и след това, са на практика роби на своите феодали – крепостните селяни нямат парво да напускат земята на феодала без специално разрешение. Затова не е странно, че чувството на скромност е типично за руските и япоските селяни. Положението в България не е по-различно: народни поговорки учат че “преклонената глава сабя не я сече”. Произходът на руската дума за гордост е имала силно негативна коннотация в миналото. Тя поризлиза от славянската дума “грд” – грозен, и силно наподобява английското “ugly”, което има същото значение. Тя е близка и до латинското “gurdus”- глупак (Vasmer,1986). Всъщност, до сравнително скорото заемане на същата дума (гордьi) от руския, българският език няма дума за гордост в положителен смисъл. Идеята за гордост просто не съществува в българската култура (Минков,2002). Междуличностното съревнование и себеподсилващи (self-enhancing) чувства и поведения са позволени и се развиват наблюдават между членовете на един колектив в някои традиционни общества, които се характеризират с някаква, средна или по-ниска, степен на изобилие на храни и ресурси. Така например североамериканските индианци от североизточния бряг на Северна Америка (ирокези и някои други) практикуват patlatches – публични церемонии, на които мъжете се сравняват по престиж и богатство, демонстрирайки статусни символи или своето богатство (Франц Боаз). В някои племена от Екваториална Африка определени дни на годината мъжете също се съревновават един друг в боя или чрез различни упражнения за издържливост, за да заслужат съпруга или да преминат от едно социално стъпало в друго. Такъв е случаят с племето хамар, обитаващо плодородните низини на р. Омо в Южна Етиопия. За да станат мъже, момчетата хамар трябва да демонстрират способността си да претичат няколко пъти по гърбовете на говеда. Мъжете от племето имат по две стада, съставени от говеда, бикове и кози – едно на далечни пасища, и друго в дома. Мъжете от различни кланове на племето динка в плодородните земи на Южен Судан се състезават по борба, за да спечелят булка, но само тогава, когато има изобилие от храна, която да ги направи силни. Мъжете от това племе плащат и зестра за съпругата си във вид на крави – получава я този, който предложи най-много крави на рода на булката (предлагат се средно 400-500 крави на род). Всъщност, младите жени са основен източник на забогатяване за семейството си – красивите момичета означават повече добитък като зестра. И в двата цитирани случая демонстрацията на превъзходство – повече добитък, богатство, сила – носи някаква облага за победителя, например заслужават съпругата си. Но материалното превъзходство е възможно само ако има излишък от ресурси. Племето динка рядко убиват кравите си за храна – използват ги за мляко, кръв и зестра при брачни споразумения. Основен източник тези племена са сорго, царевица, мляко, мед, кръв, кафе. Маите от Мексико и Гватемала се конкурират за карго – различни услуги, които предлагат на другите, което гарантира социален престиж и се явява възможност да се демонстрира социален статус и богатство, като се финансират общи проекти (мъжете се състезават един с друг да помагат на племето и да се грижат за другите). Тази структура е пирамидална и те имат въможност да се състезават за определен вид помощ или услуги, които оказват на племето, и така печелят определено ниво на престиж. По принцип всички мъже участват в тези съревнования (Haviland,1990). Силен стремеж към съревнование и себеизтъкване развиват и членовете на племето масаи-салеи в Танзания. Мъжете от това племе се делят на две групи – воини и старейшини, а социалните контакти са маркирани от силната военнизация на колектива. Дори и при тези общества обаче, членовете избягват съревнование с други членове на колектива си когато става въпрос за прехрана. В този случай се наблюдава сътрудничесто и взаимопомощ. Това би могло да се обясни и с факта, че имат известен излишък на блага и ресурси и не им се налага да се борят за тях. Така съревнованията се развиват и практикуват в традиционни общества, които се характеризират с определено излишество на ресурси. Членовете на тези колективистични култури се съревновават по между си, демонстрирайки материално превъзходство или социален статус, за да спечелят някаква облага за себе си – нов социален статус или предимство в брачни споразумения. В същото време се съревновават с други кланове или племена (колективи) за прехрана (в случая с племето динка съревнованието е с други кланове за пасища на добитъка си). Обществата, които позволяват полигиния, като централна Африка, също се съревновават за жените си, като плащат за тях (Schwimmer,2003). За да бъде избран за младоженец, мъжът трябва да демонстрира статус, трупайки състояние, с което после откупува булката от нейните роднини (зестра). В моногамните общества като тези на Европа и Източна Азия, обикновено булката е тази, която носи някакви предмети (чеиз) в дома на съпруга си. Няма данни за съревнование за булката, въпреки, че финансовият статус на мъжа определено е бил важен фактор. В съвременните индивидуалистични култури на Западна Европа и Северна Америка на мъжете също не се налага да се съревновават за съпруга, тъй като това е въпрос на личен избор, които налага взаимно съгласие и не зависи от одобрението на членовете на колектива (които да оценяват материалното или физическо състояние на претендентите). Гордостта и монументализма на англосаксоните общества извън Европа може да се дължи, поне до известна степен, на факта, че техните основатели са били относително свободни да се съревноват за природните ресурси на новите земи, които не са били никак ограничени. Този съревнователски дух е запазен и до ден днешен в САЩ. Очевидно причините за зараждането на монументализма са разнообразни и трудно би могла да се търси една основна първопричина. Избягването на съревнованията и себедоказването у богатите западни държави се обяснява с техния развит индивидуализъм. Скромност и себезаличаване развиват бедни родови култури, които живеят в негостоприемни условия, неплодородни земи и силно ограничени ресурси. За да запазят целостта на колектива си, те практикуват равномерно и справедливо разпределение на ресурсите между всички членове на in-group – ата. Ограничените ресурси и тежките природни условия, в които живеят, ги карат да търсят сътрудничество и взаимопомощ един с друг. Съревнование и стремеж към себедоказване и изпъкване се наблюдават у някои родови култури, които живеят в средна или по-ниска степен на излишък от ресурси. Въз основа на излишъците, членовете на колектива се съревновават едни с други, за да спечелят някаква облага за себе си, и с други колективи, родове и племена – за прехрана. Повечето културни явления в обществата са сложни – често те се обуславят от няколко фактора или причини, силно вплетени един в друг. Все пак един сериозен и задълбочен анализ би спомогна кълбото да се разплете, поне донякъде. Самият процес на анализ също е особено полезен.
  18. За мен логиката и фактите говорят за обратното, и то е че изкуственият конструкт и "мемът" е религията (са религиите), а обратното на религии и суеверия е липсата на такива.. /ако беше вярно че религията е естествен конструкт, (а съответно атеизмът - мем), то щеще да има само една религия, или един бог, обаче това не е така/ Според мен има "култура" на атеизма (свързаната е навлизането на науката и всеобщото образование в бита на хората, и с развитието на науката и научното познание/познаване, -т.е. тя е там където науката е развита, също свързана е с ниската степен на социални патологии) , а не "мода" на атеизма. За мен това са фундаментално различно неща.. Ще илюстрирам така виждането си (а то не само мое) :Каквито и моди на атеизъм да се натрапват в Етиопия, в Египет, или в Гетата от чернокожите в САЩ - религиозността там ще си остане практически същата, подобна, поне докато културата и условията не се променят..Респективно- каквито и моди за религиозност (национална) да започнат да се налагат в днешна Норвегия, или България - те няма да хванат "дикиш", защото науката и научното познание са се наложили, а нивата на социалните патологии са в порядъци по-ниски и слаби отколкото са били по време на варваризма... Ето нещо в тази връзка (*знам че обичаш да правиш коментари за авторите, и понякога да правиш политика, но ще те помоля да ми посочиш нещо конктретно, което според теб не се връзва ) http://denitoblog.blogspot.bg/2009/12/blog-post.html
  19. Спазването на традиции не е еднозначно на религиозност. Дефиницията за религиозност е: 1. вяра в Бог, и/или 2. отдаване на голямо значение на религията в живота на съответния човек По първата част на дефиницията: Мнозинството от деклариралите вяра в Бог в България (те са да кажем 30 процента от етническите българи, и по-малко при етническите турци) - вярват в Бог като висше същество , а не в персонализираният Бог-Отец-Личност, което значи че мнозинството от вярващите ...не са християни по вяра Освен това, една голяма част от вярващите вярват в прераждането, а не в живота отвъд.. /Което значи същото като по-горе Освен всичко друго - има и възрастово и полово разграничение: бабките по селата най-религиозни, младите са най-слабо религиозни..
  20. Някои мемове инфектират, а други не...което ни отпраща в началото на дискусията за културата. Мемовете според мен са носители и медиатори, но те самите не създават култура (културни особености). Това мисля е лесно доказуемо, ако не е и очевидно: По време на т.н. социлаизъм не станахме нито по съвестни, нито "човекът стана брат за човека", въпреки облъчването от лозунги. Нито сега пък нивата на корупцията намаляват, въпреки облъчването че корупцията вреди на обществото. Което значи че има нещо друго /има други неща/, което създават, или са отговорни за култура ни. ------------------ В тази връзка, тезата че сме станали атеисти, защото социализмът е влиял на населението мемонично, също не е много състоятелна 1. Първо: българското общество притежава солиден (като софтуер на ума) заряд на нерелигиозност, много преди "соца" - скептичност, ако не и циничност към авторитети и към институции, а такива са са Бог, Султан и Църква. /Вижте какво пише Петър Бакшев в неговата история за "схизматизците", Вижте Алеко Константинов и циникът и атеист Бай-Ганьо / 2. По време на соца бяха намалени социалните патологии (не точно и само заради самия "соц", а заради това че той се случи във втората половина на 20 век, векът на социлен и икономически напредък , обусловен от революциите в в наука, техника, технологии, енергетика и добив на полезни изкопаеми) 3. Много нации в Западна Европа - заради причините от 1 и 2 също са слабо (ниско религиозни)в момента , и то без да са преминали пред командно административен социализъм.. (При най-религиозна западна страна, Щатите: 1. Се смята преобладаващо че "Авторитетът е добро нещо", и 2.Нивата на социалните патологии са доказано най-високи спрямо всяка друга западна и богата страна)
  21. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5
  22. България има разни крепости по Дунав, а всичко останало е класически Пакс номадика с разни вождове и смесено население; вождове верни на България ("българите") или на Константинопол (според мен - това излиза като извод, когато четем Геста-та освободени от етнонационални и патриотарски предразсъдъци), къде рода, къде не на някого. ПС По време на първото българско царство има построена само една българска крепост на север от Дунав (повечето я знаят, но които не я знае може да погледне това: http://www.academia.edu/2391166/The_Provincial_Stone_Fortresses_of_the_First_Bulgarian_Empire_9th-beginning_of_the_11th_c._in_Bulgarian_with_English_resume-variant_before_final_edition_ ППС Нищо лошо няма да стане, ако се отървем от наследената от комунизма етно -национално-центрична историографска "култура". Напротив мисля, можем да разберем много повече за нашата история и за нас самите.
  23. Милим "на дребно" и "на парче" (и аз го правя), но има и други алтернативки; например алтернативата на "единия цар" -условно "Иван Асен 3", които успява да консолидира християните от Балканите около Търново ("ключът към бараката" е мотото "Един цар и един патриарх"), и в този смисъл темата следваше да бъде "Падналата Византия".. (Забележка: в действителност Константинопол/Византия пада през 1453 година, така че дотук зададената заглавна тема е некоректна /невярна фактологично, и мисля че "принципно" е объркана);
  24. Ако на север от Дунав няма български църкви, то за каква точно "Отвъддунавска България" следва да се говори? "Военен контингент" (кому е нужен и защо ?), "хранени хора"(?), или "Big-man" обединения - формални или неформални съюзници, с запазена степен на автономия? Въпросът в какво принципно се състои присъстието на "България" май не е решен , а се правят предположения и се чертаят с лека ръка "патриотични" карти.. /За последната карта на Кал - фактът, че в региона живеят оногондури, не прави региона автоматично политическа част от България; Така както по целите Балкани живеят славяни, вклчително и в Атика, този факт сам по себе си не прави регионите политическа част от България/респ Сърбия/ Много повече и сигурни данни имаме за България по времето на Иван Асен II, заедно с с васалите му; та ако говорим за този период - сигурно е, че по това време Българя е много голяма по територия, и не само това, политическото и влияние на Балканите е най-голямото за цялата ни история.
  25. "Руският език в американското кино" http://www.adme.ru/tvorchestvo-kino/russkij-yazyk-v-amerikanskom-kino-378405/ (Някои от надписите са на български, защото филмите са снимани в България; авторът на статията или не знае български, или игнорира този факт) Е..гати смешката ЛШТШФУМ KINIAEV Разбираема грешка: объркване на "У" и "Ч" "ДЕРГАТ" и "ДИХАТЬ" Безсмислици ? "Почти Правда"- шедьовър, направен с чувство за хумор: «Депутаты сдают валюту», «Министр Грызлов объявил войну мигалкам», «Маниакальное увлечение Симоне» и «Гроза разгрозилась». За цялото семейство - ОРЪЖИЕ Тук се е използвала и Google " преводачка" ХЛЕБ В ПЕЧАХ (хляб в печките) Сироп МОЗОЛИ (Сироп от МАЗОЛИ) Кадър от шпионската комедия "Чък" Без правописни грешки "Почта Росии", има клонове в България

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.