nik1

OT За Филибето: http://www.europeanbestdestinations.com/best-of-europe/european-best-destinations-2016/ (3-то място за Филибето за 2016 година, в класацията за най-добра европейска дестинация) http://www.vesti.bg/razvlechenia/puteshestvia/plovdiv-v-top-10-na-destinaciite-v-sveta-za-2015-6025618 (6-то място за Филибето за 2015 година в класацията на "Лоунли планет" ) Пловдивски забележителности ги има в разни класации ПС http://www.investor.bg/novini/346/a/plovdiv-e-lider-v-kulturniia-turizym-u-nas-za-2015-g-204704/ Отскоро Филибето е и индустриалната "столица" на България, но това е друга тема - вижте и в темата "България на три скорости" https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=Пловдив е индустриалната столица на българия

Мисля има какво уникално да се види от всички чужденци в България, не сме съвсем забутани - Несебър и Пловдив например са в топа на няколко международни класации. (Имат по нещо уникално, което го няма никъде). Руснаците са очаровани от "розовите неща ("козметика и продукти"), от екологията (Балкана, Родопите, по местните зеленчуци и плодове,и балканската ни кухня) - все неща които руснакът няма в родината си.. --------------------- Поуката мисля е, че парите могат да се взимат, но без да се унищожава и вандализира безогледно.. Цитатът синтезира проблема: Ако процесът продължи, вездесъщият български тарикат може би най-сетне ще разбере какво има предвид фолклорната мъдрост, която казва, че прост човек лесно настива.Българският морски бряг необратимо губи своето някогашно очарование и привлекателност, но сигурно все още може нещо да се направи и каквото е останало да се спаси. Какво може да се направи?Първо, държавата трябва да излезе от малоумния унес, в който живее от 20 години, и спешно да изгони мутрите от плажовете. Ако местните общини си събират поне част от дължимите данъци, могат спокойно да поддържат плажовете, както беше в домутренските времена. Ако искат, да забиват чадъри, но на 20% от пясъка. Не повече. После трябва да се гарантира свободен достъп на гражданите до цялата брегова ивица. С морето може да граничи само държавата. Който си е направил частна морска граница, ако обича, да осигури достъп до брега. Или да промени конституцията. Незаконните строежи трябва да се съборят, и то за сметка на инвеститорите, след като платят и солидни глоби. България, впрочем, е уникална страна, в която узаконяването на незаконен строеж е обичайна практика. Между другото ми разказаха за някакъв предприемач, който, след като вдигнал два етажа над разрешеното, върху покрива построил параклис, за да не посмее никой да му бутне строежа. Лукав до благочестие.Строителството оттук насетне да става само с градоустройствен план, след като е изградена инфраструктура (път, канализация, пречиствателни станции). На 150 метра от брега да не се строи нищо. Абсолютно нищо. На първа линия да се строи най-много на два етажа. Наистина два, а не четири, от които после да се развива причудливо уродлив триетажен покрив с балкони. Би било разумно да се ограничи местното самоуправление в черноморските селища относно ново строителство. Брегът е национално богатство, поради което е нормално общественият интерес да бъде защитен чрез известни рестрикции срещу местните изблици на алчност, корупция и предумишлено малоумие. През последните 15 години повечето морски общини се оказаха морално и естетически непригодни за опазване на това национално богатство. Да се твърди, че хората в други туристически страни имат по-добър вкус от българите, вероятно е преувеличено. Но там явно има начини за постигане на някакъв естетически консенсус. Администрацията слага юзда на простотията. Докато всичко това стане, България би могла да привлича туристи със стряскащо откровени послания за себе си. Светът е голям и ...сигурно има хора, за които тъжната истина би била привлекателна. Елате в страната на последните хора, които живеят без никакви правила. Елате в последното убежище на свободата. Елате да видите истински хаос, какъвто никой в Европа не може да си позволи. Заповядайте в страната на най-големите тарикати, където всеки е по-хитър и по-алчен от другия и всички дружно третират своята държава като идиот. Елате да видите какво значи глупост с умисъл. Ще ви покажем как модерният лукс се съвместява с хигиенни норми от Средновековието. Ще ви покажем "Бентли" в гето. Елате да видите с очите си нещо, което сигурно никога не ви е хрумвало - как развитието води до деградация.

PS Черноморските западни и руски туристи са също така културни, исторически и екологични туристи : ходят до Несебър, Балчик, Казанлък, Шипка, по Балкана, из Родопите, до Пловдив/София, купуват козметика и сапуни от розови деривати, ядят нашенска зеленчуци и плодове, опитват ястия от нашата кухня - изборените са уникални.. Но самия ни черноморски (морски) туризъм не струва

Не, бизнесмените и "бизнесмените" не са идиоти, просто си перат и/или инвестират парите в недвижимост..По цял свят е така: хората си инвестират парите в имоти, включително по-богатите - в хотели, макар и нищо да не разбират от хотелиерство. Нормата на печалбата от този бизнес при нас е 0,5-1 процент, но инфлацията и поскъпването на имотите ги прави атрактивни. Това не е точно туристически бизнес и туризъм и хотелиерство, ами е по скоро investment, и от тука идват цялата неразбория и несъответствия. За какво хотелиерство може да се говори при морски сезон от максимум 3 месеца и половина, при сезонен и случаен персонал? --------------- Да видим кои са основно потребителите на този бизнес: -заклети пияндета или хора свикнали да си пийват повечко и поредовно от Западна и Северна Европа и Русия (алкохолни туристи имаше и Кушадасъ, ама по разбираеми причини - малко на брой) -младежи и млади хора, изживяващи мечтата си си за много и евтин алкохол, секс и "лепа жени"(както казваше Ферди, управителя на ресторанта на хотелчето от Кушадаса- за българските плажове) -млади двойки и семейства от БГ, на които не им се кара с кола до турската ривиера, и нямат достатъчно средства за лятна ваканция в Гърция (в Гърция е по-скъпичко (понеже българина е свикнал с колата си, като с кожата на задника си, той не приема автобусното пътуване като алтернатива) -руснаци от средна възраст и техните семейства, собсвеници на един или повече от 300 00 руски имота по черноморието. ("Местни" руснаци има във всяко градче по южното черноморие, в което съм бил) - любители на морето (и плажовете) - като мен, аз ходя и в Гърция и в Турция, и бих отивал и на антарктида ако там можех да плувам и после да се излежавам на плажа.

Созопол 2015 година Малката квадратна нишата под хотела, в средата на снимката, е отвор за изходен канал, течността от който се излива в яма .... на самият плаж (попивайки в пясъка му) .

Синеморец 2015; Капанчето на плажа "Бутамята" изглежда вече се казва "Цици има по целия плаж, пици само при нас".

Някой ми беше казал че Заведението с надписа "Цици има из целия плаж , пици има само при нас" е изгоряло преди известно време. Миналата година бях за един ден на Бутамята, капанчето беше на мястото си тексът на надписа беше същия само че по красиво и ясно написан от този който е на снимката в статията (утре ще го пейстна, снимах го но явно съм качил снимката на служебния си компютър) Ахтопол е запазен и приличен/естетичен (все още).. Местните ми казаха че градът все още няма одобрен градоустройствен план , но предполагам че скоро ще му "приемат" плана и "торнадото" ще мине и през него. ----------------------------- Пуснах темата неслучайно .В събота се върнах от почивка в Кушадасъ..Който е ходил или минавал през Кушадасъ, мисля ще ме разбере. /неосманизъм, геоосманизъм , все тая- братята турци знаят какво и как да го правят: застроено , но не презастроено, строено с европейски стил, естетика и и качество (и с прекрасна инграструктура, улици и тротоари), а обслужването по хотелите е с няколко гърди по-напред с балканско-нашенското Е не съм свикнал с пазарлъка там и един път ме преметнаха с 50 лири,които изглежда хвърлих на вятъра, ама това е друга тема/

Репортаж Добре дошли в Мутросел! Welcome to Bulgaria Почти цялата истина за българския туризъм, или защо простият човек лесно настива Ясен Бориславов Снимки:Архив Хотел "Бела виста" над плажа Бутамята. Приходите от туризъм в черноморските курорти това лято са спаднали с повече от 30%, тъжно обобщиха туроператори в края на сезона. Дали е заради световната криза, или заради глупавото застрояване и мутризиране на брега? Вероятно заради двете. Но спадът на приходите всъщност е хубава новина. Възможно е да провокира мисловни процеси в туристическия бранш и в държавната администрация. Защото същинският проблем на българския туризъм отдавна не е развитието, а как то да се спре и ако може, да се върне назад. Тъй като развитието е радикално сбъркано. Туризмът е дейност, която предполага специфични човешки качества, като приветливост, гостоприемство, добронамерена общителност и най-вече въображение. Иначе казано - интелектуална работа. У нас желанието на хората да пътуват и да почиват през лятото по традиция е превърнато в ресурс от хора с оскъдно въображение, често недобронамерени и склонни към дребни, средни и по-едри шмекерлъци. Дефектите са, общо взето, едни и същи навсякъде, но най-добре личат там, където туристическата индустрия е развита през последните години. Такова място е Синеморец. То е изразителен пример какво може да постигне за съвсем кратко време симбиозата между алчност, беззаконие и простотия. Очарователното някога селце е на 5 км южно от Ахтопол. Разположено е на полуостров над устието на Велека, така че от три страни се вижда морето и това обяснява името му. Но морето вече все по-трудно се вижда. До 1992 г. там беше гранична зона и се ходеше с открит лист, което правеше мястото още по-интригуващо. Повечето къщи бяха едноетажни "шаронки" (строени с бежански заем през 30-те години), между които имаше и някои по-нови двуетажни или триетажни. Синеморец беше харесван и обичан от хора, отегчени или отвратени от тривиалните морски курорти. Летуването там минаваше за хипарлива екстравагантност. За последните десет години селото е застроено с четири- и пететажни хотели и грозновати жилищни блокове, между които тук-там се гушат стари къщи в очакване да бъдат продадени, а парцелите - застроени. Естествено, урбанизацията е направена, без да има улици, само главната и още три-четири са асфалтирани. Баналната за повечето черноморски селища тема за фекалните води, които се изливат в морето и все по-често резултатите от това се виждат с просто око, е актуална и за Синеморец. Пречиствателна станция няма. Изглежда, повечето хора, които са инвестирали тук, са харесвали селото, защото е било диво и неосквернено от строителна истерия. И са се постарали да променят точно това, което ги е привличало. Синдромът е описан от Дж. Хелър в "Параграф 22": "Сестра Дъкет намираше Йосарян чудесен и вече се опитваше да го промени." Очарователното някога село вече е придобило силуета на софийския квартал "Лозенец". Май причината е същата като причината, поради която някога на първомайските манифестации в Ангола рисуваха Маркс и Енгелс като негри. Застрояването явно ще продължи и няма изгледи да е по-прилично от това, което вече е направено. Част от терените край морето са продадени и заградени, а други канят купувачи с едроплощни табели For sale. На някои места брегът е недостъпен, понеже е станал частен. На едно от най-красивите места до морето се извисява грозна пететажна сграда в груб строеж. Явно ще расте нагоре и ще закрие изгледа на други бъдещи постройки. Сега изглежда грозна, защото е недовършена, но един ден ще е ясно, че си е била грозна по идея. И най-лъскавият хотел, построен на неподходящо място, става дефинитивно грозен. Поради което голяма част от строежите по морето са дефинитивно грозни. Примерите са в изобилие, но един от най-фрапантните е хотел "Марина палас", който разследваният за измами президентски спонсор Л. Стойков построи (дали не и с европейски пари?) в курорта "Дюни". Тук-там край брега в Синеморец има хубави двуетажни къщи, каквито би трябвало да бъдат всички в тази част на селото. Един приятен, но неосъществен силует поради особеностите на българския преход - струпване на необяснимо големи богатства у нагли и примитивни хора с безмилостно лош или никакъв вкус. "Бутамята" е южният плаж на Синеморец, някога прелестно див и вече даден на концесия. Ивицата е широка, но плажът не е голям. На пет реда до морето са забити чадърите на концесионера. Деветдесет на сто са празни, защото повечето хора не искат да плащат по 5 лв. за чадър и още толкова за шезлонг, тъй като смятат това за изнудване. Поради което 90% от плажуващите са сгъчкани в самия край на плажа, където концесионерът не е забил чадъри, спазвайки явно с нежелание и само отчасти разпоредбите на закона. Картината е банална и е позната по цялото Черноморие. Точно над "Бутамята" преди пет години е построен импозантният хотел "Бела виста" с около 200 стаи и над 400 легла. Името явно е избрано заради хубавата гледка и инвеститорите (трибуквена групировка) видимо не са се притеснявали, че техният хотел, меко казано, загрозява пейзажа. Строителното разрешение, изглежда, е било за четири етажа (на това ниво кота корниз е загатната с нещо като керемидени гащички), колкото е допустимата височина в селото, но хотелът има шест видими етажа. Решен е в розово, зелено и жълто и прилича малко на дисниленд. Архитектът сякаш се е опитал да придаде игриво-шеговита нотка на безобразието, което е направил. Над една от арките (любим орнамент на внезапно забогатялата бедност) е отлята от бетон главата на Уди кълвача. Ако един ден хотелът бъде сведен до законната си височина, на това място би могло да се постави, пак от бетон, главата на кмета на Царево Петко Арнаудов (БСП), който според местни хора е направил възможно строителството на това недоразумение. Или пък главите на Царя, Станишев и Доган поради същите причини. Би могло главите да се сменят по време на сезона като една атракция. Хотелът има басейни, ресторанти, барове, тенис корт, сауна, летен театър, магазини, детегледачки, аниматори и т.н. Всичко необходимо, за да прекара човек добре и далече от морето. Защо тогава е трябвало да бъде изцвъкан точно над "Бутамята"? Можеше да е в град Симитли, в Карнобат или другаде. До "Бела виста" има два шестетажни жилищни блока с намек за нещо като виенски сецесион във фасадите. До тях има три пететажни блокчета, които приличат на луксозни миньорски жилища. Около тях терените все още са празни, но съдбата им вероятно няма да е по-различна. Впрочем същият процес вече напредва и в Резово. Разглеждайки тези чудеса на безвкусицата, се сетих за нещо друго. Преди няколко години на плажа "Харманите" в Созопол, на самия пясък се появи хотел. След като беше завършен и вече работеше, от общината внезапно го забелязали и много били изненадани. И възмутени. Ужасна история. Щели да съборят това отвратително безобразие. Този път наистина. Но ... се оказало, че хотелът бил специално направен за инвалиди, да могат лесно да ходят на плаж. Поради което, няма как, оставили го. Няма данни там да са нощували инвалиди. Това е самотен пример за строителните шмекерии, които се правят и/или насърчават от общинските администрации. Ако предумишлената глупост беше квалифицирана като престъпление по НК, вероятно много от черноморските кметове и общински чиновници трябваше да бъдат осъдени. Има архитектурни грозотии, които в своята претенция за оригиналност стоят нелепо, глупаво и дори смешно. Но има строителни нелепици, цвъкнати на уникални места, които с вида си предизвикват усещане за физическа болка. Има грозота, от която боли, и ако един ден някой се заеме да изследва това явление, може да го направи по Българското Черноморие. Всеки, който помни очарованието на брега между Созопол и Каваците, би трябвало да изпитва физическа болка от онова, в което бяха превърнати тези места. Но в България хората с чувствителност на тази тема са прекалено малко, за да бъде тя обществен проблем. Простотията и кичът тук никога няма да изчезнат и може би така е по-добре. Не е изключено считаното за грозно днес някой ден да минава за екзотично и чаровно. Дали? Докато си мисля тези неща, отивайки към ресторант "Хоризонт", където храната, цените и обслужването са най-приемливи, дочувам разговор. Млада жена обяснява, че хотел на първа линия в "Слънчев бряг" предлага стая със закуска за 30 лв. "Пари да ми дават, няма да стъпя там", отговаря нейният събеседник. Интонацията му подсказва, че има сериозни автобиографични аргументи. На всеки човек по време на отпуска му се иска да се чувства свободен. Туристическата индустрия, вероятно не само у нас, се стреми да ограничи свободата, да я вкара в релси и да я превърне в ресурс. И по правило се започва от паркирането. Зад "Бутамята" има поляни, отъпкани от паркиращи през лятото коли. То е нещо като естествен паркинг, който обаче е ограден с тараби, на които пише "Общински паркинг - 2 лв". Сумата не е голяма, но поражда усещането, че си се озовал в ръцете на някакви джебчии. До оградените площи има неоградени, където също паркират коли. Там има свободно забодени табели "Паркинг - 1 лв". Не е ясно защо, а и никой не си прави труда да пита. Един чичо с отегчена физиономия събира левчета. Не дава документ, а пише на листче номера на колата и го дава на шофьора да го сложи на таблото. Нещо като застрахователен стикер. Усещането, че си попаднал сред селски тарикати, се засилва. На "Силистар", най-южния залив по Българското Черноморие, по-едър тарикат е успял да придобие земята, през която се минава за плажа. Сложил е строги и лаконични табели "Частна собственост". Пътят до там е много, ама много черен и стига до поляна. Тук се плаща по 4 лв. за паркиране на място, което също не е паркинг. Естествено, никой от тези "предприемачи" не плаща данъци. Да поискаш фактура или какъвто и да било документ в някой от хилядите малки хотели по морето, се смята за девиантно поведение. Това не е тайна за местните власти. Приема се за нормално. Традиция. От "Бутамята" до "Силистар" има екопътека с табели, които подробно обясняват уникалността на тази местност. Вероятно е направена с европари. На някои места пътеката е съвсем тясна и минава по стръмен сипей на десетина метра и повече над скалите. Не е осигурена с парапет или поне с въже. Могло е да се направи, но нещо не е достигнало - дали пари, дали акъл. Вероятно ще стане, след като някое дете пострада и някоя майка писне на умряло. Не по-рано. На плажа "Бутамята" има капанчета. Над едно от тях е опъната голяма реклама: "Цици има по целия плаж, пици има само при нас". Минава за връх на остроумието. Зад капанчетата мирише на канал, защото...канал няма. Мръсните води изтичат от една тръба в пясъка. Мястото е оградено с рогозки да крият срамотиите, но миризмата тласка въображението в неподозирани посоки. В центъра на Синеморец има зарзаватчийница. Пише, че зарзаватът е от селски двор. Вероятно някаква част от стоката е била такава, но наличностите в края на август видимо са от борсата. Млада жена се опитва да ми продаде кило праскови за 4.90 лв. Отклонявам офертата, защото два часа по-рано на път за Бургас съм си купил по-хубави по левче. Пред друг магазин клечи бабичка с кошница едри домат и. Те наистина са градински. Питам я колко струва килото. Бабичката ме оглежда внимателно и започва да мисли. Понеже мисли трудно, тя мисли бавно. Най-после ме е претеглила и обявява цена - 2 лв. Няма кантар, но ме уверява, че доматите са по кило единия. Давам 5 лв. за два едри домата, но не чак по кило. Бабата, като истински курортен търговец, няма дребни, около минута се суети и после весело закръгля сметката в своя полза.На десет минути от "Бутамята" е прекрасният и все още недокоснат от мутризиращи сили плаж "Липите"Трудно достъпен е, минава се по стръмна пътека. Може и с кола по обиколен черен път. Повечето хора, които го посещават, се стараят да не оставят боклуци. В края на плажа има два контейнера, в които плажуващите си ги изхвърлят. Някаква грижлива общинска ръка през ден събира боклука и... го складира на десет метра в горичката, както е в черни полиетиленови торби. Мястото е превърнато в бунище с милиони мухи. Каква е идеята на това усилие? Не е ясно. Предполагам, да се прогонят някак хората и да се насочат към чадърите на концесионера в съседния залив.В центъра на Синеморец има малко и приятно на вид ресторантче "Хелиос". Поръчах си мастика с лед. Симпатично момиче я носи след малко и обяснява, че имат проблем с ледарката, поради което лед не ми се полага. Не се извинява, а само ме информира. Поръчвам си порция зарган (10 лв. за 200 г), като преди това питам дали е пресен. Заклеват ми се, че е полужив. Знам, че прясна риба през лятото се намира инцидентно от познат рибар или в някое рибарско капанче, но предния ден бях видял да вадят зарган от един талян и реших все пак да рискувам. Поднесоха ми глава от сайра с част от тялото на рибата. Общо към 200 г, но повечето глава, украсена с обелка от краставица и парченце морков. Опитах се да обясня, че това не е зарган, а друга риба, която прилича на зарган, но дори не е черноморска, а още по-малко прясна. Момичето отвърна, че са поръчали на снабдителя зарган и той това им е донесъл. Всеки път това им носи. Попитах дали ако им беше донесъл шаран и него щяха да предлагат за зарган. Момичето прие с усмивка моето нахалство и нищо не каза. За подобно нещо в славните балкантуристки времена вероятно целият персонал на ресторанта щеше да ми дръпне моряшки бой. А сега се отървах с една усмивка.У нас отношението към туриста изглежда традиционно белязано от високомерието на тариката спрямо баламата. За българския туристически предприемач (ако наречем така хилядите самодейци в тази област) туристът е нещо като паламуда.Той е полуодушевен предмет, който пуска кинти, както рибата пуска хайвер и после си заминава. Поради което понятието "туристическо място" има общо взето отрицателна конотация. Означава неоправдано скъпо и кичозно средоточие на балами, обслужвани от тарикати. Впрочем това не само у нас е така, но у нас тарикатлъкът е в повече и бие на очи.Българският туристически продукт няма собствена физиономия. Той е епигонски и се стреми да прилича на нещо, което не е и не може да бъде. Нещо като мастика "Зорбас". Произвежда имитации на лукс или фалшива фолклорна автентичност, няма чувство за мярка, усет за дистанция и пропорция. Точната дума за всичко това е кич. Това обяснява и океана от кич, който залива курортите всеки сезон. В Синеморец това личи по имената на хотелите и къщите за гости - "Афродита", "Бавария", "Асти", "Филаделфия", "Доминго", "Калифорния", "Катерини", "Стела Марис", "Paradise garden" и т.н. Сред тях зад табела "Продава се" стърчи хотел "Шопска среща", изглежда, за да подскаже с името си защо това някога очарователно със своята откъснатост от цивилизацията селце днес прилича на софийския квартал "Лозенец". Единствено старата пивница "Велека" с очукани железни маси, старовремски тезгях и сладникава миризма на мента, мастика, цигари и лимонада напомня за времето, когато в Синеморец се ходеше с открит лист.Ето защо резкият спад на приходите в туризма е много добра новинаАко процесът продължи, вездесъщият български тарикат може би най-сетне ще разбере какво има предвид фолклорната мъдрост, която казва, че прост човек лесно настива.Българският морски бряг необратимо губи своето някогашно очарование и привлекателност, но сигурно все още може нещо да се направи и каквото е останало да се спаси. Какво може да се направи?Първо, държавата трябва да излезе от малоумния унес, в който живее от 20 години, и спешно да изгони мутрите от плажовете. Ако местните общини си събират поне част от дължимите данъци, могат спокойно да поддържат плажовете, както беше в домутренските времена. Ако искат, да забиват чадъри, но на 20% от пясъка. Не повече. После трябва да се гарантира свободен достъп на гражданите до цялата брегова ивица. С морето може да граничи само държавата. Който си е направил частна морска граница, ако обича, да осигури достъп до брега. Или да промени конституцията. Незаконните строежи трябва да се съборят, и то за сметка на инвеститорите, след като платят и солидни глоби. България, впрочем, е уникална страна, в която узаконяването на незаконен строеж е обичайна практика. Между другото ми разказаха за някакъв предприемач, който, след като вдигнал два етажа над разрешеното, върху покрива построил параклис, за да не посмее никой да му бутне строежа. Лукав до благочестие.Строителството оттук насетне да става само с градоустройствен план, след като е изградена инфраструктура (път, канализация, пречиствателни станции). На 150 метра от брега да не се строи нищо. Абсолютно нищо. На първа линия да се строи най-много на два етажа. Наистина два, а не четири, от които после да се развива причудливо уродлив триетажен покрив с балкони. Би било разумно да се ограничи местното самоуправление в черноморските селища относно ново строителство. Брегът е национално богатство, поради което е нормално общественият интерес да бъде защитен чрез известни рестрикции срещу местните изблици на алчност, корупция и предумишлено малоумие. През последните 15 години повечето морски общини се оказаха морално и естетически непригодни за опазване на това национално богатство. Да се твърди, че хората в други туристически страни имат по-добър вкус от българите, вероятно е преувеличено. Но там явно има начини за постигане на някакъв естетически консенсус. Администрацията слага юзда на простотията. Докато всичко това стане, България би могла да привлича туристи със стряскащо откровени послания за себе си. Светът е голям и ...сигурно има хора, за които тъжната истина би била привлекателна. Елате в страната на последните хора, които живеят без никакви правила. Елате в последното убежище на свободата. Елате да видите истински хаос, какъвто никой в Европа не може да си позволи. Заповядайте в страната на най-големите тарикати, където всеки е по-хитър и по-алчен от другия и всички дружно третират своята държава като идиот. Елате да видите какво значи глупост с умисъл. Ще ви покажем как модерният лукс се съвместява с хигиенни норми от Средновековието. Ще ви покажем "Бентли" в гето. Елате да видите с очите си нещо, което сигурно никога не ви е хрумвало - как развитието води до деградация. Добре дошли в Мутросел! Welcome to Bulgaria. http://www.segabg.com/article.php?issueid=4246&sectionid=5&id=0001201

Принципно погледнато ние хората , ние българите, хората сме индифирентите и абдикиралите. (При последните протести за смяна на системата, в Пловдив излизаха на протест само една група от 30 човека) Защо се случи това (казвам случи, защото помня милионните протести, в които съм бил участник)? Днес четох една статия в Дойче Веле, която ми даде някакво задоволително обяснение (за мен) - статуквото просто изсмуква и попива енергията за промяна.. Да, и освен това сега младите и образованите могат да си хващат шапките, и всъщност го правят, с което допълнително се обезсилва и обезкървява нацията в желанието и за прогрес и промяна тук..../Двете "злини" от членството ни в ЕС са евтините пари/субсидиите и емиграцията/

Благодаря за уточнението, Киров. И аз да уточня нещо: Дясно и ляво имат ясна дефиниция, но много често тези дефинции не се разбират или въобще знаят на популярно ниво (а и не само на популярно ниво- част от политиците ни са ниско/слабо ерудирани, нормално е при определен вид електрат и избраните политиците да са такива ..БГ- електората на партиите става все по-изпаднал, при отдръпването на по ерудираните хора от участието в изборите). Та, принципно погледнато диктатурите по-често са леви: при тях има намеса на държавата, и/или целенасочена ненамеса в полза на един или друг икономически играч или страна..

Ти си уникален случай с това, че попиваш всяка лява радикална идея и идеология най-безкритично и първосигнално (хора всякакви, просто за мен си уникален) По-малко данъци, значи, че в хората ще остават повече пари (не само в богатите, но и в средната класа, и в хората, чийто доходи са под тези на средната класа.) Въпросът за социланите помощи е интересен.. Никой десен не твърди и не смята, че не трябва да има социални програми, напротив. Социални помощи за кого и за какво? Ако човекът е здрав и в работоспособна възраст, но беден (дали защото е безработен, или работещ беден или защото има условно по-големи разходи, все едно), пак ли държавата трябва да го подпомага със социални помощи? У нас е общоприето да се смята , че обществото (държавата) трябва да помога на бедните, ама доколко това е рационално и осмислено? Това за "гъвкавото законодателство" са си някакви твои измишльотини, които не смятам да коментирам (как един път не седна да прочетеш нещо за върховенството на закона?)

Хора, пийте си хапетата редовно. Ти твърдеше че моделът ни е икономически либерален, не аз..Това е цитат от теб: В България, където олигархичните зависимости са много силни, имаме свръх намеса на държавата в икономиката, ама трансферите в социални дейности, образование, в полиция, армия и съд са едва една трета от разходите на бюджета, и независимо дали управляват ляво или дясно центристи. Не, не бюджетът е дойна крава, а ние сме тази дойна крава, защото бюджетът се формира с нашите пари (е забравих че вие фатмаците и шапкарите, също сте на държавната хранилка и поилка).

Едно вметване: "Лявото" в иконимиоческото пространство не винаги значи социализъм. (Забележка: в западната парадигма лявото е аналогично със социализъм. Тази парадигма е вярна, но само за запада) "Лявото" и "дясно" отразяват степента на намеса на държавата в икономиката. В България имаме типичен случай на свръх-намеса на държавата в икономиката. Хората в България разполагат само с 60 процента от спечелените си пари, останалите 40 процента се вземат като данъци и такси в главно от държавата (с тях се формират държавния бюджет и различните фондовете). Малка част от тези пари се разпределят пряко за: -социални дейности и здравеопазване (годишните трансфери от бюждета са от порядъка 6-7 милиарда лева) -за полиция, армия и съд; (около 3 милиарда лева) В голямата си част с тези пари (да кажем около 20 милиарда лева) държавата се явявя групен икономически играч - инвеститор, и най-вече спонсор на определени икономически субекти. /При система на политико-корпоративно -приятелско-олигархични зависимости, или по народно казано при партийно-мафиотската система, не само се облагодетелстват определени икономически субекти - те се спонсорират чрез обществените поръчки. Смята се според някои изследвания, че парите които се плащат за дадена обществена поръчки са средно два пъти по-високи в България за същата спрямо други страни/икономики от нашата "ръка".Не трябва постоянно да се самозаблуждаваме с розови извинения че при нас имаме 2 пъти по-слаба ефективност от колкот да кажем В Сърбия .Скромното ми мнение че цените тук са завишени преобладаващо заради по-силните олихарчино-партийни зависимости в България. /Политиците от Народното събрание мисля просто си затварят очите пред нагласените сделки и сделките с нереалано високи цени, само за да не си развалят рахата и да си осигурят някоя друга година повече в парламента и във властта. Факт е едва скоро имаме някакво по-модерно антикорупционно законодателство, и е факт че Сметната Палата при нас все още не прави прегледи и одити за целесъобразността и ефективността, (както правят Сметните Палати в Западните страни) а само за законносността./ ПС Бюджетът на България за 2016 в паритетни пари, (реални пари, по паритет на покупателната способност) е почти толкова колкото на Гърция за 2016 година, само дето ние гнием в мизерия. Защо? Има два отговора (не са взаимно изключващи се) А): защото сме по-неграмотни икономически от гьрците (т.е политиците ни като менаджери са по-неграмотни) Б) Кражбите тук в общественото са по-големи и безогледни А или Б е преобладаващо? "Прост човек лесно настива 2": Българинът все още е индифирентен към общото и общественото (15-20 години поне една трета или една четвърт от обществените му средства изтичат в незайна посока, а той обвинява бурки, турци, русофоби и БКП за мизерията. Вдига бунт обаче ако му се вдигне парното и тока (т.е само ако му се вземе директно от джоба, от личното) Вместо да разстреля онези 240 негови душмани от парламента, който са пряко отговорни за мизерията му , той си ги избира пак..

Особени белези на морския туризъм в България. -A+A Ясен Бориславов Слабичък се оказа тази година летният туристически сезон. Според официални данни от сайта на Министерството на икономиката до края на юли уж имало ръст около 6%, но според хората от бранша всъщност било спад и то значителен. Ако се вярва на Института за анализи и оценки в туризма, спадът е 12 %. Така изглеждат нещата отстрани, а отвътре май е по-зле. Че сезонът е слаб се усещаше още в началото на август по истеричните табели „Свободни стаи!!!” (непременно с три удивителни), закачени там, където преди години се четеше „Няма свободни легла”, изписано с явна досада. Нека надникнем в генеалогията на трите възклицателни знака. В тях личи тревога, дори отчаяние и подсказват интересни неща не само за българския туризъм, но и за специфичната менталност на съвкупната национална общност. Авторите на тревожните вопли сигурно се питат: „Защо стана така? Къде сбъркахме?” Ще опитаме да обясним. Презастрояването на курортите е тема, която от десетина години обилно се предъвква у нас, но от това нищо не е последвало и никой не е спрял да строи, каквото поиска и както поиска. Поради което красивият някога черноморски бряг вече изглежда необратимо полазен от строителна екзема. Това са стотици, а може би и хиляди нови хотели, нелепи жилищни блокове и курортни селища. Всичките (или почти) бяха построени през последните години върху терени, които авторите на тревожните апели с трите удивителни реституираха като земеделска земя и после продадоха на строителни предприемачи, които ги застроиха, продадоха ги и си заминаха. С парите от продажбата на някогашните си ниви продавачите вдигнаха още по два етажа над и без друго грозните си четириетажни къщи с идеята да ги дават под наем. Или пък си ги сложиха в някоя банка да им ги мъти, а пък банката ги е дала като кредит на онзи, който е построил хотел на мястото на нивата. След всичко това хитрият и алчен селянин от Приморско, Созопол или Несебър, който някога е имал парче земя и къща с постоянно заети стаи, сега няма земя, но има „Свободни стаи!!!” и продължава да е беден, защото не е разбрал, че истинската бедност е в главата му. И друг път сме казвали, че простият човек лесно настива. И още нещо. Като оставиш простия човек да се развива свободно, той си развива и простотията. А като стана дума за простотия, нека видим какво друго предлага българският морски туризъм. Туризмът като всяка индустрия е двусмислен, може да носи ползи, но и големи вреди. Философията на тази индустрия е да те накара да си купиш нещо, което всъщност си е твое. Той продава гледки, настроения, усещания, мигове на привидно безгрижие и забрава. Как става това? Туристическата индустрия внимателно следи какво хората обичат да правят и най-вече къде обичат да ходят, за да ограничи достъпа, да се настани на тези места и да започне да къса билетчета. Това е цялата магия на този бизнес - да породиш желания, които после да задоволиш на определена цена. Това впрочем е и магията на всеки бизнес. Туристическата индустрия търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, за да заяви претенции към него, да го опакова във вид на услуга, да му сложи етикет и да го предложи за продан. Поради което всичко, до което се докосне туризмът, губи от своята уникалност и автентичност, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от церевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракция. Това не е бабичка, а бутафория. И не само у нас е така. Както пише Николас Давила: „Варваринът руши, а туристът осквернява.” Бихме добавили, че българската туристическа индустрия успява да върши и двете неща. Плажът. Технологии за привличане и прогонване Ако се вярва на Конституцията (чл. 18) крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, до която всеки гражданин има неограничен и свободен достъп. Ако човек се довери на очите си, разбира, че Конституцията е по-скоро тъп виц. През зимата може и да е валидна, но през лятото не е. Тогава по-голямата част от плажовете са практически частни. Дадени са на концесия, а концесионерът ги е набучил с чъдари, за които иска между 5 и 10 лв. на ден плюс още толкова за шезлонг понеже вървят в комплект. Някъде цените са и по-високи. Според закона 50% от плажа трябва да бъде оставен за свободно плажуване, но площта винаги е много по-малка и то в най-неприветливата част от брега. Обичайна лятна гледка е повечето хора да лежат скупчени като бежанци в един ъгъл на плажа, а чадърите на концесионера да стоят празни. Мечтата на концесионера е плаж, на който хората си стъпват по главите, плътно покрит с кърпи и шезлонги, а на всеки шезлонг по двама души. Нормалният човек иска чист плаж със свободни пространства и без мутренски концесионер. Този човек е враг за индустрията и тя откровено го мрази. Плажовете в България са ограничен ресурс, за разлика от апетитите на туристическите предприемачи и това очертава бъдещ все по-остър конфликт. Нека видим как може да се развие. За да привличат туристи през лятото, хотелите ще трябва да им осигурят плажове. Никой не ходи на море заради хотелския басейн. Но леглата в хотелите и ваканционните селища май вече са повече от местата на плажовете. Затова отделни хотели успяват чрез свързани фирми или по други начини да станат концесионери и на плажовете. После ги заграждат и слагат табели: „Само за гости на хотела”. В близките години вероятно повечето плажове ще бъдат хотелски и другите хора постепенно ще бъдат изгонени. Бас държа, че идеята отдавна се мъти в главите на бизнеса. (Отделна тема са онези зони от брега, които противозаконно са превърнати в частни имения.) За индустрията туристът не е като другите хора. Той е полуодушевена материя, която пуска кинти. Българското общество по принцип е егалитарно, но на плажовете това не личи. Там освен безплатни и платени зони вече има и VIP-зони. Това е нещо като зона за официални лица. Мечтата на баналния български тарикат е някога, някъде да бъде VIP. Понеже в работата си не е, поне през отпуската си да е. Той кара джет или АТВ, иска всички наоколо да видят как умее шумно да се забавлява. Истинските випове, когато са на почивка, предпочитат да бъдат анонимни и незабележими, но балканският тарикат изпитва жажда за значимост на плажа. И индустрията бърза да му я задоволи. Тя по принцип е доста отзивчива към пошлото. Искаш да си важен? Правим те важен. Заповядай във VIP-зоната. Струва само 50 лв. Искаш да си много важен - ето ти балдахин с възглавници (120 лв.) Искаш кротко да се порадваш на слънцето, пясъка и морето и смяташ, че това трябва да бъде безплатно, защото не туристическата индустрия ги е създала. Така ли? Разкарай се. Тук не е за тебе. Архитектурната среда В архитектурно отношения повечето български морски курорти може да служат като учебник за професионално безчестие. Тук няма да се спираме на урбанистичните уродства в Слънчев бряг, който отдавна се е слял с Несебър и Свети влас и прилича повече на някакво гето, а не на курорт. Всяко лято това място предлага гротескни гледки на тълпи от пияни и видиотени от евтина водка британци, скандинавци и руснаци. Още през юни във вестниците се появяват първите информации за туристи, падащи от балконите „в пьяном виде”. Някои падат в хотелските басейни и оцеляват, но други нямат този късмет. Ситуацията там от година на година все повече прилича на една от абсурдистките миниатюри на Данийл Хармс. „Една бабичка поради прекаленото си любопитство падна от прозореца и се преби. През прозореца се наведе друга бабичка и почна да гледа онази, която се беше пребила долу, но поради прекаленото си любопитство също падна от прозореца и се преби. После от прозореца падна трета бабичка, после четвърта, после пета. Когато падна шестата бабичка, ми омръзна да ги гледам и тръгнах към Малцевски пазар, където, казват, на някакъв слепец били подарили шарен шал.” („Падащи бабички”, 1936) Българската туристическа индустрия безучастно наблюдава зрелището, което сама е произвела и изглежда точно като слепец, на когото са подарили шарен шал. Известни заслуги за това със сигурност има и архитектурата. Тя е еклектична, клаустрофобична, истерична, без никакво чувство за мярка и пропорция. Това е така не само в големите курорти, но и в малките черноморски селища. Само много прости и примитивни хора могат да направят от Созопол това, в което този някога прекрасен град беше превърнат. Само напълно лишени от усет за приличие хора могат да застроят Райския залив с блокове или Фиордите, къмпинг „Веселие, плажа Бутамята в Синеморец и много други места. Само природно тъпи и/или чрезмерно алчни общински администрации могат да позволят това да се направи. И само напълно лишени от професионална чест архитекти могат да застанат зад такива проекти. Тъй като у нас законите не се правят, за да се спазват, а за да могат да се заобикалят, това няма как да не личи и в архитектурния силует на средата. Ключов момент при строителството на всяка сграда е т.нар. кота корниз. Има и други важни параметри като к.инт (коефициент на интензивност на застрояване), кота било и пр., но кота корниз е ключ към строителните тарикатлъци. Това, грубо казано, е височината, на която фасадата на сградата среща мисления диагонал към билото на покрива. Всичко нагоре не се смята за етаж. Оттам започват подпокривните шмекерии. Така една сграда може по документи да се води на четири етажа, но да е със седем видими. По българското Черноморие, но също в София и в други градове, може да се видят всякакви видове покриви - двуетажни, триетажни, с балкони и френски прозорци, с арки, с по две арки една над друга. Има четирискатен покрив с балкони, както и капандура с балкон. Изобщо в подпокривните зони на курортите има една архитектурна неопределеност, една неувереност в завършека на сградите, за която думата „грозна” е най-слабото, което може да се каже. Това е архитектура, която показва неукротимия строителен дух на българския тарикат. Показва местата, където той се е изправил пред някаква законодателна пречка, но не се е спрял, а е намерил начин да я заобиколи и да си направи, каквото си е решил и както си го е намислил. Резултатът от всичко това е отблъскваща и непривлекателна среда, усещане за алчни и безвкусни хора. Архитектурата не лъже. Щях да забравя още нещо. Много интересно архитектурно явление е безпътният лукс. Това е лукс, до който не води път. Не е прокаран. Хотелът е готов и изглежда луксозен, но до него се стига с високопроходима техника. Така е, защото у нас по принцип се строи без инфраструктура и без общи градоустройствени планове. Имената През 60-те и 70-те години, когато звездите на СО „Балкантурист” и БМТ „Орбита” огряваха небосклона на българския туризъм, имената на хотелите и ресторантите бяха най-често политически неутрални и тривиални - „Хоризонт”, „Простор”, „Морско око”, „Мусала”, „Дружба”, „Рила” и т.н. Сега имената са други - Flоres Garden, Costa Bulgara, Waterland, Vila Mare, Garden Beach, Green resort, Galina Gold, Hotel Malibu, Beach bar Salty, Black Sea Garden. Към тях обикновено има по нещо допълнително за украса и повдигане на категорията като spa, palace, plaza, royal. Името никога не е без значение. То е важно и винаги казва нещо за онзи, който си го е избрал и го носи. Какво точно значи Flores Garden? Така е кръстен един новопостроен жилищен комплекс на брега до Черноморец. Балконите и прозорците са щедро декорирани с яркочервени пластмасови (sic!) мушката. Но какво все пак са се опитвали да кажат с името инвеститорите и на какъв език? Едната дума е английска, но другата не е ясно на какъв език е. Може би е латински или пък есперанто. Възможно е да е на език, който само отделни англоговорящи руснаци употребяват по родните си места. Какво все пак казват всички тези имена? Защото заедно и поотделно те съдържат едно ясно и лесно за разчитане послание. Казват: ние сме евтина имитация на нещо, което не сме и никога няма да бъдем. Казват цялата истина за българския морски туризъм. Или почти цялата. Чуждите туристи По-рано у нас летуваха европейци от целия соцлагер и малко западняци. Имаше немци, поляци, чехи. Сега май повечето предпочитат Турция, Гърция и Испания, а у нас останаха предимно руснаци и украинци. Идват и македонци, малко гърци и румънци, понеже сме им комшулук. За руснаците и македонците България никога не е била истинска чужбина. Нашите нрави са им познати и не могат да ги шокират. Ето една сценка от миналото лято. На плажа на някогашния къмпинг „Черноморец”, вече приватизиран по някоя от споменатите процедури, симпатично руско момченце на десетина години си играе на вълните. На няколко метра от него се пече майка му, пухкава рускиня с обло лице и миловидна физиономия. От време на време го вика по име: „Артьом, внимавай! Артьом, не така.” Артьом е с черна рапърска шапка, на която със сигнално жълти букви е избродиран внушителен надпис Fuck. От време на време и майка му си я слага. Едва ли точно това е имал предвид Хънтингтън, когато говори за сблъсък на културите, но у нас това се е получило. И защо е нужно да се измислят предизвикателни имена на хотели и курорти, след като всичко най-важно е събрано в една дума върху рапърската шапка на Артьом? В момента по официални данни над 300 000 имота у нас, предимно до морето, са купени от руснаци. Това е един средно голям град с компактно рускоезично население. А дали след време няма да се окаже, че границата между България и Русия минава не точно там, където сме си мислели? Типажи и обслужване Над 80 % от заетите в туризма през лятото у нас са дилетанти. Не знам дали има точна статистика, но предполагам, че цифрата е такава. Друго не би могло и да бъде. Активният сезон е точно 45 дни. Започва в началото на юли и свършва около 20 август, когато щъркелите си тръгнат. Толкова е бил винаги и повече няма да стане. Поради което няма как да има и постоянно ангажирани професионалисти. За такъв кратък сезон къмпингът е най-доброто решение за устойчиво развитие, а истеричното строителство на хотели изглежда изключително глупаво, но у нас глупостта, докато не се види и усети, не се разбира. И първо къмпингите бяха унищожени. А където още не са, цените са почти хотелски. Това лято на „Градина” цената за каравана за два месеца беше 2700 лв. За един месец - 1350. Срещу това получаваш ток, вода и достъп до смрадлива обща тоалетна с баня. Тук все още има бунгала, които помнят Десетия конгрес на БКП и още ги дават под наем. От време на време чужденците ги разглеждат като някаква археологическа находка. Единствената видима инвестиция, направена за 20 години е била за боята, с която преди време трябваше да се замаже надписа „АКБ дрис дрис”, оставен от явно много разгневен клиент върху една от тоалетните. От друга страна, като се има предвид какъв е вкусът на собствениците, по-добре е, че нищо не е правено. Та ставаше дума за дилетантщината. Как изглеждат някои основни типажи, заети в туризма през лятото? Ученичка (или студентка), ангажирана да изкара някой лев през ваканцията. Тя няма никакъв опит, непохватна е, но при всяко движение казва „Заповядайчи.” Слага вилица и казва: „Заповядайчи.” Слага ножа: „Заповядайчи.” Слага салфетка:”Заповядайчи.” Но не знае как да се усмихне и да каже „Добър ден.” Друг характерен типаж е татуираният млад хипопотам. Той е на видима възраст между 20 и 30, носи впита по тялото тениска или потник, за да изпъкват обилно изрисуваните му бицепси. Гледа с нахална и мазна усмивка. Мечтае да бъде тарикат, т.е. мутра, но засега само мутрее. През зимата няма работа и помпа мускули в някой фитнес или върти дребни шмекерии, а през лятото прави палачинки, пече пилета на грил, върти дюнери или нещо продава. Или кара такси без лиценз и вози за 10 лв. на километър. Ако не умее нито едно от тези неща, преоблечен като пират клечи пред някой ресторант и кани чужденците да влязат вътре с помощта на двайсетте думи, които знае на английски. Третият типаж е огруханата учителка от Симитли или от град Септември, дошла да работи по време на лятната ваканция като камериерка за 400 лв., защото дъщеря й е взела кредит, който не успява да върне и банката вече иска да й вземе жилището. Собственикът на хотела й е обещал 400 лв. плюс храна и някакви хипотетични бонуси, но ще й плати по-малко, защото за един месец ще намери десет причини да я глоби за щяло и не щяло и да вгорчи и без друго отвратителния й живот. Докато сменя чаршафи и чисти бани, тя ще разбере, че работа за пет души всъщност я вършат три или две жени като нея и на следващото лято ще отиде да прави същото в Гърция или в Испания. Паркингът Както вече стана дума, за масовия туристически предприемач туристът не е човек като другите хора, а по-скоро одушевена материя, която пуска кинти. На туриста трябва да бъдат създавани постоянни, но все пак лесно преодолими неудобства, които той да преодолява срещу съответно неголямо заплащане. Ръката на туристическия бос трябва да бъде постоянно в джоба на туриста и нито за миг да не излиза оттам. Започва се с паркирането. По време на сезона малки местни тарикати с по една връвчица и парче от кашон с надпис „Паркинг 3 лв.” заграждат кой колкото може от поляните край пътя към плажовете и започват да къртят левчета. Правят бариери от набързо сковани летви, до тях заляга някой от вече споменатите татуирани хипопотами и ето ти го бизнеса. Няма данъци, няма глупости и разправии. Така е извън селищата, а в самите курорти рекетът с паркирането е официална общинска политика. Ако имате стая в хотел, това може да е решение, но може и да не е. В някои хотели много любезно обясняват, че по принцип имат паркинг, но всъщност го държи една друга фирма, която иска да й се плаща отделно. +A Ясен Бориславов Гюзлеме Според Анди Уорхол, идеологът на попарта, кока-колата е символ на американската култура, тъй като е превърната в особен знак на американската демокрация. Президентът пие същата кока-кола, която пие Лиз Тейлър или бездомникът, застанал на някой ъгъл. Тя е еднаква за всички. Същото важи и за хот-дога за 20 цента, с който президентът Айзенхауер почерпил кралица Елизабет на американски стадион по време на нейна официална визита. „Кралицата не би могла да получи по-добър хот-дог нито за долар, нито за десет, нито за сто хиляди долара. Всичко това, твърди Уорхол, е много американско.” През лятото на 2009 г. прекарах една седмица в Синеморец. В центъра на селото някакъв турчин от Ямбол беше отворил със семейството си баничарница за сезона. Имаха голяма и предана клиентела, защото продукцията им беше качествена и вкусна. Правеха и едни много хубави банички от точени кори със сирене и масло на сач - гюзлеме. Бяха два пъти по-скъпи от другите банички, но предпочитани, защото наистина бяха вкусни. Хората си поръчваха от вечерта, примерно, две гюзлемета за 8 часа или три за 8,30. Майсторът записваше поръчките и казваше, ако няма да може да ги изпълни, защото технологията изисква повече време. През следващите няколко лета забелязах как това гюзлеме вече е напуснало Синеморец, правят го и други баничарници по морето. Това лято видях, че гюзлемето е стигнало до Черноморец. Купих си едно, за да си припомня вкуса. Оказа се, че гюзлеметата на ямболския турчин по пътя на север са загубили много от вкуса си. Вместо с масло, вече са с маргарин, вместо сирене, вътре има извара, корите не са точени, а обикновени и не са печени на сач, а в обикновена печка, от която са поели лек дъх на нафта. Само цената им си беше същата. Така от хубавото гюзлеме индустрията беше направила баничка-нафтенка. Но беше запазила по-високата цена и името. Всичко това е много българско. Тоалетните Ако ви се случи да пътувате към Варна с автобус, няма как да ви отмине едно забележително зрелище. Автобусът спира на автогарата във Велико Търново за кратка почивка. След като два часа са пътували, повечето хора решават да се изпикаят. Човещинка. И тук ги чака изненада. Пред тоалетната се извива дъъълга и стройна опашка от нервно потропващи мъже и жени. Ако човек не знае за какво чакат, би помислил, че това е някакъв местен танц в неравноделен такт. Ако едновременно спрат два автобуса, а често се случва да са и повече, опашката пред тоалетната става „двухсуточная”, както казват руснаците. На тази автогара всеки квадратен сантиметър е даден под наем като търговска площ и от десет места можеш да си купиш солети или вафла, но тоалетната е само една. В такава среда е някак трудно човек да повярва в мита за изключителната българска интелигентност. Ако потърсите в интернет информация за Велико Търново, ще научите всякакви героични и палещи въображението неща за старата българска столица, величието на Второто царство, цар Калоян, Асеневци, Самоводската чаршия и майстор Колю Фичето, но ситуацията с ходенето по нужда за транзитно преминаващи е силно комплицирана. И не само там е така. Тоалетната в Централната софийска автогара също оставя незаличим спомен. До заветните писоари и кабинки се достига през КПП като граничен контрол на летище. Има бариера, която се вдига срещу 50 ст. До нея е монтиран сложен апарат, който работи с монети и банкноти, както се разбира от залепена върху него ръкописна бележка. На български, естествено. Но как точно работи, не става ясно. Това се научава по метода на пробата и грешката. Апаратът е своенравен и не приема някои банкноти. Към тази автоматика е аташирана и жива сила – жена в синя манта, която, макар и неохотно, помага. Ако чужденец се озове в деликатен момент на това място, рискува да се напикае, ако не и по-лошо. Да превръщаш естествени човешки нужди в ресурс може и да е доходно, но е отблъскващо. Това издава манталитет на евтини хора. Преди време чехът Давид Черни изобрази България като кенеф в своята инсталация „Ентропа” в сградата на Съвета на Европа. Там всички нации бяха обект на някаква язвителна закачка, но само българските власти писнаха като флекси. Големият български финансист и тънкообиден интелигент Иван Искров тогава дори заплаши, че ще бойкотира някаква среща на върха в Прага. С болка в сърцето трябва да признаем, че метафората на Черни все пак казва нещо вярно. В България ходенето по нужда може да се окаже събитие с мирогледен характер. На тази тема има и учрежденски хумор. „При шефа се влиза само по голяма нужда.” Скатологически бюлетин Нека сега от тоалетните се пренесем към една сходна, но по-мащабна тема - за пречиствателните станции. От доста години това е дежурна лятна тема в медиите. Проблемът е общ по цялото Черноморие. Където има пречиствателни станции, капацитетът им отдавна е надхвърлен, но на повечето места няма и отпадните води се заустват някъде край брега. От 15 години до къмпинг „Златна рибка” се строи пречиствателна станция. Все се строи, все е пред завършване е все не е готова. През това време в Созопол и около него се построи какво ли не. Градът се разрасна три или четири пъти. От година на година водата в залива между „Градина” и „Златна рибка” става все по-мътна. На „Каваците” не е мътна и на „Харманите” не е, а на „Градина” е като в блато. Местните хора много добре знаят защо е така, но никак не обичат тази тема. И в общината не я обичат, ама никак. И кметът Панайот Рейзи не я обича. Той предпочита да обяснява как около Созопол ще се развие българският Бевърли хилс. И има напредък, но засега най-видимият резултат е превръщането на Царския плаж в септична яма. Ако човек се загледа внимателно в пясъка през юли и август, открива тук-там между песъчинките едни миниатюрни доматени люспи. Произходът им е вън от всякакво съмнение. Всичко това би могло да се избегне, ако общинските власти наредят на ресторантите през лятото да правят салата само с белени домати. А сигурно има и други начини. И не само там е така. Това лято два пъти беше затварян градският плаж във Варна заради бактерии Еширихия коли. Уж било заради наводненията, но едва ли е само заради това. Ето какво се получава в Созопол. Ако, примерно, един бивш министър от правителството на СДС изака едно л…но в своята вила над таляна “Чайка” близо до “Каваците”, това л…но тръгва по новоизградената канализация в северна посока, минава покрай нос Колокита, завива покрай новите хотели и вили над Райския залив и продължава през някогашните лозя към другите нови вили и хотели на Буджака и Харманите, след което завива към Дома на флота, минава покрай новата сграда на общината, продължава още стотина метра на запад покрай новата марина, спуска се зад пристанището и там влиза в морето заедно с хиляди други л…на. При югоизточен вятър (следобяд най-често вятърът е точно такъв) отделни свободно плаващи фекални фрагменти достигат до плажа на къмпинг “Градина”, където има вероятност да попаднат в устата на един известен журналист от Нова телевизия, който кара сърф или да смутят почивката на известен функционер от БСП, който също почива на този плаж. Ето как хора от различни поколения, с различни професии и различни политически убеждения може да се окажат свързани по най-неочакван начин. Докато се построи пречиствателната станция, общинските власти могат да направят и нещо друго. Могат по време на сезона да издават скатологически бюлетин, нещо като бюлетина за нивото на река Дунав и да информират за нивото и движението на фекалните води край брега. Археология. История. Култура. Туристическата индустрия от години усеща, че тъпче на едно място, а трябва да се развива. Само с легла и хотели за алкохолни турове не става. Трябва нещо ново и различно. Говори се за нови туристически форми - има културен туризъм, селски туризъм, спа и уелнес, религиозен, винен, ловен и т.н. Отношението на туристическата индустрия към културата и особено към археологията е същото като към архитектурата. Никакво. За повечето общински администрации археологията не е наука, а по-скоро някаква прислужница, орнамент към техните инвестиционни проекти и източник на панаирджийски атракции, край които може да се късат билетчета и да се къртят пари по европейски програми за кухи проекти. За тях професионалният реставратор и археологът са досадни нахлебници с техните професионални стандарти и желания за почтеност в запазването и показването на миналото. За индустрията ефектната (или не дотам) измислица е по-ценна от достоверния и почтено поднесен исторически факт. Поради което и заиграването на туризма с археологията у нас често произвежда бутафории и вулгарен кич като пластмасовата възстановка на крепостта Кракра край Перник или онова, което се прави на Яйлата. За индустрията няма никаква разлика между мощите на светец и костите на предполагаем средновековен „вампир”. Важното е да падат кинти. Говори се за религиозен туризъм по места, където няма духовен живот. Кроят се планове за развитие на винен туризъм, макар че много хотели в пакетите си All inclusive предлагат най-евтини боклуци със съмнителен произход. Как да накараш чужденците да потърсят хубавите ти вина, след като някой вече им е предложил от най-лошите? Правят се проекти за развитие на селски туризъм, макар че има все по-малко села. Само селяни, зорлем извадени от селското си битие, които не са и изглежда никога няма да станат граждани. Медицинското обслужване Ако ви се случи да се разболеете по време на отпуска, трябва да знаете, че системата на здравното осигуряване по курортите не важи. За банален летен вирус на дете, който се лекува с нещо съвсем елементарно, може да ви поискат трицифрена сума само за преглед и отделно за лекарствата. За обрив от мръсната вода в морето, също. Там от всичко може да се изкарват пари, включително и от мръсотията. Летните доктори в българските курорти работят по търговския закон, също като барманите, хотелиерите и таксиджиите. Както обясни един морски доктор пред камерата на Нова това лято: „Щом имат пари да дават по ресторанти, ще дават и на нас.” Кара дере. Безплатно щастливи Предстоящото застрояване на местността Кара дере, северно от Бяла, беше сред шумно дискутираните обществени теми миналата пролет. Това е едно от последните места по българското Черноморие, все още неосквернено от туристическата индустрия, но отдавна привлякло инвестиционни апетити. До местността няма път и някога беше военна зона, което е причина да се запази. Там от години всяко лято стотици семейства и бохемстващи компании от София и други градове летуват на палатки, явно водени от желание да прекарат отпуска си извън хищните ръчички на туристическата индустрия и встрани от шумотевицата и масовите вкусове, които тази индустрия налага. Тези хора не пречат на никого. Те не пречат на алкохолните вакханалии в Слънчев бряг, нито смущават любителите на чалгата около Китен и Приморско. Тях ги прогониха от „Смокиня”, „Веселие” и другите къмпинги, които индустрията унищожи. Те са истински кошмар за индустрията, защото са свободни хора. А индустрията мрази свободния човек. Най-големият кошмар за туристическата индустрия е това, че някой, някъде може да бъде щастлив безплатно. Думата „безплатно” гризе душата на дивия български примитив, без значение дали е излязъл от прозата на дядо Влайков и Георги Караславов или е учил икономика в някой канадски университет, откъдето се е върнал като надъхан пазарен фундаменталист и либертарианстващ джихадист. Как така безплатно? Нищо не може да бъде безплатно. Индустрията е създадена, за да прави хората щастливи. Не е ли така? Туристическата индустрия създава и управлява човешкото щастие, тя го измисля, опакова го и го доставя. Това й е работата. Тя строи хотели, ресторанти с жива чалга или без, пече кебапчета, предлага захарен памук и варена царевица, налива ти водка и мастика, или бира, ако искаш, слага ти чадъри на плажа, вози те на надуваем банан в морето, на джетове и АТВ-та. А някакви „голи хипита”, както ги наричат в Бяла, си позволяват да обърнат гръб на всичко това и да бъдат контрабандно щастливи. На това трябва да се сложи край. И държавата ще го сложи, защото държавата винаги е била на страната на индустрията, а не на страната на контрабандно щастливия гражданин. Защото, ако се научи да бъде щастлив без индустрията, той може някой ден да опита и без държавата да живее. Тук ще пропуснем подробностите около проекта за застрояване, още повече че не е докрай ясно какво ще се построи там. Уж трябваше да са няколко селища с няколко стотин къщички и хотели, после стана нещо друго, малко по-скромно, защото теренът е част от „Натура 2000” и там по принцип не би трябвало да се строи. Не е ясно и кой точно ще го построи, защото като при всеки порядъчен бизнес и тук действителният собственик е скрит зад някакви офшорки. Важното е, че в близко време и там ще стъпи инвеститор, който „да олайняви работата”, както по съвсем друг повод пише Левски в едно писмо до Любен Каравелов. Истински ценното в това място е плажът с морето. Ивеститорът няма как да го придобие, защото трябва да промени Конституцията, но той ще застрои зоната около плажа и ще ограничи достъпа по начини, за които вече стана дума. Така индустрията хем ще оползотвори това, което е успяла по някакъв начин да придобие, хем ще прилапа и онова, което не е нейно. Така всички ще са дволни и щастливи, но не безплатно. Кара дере вече не е просто красива местност. То е символно, а поради това и съдбовно място за т.нар. български преход - нещо като Косово поле, Бородино, Ватерло. Това е мястото на може би последен сблъсък между (тук ще използвам две клишета) олигархията и гражданското общество, между внезапно забогателия пошляга и наивника, който си въобразява, че е възможно естествената привлекателност на едно природно красиво място да бъде достатъчно основание то да остане неосквернено. Забелязали ли сте кой най-истерично пищи срещу дивото къмпиране? Туристическата индустрия. Не собствениците на земите, които обикновено не са и частни, а държавен горски фонд, ами собствениците на хотели и къщи със „Свободни стаи!!!” Те пищят, като си измислят и най-благовидни поводи. Голите хипита замърсявали и имало опасност от пожари. Ами доматените люспи на „Градина”? Там да не би да е чисто, понеже се плаща? Сърцето ми е на страната на контрабандно щастливите, но разумът ми подсказва, че в Кара дере лукавото лице на индустрията ще надделее. Селяните винаги побеждават, както се казва във финалния кадър на „Великолепната седморка”. Българското общество е инфантилно, а инфантилът няма устойчив естетически критерий. Неговият вкус е еклектичен, парвенюшки, неуверен и лишен от усет за разумна мярка. Той не знае кога и къде да спре. В същото време е арогантен и вулгарен. Усетът за красивото у едно общество е въпрос на усреднени и общоприемливи критерии, това е естетически консенсус, който у нас изглежда непостижим. Красивите места са общ ресурс, обвързан с общи отговорности. Те не могат да бъдат безусловно лично достояние, както никой родител не е господар на децата си и не може да прави с тях каквото му хрумне. Красивото не е частен, а вселенски проблем. Казаното дотук не е всичко, което може да се напише за българския морски туризъм. У нас все още има и други красиви места, има много красиви, приятни и носещи радост неща, но за тях като че ли е по-добре да не се говори. По-добре е да се мълчи, да бъдат обвити в конспирация, защото, ако индустрията ги усети, ще ни ги таксува или ще ги унищожи. http://reduta.bg/v2/article/особени-белези-на-морския-туризъм-в-българия-част-i http://reduta.bg/v2/article/особени-белези-на-морския-туризъм-в-българия-част-ii

Аз цитирах мнение, мнението е факт, факт е статията която е публикувана в списание Християнство и култура, и е факт че авторът не е "либерал", а традиционалист. Та това са факти.. (темата я има някъде в подфорум История, по понеже аз съм работещ непенсионер, нямам време за търсене и демонстрации в момента, списанието го има онлайн, броят е от 2014 година, не помня кой месец) Логика, та дрънка.. Ако "Григорий Шалвович Чхартишвили", греши че Путин е диктатор, то тогава трябва да приемем че Путин е либерал и демократ? -------------------- Служите си.. с грънци и с демагогия, според мен.. -------------------- Един въпрос към агитката ви: Може ли някои да каже какъв е процентът на хората в Русия, посещаващи църква, и какво е възрастовото разпределение на посещаващите редовно църква? (моля да ми се отговори с точни данни)

Вярно е. Петролът и петродоларите са източникът за високия стандарт и благосъстоянието на руснаците-руската икономика като цяло е с невисока конкурентноспособност, а опитите да се диверсифицира са неуспешни.. Което ме навежда на мисълта че нищо няма да се промени в руската икономика, докато в Русия има петрол. В същото време Русия става все по непредстюказуема и ненадеждна.- Путин направи всичко необходимо да върне "студената война" чрез която да затвърди статуквото. Но в началото на 2014 година всичко се промени под въздействието на украинските събития. Путин взе решение, което вече не може да се върне обратно. Този курс задълбочава изолацията на Русия и я противопоставя срещу останалия свят. Както изглежда, очаква ни нова Желязна завеса. Вътре в страната този курс означава пожизнено управление, при което Ръководителят никога не подава оставка. Това вече е една съвсем различна държава. .

Свършиха ми плюсовете за днес. (+ за Атом). Руската Църква исторически е била/ е недемократична (за разлика от Българската, която дори по време на режима запазва в голяма степен независимостта си), с клир които е отдалечен и мразен от народа. (всъщност преразказвам думите на един известен руски историк и изследовател, чиято статия по този въпрос беше публикувана в БГ-списанието "Християнство и култура")

Думите са на Ахмет Давутоглу, а не на Путин «В своей речи он заявил, что «Турецкая республика — это современное национальное государство и оно имеет такой же статус, как и другие страны региона. Мы можем строить дипломатические отношения на равных началах с любой большой или маленькой страной, которая ранее находилась в составе Османской империи. Это то, чего требуют нормы современной дипломатии». ------------------------------------------ Аз не разбирам така наречените "патриоти"? (Не визирам никого лично) Защо приемат т.н. Нео-османизъм за нещо лошо и страшно за България, а т.н. Евразийството за нещо добро? Та точно Русия толкова години показва, че няма никакви намерения да се отнася към другите страни (малките страни), които са били част от сферата на СССР (Руската империя) като към суверенни държави, и Русия не познава доктрината за "мека сила" (която доктрина е част от неосманизма на Ахмет Давутоглу https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8F%D0%B3%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0 ) Абе, сбъркана работа. ПС Друг е въпроса, че турския "Путин" и "Хан" би шута на Ахмет Давутоглу преди седмица..

"Русия се управлява от ханската юрта" Докато светът се развива, Русия тъпче на едно място. Рано или късно това ще доведе до обедняване на цялото население и до социален взрив, казва в интервю за Дойче Веле известният и в България руски писател Борис Акунин. Борис Акунин Две изключително популярни руски личности в диалог за настоящето и бъдещето на страната си - журналистката Жана Немцова, дъщеря на убития политик Борис Немцов, разговаря с писателя Борис Акунин, който е много популярен и в България. Григорий Чхартишвили, известен под псевдонима Борис Акунин, напусна Русия през 2014 година и оттогава не се е връщал в страната. В момента той работи над своята многотомна "История на руската държава". Немцова: Казвате, че сте напуснали Русия, защото страната е окупирана от врага. Кой е врагът? Акунин: За мен враг е онзи, който прави нещо враждебно към моята страна. Дълбоко съм убеден, че днешната политическа власт води страната ми към крах и гибел - и затова я смятам за враг. Немцова: Преди няколко години в диалог с писателя Михаил Шишкин Вие все още твърдяхте, че не виждате нищо трагично в случващото се в Русия. Но сега сте на друго мнение, така ли? Акунин: Да, излиза, че съм бъркал. В периода 2011-2013 година участвах много активно в обществения живот. Тогава ми се струваше, че руското гражданско общество има сили, а властта има достатъчно мозък, за да се избегне сегашната фатална конфронтация. Но в началото на 2014 година всичко се промени под въздействието на украинските събития. Путин взе решение, което вече не може да се върне обратно. Този курс задълбочава изолацията на Русия и я противопоставя срещу останалия свят. Както изглежда, очаква ни нова Желязна завеса. Вътре в страната този курс означава пожизнено управление, при което Ръководителят никога не подава оставка. Това вече е една съвсем различна държава. Немцова: През 1980-те години хората разбираха, че много от нещата, които се говорят по телевизията, не отговарят на действителността. А сега изведнъж сякаш всички вярват на телевизора. Защо настъпи такава промяна в общественото съзнание? Акунин: Вие, Жана, помните периода на перестройката, когато в мозъците настъпи раздвижване, когато полъхна свеж вятър. А аз помня 1970-те години, когато нямаше нищо подобно, с изключение на дисидентите. Те бяха горе-долу като тези хора, които днес опъват палатка някъде из Москва, а минувачите не им обръщат никакво внимание. Но без такива хора страната просто не може. Докато ги има тях - все още съществува и надежда за някаква промяна. Та нали някой е длъжен да поддържа градуса на мъжеството, достойнството и съпротивата. Разбира се, днес хората имат повече източници на информация. Ако се интересуваш от нещо и търсиш различна гледна точка, ти имаш тази възможност. Вярно е обаче и друго: днес повечето хора нямат нужда от това. Но проблемът дори не е тук, а в сегашния политически режим в Русия. Ако оставим настрана моралния и идеологическия аспект, проблемът е в това, че този режим е катастрофално неефективен. В рамките на сегашния световен модел той е неконкурентоспособен, той губи както икономическото, така и технологическото съревнование. Светът се развива, а Русия тъпче на едно място - в това е бедата. И за съжаление всичко това ще завърши с обедняване на цялото население и със социален взрив. Защото вече подминахме кръстопътя, където можехме да направим обратен завой. Немцова: Твърдите, че Русия върви по сбъркан път. Но нима не е историческа закономерност, че Русия винаги изостава? Акунин: Открай време мисля над това: каква е същността на руската държава? Защо векове наред в тази държава се повтаря един и същи катаклизъм? И всеки опит за либерализация завършва с още по-яко затягане на гайките. Първоначално аз също си мислех, че за сегашното развитие на събитията не е виновен лично Владимир Путин. Нещо повече: допускам, че когато по стечение на случайни обстоятелства се оказа на власт, този човек изобщо нямаше намерение да става пожизнен диктатор, да отменя свободата и тъй нататък. Навярно в самото начало той просто се опитваше да обуздае олигарсите, да се справи някак със сепаратистите - това са били скромните му цели. После обаче се задействаха някакви обективни закони - и се случи онова, което се е случвало многократно и преди в руската история. Очевидно има някаква причина в конструкцията. В момента работя над руската история от края на 17 век и ми се струва, че започвам да разбирам този механизъм. Ако утре в страната се проведе, дай Боже мирна, революция, ако свалят Путин, а на власт дойде някакъв нов демократ, който остави всичко, както си е, същият този демократ след някое време също ще стане диктатор. Просто защото държавната структура не предлага други вектори за движение - тя е парализирана по вертикала. Акунин с Жана Немцова Немцова: Тоест, ако правилно Ви разбирам: проблемът не е в личността, а в системата. Дали обаче е реалистично да очакваме промяна на системата? Акунин: Удивително е, но в нашата история нито един реформатор не е посмявал да посегне на фундамента на държавата, положен още през 15 век от обединителя на Русия Иван Трети. Тогава той възпроизвежда държавническия принцип на ордата, просто защото към този момент руснаците не познават по-ефикасно работеща система от тази на Чингис Хан. През първите векове от съществуването на Русия тази конструкция работи нелошо. Сама по себе си тя е много устойчива на удари. Но през 21 век условията вече са съвсем други. Така наречената „мека сила” се оказва много по-важна от архаичната груба сила - и вече не бива да се живее по старому. У нас обаче страната продължава да се управлява не по закона, а по заповедите на Великия хан. И никой закон не може да бъде по-силен от ханската заповед. Защото става дума за сакралността на Ръководителя. В същото време това е и система, в която тъкмо държавата се оказва най-висшата ценност. В тази система не държавата обслужва хората, а хората обслужват държавата. В нея не съществува възглед за личните права - съществува само възглед за личните привилегии, които се предопределят от мястото ти в самата структура и от степента на вярност към началството. И накрая: в тази система важно значение има тайната полиция, независимо как ще я наричаме. Тя е дублираща структура на властта, защото в една система, където няма разделение на властите, тя е единственият инструмент, с който Ръководителят може да контролира какво се случва по целия този вертикал. РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА Акунин: ''Путин ще свърши зле'' Известният и в България руски писател Борис Акунин смята, че сегашната ситуация в Русия е сравнима с тази преди сто години. И - че страната я чакат катаклизми. В Потсдам Борис Акунин даде специално интервю за Дойче веле. (20.06.2014) "Червеният човек си отива. Но с много кръв" Светлана Алексиевич: "Цяла Русия лъже" Немцова: Независимо от всичко това личността на Владимир Путин има значение в сегашната система. Вие многократно и публично сте казвали, че не го смятате за крадец и престъпник. Държите ли още на това свое мнение? Акунин: Работата е в това, че Владимир Владимирович еволюира. Когато твърдях, че не е крадец и престъпник, аз просто смятах, че той не се нуждае от пари. Защо да си къташ някакви милиарди, след като цялата страна така или иначе е твоя? Но корупцията не е просто кражба. Корупцията - това е да използваш държавната система по най-различни начини. Когато даваш привилегии на своите приятели - това също е корупция. Когато не допускаш да понесат отговорност за престъпленията си хора, на които симпатизираш - това също е корупция. Когато поддържаш някакъв паралелен, скрит бюджет, с който се разпореждаш по свое усмотрение - това също е корупция. Немцова: Излиза, че след 15 век, когато бяха положени основите на руската държавност, държавата изобщо не е била модернизирана, така ли? Акунин: Напротив, модернизирана е многократно, но основата ѝ си остава същата. Тъкмо тази основа задава конфигурацията на останалата част от сградата. Както и да променяш етажите, фасадата или вътрешното обзавеждане, тя пак си остава някогашната конструкция на ордата. И така една огромна страна се управлява от ханската юрта. http://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%8E%D1%80%D1%82%D0%B0/a-19249111

Културологично сме "преобладаващо" балканци (да, културата ни се развива към унивесализъм, - това се вижда от променяшите се за последните петнайстина година оценки на т..н. културни измерения, и по специално in-group колективизъм ) - вярно е, само че цивилизационно практически никога не сме били част от т.н. Източна православна цивилизация (за твърдящите обратното- моля запознайте се с теорията на А. Тойнби, вместо да предтавяте фантазиите си за факти).. /Забележка: според теорията ние сме част от тази цивилизция само в периода 1945- 1989 година/ Отделно от това тази може да се спори и или дискутира дали днес, в 2016 година Източната православна цивилизция е все още жива (пак според теорията) , или вече е погълната от Западната ПС Исторически най-дълго сме били част от ислямската цивилизция (част от условно наречения персийско-османски модел, Тойнби го разграничава от арабския модел, т.е има две сестрински цивилизации, и да разбира се, това са различни модели), но важното е че България се озападнява след Освобождението , от което следва едно: генетично сме част от Западната цивилизация. Култура (просто казано това са ценностите, нагласите и отношенията, които са важни за хората) и цивилизация (пак просто казано - това са моделите, които са важни за хората) са разлнчи неща: Западната цивилизация е образец на мултикултурност. Пак ще дам примера с Гърция и гърците: За гърците демокрацията е много важна, в същото време те са може би най-корумпираната ЕС страна и народ, защото културата им е типично ориенталска. Ще поясня: Индексът на TI отразява най-вече виждането и усещането за корупция в страната , а не действителните и размери и оценки. (т.е при при определянерто на индексът има "културологична неопределеност"- нации като нашата, с нашата култура завишават оценката за корупция).Средностаистически всеки гръцки гражданин плаща ококоло две хиляди евро на година подкупи: (В Гърция е прието да се дават рушвети и подаръци за какво ли не - от избор на на лекар, до започване на държавна работа и служба) .

Делбата на Македония е част от договора между Сърбия, България и Русия /Целта на Сърбия не е Албания, както някой беше намекнал. Сърбия е наясно още в начлото на войната че излазът и на Адриатика е подвъпросен и Албания е "голям залък" От друга страна Велика Сърбия включва част от Македония, великосръбския иредентизъм е насочен към Макединия, С договора мвжду Сърбия,Сърбия, България и Русия претенциите на Сърбия са задоволени/ Това че единсвеният вариант да си върнем загубеното е бил съюз с Германия е друга голяма лъжа в Българската история. /Фердинанд е настина предател, но възможно с най-прозаичните мотиви - плащано му е с щедри подаръци от Виена или Берлин/ През първата половина на 1914 г. става ясно, че войната между двете военни групировки - Антантата и Тройния съюз, е неизбежна. Германия е значително по-добре подготвена във военно отношение от своите противници и бърза да се възползва от предимството. Необходимо е обаче да я „предизвикат“ да обяви война, за да не бъде смятана за „агресор“. Като повод е използвано убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбски националисти на 28 юни 1914 г. в Сараево. Подтиквана от Германия, Австро-Унгария дава на Сърбия неприемлив и дори неизпълним ултиматум и на 28 юли й обявява война. На 1 август Германия обявява война на Русия, а на 3 август - на Франция. На 4 август Англия обявява война на Германия. На 23 август Япония се намесва на страната на Антантата. Така започналата на 28 юли 1914 г. война в Европа става световна. През пролетта и лятото на 1914 г. повечето политически и военни наблюдатели смятат, че Антантата ще победи в предстоящата война. Някои блестящи германски анализатори, като например специалиста по международни отношения д-р Артур Бернщайн, също подкрепят тази прогноза и предупреждават германския кайзер Вилхелм II за катастрофата, която страната ще претърпи, ако започне война. Още в първите два месеца на войната става ясно, че факторите сила и бързина, на които разчита германското командване, не сработват. Провал търпи планът за бърз разгром на Франция. А концентрацията на огромни войскови групировки и оръжия очертава войната да бъде продължителна и кръвопролитна. Това означава, че ще бъде спечелена от съюза, който разполага с по-големи материални ресурси и жива сила. А това безспорно са страните от Антантата. Тя контролира над 70 пъти по-голяма територия (включително френските и британските колонии) и няколко пъти по-големи човешки ресурси. Затягането на войната рязко увеличава потребностите от привличане на нови съюзници. Особено нараства интересът на двете групировки към България, Гърция и Румъния. Ключова роля има България, защото осигурява сухопътната връзка между Германия и Австро-Унгария с Турция. Според военни експерти и стратези едно влизане на България в Антантата би съкратило Първата световна война поне с една и половина - две години. От началото на войната до есента на 1915 г. България е в центъра на голямата дипломация. Никога в новата си история тя не е представлявала такава възлова стратегическа точка за воюващите коалиции и никога не е била обект на такова внимание и интерес, както в първата година от войната. Управляващата върхушка в София, с малки изключения, отново, както по време на Балканската и Междусъюзническата война, се държи неадекватно към динамичните процеси на международната сцена и не може да прецени критичността на времето. Причина за това е липсата и на опит в международната област, и непознаване тънкостите на професионалната дипломация. Освен това слабохарактерните, нерешителни и сервилни водачи на либералните партии безотговорно оставят българската външна политика в ръцете на една персона - Фердинанд. В амбицията си от 1912-1913 г. да стане император българският монарх вече е извършил чудовищни престъпни актове, довели до първата национална катастрофа. Сега Фердинанд хвърля цялата си енергия и комбинативност за друга цел. А тя е да се посвети на служба на родината си - Германия, дори когато тя е изправена пред катастрофа. Смазващи са фактите и документите, които свидетелстват за твърдото намерение на монарха да вкара България в Тройния съюз. Още на 6 октомври 1913 г. той (след два месеца „усамотяване“’) провежда първия си официален разговор с чужд представител - обиграния австро-унгарски посланик в София граф Тарновски. Пред него Фердинанд заявява, че „за България има отворен само един път - към Виена“, а след няколко дни потвърждава това и на среща с император Франц Йосиф. Втората е формирането на правителство (през декември 1913 г.) от слаби политици, но крайни германофили начело с лидера на Либералната партия Васил Радославов. Този акт не е изненада за Европа. За него френският вестник „Тан“ пише: „Когато Фердинанд реши да наложи открито своята прогерманска политика, той избра за премиер г-н д-р Радославов - посредствен държавен мъж, който не разбира нищо от външна политика, но... царят цени неговата посредственост и покорност.“ Действително монархът има и безусловната подкрепа на правителството, което съдейства на безумните му амбиции. То дори не е информирано за условията, при които България влиза в Тройния съюз. Фактор, осигуряващ произвола на Фердинанд, са репресиите. Всеки опит за изразяване на мнение, различно от неговото, е смазван. Пример за това е бруталната разправа със земеделския лидер Александър Стамболийски, отстранен от парламента и хвърлен в затвора. Подобна е съдбата и на външния министър Никола Генадиев. Убеден германофил, след като посещава няколко западни столици, Генадиев рязко променя позицията си и разгневява Фердинанд, заявявайки в Народното събрание, че Германия ще загуби войната. Такава е реалната обстановка в България в навечерието на войната и през първата й година. Сурова власт, повсеместен страх от репресии пълно пренебрегване на всички органи на власт и управление. Монархът, чийто едноличен режим достига апогея си, по същество сам секретно извършва цялата политическа и военна подготовка за присъединяване на България към Тройния съюз. Разбира се, със старателното съдействие на Радославов. В края на януари 1915 г. се случва поредното съдбоносно за България събитие, което също е укрито от ръководните й среди. Информиран е единствено Васил Радославов, който пише в дневника си: „Днес (25 януари 1915 г.) царят ми съобщи строго поверително, че от страна на Поанкаре - президент на Франция, и Делкасе - френски външен министър, е пристигнал в София и отседнал в хотел „България“ под името Д'Орляк Орлеанският дук, който предложил на царя да напусне неутралитета и България да влезе в Антантата. Франция гарантирала на България да си получи всичко отнето и загубено от нея през 1913 г...“. Българският монарх не само отхвърля предложение, лично направено от президента на държавата, която след войната разкроява политическата карта на Европа, но и го държи в пълна тайна! Това също е доказателство, че той не е имал друго намерение освен съюз с Германия, следователно пълно подчиняване на българските национални интереси на великогерманските амбиции. Макар и неопитен във външната политика, Фердинанд все пак отчита отговорността, която поема в този момент. Затова измисля версията, че с Антантата не можело да се постигне споразумение по териториалните искания на България. Тази дезинформация е категорично разобличена от българските пълномощни министри в европейските столици. Един от тях - Михаил Маджаров, пише от Петербург: „Много пъти съм посочвал на правителството, че разбирателството със Съглашението (б.р. - Антантата) е напълно възможно и само под негова закрила можем да осъществим нашето обединение.“ Сред първите български дипломати, които осъждат открито поетия от България курс към Тройния съюз, е и пълномощният министър в Лондон Панчо Хаджимишев. Той полага усилия да вразуми ръководните фактори в София и разобличава тезата им, че Антантата е несговорчива. „Какво може да иска повече правителството на нашата държава - пита в една от шифрограмите си Хаджимишев, - когато вече ни предлагат линията Мидия - Енос и безспорната зона от Македония, обещават ни съдействие за връщане на Добруджа и Кавала. Като имам предвид, че изходът от войната ще бъде в полза на Съглашението, не трябва да губим време за спорни зони, а да почнем веднага преговори на солидната база, която то ни се дава.“ Почти същото съобщават пълномощните министри: Стефан Чапрашиков от Белград, Димитър Станчов от Рим, Димитър Ризов от Берлин... Техните информации не само са засекретени от премиера по нареждане на царя, не само по тях не се реагира, но и някои от авторите им, като Чапрашиков, Станчов, Хаджимишев са уволнени, а други дипломати са отзовани. Михаил Маджаров, наследник на родолюбив и заможен род от Копривщица, хвърля оставка и завършва дипломатическата си кариера с думите: „Мога да служа на държавни идеи, но не и на лични и непозволени капризи.“ За да оправдаят влизането във войната, Фердинанд и царедворците прибягват до груба дезинформация: България щяла да бъде нападната от Сърбия. И тази лъжа е опровергана от Чапрашиков: „Това е абсолютно невярно. Никога Сърбия не е съсредоточавала войски на нашата граница, нито има подобни намерения.“ В друга шифрограма той отива по-далеч: „Ако България реши да атакува Сърбия, тя ще извърши страхотна авантюра, която ще коства бъдещето й.“ С подписа върху този документ достойният български дипломат си подписва и уволнението. Участието на България в Първата световна война завършва катастрофално. Благодарение единствено на героизма на българската армия, която три години храбро се сражава със значително превъзхождащия я по численост и въоръжение противник, България договаря с представители на Антантата едно сравнително приемливо примирие подписано на 29 септември 1918 г. в Солун. Според него на българска територия не се допускат окупационни войски на съседни страни. Тази клауза има изключително значение за съхраняването на самата българска държавност. Ако българи от пределите на царството бяха попаднали под сръбска, гръцка и румънска власт, биха могли да споделят съдбата на своите сънародници от Тракия, Вардарска и Егейска Македония и Добруджа, т. е. да бъдат ликвидирани като етнос. Фердинанд абдикира, без да успее да стане император на „Нова Византия“, нито да помогне на Германия да бъде първа сила на планетата. В преследването на тези илюзорни амбиции той обаче проиграва хазартно, подло и престъпно всички благоприятни възможности за обединението на българския народ. Но защо той бе оставен на престола след 1913 г., т.е. след първата национална катастрофа? Блестящ отговор дава Добри Ганчев, негов учител по български език: „Не зная за какво ще го споменават Фердинанд грядущите поколения, ала ние, които преживяхме погрома, доживяхме туй страшно падение - няма да го забравим. Фердинандовата самозабрава се крепеше върху нашето унижение пред него. Нашата сервилност, нашата робска покорност и послушност издигнаха този неуравновесен тип. Мигахме пред самовластие­то му, глупешките му махове и дори пред пороците му.“ Смразяваща оценка! А не съхрани ли българската политическа прослойка същите си качества през целия ХХ век и дори в настоящото столетие? -------- Митът за „колебанията“ на монарха Свидетелство, опровергаващо версията, че Фердинанд уж се колебаел между двете воюващи групировки, дава ген. Иван Фичев. Три дни, след като е назначен за военен министър, на 22 септември 1914 г., премиерът Васил Радославов му показва проектодоговор за съюз с Германия. „След като го прочетох - пише в спомените си генералът, - останах силно смутен и казах: „За Бога, господин Радославов, да не се излъжете да подпишете този договор, защото ще погубите България.“ „Че нима съм луд, отговаря премиерът. Аз ви дадох да го прочетете, за да видя какво ще кажете. Никому нищо няма да казвате, включително и на другите министри. Те нищо не знаят за това.“ Това признание, потвърдено и в личните бележки на Радославов, е поредното смазващо разобличение за лицемерието и подлостта на Фердинанд. А и за какво колебание може изобщо да се говори, щом една година преди формалното влизане на България в Тройния съюз проектът за договора с Германия вече е факт. А такъв документ се изготвя според международната практика само след като страните са постигнали изрично съгласие за съюзяване.

ПС Малко материал за размисъл Какво ще стане ако се преразпределят 70 процента, но правителствените програми не са достатъчно ефективни? (всъщност има изследвания, които показват че управленията/страните като САЩ и Германия, които постигат мултипликационни коефициенти на ефективност над 1,0 при/чрез създаването, управлението и изпълнението на бюджетните си програми са не повече от 12-15. Какво ще стане ако се преразпределят 70 процента, но правителствените програми не само не са ефективни, но постигат и обратен спрямо "целевият" ефект? (С държавната си система на образование подготвяме грамотни, но слабообразовани, обществено апатични, и неотговорни млади хора, слабо или никак загрижени за общото благо. Забележка: В система, която толерира и поддържа" 55 годишния учител" с неговите ценности, манталитет и консерватизъм ("неиновативизъм"), при младите се възпроизвеждат ценностите на родовата селска и тоталитарната култура у нас отпреди половин век. Също така 40 процента от учениците ни са функционално неграмотни , защото на тях същия "55 годишен учител" гледа като на попивателни "подопечни", на които материалът и знанията трябва да се наливат.)

Не съвсем Алхимик Неизказаната сентенция в публикацията на МВФ е "Това което е добро за едни икономики (например слаборазвитите), не е толкова добро за други".. Ако за бедните страни (икономики) по-високите нива на преразпределение (но не във вид "даване на калпак", както го разбираме в БГ, мисля че и ти залиташ малко в тази посока с включването си), корелират с увеличане на растежа (с растеж) - т.е. съществува корелация в права посока, при богатите икономики корелацията не е същата.. (Например: Американските шведи имат по-висок среден доход от средния на шведските шведи, и американските шведи са етносът с най-високи доходи в САЩ, където нивата на разпределение са по-ниски отколкото в Швеция). Ако говорим за ББД, експериментите с безусловния базовия доход (извършвани са в региони в САЩ и Франция) показват намаляване на трудовата активност (заетост) при мъжете до 3 процента и жените до 5 процента, което не е предпоставка за растеж.. Обяснението е просто и логично: част от хората с непривлекателни професии и работа се отказват да работят и стават икономически неактивни (стават време за останалите).

http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/04/21/kriasyci-i-obidi-v-chas-nova-arogantnost-v-uchilishte.300095,3

http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/04/21/uchenici-pushat-marihuana-v-chas-no-zashto.300133