nik1

http://annals.xlegio.ru/sarmat/small/nav6b.htm http://sor.volsu.ru/library/docs/00000185.pdf

аха, "всички са маскари" (стига да ни "отърва")....Балабанова различава мъжките от женските скелети, може да вземеш която и да статия от нея и да провериш (ако искаш разбира се)..

Иордан Йорданов се занимава с краниологичния материал от Дунавска България. В изследванията си той е наблюдавал, сътоветното в книгата си е илюстрирал / показал, наличието на метисни типове при дунавските прабългари..

Чак пък толкова.. Баксаков, Старостин, Левитская и Егоров - любители?

Много ми е жал за вас, "всички" тогава.. М.А.Балабанова (Волгоград, Россия) АНТРОПОЛОГИЯ НАСЕЛЕНИЯ НИЖНЕГО ПОВОЛЖЬЯ (КОН.V - 1-Й ПОЛ.IХ В.) Краниологический анализ показал, что население хазарского времени Нижнего Поволжья по своей внутригрупповой структуре оказалось неоднородным. Их антропологический состав складывался на основе смешения представителей двух расовых типов: пришельцев, носителей монголоидных типов и, возможно, остаточных групп позднесарматского населения, носителей длинноголового европеоидного варианта. Монголоидно-европеоидное смешение носит мозаичный характер. На большей части черепов фиксируется метисный европеоидно-монголоидный тип, но на отдельных черепах монголоидные черты проступают более отчетливо, чем европеоидные. Видимо, как длинноголовый европеоидный тип, так и обычай искусственной деформации уходят в позднесарматские древности. С эти выводом согласуется тот факт, что следы искусственной деформации отмечаются, чаще всего, на долихокранных черепах. Възстановяване на главата по черепа От Йордан Алексиев Йорданов http://books.google.bg/books?id=i2gTXWkOkJAC&pg=PA169&lpg=PA169&dq=%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2+%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB+%E2%84%96+%D0%97+%D0%BF%D1%80%D0%B8+%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D1%8F&source=bl&ots=iTkefFJ8hM&sig=-aYl3p5XF0LQCGGUWpGsBZ3ekxo&hl=bg&ei=LGRDS9uHLJCG_AaFv4D1CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CBkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false

Дрън-дрън ярина.. Да не би квартероните и октороните, които си срещал в Холандия или Германия, да са били "черни"? http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&hl=bg&q=Octoroon&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1024&bih=607

Кои гени на монголоидите са доминантни? Искаш да кажеш че не може съществува метисен тип ли, или какво по-точно твърдиш? Питаш ме как според мен могат да изчезнат някои особенсости като епикантус, и други такива, принадлежащи на монголидната раса? Ако ме питаш наистина това, отговарям ти: Тези особености ще изчезнат когато предствителите на едната раса са преобладащи. В поколенията чертите на другата раса ще се загубят (ако си виждал "квартерон", или "окторон", ще знаеш какво имам предвид)

Кои са тези думи, за които се твърди че български, и които се срещат във всички славянски езици? Тези, които съм цитирал със сигурност се срещат само в българския и в балканските славянски езици (без "книга", за чиято етимология и произход не съм сигурен че са тюрски), част от тях - в руския и украинския език Руския/украинския език, както и балканските славянски езици, както знаеш търпят влияние от писмения славянски (славянската писменост), и можем да допуснем , и аз го допускам, че тези думи са се разпространили (поне при източните славяни) чрез писмеността.. Ще отбележа нещо в тази връзка, и то е че думите (или поне част от тях) със тюрски произход, които се смятат за прабългарски може и да са навлезнали в езика на балканските слявяни - от езика на аварите, но тази забележка има смисъл само ако се приеме или докаже че езика на аварите е бил тюрски..Хелимски обаче, аргументира убедително, поне за мен, че езика на Аварите е бил тунгусо-манждурски, което всъщност би могло да обясни наличието на думи с ТМ призход в балканските славянските езици ("хоругва" и други).. Ще отбележа и друго: имаме и чувашки [1] съответствия на дунавско-прабългарските думи: съответсвията са в поредните числителни и в числителните. [1]Както и да класифицираме чувашкия език и съответните думи - като "древнотюрски"(Самойлович-Баксаков), или принадлежащи на "тюрски език със субстрат" (Егоров), то езикът и думите няма да станат повече "тохарски", или повече "ирански".

забравих следното за "шар", "шарчия": К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ тюрк. sürčy sirčy 'маляр, художник' < кит. ts'i ~ ts'iet /33/ 'лак, лакировщик, художник' (Gabain, 1974, 365); < кит. tsi /34/ > sir 'лак' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 305; Räsänen, 1969, 418).

..Смятам че не е нужно да заприличваме на западните ни братовчеди.. (това е само моя нагласа и виждане).. ШАРЪЧИИ "ХУДОЖНИК" шар "краска", церк., русск.-цслав. шаръ "краска", шарити "красить", шаръчи "художник" (Ио. Леств., ХII в.; см. Срезн. III, 1582), ст.-слав. шаръ χρῶμα (Супр.), болг. шар "пятно; пестрый", сербохорв. шара "пестрота", шарац "конь пегой масти", словен. šаr м., šarа ж. "пестрый, пятнистый", šarа ж. "пестрота". Распространение этого слова говорит в пользу раннего заимствования из тюрк.; ср. чув. сăрла "красить", сăрă "краска". Арним (ZfslPh 9, 406) предполагал заимствование из тюрк. sаrуɣ "белый" или "желтый". Невероятна реконструкция праформы и.-е. *ki̯āro- и сравнение с си́зый, вопреки Петерссону (ВSl Wortst. 28). Коментар: Чув. сăрă "краска" е заемка от тат. сыр "боя, емайл" (старотюрк. syr "емайл, боя за съдове"). Предвид старобълг. -а- в шаръ, по-скоро имаме работа с прабълг. съответвие на чув. шурă "бял" (унг. sárga "жълт" е ранна тюркска заемка) < пратюрк. *siaryg "бял; жълт; оранжев". Значението обаче е заето от другата близка по звучене форма *шуръ < *syr. Формата *syrčy = шаръчии е запазена в староуйгурски и означава "художник на порцеланови изделия". Белег - "знак" (Древнотюрский словар стр. 83) Бъбрек Суфикс "-чии": Считая вполне естественной и верной теорию о происхождении аффиксов словообразования и словоизменения в тюркских языках, имеющих агглютинативный строй, т.е. строй, обуславливающий сочетание самостоятельных слов, из которых постпозиционные слова в процессе морфологического развития грамматикализовались и превратились в служебно-грамматические элементы, можно допустить наличие и таких аффиксов, которые исторически также представляли собой заимствованные самостоятельные слова из китайского языка. Примерами последних могут служить например аффикс -džy ~ -či ~ -šy /с вариантами/, образующий словообразовательные модели в тюркских языках со значением профессии, ср. например: temir 'железо', temir-či 'кузнец', в котором аффикс -čy/-či происходит либо из кит. чжи-е /1/ [1] 'профессия', либо из кит. žen' /2/ 'мужчина, человек, лицо, персона' (Чень Чан-Хао, 1953, 655, 899; Рамстедт, 1957, 209) или аффикс -čaŋ ~ -šaŋ /ср. казахск. söz-šeŋ 'словоохотливый/ < кит. čjan /3/ 'мастер' (Рамстедт, 1957, 210; Чэнь Чан-Хао, 1953, 326). К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ кап, капище За "книга": склонен съм да променя мнението си че "думата е от тюрски произход"; не съм убден че думата е с тохарски произход..

Името на хазарите от седми век в някои изследвания и статии съм го срещал като "хазари" (в кавички). Смята се от въпросните авторит че в седми век хазарите са били тюркизирани (има се предвид езика на тюркутите) в една или друга степен, т.е. възможно е "хазарите" в VII век да са говорили на тюркутски език. Четох и една статия от руски антрополог, които беше анализирал краниологичния материал от погребения в края на шести век в Източна Европа, Този антрополог пишеше, че в края на шести век в Източна Европа е имало засилено присъствие (разпространение) на хора с изявена монголоидност..

Досещам се за: -"кап" (капище) "бъбрек", "белег", "книга", "шаръ" (супр.сб.)..Това са думи с тюрски произход, не са с тохарски такъв -"дохтар" (възглавница мисля)- дума с ТМ произход.. -суфискът "чии" в старобългарските думи е суфикс за занятие в тюрските езици и в монголския език (диалекти)..

Българската поговорка "Залудо работи, залудо не стой" е "сентенция" на първата част от темата. Какво следва от това? В края на темата ще се опитам да направя синтез на теорията, като използвам чрез изводите и сентенциите от всяка една част от изложението. --- Религиозност при българите: Първо, ще направя едно важно уточнение извън темата, с оглед на страстите които се вихрят във форума от т.н. "защитници на християнството": за слаборелигиозните българи (също български турци, руси, румънци, украинци ) религията, или по-скоро религиозната принадлежност е културен и/или етносен маркер , като това че религията е "маркер" е доказано и казано от множеството изследователи по социология, етнография и национализъм ; като такъв тя очевидно може да е важна мнозиството от хората на тези народи. Второ, по темата: религиозността обаче в едно общество обшесво се измерва чрез "процентът на хората вярващи в бог" и/или чрез "процентът на хората за които религията (конктретната) има голямо значение и място в живота". Изводът е: случая нямаме противоречие, защото двете "измерения" са различни, и образно казано - "лежат в различни равнини". Човек от тези култури може да се приема традиционно като православен, дори да може декларира християнството си (източноправославен, но непрактикуващ (?), без въоще да вярва в бог, или въпреки че вярва в прераджането, в безличен бог, или дори като медитира, вместо да се моли .. Според изследванията[1] повече българи вярват в безличен бог, отколкото в юдео-християнския бог-личност, повече българи вярват в прераждането, околкото в живот след смърта в нещо като рай и ад.. Това се нарича религиозност от будо-хиндуски тип Този феномен разбира се не е непознат или "странен" в източните култури за запад от Пакистан (и не непознт или странен при северноевразийските такива); Културният феномен образно се нарича "месоядно вегетарианство", и е познат от индусите, на които въпреки че религията не позволява ядене на месо, и те са считани за "традиционни вегетарианци", всъщност тези хора често ядят месо. С какво е свързано феноменът "месоядно вегетарианство", или какво отразява той?: 1) свързано е или по-скоро отразява холистично мислене и нагласи, 2) отхвърляне и дълбок скептицизъм към догмите и индокринациите 3) отразява агностичното [2]разбиране на ролята и мястото на бог. [2] Само 13,5 процента от българските българи , респ. само 7,5 (седем цяло и пет десети) от българските турци , са отговорили че "религията има голямо значение и място в живота им" - т.е. културата ни, обществото ни принадлежи към най-слабо религиозните Добро или лошо е това "месоядно вегетариантво", както и холистичното ни мислене и нагласи (едва около 34 процента от българите смятат че има рязка или поскоро разграничителна граница между "добро" и "лошо", т.е останалите 66 процента имат холистични и гъвкави нагласи и светоглед): 1) Щеше да е "лошо" (и "грешно") ако бяхме араби, пакистанци, северолатиноамериканци, или североамериканци от САЩ, но очевидно не сме такива, а сме различни; Тук и изобщо навсякъде, се спазва "принципът" в сравнителната антропология: "това което е добро за нас, си е добро за нас.." 2) Фактът че не сме западноафриканци, араби, пакистанци, северолатиноамерианци, (в САЩ имаме малко по-разлина "игра" отколкото в споменатите страни,и "играта" се казва "аз имам много пари, и владея много ресурси"), т.е. фактът че сме българи (респективно източноазиати) в тези си нагласи е абсолютно добро. Абсолютно добро е защото: ниската религиозност и високата холистичност корелират в права посока с: 1) с високи темпове на икономически растеж, 2) с по-добра светска образованост за начлното и средното образование, 3) с отвореност към света и новостите, т.е. корелират с отвореност към чуждите култури и способности да се заемства от тях. /Тези корелации са установени от изследванията на WVS и Pew Research Center/. По-точно най-общо състезанието или играта се нарича :"Кой ще напредне по-бъзрзо от другите?" Еднозначният отговор е: слаборелигиозните страни и култури, също така - гъвкавите, холистични и отворени към другите култури.. Добро или лошо е да си отворен (т.е културата ти е да отоврена)? Зависи от личностите нагласи и виждания; Факт е обаче че българите сме на едно от последните места в света като процент от хората отговорили с "да" на въпроса "смятате ли че вашата култура трябва да остане непромененна".. очевидино нашето общество (както и обшесвата на източноазиатите) нямат тези момументалистични и консервативени вътрешни сили, които да ни предпазят от цунамито на външните влияния..Това "чуждопоклонничество" може и да се дължи на ниското самочувствие на българите, но всъщност смятам че ниското самочуствие и холистичните ни нагласи при българите са двете страни на една печеливша монета (печеливш жетон): ние българите се приемаме като несъвършенни, и сме много самокритични към себе си, и в тoва е нашата сила - да се развиваме, да се учим, да се усъвършенстваме и да напредваме.. Тази особености при българите (източноевропейците, източноазиатите, германците и в голяма степен при европейците изобщо), са пряко свързани с едно културно измрение (да го наречем параметър) които се нарича "гъвкавост" на културата ("гъвкавост" VS "монументализъм") MONUMENTALISM VERSUS FLEXUMILITY. Michael Minkov Ще направя кратък преглед за него в следващия си пост..

Този китайски автор се е поувлякъл.. Разпадът на алтайското езиково семейство се е извършил много преди да е познато желязото и другите метали, и в този смисъл не може да се говори за общ алтайски произход на думата и корена. Във всички древни култури ковачите са имали висок статус и са смятани за магьосници, а железните оръжия са имали божествен характер и са били одухотворявани . Такива мотиви, едни и същи, се откриват из цяла Евразия - от Япония до Британия, смятам погрешно приемани за "индоевроипейски", "алано-сарматски", "алтайски"..(мението ми е еволюирало, защото преди и аз смятах че мотивите са специфични за някои народ или етнос) --- Думата "таркан" вероятно е с китайски произход, каквито са голямата част от думите със значения на "адмистратор", "управител" в тюрския език..

Думата таркан/тархан (смятам че вероятно се касае за две различни по значение думи) може да е проникнала в Близкия Изток (в Ирак също има много населени места с и имена Таркан, познато е и като човешко име) и на Индийския субконтинент, посредством езика на монголо-татарите (който е бил тюркски с монголски субстрат), завоеватели на Близкия изток, Средна Азия,и Индия[1] ; Също така е възможно тази дума да е навлезнала в езиците от Близкия изток по време на османотурската доминация - директно от турския език. [1]Що се отнася до т.н Tarkhan (или Lohar) в Индия, тези хора са занаятчиите - ковачи и дърводелци; В този случай мисля имаме директно навлизане и отнасяне на собствена дума от някой алтайски език със значение "човек работещ с желязо"(Loha значи желязо в Санскрит), "ковач", "занаятчия" (вероятно алтайската дума за е била дархан?), която погрешно и корумпирано (или не толкова) е била възприета в туземния език като "тархан", и съответно името Tarkhan е прието за име на хората от тази каста.. -- В българския език имаме имена "Господин", "Баника", "Банчо" (от "Бан"- управител), не виждам нещо толкова извънредно или необичайно в това името Тархан/Таркан със смисъл на "благородник", "господар" да се е използвало в езиците от Близкия изток. -- Аз лично приемам версията на Николай Баскаков, който цитира Ramstedt, за по-вероятна от тази на китайския автор, който беше цитиран в първите съобщения (Но това е само мое виждане)

Възможен е китайски произход на титлата: тюрк. tarxan 'звание, освобождающее носителя от налогов' < кит. t'ât /37/ 'благородный, знаток' (Ramstedt, 1951, 63)(+ кит. kuan "администратор, управител, официално лице").. В случая вместо "х", имаме "к", което позволява да се допусне, че думата при прабългарите може да не е проникнала от древния общотюрски език, а от монголския език (например), или е заета/навлезнала директно от китайския език. Аналогии: аваро-прабългарското "кавкан", според разпространеното виждане е дума със сино-корейски произход, "kap-kuan", и се превежда като "първи управител", т.е "премиер". Българските кавкани почти доказано имат статуса и функциите на най-висшите администратори (на премиери ) в българската държава.

Същесвува ли пряка етимологическа връзка между немските "Boor", "Bohre", "bohren" и скандинавските "Orkan", "Orkaan"? Испанската дума "huracan", от която се смята популярно че произхожда думата "Hurricane" - германизъм ли е? Ако испанската думата "huracan" е германизъм, то вероятно има вандалски,или готски, или франски, или пък нидерладски произход? Що се касае до славянското "буря" ( нем. <"Boor", вижте също "Bohre", "bohren") то очевидно думата има има връзка с античната дума "Бореа" (бог на северния вятър, със вторично значение Север) ---- В тази връзка възниква въпросът: случайно ли е съвпадението между славянската (немската) "буря", и и тюрк.: куман. burau, татар. borau от *bur(a)-, татар. bora ‘вертеть, крутить’? За рускоезичния човек има почти неразривна връзка между буря" (слав.) и "буран" (< тюрк., ср. татар. buran id., далее к п.-монг. boraγan), към които не без фонетически трудности, но естествено се "връзва" и пурга (< приб.-фин., ср. фин. purku ‘метель, вьюга, пурга’). Контаминацията продължава и извън пределите на руската езикова территория: «Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков» обединява в една статия эвенк. бурга ‘пурга, вьюга’ (вероятно, исконна дума, свързвана с п.-монг. boraγan) и пурга id. (почти сигурно < рус. < приб.-фин.) Подобен феномен съществува и в българския език: думата "бургия" (дума с османотурски произход) със значение "свредло" се сходжа с германската дума "Bohre", "bohren". Възниква въпросът дали коренът на тази дума не е общ за тези съвременни евразийски езици и дали не е принадлежал на някой "субстратен" евразийски палеоезик (ако приемем че съвпаденията не са случайни)? ----- По материали от Хелимский "ТРАНСЕВРАЗИЙСКИЕ АСПЕКТЫ РУССКОЙ ЭТИМОЛОГИИ"

За първи път слущам че името Името "тунгус" произхожда от името на държавата на народа Хан.. Може ли повече информация? Според това което съм чел, има няколко народни и нетолкова народни етимологии на името "тунгуси": 1) името е свързано с думата "toŋguz" (свиня), тъй като тунгусите колят ритуално свине. 2) свързано е с якутското " *toŋ uos" (мерзлый рот); 3) свързано е с китайското "дун-ху" (означава "източните варвари"). 4) според Хелимский етнонимът е възникнал в рускоезична среда, и има произход от уралски (по-точно в ненетския) език: "В действительности данный этноним (ранняя форма мн.ч. в англ. передаче: Tingussies, Tingoosi) заимствован из нен. tïŋkos/ ~ tuŋkus/ Pl." Стр 75, Е. ХЕЛИМСКИЙ (Гамбург) ТРАНСЕВРАЗИЙСКИЕ АСПЕКТЫ РУССКОЙ ЭТИМОЛОГИИ http://www.ruslang.ru/doc/rjano04.pdf

Искаш да кажеш "антитолерантност" вероятно? Тези явления отразяват нагласите в по-родовите култури, и са от една и съща страна на "монетата": Чуждите, непринадлежащи хора към рода, клана,"селото","прителския кръг", "нацията" - могат да бъдат бити и обругавани, като конктретните хора, отговорни това да не се случва, конктретно полицаи (обикновени и началници) на са загрижени за битите и обругаваните.На кои му пука за запалянковците и за това че са нечии деца или че и те са хора.(липса на загриженост се казва).. Сектите в тези култури, като "чужди" ( в слуая чужди на ортодоксалното християнство) най-често са преследвани на индивидуално равнище, а хората от сектите са бити и тормозени, само защото са "чужди" и "непознати", и освен това сектите [1] будят безпокойство и тревога.. (на биенето и обругаването му се казва "нетолерантност" и "ксенофобия" в целия "бял свят" от Европа, освен в родната Източна и Южна Европа). [1] южните култури са с "висока тревожност", такива са централноевропейските, но те са по-безродови култури (повече "безродови", отколкото "родови") и хората там не се дехуманизират. Типична илюстрация: В родовите тревожни култури - геноцидите се извършват със ужасни зверства (такива има при Арменския геноцид, извършен от турците през 1915 година, при геноцидите в Африканските страни); При безродовите тревожни култури- геноцидите се извършват без зверства, чрез възможно по-хуманно и безболезнено убиване и елиминиране (Германия в средата на 20 век, геноцида на и евреите и циганите)..

Оптимистична теория за българския народ, I част Ще започна тази тема с преглед на отношението към труда и почивката при българите, и рудиментален преглед на връзките на това отношение, с раждаемостта (доколкото смятам че "раждаемостта" е важна във всяка подобна "теория"). Във вторaта част ще продължа с въпросите на: а) религиозността при българите, б) "себезаличаването" и "гъвкавостта" (културни измерения по Минков,приети от WVS) на културата на българите. Накрая ще направя общ синтез на "оптимистичната" теория на българите, и ще цитирам и виждането на доц.Минков по този въпрос. --- И така, къде стоим на крата на "света" и на Европа като "отношение към свободно време" и "отношение към труда"? http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf Българите сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време и забавленията (фиг 5.1, фиг 5.8). Ние не държим и ценим "труда" толкова много, но при съотношение между двете нагласи, поради получващия се голям по-голям превес на първата нагласа (спямо същия за народите в Европа) , фактически сме оценени като най-работливата нация (отделящи най-много време за работа) в Европа, и една от най-работливите в света. Дирекното изследване на времето отделено за работа също ни определя като работлива нация. /Отговорите "много или малко време отделяте за работа" не са много подходящи за определянето на "работливостта" на дадена нация, защото отговорите съдържат субективна и неколичествена оценка за "много" и "малко". WVS например е приело, че "работливостта" се оценява като резултат и сравнение между броя на хората за които "трудът е важен", и броя на хората за които "почивката е важна". За мнозинството американци "трудът е важен", но също за толкова американци "почивката е важна", така че всъщност американците не са работлива нация. Образно казано - обикновеният американец (не говорим за бизнесмени, адвокати, менъджери) си тръгва от работа в 5 часа, независимо от това какво е направил и дали не е паднала бомба - и си сяда пред телевизора и почва да джкава бургери, а пък в събота и неделя почива и си спретва барбекю; Обикновеният българин (русин, украинец, литовец, латвиец,... кореец, японец, виетнамец, китаец), за когото свободното време има много малко значение - остава до късно в офиса или службата, а в съботите и неделите работи, вместо да ходи за риба, на почивка, или там каквото..Американците са световни първенци по отсъствия от работа..(забележка: защото ценят почивката и личното си време; например - най-много отсъствия от работа в САЩ има по време... на ловните сезони) Българите (и европейците) не раждаме защото: а) българите и европейците сме сравнително или преобладаващо безродови култури . В "безродовите" култури децата не са ценност от първостепенно значение. Например при нас българите - най-високопоставената ценност в скалата на ценностите, сшппоред изследванията са "парите" (такива са и при руси, украинци, литовци, латвийци, изобщо при всички източноевропейци,... и при всички източноазиати) б) българите и мнозинството европейци сме "тревожни" нации (култури), и всъщност българите предпочитаме да се "подсигурим" в някаква финансова /имотна/ или служебна (служебно израстване и утвърждаване) степен - преди да започнем да раждаме, или изобщо- преди да създадем семейство. --- Какво следва от това: Първо: Вероятна промяна на етническия баланс/съотношение, като в близко бъдеще (80-100 години)при тези тенденции не се очертава "обръщане" на етнонационалния модел. Доколкото циганите имат "родова" ("родовост" VS "безродовост") и с ниска "трежовност" култура, и в бъдеще ще имат по-висока раждаемост от тази на българите. В момента на една жена от цигански произход се падат 2.6 деца, и средната продължителност на живота на циганите е много ниска Забележка: Интеграцията на циганите е трудна, защото тя по своему прилича на или се приема за акултурация: от една страна, циганите в голяма си част проявяват силна сколнност да се изолират и разграничават от "гадже"[1] и тяхния свят и култура, което е една от основните причини за отпадането на циганските деца от училище); От друга страна - циганите от небългарските групи , които искат да се интегрират, не че само са "отхвърлени" от своите, но не са приети от българите.. [1] Заб: "гадже" са "варварите", чуждите, а "неромите" са "нехората", доколкото самоназванието "ром" означава "човек", и отразява особеността на родовите култури от "постнеолитен" тип , другите да се приемат като "различни", или дори да се "дехуманизират" символично и мисловно. В съвременния китайски език например, белите хора се наричат с думата за "нечовек", "дух".. Самоназванието "хора" ("Сан", "инуит", "дене" и други подобни) при миролюбивите и егалитарни общества на ловците-събирачи, отразява друг феномен. Тези самознавания при ловците събирачи са възникнали при сравнението на самите тях с животните и немислещите същества, и при тях дори се забелязва обратната нагласа- да се примет животните за хора, т.е да се хуманизират някои животни ("орангутан" - горски човек). Второ- очертава се "модел" в близко бъдеще, при който намаляващите по численост българи (поради намалена раждаемости и поради емиграция [1]) ще трябва да "издържат" не само голямия процент застарящото население пенсионери, но и население в трудоспособна възраст, което разчита на социални помощи. [1]Ние сме нацията в Европа, с най-голям процент на емиграцията. Продължава.

Браво.Агрументиран и изчерпателен пост... Иначе - като чета коментарите по нататък форумът "средновековна история" ми заприличва на "Средновековие" /остава сега да започнат да ни убеждават че и Господ е създал българите опреди 10 000 години/.. Както и голяма част от подфорумите във така наречения форум "наука" заприличват на същото ..Важно е какво казва Големия Брат и по Малките такива,.. важно е какво казва и мисли Партията.. (и затова много от най-ерудираните хора които съм срещал, вече и не помислят да пишат във форума) .. Иначе - ти си късметлия, защото единият от Големите Братя е тюрковъд, и не ми се мисли какво щеще да стане, ако го нямаше, това като знам акъла и нагласите на другите .. Въпросът за това каква е била икономиката (стопанството) на българите, е изследван най-задълбочено от Плетньова в "От кочевий к городам"...В нейната класификация[1], в която "трите вида" номадска икономики, разглеждани собствено от нея като етапи в прехода към земеделска икономика (култура), българите се намират във втория и в третия етап..(вижте сведението на Захари Ритор,също- сведенията на Ибн Фадлан и на арабските автори за Волжска България) --- Изводите на всички изследователи на номадите са еднозначни - "чисти" номади няма. Монголите, класически номади, също сеят жито, като постоянно сменят местата за засяване (такова земеделие е познато и при славяните). Използването на житото за храна пък е причина за опитомяването на котките./В митовете и приказките на съвремените тюркски народи от Пакса - котката е герой, участващ в "пиесите" заедно с мишката, нейния архи-враг :)/.. Що се касае до свинете и свиневъдството - то е познато в Евразия в праисторическите времена, при народи които смятаме за номади, и се възстановява от езиковите данни: по-точно при монголи и за манжчури ("тонгус" значи "свиня" на някои от тюркските езици, макар че името "тунгуси" има друг произход). Свиневъдството е проникнало в тази част от света, от Китай..(Имаме управители с имена "Свиня-господар").. [1] 1. Всё население кочует круглый год, не имея постоянных жилищ и не задерживаясь подолгу на одном месте (таборное кочевание). 2. Всё население кочует с весны до осени, а зимой возвращается на постоянные зимовища. 3. Одна часть населения кочует, другая — живет осёдло и занимается земледелием. ... ... Средневековые кочевники Юго-Восточной Европы находились на разных стадиях экономического развития. Печенеги во времена господства в южнорусских степях не знали третьей формы кочевания; у половцев она, вероятно, появилась только в XIII в. и распространилась в некоторых областях после татаро-монгольского нашествия. [5] Но история народов, создавших салтово-маяцкую культуру, даёт возможность наилучшим образом проследить трёхступенчатое развитие кочевнического хозяйства — от таборного кочевания к полуосёдлости и земледелию. От времени, когда народы Подонья и Приазовья кочевали таборным способом, сохранилось очень незначительное количество памятников: клады и случайные погребения, датирующиеся в основном VI-VII вв. С VIII в. начался переход ко второму способу кочевания. Появились постоянные знмовища, более или менее постоянные маршруты перекочёвок со стоянками, возобновлявшимися из года в год. Мы находим на берегах рек и Азовского моря остатки становищ без культурного слоя и с расплывчатыми границами — по-видимому, зимних, летних, осенних и весенних кочевий. Уже этот способ кочевания в какой-то степени предусматривал занятие земледелием. Однако земледелие не вело ещё к планомерной распашке удобных земель вокруг прибрежных поселений. Оно ограничивалось, вероятно, так называемыми кочующими полями, какие попадаются в Монголии. Монгол-кочевник сеет каждый год на новом месте — у зимовки или у весенней стоянки, — а осенью подкочёвывает к полю для уборки урожая. [6] Общая архаичность экономики и социального строя кочевников, о которой так часто упоминается в литературе, особенно выражается в постоянном переплетении древнего и нового, отсталого и прогрессивного. Три формы ведения кочевого хозяйства, установленные по этнографическим материалам, сосуществовали и в VIII-IX вв. Главным образом это относится к двум последним формам, поскольку третья является логическим завершением и следствием второй. Не только часть самих кочевников оседает на землю, но прикрепляются к одному месту и «кочующие поля». Обширные земледельческие поселения на нижнем Дону, в Восточном Крыму и Верхнем Подонье, замки н города, большие могильники около них свидетельствуют об устойчивой осёдлости обитавшего на этих землях населения. Часть придонского населения кочевала, но на зиму возвращалась в обжитые, значительно более благоустроенные, чем зимовища, земледельческие посёлки с утеплёнными домами (полуземлянками или глинобитными мазанками). Все же, судя по синхронности большинства кочевий и постоянных поселений Подонья, мы вполне можем предполагать, что кое-где в степных районах существовала ещё и вторая форма кочевания — с зимовищами, забрасываемыми па семь-восемь месяцев в году. Культурный слой на этих памятниках почти не откладывался, и их удается обнаружить только по редким обломкам керамики на распаханной поверхности. Естественно, что новый способ ведения хозяйства вызвал изменения в культуре и общественных отношениях.

Със сигурност руските (или руско-скандинавските) кафтани имат своите аналогии и произход в българските кафтани.. Шапките "Булгариня" (името е познато и разпрострянено през/чрез руския език), познати в Европа (в пределите на Османската империя и извън нея) и в Азия (Средна и Централна - вкл. при монголите и манждурите) са с волжско-български произход. Името "Булгариня" буквално означава "Българка", т.е шапките са наречени "шапки-българки".. българка/ За руските и украинските "штани" и за думата "штани" (преведено на славянски език - "гащи", иначе думата буквално следва да се преведе като "долно облекло", "облекло за под кръста") аз лично съм малко скептичен (без да го изклчвам разбира се) че са точно български, а не "общотюрски" (татарски,кумански, или печенежки), защото тази дума е обща за украинци и руси, освен това се намира в българските диалекти в пернишко, където се предполага че през Средновековитео са се заселили тюрски инфилтранти (печенеги или кумани)..Иначе знам за виждането ви че думата е българска..

Добре е да се чете повечко социология, антропология и сравнителна такава (викат и "културология").. http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf Българите сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време и забавленията (фиг 5.1, фиг 5.8). Ние не държим и ценим "труда" толкова много, но при съотношение между двете нагласи, поради получващия се голям по-голям превес на първата нагласа (спямо същияи за народите в Европа) , фактически сме оценени като най-работливата нация (отделящи най-много време за работа) в Европа, и една от най-работливите в света. Дирекното изследване на времето отделено за работа също ни определя като работлива нация. /Отговорите "много или малко време отделяте за работа" също не са подходящи за определянето на "работливостта" на дадена нация, защото отговорите съдържат субективна и неколичествена оценка за "много" и "малко". WVS е приело че работливостта се оценява като резултат и сравнение между броя на хората за които трудът е важен, и броя на хората за които почивката е важна.За мнозиството американци трудът е вяажен, но също за толкова американци почивката е важна, така че всъщност американците не са работлива нация. Образно казано - обикновеният американец (не говорим за бизнесмени, адвокати, менъджери) си тръгва в 5 часа независимо от това какво е направил и дали не е паднала бомба - и си сяда пред телевизора и почва да джкава бургери, а пък в събота и неделя почива и си спретва барбекю; Обикновеният българин (русин, украинец, литовец, латвиец,... кореец, японец, виетнамец, китаец), за когото свободното време има много малко значение - остава до късно в офиса или службата, а в съботите и неделите работи, вместо да ходи за риба, на почивка, или там каквото..Американците са световни първенци по отсъствия от работа..(забележка: защото ценят почивката и личното си време; например - най-много отсъствия от работа в САЩ има по време... на ловните сезони) -- Българите (и европейците) не раждаме защото: а) българите и европейците сме сравнително или преобладаващо безродови култури . В "безродовите" култури децата не са ценност. Например при нас българите - най-високопоставената ценност в скалата на ценностите са парите (такива са и при руси, украинци, литовци, латвийци, изобщо при всички източноевропейци,... и при всички източноазиати) б) българите и мнозиството европейци сме тревожни нации (култури), и всъщност българите предпочитаме да се подсигурим в някаква финансова, имотна или служебна (служебно израстване и утвърждаване) степен - преди да започнем да раждаме, или изобщо да създадем семейство Въпросния съфорумник, които говореше за собствените си виждания, всъщност илюстрира и "разказа" като по учебник за тези две български нагласи..

"Сийка" получава своите "х" лева социални помощи, само ако и децата и посещават училище. От 6-те деца на "сийка" вероятно 3 - ще спрат да посещават училище преди да станат на 13 години , или поне едното от тях е спряло да посещава училището си до 8 клас, и "сийка" си е изгубила правото на социални помощи.

„О Бозе, всицки сте умрем!” вик на ужас от грък в български автобус, по повод в работата на климатика, духащ хладен въздух. Викът беше последван от трескаво закриване на климатика от въпросния господин, с вестника който той носеше. “KRAVA HODI PO TRAVI. TI PA NE SI KRAVI DA HODI PO TRAVI” НАДПИС В СЛОВЕНСКИ ПАРК, вариант на „NE hodi po travi, spodobi se KRAVI „ Надписът би следвало да съответства (според разбиранията на четящите го от България) на този в БЪЛГАРСКИТЕ ПАРКОВЕ „Не ходете по тревата” Какво значи тревожна култура и кои са нейните особености и прояви? Хофстеде дава следното определение: Тревожността (по Минков) или избягването на несигурността (по Хофстеде) е “степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации”. Това кутруно измерение отразява нуждата от структури, социална универсалност и абсолютни Истини. Хора в общества със силно избягване на несигурността са "програмирани" да чувстват, че “Всичко различно е опасно”. Хора в толериращи несигурността общества, са "програмирани" да смятат, че “Всичко различно е интересно”. Фундаменталистките убеждения са типични за общества със силно избягване на несигурността; толерантността, мистицизмът и посредничеството са характерни за общества с ниски нива на избягване на несигурността. Без да се дискустираме доколко пунктуално и изчерпатено дефиницията описва тази културна (ценностна) нагласа -межм да кажем че тревожните култури са тези които избягват стреса, несигурността (от непознати и нови ситуции, вкл., от непознати хора и култури!)и риска от неизвестното посредством с множество правила, подредби, инструкции, закони.Такива са почти всички южноевропейски култури (най-тревожната култура в Европа е гръцката), средноевропейските култури (вкл.Германия, Франция), източноевропейските, вкл Русия (с индекси съответстващи на тези на германците), източноазиатските (без Китай), и всики арабски и близкоизточни култури! На обратния полюс са културите, в които за хората които всеки ден е ново предизвикателство, и всеки "нов" ден се живее без страх и притеснения, а непознатото и новото не представлява заплаха или не предизвиква безпокойство и трежога в хората. Такива са северозападноевропейските култури (Британия, Скандинавиите, Холандия), САЩ и британските бивши колонии, Китай, и донякъде Индия.. Двата мотива (като мото), взети от тревожни култури, показват че правилата в една култура практически може да са абсолютно безсмисени за друга (с по-малка тревожност)и обесктивно толкова безсмислени и нерарационални за самата тревожна култура. Например простудата е инфекциозно заболяване и човек може а се простуди само ако климатичкът е източник на бацили; що се касае до забараните за ходене по тревата в германия, австрия и изобщо в целия тревожен свят (без Англия, САЩ, Скандинавиите - където хората могат дори да спят на тревата)- те нямат никаква логика за . Няма и никакъв смисъл това да сде яде с лявата ръка например на определен ден (правилата на Шабата, или на Корана, двете норми създадени в трежовни култури).. Как стои въпросът с нормите, и правилата при езика. Има само един правилен германски - за германци австрийци, и швейцарци; има само един правилен френски , при които езици редът и пунктуацията са строго строго дефинирани.. Във френската (респретивно бълглараската) телевизията и медии не можем да чуем марсилски говор (респективно македонски) . Как стоят нещата в спокойните култури? Във САЩ по радиото и телевизията могат да се чуят доста странни акценти. Счита за проява на лош вкус и непрофесонализъм ако човек от тексас говори на нюьоркски. Слагането на запетайки е оставено на усмотрението на пишещите.. (Заб: би следвало да споменем че Британия/Англия е страна без Конституция - което е нещо ужасно и немислимо за българи,руси,украинци немци, франзузи, италианци, испанци, португалци и всики други тревожни народи).. В Норвегия пък има два официални норвежрки езика, а в книгите им има вскяви други чудновати диалекти.В авторитетен датски речник се казва че "да се твърди че някои диалект е по правилен от дргугия и е все едно да се твърди че индийския слон е пповече слон от африканския).. "добро" или "лошо" са правилата: Добро и лошо са категории които имат смисъл, само когато са приложени само към определени култури. И все пак има абсолютно добро и абсолютно недобро.Какво става, ако правилата въведени в тревожните култури започнат да се заобикалят, или променят, или рушат? Нищо повече и нищо по-друго - създава се още несигурност и още стрес, без значние дали той се подсилва чрез измислянето и въвеждането на нови правила, или чрез оставянето във висящото, крайно "несигурно положение". ----- Темата ми е мотивирана от последните теми на Христо Тамарин, дискусиите по тях, и форумни дискусии за потъмняването на предното "у" в някой думи, по-специално относно това кое е правилното в бълг. език: - "усреднявам" или "осреднявам", или "отдава ми се" (3 л.ед. число)- "удава ми се"? Оказва, се че в този случай има хора, които след като са са прочели че и двете форми са допустими (доколко е вярно че са сопустими аз не зная), и поради това са изпаднали в тревожен "минишок". Материалите са от книгите на М.Минков "Защо сме различни" (издание на български език), и "Европейци сме ний, ама..", както и от анотации и цитати на Хофстеде.