nik1

Видях че напоследък се лансира едно виждане, което приема че една от основните причини за "женствеността" на културата е "наличието на неасимилирани компоненти (групи) в обществото". Това виждане има смисъл дотолкова (аз така го разбирам), че когато системата съдържа различни неасимилирани компоненти (групи), то контактът и съжителствуването между тях може да се извърши (и се извършва действително) при развиване на (високи нива) на емпаптията, и взаимното разбиране..(които са, образно казано, особености на женствените култури) Тази конценция би могла да обясни високата степен на измерението "женственост" на холандската култура (Холандия като климатични особенсоти е по-близо до Британия, отколкото до суровите скандинавски страни, където оцеляването без взаимна помощ е трудно или невъзможно), дотолкова че холандците са архи-търговска нация, и като търговци са формирали културните си особености в посока и тенденция развиване на емпатия, и разбиране с чуждите (не само със своите). Тази конценция би могла да обясни и високата степен на измерението "мъжественост" при Японците (които иначе, като колективистична култура, според алтернативното, "класическо" виждане и разбиране за причините за "женствеността" - би следвало да са "женствена" култура!) . Обяснението тук следва от феномена на затворения и островен (като география) характер на Япония, която не е търпяла имиграции и значими континентални влияния от поне Кофун-епохата. /А множество автори дори не приемат виждането че по време на Кофун-епохата в Япония е имало заселване на алтайскоезини групи от Материка , или синоезични такива, /; и така че Японснкото общество отдавна е асимилирало в едно различните антични компоненти/групи (доколкото ги е имало) Тази концепция за мен обяснява и високата стойнсот на измерението "мъжественост" при Британците (също изолирана култура и общност), при Американците от САЩ и Канада, които практически са изгонили индианците и никога не са съжителствали с тях и са общности в които липсват неасимилирани копоненти.. Тази конценция обяснява за мен и по-високата (от средната) стойнсот на измерението "женственост" на всички матерични култури и общости (поне за Евразия и Америка), някои от тях според класическата концепция - би следвало да имат висока степен на измерението "мъжественост" , доколото са индивидуалистни, а не колективистични, и в същото време не живеят в суровите скандинавски (субарктически) условия..

Ако нещо предизвиква действителен интерес за мен е това как една куманска дума с новоперсийки произход е проникнала в почти всички български диалекти - включително и в горанския ("нашенски") език...Думата е "хубав", "хубаво".. --- Иначе , гръцките заемки и влияния ми са безинтересни, какви са за мен е без значение; приемам че ги има, щом така казват "учените" глави.. Аз не съм лингвист по форумни предпочитания и занимания, а любител антрополог и историк..

ПС "Бендисвам" в македонските говори: "Задремала младата невеста, задремала на чесна трапезл, на трапеза мегю два девера. Я догледа кума-кумашина. Изговори кума-кумашина: - Що ми дремеш, младо ле невесто, що ми дремеш по чесна трапеза? Дали момчето ни не бендиса, дали рубата ни не бендиса, дали ми си от дремлива соя? Изговори младата невеста: - Я не сум си от дремлива соя, я сум момчето бегиндисала, я сум рубата бегиндисала, язе гледам китени сватове" Още за "бендисвам" в съвременния македонкия език: http://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BC&hl=bg&client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&prmd=ivnsb&ei=N4R2Ten6L-CqhAf0uoCKBw&start=80&sa=N --- Думата "бендисвам" се използва и в източните български говори - странждански, родопски, и тракийски..

Знам че знаеш, ама не разбрах защо се стягаш? Защо не допуснеш, че това което съм написал за глаголите, може да не е предначено за теб?.. Думата "евтин" съществува във всички славянски езици и диалекти на Балканите..Като искаш да се върнем по темата - не следва ли ти първо да ми кажеш каква е (пра)славянската дума-синоним за "евтин"? Глаголите в българския език с гръцки произход (както разбрахме) не се ограничват до глагола "харесвам", така че не разбирам по какъв начин се връщаш в темата.. Че глаголът е "ключов" или що?... Стига моля ти се, ти започна като един твой приятел-модератор с раздувките. К'во "отключваш" с този глагол по-точно? "Бендисвам" не беше ли синоним на "харесвам" в българския език?.. Също небългарска дума.. -- Аз не отричам гръцкото влияние върху българския, ама ти явно си се стегнал, та не си разбрал..

Визирам стопанската култура на българите (изключвам тази на "новите" българи) конкретно от края на 10 век, целите 11, 12 и 13 век, и в началото на 14 век. Визирам периода, в който се смята че са настъпили тези синтактични промени, дикутираме случващото се през този период..

Обърках се

"харесвам".. http://www.umcs.lublin.pl/images/media/Zaklad.Jezykoznawstwa.Slowianskiego/26_mleczko_1_ref.pdf "Втасвам" май трябва да е също с гръцки произход ("достигам до някъде")..И други такива.. --- Прав си, "евтин" е "ключова" дума, но не и за славяните мисля, защото не са търговци, ами "варавари" полуномади, по произход).. http://hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=8637 http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=FxM&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%93%D0%91%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%9C.+%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8+%D0%BE%D1%82+%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4+%D0%B2+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA.&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&aq=f&aqi=&aql=&oq=

Т.е? Подчертаното в цитата по-долу следва да го разбирам само като причина за неповлияването върху гръцкия език от другите езици, но не и като причина за влиянието му върху другите езици? Двуезичието при средновековните българи ми се струва малко или повече спекулативно приемане. Вижте сега, аз не съм слушал за двуезични земеделски общности. Как очаквате да бъда убеден, че полузакрепостените през Средновековието "орачи и копачи" българи, които в мнозиството си са конктатували за целия си живот (едва ли не) само със съселяните си (и с пастирите, преминаващи през земите им (?)), са били двуезични (елиноезини)? ..Търговия ("международна"), "гурбет" или служба в чужбинско, пастирско номадство, "ангария" в "Анадола"/"Елада", миграции - всичко това което може да предпостави непосредсвено двуезичие, като че ли не е присъщо за българите в този период? (с малки изключения - за "новите" българи)..

Aaaа, имаме и "магданос(з)", че за къде сме без него..

Славянския език е "Lingua franca" на Балканите още преди идването на прабългарите. Личното ми мнение е че прабългарите са се славянизирали езиково (или са станали дву- или част от тях три-езични) за около 4-5 поколения , да кажем около сто години (и стига да не са били славянизирани преди пристигането си на Балканите). Това е горе-долу средното време за езикова асимилация/придобиване на двуезичие, на народ от Пакс Номадика, в случаите когато този народ съжителства/контактува пряко с мнозиствен спрямо неговия брой чуждоезичен етнос. Ще посоча като довод и факта че гърците започват да наричат "българи" славяноезичните (кога за първи път - не зная). В равенската география филипополските и беройските славяни славянит също са наречени "българи" . Което най-вероятно означава че за гърците езика на които са говорили славяните и българите е бил един и същ, т.е те не са правили разлика по език и култура между славяни и прабългари (да кажем в 8 или 9 век век (?).. Разбира се, това е малко или много "шоколадова теза" , но такава е и обратната - всяка една от тях не може да се докаже, поради липса на преки свидетелства за езика на дунавските българи..

По време на Османлъка протичат засилени процеси на "етно-центризация" и по-късно на "национално-центризация", като първите са най-силно проявени при българите[1] . Също така, по време на Османлъка, гърците са загубили донимиращото си положение на Балканите, тяхното място е заето от турците и исляма.. [1] една моя позната историчка, описва процеса най-просто така: "Българите (и алтернативно всеки един от подчинените народи в Османслата империя) са гледали докъде ще стигнат "другите", и дали няма да получат повече от тях самите". Идеята е че в Османската империя има "наши" и "ваши", което деление на "наши" и "ваши" обективно не съществува в ромейската/българската православни средновековни държави (или в средновековния Православен Пакс). В средновековния Православен пакс етническата принадлежност не е била важна - в смисъл не е била важна за "ранжирането", не е давала предимства, и не е носила негативи на съответния ччовек..Човекът е можело да е печенег или уз, или албанец, или пък монгол, да е роден в Драч или Армения, но стига да е бил християнин, би могъл да заеме всеки пост, служба, ранг, и да има престиж.. За механизмите: аз лично се присъсъединявам изцяло към мнението на уважавания Христо Тамарин (т.е мнението ми е еволюирало в тази посока)..

PS Власите май не са живели толко по "карпатските чукари и шубраци", колкото по старопланинските, по шарпланинските, по епирските и по тесалийските такива.. Вижте Кекавмен (Никулица пита власите: "Къде ви са стадата? Власите: "По планините в България"), вижте Никита Хониат, вижте и писаното в "Янинската хроника" от 14 век за пленените албанци на Йоан Спата, които са предадени от деспота Тома Прелюбович на българите и власите ("за да им отрежат носовете")..

--- --- Rom - български националист?Tова е нова раса хора? "De genero bulgarorOm"

Тази публикация е от същите автори (Новотна & Блажек): http://www.phil.muni.cz/linguistica/art/novbla/nob-001.pdf

По долу са показани някои интересни резултати и данни. Според "Di a g r am 3. Classification of the Slavic languages after S. Starostin" (стр 197 на текста) българският и македонският език се намират най-близо до корените (първоизточника)- директно произлизат от корена; Според диаграма 4 не е така. http://www.leidykla.vu.lt/fileadmin/Baltistika/42-2/04_Blazeko.pdf

"Balkan Sprachbund Morpho-Syntactic Features" http://books.google.bg/books?id=MFWOYUHULgsC&printsec=frontcover&dq=Balkan+Sprachbund+Morpho-Syntactic+Features&source=bl&ots=ZRHoYp1gf0&sig=Wc_yUfu8FKWEpEdQIWuzpVFFp58&hl=bg&ei=9sB0TaXXMsqEhQeklbkz&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CDMQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false "Balkan syntax and semantics" http://books.google.bg/books?id=VYoWE_tNKNQC&printsec=frontcover&dq=Olga+Miseska+Tomic+...&source=bl&ots=KDF9q-38tU&sig=cl6EgBqhHTIzRXZ5JjsIOSj8uIM&hl=bg&ei=L8J0TdG7A4i6hAfU9czlCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBYQ6AEwAA#v=onepage&q=Olga%20Miseska%20Tomic%20...&f=false

Характеристики на Балканския езиков съюз За езиците от Балканския езиков съюз (албански, български, гръцки, румънски) е характерно: * Опростяване на именното склонение. * Сливане на дателен и родителен падеж (формите на единия падеж изпълняват функциите и на другия). * Единство на падежните форми, показващи място и направление. * Аналитични форми за изразяване на бъдеще време посредством спомагателен глагол или частица със значение „искам“. Това явление е характерно и за езици извън балканския езиков съюз, например английски език. Предполага се, че това явление се появява първо в гръцкия език в периода около 1 век сл. Хр. и се разпростира върху останалите езици. В български, албански и новогръцки език бъдеще време се образува с помощта на неизменяема частица, докато в румънски и сръбски език се използват всички лични форми на спомагателния глагол. * Загуба на инфинитива и замяната му с лични глаголни форми в български и новогръцки. Това явление е характерно и за разговорния сръбски език и за турските диалекти в Шуменско. * Наличие на задпоставен определителен член при съществителните имена в албански, арумънски, български и румънски. Това явление възниква вероятно под влияние на старобългарския език, защото отсъства от новогръцки, където определителният член е предпоставен. Предпоставен е и определителният член в старогръцкия. * Аналитични форми за сравнителна степен при прилагателните имена. * Удвояване на допълненията чрез кратките форми на личните местоимения. * Употреба на кратките форми на дателния (в гръцки - на родителния) падеж на личните местоимения като притежателни. * Множество прилики в строежа на изречението, които създават впечатлението за еднаква структура, осъществена с различна езикова материя (българска, гръцка, албанска или румънска). * Обща лексика, словообразувателни модели и фразеологизми, например израза „за много години“: албански për shumë vjet, гръцки χρόνια πολλά, румънски la mulţi ani.

Дву- и триезичието в Средновековието доказано същестува при мобилните и живеещи сред гърци и българи - власи.. Дву-, или триезичие същестува (най-вероятно) и при мобилните в границата на Византия "нови" българи, което хипотетично* би могло да обясни защо тези промени в българския език се започват да се провяват в 12 век (не по-късно и не по-рано).. *Ако се приеме че езикът на тези нови българи е оказал влияние върху българския език

Това е влашко куче: Това е гръцко куче от 11-12 век. Това са румънските кучета: буковинско, карпатин, миоритик.. Тези са от нашите земи:

Карачканите може и да са номадизирани бивши ромеи (елини, или романоезини) .. Ами каракачанското куче е толкова "каракачанско", колкото и "българско" и "гръцко" Тука власи и карачакачани няма: Новоселски жени:

Какви са аргументите ти за това че епирските молоси от 5 век преди новата са идентични или близкородствени със съвременното балканско пастирско куче? Ккакви са доказателствата или агрументите за това че епирските молоси са внесени при похода на Ксеркс I в Елада, и по-точно в Молосия?

"Траки-пастири" не са останали поради две основни причини: 1) романизация/елинизация на населението и промяна на стопанскиия живот/култура на древните траки - в земеделска такава. 2) Обезлюдяването на Балканите от страто население по време и следствие на гото/хуно/славянските нашествия и имиграции..

Това засилва убедеността ми, че гръцкото влияние върху българския език е опосредствено - чрез писмения език..Стятам че може да имаме "класически" случай влияние на писмен език върху езика на безписмен народ, но не и полиглотия (не някаква повсеместна такава елиноезична ){1}.. Всъщност допускам , съвсем хипотетично ( според ограничените ми познания за езика и неговото развитие), че полиглогията при българите (елиноезина такава) е съществувала в определени региони, от които региони произхождат авторите (болшинството, или тези чрез които езикът го познваме такъв какъвто е). Знае се че има големи миграции на българско население в границите на етническата територия, и тъкмо тракийците са тези които мигрират в Добруджа и Северна България в около 16-17 век..

Ако позволиш няколко уточнения: 1) "Славянският език" също е официален по време на Османлъка, даже се е говорил в Двора на Падишаха, има документи на славянски..(има се предвид сръбския език) 2) През Средновековието гръцките търговци са толкова екзотични, колкото и българските.. Търговията се върти от евреи и латини.. Българските и гръцките селяни имат (и винаги са имали) доста пасивен стопански живот, и са били полузависими от лордовете си Поне гръцките са такива, докато при българските зависимостта е спорна - има се превдид, че миксоварварските нашествия и самите варвари (печенеги, кумани) през Средновековието прецакват тази стопнанска организация на зависимост на селяните от лордовете си, на запад и викат феодализъм.. -- Бългаският език през Османлъка е бил маргинален откъм писменост, така че смятам е нормално да бъде повлиян от най-силно присъстващия писмен език..

Бай Генчо може да е учил езика чрез думите/словото на Дядо Поп, в чийто български език е имало гръцки заемки, и гръцко влияние.. А защо се визира 12 век? Мешавицата в българския език изглежда е най-голяма в периода 15-19 век (в новобългарските тестове и език)... За Хилендарската Кондика: "Дори езикът на кондиките от XVIII в. е общ балкански сленг, левантинско смешение на думи и калки - старословенски, както казва един професор от Белград, български, сръбски, гръцки, турски, руски, латински словеса, пътували свободно през "необременените" с утвърдена езикова норма балкански езици." "Няколко цитата от Кондиката, осъвременен текст: Лето господне 1718, месеца априлия. Да се знае како аз Пахомие скевофилакс [ковчежник] молих братию: да би що могли помочи овей светей църкви. И я архимандрит Макарие дадох гроша 20, а взех кръста 2 и 1 броеници. И я проигумен Филотей дадох 5 гроша, взех 2 броеници коралови [...] Лето 1701, месеца марта, ден 1. У Хилендару: сий тефтер полагает ся в исодиясници [склада], описовати в нем всякои вещи манастирски. Кой ковчежник на годину що харча учини, и кой путник [пътуващ монах] колику предава [от] пътя. И иние вещи монастирские [...] сахана с первази - 4; от калай малечка тевсийка за сирени - 2; и от бакър - 3; тенджера с капаци 11; ръжен 4; секира 14; мотика великий - 5; мотика малий - 13; казмий - 7; търнореза - 8; сърпове - 21; [...] Да е на знаие бартии нашой хилендарской како избраха мене по [след] Теуфилиу, дадоше ми игуманство и ключ од хранилището да съм игумен и ковчезник аз грешний хаджи Методие йеромонах и не предаде ми Теофил више него 2 гроша. Наший дълг, кой [е] у Солун - 22 кесии или 11 000 гроша. Този дълг е бил и при Пахомий, и при Виктор Кусичанин, и при Теофил и при мени. Свалихме съборно [по решение на братството] от девет Евангелия сребро и от една прибедреница свалихме сребро и бисер; и сребро и бисер от една митра и свалихме от 25 кръстове сребро и продадохме [...] в Солун. Да се знае како дадохме ние хилендарци що имахме заложено у монасиру Лавру: Първее Евангелие гърчко на цар Андроника, все златом исписато; второе Евангелие цар Стефана на кожи рукопись; и руска два щампа, и едно сръбски рукопис на хартии. Све пет Евангелия уковани от обе стране сребром и позлатени [...] 1765 г., месеца януария, 6-го. Прийде поп Данийл от Габрова и приведе поклоннике, иже и дадоша милостине готових аспри 300 гроша и во вещи 50 гроша. [...] 1773, априлия 5. Знати ся како прийде господин отец духовник Григорий старий от Софиа со отцем Викентием йеромонахом - предадоша пет кесии готови аспри и във вещи хиляда осамстотин петедесет гроша със метоха заедно що са направили нов у Софии. [...] 1777, месеца ноеври 17 ден. Преиде проигумен кир Партениа от Елена, придади [събраното] от бившия ковчежник кир Висарион [...] гроша 1110 и десет кандилу гроша 280; мулета 6, коня 2, пищови 25, мулета и кон 1 [...] Да са знае що са дали от опщо и няколику християни що са дали сума гроша 300 - то е зел проигумен кир Герасим за монастирско по(д)новление за изгорелу. Писа Димитрие и Марко кило ориза. [...] Свищов град. Писа Николае - гроша 5; Георгие - гроша 10; Георгие - гроша 4; Петра - гроша 3; Атанасие - гроша 5; Йоан - гроша - 3. [...] 1741. Видин. Писа господар Димитрие себи парусию - гроша 8; Паки Георги усопшему - гроша 10; Паки Илии четиредесетница - гроша 10; Писа господар Димитрие матери Кали - гроша 8; Едно муле 30 гроша, паки гроша - 20 [...] 1741, януария 13. От Пазарджика: Иоаники - проскомидия [поръчана литургия] гроша 5; Скарлат - проскомидия гроша 5; Зоица - проскомидия гроша 5; Мариа - проскомидия гроша 5; Стоича - проскомидия гроша 5; Влко [...] Лето 1775, юния 29. Приде пречестнейший господин отец проигумен кир Герасим от Ески Загара със спътниците си поп кир Даниила и поп кир Макария и Серапиона йеродиакона, и предаде готови аспри гроша 7620 и във вещи 1380; сума всего 9000 гроша."