nik1

Недолюбванрето между арабите и САЩ е взаимно.То е културен феномен (на двете култури) на взаимодействието и "сблъсъка" на две "монументалистични" култури/ общества, неспособни да разберат или да направят компромис с "другия".За американците ислямизмът е всичко онова което заплашва устоите на цивилизацията им (както те я разбират), т.е тяхното общество , която цивилизация се основава според самите американци (вижте например как американецът Хантингтън описва цивилизацията) на "свободата", и на всички ценности които и съответстват. За момументалистичните араби, в тази обратна връзка - САЩ е "Големия Сатана", и също така в съчетание - заради "трежовността" на арабските култури, арабите са в основата на антиамериканския (класически антизападен) тероризъм.. Русия (и България)по-точно русите (и българите) принадлежат към две крайно "немонументалистични" култури (наричат се "гъвкави", притивоположно на "стабилни", или "монуметалистични) - и като такива: 1) не заявавят и нямат намерения да променят света по свой образец и според своите виждания и ценности, 2) не намират исляма за заплаха за обществата си. http://www.sietar-europa.org/congress2007/files/congress2007_paper_Michael_Minkov.doc --- Талибаните по време на съветската окупация не се намираха в Афганистан, а и афганската култура е различна от тази на арабите. Проблемът мисля е в "корена", а корена са арабите (сунити)..

Нещо не разбрах дотук- четейки дискусиите, к'во и как е гръмнало във Фукушимските централи.. В статиите пише, че е имало водородни експлозии, но от'де се е взел водорода: цирконият е реагирал с водата (водната пара) при висока темпеаратура, или какво? Какви се смятат, че са последствията от експлозиите: за влошаването на състоянието на аварилите реактори, за хората, за разнасянето на радиацията? ПС Намерих това в потвърждение: http://www.commondreams.org/view/2011/03/12-3 http://www.osti.gov/energycitations/servlets/purl/4781681-yt5epU/4781681.pdf http://www.jsme.or.jp/monograph/pes/1999/ICONE7/PAPERS/TRACK05/FP7167.PDF http://www.springerlink.com/content/pv7r731892558683/ http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=http%3A%2F%2Fwww.commondreams.org%2Fview%2F2011%2F03%2F12-3&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Няма единна европейска култура, или "единни европейки" символи; Не знам кои пуска тази партенки за европейските символи (аз знам кои го прави във форума), но не знам защо се връзвате?.При малкорелигиозните или безрелигиозни съвременни руси, българи, скандинавци (жената завела делото е финландка, живееща в Италия!), включително холанци, окаченият на стената (до дъската) на училишната стая кръст с разпят върху него човек, е толкова шокираща и подискаща гледка, колкото и ако на стената на училището беше окачен полумесец (например)..

Коничива И мен нещо ме дърпа на изток Вижте какво намерих от Михаил Минков: http://www.politika.bg/article?id=7574 ======================== "Няма единна европейска култура. По някои показатели приличаме на един или друг европейски народ, но като ценностна система и вярвания сме най-близо до някои азиатци, например корейци или китайци. В България се водят много спорове дали сме трудолюбиви. Отговорът е, че и ние, и източноазиатците сме работливи, но не трудолюбиви. Работим много по принуда, понеже искаме да сме добре материално, но не питаем някаква абстрактна любов към труда. От друга страна, и ние, и те сме нерелигиозни, негорделиви, необщителни с непознатите.Завистливи, не особено услужливи, относително пестеливи (поне в сравнение с латиноамериканците и много африканци) и ученолюбиви. Въпреки че в последно време у нас се забелязва срив в образоваността на населението. И ние, и източноазиатците смятаме съревнованието между хората за лошо нещо. ======================== Щастлив човек ли е българинът? - Не. Един от най-нещастните в света е. Това се потвърждава при абсолютно всяко изследване. И няма нищо общо с правителствата, които се сменят. Нито пък се дължи на бедността ни. Причината е в културата. Много от моите студенти остават смаяни, когато разберат, че най-щастливите хора са в някои африкански страни, например Нигерия, и в най-бедните части на Латинска Америка. Там преобладава убеждението, че човек може да живее живота си както му се иска в момента и да се весели, без да се притеснява особено за бъдещето. Техните девизи са "хакуна матата" и "don't worry, be happy". Аз наричам това философия на щуреца, докато ние и азиатците изповядваме философията на мравката. Вечно сме притеснени за бъдещето и сме по-невротични. Това важи и за Япония - една от най-богатите страни в света. - С кои други народи бихте ни сравнили? До кои сме най-близо? От кои се отдалечаваме? - Подобни сме на корейците и китайците, без разбира се да сме напълно еднакви. За отдалечаване не бих говорил, но бих казал, че сме най-далече от американците. - Споделете вашата "оптимистична теория за българския народ"? - България почти е удвоила дохода си на глава от населението за последните десет години, а балтийците, руснаците, арменците и китайците са още по-бързи. Българинът иска преди всичко пари и много по-малко се интересува от демокрация или добри човешки отношения, които биха го направили по-доволен от живота. Това е кристално ясно от международните изследвания. Затова той ще получи онова, което иска - пари без щастие. ---------------------

Дали фамилията "Нандор" произхожда от "волонтири", "фердинандовци", аз не знам.. http://www.amazon.com/dp/B000WRD6D4?tag=surnamefinder-20&camp=14573&creative=327641&linkCode=as1&creativeASIN=B000WRD6D4&adid=0QYE7FCD3N7ZZGQ1MFFN& Този унгарски историк свързва "нандор" с дунавските българи http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/62.html == Този руски историк също свързва Нандор с дунавските българи: http://tuvalu.santafe.edu/events/workshops/images/0/0d/MigratoryMech.pdf An Arab anonymous author whose report used Ibn Rusta tells that the country of Magyars lies between the countries of the Pechenegs and the tribe Eskel (a fraction of the Volga Bulgars). The Magyars collect tribute from the neighboring Slavs (Saqaliba), capture them prisoners and sell to the Greeks from ar-Rum in their port K.r.kh (Kerch’). The Magyars use to roam between two rivers in the country of the Saqaliba – Itil (flowing to the Khazars) and Duba (or Ruta): beyond one of these rivers lives a people Nandar which belongs to ar-Rum, over their land there is a high mountain, and beyond it a Christian people M.rwat lives. Generations of scholars tried to interpret this text. The main question deals with the rivers between which the Hungarian roaming territories lay. Long ago the river Duba was identified with the Danube over which the real people Nandor lived (such was the Hungarian name for the Bulgars - the term going back to an old Turkic ethnonym Onoghundur)**; the Danube Bulgarians settled within the Empire of the Romaioi and so were affiliated to ar-Rum. Therefore the Carpathians appear the mountain over which the M.rwat lived – in fact, over the Carpathians lived the Slavs – the Moravians. More difficult is the problem of Itil: the Turkic term itil means ‘a river’. Most of the scholars identified the Itil not with the Volga but with the Dnieper: the Magyars moved beyond the Dnieper to the country Etelköz (the Hungarian term for “a country between two rivers”). Мнението на Тодор Балкански е аналогично: http://www.promacedonia.org/tb2/tb_2_1.htm

МАРКО ПОГУБВА ФИЛИП МАДЖАРИНА И ОСВОБОЖДАВА 50 РОБИНКИ Седна Марко с макя да вечера суа леба и вино цървено. Он вечера, она не вечера. Па се Марко лод мустак усмихна. Согледа го неговата макя, па Маркоти потио говори: - Що се, Марко, под мустак усмихна? Даль се смееш на суа вечера, иль се смееш на вино цървено; даль се смееш мене на староста, иль се смееш любне на грозоча? А Марко й потио говори: - Таком бога, моя стара мале! Не се смеем тебе на староста, не се смеем любне на грозоча, не се смеем на суа вечера, ни се смеем на вино цървено, нел се смеем Филип Маджарину, де се хвалил код негово любне, де се хвалил мене да погуби! Дали, мале, тува да го чекам, или, мале, на дом да му идем, да му идем у маджарска земя? А макя му потио говори: - Болье, сину, на дом да му идеш, негли, сину, тува да го чекаш: я не мога кърви да ти гледам, а то не ли жива да останем. Рано рани Марко вреден юнак и на макя потио говори: - Стани, мале, рано отзарана, стани, мале, низ меки душеки, да ми простиш това благо млеко, що сам цицал три години време, що сам цицал това благо млеко! Та станала рано отзарана, та станала низ меки душеки, та му прости това благо млеко: - Просто да е, сину, благосовно, що си цицал това благо млеко, що си цицал три години време! Па си ойде Марко добър юнак, па си ойде низ Будина града, та си ойде по бела Дунафа. Там затече педесе робинки, де си беля това бело платно. А Марко им потио говори: - Таком бога, педесе робини! Дека седи Филип Маджарина? Робини му потио говора: - Таком бога, непознат юначе! Карай коня на десната страна, Фйлипу са порти яко лични: порти му са с чоа покриени, двори му са с главье оперени, окол двори - сребрени подпори! А Марко им потио говори: - Таком бога, педесе робини! Да чио е това бело платно, що буате на мраморен камик, що буате со златни буальки? Робинки му потио говора: - Таком бога, непознан юначе! Филипово е, пусто да остане! Еве стана девет годин време, ка белиме Филипово платно, ни се бели, пусто да остане, ни се бели, море, ни се дере! Па Марко им потио говори: - Юнак ли е Филип Маджарина? - Да юнак, море, да не е ли, да юнак е, бог да го убие! Да видиш ли тоа мрамор камик? Относи го Филип, доноси го! Тогай рипна Марко вреден юнак, кога грабна тоа мрамор камик, па го хвърли у бела Дунафа. На робинки потио говори: - Таком бога, педесе робини! Соберете това бело платно, нахвърлете у бела Дунава, идете си, коя отдека сте - я че губим Филип Маджарина! Па си ойде Марко добър юнак, кара коня на десната страна, та си ойде Филипу на двори. Та повикна Марко добър юнак, та повикна Филип Маджарину: - Я излезпи, Филип Маджарина, отвори ми твои бели порти! Не излезна Филип Маджарина, нел излезна Филипово любне. Отдалек се любне засилило, па Маркоти потио говори: - Назад, назад, непознат юначе! Че да дойде Филип Маджарина, че да дойде от ладна меана, че да дойде, па че те погуби! Разлюти се Марко добър юнак, ритна с чизма, та порти отвори. Кога грабна таа остра сабля, та погуби Филипово любне - заби му се у скут посипаа, очи му се далек отлетеа, далек, далек, три конака место; там погуби Филипово любне, на место го, море, и остаи. Па си ойде на ладна меана, па си ойде Филипа да тражи. И си найде Филипа юнака. А Филип му потио говори: - Ела, ела, Марко добър юнак! Я те тражим по небо, по земя, ти ми, юнак, сам на нодзе дойде! Айде, Марко, да се обяждаме, кой че юнак, море, да излезне, да ти ли чеш, Марко, или язе! Проговори Филип Маджарина: - Я застани, Марко, на белега, да хвърляме наши буйни копя! Па застана Марко на белега, па му хвърли Филип Маджарина, та му хвърли това буйно копье - това Марко, море, и не чуе. Па застана Филип на белега, па му хвърли Марко добър юнак, та му хвърли това буйно копье - на место го Марко и остаи. Па си ойде Марко добър юнак, па си найде педесе робинки, на робинки потио говори: - Таком бога, педесе робини! Соберете тие бели платна, нахвърлете у бели Дунава, идете си, коя отдека сте - я погубих Филипово любне, и погубих Филипа юнака! ============================================== МАРКО КРАЛЕ УБИВА ФИЛИПА МАДЖАРИНА И ОСВОБОЖДАВА СЕДУМДЕСЕТ РОБИНКИ Бог го убил Филип Маджарина, шчо допушчил она бела книга, я допушчил Марко во Прилепа: - Здраво-живо, Марко Прилепчанин! Я да до идеш во маджарска земя, нийе оба да се обидиме, я ке дойда во Прилепа града! Му дейдиса она бела книга, му дейдиса на сама вечера. Книга пеит Кралевике Марко, ми я пеит, под мустак се смеит. Го догледа негоа стара майка, та му велит Кралевике Марко: - Хай ти, синко, море мили синко! Шчо ми пеиш она бела книга, книга пеиш, под мустак се смеиш? Аль се смеиш со млада невеста, аль се смеиш со мъжконо дете, даль се смеиш со моява старос? Тогай велит Кралевике Марко: - Хай ти, майко, моя стара майко! Не се смеям со млада невеста, не се смеям со мъжконо дете, не се смеям со твоята старос, тук се смеям с Филип Маджарина: ми допушчил она бела книга - я да одам во маджарска земя, нийе оба да се обидиме, я ке дойдит во Прилепа града! Тогай велит негоа стара майка: - Хай ти, Марко, мои мили синко! Не чекай го да ти дойт во Прилепа града, тук оди му ти во маджарска земя; оти ми го кажвеет и него мошне юнак, шчо загубил седумдесет кральои, та жаль ми йе, синко, да ти гледам грехой, твоите грехой и твоите милкой, да н' ти пулям църни кърви во рамни дворои! Много хатър Марко му остана. Тога велит на млада Маркоица: - Стани бъргу, млада Маркоице, да оседлиш моя бърза коня, да му кладиш седло от мерджана, да му кладиш юзда гергевлиа; Шарца коня добро назобай ми и даде му три легени вино, три легени вино, вино тригодишно! Шчо ми стана млада Маркоица, шчо ми стана рано, на полношчи, коня ми го зоба назобало, го назоба три легени зоба, вино ми го добро изнапила - три легени саде тригодишно. Та ми стана Марко на ютрина и ми търгна во маджарска земя. Ми приблиза во маджарска земя, ми втасало д' она бърза река. Тамо найде седумдест белярки, къд переха она бела волна, а църната бела я права. И им велит Кралевике Марко, и им велит на седумдест белярки: - Поможи бог, седумдест невести! - Дай бог добро, незнаен делио! Ние не сме младине невести, нито си сме младине девойки, туку си сме младине вдоици: н' овдоело Филип Маджарина; си сме нийе негои робинки, сме робинки, шчо никой не робвил - деня, ношя волна да периме, църна волна, бела да а прайме! Пак им велит Кралевике Марко: - Ке в' опитам, младине вдоици, до колку йе негоа юнашчина? Отговорат младине вдоици: - Хай ти, юнак, незнаен делио! Овай камен, волна шчо чукаме, ми го креват близу до пояса! Слезе Марко от своя бърза коня, ми се хвърли на земя сурова, ке с' обидит с белего камена. Ми го фати Марко Прилепчанин, та го хвърли пет саати место и се хвърли на своя бърза коня. Тога Марко со робинки сборвит: - Аль чуете, седумдест робинки? Къде падват куки Филипои? Му говорат седумдест белярки: - Хай ти, юнак, незнаен делио! Ке 'и видиш и ке 'и познаиш: Филипои порти ми се от железо, а чершефи - саде от челика. Та ми биде Марко Прилепчанин, та ми биде у куки Филипои; та ми клюкна на негои порти. Шчо излезе църнана арапка. Я опитвит Кралевике Марко: - Даль йе тука Филип Маджарина? Не му кажвит, ни пак м' отворвит. Се разлюти Марко Кралевике, удри с клоци н' онье вити порти, ми 'и хвърли порти во дворои. Ми се качи на високи диван и йе велит младе Филипице: - Поможи бог, млада Филипице! Тая ми се мпогу разсърдила: той йе сборвит, тая му не сборвит. - Я сборви ми, млада Филипице, я кажи ми къй йе Филип Маджарина? Пак си малчит, не му с' отгоорвит. Се разлюти Марко Кралевике, та йе велит младе Филипице: - Ако имаш севда за малченье, яз да т' научам како да си малчиш! Йе отвори нейзината уста йе пресече йъзик па живота, йе пресече йъзик до полойна; и ми зеде она мъжко дете, во дивани него го предзвони - диван ми се кърви облеало! Та се качи на свбя бърза коня, та си пойде Марко на ладни меани, си се служит с чаша ведреница. , Кога дойде Филип Маджарина, шчо ке видит: порти от железо, порти му се во дворои хвърлени! Ми се качи н' онай висок диван. Кога гледат: дете предзвонато, а над дете - млада Филипица: коси ми 'и тая разтурила, ми се кършит и ми се дробит, ама сбор не можит да сборвит! Та му кажвит църнана арапка: - От' ти дойде Марко от Прилепа; той предзвони дете на дивани и пресече младе Филипице, йе пресече йъзик до полойна, зашч' не му се тая отгоорвела! Ми се Филип много разсърдило, та ми вяхна своя бърза коня и ми зеде тежка боздугана, ми отиде белине чаршии. Ми го барат Марка Кралевикя, ми го барат по ладни меани: - Иль допаднал Марко от Прилепа, иль допаднал на ладни меани? Му говорат млади меанджии: - Не допаднал Марко от Прилепа, не допаднал во наши меани. Та ми пойде най-долна меана; и тука Филип пак ми опитало: - Аль допаднал Марко от Прилепа, аль допаднал во ваша меана? Марко ми се много разсърдило, му говорит Филип Маджарину: - Бог те убил, Филип Маджарине, е Марка сборвиш, Марка не познаваш! Шчо ми хвърли Филип Маджарина, шчо ми хвърли тежка боздугана. Боздугана Марко в ръка ми пречека; назад Марко Фйлипу го врати, и от коня Филипа го сметна, та му зеде глава до рамена. Тога велит Марко Прилепчанин: - Вака идет Марко во Маджарско, Маджар Филип за да го загубит! Ми изпушчи седумдест белярки и им даде венци позлатени. Ке го пратат Марка во Прилепа, ке г' йзпратат седумдест белярки, ми го лрашчеет и много го молитвеет. Ми отиде Марко во Прилепа, та йе велит на своя стара майка: - Хай ти, майко, моя стара майко! Ти го носам Филип Маджарина, пешкеш ти носам негоата глава! Утъркаля Филипоа глава. Тога майка ми го завервала, тога неа вера я фатило. =================================== ПЕТРЕ МАДЖАРИН И ГЮРДЖИН КАМБЕР ХАНЪМА Том 1: Песни Бре Петре, бре маджарине! Попленил Петре, попленил до осум-девет анъми, десета Гюрджин анъма. Сите ги качи кочиа, Камбер анъма пеш оде, мъжко й дете у ръце, ем боса, ем гологлава по тиа вруки врукини, по тиа жежки каменье. На Петре веле, говоре: - Бр, Петре, бре маджарине! Ако ме мене не жалеш, баре ми жали детето, детето, младо Наумче, баре го качи кочиа, кочиа или на коня! Петре й веле, говоре: - Е тизе, Гюрджин анъмо! Помниш ли, паметуваш ли, кога бех у вас измекяр, люта ме треска тресеше. Яз ти посаках понуда, понуда, врукя погача; тизе ми даде понуда, от три години корчички, шчо се валяле под нокьви, шчо ги гризале ъртьето; ти студна вода ми даде, шчо си миеше лицето от тоа пусто белило, и циганското цървило! =============================== http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF+%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&aq=f&aqi=&aql=&oq=

http://wn.com/Lautsi_v_Italy

http://cmiskp.echr.coe.int/tkp197/view.asp?action=html&documentId=883169&portal=hbkm&source=externalbydocnumber&table=F69A27FD8FB86142BF01C1166DEA398649 http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/stani_evrodeputat/2009/12/22/832751_prikljuchi_glasuvaneto_za_ili_protiv_namesata_na_suda/ http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2009/11/03/809703_strasburg_zabrani_razpiatiiata_v_italianskite/?forumsort=2 ------------- http://www.coe.int/t/dc/press/news/20110317_sg_japon_en.asp

Доколкото културите ни са колективистични (родови) - В българския и руския (и в славянските) език (вкл. езикът на общуване), има някои особености, които (особености) са изчезнали или липсват в езиците в индивидулистичните култури (например в английския, германските езици и френския). -Рядка употреба на местоимението "аз". (това корелира със скромността на хората в тези култури, и с нежеланието на хората да се самоизтъкват пред другите) -Безподложни изречения/конструкции;Например "От министерството съобщиха че.." -Объркан или гъвкав слововоред.Например "На кино (аз) отивам", "(Аз) отивам на кино". -Недоизказани изречения, с пропуски и еклиптики , смисъла на които изречения, не-българи и/или не-руснаци, не биха могли да разберат; Например: "ты куда"- "ти къде", "ти какво", "ти пък","ах ты", "какво ще..обичате" (сръбски), "ми аз просто така", "ти си направо". /Подобни еклиптични форми са характерни и за класическия латински, например в “in vino veritas” – “във виното (е) истината” и безброй други сентенции./ Последните три феномена илюстрират една характерна особеност на родовите култури, и тя е че хората в тези култури общуват пряко само със роднините си, и избягват такава реч, която може да обиди и разсърди близки им. Хората общуват обикновено със заобикалки, с намеци, също със жестове и интонация, и са се научили разпознават смисъла, без да е необходимо да се спазва прав и твърд словоред, и без да е необдходимо да се изразяват пряко и ясно. Освен това, прекия изказ, в случаите когато се изразава недоволство или несъгласие, най-често в тези култури се приема за обиден и обиждащ.. /В български език имаме една поговорка и тя се казва "Думам ти дъще, сещай се снахо". Така стоят нещата и с критиката на работното място. Когато един немски или американски началник началник не е доволен от подчинените си, той им казва директно и точно защо и от какво точно не е доволен. Ако в България направим такова нещо, разваляме не само личните си отношения, но и мотивацията на служителя. Препоръчителен начин за критика в родовите общества е непрекият. Някои автори наричат това общуване “общуване във висок подтекст”. Например, вместо да се развика направо на подчинения си, шефът прави това в негово отсъствие пред други, като се надява те после да му кажат. Също може да събере група хора, сред които е и провинилият се, и да каже: “Някои хора тука си мислят, че....”.Може дори са се разкрещи на човек, който няма нищо общо със случая, в присъствието на виновния, като се надява той да се сети за какво става въпрос./ Този явления са се срещали в старогерманските езици и старофренския..След като съответните култури са станали повече индивидуалистични, т.е.когато хората са започнали да общуват с непознати и са развили индивдулаистичните си нагласи- те (хората) са започнали да употребяват твърдия словоред, именно защото той е позволявал еднозначно да бъдат разбрани от различни хора; По материали от книгата на антрополога и езиковеда Михаил Минков "Защо сме различни", любезно преставени от alvassareiro. Продължава..

Персийската география е сборник; Включва описания, извършени от края на 9 век (описанията на "V.n.nd.r" и "Majgharī" се отнасят за такъв по-стар период), до вторатата половина на 10 век; Допускам, че при съставянето на някои от главите, може да са включвани и изполвани описания/сведения, направени/събрани по различно време. Има объркаване на съдържателни части: Например съдържанието на частта за "V.n.nd.r" (§ 53. Discourse on the Country of V.n.nd.r), се отнася за частта за волжско-камските българи и савири "§ 51. Discourse on the Country of Burṭās [read: Bulghār!]" http://www.kroraina.com/hudud/hud_51.html

Uспях да намеря само следния преразказ и коментар: http://idrisi.narod.ru/masudi_sch.htm Примечания 1) У Масуди есть и другие сведения о болгарах. В "Мурудж аз-Захаб" сообщается, что они живут у Черного и Азовского морей, правитель ал-булгар посылает свои отряды против Константинополя, Рима, Андалусии, Бурджан (по Гаркави), Ифранджа (земеля франков) и Джалалику (галисийцы). Правитель ал-булгар принимает ислам при халифе ал-Муктадире после 320 (922) г., затем идет войной на Константинополь, а после этого его отряды доходят до Андалусии. Сын их царя совершил паломничество в Мекку, они построили большую мечеть. Во время похода мусульман на Византию булгары предложили им услуги и объявили, что их царь находится вблизи. Если бы не стены, то Кустантиния стала бы добычей Булгар. В этом собирательном образе смешались в одно целое волжские болгары царя Алмуша, к которому при ал-Муктадире в 921-923 гг. ездил послом ибн-Фадлан, царь дунайских болгар Симеон, доходивший с войсками до Константинополя, и венгры, чьи набеги простирались до Испании(?). В "Китаб ат-Танбих" болгары упоминаются под именем ал-бургар (Мишин Д.Е. Сакалиба. Славяне в исламском мире. М., 2002. С.71).

Как реши че аз съм написал че "в.н.д.р." са маджарите? Горе пиша: Доколкото знам - пояснителния текст в скоби винаги се отнася за предходната дума, последната дума преди скобите е "V.n.nd.r"; Не разбрах какво общо има Живко Войников? Със сигурност, Живко войников приема че "V.n.nd.r" са "оногондурите", и това не е само негово лично мение; Така се смята и приема в цялата руска и унгарска историография. Дори се приема в тези историографии, че "Нандор ФехерВар" означава "белия град на оногондурите", т.е на българите. Последното приемане пък се оспорва от езиковеди.

Маджарите в средновековна България; българо-маджарски/унгарски отношения. "Избрани моменти" - по желания и предпочитания на съфорумците (за дискусия, или за излагане на факти, извори, виждания и хипотези) А) Ще посоча (на първо време) като такъв момент упомeнаването на маждарите отвъд Дунава в Персийскат география и от ал-Масуди и персийските/арабски автори от 10 век: Персийската география (с коментари на Минорски); Като начало ще цитирам/посоча този откъс http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html 18.BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are perpetually at war with the other Rūmīs. These Bulghārī are mountaineers, possessing fields and great numbers of cattle. П. Голийски смята че тук са упоненати т.н. "черни българи", аз лично следвайки логиката си (някаква моя) и изполвайки "острието на Окам" (доколкото мога) стигам до извода, че тук са описани маждарите. Защо? 1) По времето на написването и, маджарите се намират там където географията локализира тези "BULGHARĪ"[1] 2) Не са ми известни византийски източници, които да спомяват някакви други народи, освен маждарите, в този период, в този регион, изобщо, или в частност да са водили войни и сражения с българите или ромейте) 3) Очевидно тези хора не са и дунавските българи, защото са описани като "кафири" (в контекста на времето на написването и целият останал текст - това означава "езиници, нехристияни и немюсюлмани") 4) Маджарите се споменават само един път в персийската география, като живеещи на север от територията на т.н. "V.n.nd.r". http://www.kroraina.com/hudud/hud_53.html Странно обаче изглежда, че липсва глава или част от Персийската география или друг текст, които да дават информация за страната на маждарите, за техните обичаи и бит, или друго;тяхното име не се упоменва никъде другаде; 5) Гардизи и Ал-Бакри упоменават Маждарите в своите описания, но Ал-Масуди, пишейки за дунавските българи, описва (включва в описанието си) маджарите и техните дела, без да ги назовава и разпознава като "маждари",предствяйки ги като българи. Oт 4) и 5) заключавам че (с голяма вероятност, най-вероятно) това единствено споменаване на маджарите ("Majgharī") като съседи на "V.n.nd.r"(вероятно това са известните ни от елиноезичните извори "оногондури"), се дължи на анахронизъм (в момента на написването на географията). При написването и са ползвани данни и извори, които са визирали старото местообитание на Маджарите, преди миграциите им на запад към Дунавските земи; Кой/какво/ е бил причината за тези миграции? Осмелявам се да предположа, че печенегите са тези които са изгонили маждарите от старите им земи, намиращи се северно от страната на "V.n.nd.r". По-късно ще предствя и избраните откъси от Ал-Масуди, които касаят и описват българите, и маджарите, неразличени от него от Дунавските българи.. ---------------- Б)В тритомника на БАН "София през вековете", авторите пишат, че по времето на "Тема България" (по време на византийското "робство")е имало заселване на унгарци в Софийско, . Унгарците според авторите са били пленници от война или сражения на Византия с Унгария. Тези автори пишат и са заселвания на сърби, и на печенеги.. Някои от съфорумците има ли повече илио друга информация за тези унгарски имигранти?

Вода - Водка - "Водчица" (хаха) "Ракия" -> "Ракийца","Ракийка"

Влияния на културата: А) В българския и руския разговорен език се изполват предимно или само умалителни/"гальовни"/ имена (и често наименования), понеже културите ни са "женствени" (според Хофстеде - Минков) Типични примери: "Анастасия/Наталия" ->(умал 1)"Наташа"->(умал 2)"Наташка", "Наташенка"; "Николай" -> "ники", "никчо", "николайчо","коле(я)", "николашка"; Говорът ни (на българи и руснаци) е мек, понеже културите ни са "женствени" (според Хофстеде - Минков), за разлика от говора на хората от мъжествените култури (Япония, САЩ), който е насечен и/или твърд ("жесткий", "крепкий"). -------------------- Б) В българския (и в руския език предполагам е също така) има напълно развита система от роднински наименования, понеже културата ни е "родова"("колективистична"), според Хофстеде - Минков. По-точно - допреди 100-150 години културата ни е била "родова. Родовете са живели или в един двор (в една къща), или са били непосредствени съседи.. В езиците на "индвидуалистичните" култури (например в Английски) тази система е максимално опростена. Специфичните наименования са изчезнали, и са заменени с общи. Илюстрация "снаха" (съпруга на брата) -> Sister-in-law "зълва" (сестра на мъжа) -> Sister-in-law "балдъза" (сестра на жената)-> Sister-in-law "етърва" (съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат) -> Sister-in-law "зет" (съпруг на сестра)-> Brother-in-law "девер"(брат на мъжа) -> Brother-in-law "шурей" (брат на жената)-> Brother-in-law "бажданак" (съпругът на една сестра по отношение на съпруга на друга сестра)-> Brother-in-law "леля" (сестра на майката, сестра на бащата) -> Аunt "вуйна" (жена на брата на майката) -> Аunt "стринка"/или"чинка/" ,или "тетка"/благоевградски говор/ (жена на брата на бащата)-> Аunt "чичо" (брат на бащата) -> Uncle "вуйчо" (брат на майката)-> Uncle "калеко/свако" (мъж на сестрата на майката/бащата) -> Uncle ------------------- В) Г) Следва продължение..

"У меня есть ты": <<Имам теб (за поддръжка и опора, т.е."для поддержки")>> <<Имам теб (изразявам привързаност т.е. "выражаю привязаность")>> Изразът се употребява само между много близки партньори.. Също: <<Имам съпруг/съпруга>> <<Имам син/дъщеря>> <<Имам брат/сестра>> <<Имам майка/татко>> <<Имам ..../.....>> Изразът се употребява само между/за родствено или брачно свързани лица. Изразите нямат неприличен смисъл

Именно! Ако русите имахте мирозрение и култура (ценности, нагласи) на "имам", щяхте да използвате "имам"(притежавам). Смята се от повечето учени че културата се променя за стотици години (минимум 100) Вижте , за историята на русите: 1) първо русите са номади [(славяни полуномади -> скотовъди) + (скандинавски номади -> търговци и воини)] 2) после тези хора (т.е. "люде") усядат; 3) после стават част от православния пакс и провославната икономическа доктрина; /Където владетелят е собственик на земята, но не и обикновените хора/ 4) това не се променя до накрая на 19 век, началото на 20 век 5) след 1917 година една тоталиратна и авторитарна система се замества с друга, където дори жилишата са държавни.. 6) едва в 90 години на 20 век, русите могат да бъдат пълноправни собственици - да притежават освен лична , и частна собсвеност -- При българите историята е малко по-друга: 1)в средновековието крепостичеството в България не съществува, и феодализмът е слаб: Печенежките и куманските имигранти и нашесвия в периода 11-13 век разстройват на българска почва, тази икономическа система; Смята се че повечето българи в Средновековието принадлежат към категорията "люде" (свободни общинници, и притежаващи "бащиния", т.е. земя), макар и да имат задължения към аристократите, задължения да служат в армията Изключение са зависимите, които стават зависими поради дългове, или невъзможнст да се издържат; Съшесвува развита вътрешна търговия и размяна, съществуват множество занаяти и занятчийски предприятия 2) Османското нашесвие не променя коренно икономическия живот на българите. Османците наследяват това, което са заварили (намерили, т.е "нашли") на Балканите. Градовете продължават да са места където се развива четвъртата прослойка (има много източници за това), т.е има икономически "имотна" и заможна "прослойка".

Да, правильно. Езикът винаги отразява културни особености, по-скоро - културните особености могат да се открият чрез/във езика.

На български език изразът "при мене е (т.е. "есть") брат (ми)", има значение и смисъл на "при мене се намира (т.е. "находиться") брат (ми)", или "при мене битува (т.е. "быть") брат (ми) Без да познавам най-малко на развитието на езиците, ще се осмеля да предположа че формата "есть"/VS "имет"/ е по-стара, и отразява културна особеност в езика и културата на древните славяни(праславяни) - полуномади/номади ("кочевники")...Миссля че формата отразява техния номадски начин на живот и икономика, която икономика била е слабо ориентирана към владеене на вещи и собственост.. (икономиката на древните славяни е била ориентирана към пастирство т.е. скотовъдство,; те не са владеели земята, а само са я изполвали временно)

Законът щеще да е "ксефобски" спрямо циганите (доколкто е приет с гласовете на българите и турците в България), по-точно казано законът щеще да е дискриминационен спрямо циганите, ако в него беше записано нещо такова: "на циганин, за открадната кокошка - пет години затвор или "пет тояги"; на българин/турчин за същото - 3 месеца пробация, или "пощипване по ухото""

С възхищението си към японците признавате че "материала"(човешкият) в България "не е добър"? Къде са японците, и къде сме ние? -- Японските културни особености/"измерения" са (високи): -(висока степен на)"жертвоговност"; (например могат да се "сгъбясват" и да умрат/буквално самоубият от работа и служба, на работа и в службата си) Тази особеност е присъща само на източните нации. Вероятно е социобилогичен феномен, свързан със/обусловен от спецификите на/ синтеза и усвояването на сертотонина при източноазиатската раса. Серотонинът е естествения антидепресант.. Ако той не синтезира в достатъчно количество, или се синтезират блокери на усвояването му, зависещи от определени гени (които гени се намират при тази раса), хората не са склонни да гледат толко радостно на живот, щото да им се "живее много".. /Близък до този феномен но не точно в този вид се проявава при нациите от бялата раса, които живеят в арктическия пояс на дълга зима. Слънцето и лятото стимулират производтвото на серотонин. Без него хората са предразположени към депресии и самоубийсва и... употреба на алкохол и алкохолизъм. Алкохолът е моментно "лекарство" против депресията, но алкохолът засилва депресията, защото обуславя така начената хиомическа депресия -той понижава количеството на сертонина в организма./ -(висока степен на измерението)"мъжественост"; /затова японците не обичат да плачат, не обичат да показват тревогата си и слобостта си, + и се сгъвясват от работа, защото на работата си, и чрез нея се съревновават и показват "мъжкарлъка" си../ Тази особеност е развита при нациите и обществата, в които няма неасимилирани групи/компоненти (или в които е нямало такива в един достатъчно продължителен срок за възникването и развиването на тази особеност). Тя е развита/присъща и при Янките, които едва във втората половина на 20 век десегрегираха чернокожите, като преди това експусираха в резерватите, и избиха чрез глад, болести и куршуми коренното индианско население ; вижте и тази особеност при всички други англобритански колонии -(висока степен на измерението)"трежовност"; Затова са инженерна, аналитична, и критична нация, като германците, без да са изобретели, .. и затова изкупиха хранителните си запаси и йода си Ние също сме тревожда нация и култура; най-тревожната европейска нация са гърците.. Високата тревожност е причината за апокалипсите на 20 век. Апокалипсисите на 20 век, имат своите пряк произход и извори в ксенофобията, расизма и национализма /нацизма и шовинизма/ на тези най-тревожни нации..Трежовните нации са най-склоннйи към агресия - поради причината че се страхуват от съседите си,от бъдещето "от евреите, които унищожават арийската нация", от арменците, от турците, от бълга.рите/помаците- наричани и преименуване на "славяногласни елини", от турците-наименувани ислямизирани българи.. -висока степен на измерението "гъвкавост" Високи нива на самокритичност, способност да не се мисли "двуполярно"- да не се дели света на "добро" и "лошо" (например героите от приказките не са нито само лоши, нито само добри), за разлика от монументалистичните култури; Способност да се загърбва отрицателното отношение, и най-вече да се правят компрописи с противници -(враговете вчера- стават съюзници и другари днес). Най-добрата новина за нас българите е че доближаваме по "гъвкавост" до културата на японските самураи..При нас тази особеност е изразена в култовата фраза "Мъртвият не ни е враг", в общия меморил в Балчик, и в "съюзничеството" ни и "другарството" ни през първата световна война с бившия враг Турция.. -средновисока стойност на измерението "родовост"(колективизъм) на културата Семейните традиционни ценности преобладават в тази култура. Жените са все още пренебрегвани и дискриминирани, и се приемат от мъжете за домакини и мнайки, но не за равнопоставени , с равни права и отговорности партньори.Всико което е извън тези ценности не се приема.. (хомосексуализъм, изневери и други) В съвременния свят има тенденция (особено при развитите от скоро индустриални страни) родовите култури да стават по-малко "родови", т.е. да стават по "индивидулистични". Последното се случва заради тенденцията за прекъсване на родовите връзки, която е следствие от съвременния начин на живот: младите намират работа и живеят извън родното си място, и не се чувтсват свързани и зависими от роднините си. Най-индивидуалистичната култура доскоро беше Холандия (най-стата капиталистическа страна, изградена чрез морската търговия, която стопанска култура е създавала и подържала тенденции в един продължителен период на прекъсване/липса на родови връзки); но също така изявени индивидуалистични култури са култрите на всички "бели" западни (по-скоро северозападни) страни../В Германия също са му хванали цаката - младите се изнасят от дома на родителите си след 18 годишна възраст/ средна по големина стойнсост на измерението "неравновластност" Тази културна особенсот корелира с колективизма (родовостта)..

Мисля че ти отговорих по-горе. "Закон", "Власти, които изпъляват този закон", това за мен е едно и също в контеста на въпроса ти (така както го разбирам). Законът не е "ксенофобски", по-точно законът не е дискриминативен спрямо циганите/крадците от цигански произход.

Не те разбрах? В случая законът не е дискриминативен (и ако имаш превид - ксенофобски), защото не предвижда по-строго наказание на някого, поради етническата му принадлежност, или цвета на кожата.

Шом ще си казваме какво да правим, мой ред е: Я виж ти тази табличка, и ми кажи какво е спаднало и какво се покачило? И не аджеба разбрах откъде накъде сравняваш данните от 1980 година с днешните? Защо да не сравняваш данните от 1910 или тези от 1890-та с днешните, например? Gross Domestic Product (bln USD) 1980 80.547 1985 57.273 1990 111.998 1995 151.117 2000 132.964 2005 246.956 2010 354.414 -------------- -------------- Per Capita Income(as % of USA) 1980 22.56 1985 9.81 1990 13.10 1995 13.24 2000 8.47 2005 12.34 2010 15.06 --- --- А какво ще кажеш за българските данни? Ей така питам от интерес и куртоация, и очаквам да ги коментираш и да кажеш кажеш те какво ще означват за теб? Да не излезн,е че всъщност и българската "еманцимация"/"преход" доведе до подобни резултати за курса на долара и безработицата, но до спад на БНП? Ако е така - това не значи ли си тенденциозен (върпосът е риторичен)

Виж сега, "гръбнакът" на съвременната икономика в ЮАР съшествува отдавна, и той не е създаден от чернокожите предприемачи и политици (ясно защо предполагам), но ако разгледаме данните, ще видим че в годините в края на режима, има немалък спад в БНП спрямо предходните години.. Тази държава беше само за белите и беше държава на белите.. Следва ли по подобна логика да прояваяме и носталгии към южните щати в САЩ, в периода преди гражданската война?