ISTORIK

за печат | изпрати на приятел Новата Евроконституция тъпче демокрацията Йенс Петер Бонде* Неотдавна правителството на Холандия реши, че за новия, Реформиран договор за Европейска конституция референдум няма да е необходим. Отпада въпросът какво ще стане при едно второ холандско "Nie". Този изблик на холандска практичност натъжава. Първо, защото Европа има спешна нужда от изблик на демокрация - от още една възможност за изразяване на народната воля, освен изборите за европарламент. Но последното нещо, което лидерите на държавите-членки могат да поискат, е някаква проява на истинска демокрация, например възможност народите на Европа да избират президента на Европейския съвет. Демокрацията би орязала тяхната власт, а както знаем, малко са онези, които дават властта доброволно и без борба. Погледнете Бирма - в ЕС става нещо подобно, макар основанията за сравнение да не са големи. Понеже засега не се предвиждат никакви значими прояви на демокрация, на политическия фронт всичко е спокойно, въпреки, че ратифицирането на самия Реформиран договор предстои следващия месец. Това не означава, че референдуми за новия конституционен договор на ЕС няма да се проведат в държави като Ирландия, чиято конституция изисква провеждането на такъв референдум. Нищо не е сигурно, защото, както помним, ирландците казаха "не" на Договора от Ница. Сравних много внимателно отхвърления проект за конституция на ЕС с новия текст - Реформирания проектодоговор, и не открих нито една разлика в законовите задължения на страните. Разликите са само в начина на словесното им представяне. В Реформирания проектодоговор елементите на конституция не са премахнати. Те са скрити и маскирани, така че хората по-трудно да ги открият. В стария текст, разписан под ръководството на Валери Жискар Д'Естен, се казва, че Конституцията на ЕС е над националното законодателство. В новия текст този член не е премхнат. Той е оставен като бележка под линия и то така, че човек трудно го открива прочита. Така че при конфликт между нормативен акт (закон, или член на новата конституция) и някакъв национален закон, предимство ще има европейският. Сърцевината на демокрацията са изборите - възможността народът да избере ново мнозинство, което да приеме нови закони. Подобна възможност липсваше в отхвърления проект за конституция на ЕС, липсва и в Реформирания. Липсва легитимен канал за изразяване на народната воля, тоест начин, по който гражданите на ЕС да могат да променят по някакъв демократичен път политическия курс на ЕС. Демократичното либидо на Европа ще бъде смазано То ще може да се проявява по-скоро като спирачка, отколкото като двигател на прогреса. Хартата на фундаменталните права е изключена от съдържанието на новата проектоконституция. В нея има обаче един текст, който казва, че Хартата ще бъде правно обвързваща, ще бъде подписана от президентите на трите основни институции на ЕС и обнародвана в Официалния вестник заедно с Реформирания договор. Иначе казано, променени са само думите, формата и нищо друго Текстовете, които третираха символите на ЕС като държавни символи - общи химн, валута, флаг, девиз и национален ден, са отстранени. Но Европарламентът неутрализира този ход с решението си да разшири използването на общи символи. Тоест, ЕС продсължава да се държи като подобие на държава. Трето, проблемът с общия външен министър. Названието на длъжността е променено. Той ще се нарича "върховен представител на общата външна политика и политиката по сигурността". Това название е толкова дълго и тромаво, че вестниците със сигурност ще го съкратят до по-удобното "външен министър на ЕС". Сегашният "върховен представител " Хавиер Солана ще отговаря за общата външна политика и общата политика по сигурността и ще има по-многобройна дипломатическа служба. Той ще представлява Съюза заедно с новите общи президент и министър-председател (председател на Европейската комисия). Записано е, че ЕС има статут на юридическо лице, т.е. че може да влиза в преговори и да подписва договори. Иначе казано, в международните дела държавите-членки на ЕС ще изчезнат като държави, способни да се договарят самостоятелно с държавите извън ЕС. Последните ще се обръщат направо към ЕС, ако искат да се договорят за нещо, например с Холандия или коя да е друга държава-членка. Погледнат отвън, ЕС ще бъде държава като всяка друга. Погледнат отвътре, с очите на своите граждани, той ще бъде нещо различно от държава, защото ЕС няма обща политика по благосъстоянието, нито общ демократичен живот. Бюджетът на ЕС все още е равен на 1% от общия брутен национален продукт (БНП), докато бюджетът на американската администрация е 20% от БНП. Но новият, ревизиран конституционен договор на ЕС допуска много по-голям бюджет - отново, без да попита народите на Европа дали са съгласни с това. Реформираният проектодоговор допуска налагането и на общи данъци в ЕС. За това са предвидени няколко много прости процедури, които могат да бъдат проведени, без никой да попита гражданите на ЕС какво мислят за това. Ще имаме самопоправяща се конституция! Европейската комисия ще запази монополното си право на законодателна инициатива. При това няма гаранции, че в нея всяка държава-членка ще бъде представена със свой комисар, защото броят на комисарите ще бъде намален. Повечето от законите на ЕС се изготвят от 3000 потайни работни групи на Еврокомисията и се одобряват от 300 още по-тайнствени работни групи на Съвета на ЕС. Избраните членове на Европейския парламент могат да предлагат само поправки. А назначените, неизбирани бюрократи, комисари и министри ще решават дали да ги вземат предвид в законите, които пишат. И в двата текста ЕС получава 105 нови компетенции В стария текст имаше 61 области, изискващи гласуване с мнозинство. В новия те са 62. Старата проектоконституция имаше 560 страници. Френският президент Никола Саркози помоли французите, които през 2005 г. отхвърлиха стария текст, да подкрепят една нова, по-кратка и практична "мини-конституция". Новата "мини конституция" съдържа над 3000 страници! Вместо да го опростят, авторите на Реформирания договор са разпръснали 560-те страници на старата проектоконституция под формата на поправки към 17-те договора за ЕС, които имат общо 2800 страници. Новата версия на конституцията се чете много по-трудно от старата. Време е да започнем наново. И нека резултатът да бъде подложен на референдум във всички държави-членки. http://www.vestnikataka.com/

http://www.esa.int/esaCP/index.html

Успехът в 12-и клас ще се формира по нов начин Средният успех в дипломите на дванадесетокласниците ще се формира по нов начин от тази учебна година. Той ще бъде сбор от три средноаритметични оценки - от двете матури, задължителните дисциплини и задължително избираемите предмети. Това гласят поправки в наредбата за матурите, обнародвани в края на миналата седмица. След дългогодишно отлагане матурите ще станат редовни изпити от края на тази учебна година. Абитуриентите ще се явят на изпит по български език и литература и предмет по избор. Сред децата има разногласия за въвеждането на матурите. От министерството на образованието обаче обясниха, че целта е да се получи обективно външно оценяване на гимназистите в края на обучението им. Според друга поправка в наредбата учениците няма да могат да избират четири от предметите - информатика, информационни технологии, изобразително изкуство и музика. Зрелостните изпити ще се провеждат в края на учебната година и през август-септември. Учениците могат да видят изпитните програми и примерните матури от тази година на сайта на министерството www.mon.bg. Според министър Даниел Вълчев част от университетите ще се почувстват притиснати от обстоятелствата и ще заменят кандидатстудентските изпити с матурите.

22.09.1908 г. - Обявяване на независимостта на България Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. и е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува жп-линията и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С решаващата помощ на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. --- Волята за независимост - модерната черта на българската следосвобожденска идентичност 94 години от обявяването на Независимостта на България (22.09.1908 г.) Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред забележителните събития в новата българска история. Постепенно преодоляло еуфорията от Освобождението, в началото на ХХ в. българското общество поема с бързи стъпки по пътя на Модерността. Този път е свързан с важният акт на Независимостта - вратата, през която България преминава, за да се нареди сред останалите равноправни страни в европейския свят. България и българите издържат с отличие важния изпит на Историята, чийто поуки трябва да помним и днес, когато отново търсим своето място в духовното и политическо пространство на Стария континент. Нека се върнем към събитията, които са вълнували сърцата и умовете на нашите предци в онези паметни мигове. Обявяването на Независимостта формално започва с младотурската революция от юли 1908 г. Промените в Османската империя стават повод за катаклизми в съществуващите политически отношения в Европа. Става ясно, че установеното на Берлинския конгрес статукво подлежи на неизбежна промяна, част от която се явява и актът на прокламиране Независимостта на българското княжество. Каква, накратко, е неговата предистория? В историографията се спори чия е инициативата за обявяването на Независимостта. Малцина знаят, че дипломатическият представител на България в Цариград Иван Гешов пръв предлага решителни действия за скъсване отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава, макар че от десет години български дипломат редовно присъствал на приемите на султана. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация съветва българите да изчакат "Австрия да започне първа", т.е. с очаквания анекс на Босна и Херцеговина тя първа да наруши Берлинския договор. Едно събитие катализира действията на българите. Става дума за стачката на служителите от Източните железници, които формално са собственост на германски и австрийски капиталисти. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се до там обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството, начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет. На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина на 23 септември. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов се взема решение тържествения акт на обявяване на Независимостта да изпревари това събитие и да бъде на 22 септември във Велико Търново. Независимостта е прокламирана в тържествена обстановка в Иван-Асеневата черква "Св. Четиридесет мъченици" и на старопрестолния Царевец. Важният държавен акт се отбелязва с многохилядни митинги в цялата страна. В шифрована телеграма до Фердинанд относно настроенията в столицата неговият личен секретар Чапрашиков пише: "Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с "честито Царство" и вика "ура"… Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг." В манифест към българския народ, прочетен по повод обявяването на Независимостта, се изтъква вярата, че "този акт ще намери одобрението на великите сили", а отношенията с Османската империя, охладени в резултат на премахването на формалния васалитет, ще бъдат издигнати на по-високо равнище и ще придобият приятелски характер". Така 30 години след Берлинския конгрес България логично заема полагащото й се място сред независимите държави в Европа. Въпреки че тя вече е постигнала своята политическа и икономическа свобода, с това смайващо действие е завършен дългият процес на възраждане на българската държава. С този акт е показано на света, че нито унизителните клаузи на Берлинския договор, нито чуждите интереси са в състояние да подтиснат стремежа на един народ към независимост. Всеки българин с чувство на гордост трябва да запечата в съзнанието си тази дата, защото както Съединението, така и провъзгласяването на независимото Царство България, според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, е "дело, чисто българско, продиктувано само от български чувства и български интереси". Георги ВЛАДИМИРОВ --- ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА, ЦЕНАТА И ПАМЕТТА НИ… Борислав Гърдев При честване на поредната годишнина от обявяването на независимостта на България е необходимо да изясним няколко важни и съществени факта, пропускани от вниманието на пишещите съзнателно или не. Първо, проблемът за независимостта на страната е пряко обвързан с Берлинския договор от 1 юли 1878 година, и по-точно с неговото нарушаване. Опити за обявяване на независимост са правени още при управлението на Константин Стоилов (1897 год.), но едва десет години по-късно, на Хагската конференция за мир (15 юни-18 октомври 1907 год.), когато Турция енергично протестира срещу желанието на България да се представи като суверенна държава, за родния политически елит става ясно, че унизителните клаузи на васалитета трябва да бъдат премахнати. Благоприятният конюнктурен повод се появява през лятото на 1908 година с избухването на младо-турската революция (11 юли) и възстановяването на Конституцията на Османската империя от 1876 година (23 юли). Инициативата за форсиране обявяването на независимостта принадлежи на премиера демократ Александър Малинов, който сондира становището на монарха чрез серия от разговори между 23 и 26 август. Към благоприятните обстоятелства добавяме дипломатическият скандал с българския агент в Цариград Иван Ст. Гешов на 30 август, когато не е поканен на приема от турския външен министър Тефик паша, с цел да подчертае васалния му статут, както и с избухналата на 5 септември стачка на Източната жп линия в Турция, която се пренася и върху частта й на българска територия. В тези напрегнати дни е от значение подкрепата за родната кауза от поне една от Великите сили. Фердинанд я получава във Виена на 11 септември. Следва изборът от правителството на подходящия момент за обявяване акта пред българското общество с цел спечелване на максимална популярност и одобрение. В този аспект случилото се в Търново на 22 септември 1908 година е ритуално-спектакловият финал на един етап от борбата за признаване на българската независимост. В целия ритуал на 22 септември и особено при прочитане на манифеста от монарха в църквата "Св. 40 мъченици", завършващ с възгласа "Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" има много показна пищност, но и връзка с традицията, с историческото ни минало, с уважение към чувствата на сънародниците, зад които се крие трудът и опитът на плеяда дипломати и политици, борили се още дълго и упорито, докато на 6 април 1909 год. "прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи" (Ал. Малинов). Второ, с обявяване на независимостта е свързан още един акт, пренебрегван от изследвачите. Оказва се, че в новата ни история Фердинанд е единственият владетел, не само избран за такъв от Велико народно събрание (Третото, на 25 юни 1887 год.) в Търново, но и провъзгласен за цар в старата българска столица на 22 септември 1908 год. в унисон с изискванията на Търновската конституция и заветите на Учредителното народно събрание. Това говори за уважение и придържане към изискванията на родовата памет. Само военно-временните условия на 3 октомври 1918 год. спасяват простъпката на сина му Борис III да не бъде коронясан в Търново, както повеляват изискванията, а набързо в София и не пред Велико народно събрание, което да узакони прерогативите му след абдикацията на неговия баща. Трето, както всеки трус в нашата история, и обявяването на независимостта ни е свързано с компромиси, които се заплащат с определена цена. В своите мемоари и премиерът Малинов, и финансовият министър Иван Салабашев засягат този деликатен и щекотлив проблем, занимавал управляващите демократи от 1 октомври 1908 год. до 6 април 1909 год. Става дума за откупуване на турския дълг към Русия, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници у нас - тегоби, прехвърлени върху българската хазна. Подробност е, че сумата за откупа от 82 млн. лева, одобрена на око и с лека ръка от търговския министър Андрей Ляпчев с цел спечелване на руските симпатии, е оспорена от министъра на финансите Салабашев, изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и независимостта е 50 310 334 лева (!). Въпреки съпротивата му, единственото, което постига след преговорите с руските външен и финансов министри Изволски и Коковцев, е разсрочване на плащането на заема от наша страна към Русия от 82 млн. лева за 75-77 години при 4.75% лихва. А за да бъде обвързването с "освободителката" ни пълно, се предлага да подпишем нова военна конвенция, с която се поставяме под руска егида. Поводът е посещението на Малинов, Фердинанд и външния министър Стефан Паприков в Петербург от 10 до 19 февруари 1910 год., а примамката - Велика България, по-голяма и от Сан-Стефанска. Царят обаче усеща капана и отлага сключването на спогодбата, както и на политическата конвенция във варианта й от 20 март с.г., а на 13 юни 1909 год. е подписано и споразумението с дружеството, експлоатиращо Източните железници у нас за обезщетение от 2 111 978,55 лева, с 6-месечен срок на изплащане. Четвърто, не е лошо да се замислим върху още един болезнен проблем. Докато България е васална на Турция (независимо от неудобствата и ограниченията), тя преживява стопански и културен подем. Националните катастрофи ще я преследват една след друга (независимо дали покровителят се казва Русия или Германия) скоро след обявяване на нейната независимост. И тъй като в обществено-политическата действителност няма нищо случайно, си струва да дискутираме върху незрелия и непрецизен подход на нашите управници, защитавали или не националните ни интереси, пренебрегвайки или недооценявайки фактора "съседи" и могъщи държави, доминиращи при определяне насоките на голямата европейска и световна политика. --- Независимостта ни е следствие, а не символ на държавното начало. Акад. Илчо Димитров Санстефанският мирен договор, увенчал войната на Русия за българското освобождение с възстановяването на държавата ни, е подписан на 3 март (19 февруари) 1878 г. Само три месеца по-късно този благороден исторически акт бе заместен от Берлинския договор (1/13 юли), израз на великодържавния егоизъм, на който и до днес е жертва европейският югоизток. С него бе потвърдено създаването на самостоятелно и трибутарно българско княжество под васалната зависимост на султана. Впрочем с такава зависимост бе придружено началото на самостоятелния живот и на други балкански народи. Васалното княжество не е пълноправен субект на международното право. То плаща годишен трибут на Високота порта, участва в погасяването на дълговете й и т.н. Най-тежко бе разпокъсването на националното единство: княжеството бе ограничено до Северна България и Софийско, а Южна България бе превърната в автономна област в рамките на империята, македонските българи бяха върнати под османско владичество. Стремежът на младата държава е да превърне зависимостта от Високата порта във формалност, утвърждавайки де факто самостоятелния си характер. Васалната зависимост не се и споменава в Търновската конституция. Източна Румелия не допуска турски гарнизони на територията си, а още първите избори утвръждават чисто българския й характер. Княжеството навлиза в международните отношения: акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, участва в европейски конференции. -------------------------------------------- Голямата цел е освобождението и обединението на всички българи в единна национална държава. Първият успех, оказал се и най-големият, е Съединението на Източна Румелия с княжеството, дело на самия народ. Признато от княза и правителството, то е защитено от българската войска и е международно признато благодарение на умелото държавно ръководство и на младата дипломация. На дневен ред е следващият етап - освобождението на българите под чужда власт. Нито демонстрираната добра воля от българската държава към турската, нито реформите, нито революционната борба (Илинденското въстание) постигат голямата цел. Остава последното средство - войната. В продължение на 3 десетилетия след Освобождението отхвърлянето на васалитета\пълната независимост, не се смята за актуално. Но към края на първото десетилетие на ХХ в. се очертават благоприятни условия за извоюване на независимостта като старт към активизиране на националната политика. България се очертава като най-бързо проспериращата балканска държава, а васалитетът е напълно фиктивен. Нужно е само да се поставят действията й в синхрон с разнопосочните цели на великите сили. В началото на 1908 г. в София идва на власт Демократическата партия. Тя се ползва с репутация на русофилска и ориентирана към Антантата: англо-френско-руския блок. Княз Фердинанд е свързан с антиподния блок - германо-австро-унгарския. Така и от двете страни може да се разчита ако не на подкрепа, то поне на равнодушие. През лятото на 1908 г. избухна младотурската революция. Султанът бе заставен да възстанови конституцията от 1876 г. Младотурското правителство обяви всички поданици на империята за единна отоманска нация, отричайки правото им на самостоятелно развитие. Заплаха надвисна не само над българите в империята, но и върху фактическия суверенитет на княжеството. Основанието за ново, след Съединението, нарушение на Берлинския договор, бе налице. В края на август 1908 г. Иван Ст. Гешов, дипломатическият агент в Цариград, не е допуснат на празненството по случай рождения ден на султана. Обяснението е, че е представител на васална, а не независима държава. Гешов апелира в София да се използва случаят за провъзгласяване на независимостта. Министър-председателят Александър Малинов споделя с княза същото мнение. Гешов е отзован. Назрява разривът. В Цариград преобладава германско влияние. Англия се надява да го преодолее с доброжелателство към младотурците. Австро-Унгария готви анексията на окупираната през 1878 г. турска провинция Босна и Херцеговина. Тя поощрява българските намерения, за да улесни собствените си. Русия, съчувстваща на България, се опасява да не би обявяването на независимостта да се окаже изгодно за съперника й на Балканите. Външният министър Изволски съветва да се изчака анексията, така че Австро-Унгария първа да наруши Берлинския договор. На 2 септември той и австрийският му колега Ерентал се споразумяват в полза на анексията, след която България да обяви независимост, срещу свободното преминаване на руски кораби през Проливите. Как България да превъзмогне противоречията между великите сили даже вътре във формираните военнополитически групировки? На 6 септември избухва стачка в Източните железници, формално принадлежащи на империята, а всъщност собственост на компанията за построяването и експлоатацията им. Властите се възползват от стачката, за да турят ръка върху железниците на територията на страната. Фердинанд е на почивка в имението си в Унгария. Външният министър му пише: независимостта е назряла; да се пристъпи към действия! Тук вече е и Малинов. Той споделя същото мнение. Князът изглежда е съгласен, ала сред среща с император Франц Йосиф в Будапеща (10 септември) се колебае. От София Малинов го известява за решението на Министерския съвет: независимостта да се провъзгласи на 21 септември в Търново. Фердинанд постига отлагане с един ден. Междувременно Австро-Унгария уведомява силите, че на 24 септември ще обяви анексията. Преди или след анексията да се провъзгласи независимостта - по това умува правителството. Решението е: ако е по-рано, не ще се тълкува като съгласувана с Виена. Двете правителства се споразумяват в този смисъл. Изволски остава на мнението да се изчака анексията. На 22 септември (5 октомври) в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита прокламация за провъзгласяване на независимостта. България става царство, а той самият е вече цар на българите! Мнозинството от народа ликува. Големи надежди се пораждат сред поробените българи. Актът на 22 септември не само установява равноправно положение на държавата в международния живот и повдига достойнството на народа, но и стимулира националното самочувствие пред наближаващите битки за национално обединение. Само след два дни, на 24 септември, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина - важен подстъп към настъплението й на Балканите, което ще се окаже фатално за бъдещето й. Шест години по-късно в Сараево, босненската столица, сръбският студент Гаврило Принцип ще застреля престолонаследника Франц Фердинанд - повод за Първата световна война, в чийто край ще рухне Хабсбургската империя. Двете събития предизвикват балканска криза (1908 - 1909 г.) като доминиращ елемент в международните отношения, когато съперничествата между Антантата и Централния съюз се изострят, за да се стигне до разрешение във всеобща война. Младотурците, естествено, са най-засегнати, като гневът им е насочен повече към дързостта на България, отколкото към наглостта на Австро-Унгария (с нея Турция ще е в една коалиция през световната война). Но нямат намерение да прибягват към крайни мерки, съзнавайки слабостта си, а и неизбежността на останалото. Затуй полагат усилия да изтъргуват независимостта срещу най-висока парична цена. Англия не се е отчаяла да ги отклони от прогерманския курс, след като дълго е бдяла над агонията на "болния човек". Според нея изходът е само в споразумение между силите, подписали Берлинския договор със съгласието на самата Турция. Русия, предварително споразумяла се с Виена за анексията, е докачена от българското правителство, което не се е вслушало в съвета за обявяване на независимостта след анексията - в това вижда съгласуваност с Австро-Унгария, подриващо позициите му в България. Германия обещава да признае независимостта при условие, че се обезщети компанията за Източните железници. Подобно е становището и на Австро-Унгария. За двете империи проблемът е преди всичко финансов,не - политически. И другояче не би могло да е, след като независимостта е пряко свързана с анексията. През октомври в Цариград се провеждат турско-български преговори. Претенциите на Високата порта за 650 млн. златни франка и териториални отстъпки в Източните Родопи (!) са придружени със заплаха за мобилизация. Реакцията на София е, че турската мобилизация ще бъде последвана от българска. Правителството е съгласно на обезщетение от 82 млн. зл. фр. Преговорите се затягат. Англия, Франция, Германия и Италия обещават, че при споразумение с Турция независимостта ще бъде призната. Русия предлага да поеме обезщетенията на Турция срещу неизплатената й контрибуция за Освободителната война. Англия и Франция приемат предложението. И българското правителство с признателност го приема. В началото на февруари 1909 г. Фердинанд е посрещнат в Санкт Петербург с почести, дължими на независим владетел. На 3 март е подписан руско-турски протокол: финансовите въпроси между България и Турция се уреждат с турски дълг към Русия от военните контрибуции. От 6 април е руско-българският протокол, с който България признава, че дължи на Русия 82 млн. зл. фр., платими в срок от 75 години. Това е изключително ценен принос към българските усилия за признаване на независимостта, когато западните сили подкрепят турските претенции за откуп. След Октомврийската революция съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг. На 9 април е подписан и българо-турски протокол, с който България приема руско-турския, Турция се отказва от всякакви материални претенции към България и признава независимостта й. Урежда се и откупването на линиите на Източните железници на българска територия (310 км). С телеграма до Фердинанд император Николай II признава независимостта. Следват признания от останалите велики сили. Три десетилетия след Освобождението е извоювана и формално независимостта на българската държава. Тя става равноправен член на европейското семейство. Имаше предложения да се обяви Денят на независимостта за национален празник на мястото на 3 март с аргумента, че и в други страни този ден е национален празник. Но там независимостта символизира държавното начало, докато у нас е негово следствие. Без 3 март не биха били възможни нито 6-и, нито 22 септември, защото тогава започва самостоятелният живот на българската държава.

Това е тема с анкета за външната и за вътрешната периодизация на европейското Средновековие. Става дума за началото и края му, както и за неговото разделение на подпериоди. Приравняването на термина Средновековие към цивилизации, непринадлежали към класическата антична европейска цивилизация, е проява на некоректно боравене с този термин. Терминът е въведен в употреба през Новото време. Днес "средните векове" вече не са средни. Границите им са условни и служат за ориентир и за удобство. Не може да заспиш в една епоха и да се събудиш в друга. Едно единствено събитие или явление не може да определи като по часовник рязко началото или края на такъв голям исторически период. Това не е като да си отрежеш парче торта и да кажеш: "Това ще са средните векове!". Всеки век може да стане среден, щом бъде преживян. За началото и за края на всеки исторически период са виновни множество процеси, които протичат паралелно. B cъвременната историография се водят спорове за началото и за края на периода, както - и за вътрешната му периодизация.

Аз съм намислил да драсна по нещичко на три езика - български, френски, есперанто... Искам да попитам, как става тая работа с писането във Уикипедията? Регистрация ли иска, как става...? А за всеки език поотделно ли се регваш или влизаш с един акаунт и си пишеш на езиците, които владееш?!

Не помня имената на всики, защото някои съм гледал отдавна. Списъкът няма да е изчерпателен: - Ало, ало... - Моя сладка Валентина - Вдовицата в бяло (култови сериали!) - Знакът на орела (полски, за Тевтонския орден и нашествията му в Полша) - От местопрестъплението - Разобличаване - Криминални уравнения - Снежната река (каубойски) - Вип - Отдел за борба с чудовищата - Ксена - Херкулес - Повелителят на животните - Бригада

E, повярвай! Аз ненавиждам футбола. Това, според мен, е най-тъпата игра. 22-ма тичат след или около една топка. Когато някой я догони, я ритва и пак я гонят. Не мога да разбера как един футболист взима заплата по-висока от тази на лекаря, хирурга, учителя, професора, шахматиста и др. - накуп. Това са пари, които се перат, няма друго обяснение. От игрите с топка харесвам - само заради зрелището - волейбола, игран с крака. Не знам как се казва играта, но има състезания по нея. От спортовете харесвам бойните изкуства (които са повече изкуства, отколкото спортове) и шахмата.

Странно... Как съм пропуснал тази тема?!... Може да направим анкета за началото и за края на средновековния период, ако искате (аз се наемам да я пусна). Доста е написано тук преди мен, а, преди да напиша нещо, аз трябва да прочета и да анализирам написаното дотук, но сега не разполагам с достатъчно време. Като историк, като медиевист (средновековник), като учител... трябва и аз да се разпиша тук с едно или с повече мнения (това тук не се брои!).

http://www.ngm.bg/

Именно - нея. Понякога дават твърде интересни за мен неща.

Известно ми е, че идеални неща на този свят няма, но ми се струва интересно да видим каква е представата на избирателите (каквито сме повечето от пишещите тук) за идеалния кандидат-кмет. Ето някои пожелания към кандидат-кметовете в град Пловдив: - да бъде високо образован, познат на немалка част от гражданите (за да бъде избираем!), не твърде млад (за да не е неопитен!) и не твърде стар (за да изкара пълен мандат!, макар възрастта да не е гаранция за това), честен, работлив, с желание да се развива, да е познат в чужбина (не е задължително, но е малък бонус), инициативен, да се допитва до мнението на съгражданите си... да има стратегическо мислене... - да обърне внимание на градовете, побратимени с Пловдив, защото тази дейност е занемарена - да направи нещо за развитието на международния език Есперанто, защото чрез този език ние - българите и другите европейци можем да се опознаем взаимно и да си бъдем полезни. До 1989 г. държавата плащаше на различни дейци, развиващи есперантската дейност у нас (чрез нея се рекламираше навън соцсистемата!). След като държавата спря да се грижи за развитието на есперантското движение у нас, то западна. Време е тази грешка да бъде поправена. - да направи нещо във връзка с уличните табели и пътните знаци - да бъдат дублирани/преведени на латиница (на английски и френски), за да бъдат разбираеми за чужденците, не знаещи езика ни и не познаващи кирилицата - да обърне внимание на Стария град, защото оттам започва историята на града... - да обърне внимание на децата, учениците, студентите - на дейности, запълващи тяхнтото свободно време... - да бъде кмет на всички пловдивчани и полезен на всички, а не - са мо на някои от тях или - само на себе си. Един кмет трябва да живее с проблемите на града и с проблемите на гражданите, да ги уважава и да се грижи за тях. - да развива инфраструктурата, културата, науката, образованието, археологията, туризма... - Да има добра репутация в населеното място и да има масовата подкрепа на своите съграждани - Да има висше образование и ярка професионална реализация - Да не е обвързан с партии и управление, довели до компрометирането на политическата класа у нас - Да не е свързан с мафията Верно е, че кметската дейност е всързана с бюджета на града, но бюджетът не трябва да бъде оправдание за неговото (на кмета) бездействие. Съвсем накратко - да се опита неговият мандат да стане част от историята на града ни, с която ние и нашите деца и внуци да се гордеем.

History! Military channel (Военен Тв канал) National Geographic

Добре, а каква е разликата?

В моя случай... Аз завърших училище (средно) в 1991. Предстоеше ми влизане в армията. А не исках да си губя времето там и да загубя инерцията от училище. Кандидатсвах в СУ и ВТУ, изкарах си изпитите по история и по френски, ама ме опукаха по литература. Проклетата литература беше дадена като второ сито. С тази уговорка, че тогава нямаше изпит по български език - езикова култура. И така, от военната комисия ме отложиха, понеже бях по-болнаво дете и аз кандидатствах за полувисше образование. Приеха ме за студент и така започнах да вървя по пътя на учител. Докато бях студент в редовно обучение, имах възможността да не се налага да работя, което ми помогна да се съсредоточа в науката си. После изкарах казармата и кандидатствах за бакалавър по две от специалностите си. Започнах да уча за бакалавър едновременно в два университета в различни градове. Видях, че е почти непосилно (а трябва и да се работи). Реших да се съсредоточа върху една бакалавърска програма. Да я завърша и да започна да работя по специалността си (нали затова съм я учил!).... Изкарах едното, после - и второто, доста по-късно, защото е трудно да работиш много и да учиш здраво. Освен това, бяха сменили и броя на семестрите, и предметите, и преподавателите. Записах и магистърска програма. По програма Еразмус бях пратен в чужбина (по специалност, нямаща нищо общо с моята. Изкарах там един семестър от 3 курс (без да имам стабилна основа - градих 3 етаж!, а там образованието цели да направи с други тухли друга стена, за разлика от нашето). Успях да си взема изпитите във Франция (инак - трябваше да връщам стипендията с лихвите - накуп!). Като се върнах тук, се оказа, че пак са сменили всичко и всички и... аз почти отначало. Оказа се, че няма да има държавен изпит, а - дипломна работа. И, така, продължавам нагоре по Пътя. --- Ето ви извадка от автобиографията ми (чете се отдолу - нагоре!): 6. Завършено oбразование: Висше: - Бакалавър по български език и литература и френски език – филиал на ПУ “Паисий Хилендарски” в гр. Кърджали - 2005 - Бакалавър по история - филиал на ЮЗУ “Неофит Рилски” в гр. Смолян – 1999 Полувисше: Специалности: история, френски език, български език и литература, и изобразително изкуство – ПИ “Дичо Петров”, гр. Смолян - 1994 Средно: СОУ “Лиляна Димитрова” (днес – СОУ “Патриарх Евтимий”), гр. Пловдив - 1991 Основно: ОУ “Гео Милев”, гр. Пловдив – 1988 7. Предстоящи квалификации: Висше образование: - Магистър по история – ПУ, гр. Пловдив Следдипломна квалификация: - Практическа психология, невропсихология и психотерапия – МУ, гр. Пловдив 8. Специализации, конференции, семинари, курсове: Семинар на тема: “Понятия, времена, ценности в историческото образование”- ДИПКУ, гр. Варна – 2005 Национална Конференция на тема “ИКТ в обучението по история” – ГХП, гр. Пловдив – 2005 По програма ERASMUS: Социология, демография, социална антропология – Universitе des Sciences et Теchnologies de Lille (USTL-1) – гр. Лил, Франция – 2003 По програма на НАОП: Астрономия, НАОП - гр. Смолян - 1994

Същият, какъвто и за бакалавърската програма. Само дето направо излизаш магистър, а не - първо да излезеш бакалавър, а после - магистър.

1. За да следваш бакалавърска програма, кандидатстваш с дипломата от средното образование и с изпит(и). 2. За да започнеш магистърска програма, има две възможности: - да я започнеш отначало, като изкараш едновременно програмите за бакалавър и магистър. Няма да го усетиш, защото са интегрирани. Пак се кандидатства с дипломата от средното образование и с изпит(и). - да си изкарал бакалавърска програма! Тогава се кандидатства по документи (диплома от висшето образование със степен бакалавър с общ успех от следването не по-нисък от 4,50). 3. За да започнеш втора бакалавърска или магистърска програма, кандидатстваш с дипломата за предната бакалавърска или магистърска степен. Втората бакалавърска/магистърска степен (след завършена такава по друга специалност) може да бъде започната. 4. За да започнеш докторка програма (докторантура), кандидатстваш с дипломата от магистратурата по същата специалност. Надявам се да съм го обяснил на разбираем език..

Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (тук уча за магистър по история) http://www.uni-plovdiv.bg/ http://www.uni-plovdiv.bg/site.jsp?id=13&ln=1 http://www.uni-plovdiv.bg/site.jsp;jsessio...ln=1&id=313 http://www.pu.acad.bg/site.jsp?ln=1&id=94 http://www.pu.acad.bg/site.jsp?ln=1&id=134 http://www.pu.acad.bg/site.jsp?ln=1&id=39

По тези две линии аз пътувах през октомври 2006.

БДЖ купи локомотив - шедьовър. Новият локомотив Сименс ES64U2 е въвъден в редовна експлоатация по железопътната мрежа на странта, съобщават от БДЖ. Струващата близо 5 млн. евро машина е най-съвременната конструкция на универсален четириосен локомотив, която се произвежда от заводите на „Сименс". Концепциониран е за обслужване както на високоскоростни пътнически влакове, така и на тежки товарни влакове. Машината е с асинхронни тягови двигатели и е пригодена за работа при двете най-разпространени в Европа системи на електрозахранване. Локомотивът е с мощност от 6400 кВт (8704 к.с.) и развива максимална скорост 230 км/ч. Със своята внушителна мощност, локомотив ES64U2 превъзхожда повече от два пъти по този показател четириосните и шестосните електрически локомотиви от парка на БДЖ. Наред с високите технико-експлоатационни показатели, които притежава локомотив ES64U2 и постигнатото забележителното ниво по отношение на управление, поддръжка и ремонт, возилото се отличава и с атрактивен футуристичен екстериор постигнат чрез използването на стъклопласти при оформяне на външните челни стени на кабините. На проведеното през 2001 г. в Париж изложение на железопътна техника, локомотивът е удостоен с престижната награда „Брунел" за най-добър дизайн. Кабините за управление на машиниста и разположението на базовите модули в машинното отделение на локомотива предлагат съвременен ергономичен интериор и функционалност. Машинистът управлява локомотива от климатизирана кабина снабдена с допълнителни нагреватели в зоната под краката, нагреватели против изпотяване на стъклата, щори за стъклата, отопляеми външни огледала задействани от машиниста и прибиращи се автоматично при ускоряване. На разположение на локомотивния персонал е термокамера за съхраняване и подтопляне на храна и ободряващи напитки. Управлението на локомотива се осъществява от пулт, разработен в съответствие с утвърдените европейски стандарти, с вграден модулен показващ уред, многофункционален дисплей, спирачни манометри и апаратура за влакова диспечерска радиовръзка. Чрез дисплея от модулния показващ уред машинистът получава информация за измерените стойностти на контролираните параметри, работните състояния на локомотива, диагностика, повреди. При възникване на повреда върху дисплея незабавно се появява пълна информация за нея и прецизни указания към машиниста за действията, които трябва да предприеме, с цел отстраняването й. Същевременно цялата тази информация се дублира чрез повтарящи се през 25 секунди гласови съобщения, които продължават докато машинистът не отреагира правилно за всяка конкретна ситуация. --- http://www.rail.lu/materiel/DispolokES64U2.html Това е снимка на локомотива... Сега очаквам да закупят от високоскоростни влакове http://www.rail.lu/materiel/DispolokES64U2.html Това е снимка на локомотива... Сега очаквам да построят нови жп линии - като японските Shinkansen (Нов път), както - и да закупят от високоскоростни влакове TGV от Франция, а от Япония - Hikari (Светлина)... Ето снимка на френския високоскотюростен влак TGV (Tres grande vitesse - Много вискока скорост): http://images.ibox.bg/2007/04/03/tg/519x344.jpg Ето и снимки на японски високоскоростен влак Hikari (Светлина): http://members.shaw.ca/deanchamberland/Vic.../shinkansen.jpg http://www.obayashi.co.jp/company/rekishi/.../shinkansen.jpg http://forumst.free.fr/image.php?image=htt...amp;frame=small http://farm1.static.flickr.com/25/46057081_ca76d33921.jpg Поглед отвътре: http://www.tropicalisland.de/japan/hakone/...203008x2000.jpg

Alma Mater (Кърмеща, хранеща, благодетелна майка) - старинно неформално студентско наименование на университетите от епохата на късното средновековие. Словосъчетанието е заемка от мотото или химна на Болонския университет (създаден в 1088 г.) - "Алма Матер Студиорум". Прави се асоциация с организация, която храни студентите с духовна храна. Терминът е синоним на академия. През древниостта и средновековието Алма Матер били наричани Великата Богиня-Майка (Ма) и Божията майка - Дева Мария.

Kansai International Airport, Oosaka http://www.kansai-airport.or.jp/en/ --- Narita International Airport, Tookyoo http://www.narita-airport.jp/en/

http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=20037 А тук има дискусия за бойните изкуства на бъдещето - ще ги има ли в днешния им вид или...

Австралийски учени идентифицираха микробен материал в едни от най-старите запазени органични останки на Земята, които са на 3,5 млрд. години, съобщи ЮПИ. Проф. Сю Голдинг от университета на Куинсланд и сътрудниците й обявиха, че имат първото визуално потвърждение за примитивни микробни общности в най-стария органичен материал, известен на Земята. Той е от района Пилбара в Западна Австралия. Специалистите мислят, че този район е едно е местата на Земята, където е възникнал животът. При предишни изследвания специалистите са използвали непреки аналитични методи, с които само допускат участие на микроби в процесите. Австралийските учени са използвали различни техники за изследване с електронен микроскоп, които категорично потвърждават наличието на микробни останки.

Тя бе хвалена, че е постигнала пробив в демократизацията на знанието. Но онлайн енциклопедията оттогава попадна сред сили, които решават дали не е по-добре някои неща да останат в неведение, съобщава The Independent. Тайната на феноменалния успех на Wikipedia е, че всеки може да редактира милионите блокчета с информация. Но това носи и голяма слабост. Мултинационални компании, политически партии и популярни организации биха дали мило и драго, за да могат да пренапишат историята и да скрият части от биографията си. Например ако някое дребно нарушение или неудобен факт трябва да изчезнат по време на избори, записите в Wikipedia няма да бъдат подминати. А съдържанието може да се променя без особен труд. Ако публична компания се заема с поглъщане, което е чувствителна тема, трябва ли инвеститорите да знаят за всички нарушения правата на човека на компанията - цел? В един уеб сайт, Wikiscanner, са проследени редакторските промени, направени в Wikipedia. Установени са хиляди преднамерени редакции, прикриващи неудобните за военните или поръчковите писатели на полтиците теми. Пипали са и корпоративните надзорници, които са мислили, че цензорските им промени ще останат незабелязани. Сред хванатите да пренаписват историята са Лейбъристката партия, Републиканската партия, ЦРУ, сциентолозите - които както е известно са обсебени от своя PR. Обаче англиканската и католическата църква? Сайтът, който е пипнал цензорите, е изработен от Вирджил Грифит, докторант в Калифорнийския технологически институт. Той е заредил цялата енциклопедия и е изолирал интернет записите за направените промени и IP адресите. Сверил е IP адресите с публичните услуги за нет адреси, и е лъснала най-голямата фурнаджийска лопата. Установените промени, всъщност нарушения от гледна точка на морала, са смайващо количество. Най-логична е постъпката на ФБР да махне снимките на Гуантанамо. Exxon Mobil крие нефтен разлив от осемдесетте. Текстът „още не е платила $5 млрд. компенсации на 32,000 рибари от Аляска", е заменен от компанията с нещо друго. Републиканците дават да се знае в Wikipedia, че свалянето на режима на Садам Хюсеин не е било „окупация от САЩ", а „освобождение водено от САЩ". Боинг са изтрили „една от водещите компании" и са станали „водещата". Компютър, регистриран на Dow Chemical Company е изтривал пасаж за химичното бедствие в Бхопал от 1984, коствало 20,000 живота. Някои записи са били изтривани, а после възстановявани от редакторите на Wikipedia. Изброяването на нарушенията преставлява вълнуващо четиво. Авторът на системата, разкрил заличаването на следите, отдавна е мислил за подобно изобретение, но е бил твърде погълнат от научната си работа и едва преди седмици е успял да се заеме с това. Wikipedia казва, че Грифит е установил нещо, което те самите отдавна са предполагали. Представител на Wikipedia е казал: „Wikipedia е само работен вариант на историята, постоянно се променя и зависи от доброволците, редактиращи страниците. Но умишленият опит да се променят факти или смислени коментари е вандализъм". Wikiscanner е анализирал база данни на 34.4 милиона редакции, осъществени от 2.6 млн. организации и лица от 2002.