ISTORIK

Дискусията би могла да продължи под две статии в сайта на в-к "Капитал": http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/mediina_sergiia/2016/03/05/2715953_velik_e_nashiiat_donabornik/?p=0#addcomment http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2016/02/26/2713016_a_zashto_da_ne_vuzstanovim_i_varshavskiia_dogovor/

Пускам тази анкета във връзка с една от дълго дискутираните теми тук. Нека се преброим. Става дума за тази тема:

Позволих си "волността" да редактирам заглавието на темата, за да има малко по-голяма яснота какво точно се обсъжда тук, ако на нея попадне потребител, който я вижда за първи път. :-)

Ако ще си играем да сравняваме цени (любопитен оф топик), би трябвало да видим колко хляба се равняват на един пистолет или една пушка и колко хляба/пистолета/пушки/книги се равняват на крава/кон/магаре и съответно - на къща - някога и днес. Колко пистолета се равняват на една пушка и така нататък. Бихме могли да включим кат дрехи и хладно оръжие - ножове, саби и ятагани.

Е, няма да правим безплатна реклама на оръжейния бизнес! Естествено, че ще ти скрият/изтрият мнението. Ама аз гледах за револвери (с барабан), не - за пистолети. --- Всъщност, не съм сигурен доколко е коректно да се сравняват цените някога с цените днес. Със сигурност обаче оръжието не е евтина стока.

Класическите ловни пушки (в същия сайт) струват между 745 лв и 12 315 лв. Комбинираните (каквото и да значи това!) ловни пушки пък са на цена от 1 990 до 14 780 лв.

Огнестрелното оръжие и днес не е евтино, струва ми се. Един съвременен револвер (погледнах в някакъв оръжеен сайт) струва ориентировъчно между 450 и 2 220 лв. в зависимост от характеристиките си.

Глобализация - на фона на неоколонизация и на контраколонизация (колонизираните колонизират колонизаторите).

Всъщност, хората бяха излъгани. Това се случи. Продължиха да ни управляват все същите хора, но - стоейки зад гърбовете, лицата и маските на други. Просто скриха политическата си власт зад прикритието на своята икономическа власт. Осребриха и позлатиха политическото си влияние и престоя си в политиката. А синатя идея си остана само идея. Много подставени лица, лъже-демократи, да ги наречем "агенти", по различно време се самокомпрометираха, компрометирайки чрез действията и бездействието си демократичните идеи и (уж) демократичните партии, които (уж) защитаваха тези идеи.

Да, историк съм. И пак - да, така е, както казваш, но аз имах предвид факта, че държавата не е някакъв фантом или някакъв робот, а - сбор от някакви хора; държавната администрация, най-общо казано. И много зависи какви са тези хора - по образование, по манталитет... На чии интереси служат и как го правят. Естествено, че в държавата има три реални власти, които е добре да са разделени. Аз това, което си написал, не го отричам. Имах предвид, че има хора, които си представят понятието за "държава" като нещо абстрактно, нещо аморфно, нещо неясно. До момента, в който се сблъскат с "цялата тежест на закона". Но зад понятието държава, всъщност, стоят някакви хора - (владетел), политици, дипломати, администратори, съдии, военни и така нататък.

Някаква точна цифра не мога да ти дам. Уж има работни места за всякакви специалисти. Постоянно излизат в сайтовете за търсене на работа. Все повече работни места в чужбина се рекламират и у нас. Друг е въпросът доколко това са реални работни места. Или за колко време ще бъде нает даден кандидат. Или каква ще бъде заплатата и какви ще бъдат условията на работното място. Софтуерни специалисти, счетоводители, инженери, административни кадри, преводачи и др. винаги се търсят. Повече са местата за хора без висше образование, обаче - шофьори, охранители, телохранители, сервитьори, чистачки, домашни помощници, камериерки и др. под. Колкото до ДЪРЖАВАТА - това е едно абстрактно понятие. "Всико зависи от кадрите.", от хората, от които зависят нещата, от хората, контролиращи процесите. Колкото до суверенитета... Загубили сме го още на девети септември (1944 г.). И оттогава... От друга страна обаче, дори и под чуждо владичество (византийско и османо-турско) много българи са преуспявали в своите кариерни и бизнес начинания. Сега кое е по-различно?

Лошото е, че хората се осъзнават, но - твърде късно. И тогава се сещат, че на времето, когато е трябвало, не са учили. И започват да търсят начини да си доучат. И търсят вечерни училища, курсове, програми за "нов шанс"... Пост фактум, след дъжд - качулка.

Ще ги държат в казармата, но ще ги пускат да закусват, да обядват и да вечерят вкъщи или в близките заведения - за собствена сметка. В банята няма да има топла вода, може да им спират чат-пат тока и водата... Те ще стрелят с бракувани бойни и халосни патрони... Ще тренират фитнес, ще тичат голи по плаца, докато ги вали дъжд и сняг... Ще шият копчета, якички, кръпки, ще си слагат партенки, ще си имат скатка, ще гладят униформи, ще маршируват в пълно бойно снаряжение или в парадна униформа... Ще дават караул с празни пълнители (пари и патрони няма, действайте!!). Единият ще носи празните пълнители, вторият - автомата, третият - щика. Онези, които нямат военна подготовка, ще бъдат ползвани като живи щитове или като примамки и пушечно месо. Или пък ще обезвреждат минни полета. Като видят надпис, на който пише "Мини", ще минават точно оттам. С една дума - да се готвят за живота на фронта! Летейки в небето, двама войници разговарят: - Колега, кажи как да си отворя парашута? - А, не знам. Аз съм сапьор! http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5331057

Скоро ще започнат да емигрират и в Румъния. Там става все по-добре. А тук... Предполагам, че нещата, които имаме тук, а няма на другите места са: политическата нестабилност (маскирана като стабилност!), корупцията, мафията, националните предатели (често маскирани като националисти и спасители на нацията в труден исторически момент!), феновете/избирателите на лявото политическо пространство (ляво, ляво... ама у нас лявото прилага десни политики, а дясното прилага леви политики - сбъркана работа!...), институциите често не си вършат работата... Още нещо - тук много хора имитират дейност, а в "цивилизацията" същите хора си скъсват задника от работа, при това - съвсем доброволно. Бих добавил също и неграмотността и слабата "кръстословична" обща култура (много хора не могат да решат дори и половин кръстословица!). Списъкът не претендира за изчерпателност.

- На мъжа му трябват мустаци и брада... - и му дал. - А на жената не й трябват... - и не й дал.

Добре е, че има ден, на който да си спомним за Апостола. Лошото е, че е само един. Още по-лошото е, че много малко българи се интересуват да узнаят истината за гибелта на Дякона и семейството му. Колко хора знаят, че майка му Куна се е самоубила само година след освобождението, като се хвърля в кладенец? От глад!!! Колко българи знаят, че е имало и друг Левски? Това е Петър Левски, по-малкият брат на Васил. Той следва батко си още в легията на Раковски. После е в четата на Филип Тотьо. По време на войната е опълченец. Бие се храбро на Шипка, където е тежко ранен в десния крак и този крак му е ампутиран. След като се връща в Карлово остава без средства и моли новите управници за каквато и да е работа. Никого не го е грижа! Никой не му обръща внимание! За кратко е бил назначен за кратко като стражар в Карлово (със съдействието на Найден Геров). Петър Левски е принуден да застане пред черквата и да ПРОСИ, за да помага на себе си и сестра си, и на четрите й деца. Умира от глад няколко години след това! След дългите години в емиграция и непрестанни битки за национална свобода Петър Кунчев не успял да направи семейство и да остави потомство. В родното Карлово той заболял от тежка туберкулоза и едва 38-годишен си отишъл от този свят (1881 г.).

Проблемът е, че образите на Левски и Ботев, на всички възрожденци... са стигнали до нас по начина, по който са били формирани от комунистическата пропаганда. Първите биографии на Левски и Ботев са писани от Захарий Стоянов с много жив език, с хумор, по човешки. Няма митологизиране. Но при комунизма осторумието е оперирано. Патетични слова редят хора, които дори не са чели всичко от и за Левски, Ботев, Вазов. Захарий Стоянов описва Ботев като беляджия, баща му вдигнал ръце и го пратил в Одеса да учи, че да му дойде умът в главата. Ботев си е слагал възглавница под куртката - да прилича на шкембе, защото мечтаел да е генерал. Къде отиде всичко това? Няма го в учебниците. Каквото са приказките за едно дете, това са и митологемите за народа - те остават в нас, но трябва да бъдат надрастнати. Ние обаче нямаме имунитет, който да отсява историческата фантазия от историческата истина. При нас има свръхинтерес към миналото. Това би трябвало да направи специалистите много внимателни в работата им, защото всяко нещо се чете и интерпретира с особен обществен интерес.Има историци - както в миналото, така и днес, които смятат, че народът има нужда от доза исторически "опиат", за да придобие самочувствие, или пък смятат, че му трябва нещо, което да звучи възпитателно. Цицерон е казал, че историята е учителка на народите, но Хегел твърди, че тя показва, че от нея никой не се учи. Но за да бъде тя учителка на народите, са необходими две неща, които ние още не сме постигнали. Първото е да можеш да анализираш пораженията, защото те учат. Ние не го умеем. И второто е това - нужен е имунитет към историческите фалшификати. Дори структурата на нашите учебници е направена така, че по скоро възпроизвежда митологеми, отколкото - безспорни факти. Пренапрягането на националните сили и стремежът да се направи максималното за кратко време води до грешни избори. Това изглежда е национална черта и народопсихолозите са я описали. Българинът иска хубавото веднага и не е свикнал да полага дългосрочни и системни усилия за постигането на нещо. Той разсъждава като млад кавалерийски офицер, който ще извади сабята си и ще съсече противника за 5 минути, а после ще отиде да пие. Това е наша черта, която доведе до това, че от най-голямата нация на Балканите преди век днес населението ни силно намалява. Това вече не е въпрос на история, а - на дълбочинни геостратегически и народопсихологически фактори.

http://www.kmeta.bg/bulgaria/akad-georgi-markov-za-10-godini-tri-p%D0%B0ti-promenqhme-uchebnicite-po-istoriq-61208.html

Народното поверие гласи, че трябва да си с гръб към нещото, към което не желаеш да се върнеш никога вече. После хвърляш камък през гръб - назад. Камъкът се хвърля за "неврат" - да не се завърнеш никога на това място. Ако искаш да не виждаш повече даден човек, хвърляш камък след него, когато "му видиш гърба", за да не се завърне никога при теб. Но не хвърляш камъка по него самия, а - след него. --- Аз ходя с брада от края на осми клас (1988 г.). В казармата (1995-1996 г.) най-противното нещо за мен беше да се бръсна по три пъти на денонощие, понякога - и по четири пъти. След като излязох оттам брадясах като муджахидин. Момчетата от моя взвод едва ме познаха, когато се видяхме "в цивилизацията"!

Бихте могли да добавите и Фелипе Арместо. И той пише за цивилизациите. http://www.theguardian.com/books/2000/nov/04/society.history

Напълно съм съгласен. Моето военно обучение в училище беше на по-високо ниво, отколкото онова, с което (доколкото!) ни занимаваха в казармата. Е, в казармата аз бях метеоролог, бях радиосондист и изчислител - ВОС 53 (изчислявах данните в метеорологичните бюлетини, необходими за стрелбата на артилеристите). Моето обучение беше по-различно. Но чисто военната част беше пълна пародия. Добре, че се сдуших с хора, с които тренирахме фитнес (доколкото уредите го позволяваха) и бойни изкуства. Аз четях книги, списания и вестници в библиотеките в поделенията. Това, да четеш нещо, също убива времето, прекарано на място, което не харесваш, и сред хора, които не харесваш. Имам няколко човека, добри мои приятели, които нямаше да познавам, ако не се бяхме срещнали във военните поделения, на полигона и във военните болници. Но част от "войниците", с които служехме заедно, не бих искал да ги виждам даже и на снимка! Не мисля, че бих могъл да разчитам на повечето от тях в случай, че ни се наложи да воюваме рамо до рамо. Те и сами не могат да разчитат на себе си. Вероятно ще дезертират при първия удобен момент. Ако не го направят, ще полудеят.

А, съвсем нямам това предвид.

Армията да има повече правомощия в охраната на държавните ни граници - такава поправка в Закона за въоръжените сили предлагат от парламентарната група на... управляващите, а своята подкрепа на идеята са дали всички останали групи. В момента въоръжените сили могат само да "оказват съдействие" на служителите на МВР, например - логистика. С допълнителна точка към чл. 57 в закона ще се даде възможност и да охраняват наравно с граничарите. Поради усложнената геополитическа обстановска днес всички страни използват все повече армията си. Политиците чак сега решиха да предложат промени в закона. А кога ще бъдат гласувани тези промени е съвсем отделен въпрос.

Хаха! "Нещо друго, коренно различно! И лишено от глупостите на миналото..."! Глупостите много често не остават в миналото, за съжаление. И историята го доказва всеки ден. Докато в днешната армия (била тя наборна или професионална!) все още стоят хората, служили в "едни други времена", нищо старо (колкото и да е глупаво!) не може да бъде забравено.

Да, има го този момент. Някои си мислят, че в казармата обучението е като във Френския чуждестранен легион, като в манастира "Шао Лин" или поне - като в лагер на скаути. Е, не е така. Патроните се пестят, стреля се изключително рядко и по съвсем малко! Ученията на полигоните са пълни пародии, само мизерията не е пародийна. Но ако сте живяли на общежитие като студенти, в казармата нищо не би могло да ви учуди. Ще допълня казаното от Ворфакс... След края на военната си служба много хора носят камуфлажни дрехи. Едни - бившите военни - по навик. А други - понеже никога не са носили. Примерно - онези, които сме били обличани в униформи от времето на балканските войни, от времето преди появата (в нашата наборна армия) на камуфлажните дрехи и бронежилетките.