ISTORIK

Да, така е.

Картографираните стереотипи на различните народи! Страхотни карти! http://alphadesigner.com/mapping-stereotypes/

Сигурно ги има в някоя квартална библиотека.

Малко преди края на света, който ни се размина, тъщата ме заведе в една квартална библиотека, за да върне някакви книги. Там попаднах на книгите на един австрийски автор - Даниел Глатауер. Посветени са на връзките във виртуалното пространство. Преведени са на около 40 езика. В момента чета първата от тях. Страхотен писател е, не мога да се откъсна от книгата. Чете се на един дъх... Прочетете книгите му, за да не съжалявате после, че сте ги пропуснали! - Лекарство против северния вятър http://obsidian.bg/?cid=8&bid=297 - Седмата вълна http://obsidian.bg/?cid=8&bid=304

Преместих темата в раздела по литература.

Аз съм чувал версията, че любовните романи се четат от хора, в чийто живот любовта е недостатъчна или липсва. Имало било любовни романи и за жени (розова серия), и за мъже (синя серия). Тъщата на един приятел четяла такива романи, откакто се била омъжила. В личната й библиотека имало само любовни романи. Лично аз не мога да цитирам нито едно заглавие на такива романи. Като студент прочетох няколко малки книжки на любовна тематика, ама чак пък романи не бих ги нарекъл. Тия малки книжки не могат да се сравнят с истински роман - по количеството на страниците. По-дебели книги - истински любовни романи - не съм чел. Всъщност, аз от дете чета предимно научна литература. Литературни произведения съм чел - по задължение - като ученик и като студент. Често - с отвращение, с чувството за загубено време, в което бих могъл да прочета нещо значително по-смислено и по-стойностно на научна тематика. У нас "чистата (литературната) литература", както и детската литература са на много заден план. Личната ми библиотека съдържа само историческа (и сродна) научна литература, а съ. Книгите на майка ми са свързани с химия, биохимия, медицина. Брат ми пък четеше само книги-игри. Сега чете правна литература (ама - на френски език; първо - във Франция, сега - в Канада). Баща ми четеше пътеписи, а библиотеката му беше пълна с книги, написани или преведени на международния език есперанто.

"В Афганистан го е имало, в Китай, в Тайланд, в подножието на Хималаите, в древен Египет!, в древна Гърция... Даже в Илиадата се бил споменавал..." Споменават се варива, но не - и фасул. Става дума за бакла, нахут, леща или грах. А за истинския фасул (Phaseolus) вече писах по-горе.

Едни любопитни статистики... 1. Държавите, най-големи производителки на стар (сух) фасул: - за 2006 г. Бразилия, Индия, Китай, Бирма, Мексико, САЩ, Кения, Уганда, Кaнада, Индонезия, Аржентина, Танзания, Руанда, Южна Корея, Бурунди, Иран, Камерун и Никарагуа. - за 2010 г. Индия, Бразилия, Мианмар, Китай, САЩ, Мексико, Танзания, Уганда, Кения и Аржентина 2. Държавите, най-големи производителки на зелен (пресен) фасул: - за 2010 г. Китай, Индонезия, Турция, Индия, Тайланд, Египет, Мароко, Италия, Испания, Мексико.

Опитомяването на фасулa e било осъществено в два центъра, единият - в Централна Америка (сорта вулгарис), а другият - в района на Андите в Южна Америка (сорта аборигинеус). Мезоамериканските сортове се различават от тези в Андите, включително и по размера на зърната. Първата поява на фасула е в археологически обекти, датиращи от 7000 г. пр. Хр. в Перу (пещерата Гуитареро), от 4000 г. пр. Хр. в Тамаулипас ​​(в североизточната част на Мексико) и от 3000 г. пр. Хр. в Техуакан (в югоизточната част на Мексико). В мезоамериканския район, освен с фасул, местните индиански племена са се хранели още с царевица и тиквички. В Европа фасулът е бил донесен от участниците в експедицията на Христофор Колумб, който го открил в Куба по време на първото си пътуване през октомври 1492 г. В Европа фасулът лесно успява да имести други бобови растения като лещата, нахута, граха и баклата. Разпространението на фасула в Европа дължим на папството. Във Франция той е донесен от Катерина Медичи, по повод на брака й с крал Анри II в 1533 г. Впоследствие други пътешественици го откриват на различни места в днешните Северна и Южна Америка. През XVI-ти век португалски моряци го разпространяват из Африка (Кения, Уганда, Танзания, Руанда) и из Азия. Много интересна е темата за наименованията на фасула на различни езици.

О, и аз мого се посмях!

Не знам, може и да са.

Направо си предстаям картината...

Мен много ме кефят имената на героите в латино сериалите. А имената на турските герои - не.

"Относно турските сериали имаше един много интересен коментар на Гого Лозанов защо се харесват у нас и какви са именно кинематографичните им предимства пред мексикано-бразилско-венецуелските." И какви са предимствата на турските сериали пред латиноамериканските?

Може да е нарисувал кръгло или триъгълно квадратче.

Всъщност, много хора се страхуват панически от това, да правят стратегически избори и да вземат стратегически решения за собственото си бъдеще, за които по-късно ще трябва да поемат своята лична отговорност. А решението да бъде направен някакъв избор стои в основата на всяка стратегия и на всяка тактика. Липсата на стратегическо и тактическо мислене у хората също е "виновна" за това те да отлагат взимането на важни решения. Продължителното образование, няколкото висши, докторантурата, кариерното развитие, военната служба - всичко това увеличава детството и отлага родителството и вземането на решение за създаване на нов (чужд) живот.

През последните няколко години се наблюдава тенденция на повишаване на възрастта, на която съвременните жени встъпват в брак. Напоследък жените се омъжват (после евентуално - и раждат дете или деца) все по-късно, около 30+ или 40+ годишна възраст. Например - след като постигнат някакво желано образователно и кариерно развитие. Ако само преди едно-две десетилетия е било почти задължително жената да се омъжи, преди да навърши 30 години, то в днешно време подобни стереотипи вече не са актуални. През последните няколко години броят на представителките на нежния пол, минали под венчило след навършването на третото или четвъртото си десетилетие, се е увеличил двойно. Причините за установяването на подобна тенденция са най-различни. На първо място, в съвременния свят все повече и повече жени се посвещават на кариерите си, което им пречи да обърнат достатъчно внимание на личния си живот. Освен това, голяма част от дамите имат твърде високи изисквания към своя партньор. Те вярват, че трябва да се омъжат само и единствено за своя принц на бял кон, който е съвършен във всяко едно отношение. Успоредно с повишаването на средната възраст за встъпване в брак, в повечето развити страни по света се повишава и средната продължителност на живота. Това е и поредната причина, поради която жените не бързат да се обвържат окончателно с един мъж, а предпочитат първо да си поживеят, преди да надянат брачния "хомот". Докато в края на миналия век жените масово са търсели финансово стабилни брачни партньори, които са можели да осигурят на тях и на децата им сигурен и охолен живот, в днешно време дамите все по-често се осланят на чувствата си при избора на своя спътник в живота. 36-годишната американка Надин Швайгарт сключила брак със самата себе си пред погледите на 45 гости, част от най-близкото й обкръжение. Тя дори си подарила красива брачна халка, която сама поставила на пръста си. Разбира се, американката не възнамерявала да пропусне и задължителния след сватбата меден месец. Броени дни след церемонията тя заминала за Ню Орлиънс, отново - напълно сама. Надин признава, че е сключила брак със себе си, за да си докаже, че не се нуждае от мъж, за да се чувства щастлива и пълноценна. След един развод и три деца тя пропиляла няколко години в търсене на нов съпруг. В един момент обаче най-накрая осъзнала, че не се нуждае от мъж до себе си, за да се себехаресва и за да се себеуважава. Ето защо, по съвет на свой приятел, Надин решила да сключи брак със себе си. Модата да се раждат деца на една по-късна възраст може да доведе до промяна в естествените периоди на фертилност и жените все по-често ще могат да имат поколение и след навлизането в 40-те години, твърдят специалисти. Британски учени смятат, че жените, които изчакват да станат майки до последно, ще предадат гените, отговорни за по-дългата плодовитост, на децата си и това ще отключи биологични изменения. Специалистите установили, че до настъпването на ХХ век жените се омъжвали рано и имали по много деца, но и случаите на овдовяване не били рядкост, тъй като те се омъжвали за доста по-възрастни мъже. Вдовиците с деца пък трудно намирали нови партньори и това пречело на късната им репродукция. Днес обаче жените се омъжват по-късно (често след завършване на обучението и намирането на стабилна работа, подходяща за пълноценна кариера) и раждат след устройването на семейния си дом. Според учените именно модерният начин на живот ще доведе до еволюирането на жените, което ще им позволи по естествен път да раждат на значително по-късни години. Много проучвания сочат, че децата на по-възрастни родители са по-интелигентни. Освен това, вземането на решение за дете в по-късна възраст при жените обикновено означава по-добра материална база и осмисленост на грижата за малкия човек. Факт е обаче, че така намалява шансът за второ и трето отроче, а има и много биологически фактори, които са безпощадни, особено за жените след 35. Според гинеколозите, все повече жени раждат късно и все повече жени не могат да раждат. Съвременното общество изисква от човека продължително време, за да направи той кариера. Тази кариера увлича жената и намалява желанието й за възпроизводство. Модерните жени имат куп ангажименти и „забравят" да мислят за бебета. Те винаги са в един процес на „изчакване на подходящия момент", или на "подходящия партньор", които може и никога да не дойдат. Третата спирачка, която кара жената да отложи във времето създаването на деца, е образованието. В цял свят образованите жени раждат по-късно от необразованите. В същото време границата в гинекологията кога да се ражда (най-удачно е преди 30 г.) на съвременната жена й се вижда непосилна. Съществуват пациентки на възраст 35-40 години, които не искат да поемат отговорност за своето поколение и като психика са жени-деца. На подсъзнателно ниво такива жени ги е страх да бъдат майки. Има и такива, които са омъжени и не искат да правят деца, след което обаче им се случва житейски катаклизъм, сменят партньора си и започват отчаяно да искат да имат дете. Така че го има и моментът с мъжа, който стои до конкретната жена. Наистина се смята, че децата на по-възрастни родители са по-умни (Конфуций е роден от 42-годишна майка), но пък рискът от появата на заболявания на детето като синдром на Даун и др. е по-голям. Счита се, че почти всяка жена има стремеж към това да стане майка, но за много от жените моментът на съзнателното решение никога не настъпва. Дори сред тези жени, които се лекуват от стерилитет, има такива, които са неприятно изненадани, когато забременеят.

Много интересно. Благодаря за изчерпателния отговор!

"...Да не забравяме и обратната връзка - форум към сайта!" Да, разбира се. Обратната връзка е много важна. Педагогическият процес е двупосочен. Учител <=> ученик/ученици.

А защо се нарича ОГНЕН саламандър?

Един мой приятел програмист, казваше, че в компютъра си има "буркан, пълен с вируси" (всъщност, това е "затворът за вируси", за които антивирусната програма все още няма дефиниции, но разпознава като вируси). И понякога отварял буркана и пускал по някой вирус на свобода. Понеже компютърът му така интегрирал вирусите, че от един момент нататък вече не можел да работи без тях. Това, разбира се, е шега. В същото време (в края на миналия век) аз си бях инсталирал няколко огнени стени, няколко антивирусни програми, няколко антихакерски програми и така нататък. Той много се смя, понеже аз нямам правителствена информация в компютъра си и нямам какво да крия от хакерите. Е, имах някои безценни неща (Diablo I + Hellfire expansion, Karateka, няколко шахматни игри, няколко файла с текстове, посветени на карате, и папка със снимки на красиви жени, предимно - азиатки...). Разбира се, нито вируси, нито хакери можеха да се сдобият с достъп до моите безценности. Още повече, че рядко влизах в нета от домашния си компютър. Но токов удар унищожи хард диска ми. Мъка, мъка, мъка...

Ето още две карти, посветени на българските диалекти:

Картата не се вижда, но може да се изтегли.

http://www.mycv.bg/ Аз пък попаднах на този сайт.

http://i49.tinypic.com/256uuzl.jpgКарта на българските говори - 1913 г. - БГ Наука - Форум.htm