ISTORIK

Е, този тест може да се окаже, че е за по-млади.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=tests%20for%20functional%20literacy&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCQQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.nmmra.org%2Fresources%2FPhysician%2F152_1485.pdf&ei=qt93UPGlC4zIswaJkYCIDQ&usg=AFQjCNFIOEo-PJ5gp9tkULOLmo8ZLjI_2g

Nik1, надявам се че отговорите ми, дадени по-горе, ще те удовлетворят, поне - частично.

Имаш ли данни с които да го покажеш как и доколко тези предмети, преподавани в България, развиват въображението, мисленето, логиката? - За да развива една наука или едно изкуство (в т.ч. - бойно!) някакви умения у занимаващите се с нея/него, тези умения трябва да се упражняват. Ако някое умение не се упражнява, то няма да се развие, няма да бъде усвоено. Това зависи и от учебната програма, и от избрания учебник, и от работата на всеки един учител и преподавател. Аз съм се опитвал да ги развивам у моите ученици, преподавайки им на над университетско ниво. А доколко съм успял, зависи в немалка степен и от тяхното участие в учебния процес. Все пак, учебният процес е двустранен; необходимо е участие и от двете страни - обучаващ и обучавани. За съжаление, аз не разполагам с такива данни. Не съм си поставял за цел да пиша учебник по методика на преподаването на история в училище, още по-малко - учебник по клиометрия (с науката клиометрия се занимава проф. Юри Тодоров - http://www.paradigma...127-kliometriya ). В гимназията историята, и историчката ми бяха за боклука. Жената беше климатеричка, не знаеше какво иска, и тормозеше децата. Бях си направил труда да науча наизуст (защото не знаех какво точно иска) няколко урока, и се явих на изпит на тях.. След изпита, жената ми писа две и се изсмя..Можеш да се досетиш колко била интересна историята на учениците, и какво е развивала в тях (и ако си достатъчно честен да ми кажеш). - За съжаление такива учители, които убиват любовта на учениците си към учебния предмет, който преподават, ги има навсякъде. Те са буквалисти и не излизат от рамките на учебника, който са избрали. Разбира се, избрали са да работят с най-скучния от всички учебници! (Имай предвид че аз имах пълно отличие в прогимназията, имах редовни участия и добри класирания в олимпиади от точните науки - бил съм и ученилюбив/любознателен, и логичен, а не - някой клапазанин). В това няма нищо лошо. Напротив. Всичко това е много хубаво, но много ме съмнява, че децата имат представа от тези предмети. То големите хора, "учени" хуманитаристи в този форум нямат идеи и разбирания за тях, и бълват глупости на килогранми(те станаха килотонове), или не разбират елементарни неща като 2+2, какво остава за учениците. Надявам се, че аз не влизам в това число. Опитвал съм се да създам представа за тези науки у учениците си. Всеки добър специалист в каквото и да е трябва да има широк поглед. Това е така. Добрият историк трябва да познава и детайлите от "историческия пъзел", и да може да види цялата картина отвисоко, тоест - да може да прави научни обобщения. Историята в нашите култури е нещо като "колекциониране на значки" и "мерена на ..." А този форум е показателен за това какво е историята - играчка, занимавка, идеологически парцал. Нека не обиждаме хубавата наука! В идеологически пацал я превръщат некадърните и продажните псевдо специалисти и необразованите политици. За да се изучава правилно и плодотворно науката история, са необходими предпоставки, зависещи както от личните дарби на всеки човек, занимаващ се с нея, така и от околните фактори - семейната и приятелската му среда, информацията в масмедиите (книги, вестници, списания, радио, телевизия, интернет, кино, музика...) и др. Интелектуалните и научните занимания са предопределени от призванието на човека и от генетично заложения у него интерес към хуманитаристиката. За заниманията с литература, чужди езици, история и философия са необходими дарби, които човек притежава по рождение - памет, въображение, логическо мислене, интуиция, умение за говорене и за писане... Историци обикновено стават хора, които са предразположени към духовни занимания и интелектуални търсения. Тези хора се обръщат към историята, водени от чувството си за романтика или от интереса си към мистиката, от една духовно-нравствена гледна точка. Има и такива, които се опитват да избягат в миналото от заобикалящата ги действителност. От друга страна, нищо човешко не им е чуждо. В епохата от 1944 до 1989 г., в социалистическите времена на воинстващ атеизъм, историята заемаше мястото на религията и на окултизма. Интересът към историята се обуславя от множество показатели. Един от тях е патриотичното национално самосъзнание. А също - и вярата, че сегашните (както - и миналите) времена на криза са преходни и един ден България ще възстанови своето минало величие. Видовете чувства и желания, спохождащи историка, са: - Чувството да живееш в миналото, да живееш чрез някой друг, да живееш живота на някой друг, волята да откриеш своите корени, да се вкорениш в миналото, да разбереш настоящето, да предвидиш бъдещето… - Желанието да бъдеш "Господар на Времето", да търсиш истината (това е една илюзия), да обясняваш (либидо експликанди), страстта към истинното, сигурното… - Чувството за ред, желанието да подредиш Вселената, което захранва вкуса към подробностите, към обобщенията… - Желанието за създаване, за съзидание, усещането да си Бог… усещането да твориш, да правиш историята, да я "казваш". Да пишеш върху Миналото… - Удоволствието да ловуваш, да търсиш непознати, неназовани неща… Митът за "Индиана Джоунс"… Загадъчните тайни на археологията... - Имитацията на някой друг (твой преподавател, твой научен ръководител), който те вдъхновява да заимстваш начина му на мислене, начина му на изразяване, дори - тембъра на гласа му… - Вкусът към доктринални конструкции, системи, "велики идеи", към формулирането на "принципи". - Желанието да научиш всичко, да запомниш всичко, да разбереш всичко. Това либидо сциенди понякога става обсебващо, чак - до патология. То провокира множество грешки, множество разочарования. Трябва да се научим да укротяваме това свое желание. От друга страна, не бива да забравяме, чувството, че "всичко, което не ми е известно, е много по - важно, много по - интересно, от всичко, което зная.". - Волята. Да да желаеш, означава да искаш да желаеш. - Желанието да създаваш, да твориш, да оставиш някаква следа след себе си. Пък, макар и - имитирайки други преди теб. (В Древността и в Средновековието, не съществувало авторското право. Плагиатството и имитацията се смятали за "придържане към традициите".) - Желанието да отидеш отвъд видимото, отвъд изследваното, отвъд познатото, отвъд известното. Това е увлечението по "непознатата" история, предчувствието за това, което е важно, възбуждането от невидимото, от подземието… Това желание за изследване е много важно. (Всичко, което е известно, вече не е толкова интересно). - Общуването с мъртвите неща, желанието да откриеш изчезналото време… Но зад това романтично усещане се крие усещането за Смъртта, както - и усещането за своята собствена смърт. Желанието за история е свързано с това присъствие - без да бъде признато ясно. (Историкът, по правило, отказва да разяснява своите връзки със Смъртта. Защото неговата професия ежедневно му напомня присъствието на смъртта и суетата на света.) В крайна сметка, историкът се превръща в пленник, в затворник на мъртвите неща, поставен в капан от тях; той живее ЧРЕЗ миналото, ЧРЕЗ мъртвите хора. Той живее ОТ, ЧРЕЗ и ЗА науката си. Това е едно странно, едно ненормално delectatio (опиянение). Историкът е обсебен от миналото и от хората, живели в миналото. --- Темата е премного обширна. По-нататък може да довърша мислите си по нея.

Само след няколко години няма да има кой да ни лекува! След три до пет години няма да има кой да лекува българите. Това заяви в предаване по Дарик управителят на МБАЛ „Каспела" доц. Илиян Дойков. По думите му само за миналата година два курса от медицински университети в страната не са започнали да работят като лекари. Едните са напуснали България, а другите не практикуват професията. Това са хора, които са обучени тук, но няма да допринесат с нищо в нашата здравна система, допълни доц. Дойков. Проблемът с кадрите в здравеопазването ще се изостри в следващите няколко години. Средната възраст на специалистите се покачва. Това важи в голяма степен за хирурзите, голяма част от които са в предпенсионна възраст. В същото време няма попълнения от млади лекари. Липсва им мотивация да останат в България, отчасти заради ниското заплащане и повече заради негативните обществени нагласи към лекарите. Освен това те не могат да печелят добре преди 30-ата си година заради 4-5 годишните специализации, които допълнително завършват, обясни доц. Дойков. Той посочи, че годишно в системата на здравеопазването се извършват 1,5 милиона хоспитализации, което води до повишаване средната продължителност на живота. Медиите обаче отразяват само, че сме на последно място в Европа по този показател, но не отчитат, че преживяемостта се е покачила с 1,5 години за същия период. Същото важи и за детската смъртност - най-висока е в Европа, но е намаляла в сравнение с предишни години, коментира лекарят. Той смята, че резултатите, които в момента се постигат в България с този начин на финансиране и управление, са извънземни, подчерта доц. Дойков. Със здравна система като нашата другите държави като САЩ, Германия, Франция биха се сринали за месеци, а не за години, категоричен бе доц. Дойков. „Ние нямаме желание за огромни суми, тъй като нашата държавица не разполага с такива. Ние искаме те да бъдат пропорционално разпределени и здравеопазването да вземе своите 6% от БВП, въпреки че отново ще бъдем на последно място в ЕС по този показател. Важно е този процент да не се променя в годините", допълни доц. Дойков. http://b2bnews.bg/in...uva-675418.html

http://www.raell.dem....uk/chem/calcs/ Tук има химически калкулатори. Ето още един: http://calculator.tutorvista.com/chemistry/587/chemical-reaction-calculator.html#

2C3H5(OH)3 + 7O2 = 6CO2 + 8H2O Нещо такова ли трябва да бъде?

Сърби ли са македонците? Интересен въпрос. Макар да има и сърби в Македония, просръбската политика на Македония не прави от македонците сърби. Техният диалект е сърбизиран. Самите македонци може да се смятат за древни македони, сърби или марсианци, но генетически са най-близо до нас - българите.

Добре. Уточнихме крайния вариант на анкетата. Ако имаше още предложения, щяха да бъдат дадени. И така - гласувайте по съвест!

Не ми се навлиза в излишни спорове. Не държа някой да се съгласява с мнението ми. Приеми го както искаш. Това са моите наблюдения. Твоите са по-различни. О'кей!

Съжаляваме за проблемите и трудностите ,които се е наложило да преживеете и се радвам, че сте се справили с тях - заедно с детето! Браво! Когато човек е добър, справедлив, честен и позитивно настроен, това не може да се промени с едно щтракване на пръсти. Той остава такъв, въпреки житейските трудности, с които животът го сблъсква. Надявам се, че след раздялата с бащата на детето, двамата с детето си сте станали по-силни. За да оцени слънчевата светлина, човек трябва да опознае мрака на нощта. Хубаво е, че Адът вече е зад гърба ви. Колкото до посоката на избрания път... Всеки път води до някъде и, за да разберете колко далече сте стигнали или колко високко сте се изкачили, трябва да изкачите и други върхове. --- А как би трябвало да се смени заглавието на темата?

1. Древните македони са потомци на още по-древните илири (възможно е да са били частично смесени и с древните елини/гърци). 2. Тема (провинция) Македония във Византия се е намирала в Източна Тракия, като центърът й е бил град Одрин. 3. Днешната област Македония обхваща земи в югозападна България и източна Македония (БЮРМ). 4. "Државата" Макдония е изкуствено създадена от КомИнтерн (съветските комунисти) с някаква тяхна си цел, вероятно - отслабване на българската държава. После тя стана част от Югославия. След разпада на Югославия, Македония заживя собствен живот, но - в сянката на Сърбия, а вероятно - и на Русия (?). (За съжаление, истината за миналото и за настоящето излиза с поне 50 или 100 години закъснение.) И нека не бъркаме македоните с македонците. Македоните са древните обитатели на държавата на Филип II и Александър III. Македонците пък обитават: - областта Македония - съвременната държава с това име

А защо реши да се татуираш, а не предпочете, да речем, да си направиш един плакат, който да залепиш над вратата на стаята си (от вътрешната страна на шкафа/гардероба си, на задната страна на огледалото си) или на друго място? Защо не предпочете да си сложиш текста под всяко форумно мнение? Защо - непременно - татуировка? Няма ли начин текстът да се запечата в съзнанието ти по друг(и) начин(и)? И не се заяждам, а просто съм прелюбопитен.

Историята и географията са разказвателни предмети, за разлика от математиката, да речем. Съвкупността от голи факти или фактологията е неизменна и много важна част от тях. Фактите са част от пъзела, който се формира в края на конкретното образователно ниво. Разбира се, само факти не са достатъчни, но без тях няма над какво да се разсъждава. Освен фактите (дати, имена на исторически личности, исторически събития, географски наименования и др. подробности) се развиват (или би трябвало да се развиват) и различни умения - работа с географска и историческа карта, писане на историческо есе (есе на историческа тематика), използването на различни материални исторически извори (картини, монети, статуи и др.) и разсъждаване над информацията, която те ни носят... И така нататък... Да не изпадаме в детайлизация!... Тези две науки развиват паметта, мисленето, логиката, въображението, увеличават речниковия състав на ученика/студента... Да не говорим, че все повече науки са помощни на историята. И е хубаво ученика да има поне понятие от тях. Такива науки са: географията, археологията, литературата, лингвистиката/езикознанието, астрономията, археоастрономията, палеографията, физическата антропология, социологията и така - нататък, докато се стигне до физиката и химията или до спелеологията. Добрият историк трябва да има много широк поглед, да залаяга над интердисциплинарността... --- Историята е основата на нашето съществуване. Без тази наука е немислимо нашето себепознаване и себеразбиране. "Без историята човек ще си остане дете, което никога няма да порасне" (спорд Цицерон). Историята е здравата земя, на която сме стъпили. Миналото винаги влияе върху бъдещето. Съзнателно или - не, ние прилагаме поуките от миналото към бъдещето и проектираме прозренията си от вчера върху нашите днес и утре. Целта на науката история е да събира коректни, достоверни и полезни данни и факти, с чиято помощ да създадем едно по-справедливо общество и едно по-добро бъдеще.

По-скоро - като психиатри - в бели манти и спринцовка в едната ръка и чашка с хапчета - в другата.

Не знам, на мен не ми изглежда така. Когато аз редактирам свое мнение, не трия нищо. По-скоро може да добавя нещо или да оправя някоя неволно допусната или механична (клавиатурна) грешка.

Редактирах анкетата. Добавих едната опция, но втората ми звучи малко неясно. Чудя се как да я формулирам. Учителят има правото да си избере учебника, по който да работи, но често се случва да започне работа в дадено училище и да бъде поставен пред свършен факт - някой друг да е избрал учебника, по който той да трябва да работи.

Бързах да пусна текстовете и в бързината пропуснах да дам препратките. Сега ги добавих - за всички любители на препратки. С препратки или без тях текстът няма да стане по-(не)достоверен. Да, правени са тестове, диктовки и решаване на задачи, чиито условия са дадени с думи.

Направих анкета към темата. Можете да гласувате за повече от един отговор - за колкото отговора си искате. НО, ако имате предложения за още възможни отговори, моля, първо ги кажете, да ги сложим и тогава гласувайте, за да не се налага да триете мнението си и да прегласувате. Надявам се анкетата да ви допадне.

Над 80% от българските младежи са завършили гимназия, което с около 5% повече от средното ниво за Европейския съюз. В същото време, делът на неграмотните хора в България през 2009 г. е бил 41%, при средно за Европа 20%. През 2000 г. делът на българите със слаби умения в четенето, математиката и науките е бил 40.3% на сто, а през 2008 г. вече минава 50% от населението. Слабите резултати се потвърждават и от международни изследвания за нивото на учениците. Другата негативна констатация за страната е слабото участие на хората между 25 и 64 години в ученето през целия живот. От 2005 г. насам то остава без промяна и обхваща едва 1.4% от населението в тази група, което е най-ниското ниво в целия ЕС. Почти идентично е положението и в съседна Румъния. Около 15% от българските ученици напускат преждевременно училище, сочат данните за 2009 г. Делът на българите на възраст 30-34 години, завършили висше образование, е около 28%. Тук отново се наблюдава позитивна промяна спрямо 2000 г., когато всеки пети е бил висшист. До 2020 г. ЕК се надява, че поне 40% от европейците на тази възраст ще са завършили университет. 40% от завършилите са жени. Като успех се посочва увеличението на броя на дипломантите в областта на математиката, науките и технологиите с общо 37% в последните десет години. Недостатъчен обаче е напредъкът за намаляване на броя на напускащите преждевременно училище, за увеличаване на завършващите средно образование, за подобряване на четивните умения и за увеличаване на дела на възрастните, които продължават да се обучават. Образованието в ЕС - 40% от българите и румънците имат незадоволителни умения в четенето, математиката и науките. - Във Финландия делът на неграмотните хора е под 10%. - 78% от децата в България посещават предучилищна група, във Франция - всички. - 32% от датчаните и 22% от финландците и шведите участват в образователни или учебни занимания и след 25 годишната си възраст. - Едва 17% от населението на Чехия и Румъния на възраст 30-35 години има висше образование. - Близо 50% от хората в Дания, Ирландия и Люксембург имат диплома от университет. - Под 60% от 22-годишните малтийци и португалци имат средно образование. - Над 30% от учениците в Испания, Португалия и Малта напускат преждевременно. В Хърватия, Словакия, Полша и Чехия делът им е 4-5%. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/04/19/1077606_bulgarite_masovo_zavurshvat_gimnaziia_no_41_sa/

Функционалната неграмотност е ниво на уменията за четене и писане, което е недостатъчно за извършване на ежедневните дейности, изискващи четене над начално ниво. Тя се различава от неграмотността, която е свързана с пълната невъзможност за разчитане на прости изречения. Функционалната неграмотност при учениците е пряко свързана с разбирането на прочетен текст и буквално означава точно това – невъзможност да се извлече информацията от текст, който ученикът може да прочете. В огромното мнозинство от случаите функционалната неграмотност е късното следствие от пропуснато овладяване на устния и на писмения език на много нива, в няколко области, за много дълъг период, в няколко последователни етапа от развитието . Тя се проявява като езиково нарушение, на развитието на писмения език, което започва да се забелязва от родителите и учителите най-често в края на началната и началото на средната училищна степен – в ІV - V клас, но има прояви още в началното училище, включително и при устния език, а започва да се развива в предучилищна възраст. Овладяването на писмената система, започва в етапа на ограмотяването с научаването на буквите и на сливането им в по-големи вериги – думите и изреченията - по време на четене и на писане. Това са повърхностните нива на езиковото кодиране и декодиране при писмения език. В училищното обучение видимата форма на този вид езикова преработка е техниката на четене, преписването на дума, изречение или текст и писането им под диктовка. Овладяването на писмената система на езика започва, но не завършва с научаването на четенето и на писането под диктовка. Езикът е йерархична система с много нива, и, за да се разбере прочетеното, е нужно декодиране в дълбочина, което включва семантични, морфологични и синтактични знания. Когато тяхното овладяване е било пропускано дълго време, се губи връзката между отделните компоненти. Тогава се наблюдава непреодолима трудност или невъзможност за преработка на писмена езикова информация - функционална неграмотност. Тя се разпознава изключително лесно - ученикът просто не може да разбере урока, или друг текст, нито - да го разкаже или да отговори на въпроси по текста. Функционалната неграмотност е недостатъчност на езиковото разбиране на текст с различна дължина – литературен, исторически, природонаучен, математически. http://www.logopedcenter.com/en/%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

Да, правилно е. Но може и без is. Даже в този вариант звучи по-"латинско". Qui spectat ad astra, non respicit.

Кое право е забранено или орязано за хомосексуалистите или за жените? В Европа, в България или в този форум? Оставям настрана ислямистите, при тях отношението към жените е на нивото на VII век.

70% от българските ученици, които завършват езикови, математически и частни гимназии у нас и владеят чужди езици, избират да учат висшето си образование в чужбина. 70% имат финансовата възможност да учат в чужбина, но не всички от тях са добри ученици и студенти. Една част емигрират, само за да си намерят по-платена работа или - за да избягат от тукашната действителност. В същото време, у нас, 70% от учениците не използват училищните тоалетни - заради необходимостта от ремонт, заради мръсотията, заради липсата на тоалетна хартия, заради липсата на топла вода, заради липсата на твърд или течен сапун, заради невъзможността за затваряне и/или залючване на вратите или - заради липсата на врати. Много ученици се крият в тоалетните, драскат по стените, пушат или извършват насилие над по-слабите от тях.

Ами "преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия (дрехи)." Идеята е да покажем, чрез новото си име, чрез новото си лого, че сме по-различни, по-готини... Че не сме предишните... Два примера - от бизнеса и от политиката: - БТК -> Вивател -> Виваком... - ГОР -> ДАР -> Евролевица (Ал. Томов)... (Обаче ние знаем поговорките за новото вино в старите мехове и за новия публичен досм със старите служителки в него... )