ISTORIK

Kak ли точно си представя младежът раздела по физика - сигурно няма да е разделен на подраздели като в историческия раздел - антична физика, средновековна физика, възрожденска физика, физика на новото време и така нататък, а - по физични раздели - динамика, механика, статика (дето топката беше спокойна) , кине(ма)тика, оптика и други такива думи от тълковния речник на старомарсианския език.

Имаме новина! (Аз пък съм тренирал шито рю карате и много други - все японски - думички.)

http://daobg.com/index.php?showtopic=75

Ако е възможно, публикувайте тук снимки на войнишките плочи и на паметника - преди и сега. Вярвам, че това би внесло малко повече яснота в темата, особено - за онези потребители, които не живеят в София.

Страхотно!

Манору сан, да не си написал книга? Това хайку е страхотно! Кръвта вода не става! Примлясна с удоволствие вампирът.

Истината е онова, в което всеки сам избира да вярва. Когато обаче докажеш вярата си, тя вече не е вяра, а - знание.

Ето две статии по темата: - Топ 10 на свръхестествените явления http://misteri.alle.bg/p/misteri/ - Паранормалните явления http://sanovnik.bg/n4-3804-%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Никой ученик и никой студент, никой учител и никой университетски преподавател не е бил спиран да пусне тема или мнение в който и да е форумен раздел. Разделът, посветен на физиката, не прави изключение. За да бъде атрактивен и притегателен даден форумен раздел в който и да било интернет форум, отговорността е на всички потребители, които имат интереси в областта на конкретния тематичен раздел. Колкото до модераторите и администраторите на форума (вкл. - и на конкретния форумен раздел) те преди всичко са потребители, а после - модератори и администратори. Ако някой смята, че може да подобри съдържанието на даден раздел (и конкретно - този по физика), може да го направи, като пише интересни мнения във вече създадените теми, а също така - и като създава интересни нови теми в този раздел. Разбира се, този някой може да покани във форума свои приятели, колеги, познати, които други потребители на форума не познават. Колкото повече хора се интересуват от дадената тематика и, разбира се!, колкото повече хора пишат интересни неща, толкова повече разделът по физика ще става все по-интересен. Колкото и странно да звучи, напоследък попадам на много хора, които се интересуват от наука и на които форумът би им бил от голяма полза, но не са чували за него. Така че - разпространявайте съществуването на този форум, за да стигне той до знанието на всички, които имат интереси в областта на науката.

Откриването на извънземен разум е също толкова трудно като откриването на произхода на древните българи (прабългарите) или като разчитането на писмеността на етруските.

Здравейте! Такъв проблем вече сме дискутирали във форума - ето в тази тема: http://nauka.bg/foru...showtopic=10149 --- Конкретно за вашия казус... Изпитите, които трябва да държи ученичката, са приравнителни - само за специалните (профилиращите) предмети в новото училище. Ако има възможността да продължи да се води ученичка и в старото (с профил "хореография"), би могла да се запише в езиковата гимназия и да продължи (ако другото училище също е гимназия) и в старото, като там ще се води частна ученичка (по самостоятелна подготовка - или както там се наричат нещата) и... Опитвам се да кажа, че може да се води ученичка в ДВЕ училища, като едното (езиковата гимназия) ще е основното, там ще учи езика, а второто ще й признае общообразователните предмети (история, български, математика и всички останали), а тя там само ще полага изпити по профилираните предмети - хореография, танци... И накрая (ако има възможност да продължи да учи и в старото училище) тя ще има две дипломи за средно образование (ако първото у-ще е СОУ). --- Например ученик от френска езикова гимназия полага изпити в английската или в математическата, или - в художествената гимназия и излиза с две дипломи за средно образование. Профилът на двете гимназии трябва да бъде различен, обаче. --- Конкретната бройка изпити ще научите, ако попитате в конкретното училище или в районния инспекторат по образованието (РИ на МОН).

http://www.math.bas..../course/AI.html http://fmi.wikidot.com/ai http://www.belegnik....etails.php?id=3 http://www.fmi.uni-sofia.bg/Members/marian/izkustven-intelekt-specialnost-informatika-2008-2009-uchebna-godina/AI_Lecture1_1_0809.pdf http://www.keldysh.r...l#Обзор%20курса

http://www.aspekti.info/bg/news/i/571-drevniyat-rim-otnovo-shte-se-slee-s-plovdiv/ http://www.aspekti.info/bg/news/i/149-v-plovdiv-pusnaha-mashina-na-vremeto/ http://www.aspekti.info/bg/news/i/121-plovdiv-stava-antichen-filipopol-za-tri-dni/ http://plovdivweek.com/e-reporter/gladiatorski-bitki-varnaha-plovdiv-vav-vremeto-na-rimskata-imperiya_07092012 http://plovdivweek.com/e-reporter/plovdivchani-pazaruvat-krasivi-rimski-robini_08092012

Ама те пратиха ли го вече в Космоса? И върна ли се вече той?

Пластмасовото човече от конструктор "Лего" гледа безизразно. Каската му е пластмасова като самото него, така че едва ли ще го предпази, ако нещо се обърка. Ако можеше да говори, легонавтът със сигурност щеше да сподели нещо патетично за малката крачка, която ще направи нагоре и колко голяма всъщност е тя. Но тъй като патетика той не може да ни даде, ще се наложи да си я потърсим сами... Няма да е трудно, защото нещата, за които ще ви разкажем, макар отстрани да звучат като детски игри, всъщност са много хубав пример за това колко може да постигне науката, ако гледа към подобни идеи. Ако запазва детето в сърцето си... Само след месец няколкосантиметровият ни пластмасов герой ще бъде качен в един летателен апарат, заедно с няколко машинки, и с помощта на вързан за него балон ще се отправи към своя полет. Той е част от програмата „Космически предизвикателства". Всяка година там се събират млади хора, обединени от определена цел в областта на космическите изследвания. Миналата година имаха за задача теоретично да проектират бъдещ спътник, а сега са събрани от нещо доста по-практично – изпращането на полезен товар на 30 километра височина. Работят едновременно три екипа – всеки по своя проект. В този, който ви представяме, са включени 11 души, студенти или току-що завършили в най-различни области - строителен инженер, програмисти, биолог, инженер дизайнер . Три пъти седмично се събират в Новата конферентна зала на СУ, където им се провеждат лекции. На всяка стъпка се консултират с учени от НАСА, които обясняват дали са на прав път – разказват за условията горе, дават идеи какво е нужно да се прави допълнително. А понякога и се изненадват от идеите на младите българи, което пък прави ползата двустранна. И ето, че вече са почти на финалната права – в края на юли или началото на август балонът ще полети в някой достатъчно безветрен ден от някое достатъчно тихо място в Дунавската равнина. От една страна целта е да се покаже, че е възможно и без колосални суми и огромни институти да се развиват космически изследвания. По света изпращането на балони в горната част на атмосферата е част от практическото обучение в много специалности, а и дава разнообразна информация за тази област от нашата планета. За България обаче се случва за първи път. Главната цел е да се достигне до тази височина и оттам да се направи качествена снимка на Балканския полуостров, разказва дизайнерката на екипа Елена Димитрова. Такава била поставената в началото задача, но младите ентусиасти решили да добавят и още няколко експеримента. На борда редом с легонавта освен фотоапарат, ще полетят и добре опаковани хлебни дрожди. Целта е да бъде проверено как ще ги променят условията на границата на озоновия слой. Ще бъдат изследвани мутациите на микроорганизмите, които вероятно ще започнат да се делят по-активно. Тази информация в бъдеще може да бъде полезна за изработването на лекарства срещу различни болести на основата на дрождите. За съжаление у нас няма лаборатория, която би могла да направи тези изследвания и пробата вероятно ще бъде изпратена в чужбина. Редом с нашия герой ще стои и добре опакована фотографска плака. Нейната цел е да се съберат данни за лъченията и космическите вълни. После плаката ще бъде сравнена с контролна проба, която е останала на земята, и ще бъдат потърсени разликите. И за да приключим с описанието на летателния апарат, кръстен от екипа O.S.O (Out of space object), дойде време да отговорим на въпроса какво прави там нашият нов приятел – лего човечето космонавт. Отново в търсене на патетиката, ще споменем, че той е там, за да представлява целокупното човечество. Идеята е да се види дали пластмасовият смелчага ще се върне здрав и читав на Земята. „Как се изпитва здравината на компонентите на едно превозно средство? Физически тест чрез сблъсък с бетонна стена с определена скорост, като в него се поставя макет на човек. Така се проверява сигурността на дизайнерската форма.", обяснява ни Елена. „Пластмасовият човек е първи. Но е възможно след някоя година и нас да ни изстрелят – защо не?!", допълва тя. Така или иначе, самото безопасно връщане на кутията ще е голям успех за екипа ни от непрофесионалисти. Които въпреки че са такива, имат много интересни, впечатляващи идеи. По принцип колегите на нашия легонавт от други страни се връщат обратно на Земята с помощта на малък парашут, който се отваря и забавя падането. Тъй като горе духат доста сериозни течения обаче, никой не може да каже накъде ще го отвее вятърът и като нищо нашият пластмасов приятел може да се озове например в Румъния и да изненада неприятно някой местен пастир. За благополучния обратен път нашият екип е създал собствен, съвсем различен патент. Като отново потърсил детското в себе си. Добре познатите на най-малките парашутчета – семенцата на явора, които се въртят, по този начин летят и падат меко на земята. Именно те вдъхновили дизайнерката Елена да потърси друго решение – перки, които да служат обаче не за летене, а за меко кацане. Идеята е без прецедент в тази област и ако успешно проработи, със сигурност би могла да намери много широко приложение. В началото мислели да използват само една перка, но тъй като трябва да е наистина много дълга, а и при въртенето й снимките могат да не се получат, перките ще са няколко. Проектът за тях е в доста напреднала фаза – в пловдивския Технически университет е направен виртуален тест и компютърът убедено казва, че перките ще свършат работа. Предстои обаче да се провери и на практика в аеродинамична тръба. Ако успее – оставяме нашия легонавт в ръцете на технологията. И му желаем успех, тъй като в случай на грешка той ще полети надолу с не особено приятните и за нас, и за него над 200 км/ч... Формата на конус, в която ще бъде подредено всичко, е избрана така заради устойчивостта, която дава. Използвайки махалото на Фуко, благодарение на което чрез ниския център на тежестта, дори при отклонение, предметът пак ще се насочи надолу, в правилната посока. Той съвсем не е голям – висок 30 сантиметра и с 25 см диаметър. Всяка от перките е дълга 60 см. Ето как всъщност ще изглежда самият полет. Външна обвивка, съставена от композитен материал, съдържаща цялата необходима техника, закачена на балон с хелий. Когато достигне търсената височина от 30 км, кутията се отделя от балона. Това става с помощта на микроконтролер с жичка, която започва да се нагрява и след 5 минути се откъсва, оставяйки балона в ръцете на съдбата. Тук човечето започва своята работа, без да се смущава от хладното време навън - между -30 и -40 градуса. Фотоапаратът заснема всичко, което вижда под себе си и ако всичко е наред, „корабът" бавно потегля надолу. Денят ще е избран възможно по-безветрен, така че кацането да е близо до мястото на пускане. Въпреки това, естествено, е възможно отклонение и от доста километри. Благодарение на джипиес легонавтът ще каже къде се намира и там ще го потърсят създателите му. И ако всичко е наред, ще имат здрав пластмасов изследовател, снимки отгоре, мутирали дрожди и здрава фотографска плака, с които ще продължат работа. За съжаление самият експеримент, макар и не особено сложен, не е и евтин, главно заради скъпите материали за формата на контейнера и перките. Ентусиастите обаче вярват, че ще се намери спонсор, който да осигури необходимата сума и с това да заслужи честта да помогне на първия български легонавт. И така, обратното броене до полета на нашия пластмасов герой е започнало. Ако всичко е наред, очаквайте в следващ брой снимките, които ще ни донесе малкият лего герой. А дотогава – да му стискаме палци! http://spisanie8.bg/...0%B2%D1%82.html

А мършоядите (онези, които изцяло се хранят с мърша и онези, които се хранят с мърша частично) с какви сетива са надарени от природата, за разлика от не ядящите мърша видове? Имам предвид - зрение, обоняние, тактилност, слух, вкусови рецептори, терморецептори, термолокатори, ехолокатори... И други, ако има още някакви други... --- Ето какво съм чел по темата аз... При хищните животни вкусовият анализатор не е добре развит, поради еднообразието на храната, птиците също имат по-слаба необходимост от развит вкус. Животни, при които обонянието е добре развито и е от първостепенно значение, се наричат макросоматици. За тях обонянието е от съществено значение при търсенето и разпознаването на храната, при вътревидовата и междувидовата комуникация, в отбранителното им поведение, при придвижването им по следи, свързани с опасности, при откриване на партньор в сексуалното им поведение. При други гръбначни, сред които са и птиците, приоритет в сензорния капацитет има зрителната функция, а обонянието остава на заден план. Тези животни се наричат микросоматици. Към тази група спадат също маймуните и човекът. Съвременният човек има по-добро обоняние от неандерталците, съпътствано от по-добри мозъчни функции, които вероятно се дължат на разлики в мозъчната му структура. Обонянието е едно от най-старите сетива при гръбначните. То е единственото, което установява пряка връзка между мозъка и околната среда. Докато другите усещания минават през различни филтри на мозъчната кора, обонянието от околната среда стига направо в най-високите центрове на мозъка. По-големите обонятелни луковици и сравнително по-големите темпорални лобове при Хомо сапиенс в сравнение с другите човешки видове са показателни за по-добро обоняние, което е свързано и с еволюцията на по-сложно поведение и социални функции. В мътна вода рибите не виждат достатъчно добре. Но при много от видовете зрението им в сумрак, при свечеряване и на зазоряване е много по-остро, отколкото - при човека. Хищните риби имат по-слабо обоняние от мирните риби, а най-доброто обоняние има змиорката. За практикуващите въдичарски риболов е важно да помнят, че повечето от рибите отлично могат да усетят миризмата на потни ръце, немити пръсти след пушене, следи от масла, бензин и други нефтопродукти. Носът на човека е далеч от земята. Носовете на тези с най-добро обоняние стоят ниско долу, тъй като миризмата прониква през въздуха и образува невидим слой непосредствено над земята. Стоейки високо над земята, носовете ни не са особено чувствителни. Независимо от това, те действат както при кучетата. Разликата е единствено в размера на муцуната. Кучетата притежават 220 милиона рецептори за мирис, докато ние - само 10 милиона. Кои миризми са най-неприятни за човека? Гниеща тор, изпражнения, урина, мухал, повърнато, гниеща плът, чесън, развалени яйца... Миризмата на разлагаща се под жаркото слънце плът, е наистина ужасна. Хиените и лешоядите са сред най-големите почитатели на мършата. За тях миризмата на разложен труп не е отблъскваща, както за нас. Жизнено необходима е за тяхното оцеляване, те я харесват. Вонята от развалено месо се дължи на сярата в химикалите, които се освобождават при разлагане на бактериите, протеините и мазнините. Тази миризма показва, че месото съдържа високо ниво на бактерии и консумацията му може да бъде фатална. Миризмата е отвратителна, за да ни държи далеч от разваленото месо. Обонянието ни предупреждава за опасност. Това обаче никак не притеснява хиените, защото разваленото месо не е опасно за тях. Те са лешояди и имунната им система може да се пребори с микробите в него, които обаче биха убили човек. Хиените могат да се справят дори с месо, което е покрито със спори на антракс! Стомасите им са като от стомана. Всички се раждаме с вродено отвращение към някои миризми, което ни предпазва от опасности. С възрастта реакциите ни се дооформят от преживяванията ни. Някои лоши миризми продължават да ни отвращават, докато други започваме дори да харесваме. Някои хора не се притесняват от миризма, която за други е нетърпима. Защо реагираме различно на едно и също зловоние? Така е, защото обонянието се развива постепенно. Чувствителността към лошите миризми става все по-силна с възрастта. Но всичко е въпрос на личен опит. В сравнение с животните, човешкото обоняние е доста слабо. Когато обаче става въпрос за наистина лоши миризми, дори слабият им полъх може да ни подкоси краката. Орелът може да види плячката си от цели 2 км. Най-добър слух имат делфините и прилепите. Най-добри тактилни сетива има сомът. В Япония изследват неговите възможности да предрича земересения и вълни цунами. На второ място тук е къртицата. Сред кучетата най-добро обоняние има блъдхаундът. Негови конкуренти са охлювът, който може да надуши тиква от 4 км., и домашното прасе. Също така - акулата, която надушва кръвта от километър, и мечката гризли, която може да надуши приближаващ я човек от цели 30 км. При вкусовите рецептори е по-различно. Докато коалата се храни единствено с евалипт, а мършоядите - предимно - с мърша, човекът е почти всеяден.

Да, а ние не можем без ориз. Аз, например, си умирам за суши, сашими, ориизови спагети и супа "Мисо".

Ама защо пропускате сродната ни връзка с нашите първи братовчеди - японците? Японският език е сроден с корейския (от едно езиково семейство са), а да не забравяме и успехите на българите в сферата на японските и корейските бойни изкуства.

Нямам представа каква е организацията. Аз съм от т. нар. "свободни и необвързани реенактори" или от т. нар. "външни експерти". Аз просто отивам там, за да се изкефя максимално. Върло се забавлявам. Много е различно да се разхождаш по Главната улица на Филипополис, облечен като античен персонаж, за разлика от разходката в ежедневните, съвременни дрехи. Усещането за зрителя е като наистина да се е потопил в миналото. От гледна точка на участниците изглежда, все едно, че ние - хората от миналото, сме на екскурзия в бъдещето.

LVDI Romani MMXII e възраждане на древната традиция на главния римски празник (Ludi Maximi Romani) особено популярен и наподобявал гръцките такива. Това било тържество, на което се отдавала почит на бог Юпитер Капитолийски. То било следствие от обета, който давал пълководецът преди битка и затова се провежда през есента, когато римската войска се връща от поход. Участват клубовете и сдруженията САСР-СИЛА - България, Nova Roma - Естония, Dance Club "Swing" - Сърбия, ST GYM, свободни и необвързани реенактори. Мероприятието се провежда с активното съдействие на Община Пловдив; Област Пловдив; Туристически информационен център Пловдив; Туристическа организация Ниш. Петък, 7-ми Септември Римски стадион 17:00 - Шествие по главната улица в Пловдив 17:30 - Откриване на фестивала на Римския стадион - Ритуал Ауспиция (птицегадание) - Лустрация (очистителен ритуал) - Панкратион и антични борби - Гладиаторски битки - Античен театър - Антични танци Събота, 8-ми Септември Римски стадион Начало – 18:00 - Тракийски ритуал - Антично въоръжение и демонстрации на оръжия - Ритуал Ауспиция (птицегадание) - Лустрация (очистителен ритуал) - Пазар на роби - Панкратион - Гладиаторски битки - Античен театър Неделя, 9-ми Септември Римски стадион Начало – 12:00 - Тракийски ритуал - Антично въоръжение и демонстрации на оръжия - Пазар на роби - Римска мода - Гладиаторски битки

Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч. Примери: - Кмете бе, истина ли е това? - Стой бе, господин началник... - Как тъй бе, бай Дончо? Със запетая се отделят частиците ей, хей, бе, бре, ма, мари и подобни, когато се употребяват сами като обръщение, например: - Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава... - Ела, бре! Рожбата на сина си да видиш! - Къде зяпаш, че не гледаш в краката си, мари? - Какво искаш, мари? Когато са употребени заедно с именно обръщение, тези частици (с изключение на частицата мари) се отделят от обръщението със запетая само ако стоят преди него. Примери: - Кажи бе, Иване, какво правиш тука? - Иване бе, какво правиш тука? - Ти къде беше бе, Иване? - Иване бе, защо още не си станал от леглото? http://zapetaia-teor...a.tutmanik.com/ http://bglog.net/Obrazovanie/16733 http://www.probujdan...ii/zapetaya.htm

Гербов, а каква е историята на хералдическото ти фамилно име?

Как - за кого?! За извънземните, естествено! Сега чрез тази анкета те изучават нашата психика. Ако утре ви полази мравка, си спомнете, че мравките не са това, което са! Може би това не е мравка, а - извънземно, приело формата на мравка (за да бъде разпознаваемо). Заслушайте се в гласа на мравката. Може би тя маха с ръчички и крещи: "Привет, землянино!"...

Може ли авторът на анкетата да даде малко повече информация за нея? Например - докога ще може да се отговаря, кога ще бъдат обработени отговорите, ще бъде ли допълнена с нови въпроси?

Драги ми Exshemus, Аз също харесвам хумора, шегите, шегичките и хумореските. Обаче темата е пусната (ситуирана, позиционирана) в сериозен раздел, а вероятно би трябвало да я преместим в някой по-веселяшки раздел.