lila_va

Нека не е явление, щом тази дума те притеснява. Ще използваме "първопричина". Та, с какво основание вадим тази първопричина от областта на естественото, физическото, обяснимото и й лепваме божиите "атрибути" - всезнание, всемогъщество, опрощаване на грехове, ангажираност със съдбите на хората и т.н.? Всъщност изобщо не е необходима някаква "първопричина" за физическите закони, но дори да приемем, че има такава, поради причините, които изброих, смятам, че е подвеждащо да я наричаме Бог, камо ли пък Творец.

Добре, да приемем, че съществува подобна "Първопричина". С какви основания ще и приписваме свойствата, традиционно асоциирани с Бог - всемогъщество, всезнание, опрощаване на грехове... Първопричина може да бъде и някое физическо явление, дори още да не ни е известно. А да го наричаме Бог би било най-малкото подвеждащо.

Разбира се, аз не твърдя, че всички физични закони са ни известни

Нищо не пречи последна причина, самата тя непричинена, да са законите на физиката.

Чудесни идеи, благодаря Темата наистина е сбита, има много информация още...

Може да е нещо друго, но според логиката на вярващия, каквото и да е това "друго", именно то е Бог... Аргументите на Тома се основават именно на този безкраен регрес. Но защо да спираме дотук? Можем да продължим с: а коя е причината да съществува Бог?

Същият

Бъркаш вярата с разум. Дано е майтап

Ето как ще изглежда планетата ни след съответно 50, 150 и 250 милиона години: http://www.lakepowell.net/sciencecenter/future.htm

Най-очевидните различия между влечуги и бозайници са космената покривка и млечните жлези при последните, но за съжаление тези органи не фосилизират. Затова се разчита на разликите в скелета и особено черепното устройство на двата класа. Зъбната редица при влечугите е представена от сходни по форма и размери зъби, не се наблюдава диференциация, докато при бозайниците се различават зъби с различна форма и функция - резци, кучешки и дъвкателни. При влечугите долната челюст е съставена от няколко кости, докато при бозайниците тя се сътои от една кост. При бозайниците в средното ухо се наблюдават три костици, при влечугите - само една. Черепът на влечугите се залавя за гръбначния стълб посредством един окципитален кондилус, а при бозайниците са два. Черепът при влечугите също така притежава малък отвор или "трето око", който не се наблюдава при бозайниците. Подклас Synapsida обединява животни, при които, подобно на бозайниците, се наблюдава наличие на темпорален отвор в черепа зад всяко око. Въпреки външните си характеристики, сходни с тези на влечугите - странично разположени крайници, камшикоподобна опашка, конусовидни зъби и др. - тази особеност ни дава основания да ги разглеждаме като по-близкородствени на бозайниците отколкото останалите амниоти. Групата се обособява през карбон (преди около 359-299 милиона години). По-примитивните синапсиди се обединяват под названието пеликозаври (разред Pelycosauria), а по-напредналите - терапсиди (разред Therapsida). В научната литература е популярно названието "бозайникоподобни влечуги", или още протобозайници. Синапсидите представляват една от трите основни групи амниоти. Другите две са влечуги и птици. Терапсидите имат по-изправена стойка от пеликозаврите, вероятно някои са притежавали и козина, а по-късните видове са предшественици на истинските бозайници. Най-ранните известни пеликозаври са Archaeothyris и Clepsydrops. Били са най-едрите сухоземни животни за времето си, достигайки до 3 метра на дължина. Някои, като Dimetrodon, са притежавали големи гребени на гърба, подпомагащи регулацията на телесната температура. Повечето от пеликозаврите изчезват в края на перм. Терапсидите (разред Therapsida), придобиват характеристики сходни с тези на бозайниците - много от костите, които липсват при истинските бозайници, при тях вече са били редуцирани почти до изчезване, а "третото око" достига пренебрежимо малки размери. Наблюдава се диференциране на зъбите: резци, кучешки и дъвкателни зъби. Краката са по-вертикално позиционирани, отколкото тези на влечугите и пеликозаврите. В много отношения черепът на тритилодонтите (сем. Tritylodontidae), например, е сходен с този на бозайниците, заради по-развитите зигоматични дъги, наличие на вторично небце и диференцираните зъби. Можем да предположим, че животните са имали хранителни навици, сходни с тези на бозайниците. Въпреки това тритилодонтите запазват и много характеристики типични за влечугите, като устройството на долната челюст (долната челюст при бозайниците е съставена от една кост, а трите допълнителни кости при влечугите мигрират във вътрешното ухо в процеса на еволюция). Най-ранните фосилни находки на терапсиди принадлежат на Tetraceratops insignis (долен перм). Терапсидите водят началото си от група пеликозаври, наречени сфенакодонти. В средата на перм те доминират на сушата, измествайки пеликозаврите. Терапсидите доминират световната фауна два пъти - веднъж в края на перм и веднъж през неозоя. В средата и края на перм те са най-разнообразната и многобройна група животни. След като процъфтява в продължение на милиони години, тази група е почти заличена от събитията в края на перм (най-голямото измиране в историята). Само някои от тях (както и реликтни пеликозаври) оцеляват и продължават развитието си през триас. Разред Therapsida включва три подгрупи - подразред Dinocephalia, растителноядните Anomodontia и предимно месоядните Theriodontia. След бърза еволюция Dinocephalia изчезват в средата на перм. Но Anomodontia и тяхна подгрупа, инфраразред Dycinodontia, както и Theriodontia и техните разклонения Gorgonopsia, Therocephalia и Cynodontia продължават своето развитие. Като всички сухоземни животни терапсидите също са повлияни от събитията по време на голямото измиране Перм-Триас. Много успешните дотогава горгонопси изчезват. Така през триас терапсидите включват основно три групи - дицинодонтите (едри растителноядни, достигащи телесно тегло над тон), бозайникоподобните цинодонти (включващи както растителноядни, така и месоядни, и насекомоядни видове) и тероцефали, които съществуват за кратко в началото на триас. Най-добре изучен от цинодонтите е Cynognathus. Черепът на циногнатуса е с бозайникови характеристики, забелязват се и наченки на формиране на гръдна кост, както и редуцирани плаващи ребра. Циногнатусът е типична междинна форма, съчетавайки в почти еднаква степен характеристики на влечуги и бозайници. Цинодонтите достигат най-високо развитие при Adelobasileus cromptoni - бозайникоподобен вид от късен триас, живял преди около 225 милиона години. Характеристиките на черепа и особено устройството на вътрешното му ухо определят Adelobasileus като преходна форма между цинодонтите и бозайниците от триас. Някои учени го определят като основен предшественик на днешните бозайници. Друг протобозайник, Sinoconodon, е съществувал преди 208 милиона години. Дъвкателните му зъби са постоянни, като при съвременните бозайници. Долната челюст се залавя за черепа посредством типична за бозайниците става - големи дентални кондилуси и ямка на слепоочната кост. Задната част на черепната кутия е разширена, а очните орбити са подобни на тези при бозайниците. Тази характеристика определя животните като истински бозайници. Заради климатичните промени, както и тези в растителния състав, конкуренцията за екологични ниши, както и комбинация от всички тези и други фактори, повечето от съществуващите големи цинодонти (представени от сем. Traversodontidae) и дицинодонти (от сем. Kannemeyeriidae) изчезват още преди масовото измиране Триас-Юра, по време на което измират повечето архозаври. Оцелелите синапсиди (еуцинодонти) са дребни, с размери от тези на земеровка до язовецоподобните Repenomamus. Повечето са растителноядни. Оцелелите еуцинодонти включват три групи. Сем Trithelodontidae се появява в края на триас, представителите му са предимно месоядни. Съществуват до средата на юра. Друго семейство - Tritylodontidae - се появяват в същия период, но са растителноядни. Тези групи изчезват в началото на креда. Третата група, включваща Ezostrodon, Morganucodon и Haldanodon, наричани морганукодонти, дават началото на Mammaliformes. Живели са около 3 милиона години след Sinoconodon. Проучването на техните останки все още продължава. Забелязват се много бозайникови характеристики в устройството на вторичното небце и черепната кутия. Наблюдава се диференциация на дъвкателните зъби на кътници и предкътници, които се заменят веднъж в онтогенезата. Probainognathus, дребен цинодонт известен от триаски седименти в Аржентина, притежава много напреднали характеристики на черепа и челюстите, доближаващи се до тези на бозайниците - диференцирани зъби, два окципитални кондилуса и добре развито вторично небце. Двете допълнителни кости свързващи долната челюст с черепа са все още налице, но много редуцирани. През 2002 година в Китай са описани останки на нов вид протобозоайник - Hadrocodium wui, живял преди около 200 милиона години. Устройството на черепа показва, че допълнителните костици на долната челюст вече са били напълно отделени в средното ухо, което е ключова характеристика за преминаване от влечуги към бозайници. Други такива характеристики са - редуциране на костите в долната челюст, додиференциране на зъбите, увеличаване обема на черепната кутия. При влечугите, например, долната челюст е съставена от няколко кости, а трите костици хомоложни на слуховите костици при бозайниците са заловени едновременно за долната челюст и черепа. При бозайниците долната челюст е съставена от една кост, а трите слухови костици губят напълно връзка с долната челюст и оформят вътрешното ухо. За разлика от Hadrocodium при морганукодонтите не се наблюдава напълно отделяне на слуховите костици от долната челюст. Тези и други характеристики определят Hadrocodium като най-близкият известен предшественик на днешните бозайници.

Очевидно е било достигнато нужното ниво в тогавашната наука за това откритие. Понякога са нужни дълги периоди на привиден застой в развитието на дадена наука, в които периоди обаче много знайни и незнайни учени правят мъничките стъпчици, благодарение на които един учен като Дарвин, например, се появява и прави големия скок и обира лаврите в съответната област. Също както Нютон във физиката - с няколко уравнения синтезира всичко известно за движението на земята и космическите тела, което е плод на труда на много останали в сянката му учени, и формулира т.нар. класическа физика.

Така е, в живота не ни се предлага равен старт

На снимката - Ани Дарвин. Чарлс Дарвин е всеотдаен баща. Тревожи се твърде за здравословното състояние на децата си, опасявайки се от евентуален ефект на инбридинг, тъй като със съпругата му Ема са първи братовчеди. Дарвин с първородния си син Уилям, 1842г.Семейството има десет деца. Три от тях умират, а други три - Уилям, Хенриета и Леонард - остават бездетни, сякаш, за да оправдаят страховете на баща си. Елизабет остава "стара мома", а Джордж, Франсис и Хорацио имат съответно четири, две и три деца. Тримата имат и забележителна професионална кариера. Смъртта на десет годишната Ани оказва съкрушителен ефект върху живота на Дарвин и неговите религиозни възгледи. Той спира да ходи на църква. Алеята за разходки край Даун Хаус. Тук Дарвин прекарва часове в опит да събере мислите си. Колекция от миди. Дарвин допринася много с осемгодишните си изследвания за изучаването на тази група. Приключва работа по тях през 1854 година и започва трудът си за видовете. Известно време работата му по темата за естественият отбор остава на заден план, повече като хоби. Зает е да публикува резултатите от научната си експедиция с "Бийгъл". Но много последователно и упорито през това време събира данни в подкрепа на теорията си, предимно от областта на скотовъдството, както и дългосрочни опити с растения, които му показват, че видовете не са статични. Най-известната творба на Дарвин - "Произход на видовете", публикувана през 1859 година, с която убеждава през следващите 20 години тогавашната научна общност, че еволюцията е факт. Геният на Дарвин не е само в това, че успява да промени радикално тогавашните схващания за устройството и произходът на живота, но че го е направил без да има ни най-малки познания по генетика (тогава още не е съществувала като наука). Томас Хенри Хъксли - дългогодишен приятел на Дарвин и ревностен защитник на теорията му за еволюцията, заради която приживе си спечелва прозвището "булдогът на Дарвин". Алфред Ръсел Уолъс - през 1858г. публикува собствена теория за естествения отбор, независимо от Дарвин. С тези си действия подтиква Дарвин също да публикува своята. С напредване на възрастта се увеличава славата на Дарвин, както и годините му прекарани в боледуване. Тъй като е считан за международна знаменитост, много колекционери му пишат с молба за автограф. Този е от колекцията на Джордж Бекалони. Известна карикатура на Линли Самбърн за последната книга на Дарвин - "Образуването на растителния хумус чрез действието на земните червеи". Камъкът използван от Дарвин, за да измерва потъването в резултат от дейността на червеите. Даун Хаус малко след смъртта на Дарвин, през април 1882г. Погребението. Години след смъртта му, през 1915г., в пресата се появява трогателната история за лейди Хоуп, която не присъства в нито един документиран момент от живота на Дарвин, но на която той на смъртния си одър споделил отричането си от еволюционната теория и връщането си към християнската вяра. Всичко това е опровергано, разбира се, от децата и близките на Дарвин. Чарлс Дарвин през 1882г. Първата чернова на теория за еволюцията.

Дарвин е роден в тази къща, близо до Шрюсбъри, графство Шропшър, на 12 февруари 1809г. Той е петото от общо шест деца на д-р Робърт и Сюзън Дарвин. Англиканската църква, в която е кръстен като малък. Воден е в тази църква на служби от майка си. Дарвин на седем години. През 1817 г. Чарлз Дарвин тръгва на училище и още осемгодишен проявява силен интерес към естествознанието, събира яйца на птици и раковини на морски животни. Дарвин със сестра си Катрин. През същата 1817г. умира майка му. През септември започва да ходи заедно с брат си Еразмус в англиканския интернат в Шрюсбъри. Интернатът в Шрюсбъри. Дарвин прекарва седем години там - от 1818 до 1825 година. През 1825 година записва медицина в университета в Единбург, Шотландия. Научава се да препарира животни при Джон Едмонстън, бивш роб, придружавал естествоизпитателя Чарлз Уотъртън. Крист Колидж в Кеймбридж, където противно на популярните схващания, Дарвин не учи богословие, а изкуство. Стаята на Дарвин в Крист Колидж. По това време братовчед му Фокс го запалва по широко разпространената по това време страст да се колекционират бръмбари. Някои от колекциите на Дарвин с насекоми се съхраняват в музея в Кеймбридж. В периода 1831-1836г. Дарвин пътешества с кораба "Бийгъл" в качеството си на естествоизпитател. Карта на южната част на Ю. Америка, на която са отбелязани осемте основни експедиции на Дарвин на сушата. "Бийгъл", нарисуван по време на пътешествието от Джон Клемънтс Уикъм, приятел на Дарвин. Геологът Чарлс Лиел, оказал огромно влияние върху възгледите и научната кариера на Дарвин, а след връщането му от експедицията с "Бийгъл" и много близък негов приятел. Джон Стивънс Хенслоу, професор по ботаника в Кеймбридж. Той отхвърля предложението на Дарвин да пътува с него на "Бийгъл", вместо това се грижи по време на отсъствието му за неговите колекции. След завръщането си Дарвин се установява в Лондон и започва да пише научни публикации. Това е заглавната страница на първото издание на "Вестник на изследователя", 1839г. В Лондон след 1837 година Дарвин започва да систематизира предположенията си относно това какъв е произходът на видовете. Това е лист от неговото тефтерче, показващ първото родословно дърво. Чарлс Дарвин през 1840 година. Продължавайки изследванията си в Лондон, Дарвин прочита "Есе за принципите на населението" на Томас Малтус. Влиянието на този труд върху по-нататъшната му работа е огромно. Дарвин избира да се ожени за братовчедка си Ема Уеджууд. Оженват се на 29 януари 1839 година в градчето Маер. През 1842 година Дарвин се мести заедно със съпругата си в Даун Хаус, Кент. Остава там до края на живота си. Днес къщата е превърната в музей. Селцето Дауни. Църквата в Дауни.

Ето тази новина ми звучи като холивудски сюжет - следи по кости на Т-rex навеждат на мисълта, че гигантите вероятно са имали наклонности към... канибализъм http://www.sciencedaily.com/releases/2010/10/101015185836.htm

Стори ми се някак по-грацилна, затова я определих като чакоанска. Но както и да е, ето го следващото

Да не би чакоанска мара (Dolichotis salinicola)?! Виж ти какви интересни животинчета имало в софийския

Задаваш грешния въпрос. Не кой или какво е сътворило видовете, а как се е стигнало до това многообразие, което наблюдаваме днес? И там вече, ако можеш да докажеш, че има творец, давай. Знаеш, че аз лично нямам проблем с това, нито който и да е разумен човек. Все пак подредеността в света, която толкова е притеснявала древните, днес знаем, че е резултат на естествени процеси, а ако пък ти е нужна "първопричина" и за тях, трябва да се запиташ защо тя да е имунизирана срещу същия този регрес... "Причините за самите тези причини", драги ми Глишев, най-малко Тома е открил. Ако има нещичко все още неизяснено, то е чисто и просто аспирантурата на някой бъдещ млад учен. Т.е. въпрос на време. Не критикувах религията, между другото. Само отбелязах, че не беше много коректен като каза: " Църквата в класическия си православен и католически вид е истинската люлка на съвременните науки, защото и първите емпирици-експериментатори, и първите свободомислещи са възпитани именно от нея." А това просто не е вярно, много добре знаеш А в крайна сметка критиките по отношение аргументите на Анселм и Тома не доказват нищо. Също както и самите аргументи. Едните доказват съществуването на Бог също толкова, колкото пък другите несъществуването му. Така че няма много смисъл и в двете, спокойно

Още малко и александрийските учени ще изкараш православни По-скоро църквата в класическия си православен и католически вид ни изглежда като "люлка на съвременните науки", защото тя се е погрижила да заличи (за щастие не съвсем успешно) всякакви свидетелства от предишни постижения. Да не давам примери

Каква е причината за естествения отбор ли? Причината е, че видовете очевидно не са сътворени статични, както е предполагал Тома, а се изменят, еволюират. Естественият отбор е причина за съществуването на живота такъв, какъвто го наблюдаваме днес, разбира се. Вече причината за възникването на живота въобще е друг въпрос, но и там няма непреодолими трудности, че да си измисляме богове да ни спасяват от тях. Между другото, там естественият отбор също работи... Мога и по-подробно да обясня процеса, но се страхувам да не подкараме темата отново в посока "еволюция срещу креационизъм", че ми писна Поне стана ясно, надявам се, защо естестеният отбор громи телеологичното доказателство. Иначе тази болест с регреса си я прихванал от Тома В неговите доказателства само това се наблюдава - безкраен регрес, от който може да ни спаси единствено един измислен бог, който обаче от своя страна да е имунизиран към регреса, ей тъй съвсем необосновано, но много удобно?! За щастие в науката удобството не върши никаква работа само по себе си и всяка една хипотеза, ако не бъде подкрепена експериментално, потъва в забвение ПП: Дарвин е убеден християнин, колкото аз съм Кралицата Майка

Не, става въпрос за съществуването по принцип. Анселм разсъждава, че ако абсолютното съвършено нещо, което всеки може да си представи (дори атеиста) не съществува в действителност, то няма да е съвършено. Значи трябва да съществува и точка. Нелепо е. Във физиката не се толерира напразното философстване или т.нар. логомахия. А, тук с телеологичното доказателство много ме изненада?! За това си доказателство Тома изхожда от наблюдението, че живите същества в света се подчиняват на някакъв порядък, а не са се появили случайно (бинго!). Следователно, заключава той, те са плод на нечий предварителен замисъл. Всички се сещаме чий. Днес е известно, че живите същества са резултат от естествения отбор, а идеята за него е на Дравин. Така че, браво, не знаех, че си така тясно обвързан със струнната теория. Гледай да не те надуши Петков Останалите доказателства на Тома са още по-елементарни, аз затова ги подминах. Тези на Анселм са доста по-успешни според мен, но всичко с времето си...

Защо ти е нов, Кант е достатъчен. Той пръв е съзрял основния недостатък на аргумента на Анселм - че съществуването е тъждествено на съвършенството. Негов съвременник пък (на Анселм) пише още тогава комнетара си в книгата "В защита на безумеца"... А физиката и другите науки просто не се занимават с философстване, затова Анселм не им е в категорията. Виж Тома е друго нещо, защото неговите поне се базират на някакви емпирични наблюдения и ето - Дарвин разбива на пух и прах телеологическото му доказателство, от което самият той е бил впечатлен като млад, между другото

Просто намеква, че само атеистка може да му бъде равна. То май така си е, при цялото овчедушие, с което вярващите женици приемат "съдбата си"

Торбестите в Австралия и плацентните бозайници в северното полукълбо представляват пример за т.нар. конвергентна еволюция. Което означава, че двата подкласа бозайници са се адаптирали в хода на еволюцията по идентичен начин към определени хранителни навици, начин на придвижване и климатични условия. Двете групи се отделят от общ предшественик преди около 90млн. години. Молекулярни изследвания показват, че нито един от съвременните разреди торбести бозайници не е на повече от 65млн. години, а всички те са наследници на торбестите, които заселват Гондвана след К/Т периода. Въпреки че почти цялата последвала еволюция на торбестите протича в южното полукълбо, те почти сигурно са възникнали първо в северните континенти. Пълната липса на южноамерикански фосили на кредни торбести показва, че те са мигрирали от Северна в Южна Америка в края на Креда. Разположение на континентите през К/Т периода: Преди 200млн. години Австралия е била част от Гондвана, която е включвала още Африка, Мадагаскар, Нова Зеландия, Антарктида и Южна Америка. Когато Гондвана се разделя, Австралия остава изолирана от останалата суша в продължение на следващите 100млн. години. Торбестите навлизат в Австралия преди това разделяне и от там нататък започва тяхната независима еволюция. Един единствен фосил на зъб, от плацентен бозайник, намерен в Австралия, показва, че и двете групи – плацентни и торбести – се разпространяват на южния континент, но само торбестите оцеляват. Това означава, че торбестите конкурират успешно плацентните в Австралия. Нещо, което не се наблюдава никъде другаде. Днес в Австралия торбестите развиват заемат разнообразни ниши, също както плацентните в северното полукълбо. Ето няколко примера: Apodemus agrarius и Sminthopsis leucopus: Торбестите мишки, също като плацентните в северното полукълбо, са дребни, изключително пъргави катерачи, обитаващи нискиа растителност. Живеят под земята и нощем излизат, за да събират храна. Двете групи имат сходен външен вид и специализации. Notoryctes typhlops и Talpa europaea: Торбестите къртици подобно на плацентните къртици в северното полукълбо живеят под земята, ровейки тунели в меката почва в търсене на насекоми. Обтекаемата форма на тялото и приспособените за копаене предни крайници са адаптации за подземен начин на живот. Кадифената козина улеснява придвижването сред почвата. Цветът на козината е бял до оранжев при торбестите и сив до черен при плацентните къртици. Vombatus ursinus и Marmota monax: Вомбатите наподобяват северноамериканските мармоти. Притежават подобни на гризачите зъби, с които изгризват корени и други части на растенията, с които се хранят. И двете групи изравят дупки в земята. Macrotis lagotis и Lepus europaeus: Бандикутите са сходни със зайците. Притежават добре развити задни крайници, които определят характерният им начин на придвижване - с подскоци. Дългите уши показват важната роля на слуха. Бандикутите имат разнообразна диета - насекоми и растения, докато зайците са изключителни вегетарианци. Thylacinus cynocephalus и Canis lupus: Тасманийският вълк, обитавал някога Австралия и о.Тасмания, отговаря на плацентните вълци в северното полукълбо. Крайниците им са адаптирани за бягане, а челюстите и зъбите - пригодени за хищнически начин на живот.