Incorrectus

Айнщайн, Нютон и др. учени, не са умирали удовлетворени от знанието, което имат. Всезнаещи има само сред невежите, докато истинските учени се сдобиват с логичен агностицизъм. Знанието носи трайно щастие, когато се насочва към придобиване на социално значими умения, т.е. когато знанието преследва меркантилни цели.

Това са възможностите за индивидуалното търсене. Науката е социализирано (масовизирано) търсене и следователно не се влияе от тези 2 възможности. Нейното търсене ще продължи безкрайно, докато човекът не се изгуби съвсем от погледа на търсещите учени - в микро и в макро света; или докато не се изчерпят ресурсите и не се унищожи прашинката, на която живеем. Защото като социално явление, науката не може да се контролира от човека. Освен това научното знание не дава удовлетворение, защото подлежи на непрекъснато актуализиране. Всяко нещо подлежи на критика и съществува, само защото не се е намерил някой, който да го опровергае.

Във втората половина от живота някои достигат индивидуалния максимум на възможността да поемат и престават да търсят, а непрекъснато повтарят едно и също. Други, също във втората половина, също престават да търсят, защото достигат максимума на възможността изобщо да познават. Отказват се заради разбирането, че човекът като крайно и ограничено същество, не може да познае нищо отвъд своя нос. За младежи е препоръчително да търсят, но когато престанат да търсят, може да разберат, че състоянието на не-търсене е по-естествено, макар и скучно, от състоянието на търсене.

Това са фактори на народността, а не определители на народността. Всичко това събрано дава уникалното и специфично самосъзнание на един народ, което во веки веков го разграничава от другите народи. В нашите условия за език и особено за писмен език има смисъл да се говори само във връзка с ролята на българската държава. Имам предвид перфектния език на 14 век например и откровената езикова неграмотност на 15-17 век, а и по-късно. Няма държава, която в нашите условия още от 9 век се грижи приоритетно за културата, няма език. При македонците е обратно - по политически причини е създадено едно профанно подобие на български език. Затова ние наричаме езика български, защото се е формирал съобразно уникални и специфични, а не общославянски критерии. Това никой не го отрича, особено против "других общих врагов". Въпросът е, че руските заслуги се отчитат и уважават у нас, а българските, особено в следкоминтерновската епоха, се замазват заради великоруски мании. Такъв е примерът с отказа ясно да се отчете заслугата на българската държава за налагането и съхранението на славянския писмен език. Да не говорим, че братята македонци откровено и нагло крадат тези заслуги и ги приписват на себе си.

Никита Хониат, който пише, че така наричали Калоян жителите на Филипопол. А кой е наричал така Симеон?

Да, за гробница на Бастет в Сакар. В книгата (той издаде поне 2 книги, ако не се лъжа, преглеждал съм първата) обаче няма нищо конструктивно, което мога да разкажа. Не си струва. Като се погледне библиографията, уникалното е, че 80% от ползваната литература са вестници и списания от нач. на деветдесетте години на 20 век. И в тази книга е пълно с езикови гимнастики като на един потребител на форума, в момента не си спомням неговия псевдоним.

Лингвистически или чисто исторически фантазии, като например египетската хипотеза на Кръстю Мутафчиев. Всичко това е плод на желанието да се блесне с ново откритие в науката, а не да се знае. Защо им е нужно това? Къде срещнахте това? "Мъж на кървите" е наричан Калоян.

Не! Етнообразуващи фактори са: територия, обитавана продължително време, при което природните дадености се персонифицират и оживотворяват; държава; бит (ритуалност - религия, облекло, храна, фолклор и др.); език; историческа памет и най-сложното и необяснимо, което обхваща другите - самосъзнание. Изброените не могат едно без друго. Езикът, който вие държите да наричате славянски и неговата писменост оцеля именно у нас, защото го пазеше мощна държава по времето на Борис и Симеон. Знаете ли, Генадий, че у нас имаше преди учебници, в които се твърдеше, че походите на Светослав през 10 век, са първата руско-българска бойна дружба в историята? Знаете ли, че в йерархията на православните църкви, българската заема задно място и на печата на Св.синод на бълг. църква пише 1953 година? Именно заради политическото замазване, което има дълга коминтерновска история, у нас правилно се предпочита езикът на средновековните българи да се нарича старобългарски, защото държавата е българска и за да се парират някак си поне чрез това, опитите на етно-политическите хиени да крадат чужди заслуги, защото имат недостиг на свои.

За съжаление историческата наука дава опосредствано знание. Субектът на историческото познание познава само с помощта на средство, каквото е историческият извор, а не пряко. Пряко познават само врачките, поради което нямат нужда елементарно да се образоват. Следователно историческото знание е субективно и неизчерпаемо, и затова всяко поколение има нужда да пренаписва родната история. Известно е, че учениците трудно са разбирали Иисус, наречен Христос. Ако не другите, то поне Лука, който е бил учен човек, грижливо издирва. Въпреки, че е бил учен и той започва изложението като предава безкритично диалог между едно привидение (ангел) и Захария. Какви са източниците на Лука, при положение, че тези, които са слушали Иисус не са го разбирали? Тръгнете днес да разпитвате по улиците за актуално политическо събитие и чакайте да получите адекватно знание! Отговорът е ясен - източник на преданието е невежеството, а първоизточникът на учението (Иисус) ще остане навеки непознат, съответно неизвестно неговото чисто учение. Затова е добре хората да се насочват критически към чисто философския аспект на учението, каквато струва ми се е била идеята на Иисус, а не към историческия аспект на личността Иисус, наречен Христос, защото там е каша и фантазия след фантазия. Впрочем, прави чест на православието, защото се интересува преди всичко от философията на християнството и затова православието е мистицизъм. С безплодни исторически аспекти на християнството се занимават основно протестантите, които явно не виждат вече нищо в учението.

Това твърдение би ги много обидило. Според тяхното религиозно право отношенията с християни са невъзможни, въпреки хитрините, които прилагат. Правото на "аман" е лицемерен и полезен за тях компромис с религията. Следвали са естествените посоки на завладяване и затова са съвпаденията. Това вероятно са естествени териториални оптималности, които в тукашните условия могат да се самоконтролират. Съвпадат също годините на съществуване на империите.

Питайте Йоло Денев.

По този въпрос не се сещам в момента за нещо по-добро и интересно за четене от "Митът за вечното завръщане" на Мирча Елиаде. Книгата я има в "Спиралата". На тези, които не са чели книгата, пожелавам приятно четене.

Това, че сте човек, живял в мого държави, означава, че сте човек, живял в много държави и няма връзка с мирогледа. Кант един или два пъти е напускал за кратко Кьонигсберг, но не е бил с ограничен мироглед и е знаел повече за света от всеки пишман турист. За другото, каквото пишете за свободата, съм съгласен. Свобода в рамките на обективния свят не съществува. Свободата може да се мисли като пълна непривързаност към всичко обективно, включително разбира се, към всяка форма на мироглед.

И църквата, казва, е застрашена! Ще останат без работа. Трагичното е, че както е известно, апостолите много трудно са разбирали Иисус, наречен Христос. Много ядове е брал с тях! А колко ли неща, които е казал, изобщо не са разбрали и затова не са ги вкарали в евангелията?

От християнски чувства бяхме изкушени. Това е откровена лъжа, плод на собствени разсъждения. Нямам данни, за да посоча точно, но из университетите на България има повече медиевисти (филолози, археолози и историци), отколкото античници. Освен това българите, които не са специалисти или любители, могат да кажат нещо смислено при запитване за българска, но не и за антична история. Съответно в българското училище се учи много повече българска, отколкото антична история и т.н. Това всеки го знае, Чурешки вероятно също, но в случая се е отдал да защитава своя идея, а не да аргументира някакво научно знание.

Може да ви се стори нелепо, но Incorrectus е повече християнин от мнозина други. Чел съм литературата и особено монашеските творения с любов, а не с омраза. Критикувам не християнството, а християните и техните интерпретации, според красноречивото заглавие на една от книгите на Н.Бердяев - "За достойнството на християнството и недостойнството на християните".

Приемам отговорно това като много сериозен упрек. Не атакувам личности на форума, правя критика на текстове. Ако още някой каже, че така се приемат моите реплики, незабавно ще прекратя. Може и на ЛС.

Всеки ред на този автор е вопиющо невежество. Давам няколко примера: Остава и там да не е разглеждан?! Създава се впечатлението, че библейското е по-древно от езическото. Ами като тази църква е църква на мълчанието... Защото археолозите и учените именно се интересуват и откриват действителност, а не желателност. Което никак не й пречи и до днес лицемерно да ги използва в своята ритуална система като уж християнски. Което означава, че си остават езичници и църквата, въпреки всички напъни, не успя да доведе Евангелието до реалния живот на хората. Време е вече да се откаже от смехотворните опити, защото човекът си остава потенциално див и склонен на всякакви безобразия. Какви ги върши църквата 2000 години, че не виждаме все още някакъв резултат впрочем?

Няма страшно, от това не боли! На мен непрекъснато ми засягат атеистичните чувства, но не се оплаквам.

От това католиците вече се отказаха, като преди това с тази формула избиха стотици хиляди. Споменатият тук Й.Златоуст казва, че даже хулата срещу духа може да се прощава. Няма спасение извън църквата за тези, които са останали в църквата и наивно вярват в бабини деветини като непорочно зачатие, възкресение и подобни. Как пък един от църковниците не се намери с елементарна логика да разбере тези абсурди, а също, че Бог не може да бъде обект, който на всичкото отгоре умира и възкръсва, и сега се намира някъде там?! Знанието, господин Рицар, а не празната вяра спасява. Вярва този, който няма познавателен опит.

Това е райското състояние - по възможност изобщо да не се мисли. Кое по-точно? Много правилно си разбирате! Допълвам, а не опровергавам.

Напротив, не ме разбирате! Насочвам към Imitatio Christi като лично дело, а не като почитане на обективно съществуващ Бог, което е догматизираният абсурд на църквата. Кралицата правилно ме разбира, надявам се и аз нея.

Приложението на знанието води до безчувственост като разтъждествяване с чувствата и съответно до скоропостижна смърт още приживе. Знанието е рационалност, а чувството е ирационалност - несъвместими неща. Нека някой обоснове каква е ползата от щастието или нещастието. Аз не се наемам.

Психичното не е лично, а е безлично или привидно лично. Така е. Но щом не е лично, не е лично и за другите. Това обрича човека на самота в едно въображаемо общуване.

А ако се признае, че всяко едно религиозно преживяване има психична природа, включително преживяванията на Иисус - наречен Христос? Така се открива една нова морално познавателна област, която все още не е живяна. Морална, защото връща отговорността на човека в неговите правомощия, в неговата психика, а не в неизвестното и далечно вън, където живеят боговете и те знаят, те решават или в краен случай техните земни наместници - религиозните служители! Сега най-после аз решавам и аз отговарям за своите дела, което е далеч по-зряло и неимоверно по-трудно, защото няма готови формули и няма небесна помощ...Успехите и престъпленията са си мои, а не са дело на Бог и Сатана, т.е не мои, чужди. Познавателна, защото предполага преразглеждане на всички стари вярвания като психически, а не метафизически. Това впрочем влиза в една от интерпретациите на многосмисловия термин религия: от religio - почит, добросъвестност, но и relego - препрочитане, т.е. премисляне и т.н.